Трудова медицина в образователната система
Независимо от отношението ни към нея и качеството на образованието, което дава в момента образователната система на България има много да наваксва в областта на трудовата медицина.
Една от основните причини е липсата на централна или поне единна програма за действия и постоянни мерки в областта.
От това произлиза липсата на предвидено финансиране и опитите на директорите да закърпят с минимални средства тази дупка в бюджета.
Повечето служби по трудова медицина избягват подобни договори – ако се съгласиш на условията трябва да свършиш работата, но ако я свършиш както трябва ще си на загуба…
Общо взето образователната система получава това за което си е платила.
Това от което преподавателите имат нужда са не измислени профилактични прегледи и редовни замервания на факторите на средата.
В сградите построени по онова време може да няма прекарани кабели за СОТ и LAN, но има достатъчно обем, осветеност и ако училището има пари – парно.
Здравната система куца и профилактичните прегледи на работното място са единствения ни повод да се прегледаме без да сме много, много болни.
Не от това имат нужда обаче преподавателите.
Повечето заболявания в системата са или остри вирусни инфекции – в резултат на постоянния контакт с множество ученици или са соматични заболявания отключени, утежнени или направо предизвикани от стрес.
За какво говоря. Не е тайна, че стреса в системата е много висок. Не е тук мястото да обсъждаме всички причини за това – стреса е на лице. Има разбира се и единици, които поради различни причини се справят с него.
Множеството не успяват и това резултира в:
- сърдечно съдови заболявания – хипертония, пароксизми, инциденти – инсулти и инфаркти;
- стомашно-чревни проблеми – гастрити, колити…
- пристрастявания – алкохол, хазарт, промискуитет, наркотици…
- психични заболявания и епизоди – агресия, мания, депресия, суициди…
Много хора твърдят, че са получили образование и знания ВЪПРЕКИ, а не БЛАГОДАРЕНИЕ НА образователната ни система. Може и да са прави.
Но не може да очаквате учениците и студентите да имат респект и да обръщат внимание на хора представляващи физическа и психическа развалина.
Работата в службата по трудова медицина ме зове, но се надявам да продължим дискусията с най-упоритите тролове сред вас.
Рискове в селското стопанство през летния сезон
По повод на предишната публикация, която в пълна сила се отнася и за селскостопанските работници, искам да разширя темата в посока опасности в селското стопанство през летния сезон.
Лятото е най-натоварения сезон в селското стопанство. Свързан е както с обработка на земята, така и с косене, прибиране на реколта, напояване, поддръжка, почистване и дезинфекция на складове, транспорт, работа с препарати и торове и т.н.
Едновременно с тежкия физически труд имаме и много високи температури – дневни и средно за денонощието.
Поради сравнително стария машинен парк – повечето машини не са климатизирани и обикновено се работи с отворени врати.
Поради социално-икономически и други причини известни на всички употребата на алкохол преди, по време на и след работа е по-скоро практика отколкото изключение.
Високите температури в комбинация с тежкия труд, дългите часове работа и алкохола са предпоставка за сърдечно-съдови инциденти, понякога с фатален край, но най-вече за „топлинен удар“ и сродните му състояния.
Тъй като единствената достъпна първа долекарска помощ е свързана с охлаждане на тялото и главата, при по-леките състояния пострадалите сами си помагат пиеки много течности, заливайки се с вода, потапяне в близки водоеми, почивка на сянка и т.н.
Проблем са тежките състояния, утежнени от преумората особено когато наблизо няма хора, които да забележат инцидента, странното поведение на пострадалия или неговата машина.
Един факт пренебрегван напоследък е нуждата от постоянна или периодична радио или друга подходяща връзка с някой близък, или за по-големите стопанства с колега или диспечер.
Не винаги е възможно, а често не е и икономически оправдано изпращането на двама или повече работници там където е достатъчен и само един.
За всички пострадали от топлинен удар или сродно състояние може да се наложи извършване на изкуствено дишане и сърдечен масаж* и транспортиране до по-голямо лечебно заведение за оказване на разширена и квалифицирана помощ.
*“изкуствено дишане и сърдечен масаж“ – КПР, CPR, ABC – реанимация и много други определения визират едни и същи прийоми за поддържане на оксидация на кръвта и циркулация на пострадали в безсъзнание и с липсващо дишане и сърдечна дейност. Ползваното в текста определение не е технически коректно, но е разбираемо и общоприето определение на гореспоменатите прийоми. Бел.авт.
Етикети: топлинен удар
Опасности при работа в отдалечени или изолирани места.
С покачването на среднодневните температури няколко опасности за работещите на открито отново стават актуални – отровните змии и кърлежите.
При постоянно високите денонощни температури змиите са постоянно активни, а поради сушата храната им не е особено обилна и затова са постоянно в движение.
Препоръчва се ползването на вискоки обувки или ботуши, внимание при движение по пътеки или през пресечена месност, избиране на маршрути с постоянен поток от хора и задължително наличие на мобилна или друга надеждна връзка с близък опорен пункт.
При ухапване – минимум движение, ако е възможно и много бърз транспорт до болница.
Всяко рязане на раната, пристагане на крака или изсмукване на отровата е ПРОТИВОПОКАЗАНО.
Относно кърлежите – при работа, преминаване или лагеруване на места където има множество домашни животни внимание, ползване на репеленти и ежедневна проверка на тялото.
Проверката да включва – подмишниците, слабините, пъпа, косата и всички телесни гънки.
При откриване на забит кърлеж – ваденетео да става от специалист или поне да се спазват няколко правила:
- НЕ ГО МАЖЕТЕ С НИЩО;
- НЕ ГО МАЧКАЙТЕ;
- ХВАНЕТЕ ГО С ПИНСЕТА ТОЧНО ДО КОЖАТА;
- ИЗВАДЕТЕ ГО С ЕДНО РЯЗКО ДВИЖЕНИЕ;
Мястото на което се е забил се дезинфекцира с йодна тинктура или спирт.
Задължително е консултация с инфекционист и наблюдение за поне 3 /три/ седмици.
Удовлетворението от работата намалява опасността от Бърнаут синдром
Група изследователи (Tait D. Shanafelt, M.D., and colleagues) от клиниката Mayo, Rochester, Minn.,САЩ са провели изследване на лекари от отделението по вътрешна медицина на клиниката през есента на 2007.
Изследването показва, че лекарите, които прекарват поне 20% от работното си време /т.е. поне един ден седмично/ занимавайки се с работа значима за тях самите – независимо дали е работа с пациенти, научна дейност, обучение на студенти или друго са почти два пъти ПО-МАЛКО застрашени от Бърнаут синдром.
Същите лекари са не по-малко натоварени с работа и затрупани с документация от другите си колеги.
Изследването за пореден път доказва колко е важно работата да ни носи удовлетворение.
Възможно ли е службите по трудова медицина да направят в тази насока?
Бъдещата ни работа ще покаже.
Етикети: бърнаут синдром, удовлетворение от работата
ИНСТРУКЦИЯ № 6 ОТ 11 МАЙ 2009 Г. ЗА РЕДА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ ОБУЧЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ
Издадена от Министерството на извънредните ситуации и обнародвана в ДВ бр.39 от 26 Май 2009г.
Най-добре я прочетете сами и обърнете внимание на приложенията към нея.
Интересно четиво.
Етикети: бедствия и аварии, трудова медицина
Индустриалните аварии
На днешния ден през 2000 година в Enschede, Холандия, избухва фабрика за фойерверки, като убива 22, ранява 950 и причинява щети за приблизително €450 милиона.
Смята се, че причината е човешка грешка.
Подобни събития ни напомнят колко сме уязвими към неочакваните събития.
Нека не забравяме загиналите и не намаляваме своята бдителност.
Етикети: загуби
