Пожарогасители – за автомобила и дома
аерозолен пожарогасител
Често решаваме да спестим пари от важни неща,като си мислим че сме неуязвими. Едно от тези неща са пожарогасителите.
Колко от вас имат пожарогасител в кухнята?
Колко от вас имат хубав пожарогасител в личния си автомобил?
Подобни аерозолни „дезодоранти“ отбиват номера пред КАТ… понякога.
Но ако възникне пожар в автомобила Ви дори 1 кг прахов пожарогасител клас АВС може да е недостатъчен.
Да – аерозолите са евтини. Дори аз имах такъв – вървеше си с автомобила. Докато преди два дни се проби и изтече. Просто така. В багажника ми. И колата се напълни с изпарен тетрахлорметан.
Всеки лекар по трудова медицина знае, че употребата на тетрахлор метан е ограничена заради ефекта му върху нервната система, черния дроб и бъбреците. Ефектите могат да бъдат както остри – при високи концентрации, така и хронични – при професионална или домашна употреба.
Прахов пожарогасител 6 кг
Изхвърлих го, карах с отворен прозорец и пуснато парно и отидох до мои познати от Пожарна техника.
Взех си един хубав пожарогасител не с един а с два килограма прах.
Бих си взел 6 килограмов, но мястото за пожарогасителя в бахажника ми събра само дву килограмовия.
Цената в крайна сметка се оказа не толкова различна от тази на „дезодоранта“.
Истината е, че аерозола няма да ви свърши работа нито в дома, нито в колата.
Просто погледнете таблицата и си направете изводите сами.
Сравнение между основните типове гасителни смеси
Бедствия и доброволци – земетресението в Хаити.
Повод за днешната публикация са множество статии и изказвания в медийното и Интернет „пространство“ относно бедствието в Хаити, скапаната им система за реакция, бедността на държавата им и хилядите доброволци които са нужни и които са отишли вече там.
Това което има значение за мен като лекар по трудова медицина и е важно и за колегите от службите по трудова медицина и отделите по охрана на труда във фирмите е нещо друго.
Дори в България има много квалифицирани кадри желаещи да помагат при бедствия и аварии – лекари, печени фелдшери, медицински сестри, планински спасители и много други.
Много от тях нямат намерение да ходят в Хаити или където и да било по-далеч от Балканския полуостров.Но искат да помагат поне тук – у нас.
Нека си представим – случва се нещо като Чирпанското земетресение. Телевизията и медиите тръбят, блогърите зоват на помощ…Хиляди знайни и незнайни герои искат да помогнат … и тръгват към зоната на бедствието на момента…
Какво ще се случи?
1. „Гражданска защита“ не ги иска доброволците така – в последния момент.
2. Ако просто идете в зоната – кой ще знае за вас?
3. Как ще ви изпрати там където сте най-необходими и ще бъдете най-полезни ако не знаят за вас?
4. Вие сте страшни специалисти (по кардиология-например), но можете ли да правите полева сортировка/триаж/?
5. Всеки ден спасявате животи в някоя огромна софийска болница, но можете ли да правите деконтаминация когато водопроводите са разрушени и водата идва с военна водоноска.
6. Можете да направите чудеса с техника за милиони, и ги правите всеки ден…, но можете ли да различите обикновена пневмония от антракс?
7. Как ще докажете, че сте този за който се представяте и че имате съответната квалификация?Статистиката по света казва, че 10% от доброволците явяващи се на всяко бедствие, които твърдят, че са лекари или сестри просто не са такива.
Да кажем , че сте късметлия – бедствието е във вашия район/то това не е никакъв късмет ако ме питате мен/ и всички ви познават – шефа на ГЗ /гражданска защита/ ви е познат, праща ви директно във полевата болница, вие сте ортопед, повечето са с познати ви травми, болницата ви е скапана и условията в полевата болница са даже по-добри – има медикаменти и консумативи от помощи и запаси дето вие не сте ги виждали от 5 години … а бе красота.
Помагай, спасявай хората, после и медал може да ти дадат даже!
Но… работите в полевата болница седмица…
1. От къде ще вземате пари /те сметките си вървят, банките не чакат…/?
2. Как ще се оправят без вас семейството ви?
3. Какво мисли за тая работа вашия работодател?
4. Ще имате ли работа когато всичко свърши?
5. Ако някой от пострадалите или семейството на някой загинал реши да ви съди – каква защита имате пред закона?
6. Какви са правата ви на лекар специалист в района където сте отишли? Признава ли се квалификацията ви?
Това са важни въпроси. Въпроси на които трябва да си отговорите много преди бедствието.И да се погрижите за тях.
Въпроса с доброволците в България в момента се урежда от Закона за защита при бедствия.
В раздел III – Доброволни формирования са уредени повечето въпроси изредени по-горе:
Чл. 39. Доброволец е лице, което участва в доброволно формирование за предотвратяване или овладяване на бедствие и отстраняване на последиците от него.
Чл. 40. (1) Доброволец може да е всяко дееспособно физическо лице, навършило 18 години, което е сключило договор.
(2) Лицето по ал. 1 може да придобие качеството доброволец независимо от трудовото или служебното си правоотношение.
(3) Правата и задълженията на доброволците се определят с този закон и със сключения от всеки от тях договор за участие в доброволно формирование.
(4) На всеки доброволец се определя персонален идентификационен номер.
Чл. 41. Доброволни формирования за защита при бедствия се създават от кмета на общината по решение на общинския съвет.
Чл. 42. (1) Кметът е длъжен да: 1. сключи договор с доброволеца;
2. осигури обучение от преподаватели, включени в регистъра по чл. 47, ал. 1, т. 4, и екипировка на доброволеца;
3. застрахова доброволеца срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на договорните му задължения;
4. осигури доброволеца за всички осигурени социални рискове;
5. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) подаде до директора на Главна дирекция „Гражданска защита“ – МВР заявление за вписване в регистъра по чл. 47, ал. 1, т. 1 на доброволното формирование и за издаване на удостоверение за неговия уникален код по чл. 47, ал. 1, т. 2.
(2) Разходите по ал. 1 са за сметка на републиканския бюджет като делегирана от държавата дейност.
Чл. 43. (1) За времето на обучение или изпълнение на задачи за защита при бедствия доброволецът се смята в неплатен отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения, който му се признава за служебен или трудов стаж. (2) За времето на участие в мероприятията по ал. 1 лицето получава възнаграждение за сметка на републиканския бюджет при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет.
Чл. 44. Кметът е длъжен: 1. да уведоми работодателя или органа по назначаването на доброволеца за участие в мероприятията по чл. 43, ал. 1;2. да издаде документ, удостоверяващ участието на доброволеца, не по-късно от три дни след приключване на мероприятието;3. при поискване да предостави на работодателя или на органа по назначаването учебната програма и резултатите от обучението.
Чл. 45. Доброволецът не е длъжен да изпълнява задълженията си в случаите, когато той или членове на неговото домакинство са непосредствено засегнати от бедствия, като своевременно уведоми кмета.
Чл. 46. Доброволецът, който не е в трудови или служебни правоотношения към момента на неговото повикване за обучение или изпълнение на задачи за защита при бедствия, получава възнаграждение за сметка на републиканския бюджет при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет.
Чл. 47. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Директорът на Главна дирекция „Гражданска защита“ – МВР: 1. води регистър на доброволните формирования;2. определя уникален код на доброволните формирования;3. определя персонален идентификационен номер на всеки доброволец;4. води регистър на преподавателите за обучение на доброволци.(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Редът за създаване, поддържане и водене на регистрите по ал. 1, т. 1 и 4, както и за определяне на уникалния код по ал. 1, т. 2 и на персоналния идентификационен номер по ал. 1, т. 3, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.
Сами виждате, че не всичко е перфектно, но закона го има.
Ако искате да бъдете доброволец – погрижете се сега.
Безопасност при работа в складове
Складовете са неразделна част от съвременния бизнес. Търговия, международен транспорт, индустрия – складовете са навсякъде. През „комунизъмъ“ да си склададжия беше сладка работа. Дори директорите на предприятията нямаха толкова връзки и възможности като склададжиите – при тотална липса на каквото и да е човека с ключа за склада беше почти богоравен.
Сега нещата са различни и работата в склад е поредната скучна и често тежка работа. Отговорността също не е за пренебрегване.
Модерните „вертикални“ складове с подходящи за стоката или материалите стелажи и обслужвани с електрокари (ако някой иска да ви убеди, че в закрит склад може да се работи с Мотокар – не му вярвайте!) позволяват на сравнително малка площ да се побере много повече.
Стелажите обикновено се изчисляват и произвеждат със солиден запас от товароносимост. Конструкцията им е стабилна във вертикална посока, и относително устойчива на странични въздействия – примерно люлеене при земетресение.
Всичко това е валидно само при запазена цялост на конструкцията – всяко нарушение на една носеща опора променя изцяло устойчивостта. Ако един край на натоварен стелаж подаде – ефекта на доминото може да разруши целия стелаж.
Сега си го представете в препълнен магазин. Или склад с множество работници.
Тук може да видите какво се случва при миг невнимание. Охранителната камера на склада е хванала инцидента случайно. Това че няма жертви е само едната гледна точка.
Какви мерки сте взели вие за да не се случи нещо подобно и във вашия склад?
P.S. Ако имате проблем с анимацията – свалете файла и тогава го отворете. 
Трудовите злополуки, които не се случиха
Всеки от колегите работещ в служба по трудова медицина или като специалист по БЗР познава Пирамидата на събитията.
За тези които не са я чували или вече са я забравили теорията е долу-горе следната:
На 10 000 разливания на масло се падат 1000 подхлъзвания, 100 падания, 10 травми и 1 тежка фрактура (или инвалидност).
Продължението е – ако намалим разливите – намаляваме вероятността и съответно риска от настъпване на тежка трудова злополука.
Какво не вършим у нас, което е стандарт в белите държави.
Поради комунистическото ни минало свързано с планове, отчети и биене в гърдите – всеки намек за злополука в някое предприятие се смяташе за смъртен грях.
Успеха в борбата с трудовия травматизъм се измерваше с постигане на „НУЛЕВ“ травматизъм. Тоест – тежките злополуки се криеха, а леките се пишеха за „битови“.
Поради изкривеното ни от тогава мислене ще си патим десетилетия.
Как действат нормалните хора.
Всеки ИНЦИДЕНТ се докладва, записва и разследва вътре във фирмата.
Какво се разбира под инцидент – „подхлъзването“ в горния пример е ИНЦИДЕНТ. Всичко нататък по редицата вече е по-лошо от него.
Мерки за разкриване на причината за инцидента – т.е. „разлива на масло“ и отстраняване на причините довели до нея се вземат незабавно.
Целта не е просто НАМАЛЯВАНЕ на злополуките, а пресичане на веригата довела до инцидента.
Как може да се намали разлива?
- замяна на чупливите съдове с нечупливи.
- замяна на кръглите и гладки съдове с ергономични и оребрени такива.
- промяна на технологията, поредността на действие и т.н.
Примерът може да е академичен и малко смешен, но истината е че работи:
OSHA /Инспекцията по труда на американците/ налага глоба от $ 55 000 на фирма поддържаща канализацията за срутването на изкоп 5 минути СЛЕД като работниците са ИЗЛЕЗЛИ от него.
Глобата, разбира се, ако някой беше загинал щеше да е в десетки пъти по-голяма, но нямаше да спаси човешки живот.
Кога ще започнем да отделяме средства за да предотвратим тежките инциденти, вместо да чакаме да се случи непоправимото…
Етикети: трудови злополуки
Пореден инцидент в подземен рудник
Различни онлайн издания съобщават за поредния инцидент в мина с множество жертви.
През последните няколко години тежките инциденти с десетки и понякога стотици жертви зачестиха – особено в страните от източна Европа.
Рязкото занижаване на стандартите за безопасност с цел максимална печалба е за сметка на човешкия живот
Нека всички колеги по безопасност на труда и трудова медицина не забравят, че единичните инциденти са нещо което никой не може да избегне, но тежките инциденти с масови жертви са резултат от системно погазване на елементарни мерки за безопасност.
Етикети: новини
Взривоопасни прахове
Взривоопасните прахове са печално известни на всяка служба по трудова медицина и всеки отдел по здраве и безопасност при работа. Когато в едно „обикновено“ производство където по принцип „няма нищо запалимо и експлозивно“ има наличие на достатъчно прах суспендиран във въздуха опасността вече е налице.
Прах от дърво, захар, брашно, въглища, метали, лекарства, пестициди, гума, пластмаси, бои и текстилни прахове са обичайните заподозрени.
Праха всъщност не избухва като обичайните експлозивни материали. Когато достатъчно като количество прах от частици с достатъчно фин размер е суспендиран във въздуха всеки открит пламък, искра или достатъчно нагрята повърхност дава начало на лавинообразна верижна реакция на запалване и овъгляване на частиците в облака прах.
При този процес се отделя достатъчно топлина и газове за нищожен период от време, което създава взривна вълна способна да разруши оборудване, сгради и да нарани и убие множество хора.
Не всички застрашени разбират напълно опасността. Подценява се както количествата прах във въздуха, така и опасността от неправилно почистване на подовете и повърхностите – например със сгъстен въздух. След достатъчно дълго време без инциденти се неглижира и стандартната пожарна безопасност.
Една добра статия по въпроса има тук.
И няколко добри филмчета:
Една експлозия на забавен кадър:
ИНСТРУКЦИЯ № 6 ОТ 11 МАЙ 2009 Г. ЗА РЕДА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ ОБУЧЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ
Издадена от Министерството на извънредните ситуации и обнародвана в ДВ бр.39 от 26 Май 2009г.
Най-добре я прочетете сами и обърнете внимание на приложенията към нея.
Интересно четиво.
Етикети: бедствия и аварии, трудова медицина
Триажа – морална дилема
Когато на човек му се налага да работи в отвратителни условия, в липса на време, пари и консумативи триажът може да се превърне в тежка морална дилема.
Независимо дали става въпрос за бойно поле, природно бедствие или индустриална авария. Хората извършващи полева сортировка ще се сблъскват винаги с този проблем независимо дали са от „Лекари без граници“, служба по трудова медицина или други обучени лица.
Ако помогна на този – колко други ще загубя?
Ако не му помогна и спася други двама – това облекчава ли товара?
Вижте един клип от YouTube:
За мен проблемът никога няма да се реши.
Етикети: морална дилема, триаж
Акустичен мониторинг за разхлабени болтове
Онлайн списанието www.ohsonline.com публикува материал за ново откритие в превенцията на индустриални инциденти дължащи се на разхлабени болтове в различни конструкции. Специалистите по безопасност и здраве при работа, както и експертите по трудова медицина ще имат ново оръжие срещу някои от най-тежките индустриални инциденти.
Професор Guarino, Ph.D., P.E. от Boise State University Center for Orthopaedic and Biomechanics Research, е насрочил презентацията си на тема „Акустична детекция на развити болтове в конструкции“ за 20 Май.
Предварителните данни са, че се използва честотен анализ на вибрациите на конструкциите, който може рано да ни покаже промяна в здравината на болтовите сглобки в сгради, мостове, тунели и др.
Ето и връзка към оригиналната статия: тук
Етикети: бедствия и аварии, новини, превенция на риска
Индустриалните аварии
На днешния ден през 2000 година в Enschede, Холандия, избухва фабрика за фойерверки, като убива 22, ранява 950 и причинява щети за приблизително €450 милиона.
Смята се, че причината е човешка грешка.
Подобни събития ни напомнят колко сме уязвими към неочакваните събития.
Нека не забравяме загиналите и не намаляваме своята бдителност.
Етикети: загуби
