• Ð�ачало
• За Ð�аÑ�
• УÑ�луги
• Обучение
• Оферти
• Контакти

Тър�ене за:

Връзки

• Esperex – OH&S
• Блог на ЕСПЕРЕКС
• РегиÑ�трирани Ñ�лужби по Трудова медицина

Статии

- Избор на ме�ец - февруари 2012 �нуари 2012 декември 2011 октомври 2011 �ептември 2011 авгу�т 2011 юли 2011 юни 2011 май 2011 април 2011 март 2011 февруари 2011 �нуари 2011 декември 2010 ноември 2010 �ептември 2010 юли 2010 юни 2010 май 2010 април 2010 март 2010 февруари 2010 �нуари 2010 декември 2009 ноември 2009 октомври 2009 �ептември 2009 авгу�т 2009 юли 2009 юни 2009 май 2009 април 2009 март 2009 февруари 2009

Категории

• анализ на здравното Ñ�ÑŠÑ�тоÑ�ние
• въпроÑ�и и отговори
• долекарÑ�ка помощ
• индуÑ�триални аварии
• мерки на работното мÑ�Ñ�то
• новини
• обучение
• отворен Ñ�офтуер
• оценка на риÑ�ка
• полезно
• превенциÑ�
• първа помощ
• Ñ�лужба трудова медицина
• Ñ�лужби по трудова медицина
• трудова медицина

Етикети

Фашизмът в БългариÑ� – днеÑ� Ð�СТÐ�, утре – концлагери.

Правител�твото на С�Щ и блюдолизците им по �вета ни измамиха � най-�тари� фоку� в учебника.

Докато в�ички погледи б�ха обърнати към �кандалите в Aмерика � PIPA и SOPA тихо и кротко

в Токио упълномощени пред�тавители на правител�твата по �вета подпи�аха ACTA.

Много хора �м�тат войните, продажбата на петролни конце�ии, злато и т.н. за национално предател�тво.

Много правител�тва през по�ледните 100 години �а ни предавали за чужди импер�ки интере�и.

�ИКОЙ до �ега не беше продавал цели� народ за чужди корпоративни интере�и.

Възможно�тта да пре�ледваш хора ��ВСЯКЪДЕ по �вета, �амо по ПРЕДПОЛ�Г�ЕМО нарушение на И�ТЕЛЕКТУ�Л�И права. Сбъдната мечта за в��ка корпораци�.

Следващи� път като пу�кате линк в �во� блог, електронна поща, Фей�бук профил или Туитър добре �и поми�лете.

Ð�ко линкът води към Ñ�траница, в коÑ�то има дори Ð�Ð�МЕК за нарушение на авторÑ�ки права – очаквайте цÑ�лата тежеÑ�Ñ‚ на закона!

Това по-долу е текÑ�та на вече подпиÑ�аното от българÑ�кото правителÑ�тво „Ñ�поразумение“.

ОБЯС�ИТЕЛЕ� МЕМОР��ДУМ

1. ACTA цели �ъздаването на в�еобхватна международна рамка, ко�то да подкреп� ЕС в у�или�та му за ефективна борба � нарушени�та на правата върху интелектуалната �об�твено�т (ПИС). Тези нарушени� вли��т негативно на законната търгови� и на конкуренто�по�обно�тта на ЕС, като по този начин оказват негативно въздей�твие върху ра�тежа и трудовата заето�т. ACTA �ъдържа �ъобразени � актуалната �итуаци� разпоредби за правоприлагане в обла�тта на ПИС, включително и разпоредби за прилагане на мерки от граждан�кото и наказателното право и във връзка � границите и цифровата �реда, механизми за �табилно �ътрудниче�тво между �траните по ACTA в подкрепа на у�или�та им по прилагане и за у�танов�ването на най-добри практики за ефективно правоприлагане в обла�тта на ПИС.

2. Въпреки че ACTA не вна�� изменени� в до�тижени�та на правото на ЕС, тъй като законодател�твото на ЕС вече е в значително по-напреднала фаза на развитие в �равнение �ъ� �ъще�твуващите международни �тандарти, то ще въведе нов международен �тандарт, който надгражда Споразумението ТРИПС на Световната търгов�ка организаци� (прието през 1994 г.). По този начин то ще доне�е ползи за изно�ителите от ЕС, които �а но�ители на интелектуални права и работ�т на �ветовни� пазар, които пона�то�щем пона��т щети от �и�тематични и широкомащабни нарушени� в чужбина на притежаваните от т�х автор�ки права, права върху търгов�ки марки, патенти, дизайн и географ�ки означени�.

3. В �ъщото време ACTA пред�тавл�ва едно балан�ирано �поразумение, тъй като то изц�ло зачита правата на гражданите и взема предвид опа�ени�та на по-значителните заинтере�овани �трани като потребители, интернет до�тавчици и партньори от развиващите �е �трани.

4. След като на 14 април 2008 г. Съветът прие на�оките за преговори, �амите преговори започнаха на 3 юни 2008 г. Споразумението беше �ключено на 15 ноември 2010 г., а тек�тът беше парафиран на 25 ноември, �лед провеждането на 11 кръга преговори.

5. Държавите-членки на ЕС б�ха информирани у�тно и пи�мено за преговорите чрез комитета „Търгов�ка политика“ на Съвета. Ротационното пред�едател�тво на ЕС проведе преговорите по въпро�и от обла�тта на наказателното правоприлагане въз о�нова на позиции, договорени и приети единодушно от Съвета в рамките на Корепер. Европей�ки�т парламент �ъщо беше редовно уведом�ван за напредъка по�ред�твом негови� комитет по международна търгови� (INTA) и от коми�ар� Де Гухт по време на дебатите в рамките на три пленарни за�едани� през 2010 г. �а 24 ноември 2010 г. Европей�ки�т парламент прие резолюци� в подкрепа на ACTA.

6. ACTA �ъдържа редица разпоредби в обла�тта на наказателното правоприлагане, които попадат в обхвата на член 83, параграф 2 от ДФЕС. Тези ча�ти от �поразумението, за разлика от ча�тите, попадащи в обхвата на член 207, принадлежат към �ферата на �поделена компетентно�т (член 2, параграф 2 от ДФЕС). Когато даден въпро� е от �ферата на �поделена компетентно�т, и Европей�ки�т �ъюз, и държавите-членки могат да упражн�ват законодателна вла�т и да приемат правнообвързващи актове. Що �е отна�� до �ключването на ACTA, Коми�и�та реши да не предлага Европей�ки�т �ъюз да упражни потенциалната �и компетентно�т в обла�тта на наказателното правоприлагане �ъгла�но член 83, параграф 2 от ДФЕС. Коми�и�та �чита това за целе�ъобразно, тъй като т� никога не е възнамер�вала, що �е отна�� до преговорите за ACTA, да измен� до�тижени�та на правото на ЕС или да хармонизира законодател�твото на ЕС по отношение на наказателното правоприлагане в обла�тта на правата върху интелектуална �об�твено�т . Поради това Коми�и�та предлага ACTA да бъде подпи�ано и �ключено едновременно от ЕС и в�ички негови държави-членки.

7. Становището на Коми�и�та по отношение на ACTA и член 83, параграф 2 от ДФЕС не за��га �тановището на Коми�и�та отно�но бъдещото упражн�ване от �трана на ЕС на �поделената компетентно�т, предвидена в член 83, параграф 2 от ДФЕС, във връзка � други инициативи.

2011/0167 (NLE)

Предложение за

РЕШЕ�ИЕ �� СЪВЕТ�

за �ключване на Търгов�кото �поразумение за борба � фалшифицирането между Европей�ки� �ъюз и неговите държави-членки, �в�трали�, Канада, Конфедераци� Швейцари�, Крал�тво Мароко, Мек�икан�ките �ъединени щати, �ова Зеланди�, Република Коре�, Република Сингапур, Съединените американ�ки щати и Япони�

СЪВЕТЪТ �� ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европей�ки� �ъюз, и по-�пециално член 207, параграф 4, първа алине�, във връзка � член 218, параграф 6, буква a), подточка v) от него,

като взе предвид предложението на Европей�ката коми�и�,

като взе предвид одобрението на Европей�ки� парламент[1],

като има предвид, че:

1. �а 14 април 2008 г. Съветът упълномощи Коми�и�та да проведе преговори за много�транно търгов�ко �поразумение за борба � фалшифицирането от името на Европей�ки� �ъюз и неговите държави-членки.

2. Преговорите б�ха приключени и на 25 ноември 2010 г. беше парафирано Търгов�ко �поразумение за борба � фалшифицирането между Европей�ки� �ъюз и неговите държави-членки, �в�трали�, Канада, Конфедераци� Швейцари�, Крал�тво Мароко, Мек�икан�ките �ъединени щати, �ова Зеланди�, Република Коре�, Република Сингапур, Съединените американ�ки щати и Япони�.

3. В �ъответ�твие � Решение № …/2010/ЕС на Съвета от …[2] �поразумението беше подпи�ано от името на ЕС на ….

4. Споразумението �ледва да бъде одобрено,

ПРИЕ ��СТОЯЩОТО РЕШЕ�ИЕ:

Член 1

С на�то�щото �е одобр�ва от името на ЕС Търгов�ко то �поразумение за борба � фалшифицирането между Европей�ки� �ъюз и неговите държави-членки, �в�трали�, Канада, Конфедераци� Швейцари�, Крал�тво Мароко, Мек�икан�ките �ъединени щати, �ова Зеланди�, Република Коре�, Република Сингапур, Съединените американ�ки щати и Япони�[3].

Тек�тът на �поразумението, което �е �ключва, е приложен към на�то�щото решение.

Член 2

Пред�едател�т на Съвета по�очва лицето, оправомощено да дей�тва от името на Европей�ки� �ъюз, което депозира ин�трумента за одобрение на �поразумението, � цел да �е изрази одобрението на Европей�ки� �ъюз да бъде обвързан �ъ� �поразумението.

Член 3

�а�то�щото решение влиза в �ила в ден� на неговото приемане. То �е публикува в Официален ве�тник на Европей�ки� �ъюз .

Датата на влизане в �ила на �поразумението �е публикува в Официален ве�тник на Европей�ки� �ъюз.

Съ�тавено в Брюк�ел на […] година.

За Съвета

Пред�едател

ПРИЛОЖЕ�ИЕ

Търгов�ко �поразумение за борба � фалшифицирането между Европей�ки� �ъюз и неговите държави-членки, �в�трали�, Канада, Конфедераци� Швейцари�, Крал�тво Мароко, Мек�икан�ките �ъединени щати, �ова Зеланди�, Република Коре�, Република Сингапур, Съединените американ�ки щати и Япони�

Страните по на�то�щото �поразумение,

Като отчитат, че ефективното прилагане на правата върху интелектуалната �об�твено�т е от о�новно значение за поддържането на икономиче�ки� ра�теж във в�ички �ектори на промишлено�тта и на �ветовно равнище;

като отчитат �ъщо така, че разпро�транението на фалшифицирани и пират�ки �токи, както и на у�луги, � които �е разпро�тран�ва материал � нарушени автор�ки права, вреди на законната търгови� и на у�тойчивото развитие на �ветовната икономика, причин�ва значителни финан�ови загуби на но�ителите на правата и за предпри�ти�та, извършващи �во�та дейно�т в рамките на закона, като в н�кои �лучаи �тава източник на приходи за организираната пре�тъпно�т и �ъздава други ри�кове за обще�твено�тта;

като жела�т да �е бор�т �рещу подобно разпро�транение по�ред�твом за�илено международно �ътрудниче�тво и по-ефективно международно правоприлагане;

като цел�т о�игур�ването на ефективни и подход�щи �ред�тва, допълващи �поразумението ТРИПС, за прилагане на правата върху интелектуалната �об�твено�т, като �е вземат предвид различи�та в �ъответните им законодателни �и�теми и практики;

като жела�т да гарантират, че мерките и процедурите за прилагане на правата върху интелектуалната �об�твено�т н�ма да �е превърнат в преп�т�тви� пред законната търгови�;

като жела�т да �е бор�т �рещу проблема � нарушаването на правата върху интелектуалната �об�твено�т, включително � нарушени�та, извършвани в цифрова �реда, по-�пециално по отношение на автор�ките и �родните им права, по начин, който да гарантира равнове�ие между правата и интере�ите на �ъответните но�ители на права, до�тавчици на у�луги и потребители;

като жела�т да на�ърчават �ътрудниче�твото между различните до�тавчици на у�луги и но�ители на права, � цел борба �рещу нарушени�та, извършвани в цифрова �реда;

като жела�т на�то�щото �поразумение да дей�тва по взаимно допълващ начин � работата и �ътрудниче�твото в обла�тта на международното правоприлагане, о�ъще�тв�вани в рамките на �ъответните международните организации;

като признават принципите, определени в Деклараци�та от Доха отно�но �поразумението ТРИПС и обще�твеното здраве , приета на 14 ноември 2001 г. на четвъртата конференци� на мини�трите на държавите от СТО;

С на�то�щото �е �поразум�ха за �ледното:

Глава I: Уводни разпоредби и общи определени�

Раздел 1: Уводни разпоредби

Член 1: Връзка � други �поразумени�

�ищо в на�то�щото �поразумение не пред�тавл�ва дерогаци� от задължени�та на ко�то и да е от �траните по отношение на друга �трана, поети по �илата на �ъще�твуващите �поразумени�, включително �поразумението ТРИПС.

Член 2: Е�те�тво и обхват на задължени�та

1. Страните по �поразумението �ледва да приведат в дей�твие разпоредбите на на�то�щото �поразумение. В��ка от �траните може да въведе във вътрешното �и законодател�тво по-широкообхватни норми за правоприлагане в обла�тта на правата върху интелектуалната �об�твено�т от изи�кваните �ъгла�но на�то�щото �поразумение, при у�ловие че това не е в противоречие � разпоредбите на на�то�щото �поразумение. В��ка �трана е �вободна да определи подход�щи� метод за прилагане на разпоредбите на на�то�щото �поразумение в �об�твената �и законодателна �и�тема и практика.

2. �ико� от разпоредбите на на�то�щото �поразумение не �ъздава задължени� по отношение на разпредел�нето на ре�ур�ите между прилагането на правата върху интелектуалната �об�твено�т и прилагането на законите по принцип.

3. Целите и принципите, определени в ча�т I от �поразумението ТРИПС, и по-�пециално членове 7 и 8, �е прилагат mutatis mutandis и към на�то�щото �поразумение.

Член 3: Връзка �ъ� �тандартите отно�но до�тъпа до права върху интелектуална �об�твено�т и техни� обхват

1. �а�то�щото �поразумение не накърн�ва разпоредбите в законодател�твото на �траните по него, уреждащи до�тъпа, придобиването, обхвата и запазването на правата върху интелектуалната �об�твено�т.

2. �а�то�щото �поразумение не �ъздава никакви задължени� за ко�то и да е от �траните за прилагане на мерки в �лучаите, в които дадено право върху интелектуалната �об�твено�т не е защитено �ъгла�но нейните законови и подзаконови актове.

Член 4: �еприко�новено�т на лични� живот и разгла��ване на информаци�

1. �ико� от разпоредбите на на�то�щото �поразумение не изи�ква от ко�то и да е от �траните да разгла��ва:

а) информаци�, чието разгла��ване би било в противоречие �ъ� законодател�твото �, включително �ъ� законодател�твото за защита на правото на неприко�новено�т на лични� живот, или � международни �поразумени�, по които т� е �трана;

б) поверителна информаци�, чието разгла��ване би попречило на правоприлагането или по друг начин би било в противоречие � обще�твени� интере�; или

в) поверителна информаци�, чието разгла��ване би накърнило законните търгов�ки интере�и на конкретни държавни или ча�тни предпри�ти�.

2. Когато дадена �трана предо�тав� в пи�мена форма информаци� в �ъответ�твие � разпоредбите на на�то�щото �поразумение, �траната, получила информаци�та, �ледва, в �ъответ�твие �ъ� �об�твеното �и законодател�тво и практика, да �е въздържа да разгла��ва или да използва информаци�та за цели, различни от тези, за които е предо�тавена информаци�та, о�вен � предварителното �ъгла�ие на �траната, ко�то предо�тав� информаци�та.

Раздел 2: Общи определени�

Член 5: Общи определени�

За целите на на�то�щото �поразумение, о�вен ако не е предвидено друго:

а) „ ACTA “ означава Търгов�ко �поразумение за борба � фалшифицирането;

б) „ Комитетът “ означава комитетът по ACTA, �ъздаден �ъгла�но глава V (Ин�титуционална уредба);

в) „компетентни органи “ включва �ъответните �ъдебни, админи�тративни или правоприлагащи органи �ъгла�но законодател�твото на ко�то и да е от �траните;

г) „�токи � фалшифицирани търгов�ки марки “ означава в��какви �токи, включително опаковки, но�ещи без разрешение търгов�ка марка, идентична � валидно реги�трирана търгов�ка марка във връзка � тези �токи, или ко�то не може да бъде разграничена по о�новните �и характери�тики от подобна търгов�ка марка, и ко�то �ледователно нарушава правата на притежател� на въпро�ната търгов�ка марка �ъгла�но законите на държавата, в ко�то �е вземат предвид процедурите, изложени в глава II (Законодателна рамка за правоприлагане на правата върху интелектуалната �об�твено�т);

д) пон�тието „ държава “ �ледва да �е разбира като но�ещо идентичен на по�очени� в Об��нителните бележки към �поразумението за СТО �ми�ъл;

е) „ митниче�ки транзит “ означава митниче�ката процедура, по ко�то �токи �е тран�портират под митниче�ки контрол от едно митниче�ко учреждение в друго;

ж) „дни “ означава календарни дни;

з) „интелектуална �об�твено�т “ �е отна�� до в�ички категории интелектуална �об�твено�т, които �а предмет на раздели от 1 до 7 на ча�т II от �поразумението ТРИПС;

и) „ транзитно преминаващи �токи “ означава �токи, които �а в режим на митниче�ки транзит или претоварване ;

й) „лице “ означава в��ко физиче�ко или юридиче�ко лице;

к) „�токи, чието автор�ко право е било обект на пират�тво “ означава в�ички �токи, които �а копи�, направени без �ъгла�ието на но�ител� на правото или лицето, надлежно упълномощено от но�ител� на правото в държавата на производ�тво, и които �е произвеждат пр�ко или ко�вено от определен артикул, при което изготв�нето на това копие би пред�тавл�вало нарушение на автор�ко право или на �вързано � него право �поред законите на държавата, в ко�то �е вземат предвид процедурите, опи�ани в глава II (Законодателна рамка за правоприлагане на правата върху интелектуалната �об�твено�т);

л) „ но�ител на правата “ включва федерации или а�оциации, които имат необходими� правен �татут, за да пред�в�ват права върху интелектуална �об�твено�т;

м) „територи� “, по �ми�ъла на раздел 3 (Гранични мерки) или глава II (Законодателна рамка за правоприлагане на правата върху интелектуалната �об�твено�т), означава митниче�ката територи� и в�ички �вободни зони[4] на дадена �трана;

н) „ претоварване “ означава митниче�ката процедура, при ко�то �токи �е прехвърл�т под митниче�ки контрол от тран�портното �ред�тво на вно� към тран�портното �ред�тво на изно� в района на едно митниче�ко учреждение, което е едновременно учреждението на вно� и на изно�;

о) „Споразумението ТРИПС “ означава „Споразумение за �вързаните � търгови�та а�пекти на правата на интелектуалната �об�твено�т“, включено като приложение 1В към Споразумението за СТО;

п) „СТО “ означава Световната търгов�ка организаци�; и

р) „Споразумението за СТО “ означава �поразумението от Маракеш, подпи�ано на 15 април 1994 г., � което е �ъздадена Световната търгов�ка организаци�.

Глава II: Законодателна рамка за правоприлагане на правата върху интелектуалната �об�твено�т

Раздел 1: Общи задължени�

Член 6: Общи задължени� във връзка � правоприлагането

1. В��ка от �траните о�игур�ва въвеждането на процедури по правоприлагане във вътрешното �и законодател�тво, които да позвол�ват ефективни дей�тви� �рещу в��какво нарушение на правата върху интелектуалната �об�твено�т, обхванати от на�то�щото �поразумение, включително и на бързи корективни мерки за предотврат�ване на нарушени�, както и на корективни мерки за възпиране на в��ко по�ледващо нарушение. Тези процедури �е прилагат по такъв начин, че да �е избегне �ъздаването на преп�т�тви� пред законната търгови� и да �е о�игур�т предпазни механизми �рещу злоупотребата � т�х.

2. Процедурите, приети, поддържани или прилагани в изпълнение на разпоредбите на на�то�щата глава, �ледва да бъдат �праведливи и безпри�тра�тни и да гарантират подход�ща закрила на правата на в�ички уча�тници в т�х. Те не �ледва да �а ненужно �ложни или �къпо �труващи, или да вод�т до неразумни ограничени� във времето или неоправдани забав�ни�.

3. При прилагането на разпоредбите на на�то�щата глава в��ка от �траните �ледва да взема предвид необходимо�тта от пропорционално�т между �ериозно�тта на нарушението, интере�ите на трети �трани и приложимите мерки, корективни мерки и �анкции.

4. �ико� от разпоредбите на на�то�щата глава не �ледва да �е разглежда като изи�кваща от ко�то и да е от �траните да ангажира отговорно�тта на �вои длъжно�тни лица за дей�тви�, предприети в изпълнение на техните �лужебни задължени�.

Раздел 2: Прилагане на нормите на граждан�кото право[5]

Член 7: До�тъп до граждан�коправни производ�тва

1. В��ка от �траните о�игур�ва до�тъп за но�ителите на правата до граждан�коправни �ъдебни производ�тва във връзка � прилагането на в�ички права върху интелектуална �об�твено�т, както е по�очено в на�то�щи� раздел.

2. Дотолкова, доколкото в��ка граждан�коправна корективна м�рка може да бъде разпоредена в резултат на админи�тративно производ�тво по �ъще�тво на дело, в��ка от �траните �ледва да гарантира, че подобни производ�тва �ъответ�тват по �ъще�тво на принципите, изложени в на�то�щи� раздел.

Член 8: Съдебни нареждани�

1. В��ка от �траните �ледва да гарантира, че при граждан�коправните �ъдебни производ�тва във връзка � прилагането на права върху интелектуална �об�твено�т нейните �ъдебни органи �а оправомощени да разпоред�т на дадена �трана да преу�танови нарушение и, inter alia , да разпоред�т на тази �трана или, когато е целе�ъобразно, на трета �трана, който е под юри�дикци�та на �ъответни� �ъдебен орган, да попречи на влизането в търгов�ките канали на �токи, нарушаващи права върху интелектуална �об�твено�т.

2. �езави�имо от другите разпоредби на на�то�щи� раздел �траните могат да ограничат наличните корективни мерки от използване от �трана на правител�тва или трети �трани, оправомощени от т�х, без разрешение от но�ител� на права, до заплащането на възнаграждение, при у�ловие че �траната �пазва разпоредбите на ча�т II от �поразумението ТРИПС, отна��щи �е конкретно до подобно използване. В о�таналите �лучаи �е прилагат корективни мерки �ъгла�но на�то�щи� раздел, а там, където тези �ред�тва не �ъответ�тват на законодател�твото на дадена �трана, �ледва да има у�тановителни �ъдебни решени� и �ъответни компен�ации.

Член 9: Щети

1. В��ка от �траните �ледва да предвиди възможно�тта при граждан�коправни �ъдебни производ�тва във връзка � прилагането на права върху интелектуална �об�твено�т нейните �ъдебни органи да бъдат оправомощени да разпоред�т нарушител�т, който �ъзнателно или имайки до�татъчно о�новани� да знае за това, е извършил дей�твие, � което �а нарушени права, да заплати на но�ител� на правото щетите в размер, компен�иращ щетата, поне�ена от но�ител� на правото в резултат на нарушението. При определ�не размера на щетите, поне�ени в�лед�твие на дадено нарушение на права върху интелектуална �об�твено�т, �ъдебните органи на дадена �трана �ледва да бъдат оправомощени inter alia да разглеждат в��какви законови мерки за компен�ации, за които но�ител�т на правата претендира, като те могат да включват пропу�нати за пропу�нати ползи, въз�танов�ване на �тойно�тта на търгуваните в нарушение �токи или у�луги, измерена по пазарни цени, или по препоръчителната продажна цена на дребно.

2. �ай-малко в �лучаите на нарушение на автор�ки или �родните им права и фалшифициране на търгов�ка марка в��ка от �траните �ледва да предвиди при граждан�коправни �ъдебни производ�тва нейните �ъдебни органи да �а оправомощени да разпоред�т нарушител�т да заплати на но�ител� на правата получените от нарушител� ползи, дължащи �е нарушението. Страните могат да допу�нат по подразбиране, че размерът на ползите �е равн�ва на размера на щетите, упоменати в параграф 1.

3. Поне по отношение на нарушени�та на автор�ки или �родните им права, защитаващи творби, звукозапи�и и изпълнени�, и в �лучаите на фалшифициране на търгов�ки марки в��ка от �траните �ледва �ъщо така да �ъздаде или да поддържа �и�тема, в ко�то �а предвидени един или н�колко от �ледните елементи:

а) предварително у�тановени щети; или

б) презумпции[6] за определ�не на размер на щетите, до�татъчен за компен�иране на но�ител� на правата за поне�ените в�лед�твие на нарушението щети; или

в) поне за �лучаите на нарушени автор�ки права — допълнителни щети.

4. Когато дадена �трана предвижда корективната м�рка, по�очена в параграф 3, буква а), или презумпциите, по�очени в параграф 3, буква б), т� �ледва да гарантира, че или нейните �ъдебни органи, или но�ител�т на правата имат правото да изберат по�очената корективна м�рка или по�очените презумпции като алтернатива на корективните мерки, упоменати в параграфи 1 и 2.

5. В��ка от �траните �ледва да предвиди възможно�тта нейните �ъдебни органи да �а оправомощени да разпоред�т, когато е целе�ъобразно, при приключването на граждан�коправно �ъдебно производ�тво във връзка поне � нарушение на автор�ко или �родните му права или � търгов�ки марки, загубилата �пора �трана да заплати на �печелилата �трана �ъдебните разходи или так�и и �ъответните адвокат�ки хонорари, или в��какви други разходи �ъгла�но предвиденото в законодател�твото на въпро�ната �трана.

Член 10: Други корективни мерки

1. Поне по отношение на �токите, чието автор�ко право е било обект на пират�тво, и �токите � фалшифицирани търгов�ки марки в��ка от �траните �ледва да предвиди възможно�тта при граждан�коправно �ъдебно производ�тво по и�кане на но�ител� на правата неговите �ъдебни органи да бъдат оправомощени да разпоред�т унищожаването на такива �токи в нарушение, о�вен при изключителни об�то�тел�тва, без предо�тав�не на каквато и да било компен�аци�.

2. Също така в��ка от �траните �ледва да гарантира, че нейните �ъдебни органи разполагат � правомощи� да разпоред�т материалите и ин�трументите, преобладаващо използвани за производ�твото или �ъздаването на �токите в нарушение, да бъдат унищожени или изведени извън търгов�ките канали, без нео�нователно отлагане и без каквато и да било компен�аци�, по начин, �веждащ до минимум ри�ка от по-нататъшни нарушени�.

3. Дадена �трана може да предвиди корективните мерки, опи�ани в на�то�щи� член, да бъдат изпълнени за �метка на нарушител�.

Член 11: Информаци� във връзка � нарушени�

Без да �е накърн�ват законодателните разпоредби на �траните отно�но предо�тав�нето на привилегии, защитата на поверително�тта на източниците на информаци� или обработката на лични данни, в��ка �трана �ледва да предвиди възможно�тта при �воите граждан�коправни �ъдебни производ�тва във връзка � прилагането на права върху интелектуална �об�твено�т нейните �ъдебни органи да бъдат оправомощени, при обо�новано и�кане от �трана на но�ител� на правата, да разпоред�т нарушител�т или предполагаеми�т нарушител да предо�тави на но�ител� на правата или на �ъдебните органи, поне за целите на �ъбирането на доказател�твен материал, информаци�та от значение, �ъгла�но предвиденото в нейните приложими законови и подзаконови актове, намираща �е в притежанието или под контрола на нарушител� или предполагаеми� нарушител. Т� може да включва информаци� отно�но в��ко лице, заме�ено в който и да е а�пект на нарушението или предполагаемото нарушение и отно�но �ред�твата за производ�тво или каналите за разпро�транение на �ъздадените в нарушение или в предполагаемо нарушение �токи или у�луги, включително идентифицирането на трети лица, за които �е твърди, че �а заме�ени в производ�твото и разпро�транението на такива �токи или у�луги, и отно�но техните канали за разпро�транение.

Член 12: Временни мерки

1. В��ка от �траните �ледва да предвиди нейните �ъдебни органи да бъдат оправомощени да разпореждат прилагането на незабавни и ефективни временни мерки:

а) �рещу �трана или, когато е целе�ъобразно, трета �трана, попадаща под юри�дикци�та на �ъответни� �ъдебен орган, за предотврат�ване извършването на нарушение по отношение на право върху интелектуалната �об�твено�т и по-�пециално � цел възпреп�т�тване на влизането в търгов�ките канали на �токи, нарушаващи права върху интелектуална �об�твено�т.

б) за запазване на �ъответните доказател�тва отно�но предполагаемото нарушение.

2. В��ка от �траните �ледва да предвиди възможно�тта нейните �ъдебни органи да бъдат оправомощени по целе�ъобразно�т да приемат временни мерки inaudita altera parte , и по-�пециално когато в��ко забав�не би нане�ло непоправима щета на но�ител� на правата или когато е налице очевиден ри�к да бъдат унищожени доказател�тва. В производ�твата, провеждани inaudita altera parte, в��ка от �траните предо�тав� на �воите �ъдебни органи правомощи� да дей�тват незабавно в �лучаите на и�кани� за налагане на временни мерки и да вземат решени� без нео�нователно забав�не.

3. Поне по отношение на �лучаите на нарушение на автор�ки и �родните им права и фалшифициране на търгов�ки марки в��ка от �траните �ледва да предвиди възможно�тта при граждан�коправно �ъдебно производ�тво нейните �ъдебни органи да бъдат оправомощени да разпоред�т изземване или друг вид задържане на �ъмнителните �токи, както и на материалите и ин�трументите от значение за извършването на нарушение и, поне за �лучаите на фалшифициране на търгов�ки марки — на оригиналите или копи� на документните доказател�тва, �вързани � нарушението.

4. В��ка от �траните �ледва да предвиди нейните �ъдебни органи да бъдат оправомощени да изи�кат от за�вител� във връзка � временните мерки да предо�тави в�ички приемливи налични доказател�тва, � цел да получат до�татъчно уверени�, че правото на за�вител� е нарушено или че подобно нарушение непо�ред�твено пред�тои, както и да разпоред�т на за�вител� да о�игури обезпечение или еквивалентна гаранци�, до�татъчни да защит�т ответника и да предотврат�т злоупотреба. Подобно обезпечение или еквивалентна гаранци� не �ледва излишно да преп�т�тват използването на процедури за въвеждане на такива временни мерки.

5. Когато временните мерки бъдат отменени или когато изгуб�т юридиче�ката �и �ила поради н�какво дей�твие или пропу�к от �трана на за�вител�, или когато впо�лед�твие �е у�танови, че не е имало нарушение на права върху интелектуална �об�твено�т, �ъдебните вла�ти �ледва да бъдат оправомощени да разпоред�т на за�вител�, по и�кане на ответника, да о�игури �ъответна компен�аци� за ответника на евентуалната щета, причинена от тези мерки.

Раздел 3: Гранични мерки[7], [8]

Член 13: Обхват на граничните мерки[9]

По целе�ъобразно�т, в �ъответ�твие � нейната вътрешна �и�тема за защита на правата върху интелектуалната �об�твено�т и без да �е за��гат изи�квани�та на �поразумението ТРИПС, когато дадена �трана о�игур�ва ефективно прилагане на правата върху интелектуалната �об�твено�т по границите, т� �ледва да �е �треми да не допу�ка нео�нователна ди�криминаци� между различните права върху интелектуална �об�твено�т и да изб�гва �ъздаването на преп�т�тви� пред законната търгови�.

Член 14: Малки пратки и личен багаж

1. В��ка от �траните включва в обхвата на приложение на на�то�щи� раздел �токите � търгов�ки характер, изпращани в малки пратки.

2. Дадена �трана може да изключи от обхвата на приложение на на�то�щи� раздел малки количе�тва �токи � нетъргов�ки характер, �ъдържащи �е в лични� багаж на пътниците.

Член 15: Предо�тав�не на информаци� от но�ител� на правата

В��ка от �траните �ледва да разреши на �воите компетентни органи да пои�кат от но�ител� на правата да предо�тави информаци� от значение, за да помогне на компетентните органи при налагането на граничните мерки, по�очени в на�то�щи� раздел. Дадена �трана може �ъщо така да разреши на но�ител� на правата да предо�тави информаци� от значение на нейните компетентни органи.

Член 16: Гранични мерки

1. В��ка от �траните �ледва да приеме или поддържа процедури във връзка � вно�а и изно�а на пратки, �ъгла�но които:

а) нейните митниче�ки органи да могат да дей�тват по �во� инициатива за да �прат временно о�вобождаването на �ъмнителни �токи; и

б) когато е целе�ъобразно, даден но�ител на права да може да пои�ка от нейните компетентни органи да �прат временно о�вобождаването на �ъмнителни �токи.

2. В��ка �трана може да приема или поддържа процедури по отношение на �ъмнителни �токи, които �а транзитно преминаващи или �а в други �итуации, когато �токите �е намират под митниче�ки контрол, при който:

а) нейните митниче�ки органи да могат да дей�тват по �во� инициатива за да �прат временно о�вобождаването или за задържане на �ъмнителни �токи; и

б) когато е целе�ъобразно, даден но�ител на права да може да пои�ка от нейните компетентни органи да �прат временно о�вобождаването или да задържат �ъмнителни �токи.

Член 17: За�вление от �трана на но�ител� на правата

1. В��ка от �траните �ледва да предвиди възможно�тта нейните компетентни органи да изи�кват от в�еки но�ител на права, който пои�ка прилагането на процедурите �ъгла�но член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), да предо�тави убедителни доказател�тва на компетентните вла�ти за това, че �поред законодател�твото на �траната, предвидила процедурите, е налице prima facie нарушение на неговото право върху интелектуалната �об�твено�т, както и да предо�тави до�татъчно информаци�, � ко�то би могло о�нователно да �е очаква но�ител�т на правото да разполага, за да могат �ъмнителните �токи да бъдат ле�но разпознати от компетентните органи. Изи�кването за предо�тав�не на до�татъчно информаци� не �ледва излишно да преп�т�тва използването на процедурите, опи�ани в член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б).

2. В��ка от �траните �ледва да предвиди възможно�тта за подаване на за�влени� за временно �пиране на о�вобождаването или за задържане на �ъмнителни �токи[10], намиращи �е под митниче�ки контрол на нейната територи�. Дадена �трана може да предвиди подобни за�влени� да �е прилагат по отношение на повече на брой пратки. Дадена �трана може да предвиди възможно�тта по и�кане на но�ител� на правата за�влението за временно �пиране на о�вобождаването или за задържане на �ъмнителни �токи да може да �е прилага по отношение на избрани входни и изходни точки, намиращи �е под митниче�ки контрол.

3. В��ка от �траните �ледва да гарантира, че нейните компетентни органи уведом�ват за�вител� в рамките на приемлив �рок дали �а приели за�влението му. В �лучай че компетентните органи �а приели за�влението, те �ъщо така уведом�ват за�вител� отно�но �рока на валидно�т на за�влението.

4. Дадена �трана може да предвиди възможно�тта в �лучаите, в които за�вител�т �е е възползвал неправомерно от процедурите, опи�ани в член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), или в �лучаите, в които е налице о�нователна причина, нейните компетентни органи да разполагат � правомощи� да отхвърл�т, да �прат временно дадено за�вление или да го об�в�т за недей�твително.

Член 18: Обезпечение или еквивалентна гаранци�

В��ка от �траните �ледва да предвиди възможно�тта нейните компетентни органи да разполагат � правомощи� да изи�кват от в�еки но�ител на права, който пои�ка прилагането на процедурите, опи�ани в член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), да предо�тави адекватно обезпечение или еквивалентна гаранци�, до�татъчни за да бъдат защитени ответникът и компетентните органи и да �е предотврат�т злоупотребите. В��ка от �траните �ледва да предвиди, че подобно обезпечение или еквивалентна гаранци� не �ледва излишно да преп�т�тват използването на опи�аните процедури. Дадена �трана може да предвиди възможно�тта обезпечението да е под формата на депозит, предназначен да предпази ответника от евентуални загуби или щети, дължащи �е на �пиране о�вобождаването или на задържане на �токите в �лучай, че компетентните органи у�танов�т, че �токите не �а в нарушение. Дадена �трана може �амо при изключителни об�то�тел�тва или въз о�нова на �ъдебно решение да разреши на ответника да придобие �об�твено�т върху �ъмнителни �токи по�ред�твом вна��не на гаранци� или друго обезпечение.

Член 19: Определ�не на наличието на нарушение

В��ка от �траните �ледва да приеме или поддържа процедури, �ъгла�но които нейните компетентни органи да могат да определ�т в рамките на разумен �рок �лед започване на процедурите, опи�ани в член 16 („Гранични мерки“), дали �ъмнителните �токи нарушават права върху интелектуална �об�твено�т.

Член 20: Корективни мерки

1. В��ка от �траните �ледва да предвиди възможно�тта нейните компетентни органи да бъдат оправомощени да разпореждат унищожаването на �токи в�лед�твие у�танов�ване �ъгла�но член 19 („У�танов�ване на нарушение“) на това, че �токите �а в нарушение. В �лучаите, в които такива �токи не бъдат унищожени, в��ка от �траните �ледва да гарантира, че, о�вен при изключителни об�то�тел�тва, тези �токи �е извеждат извън търгов�ките канали, така че да �е предотврати нана��нето на щети на но�ител� на правата.

2. По отношение на �токите � фалшифицирани търгов�ки марки не тр�бва да �е �чита за до�татъчно �амо да �е от�трани незаконно по�тавената търгов�ка марка, о�вен в изключителни �лучаи, за да �е разреши пу�кането на �токите по търгов�ките канали.

3. В��ка от �траните �ледва да предвиди възможно�тта нейните компетентни органи да могат да налагат админи�тративни наказателни мерки въз о�нова на у�танов�ване �ъгла�но член 19 („У�танов�ване на нарушение“) на това, че �токите �а в нарушение.

Член 21: Так�и

В��ка от �траните �ледва да предвиди, че нико� от так�ите за подаване на за�вление, за �ъхранение или за унищожаване, които тр�бва да бъдат �ъбирани от компетентните � органи във връзка � опи�аните в на�то�щи� раздел процедури, не �ледва излишно да преп�т�тва прилагането на по�очените процедури

Член 22: Разгла��ване на информаци�

Без да �е за��гат законодателните разпоредби на �траните във връзка � неприко�новено�тта на лични� живот и поверително�тта на информаци�та:

а) дадена �трана може да оправомощи �воите компетентни органи да предо�тав�т на но�ител� на права информаци� за конкретни пратки �ъ� �токи, включително опи�ание и количе�тво на �токите, � цел да им бъде оказано �ъдей�твие в откриването на �токи в нарушение;

б) дадена �трана може да оправомощи �воите компетентни органи да предо�тав�т на но�ител� на права информаци� за �токи, ко�то включва �ледното, като това избро�ване не е изчерпателно: опи�ание и количе�тво на �токите, име и адре� на изпращача, вно�ител�, изно�ител� или получател�, и, ако �а изве�тни, държава на произход на �токите и име и адре� на производител� на �токите, � цел да им бъде оказано �ъдей�твие за у�танов�ването �ъгла�но член 19 („У�танов�ване на нарушение“);

в) о�вен ако не е предо�тавила на компетентните �и органи правомощи�та, опи�ани в буква б), поне в �лучаите на вно�ни �токи, в които нейните компетентни органи �а иззели �ъмнителните �токи или �а извършили у�танов�ване �ъгла�но член 19 („У�танов�ване на нарушение“), че �токите �а в нарушение, дадена �трана �ледва да оправомощи �воите компетентни органи да предо�тав�т на но�ител� на права, в �рок от триде�ет дни[11] от изземването или у�танов�ването, информаци� за тези �токи, ко�то включва �ледното, като това избро�ване не е изчерпателно: опи�ание и количе�тво на �токите, име и адре� на изпращача, вно�ител�, изно�ител� или получател�, и, ако �а изве�тни, държава на произход на �токите и име и адре� на производител� на �токите.

Раздел 4: Прилагане на нормите на наказателното право

Член 23: Пре�тъпни де�ни�

1. В��ка от �траните предвижда разпоредби за наказателни производ�тва и �анкции, които да �е прилагат поне в �лучаите на умишлено фалшифициране на търгов�ки марки или пират�тво на автор�ки или �родни на т�х права в търгов�ки мащаби[12]. По �ми�ъла на на�то�щи� раздел дейно�тите, развивани в търгов�ки мащаб, включват поне извършването на търгов�ка дейно�т � цел извличането на пр�ка или непр�ка икономиче�ка или търгов�ка изгода.

2. В��ка от �траните предвижда разпоредби за наказателни производ�тва и �анкции, които да бъдат прилагани в �лучаите на умишлен вно�[13] и ме�тна употреба в търгови�та или в търгов�ки мащаб на етикети или опаковки[14]:

а) на които е по�тавена без разрешение търгов�ка марка, ко�то е идентична � или не може да бъде различена от търгов�ка марка, реги�трирана на нейна територи�; и

б) които �а предназначени за използване в търгови�та �ъ� �токи или във връзка � у�луги, които �а идентични �ъ� �токи или у�луги, за които е реги�трирана такава търгов�ка марка.

3. Дадена �трана може да предвиди наказателни производ�тва и �анкции за �лучаите, в които това е целе�ъобразно, във връзка � неразрешеното копиране на кинематограф�ки произведени� при прожектиране в зала за пред�тав�не на филми, ко�то по принцип е публично до�тъпна.

4. Страна, ко�то е предвидила наказателни производ�тва и �анкции за де�ни�та, по�очени в на�то�щи� член, �ледва да гарантира наличието на �ред�тва за подвеждане под наказателна отговорно�т за �ъуча�тниче�тво и подбудител�тво в законодател�твото �и.

5. В��ка от �траните �ледва да приеме такива мерки по целе�ъобразно�т, в �ъответ�твие � нейните законодателни принципи, � цел у�танов�ване на отговорно�тта, ко�то може да е наказателна, на юридиче�ки лица за де�ни�та, по�очени в на�то�щи� член, за които �траната е предвидила наказателни производ�тва и �анкции. Такава отговорно�т не за��га наказателната отговорно�т на физиче�ките лица, които �а извършили пре�тъпните де�ни�.

Член 24: Санкции

За де�ни�та, по�очени в член 23 („Пре�тъпни де�ни�“), параграфи 1, 2 и 4, в��ка от �траните �ледва да предвиди �анкции, които включват лишаване от �вобода и/или парични глоби[15], до�татъчно големи, за да по�лужат като възпиращо �ред�тво за извършването на бъдещи нарушени�, в �ъответ�твие � размера на �анкциите, прилагани за пре�тъплени� �ъ� �ходна теже�т.

Член 25: Изземване, конфи�куване и унищожаване

1. За де�ни�та, по�очени в член 23 („Пре�тъпни де�ни�“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена �трана е предвидила наказателни производ�тва и �анкции, �ъответната �трана �ледва да предвиди нейните компетентни органи да имат правомощието да разпоред�т изземване на �токи � предполагаемо фалшифицирана търгов�ка марка или на �токи, чието автор�ко право е било обект на пират�тво, �вързаните � това материали и �ред�тва, използвани при извършването на предполагаемото де�ние, документални доказател�тва, �вързани � предполагаемото де�ние, и активите, получени в резултат на дей�твието, � което �а нарушени права, или придобити пр�ко или ко�вено чрез него.

2. Когато дадена �трана изи�ква идентифицирането на артикулите, които подлежат на изземване като у�ловие за издаване на разпореждането, по�очено в параграф 1, тази �трана не �ледва да изи�ква артикулите да бъдат опи�ани по-подробно от необходимото за идентифицирането им за целите на изземването.

3. За де�ни�та, по�очени в член 23 („Пре�тъпни де�ни�“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена �трана е предвидила наказателни производ�тва и �анкции, �ъответната �трана �ледва да предвиди нейните компетентни органи да имат правомощието да разпоред�т конфи�куването или унищожаването на в�ички �токи � фалшифицирана търгов�ка марка или на �токите, чието автор�ко право е било обект на пират�тво. В �лучаите, в които �токите � фалшифицирана търгов�ка марка или �токите, чието автор�ко право е било обект на пират�тво, не бъдат унищожени, компетентните органи �ледва да гарантират, че о�вен при изключителни об�то�тел�тва, тези �токи �е извеждат извън търгов�ките канали, така че да �е предотврати нана��нето на щети на но�ител� на правата. В��ка от �траните �ледва да гарантира, че конфи�куването или унищожаването на такива �токи �е извършва, без нарушител�т да получи компен�аци� от каквото и да било е�те�тво.

4. За пре�тъплени�та, по�очени в член 23 („Пре�тъпни де�ни�“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена �трана е предвидила наказателни производ�тва и �анкции, �ъответната �трана �ледва да предвиди нейните компетентни органи да имат правомощието да разпоред�т конфи�куването или унищожаването на материалите и �ред�твата, о�новно използвани при �ъздаването на �токи � фалшифицирана търгов�ка марка или �токи, чието автор�ко право е било обект на пират�тво, и, поне в �лучаите на �ериозни де�ни�, на в�ички активи, получени в резултат на дей�твието, � което �а нарушени права, или придобити пр�ко или ко�вено чрез него. В��ка от �траните �ледва да гарантира, че конфи�куването или унищожаването на такива материали, �ред�тва или активи �е извършва, без нарушител�т да получи компен�аци� от каквото и да било е�те�тво.

5. За де�ни�та, по�очени в член 23 („Пре�тъпни де�ни�“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена �трана е предвидила наказателни производ�тва и �анкции, �ъответната �трана може да предвиди нейните �ъдебни органи да имат правомощи� да разпоред�т:

а) изземването на активи, чи�то �тойно�т �ъответ�тва на тази на активите, получени в резултат на дей�твието, � което предполагаемо �а нарушени права, или придобити пр�ко или ко�вено чрез него; и

б) конфи�куването на активи, чи�то �тойно�т �ъответ�тва на тази на активите, получени в резултат на дей�твието, � което �а нарушени права, или придобити пр�ко или ко�вено чрез него.

Член 26: Прилагане на нормите на наказателното право ex officio

В��ка от �траните �ледва да предвиди възможно�тта в �лучаите, в които това е целе�ъобразно, нейните компетентни органи да могат да дей�тват по �об�твена инициатива за започването на раз�ледване или �ъдебно производ�тво във връзка � пре�тъпните де�ни�, по�очени в член 23 („Пре�тъпни де�ни�“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена �трана е предвидила наказателни производ�тва и �анкции.

Раздел 5: Правоприлагане на правата върху интелектуалната �об�твено�т в цифровата �реда

Член 27: Прилагане в цифровата �реда

1. В��ка от �траните о�игур�ва наличието на проце�уални норми в �воето законодател�тво, �ъгла�но предвиденото в раздели 2 („Прилагане на нормите на граждан�кото право“) и 4 („Прилагане на нормите на наказателното право“), които да позвол�ват ефективни дей�тви� �рещу в��какво нарушение на права върху интелектуална �об�твено�т в цифровата �реда, включително и на неотложни корективни мерки за предотврат�ване на нарушени�, както и на корективни мерки за възпиране на в��ко по�ледващо нарушение.

2. В допълнение към разпоредбите на параграф 1, проце�уалните норми на в��ка �трана �е прилагат по отношение на нарушени� на автор�ки или �родни на т�х права, извършени по�ред�твом цифровите мрежи, което може да включва и незаконната употреба на �ред�тва за ма�ово разпро�транение за целите на нарушението. Тези проце�уални норми �е прилагат по такъв начин, че да �е избегне �ъздаването на преп�т�тви� пред законната дейно�т, включително и за електронната търгови� и, в �ъответ�твие �ъ� законодател�твото на �ъответната �трана, да �е �помогне за защитата на о�новни принципи като �вобода на израз�ване, право на �праведлив проце� и неприко�новено�т на лични� живот[16].

3. В��ка от �траните �ледва да �е �треми да на�ърчава у�или�та за �ътрудниче�тво в рамките на бизне� общно�тта, � цел ефективна борба � нарушени�та по отношение на търгов�ките марки и автор�ките или �родните на т�х права, при �ъщевременно запазване на законната конкуренци� и, в �ъответ�твие �ъ� законодател�твото на �ъответната �трана, защита на фундаментални принципи като �вобода на израз�ване, право на �праведлив проце� и неприко�новено�т на лични� живот.

4. Дадена �трана може, в �ъответ�твие �ъ� �воите законови и подзаконови норми, да оправомощи компетентните �и органи да разпоред�т на даден до�тавчик на онлайн у�луги да предо�тави незабавно на но�ител� на правата информаци�, до�татъчна за идентифициране на абонат, чийто до�тъп �е предполага, че е бил използван за извършването на нарушение, когато но�ител�т на правата е подал юридиче�ки обо�нована и�кане, �вързано � нарушение на права върху търгов�ка марка или за нарушение на автор�ко или �родно право, и когато такава информаци� е необходима за целите на защитата или прилагането на тези права. Тези проце�уални норми �е прилагат по такъв начин, че да �е избегне �ъздаването на преп�т�тви� пред законната дейно�т, включително пред електронната търгови� и, в �ъответ�твие �ъ� законодател�твото на �ъответната �трана, да �е �помогне за защитата на фундаментални принципи като �вобода на израз�ване, право на �праведлив проце� и неприко�новено�т на лични� живот.

5. В��ка от �траните �ледва да о�игури адекватна правна защита и ефективни правни корективни мерки за �лучаите на заобикал�не на ефективни технологични мерки[17], които �е използват от автори, изпълнители или продуценти на звукозапи�и във връзка � упражн�ването на правата им в техните творби, изпълнени� или звукозапи�и, и които ограничават дей�тви� по отношение на техните творби, изпълнени� или звукозапи�и, за които за�егнатите автори, изпълнители или продуценти на звукозапи�и не �а предо�тавили разрешение или които не �а разрешени от закона.

6. С цел да �е о�игури �ъответното ниво на правна защита и наличието на ефективните корективни мерки, по�очени в параграф 5, в��ка от �траните �ледва да о�игури защита най-малко �рещу:

а) в �тепента, в ко�то такава е предвидена от нейното законодател�тво:

i) непозволено заобикал�не на ефективна технологична м�рка, извършено �ъзнателно или като има до�татъчно о�новани� да �е знае за това; и

ii) публично разпро�транение по�ред�твом пу�кане на пазара на уред или продукт, включително компютърни програми, или на у�луга, като �ред�тво за заобикал�не на ефективна технологична м�рка; и

б) производ�твото, вно�а или разпро�транението на уред или продукт, включително компютърни програми, или предо�тав�не на у�луга, който/ко�то:

i) има за о�новно предназначение или е произведен(а) за целите на заобикал�не на ефективна технологична м�рка; или

ii) има ограничено търгов�ко значение извън целите за заобикал�не на ефективна технологична м�рка[18].

7. С цел защита на пред�тавената в електронна форма информаци� за режима на правата[19] в��ка от �траните о�игур�ва адекватна правна защита и ефективни правни корективни мерки �рещу лица, за които е изве�тно, че без разрешение извършват н�кое от �ледните дей�тви�, като зна�т, или по отношение на граждан�коправните корективни мерки �ъще�твуват разумни о�новани� да �е �чита, че зна�т, че могат да предизвикат, позвол�т или подпомогнат о�ъще�тв�ването или прикриването на нарушение на автор�ки или �родни на т�х права, а именно:

а) премахване или измен�не на пред�тавена в електронен вид информаци� за режима на правата;

б) разпро�тран�ване, о�ъще�тв�ване на вно� � цел разпро�транение, излъчване в ефир, �ъобщаване или публично разпро�транение на копи� от творби, изпълнени� или звукозапи�и, като знае, че пред�тавената в електронна форма информаци� за режима на правата е била премахната или изменена без разрешение.

8. Като предвижда адекватна правна закрила и ефективни правни корективни мерки �ъгла�но разпоредбите на параграфи 5 и 7, дадена �трана може да приеме или да поддържа подход�щи ограничени� или изключени� от мерките за изпълнение на разпоредбите на параграфи 5, 6 и 7. Задължени�та, въведени � параграфи 5, 6 и 7, не за��гат правата, ограничени�та, изключени�та или забраните по отношение на нарушени� на автор�ки или �родни на т�х права �ъгла�но законодател�твото на дадена �трана.

Глава III: Практики по правоприлагане

Член 28: Ек�пертен опит, информаци� и координаци� на ме�тно равнище на правоприлагането

1. В��ка от �траните �ледва да на�ърчава развиването на �пециализиран ек�пертен опит в рамките на �об�твените �и компетентни органи, отговорни за прилагането на правата върху интелектуалната �об�твено�т.

2. В��ка от �траните �ледва да на�ърчава �ъбирането и анализа на �тати�тиче�ки данни и друга информаци� от значение отно�но нарушени�та на права върху интелектуална �об�твено�т, както и набирането на информаци� отно�но най-добри практики за предотврат�ване и борба � нарушени�та.

3. В��ка от �траните �ледва по целе�ъобразно�т да на�ърчава вътрешната координаци� и да �помага за о�ъще�тв�ването на �ъвме�тни дейно�ти на �воите компетентни органи, отговорни за прилагането на правата върху интелектуалната �об�твено�т.

4. В��ка от �траните �ледва да �е �треми да на�ърчава по целе�ъобразно�т �ъздаването и поддържането на формални и неформални механизми като кон�ултативни групи, по�ред�твом които нейните компетентни органи могат да �е запозна�т � гледната точка на но�ителите на правата и други �ъответни заинтере�овани �трани.

Член 29: Управление на ри�ка по границите

1. С цел да �е увеличи ефективно�тта на прилагането на правата върху интелектуалната �об�твено�т при границите, компетентните органи на дадена �трана могат:

а) да провеждат кон�ултации �ъ� �ъответните заинтере�овани �трани и � компетентните органи на други �трани, отговорни за прилагането на правата върху интелектуалната �об�твено�т, � цел набел�зване и борба �ъ� значими ри�кове и на�ърчаване на дей�тви� за �мекчаването им; както и

б) да �подел�т информаци� � компетентните органи на другите �трани по отношение на прилагането на правата върху интелектуалната �об�твено�т по границите, включително �подел�не на информаци� от значение за по-доброто идентифициране и набел�зване за проверка на пратки, за които �е предполага, че �ъдържат �токи в нарушение.

2. Когато дадена �трана конфи�кува вно�ни �токи, които нарушават права върху интелектуална �об�твено�т, нейните компетентни органи могат да предо�тав�т на �траната на изно� информаци�та, необходима за идентифициране на �траните и �токите, уча�тващи в изно�а на иззетите �токи. Компетентните органи на �траната на изно� могат да предприемат дей�тви� �рещу тези �трани и изпращаните в бъдеще пратки в �ъответ�твие �ъ� законодател�твото на въпро�ната �трана.

Член 30: Прозрачно�т

С цел на�ърчаване на прозрачно�тта при управлението на нейната �и�тема за прилагане на правата върху интелектуалната �об�твено�т, в��ка от �траните �ледва да приема �ъответни мерки в �ъответ�твие � нейните законодател�тво и политики за публикуването или предо�тав�нето по друг начин на информаци� за обще�твeно�тта отно�но:

а) наличните процедури �ъгла�но нейното законодател�тво за прилагане на правата върху интелектуалната �об�твено�т, нейните компетентни органи, отговорни за това прилагане и звената за контакт, налични за оказване на �ъдей�твие;

б) �ъответните законови, подзаконови норми, окончателни �ъдебни решени� и админи�тративни разпоредби � общо приложение, отна��щи �е до прилагането на права върху интелектуална �об�твено�т; както и

в) нейните у�или� за о�игур�ване на ефективна �и�тема за прилагане и защита на правата върху интелектуалната �об�твено�т.

Член 31: Обще�твена о�ведомено�т

В��ка от �траните на�ърчава по целе�ъобразно�т приемането на мерки за за�илване на обще�твената о�ведомено�т отно�но значимо�тта на зачитането на правата върху интелектуалната �об�твено�т и отно�но вредното въздей�твие на нарушаването на правата върху интелектуалната �об�твено�т.

Член 32: Съображени� от екологично е�те�тво при унищожаването на �токи в нарушение

Унищожаването на �токи, нарушаващи права върху интелектуална �об�твено�т, �е извършва в �ъответ�твие �ъ� законовите и подзаконови актове в обла�тта на опазването на околната �реда на �траната, на чи�то територи� �е извършва унищожаването.

Глава IV

Международно �ътрудниче�тво

Член 33: Международно �ътрудниче�тво

1. В��ка от �траните признава, че международното �ътрудниче�тво е от първо�тепенно значение за ефективната защита на правата върху интелектуалната �об�твено�т и че то �ледва да бъде на�ърчавано без оглед на произхода на �токите в нарушение на права върху интелектуална �об�твено�т, на ме�тонахождението или национално�тта на но�ител� на правата.

2. С цел борба � нарушени�та на права върху интелектуална �об�твено�т, по-�пециално фалшифицирането на търгов�ки марки или пират�тво на автор�ки или �родни на т�х права, �траните на�ърчават, когато това е целе�ъобразно, �ътрудниче�твото между �воите компетентни органи, отговорни за прилагането на правата върху интелектуалната �об�твено�т. Подобно �ътрудниче�тво може да включва �ътрудниче�тво по правоприлагане в обла�тта на наказателното право и граничните мерки, попадащи в обхвата на на�то�щото �поразумение.

3. Сътрудниче�твото по на�то�щата глава �е провежда по начин, �ъвме�тим �ъ� �ъответните международни �поразумени�, и в �ъответ�твие �ъ� законите, политиките, разпределението на ре�ур�ите и приоритетите по отношение на правоприлагането на в��ка от �траните.

Член 34: Сподел�не на информаци�

Без да �е за��гат разпоредбите на член 29 (Управление на ри�ка при границите), в��ка от �траните �е ангажира да обмен� � другите �трани:

а) информаци�, ко�то въпро�ната �трана �ъбира �ъгла�но разпоредбите на глава III („Практики по правоприлагане“), включително �тати�тиче�ки данни и информаци� за най-добри практики;

б) информаци� отно�но нейните законови и подзаконови мерки, �вързани �ъ� защитата и прилагането на правата върху интелектуалната �об�твено�т; както и

в) друга информаци�, по целе�ъобразно�т и �ъгла�но взаимните договорено�ти.

Член 35: Изграждане на капацитет и техниче�ка помощ

1. В��ка от �траните �е ангажира да предо�тав�, при пои�кване и при взаимно договорени у�лови�, помощ за изграждането на капацитет и техниче�ка помощ за подобр�ване на правоприлагането в обла�тта на интелектуалната �об�твено�т на други �трани по на�то�щото �поразумение и, когато е целе�ъобразно — на �траните, които пред�тои да �е при�ъедин�т към него. Изграждането на капацитет и техниче�ката помощ могат да обхващат обла�ти като:

а) за�илване на обще�твената о�ведомено�т отно�но правата върху интелектуалната �об�твено�т ;

б) разработване и прилагане на вътрешно законодател�тво във връзка � прилагането на правата върху интелектуалната �об�твено�т;

в) обучение на длъжно�тни лица в обла�тта на прилагането на правата върху интелектуалната �об�твено�т; както и

г) координирани дейно�ти, провеждани на регионално и много�транно равнище.

2. В��ка от �траните �е ангажира да работи в т��но �ътрудниче�тво � другите �трани и, когато е целе�ъобразно, � други партньори, които не �а �трани по на�то�щото �поразумение, за целите на прилагането на разпоредбите на параграф 1.

3. Дадена �трана може да изпълн�ва дейно�тите, опи�ани в на�то�щи� член, �ъвме�тно �ъ� �ъответните организации от ча�тни� �ектор или международни организации. В��ка от �траните �е �треми да изб�гва ненужното припокриване на дейно�тите, опи�ани в на�то�щи� член, � други дейно�ти по международно �ътрудниче�тво.

Глава V

Ин�титуционална уредба

Член 36: Комитет по ACTA

1. С на�то�щото �траните по �поразумението �ъздават Комитет по ACTA. В��ка от �траните е пред�тавена в Комитета.

2. Той е натоварен:

а) да извършва преглед на прилагането и на дей�твието на на�то�щото �поразумение;

б) да разглежда въпро�и във връзка � развитието на на�то�щото �поразумение;

в) да разглежда в�ички предложени изменени� в на�то�щото �поразумение в �ъответ�твие � член 42 („Изменени�“);

г) да взема решени�, в �ъответ�твие � параграф 2 от член 43 („При�ъедин�ване“), за у�лови�та на при�ъедин�ване към на�то�щото �поразумение на който и да е член на СТО; както и

д) да разглежда в��какви други въпро�и, отна��щи �е до прилагането и дей�твието на на�то�щото �поразумение.

3. Комитетът може да взема решени� за:

а) �ъздаването на ad hoc комитети или работни групи, които да подпомагат Комитета в изпълнението на неговите отговорно�ти �ъгла�но параграф 2 или да подпомагат �траните, които пред�тои да �е при�ъедин�т към �поразумението, при пои�кване от т�хна �трана в проце�а на при�ъедин�ването им към на�то�щото �поразумение в �ъответ�твие � член 43 („При�ъедин�ване“);

б) и�кане на �ъвет от неправител�твени лица или групи;

в) отправ�не на препоръки във връзка � прилагането и дей�твието на на�то�щото �поразумение, включително по�ред�твом одобр�ване на ръководни на�оки за най-добри практики в това отношение;

г) �подел�не на информаци� и най-добри практики � трети �трани отно�но намал�ването на нарушени�та по отношение на правата върху интелектуалната �об�твено�т, включително на техники за идентифициране и мониторинг на пират�твото и фалшифицирането; както и

д) предприемане на други дей�тви� в изпълнение на неговите функции.

4. В�ички решени� на Комитета �е вземат � кон�ен�у�, о�вен ако Комитетът � кон�ен�у� реши друго. Счита �е, че Комитетът е взел решение по по�тавен пред него въпро� � кон�ен�у�, ако нито една от �траните, при�ъ�тващи на за�еданието, на което решението е взето официално, не направи формално възражение �рещу предложеното решение. Работни�т език на Комитета е англий�ки и документите, изготв�ни в проце�а на неговата работа, �а на англий�ки език.

5. Комитетът приема правила и процедури в разумен �рок �лед влизане в �ила на на�то�щото �поразумение и приканва подпи�алите �трани, които не �а �трани по на�то�щото �поразумение, да уча�тват в об�ъждани�та по тези правила и процедури в рамките на Комитета. Правилата и процедурите:

а) �е отна��т до въпро�и като пред�едател�твото и домакин�твото на за�едани�та и изпълнението на организационни задачи от значение за на�то�щото �поразумение и неговото дей�твие; и

б) �ъщо така могат да �е отна��т до въпро�и като предо�тав�нето на �татут на наблюдател и в��какви други въпро�и, които Комитетът �чете за необходими за неговото добро функциониране.

6. Комитетът може да измен� правилата и процедурите.

7. �езави�имо от разпоредбите на параграф 4, през първите пет години �лед влизането в �ила на на�то�щото �поразумение, решени�та на Комитета за приемане или измен�не на правилата и процедурите �е вземат � кон�ен�у� на �траните и подпи�алите �трани, които не �а �трани по на�то�щото �поразумение.

8. След изтичане на периода, по�очен в параграф 7, Комитетът може да приема или измен� правилата и процедурите � кон�ен�у� на �траните по на�то�щото �поразумение.

9. �езави�имо от разпоредбите на параграф 8, Комитетът може да реши, че приемането или измен�нето на конкретно правило или процедура изи�ква кон�ен�у� на �траните и подпи�алите �трани, които не �а �трани по на�то�щото �поразумение.

10. Комитетът за�едава най-малко веднъж годишно, о�вен ако �ами�т той не реши друго. Първото за�едание на Комитета �е провежда в рамките на разумен �рок �лед влизане в �ила на на�то�щото �поразумение.

11. За по-гол�ма ��нота �е приема, че Комитетът не �ледва да упражн�ва контрол или надзор върху правоприлагането на национално или международно равнище в обла�тта на наказателното раз�ледване на конкретни �лучаи на нарушаване на права върху интелектуална �об�твено�т.

12. Комитетът �е �треми да изб�гва ненужното припокриване на неговите дейно�ти � други у�или�, полагани на международно равнище във връзка � прилагането на правата върху интелектуалната �об�твено�т.

Член 37: Звена за контакт

1. В��ка от �траните определ� звено за контакт, което да работи за уле�н�ване на контактите между �траните по в�ички въпро�и от обхвата на на�то�щото �поразумение.

2. По и�кане на друга �трана, звеното за контакт на дадена �трана може да по�очи подход�ща ин�титуци� или длъжно�тно лице, до които може да бъде адре�ирано запитването на отправилата запитване �трана, и което при необходимо�т може да окаже �ъдей�твие за уле�н�ване на контактите между �ъответните ин�титуци� или длъжно�тно лице и отправилата запитване �трана.

Член 38: Кон�ултации

1. Дадена �трана може да пои�ка пи�мено провеждането на кон�ултации � друга �трана по в�еки въпро�, отна��щ �е до изпълнението на на�то�щото �поразумение. Страната, до ко�то е адре�ирана молбата, �ледва да �е отне�е � внимание към и�кането, да предо�тави отговор и да о�игури адекватна възможно�т за провеждане на кон�ултации.

2. Кон�ултациите, включително и конкретните позиции, заемани от �траните уча�тнички в кон�ултациите, о�тават поверителни и не накърн�ват правата или позициите на ко�то и да е от �траните в което и да е друго производ�тво, включително и в производ�тва в рамките на Договорено�тта отно�но правилата и процедурите за уреждане на �порове, �ъдържаща �е в приложение 2 към Споразумението за СТО.

3. Страните уча�тнички в кон�ултациите могат по взаимно �ъгла�ие да уведом�ват Комитета за резултата от проведените между т�х �ъгла�но на�то�щи� член кон�ултации.

Глава VI: Заключителни разпоредби

Член 39: Подпи�ване

�а�то�щото �поразумение о�тава открито за подпи�ване от �трана на уча�тниците в преговорите за �ключването му[20] и от �трана на в�еки друг член на СТО, за чието при�ъедин�ване уча�тниците могат да �е �ъгла��т � кон�ен�у�, от 31 март 2011 г. до 31 март 2013 г.

Член 40: Влизане в �ила

1. �а�то�щото �поразумение влиза в �ила триде�ет дни �лед датата на депозиране на ше�ти� ин�трумент за ратификаци�, приемане или одобрение от �трана на тези от подпи�алите �трани, които �а депозирали �ъответните �и ин�трументи за ратификаци�, приемане или одобрение.

2. �а�то�щото �поразумение влиза в �ила за в��ка от подпи�алите го �трани, депозирали �во� ин�трумент за ратификаци�, приемане или одобрение, �лед депозирането на ше�ти� ин�трумент за ратификаци�, приемане или одобрение, триде�ет дни �лед датата на депозиране от �трана на тази подпи�ала �трана на �ъответни� � ин�трумент за ратификаци�, приемане или одобрение.

Член 41: Оттегл�не

Дадена �трана може да �е оттегли от на�то�щото �поразумение по�ред�твом пи�мено нотифициране до депозитар�. Оттегл�нето влиза в �ила 180 дни �лед датата, на ко�то депозитар�т получи нотифицирането.

Член 42: Изменени�

1. Дадена �трана може да предложи на Комитета изменени� в на�то�щото �поразумение. Комитетът решава дали да пред�тави предложеното изменение пред �траните за ратификаци�, приемане или одобрение.

2. В��ко изменение влиза в �ила деветде�ет дни �лед датата, на ко�то в�ички �трани �а депозирали �ъответните �и ин�трументи за ратификаци�, приемане или одобрение пред депозитар�.

Член 43: При�ъедин�ване

1. След изтичането на периода, предвиден в член 39 (Подпи�ване), в�еки член на СТО може да подаде за�вление за при�ъедин�ване към на�то�щото �поразумение.

2. Комитетът взема решение отно�но у�лови�та за при�ъедин�ването на в�еки кандидат.

3. Споразумението влиза в �ила за кандидата триде�ет дни �лед датата на депозиране на акта за неговото при�ъедин�ване, въз о�нова на у�лови�та за при�ъедин�ване, по�очени в параграф 2.

Член 44: Тек�тове на �поразумението

�а�то�щото �поразумение �е подпи�ва в един един�твен екземпл�р на англий�ки, и�пан�ки и френ�ки език, като тек�товете на в�еки един от тези езици �а еднакво автентични.

Член 45: Депозитар

Депозитар на на�то�щото �поразумение е правител�твото на Япони�.

[1] ОВ C , , �тр. .

[2] ОВ: Мол�, въведете номер и данни за публикуването на решението.

[3] ОВ: Мол�, въведете в бележка под лини� 1 данни за публикуването на �поразумението.

[4] За по-гол�ма ��нота �траните признават, че „ �вободна зона “ означава ча�т от територи�та на дадена �трана по �поразумението, в ко�то в��ка вне�ена �тока по принцип �е �м�та, по отношение на вно�ните мита и так�и, като намираща �е вън от митниче�ката територи�.

[5] Страните могат да изключват патентите и защитата на неразгла�ената информаци� от обхвата на на�то�щи� раздел.

[6] Презумпциите, упоменати в параграф 3, буква б), могат да включват презумпци�, че размерът на щетите е равен на: i) количе�твото на �токите, които нарушават правото върху интелектуална �об�твено�т на но�ител� на въпро�ното право, което в дей�твително�т е било прехвърлено на трети лица, умножено по размера на ползата за единица �тока, ко�то би била продадена от но�ител� на правото в �лучай че не е имало нарушение; или ii) възнаграждение за права � разумен размер; или iii) фик�ирана �ума, изчи�лена най-малко въз о�нова на елементи като размера на възнаграждени�та за права или так�ите, които биха били дължими, ако нарушител�т е пои�кал разрешение да използва въпро�ното право на интелектуална �об�твено�т.

[7] Когато дадена �трана е премахнала по �ъще�тво в�ички мерки за контрол върху движението на �токите през границата � � друга �трана, � ко�то т� образува ча�т от митниче�ки �ъюз, от не� не �ледва да �е изи�ква да прилага разпоредбите на на�то�щи� раздел по тази граница.

[8] Подразбира �е, че не �ъще�твува задължение да �е прилагат предвидените в на�то�щи� раздел процедури по отношение на �токи, предлагани на пазара в друга държава от но�ител� на правото или � негово �ъгла�ие.

[9] Страните �е �поразум�ват, че патентите и защитата на неразгла�ена информаци� не попадат в обхвата на на�то�щи� раздел.

[10] Изи�кването за предвиждане на подобни за�влени� е �вързано �ъ� задължени�та за предвиждане на процедурите, по�очени в член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б).

[11] По �ми�ъла на на�то�щи� член „дни“ означава „работни дни“.

[12] В��ка от �траните �ледва да разглежда умишлени� вно� или изно� на �токи � фалшифицирани търгов�ки марки или на �токи, чието автор�ко право е било обект на пират�тво, в търгов�ки мащаб като незаконна дейно�т, подлежаща на наказателни �анкции �ъгла�но на�то�щи� член. Дадена �трана може да изпълн�ва задължени�та �и във връзка � вно�а или изно�а на �токи � фалшифицирани търгов�ки марки или на �токи, чието автор�ко право е било обект на пират�тво, като определи разпро�транението, продажбата или предлагането на такива �токи в търгов�ки мащаб като незаконна дейно�т, подлежаща на наказателни �анкции.

[13] Дадена �трана може да изпълн�ва задължени�та �и във връзка � вно�а на етикети или опаковки по�ред�твом въвеждането на мерки по отношение на разпро�транението.

[14] Дадена �трана може да изпълн�ва задължени�та �и по на�то�щи� параграф по�ред�твом въвеждането на наказателни производ�тва и �анкции, които да бъдат прилагани при опит за извършване на пре�тъпление по отношение на търгов�ка марка.

[15] Предполага �е, че не �ъще�твува задължение за �траните да предвиждат възможно�тта за паралелно прилагане на лишаване от �вобода и налагане на парични глоби.

[16] �апример, без да �е за��га законодател�твото на дадена �трана, приемането или поддържането на режим, предвиждащ ограничени� по отношение на подвеждането под отговорно�т или по отношение на наличните корективни мерки �рещу до�тавчици на онлайн у�луги, като �ъщевременно �е о�игур�ва защита на законните интере�и на но�ителите на права.

[17] По �ми�ъла на на�то�щи� член „ технологични мерки “ означава в��ка технологи�, уред или компонент, който в нормални� ход на работата �и е предназначен да предотврати или ограничи дей�тви� по отношение на произведени�, изпълнени� или звукозапи�и, които не �а разрешени от авторите, изпълнителите или продуцентите на звукозапи�ите, �ъгла�но предвиденото в законодател�твото на �ъответната �трана. Без да �е за��га обхватът на автор�кото право или �родните му права, предвидени в законодател�твото на �ъответната �трана, технологичните мерки �е �читат за ефективни, когато използването на защитените произведени�, изпълнени� или звукозапи�и �е контролира от авторите, изпълнителите или продуцентите на звукозапи�ите чрез прилагането на �ъответен контрол на до�тъпа или проце� на защита като кодиране, �мущаване (заглушаване) или на механизъм за контрол върху копирането, чрез който �е по�тига целта за защита.

[18] При прилагането на параграфи 5 и 6 нико� от �траните не �ледва да бъде задължавана да изи�ква у�трой�твото на даден продукт на битовата електроника, телекомуникационен или компютърен продукт, или у�трой�твото и подбора на ча�ти и компоненти за него, да �а на�очени към преодол�ването на конкретна технологична м�рка, ако продуктът по никакъв друг начин не нарушава приетите от не� мерки за прилагане на тези параграфи.

[19] По �ми�ъла на на�то�щи� член „ информаци� за режима на правата “ означава:

а) информаци�, ко�то �лужи за идентифициране на творбата, изпълнението или звукозапи�а; автора на творбата, изпълнител� на изпълнението или продуцента на звукозапи�а; или но�ител� на права върху творбата, изпълнението или звукозапи�а;

б) информаци� за у�лови�та на използване на творбата, изпълнението или звукозапи�а; или

в) в��какви номера или кодове, пред�тав�щи информаци�та, опи�ана в букви а) и б) по-горе;когато н�кой от тези информационни елементи �е прикрепва към копие на творба, изпълнение или звукозапи� или �е изобраз�ва във връзка � пред�тав�нето или публичното разпро�транение на дадена творба, изпълнение или звукозапи�.

[20] �в�трали�, Република �в�три�, Крал�тво Белги�, Република Българи�, Крал�тво Дани�, Република Е�тони�, Европей�ки�т �ъюз, �ова Зеланди�, Федерална република Германи�, Република Гърци�, Ирланди�, Крал�тво И�пани�, Италиан�ката република, Канада, Република Кипър, Република Коре�, Република Латви�, Република Литва, Великото херцог�тво Люк�ембург, Република Малта, Крал�тво Мароко, Мек�икан�ките �ъединени щати, Крал�тво �идерланди�, Обединеното крал�тво Великобритани� и Северна Ирланди�, Република Полша, Република Португали�, Румъни�, Република Сингапур, Словашката република, Република Словени�, Съединените американ�ки щати, Република Унгари�, Република Финланди�, Френ�ката република, Чешката република, Конфедераци� Швейцари�, Крал�тво Швеци� и Япони�.

��РЕДБ� №20/08.09.2011 ОТ�ОС�О ПР�ВИЛ�Т� З� БЕЗОП�С�ОСТ И СТ��Д�РТИТЕ З� ПЪТ�ИЧЕСКИТЕ КОР�БИ

��РЕДБ� № 20 ОТ 8 СЕПТЕМВРИ 2011 Г. ОТ�ОС�О ПР�ВИЛ�Т� З� БЕЗОП�С�ОСТ И СТ��Д�РТИТЕ З� ПЪТ�ИЧЕСКИТЕ КОР�БИ
Издадена от Мини�тер�твото на тран�порта, информационните технологии и �ъобщени�та
Обн. ДВ. бр.73 от 20 Септември 2011г.

Глава първа.
ОБЩИ Р�ЗПОРЕДБИ

Чл. 1. (1) С тази наредба �е определ�т правилата за безопа�но�т и �тандартите за нови и �ъще�твуващи пътниче�ки кораби, включително и ви�око�коро�тни пътниче�ки кораби, плаващи под българ�ко знаме и извършващи вътрешни превози.

(2) �аредбата �е прилага и в �лучаите, когато кораби, плаващи под чуждо знаме, извършват вътрешни превози.

(3) �аредбата �е прилага и в �лучаите, когато ро-ро пътниче�ки кораби незави�имо от знамето, под което плават, извършват международни превози по редовна лини� от или за българ�ко при�танище.

Чл. 2. (1) �аредбата �е прилага по отношение на:

1. нови пътниче�ки кораби;

2. �ъще�твуващи пътниче�ки кораби � дължина 24 m и повече;

3. ви�око�коро�тни пътниче�ки кораби незави�имо от знамето, под което плават, когато извършват вътрешни превози.

(2) Разпоредбите на наредбата не �е прилагат по отношение на:

1. пътниче�ки кораби, които:

а) не �е задвижват от механичен двигател;

б) �а по�троени от материал, различен от �томана или друг подобен материал, и не �а обхванати от �тандартите, отна��щи �е до ви�око�коро�тните плавателни �ъдове (Резолюци� MSC 36 (63) или MSC 97 (73) на Комитета по мор�ка безопа�но�т на Международната мор�ка организаци� (ИМО), или плавателни �ъдове � динамична у�тойчиво�т (Резолюци� �.373 (Х) на ��амбле�та на Международната мор�ка организаци�);

в) �а дървени � примитивна кон�трукци�;

г) �а оригинални и индивидуални репродукции на и�ториче�ки пътниче�ки кораби, проектирани преди 1965 г., по�троени предимно от оригинални материали;

д) �а плавателни �ъдове за развлечение, о�вен ако те не �а или н�ма да бъдат окомплектовани � екипаж, и превозват повече от 12 пътници � търгов�ки цели;

е) �а използвани изключително в акватори�та на при�танищата;

2. ви�око�коро�тни пътниче�ки кораби, които �а:

а) плавателни �ъдове за развлечение, о�вен ако не �а или н�ма да бъдат окомплектовани � екипаж и превозват повече от 12 пътници � търгов�ки цели;

б) използвани изключително в акватори�та на при�танищата;

3. военни кораби и гранично-полицей�ки кораби.

Чл. 3. (1) Пътниче�ките кораби �е раздел�т на кла�ове в зави�имо�т от мор�ки� район, в който плават, както:

1. клаÑ� Ð� – извършват вътрешни превози, Ñ� изключение на превозите, опиÑ�ани в клаÑ�ове Ð’, С и D;

2. клаÑ� Ð’ – извършват вътрешни превози, по време на които не Ñ�е отдалечават на повече от 20 мили от бреговата линиÑ�, където корабокрушенците могат да излÑ�зат на Ñ�ушата при виÑ�очината на водата, Ñ�ъответÑ�тваща на Ñ�редната виÑ�очина на прилива;

3. клаÑ� С – извършват вътрешни превози в морÑ�ки райони, където вероÑ�тноÑ�тта да попаднат на вълни, надвишаващи 2,5 m, е по-малка от 10 % за период една година при целогодишна екÑ�плоатациÑ� или за Ñ�пецифичен ограничен период от годината при екÑ�плоатациÑ� изключително Ñ�амо през такъв период (напр. екÑ�плоатациÑ� през летен период), по време на които корабите не Ñ�е намират на повече от 15 мили от убежище, нито на повече от 5 мили от бреговата линиÑ�, където корабокрушенците могат да излÑ�зат на Ñ�ушата при виÑ�очината на водата, Ñ�ъответÑ�тваща на Ñ�редната виÑ�очина на прилива;

4. клаÑ� D – извършват вътрешни превози в морÑ�ки райони, където вероÑ�тноÑ�тта да попаднат на вълни, надвишаващи 2,5 m, е по-малка от 10 % за период една година при целогодишна екÑ�плоатациÑ� или за Ñ�пецифичен ограничен период от годината за екÑ�плоатациÑ� изключително Ñ�амо през такъв период (напр. екÑ�плоатациÑ� през летен период), по време на които те никога не Ñ�е намират на повече от 6 мили от убежище, нито на повече от 3 мили от бреговата линиÑ�, където корабокрушенците могат да излÑ�зат на Ñ�ушата при виÑ�очината на водата, Ñ�ъответÑ�тваща на Ñ�редната виÑ�очина на прилива.

(2) За ви�око�коро�тните пътниче�ки �ъдове �е прилагат �ъответните категории, определени в глава 1, т. 1.4.10 и 1.4.11 от Кодек�а за ви�око�коро�тни плавателни �ъдове от 1994 г. или в глава 1, т. 1.4.12 и 1.4.13 от Кодек�а за ви�око�коро�тни плавателни �ъдове от 2000 г.

(3) Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ изготвÑ� и оÑ�ъвременÑ�ва Ñ�пиÑ�ък на морÑ�ките райони, който Ñ�е публикува в „ИзвеÑ�тие до мореплавателите“.

(4) Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ в качеÑ�твото й на админиÑ�трациÑ� на държава домакин изготвÑ� и Ñ�пиÑ�ък на морÑ�ките райони, през които преминават ро-ро пътничеÑ�ки кораби, извършващи рейÑ�ове по редовна линиÑ� за или от българÑ�ки приÑ�танища, който е чаÑ�Ñ‚ от Ñ�пиÑ�ъка по ал. 3. Ð’ Ñ�пиÑ�ъка на морÑ�ките райони Ñ�е включват и данни за Ñ�ъответните Ñ�тойноÑ�ти на значителната виÑ�очина на вълните в тези райони.

(5) МорÑ�ките райони по ал. 4 и приложимите Ñ�тойноÑ�ти на значителната виÑ�очина на вълните в тези райони Ñ�е определÑ�Ñ‚ поÑ�редÑ�твом Ñ�поразумениÑ� между Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ и Ñ�ъответните админиÑ�трации на държавите – членки на ЕвропейÑ�киÑ� Ñ�ъюз, или когато е приложимо и възможно, между Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ и трети Ñ�трани в двата краÑ� на маршрута.

(6) СпиÑ�ъкът на морÑ�ките райони по ал. 3 Ñ�е изготвÑ� и оÑ�ъвременÑ�ва в Ñ�ъответÑ�твие Ñ� процедура от Ñ�иÑ�темата за управление на качеÑ�твото на Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“. СпиÑ�ъкът Ñ�ъдържа Ñ�ъответните морÑ�ки райони и очертава зоните за целогодишна и за ограничен период от годината екÑ�плоатациÑ� на клаÑ�овете кораби. За определÑ�не на районите Ñ�е използват критериите за клаÑ�овете, поÑ�очени в ал. 1.

(7) �ко маршрутът на пътниче�ки ро-ро кораб преминава през повече от един мор�ки район, корабът отговар� на �пецифичните изи�квани� за у�тойчиво�т за най-гол�мата �тойно�т на значителната ви�очина на вълната, определена за тези райони.

(8) ИнформациÑ�та по ал. 3 и 4 Ñ�е публикува на интернет Ñ�траницата на Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“.

(9) С оглед изпълнение на изиÑ�кваниÑ�та за радиокомуникациÑ� Ñ�е прилагат определениÑ�та за морÑ�ки райони, поÑ�очени в правило 2, глава IV от КонвенциÑ� SOLAS’74.

Чл. 4. Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ уведомÑ�ва ЕвропейÑ�ката комиÑ�иÑ� за адреÑ�а, на който е публикувана информациÑ�та за морÑ�ките райони по чл. 3, ал. 3 и 4.

Чл. 5. Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ не може да Ñ�пира от екÑ�плоатациÑ� пътничеÑ�ки кораби или виÑ�окоÑ�короÑ�тни пътничеÑ�ки кораби, когато извършват вътрешни превози и отговарÑ�Ñ‚ на изиÑ�кваниÑ�та на тази наредба.

Чл. 6. (1) Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ в изпълнение на задължениÑ�та Ñ�и на админиÑ�трациÑ� на държава домакин признава Ñ�видетелÑ�тва за Ñ�игурноÑ�Ñ‚ на виÑ�окоÑ�короÑ�тен кораб и разрешително за плаване Ñ� виÑ�окоÑ�короÑ�тен кораб или Ñ�видетелÑ�тво за Ñ�игурноÑ�Ñ‚ на пътничеÑ�ки кораб, издадени от държава – членка на ЕвропейÑ�киÑ� Ñ�ъюз, на виÑ�окоÑ�короÑ�тни пътничеÑ�ки кораби или пътничеÑ�ки кораби, когато извършват вътрешни превози.

(2) Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ в изпълнение на задължениÑ�та Ñ�и на админиÑ�трациÑ� на държава домакин признава Ñ�видетелÑ�тва, издадени от държава – членка на ЕвропейÑ�киÑ� Ñ�ъюз, удоÑ�товерÑ�ващи Ñ�ъответÑ�твието Ñ�ÑŠÑ� Ñ�пецифичните изиÑ�кваниÑ� за уÑ�тойчивоÑ�Ñ‚ на ро-ро пътничеÑ�ки кораби Ñ�ъглаÑ�но приложение â„– 1.

(3) Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ в изпълнение на задължениÑ�та Ñ�и на админиÑ�трациÑ� на държава домакин признава Ñ�видетелÑ�тва, издадени от трета Ñ�трана, удоÑ�товерÑ�ващи Ñ�ъответÑ�твието Ñ�ÑŠÑ� Ñ�пецифичните изиÑ�кваниÑ� за уÑ�тойчивоÑ�Ñ‚ на ро-ро пътничеÑ�ки кораби Ñ�ъглаÑ�но приложение â„– 1.

Чл. 7. Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ уÑ�тановÑ�ва Ñ�ъответÑ�твието на ро-ро пътничеÑ�ки кораб, плаващ под знамето на държава, коÑ�то не е държава – членка на ЕвропейÑ�киÑ� Ñ�ъюз, Ñ� изиÑ�кваниÑ�та за безопаÑ�ноÑ�Ñ‚ за новите и Ñ�ъщеÑ�твуващите пътничеÑ�ки кораби, които извършват вътрешни превози Ñ�ъглаÑ�но приложение â„– 1, преди въвеждането му в екÑ�плоатациÑ� по вътрешни превози.

Чл. 8. �е �е извършва одобр�ване и изпитване по реда на тази наредба на корабно оборудване, опи�ано в приложение № 1 от �аредба № 54 от 2004 г. за техниче�ките изи�квани� и оцен�ване �ъответ�твието на оборудването на мор�ките кораби (обн., ДВ, бр. 76 от 2004 г.; изм., бр. 39 от 2009 г.; попр., бр. 44 от 2009 г.; изм., бр. 32 от 2010 г.), отговар�що на разпоредбите на �аредба № 54, което �е �чита, че е в �ъответ�твие � разпоредбите на тази наредба.

Чл. 9. (1) Към нови пътниче�ки кораби от кла�ове A, В, С и D �е прилагат �ледните изи�квани� за безопа�но�т:

1. кон�трукци�та и поддръжката на корпу�а, главните и �помагателните механизми, електриче�ките уредби и автоматизаци�та �ъответ�тват на правилата на призната организаци� в �ъответ�твие � разпоредбите на �аредба № 4 от 2004 г. за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели (обн., ДВ, бр. 7 от 2004 г.; изм., бр. 24 от 2006 г., бр. 15 от 2007 г. и бр. 30 от 2009 г.);

2. разпоредбите на глави IV, V и VI на Международната конвенциÑ� за безопаÑ�ноÑ�Ñ‚ на човешкиÑ� живот на море от 1974 г. (КонвенциÑ� SOLAS’74), включително изменениÑ�та GMDSS от 1988 г.;

3. техниче�ките изи�квани� към корабното навигационно оборудване, �ъдържащи �е в правила 17, 18, 19, 20 и 21, глава V от Конвенци�та SOLAS от 1974 г.;

4. за кораби от клаÑ� Ð� – изиÑ�кваниÑ�та по КонвенциÑ� SOLAS’74 и Ñ�пецифичните Ñ�ъответни изиÑ�кваниÑ� по тази наредба;

5. за кораби Ñ� дължина 24 m и повече – изиÑ�кваниÑ�та на Международната конвенциÑ� за товарните водолинии 1966 г., като кораби от клаÑ� D Ñ�е оÑ�вобождават от изиÑ�кваниÑ�та за минимална виÑ�очина в ноÑ�овата чаÑ�Ñ‚;

6. критерии � ниво на безопа�но�т, еквивалентни на тези от Международната конвенци� за товарните водолинии от 1966 г., �е прилагат по отношение на кораби � дължина, по-малка от 24 m за �ъответни� кла�.

(2) �овите пътниче�ки кораби от кла�ове A, B, C и D �е кон�труират и изграждат � непрекъ�ната палуба.

(3) Корабното навигационно оборудване, опи�ано в приложение № 1 от �аредба № 54 от 2004 г. за техниче�ките изи�квани� и оцен�ване �ъответ�твието на оборудването на мор�ките кораби, �е �чита за �ъответ�тващо на изи�квани�та за типово одобрение в правило 18.1, глава V от Конвенци�та SOLAS от 1974 г.

Чл. 10. (1) Към �ъще�твуващи пътниче�ки кораби от кла�ове A, В, С и D �е прилагат �ледните изи�квани� за безопа�но�т:

1. по чл. 9, ал. 1, Ñ‚. 1 – 3;

2. за кораби от клаÑ� Ð� – разпоредбите, предвидени в КонвенциÑ� SOLAS’74 за Ñ�ъщеÑ�твуващите пътничеÑ�ки кораби, и на тази наредба;

3. в Ñ�лучаите, когато Република БългариÑ� е държава домакин, преди Ñ�ъщеÑ�твуващите пътничеÑ�ки кораби от клаÑ�ове C и D да започнат да изпълнÑ�ват редовни вътрешни превози, админиÑ�трациÑ�та на държавата на знамето на тези кораби оÑ�игурÑ�ва Ñ�ъглаÑ�уваноÑ�тта Ñ� Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ отноÑ�но прилагането на правилата по наредбата;

4. ремонтите, изменени�та и модификациите от о�новен характер и �вързаното � това преоборудване на �ъще�твуващи пътниче�ки кораби �а в �ъответ�твие � изи�квани�та на наредбата за нови кораби, като изменени�, направени на �ъще�твуващ кораб, чи�то цел е един�твено да �е по�тигне по-ви�око ниво на живуче�т, не �е �читат за изменени� от о�новен характер.

(2) Ð�ко в КонвенциÑ� SOLAS’74 не Ñ�а указани по-ранни дати, корабите по ал. 1, Ñ‚. 2 Ñ�е привеждат в Ñ�ъответÑ�твие Ñ� изиÑ�кваниÑ�та на наредбата в Ñ�роковете по ал. 3, Ñ‚. 1 – 5.

(3) �ко в наредбата не �а указани по-ранни дати, �ъще�твуващите пътниче�ки кораби от кла�ове В, С и D �е привеждат в �ъответ�твие � изи�квани�та на наредбата в �ледните �рокове:

1. кораби, поÑ�троени преди 1 Ñ�нуари 1940 г. – до 1 юли 2006 г.;

2. кораби, поÑ�троени на или Ñ�лед 1 Ñ�нуари 1940 г., но преди 31 декември 1962 г. – до 1 юли 2007 г.;

3. кораби, поÑ�троени на или Ñ�лед 1 Ñ�нуари 1963 г., но преди 31 декември 1974 г. – до 1 юли 2008 г.;

4. кораби, поÑ�троени на или Ñ�лед 1 Ñ�нуари 1975 г., но преди 31 декември 1984 г. – до 1 юли 2009 г.;

5. кораби, поÑ�троени на или Ñ�лед 1 Ñ�нуари 1985 г., но преди 1 юли 1998 г. – до 1 юли 2010 г.

Чл. 11. (1) Към ви�око�коро�тните пътниче�ки кораби �е прилагат �ледните изи�квани� за безопа�но�т:

1. по�троените преди 1 �нуари 1996 г. и неотговар�щи на изи�квани�та на Международни� кодек� за безопа�но�т на ви�око�коро�тен кораб продължават да плават, ако �е о�видетел�тват �поред �ъщи� кодек�;

2. по�троените преди 1 �нуари 1996 г. и неотговар�щи на изи�квани�та на Международни� кодек� за безопа�но�т на ви�око�коро�тен кораб не могат да извършват вътрешни превози, о�вен ако не извършват вътрешни превози към датата на влизане в �ила на тази наредба; в този �лучай тези �ъдове отговар�т на изи�квани�та на Кодек�а за безопа�но�т на динамично поддържани плавателни �ъдове;

3. �троежът, поддръжката и оборудването на ви�око�коро�тни пътниче�ки кораби е в �ъответ�твие � правилата на призната организаци� в �ъответ�твие � разпоредбите на �аредба № 4 от 2004 г. за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели;

4. по�троените или подлежащите на ремонт, промени или модификации, които �а от �ъще�твен характер, на или �лед 1 �нуари 1996 г., тр�бва да отговар�т на изи�квани�та на правила X/2 и Х/3 от Конвенци�та SOLAS от 1974 г., о�вен ако:

а) техни�т кил е бил по�тавен или те �а били в подобен етап на �троител�тво не по-къ�но от юни 1998 г., и

б) до�тавката и подготовката за въвеждане в ек�плоатаци� �а о�ъще�твени не по-къ�но от декември 1998 г., и

в) те отговар�т изц�ло на изи�квани�та на Кодек�а за безопа�но�т на плавателни �ъдове � динамична у�тойчиво�т (DSC Code), �ъдържащ �е в Резолюци� �.373 (Х) на ��амбле�та на ИМО, изменена � Резолюци� MSC 37 (63) на Комитета по мор�ка безопа�но�т на ИМО.

(2) Пътниче�ки кораби от кла�ове B, C или D, извършващи вътрешни превози в мор�ки зони, не �е �читат за ви�око�коро�тни пътниче�ки кораби, когато:

1. т�хното водоизме�тване, �ъответ�тващо на проектната водолини�, е по-малко от 500 m3; и

2. т�хната мак�имална �коро�т, определена в глава 1, т. 1.4.30 от Кодек�а за ви�око�коро�тни плавателни �ъдове от 1994 г. и в глава 1, т. 1.4.37 от Кодек�а за ви�око�коро�тни плавателни �ъдове от 2000 г., е по-малка от 20 възела.

Чл. 12. Към ро-ро пътниче�ки кораби �е прилагат �ледните изи�квани� за безопа�но�т:

1. за ро-ро пътниче�ки кораби от кла�ове A, B и C, чийто кил е заложен или които �а били на подобен етап на �троител�тво на или �лед 1 октомври 2004 г., �е прилагат изи�квани�та за у�тойчиво�т на ро-ро пътниче�ки кораби �ъгла�но приложение № 1;

2. за ро-ро пътниче�ки кораби от кла�ове � и В, чийто кил е заложен или които �а били на подобен етап на �троител�тво преди 1 октомври 2004 г., �е прилагат изи�квани�та за у�тойчиво�т на ро-ро пътниче�ки кораби �ъгла�но приложение № 1 към 1 октомври 2010 г., о�вен ако не �а изведени от ек�плоатаци� на тази или на по-къ�на дата, на ко�то ще до�тигнат възра�т 30 години, но във в�ички �лучаи не по-къ�но от 1 октомври 2015 г.

Чл. 13. Изи�квани�та за безопа�но�т за новите и �ъще�твуващите пътниче�ки кораби, които извършват вътрешни превози, �а по�очени в приложение № 1.

Чл. 14. (1) Ð�а новите и Ñ�ъщеÑ�твуващите пътничеÑ�ки кораби, плаващи под българÑ�ко знаме и отговарÑ�щи на изиÑ�кваниÑ�та по тази наредба, Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ издава Ñ�видетелÑ�тво за Ñ�игурноÑ�Ñ‚ (безопаÑ�ноÑ�Ñ‚) на пътничеÑ�ки кораб – при уÑ�ловиÑ� и по ред, определени в Ð�аредба â„– 5 от 2004 г. за корабните документи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.; доп., бр. 109 от 2004 г.; изм., бр. 73 от 2005 г., бр. 9, 30 и 49 от 2009 г., бр. 54 от 2010 г. и бр. 11 от 2011 г.).

(2) Ð�а новите и Ñ�ъщеÑ�твуващите ро-ро пътничеÑ�ки кораби, плаващи под българÑ�ко знаме и отговарÑ�щи на Ñ�пецифичните изиÑ�кваниÑ� за уÑ�тойчивоÑ�Ñ‚ Ñ�ъглаÑ�но приложение â„– 1, Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ издава Ñ�видетелÑ�тво, удоÑ�товерÑ�ващо Ñ�ъответÑ�твието Ñ� изиÑ�кваниÑ�та по приложение â„– 1, при уÑ�ловиÑ� и по ред, определени в Ð�аредба â„– 5 от 2004 г. за корабните документи.

(3) Преди да издаде разрешително за плаване Ñ� виÑ�окоÑ�короÑ�тен пътничеÑ�ки кораб и разрешително за плаване Ñ� динамично поддържан кораб, извършващи вътрешни превози в държава – членка на ЕвропейÑ�киÑ� Ñ�ъюз, Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ Ñ�ъглаÑ�ува Ñ� админиÑ�трациÑ�та на държавата домакин вÑ�ички уÑ�ловиÑ�, Ñ�вързани Ñ� неговата екÑ�плоатациÑ� в тази държава. Ð’Ñ�Ñ�ко от тези уÑ�ловиÑ� Ñ�е впиÑ�ва от Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ в разрешителното.

Чл. 15. Прегледите за издаване на �видетел�твата по чл. 14 �е извършват в �ъответ�твие � разпоредбите на �аредба № 11 от 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите (обн., ДВ, бр. 52 от 2004 г.; изм., бр. 101 от 2004 г. и бр. 9, 30 и 49 от 2009 г.).

Чл. 16. Прегледите по чл. 15 Ñ�е извършват от Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ или оправомощени организации на оÑ�нование Ð�аредба â„– 4 от 2004 г. за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели.

Глава втора.
ИЗИСКВ��ИЯ З� БЕЗОП�С�ОСТ КЪМ ПЪТ�ИЧЕСКИТЕ КОР�БИ И ВИСОКОСКОРОСТ�ИТЕ ПЪТ�ИЧЕСКИ КОР�БИ З� ПРЕВОЗ ПО ОТ�ОШЕ�ИЕ �� ЛИЦ�Т� С ��М�ЛЕ�� ПОДВИЖ�ОСТ

Чл. 17. (1) При прилагане на разпоредбите от тази глава Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ Ñ�пазва изиÑ�кваниÑ�та на циркулÑ�Ñ€ MSC/Circ. 735 на Международната морÑ�ка организациÑ� от 24 юни 1996 г. – „Препоръки за проектиране и екÑ�плоатациÑ� на пътничеÑ�ки кораби за отговарÑ�не на нуждите на възраÑ�тни и хора Ñ� ограничена подвижноÑ�Ñ‚“.

(2) Изи�квани�та за безопа�но�т към пътниче�ките кораби и ви�око�коро�тните пътниче�ки кораби по отношение на лица � намалена подвижно�т �а по�очени в приложение № 2.

Чл. 18. (1) Корабите �е кон�труират и оборудват по такъв начин, че да е възможно лице � намалена подвижно�т да �е качи и да �лезе от борда ле�но и безопа�но.

(2) �а лицата по ал. 1 �е о�игур�ва до�тъп до палубите чрез рампи, елеватори или а�ан�ьори, позвол�ващи им да �е придвижват без необходимо�т от чужда помощ. Указани�та за такъв до�тъп �е по�тав�т на входовете на кораба или на други подход�щи ме�та из цели� кораб.

Чл. 19. �а ключовите ме�та на кораба �е по�тав�т указателни табели, до�тъпни и ле�ни за четене от лица � намалена подвижно�т (включително лица �ъ� �етивни раз�трой�тва).

Чл. 20. Капитанът �е �набд�ва �ъ� �ред�тва на борда на кораба за визуално и у�тно предаване на �ъобщени� и др., отна��щи �е до закъ�нени�, промени в разпи�ани�та и у�луги на борда, за лицата � различни форми на намалена подвижно�т.

Чл. 21. �лармената �и�тема и алармените бутони �е кон�труират така, че да бъдат до�тъпни, както и да вдигнат по тревога в�ички пътници � намалена подвижно�т, включително пътниците �ъ� �етивни или ум�твени раз�трой�тва.

Чл. 22. Перилата, коридорите и проходите, входовете и вратите �е кон�труират така, че да бъдат удобни за придвижване на лица в инвалидна количка. Елеваторите, палубите за превозни �ред�тва, пътниче�ките �алони, жилищните помещени� и тоалетните �е проектират така, че да �а до�тъпни за лица � намалена подвижно�т.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По �ми�ъла на тази наредба:

1. „ПътничеÑ�ки кораб“ е кораб, който превозва повече от 12 пътници.

2. „ВиÑ�окоÑ�короÑ�тен пътничеÑ�ки кораб“ е плавателен Ñ�ъд Ñ�ъглаÑ�но определението на правило 1, глава Ð¥ на КонвенциÑ� SOLAS’74, който превозва повече от 12 пътници.

3. „Ð�ов кораб“ е кораб, чийто кил е заложен или който е на подобен етап на Ñ�троителÑ�тво на или Ñ�лед 1 юли 1998 г., а за ро-ро пътничеÑ�ки кораби – на или Ñ�лед 1 октомври 2004 г.

4. „Подобен етап на Ñ�троителÑ�тво“ означава етапът, на който:

а) е започнало �троител�тво, което може да �е идентифицира � конкретен кораб; и

б) монтажът на този кораб е започнал и �ъ�тавл�ва поне 50 t или 1 % от очакваната ма�а на в�ички кон�труктивни материали, което от двете е по-малко.

5. „СъщеÑ�твуващ кораб“ е кораб, който не е нов.

6. „Пътник“ е вÑ�Ñ�ко лице, което не е:

а) капитанът, членовете на екипажа или други лица, наети за или ангажирани � каквато и да е �лужебна дейно�т на борда на кораба; и

б) дете на възра�т под една година.

7. „Дължина на кораба“, оÑ�вен ако Ñ�пециално не е указано друго, означава 96 % от общата дължина по водолиниÑ�та на виÑ�очина 85 % от най-малката теоретична виÑ�очина на борда, измерена от горната чаÑ�Ñ‚ на кила, или дължината от предната чаÑ�Ñ‚ на вълнореза до оÑ�та на балера на рулÑ� на виÑ�очината на тази водолиниÑ�, ако Ñ‚Ñ� е по-голÑ�ма. Ð�а кораби, проектирани Ñ� наклон на кила, водолиниÑ�та, по коÑ�то тази дължина Ñ�е измерва, е уÑ�поредна на проектната водолиниÑ�.

8. „ВиÑ�очина на ноÑ�а“ е виÑ�очината на ноÑ�а, определена в правило 39 от Международната конвенциÑ� за товарните водолинии от 1966 г., като вертикално разÑ�тоÑ�ние при ноÑ�овиÑ� перпендикулÑ�Ñ€ между водолиниÑ�та, Ñ�ъответÑ�тваща на определениÑ� летен надводен борд при проектниÑ� диферент и горната повърхноÑ�Ñ‚ на откритата палуба при борда.

9. „Кораб Ñ� непрекъÑ�ната палуба“ е кораб, който има непрекъÑ�ната палуба, изложена на въздейÑ�твието на метеорологичните уÑ�ловиÑ� и вълните, коÑ�то има поÑ�тоÑ�нни Ñ�редÑ�тва за затварÑ�не на вÑ�ички отвори, разположени в откритите й чаÑ�ти, и под коÑ�то вÑ�ички отвори в бордовете на кораба Ñ�а Ñ�набдени Ñ� поÑ�тоÑ�нни водоплътни затварÑ�щи Ñ�редÑ�тва. Ð�епрекъÑ�натата палуба може да бъде водонепроницаема палуба или подобна конÑ�трукциÑ�, Ñ�ÑŠÑ�тоÑ�ща Ñ�е от водоплътна конÑ�трукциÑ� Ñ� подходÑ�ща Ñ�коÑ�Ñ‚, за да поддържа водонепроницаемата цÑ�лоÑ�Ñ‚, и Ñ�набдена Ñ� водоплътни затварÑ�щи Ñ�редÑ�тва.

10. „Международен превоз“ е плаване по море от българÑ�ко приÑ�танище до чуждо приÑ�танище или обратно.

11. „Вътрешен превоз“ е плаване по море от едно до Ñ�ъщото или друго българÑ�ко приÑ�танище.

12. „МорÑ�ки район“ е проÑ�транÑ�твото, определено в Ñ�ъответÑ�твие Ñ� чл. 3, ал. 3 и 4.

13. „Ð�кваториÑ� на приÑ�танище“ е прилежащата на приÑ�танищната териториÑ� водна площ Ñ� еÑ�теÑ�твени или придобити по изкуÑ�твен начин уÑ�ловиÑ� за защита от вълни и затлачване, коÑ�то притежава нужните площ и дълбочина за безопаÑ�но маневриране и заÑ�таване на кей на най-големиÑ� разчетен кораб за Ñ�ъответното приÑ�танище, различна от морÑ�ките райони, определени в наредбата.

14. „Убежище“ е вÑ�Ñ�ка еÑ�теÑ�твено или изкуÑ�твено защитена зона, коÑ�то може да бъде използвана за заÑ�лон на кораб или плавателен Ñ�ъд при уÑ�ловиÑ�, които могат да заÑ�трашат безопаÑ�ноÑ�тта му.

15. „Ð�дминиÑ�трациÑ� на държавата на знамето“ означава компетентните влаÑ�ти на държавата, под чието знаме корабът или плавателниÑ�Ñ‚ Ñ�ъд има право да плава.

16. „Държава домакин“ е държава – членка на ЕвропейÑ�киÑ� Ñ�ъюз, към или от чието/чиито приÑ�танище/а кораб или плавателен Ñ�ъд, плаващ под знаме, различно от това на държавата членка, оÑ�ъщеÑ�твÑ�ва вътрешен рейÑ�. Република БългариÑ� е държава домакин в Ñ�лучаите, когато към или от нейно приÑ�танище/а кораб, плаващ под знаме, различно от българÑ�кото, оÑ�ъщеÑ�твÑ�ва вътрешен превоз. По отношение на пътничеÑ�ките ро-ро кораби „държава домакин“ е държава – членка на ЕвропейÑ�киÑ� Ñ�ъюз, към или от чиито приÑ�танища ро-ро пътничеÑ�ки кораб извършва рейÑ�ове по редовна линиÑ�.

17. „Редовна линиÑ�“ е Ñ�ериÑ� от превози, извършвани от ро-ро пътничеÑ�ки кораби, обÑ�лужващи трафика между две и повече определени приÑ�танища, коÑ�то Ñ�е екÑ�плоатира Ñ�ъглаÑ�но публикуван график или Ñ� такава чеÑ�тота или регулÑ�рноÑ�Ñ‚ на превозите, че те Ñ�ÑŠÑ�тавлÑ�ват разпознаваема Ñ�иÑ�тематична Ñ�ериÑ�.

18. „Призната организациÑ�“ означава организациÑ�, коÑ�то е призната в Ñ�ъответÑ�твие Ñ� Регламент (ЕО) â„– 391/2009 на ЕвропейÑ�киÑ� парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. отноÑ�но общите правила и Ñ�тандарти за организациите за проверка и преглед на корабите.

19. „Една милÑ�“ е равна на 1852 m.

20. „Значителна виÑ�очина на вълната“ е Ñ�редната виÑ�очина на една трета от най-виÑ�оките наблюдавани виÑ�очини на вълните за даден период.

21. „ВъзраÑ�Ñ‚“ е възраÑ�тта на кораба, изчиÑ�лена в брой години Ñ�лед датата на неговото предаване.

22. „Лица Ñ� намалена подвижноÑ�Ñ‚“ Ñ�а хората Ñ� уврежданиÑ� по Ñ�миÑ�ъла на Закона за интеграциÑ� на хората Ñ� уврежданиÑ�, както и възраÑ�тни хора, бременни жени и придружители на малки деца.

23. „КодекÑ� за виÑ�окоÑ�короÑ�тни плавателни Ñ�ъдове 1994 г.“ е МеждународниÑ�Ñ‚ кодекÑ� за безопаÑ�ноÑ�Ñ‚ на виÑ�окоÑ�короÑ�тните плавателни Ñ�ъдове, който Ñ�е Ñ�ъдържа в РезолюциÑ� MSC 36 (63) от 20 май 1994 г. на Комитета по морÑ�ка безопаÑ�ноÑ�Ñ‚ на Международната морÑ�ка организациÑ�.

24. „КодекÑ� за виÑ�окоÑ�короÑ�тни плавателни Ñ�ъдове 2000 г.“ е МеждународниÑ�Ñ‚ кодекÑ� за безопаÑ�ноÑ�Ñ‚ на виÑ�окоÑ�короÑ�тните плавателни Ñ�ъдове, 2000 г. (2000 HSC Code), който Ñ�е Ñ�ъдържа в РезолюциÑ� MSC 97 (73) от декември 2000 г. на Комитета по морÑ�ка безопаÑ�ноÑ�Ñ‚ на Международната морÑ�ка организациÑ�.

25. „GMDSS“ означава Глобалната морÑ�ка Ñ�иÑ�тема за бедÑ�твие и безопаÑ�ноÑ�Ñ‚, така както е определена в глава IV от КонвенциÑ�та SOLAS от 1974 г., Ñ� нейните изменениÑ�.

§ 2. �аредбата въвежда разпоредбите на Директива 2009/45/ЕО на Европей�ки� парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за правилата за безопа�но�т и �тандартите за пътниче�ките кораби (ОВ L 163 от 2009 г.) и Директива 2010/36/ЕС на Коми�и�та от 1 юни 2010 г. за изменение на Директива 2009/45/ЕО на Европей�ки� парламент и на Съвета отно�но правилата и �тандартите за безопа�но�т на пътниче�ките кораби (ОВ L 162 от 2010 г.).

Заключителни разпоредби

§ 3. �аредбата �е издава на о�нование чл. 72, ал. 3 от Кодек�а на търгов�кото корабоплаване и отмен� �аредба № 20 от 2005 г. отно�но правилата за безопа�но�т и �тандартите за пътниче�ките кораби (обн., ДВ, бр. 82 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 99 от 2006 г.).

Приложение № 1 към чл. 13

ИЗИСКВ��ИЯ З� БЕЗОП�С�ОСТ З� �ОВИТЕ И СЪЩЕСТВУВ�ЩИТЕ ПЪТ�ИЧЕСКИ КОР�БИ, КОИТО ИЗВЪРШВ�Т ВЪТРЕШ�И ПРЕВОЗИ

ГЛ�В� I

ОБЩИ Р�ЗПОРЕДБИ

1. Разпоредбите на това приложение �е прилагат по отношение на новите и �ъще�твуващите пътниче�ки кораби от кла�ове �, B, C и D, извършващи вътрешни превози, към които е приложима тази наредба.

2. Ð�ови кораби от клаÑ�ове B, C и D Ñ� дължина, по-малка от 24 m, отговарÑ�Ñ‚ на изиÑ�кваниÑ�та на Глава II-1/Б/2 – II-1/Б/8 и II-1/Б/10 от това приложение, оÑ�вен когато админиÑ�трациÑ�та на държавата на знамето, под чието знаме тези кораби имат право да плават, гарантира, че те отговарÑ�Ñ‚ на националните правила на държавата на знамето и че тези разпоредби гарантират еквивалентно равнище на безопаÑ�ноÑ�Ñ‚.

3. Когато разпоредбите на това приложение не Ñ�е прилагат по отношение на новите кораби Ñ� дължина, по-малка от 24 m, Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ гарантира Ñ�ъщото равнище на безопаÑ�ноÑ�Ñ‚ по отношение на тези кораби, като Ñ�е Ñ�пазват националните разпоредби.

4. �е �е изи�ква �ъще�твуващите кораби от кла�ове C и D да отговар�т на разпоредбите на Глави II-1 и II-2 от това приложение, при у�ловие, че админи�траци�та на държавата на знамето, под чието знаме тези кораби имат право да плават, гарантира, че те отговар�т на националните правила на държавата на знамето и че тези разпоредби гарантират еквивалентно равнище на безопа�но�т.

5. Ð’ допълнение, ако Ñ�е Ñ�чете за неоÑ�ъщеÑ�твимо и/или неразумно, за корабите от клаÑ�ове B, C и D Ñ� дължина, по-малка от 24 m, не е нужно да Ñ�е Ñ�пазват Ñ�ледните точки в Глава II-1: в чаÑ�Ñ‚ Б, точка 10, в чаÑ�Ñ‚ Ð’, точки 4, 9 и 10 и в чаÑ�Ñ‚ Д, точки 1 – 9 Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ гарантира, че за такива кораби е оÑ�игурено еквивалентно ниво на безопаÑ�ноÑ�Ñ‚ чрез Ñ�пазване на националните разпоредби.

6. �езави�имо от предвиденото в чл. 9, ал. 1, т. 2 корабите от кла� D, които не о�ъще�тв�ват пътуване извън мор�ка зона A 1, определена в правило IV/2.12 от Конвенци�та SOLAS от 1974 г., н�ма нужда да �пазват изи�квани�та към превоза в Глава IV от Конвенци�та SOLAS от 1974 г., но тр�бва да �паз�т като минимум разпоредбите на Глава IV от това приложение.

7. Разпоредбите за видимоÑ�тта от щурманÑ�киÑ� моÑ�тик в правило V/22 от КонвенциÑ�та SOLAS от 1974 г. Ñ�е прилагат, доколкото е оÑ�ъщеÑ�твимо и разумно, и за кораби Ñ� дължина под 55 m, като за „дължина“ Ñ�е ползва определението в правило V/2 от КонвенциÑ�та SOLAS от 1974 г.

8. В �лучаите, когато това приложение изи�ква да �е прилага н�ко� резолюци� на Международната мор�ка админи�траци� (ИМО) по отношение на �ъще�твуващите кораби, корабите, по�троени до две години �лед датата на приемане на такава резолюци� от ИМО, не отговар�т на изи�квани�та на тази резолюци�, при у�ловие че те отговар�т на предишната/ите приложима/и резолюци�/и, ако има такава/ива.

9. Под ремонт, промени и модификации от �ъще�твен характер �е разбира, например:

- в��ка пром�на, ко�то �ъще�твено промен� измерени�та на кораба,

- например: удължаването му чрез добав�не на ново �редно т�ло,

- в��ка пром�на, ко�то �ъще�твено промен� капацитета на кораба за превоз на пътници,

- например: когато палубата за превозни �ред�тва �е преу�тройва в пътниче�ка жилищна площ,

- в��ка пром�на, ко�то �ъще�твено увеличава живота на кораба,

- например: поднов�ване на жилищните помещени� на пътниците на една непрекъ�ната палуба.

10. Обозначението „(правило …)“, което е поÑ�тавено Ñ�лед редица заглавиÑ� на точки в това приложение, препраща към правилата на КонвенциÑ� SOLAS от 1974 г.

10.1 Глава II-1: Ча�т �-1, направени �а препратки към SOLAS, включително изменени�та от 2006 г.

10.2 Глава II-1: Ча�ти � и Б, направени �а препратки към SOLAS, включително изменени�та от 96/98 г.

10.3 Глава II-2: ЧаÑ�Ñ‚ Ð�, точки 1 и 2, направени Ñ�а препратки към SOLAS, включително изменениÑ�та от 1999/2000 г. Точка 1.3, направена е препратка към чаÑ�Ñ‚ Е (Ð�лтернативна концепциÑ� и договореноÑ�ти) от преразгледаната Глава II-2 (изменениÑ� от 2000 г.) от SOLAS от 1974 г. за нови кораби, поÑ�троени на или Ñ�лед 1 Ñ�нуари 2003 г. Глава II-2: ЧаÑ�Ñ‚ Ð�, точки 3 – 16, и чаÑ�Ñ‚ Б, точки 1 – 18, направени Ñ�а препратки към SOLAS, включително изменениÑ�та от 96/98 г.

10.4 Глава III: Ð�аправени Ñ�а препратки към изменениÑ�та на SOLAS от 96/98 г. и 2001 – 2003 г.

11. Разпоредби, приложими за КОР�БИТЕ ОТ КЛ�С �, могат да бъдат намерени във:

Глава II-1/A-1, точка 1,

Глава II-1/Б, точки 1, 23 и 24,

Глава II-1/В, точки 1, 3 и 16,

Глава II-2/�, точки 4, 9 и 12, и

Глава II-2/Б, точка 6.

12. Разпоредби, приложими за РО-РО ПЪТ�ИЧЕСКИТЕ КОР�БИ ОТ КЛ�С �:

Глава II-1/Б, точки 17 – 2 и 20.

ГЛÐ�Ð’Ð� II – 1

КОÐ�СТРУКЦИЯ – ПОДРÐ�ЗДЕЛЕÐ�ИЯ И УСТОЙЧИВОСТ, ДВИГÐ�ТЕЛИ И ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИÐ�СТÐ�ЛÐ�ЦИИ

Ч�СТ �

ОБЩИ ИЗИСКВ��ИЯ

1. Определени�, отна��щи �е до ча�т Б (правило 2):

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

1.1.1 Разделителна товарна водолини� е водолини�та, използвана за определ�не подразделението на кораба.

1.1.2 �ай-дълбока разделителна товарна водолини� е водолини�та, ко�то �ъответ�тва на най-дълбоката водоизме�тимо�т, ко�то позвол�ват приложимите изи�квани� за подразделение.

1.2 Дължина на кораба е дължината, измерена между перпендикул�рите при краищата на най-дълбоката подразделителна товарна водолини�.

1.3 Широчина на кораба е най-гол�мата широчина от външните краища на едната рамка до другата при или под най-дълбоката подразделителна товарна водолини�.

1.4 Водоизме�тимо�т е вертикалното от�то�ние от профила на о�новната лини� в �редната ча�т на кораба до �ъответната подразделителна товарна водолини�.

1.5 Пълна товароподемно�т е разликата в тонажа между водоизме�тимо�тта на кораба във вода � отно�ително тегло от 1,025 при товарната водолини�, �ъответ�тваща на определени� нетен �вободен борд и водоизме�тимо�тта на празни� кораб.

1.6 Водоизме�тимо�т на празен кораб е водоизме�тимо�тта на кораба в тонове без товар, гориво, �мазочно ма�ло, бала�тна вода, пр��на и питейна вода в резервоарите, припа�и за кон�умаци�, и пътници и екипаж и техните вещи.

1.7 Горна палуба е най-горната палуба, до ко�то �е про�тират напречните непромокаеми вертикални прегради.

1.8 Разделна лини� е лини�та, очертана най-малко 76 mm под горната повърхно�т на горната палуба.

1.9 Промокаемо�т на дадено помещение е процентът от обема на това про�тран�тво, който може да �е наводни. Обемът на про�тран�твото, което �е про�тира над разделната лини�, �е измерва �амо до ви�очината на тази лини�.

1.10 Машинно отделение е отделението между профила на о�новната лини� до разделната лини� и между крайните о�новни напречни непромокаеми вертикални прегради, затвар�щи про�тран�твата, в които �а разположени о�новните и �помагателните двигатели и нагревателите, които �лужат за задвижването.

1.11 Пътниче�ки помещени� �а помещени�та, предвидени за на�тан�ване и използване от пътниците, без предвидените за багажно, �кладово, запа�но и пощен�ко помещение.

1.12 �епромокаемо�т по отношение на �труктурата означава възможно�т за предотврат�ване преминаването на вода през �труктурата в ко�то и да е по�ока под най-ви�оката точка на водата, което е веро�тно да възникне при нормални у�лови� или при нане�ени повреди.

1.13 �епромокаемо�т означава, че вода не може да преминава в кораба при каквито и да било мор�ки атмо�ферни у�лови�.

1.14 Ро-ро пътниче�ки кораб е кораб � ро-ро товарни помещени� или товарни помещени� от �пециална категори�, превозващ повече от 12 пътници, �ъгла�но определени�та в правило II-2/�/2 от Конвенци�та SOLAS, включително изменени�та й от 1999/2000 г.

2. Определени� отно�но ча�ти В, Г и Д (правило 3)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

2.1.1 Си�тема за управление на рулевото у�трой�тво е оборудването, по�ред�твом което �е изпращат заповеди от щурман�ки� мо�тик към рулевите машинни отделени�. Си�темите за управление на рулевото у�трой�тво �е �ъ�то�т от предаватели, приемници, хидравлични контролни помпи и �вързаните � т�х мотори, моторни регулатори, тръби и кабели.

2.1.2 О�новното рулево у�трой�тво включва машините, рулевите задвижващи механизми, рулевите машинни отделени�, ако има такива, и �помагателното оборудване и �ред�твата за предаване на върт�щи� момент на балера на рул� (румпел или квадрант), необходим за о�ъще�тв�ване задвижването на рул� � цел направл�ване кораба в нормални у�лови� на ек�плоатаци�.

2.2 Рулево машинно отделение е:

2.2.1 при електричеÑ�ко рулево уÑ�тройÑ�тво – един електричеÑ�ки мотор и Ñ�ъответното му електричеÑ�ко оборудване;

2.2.2 при електрохидравлично рулево уÑ�тройÑ�тво – един електричеÑ�ки мотор и Ñ�ъответното му електричеÑ�ко оборудване и Ñ�вързаната към Ñ‚Ñ�Ñ… помпа;

2.2.3 при друг вид хидравлично рулево уÑ�тройÑ�тво – един задвижващ двигател и Ñ�вързана помпа.

2.3 Спомагателно рулево у�трой�тво е оборудването, различно от ко�то и да е ча�т на о�новно рулево у�трой�тво, необходимо за направл�ване на кораба в �лучай на отказ на о�новното рулево у�трой�тво, но невключващо румпела, квадранта или компонентите, които изпълн�ват �ъщата функци�.

2.4 �ормални у�лови� на ек�плоатаци� и обитаване �а у�лови�та, при които корабът като ц�ло, механизмите, �ервизните �ред�тва и помагала, о�игур�ващи задвижването и възможно�т за направл�ване, безопа�ната навигаци�, противопожарна безопа�но�т и безопа�но�т при наводнени�, вътрешни и външни комуникации и �игнализаци�, аварийните �ред�тва, лебедките на аварийните лодки, както и проектните у�лови� за удоб�тво, �а в изправно�т и функционират нормално.

2.5 Извънредно �ъ�то�ние е �ъ�то�нието, при което едно от об�лужващите �ред�тва, необходимо за о�игур�ване нормални у�лови� на работа и живот, не е в режим на работа поради повреда в о�новни� източник на електриче�ка енерги�.

2.6 О�новен източник на електриче�ка енерги� е източникът, предвиден за �набд�ване о�новното разпределително табло � електриче�ка енерги� за разпредел�не между в�ички �ервизни �ред�тва, необходими за поддържане нормални у�лови� на ек�плоатаци� и обитаване на кораба.

2.7 Мъртво �ъ�то�ние на кораба е �ъ�то�нието, при което о�новни�т задвижващ механизъм, нагревателите и �помагателните �ъоръжени� не функционират поради лип�а на електроенерги�.

2.8 О�новна електриче�ка �танци� е помещението, в което е разположен о�новни�т източник на електриче�ка енерги�.

2.9 О�новно разпределително табло е разпределителното табло, което директно �е захранва от о�новни� източник на електриче�ка енерги� и е предназначено да разпредел� електриче�ката енерги� между об�лужващите �ред�тва на кораба.

2.10 �варийно разпределително табло е разпределително табло, което в �лучай на прекъ�ване на о�новни� източник на електриче�ка енерги� �е �набд�ва директно от аварийни� източник на електриче�ка енерги� или от временни� източник на електриче�ка енерги� и е предназначено да разпредел� електриче�ка енерги� за аварийната поддръжка на кораба.

2.11 �вариен източник на електриче�ка енерги� е източник на електриче�ка енерги�, предназначен да захранва аварийното разпределително табло в �лучай на невъзможно�т за захранване от о�новни� източник на електриче�ка енерги�.

2.12 Мак�имална �коро�т на движение напред е мак�ималната �коро�т, ко�то е предвидена да бъде поддържана при движение в море при най-дълбоко газене в море.

2.13 Мак�имална �коро�т назад е �коро�тта, ко�то е изчи�лена, че корабът може да развива назад при мак�имална проектна мощ за �коро�т при най-дълбоко газене в море.

2.14.а Машинни отделени� �а в�ички машинни отделени� категори� � и в�ички други отделени�, в които �е намират двигателни�т механизъм, котлите, отделени�та за течно гориво, парните двигатели и двигателите � вътрешно горене, генераторите и о�новните електриче�ки механизми, �танциите за подаване на горива, механизмите за замраз�ване, �табилизиране, вентилиране и климатичните ин�талации и други подобни отделени�, заедно � помещени�та към т�х.

2.14.б Машинни отделени� категори� � �а тези отделени� и помещени� към т�х, които �ъдържат:

2.14.б.1 двигатели � вътрешно горене, използвани за о�новното задвижване; или

2.14.б.2 двигатели � вътрешно горене, използвани за други цели, о�вен за о�новното задвижване, при които тези механизми имат капацитет за обща агрегатна мощно�т не по-малък от 375 kW; или

2.14.б.3 котли, ползващи гориво, или отделение за �ъхран�ване на течно гориво.

2.15 Си�тема � енергийно задвижване е хидравличното оборудване, предназначено за о�игур�ване енерги� за завъртане на балера, �ъ�то�щ �е от рулево у�трой�тво или механизми, заедно �ъ� �вързаните тръби и принадлежно�ти и рулеви задвижващи механизми. Енергийните задвижващи �и�теми могат да имат общи механични компоненти, като румпела, квадранта и балера на рул�, или други компоненти, изпълн�ващи �ъщата функци�.

2.16 Пунктовете за управление �а тези помещени�, в които �а разположени радиото на кораба или о�новното навигационно оборудване или аварийни�т източник на енерги� или където е �ъ�редоточено оборудването за откриване и борба � пожари.

Ч�СТ A-1

КО�СТРУКЦИЯ �� КОР�БИТЕ

1. Ð�ово използване на материали, които Ñ�ъдържат азбеÑ�Ñ‚ (правила 3 – 5)

ВСИЧКИ КОР�БИ

1.1 Тази точка �е прилага за материали, използвани за кон�трукци�та, машините, електриче�ките ин�талации и оборудването, по�очени в това приложение.

1.2 За в�ички кораби е забранено ползване на материали, които �ъдържат азбе�т.

2. КонÑ�трукционни чертежи, Ñ�ъхранÑ�вани на борда и на Ñ�ушата (правила 3 – 7)

КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕ�И �� ИЛИ СЛЕД 1 Я�У�РИ 2012 Г.

2.1 �а борда на корабите, по�троени на или �лед 1 �нуари 2012 г., �е �ъхран�ва набор от кон�трукционните чертежи и други чертежи, които показват в�ички �ледващи �труктурни промени.

2.2 Допълнителен набор от тези чертежи �е �ъхран�ва на �ушата от компани�та, както е определено в правило IX/1.2 от Конвенци�та SOLAS от 1974 г.

2.3 Прилага Ñ�е циркулÑ�Ñ€ MSC/Circ. 1135 на ИМО отноÑ�но „КонÑ�трукционни чертежи, които да бъдат пазени на борда на кораба и на Ñ�ушата“.

3. Оборудване за теглене и акоÑ�тиране (правила 3 – 8):

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИ�� 24 M И ПОВЕЧЕ, ПОСТРОЕ�И �� ИЛИ СЛЕД 1 Я�У�РИ 2012 Г.:

3.1 Корабите �е �набд�ват � необходимото �тъкм�ване, оборудване и ин�талации � до�татъчно безопа�но работно натоварване, за да �е позволи безопа�ното провеждане на в�ички операции за теглене и ако�тиране, �вързани � нормалното функциониране на кораба.

3.2 Стъкм�ването, оборудването и ин�талациите, �набдени �ъгла�но точка 3.1, отговар�т на �тандартите, определени за кла�ификаци� от правилата на призната организаци� или равно�тойни правила, използвани от дадена админи�траци� в �ъответ�твие � член 11 на Директива 2009/15/ЕО.

3.3 Прилага Ñ�е циркулÑ�Ñ€ MSC/Circ. 1175 на ИМО отноÑ�но „Ð�аÑ�оки за корабното оборудване за теглене и акоÑ�тиране“.

3.4 В��ка ин�талаци� или ча�т от оборудване, изброени (по�очени) в тази точка, �е обозначават ��но � в�ички ограничени�, �вързани � т�хното безопа�но функциониране, вземащи предвид �илата на т�хното закрепване към кон�трукци�та на кораба.

Ч�СТ Б

ЦЯЛОСТ�� УСТОЙЧИВОСТ, УСТОЙЧИВОСТ �� ПОДР�ЗДЕЛЕ�ИЯТ� И УСТОЙЧИВОСТ ПРИ ПОВРЕДИ

Ча�т Б-1

Кораби, поÑ�троени на или Ñ�лед 1 Ñ�нуари 2009 г. – вариант за прилагане на РезолюциÑ� MSC.216(82)

За корабите от кла�ове B, C и D, чийто кил е бил по�тавен на или �лед 1 �нуари 2009 г. или които �а били на подобен етап на по�тро�ване на тази дата, �е прилагат изи�квани�та в ча�т Б-2 или, алтернативно, �ъответните разпоредби от Глава II-I, ча�т Б от SOLAS, както е определено в приложение 2 от Резолюци� MSC 216(82).

Ча�т Б-2

Кораби, по�троени преди 1 �нуари 2009 г.

1. Резолюци� за ц�ло�тна у�тойчиво�т (�.749 (18), изменена � Резолюци� MSC.75(69)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ �, B, C И D С ДЪЛЖИ�� 24 M И ПОВЕЧЕ:

Ð’Ñ�ички клаÑ�ове нови кораби Ñ� дължина 24 m и повече отговарÑ�Ñ‚ на Ñ�ъответните изиÑ�кваниÑ� за пътничеÑ�ки кораби на КодекÑ�а за цÑ�лоÑ�тна уÑ�тойчивоÑ�Ñ‚, приети Ñ� РезолюциÑ� Ð�.749 (18) на ИМО, както е изменена. Когато Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ прецени прилагането на критериÑ� за Ñ�илен вÑ�Ñ‚ÑŠÑ€ и бордово клатене от РезолюциÑ� A.749 (18) за неподходÑ�що, може да приложи алтернативен подход, който да гарантира еквивалентно ниво на определÑ�не на уÑ�тойчивоÑ�тта.

СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ � И B С ДЪЛЖИ�� 24 M И ПОВЕЧЕ:

В�ички �ъще�твуващи кораби кла�ове � и B при в�ички у�лови� на натоварване да отговар�т на �ледните критерии за у�тойчиво�т �лед надлежна корекци� за ефекта от �вободното движение на повърхно�тта на течно�тите в резервоарите в �ъответ�твие � предположени�та в точка 3.3 на Резолюци� �.749 (18) на ИМО, както е изменена, или еквивалентен:

а) про�тран�твото под кривата на ло�та за изправ�не (кривата GZ) не е по-малко от:

i) 0,055 метър-радиана до ъгъл на наклон от 30°;

ii) 0,09 метър-радиана до ъгъл на наклон или 40°, или ъгълът на наводн�ване, т.е. ъгълът на наклон�ване, при който долните краища на в�еки отвор в корпу�а, над�тройките или покритите палуби, които не могат да бъдат херметиче�ки затворени, �е потоп�ват, ако този ъгъл е по-малък от 40°;

iii) 0,03 метър-радиана между ъглите на наклон от 30° и 40° или между 30° и ъгъла на наводн�ване, ако този ъгъл е по-малък от 40°;

б) кривата на ло�та за изправ�не GZ е най-малко 0,20 m при ъгъл на наклон, равен на или по-гол�м от 30°;

в) мак�ималната крива на ло�та за изправ�не GZ е при ъгъл на наклона, който е препоръчителен да бъде повече от 30°, но не по-малко от 25°;

г) първоначалната напречна метацентрична ви�очина не е по-малка от 0,15 m.

У�лови�та за натоварване, които �е вземат под внимание � оглед удо�товер�ване �ъответ�твието � горните критерии за у�тойчиво�т, включват минимум тези, изброени в точка 3.5.1.1 от Резолюци� �.749 (18) на ИМО, както е изменена.

В�ички �ъще�твуващи кораби от кла�ове � и В � дължина 24 m и повече �ъщо така отговар�т на допълнителните критерии, така както те �а формулирани в точка 3.1.2.6 (допълнителни критерии за пътниче�ки кораби) и точка 3.2 (критерий за �илен в�тър и клатене) на Резолюци� �.749 (18) на ИМО, както е изменена.

Когато Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ прецени прилагането на критериÑ� за Ñ�илен вÑ�Ñ‚ÑŠÑ€ и бордово клатене от РезолюциÑ� A.749 (18) за неподходÑ�що, може да приложи алтернативен подход, който да гарантира еквивалентно ниво на определÑ�не на уÑ�тойчивоÑ�тта.

2. Водонепроницаемо подразделение

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

В�еки кораб �е подраздел� � водонепроницаеми �тени до горната палуба, като мак�ималната дължина на водонепроницаемите отделени� �е изчи�л�ва в �ъответ�твие �ъ� �пецифичните изи�квани�, по�очени по-долу.

Вме�то тези изи�квани� могат да �е прилагат правилата за подразделени�та и у�тойчиво�тта на пътниче�ките кораби като равно�тойни на ча�т Б от Глава II от Международната конвенци� за безопа�но�т на човешки� живот на море от 1960 г., както е формулирана в Резолюци� �.265 (VIII) на ИМО, но �амо ако �е прилагат в �во�та ц�ло�т.

В��ка друга ча�т от вътрешната �труктура, ко�то за��га ефика�но�тта на подразделени�та на кораба, е непроницаема.

3. Дължина на наводн�ване (правило 4)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

3.1 Дължината на наводн�ване в определена точка е мак�ималната ча�т от дължината на кораба, чийто център е въпро�ната точка, ко�то може да бъде наводнена при наличие на пропу�кливо�тта, по�очена по-долу, без корабът да бъде потопен под разделната лини�.

3.2 При кораб, който н�ма непрекъ�ната горна палуба, дължината на наводн�ване във в��ка точка може �е определи �пр�мо една предполагаема непрекъ�ната разделна лини�, ко�то при нико� точка не е по-малко от 76 mm под върха на палубата, от�трани към ко�то въпро�ните вертикални прегради и корпу�ът �а продължени и �а непроницаеми.

3.3 Когато чаÑ�Ñ‚ от предполагаемата разделна линиÑ� е значително под равнището на палубата, към коÑ�то има продължени вертикални прегради, Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ може да разреши ограничено отÑ�лабване на непромокаемоÑ�тта в онези чаÑ�ти от вертикалните прегради, които Ñ�а над разделната линиÑ� и непоÑ�редÑ�твено под горната палуба.

4. Допу�тима дължина на отделени�та (правило 6)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

Мак�имално допу�тимата дължина на дадено отделение, чийто център �е намира в ко�то и да е точка от дължината на кораба, �е получава, като дължината на наводн�ване �е умножи по �ъответни� фактор, наречен фактор на подраздел�не.

5. Пропу�кливо�т (правило 5)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

Конкретните предположени�, по�очени в точка 3, �е отна��т до пропу�кливо�тта в помещени�та под разделната лини�.

При определ�не дължината на наводн�ването предполагаемата �редна пропу�кливо�т на помещени�та, разположени под разделната лини�, е определена в таблицата в точка 8.3.

6. Фактор на подраздел�не

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ РО-РО КОР�БИ КЛ�С B:

Факторът на подраздел�не e:

1,0, когато корабът е лицензиран да превозва по-малко от 400 души, и

1,0, когато корабът е лицензиран да превозва 400 души или повече � дължина L < 55, и

0,5, когато корабът е лицензиран да превозва 400 души или повече.

Съще�твуващите ро-ро кораби от кла� В �а приведени в �ъответ�твие � това у�ловие не по-къ�но от датата, определена за привеждане в �ъответ�твие � това изи�кване, по�очена в Глава II-1/Б/8-2, точка 2.

СЪЩЕСТВУВ�ЩИ РО-РО ПЪТ�ИЧЕСКИ КОР�БИ КЛ�С В:

Факторът на подраздел�не e: 1,0.

7. Специални изи�квани� отно�но подразделени�та на корабите (правило 7)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

7.1 Когато в дадена ча�т или ча�ти от кораба непроницаемите вертикални прегради �а продължени до палуба, ко�то е разположена по-ви�око от о�таналите ча�ти на кораба и е желателно да �е извлече полза от по-ви�окото продължение на вертикалните прегради при изчи�л�ване дължината на наводн�ването, като за в��ка такава ча�т от кораба могат да �е използват отделни разделни линии, при у�ловие че:

7.1.1 �траните на кораба �а продължени изц�ло по дължината на кораба до палубата, �ъответ�тваща на горната разделна лини�, и в�ички отвори в корпу�а, обшити под тази палуба изц�ло по дължината на кораба, �е приемат, че �а под разделната лини� по �ми�ъла на точка 15;

7.1.2 и двете отделениÑ�, прилежащи към „прага“ на горната палуба, Ñ�а в допуÑ�тимата дължина, отговарÑ�ща на техните Ñ�ъответни разделни линии, и в допълнение, Ñ‚Ñ�хната обща дължина не превишава два пъти допуÑ�тимата дължина, определена в Ñ�ъответÑ�твие Ñ� по-ниÑ�ката разделна линиÑ�.

7.2 Дадено отделение може да надвишава допу�тимата дължина, определена от изи�квани�та на точка 4, при у�ловие че общата дължина на в��ка двойка прилежащи отделени�, които �а общи за въпро�ното отделение, не превишава по-малката от двете �тойно�ти или на дължината на наводн�ването или на два пъти допу�тимата дължина.

7.3 Дадена о�новна напречна вертикална преграда може да бъде прекъ�ната, при у�ловие че в�ички дължини на прекъ�ването �е намират от вътрешната �трана на борда на вертикалните повърхно�ти от двете �трани на кораба, разположени на раз�то�ние от корпу�а, обкован равномерно до една пета от широчината на кораба, и измерени под прав ъгъл към централната лини� при равнището на най-дълбоката лини� на натоварване на подразделението. В��ка ча�т от прекъ�ването, ко�то е извън тези граници, �е �чита за праг по �ми�ъла на точка 6.

7.4 За определ�не подразделението �е използва еквивалентна вертикална преграда, когато дадена о�новна напречна вертикална преграда е прекъ�ната или прагова.

7.5 Когато дадено оÑ�новно напречно непроницаемо отделение Ñ�е Ñ�ÑŠÑ�тои от локални подразделениÑ� и Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ Ñ�чита, че при дадена предполагаема Ñ�транична повреда, надвишаваща дължина от 3 m плюÑ� 3 % от дължината на кораба, или 11,0 m, или 10 % от дължината на кораба, коÑ�то от Ñ�тойноÑ�тите е по-малка, целиÑ�Ñ‚ обем от оÑ�новното отделение нÑ�ма да Ñ�е наводни, може да Ñ�е допуÑ�не пропорционален толеранÑ� за допуÑ�тимата дължина, коÑ�то Ñ�е изиÑ�ква поначало за такова отделение. Ð’ такъв Ñ�лучай обемът на ефективната плавателноÑ�Ñ‚, определен за неповредената Ñ�трана, нÑ�ма да бъде по-голÑ�м от този, допуÑ�нат за повредената Ñ�трана.

Изключение от на�то�щата точка �е допу�ка един�твено, ако то не пречи да �е �пазват изи�квани�та на точка 8.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D:

7.6 Дадена о�новна напречна вертикална преграда може да бъде прагова, ако отговар� на едно от �ледните у�лови�:

7.6.1 общата дължина на две отделени�, разделени �ъ� �ъответната вертикална преграда, не превишава 90 % от дължината на наводн�ването или два пъти допу�тимата дължина, � изключение на �лучаи, когато в корабите � фактор на подраздел�не, равен на 1, общата дължина от двете въпро�ни отделени� не превишава допу�тимата дължина;

7.6.2 о�игур�ва �е допълнително подраздел�не по�ред�твом прага, който поддържа �ъщото равнище на безопа�но�т, като при равнинна преграда;

7.6.3 отделението, върху което �е разпро�тира прагът, не превишава допу�тимата дължина, �ъответ�тваща на разделната лини�, измерена на 76 mm под прага.

7.7 При корабите � дължина 100 m и повече една от о�новните напречни вертикални прегради зад форпика �е по�тав� на раз�то�ние от предни� перпендикул�р, което не превишава допу�тимата дължина.

7.8 Когато раз�то�нието между две прилежащи о�новни напречни вертикални прегради, или еквивалентните равнинни прегради, или раз�то�нието между напречните пло�ко�ти, преминаващи през най-близките прагови ча�ти на вертикалните прегради, е по-малко от 3 m плю� 3 % от дължината на кораба, или 11,0 m, или 10 % от дължината на кораба, ко�то от величините е по-малка, �амо една от тези вертикални прегради може да �е �чита, че �ъ�тавл�ва ча�т от подразделение на кораба.

7.9 Когато необходими�т фактор за подразделени�та е 0,50, общата дължина на които и да е две прилежащи отделени� не надвишава дължината на наводн�ването.

8. У�тойчиво�т при повреда (правило

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

8.1.1 При в�ички ек�плоатационни у�лови� �е гарантира необходимата ц�ло�тно�т на у�тойчиво�т, ко�то о�игур�ва възможно�тта корабът да у�тои на крайната фаза на наводн�ване на в��ко едно от о�новните отделени�, като о�тава в границите на дължината на наводн�ване.

8.1.2 Когато две прилежащи о�новни отделени� �а разделени от вертикална преграда, ко�то е прагова, в �ъответ�твие � у�лови�та на точка 7.6.1, ц�ло�тната у�тойчиво�т у�то�ва на наводн�ването при тези две прилежащи отделени�.

8.1.3 Когато необходими�т фактор за подразделени�та е 0,50, ц�ло�тната у�тойчиво�т може да у�тои на наводн�ването на в��ко от двете прилежащи отделени�.

8.2.1 Изи�квани�та на точка 8.1.1 �е определ�т от изчи�лени�та, които отговар�т на точки 8.3, 8.4 и 8.6 и които отчитат ча�тите и кон�труктивните о�обено�ти на кораба и �хемата и конфигураци�та на повредените отделени�. При извършване на тези изчи�лени� �е предполага, че корабът е във възможно най-лошо ек�плоатационно �ъ�то�ние по отношение на неговата у�тойчиво�т.

8.2.2 Когато �е предлагат да �е монтират палуби, вътрешни обшивки или надлъжни вертикални прегради, които макар и водопроницаеми, �а такива, че да ограничават наводнението, �е вземат под внимание изи�квани�та за изчи�лени�та им.

Ð�ОВИ КОРÐ�БИ КЛÐ�СОВЕ Ð’, С И D И СЪЩЕСТВУВÐ�ЩИ РО-РО ПЪТÐ�ИЧЕСКИ КОРÐ�БИ КЛÐ�С Ð’, И СЪЩЕСТВУВÐ�ЩИ ПЪТÐ�ИЧЕСКИ КОРÐ�БИ КЛÐ�С Ð’, РÐ�ЗЛИЧÐ�И ОТ ТИПÐ� „РО-РО“, ПОСТРОЕÐ�И Ð�Ð� ИЛИ СЛЕД 29 Ð�ПРИЛ 1990 Г.:

8.2.3 �еобходимата у�тойчиво�т за окончателното �ъ�то�ние на кораба �лед повреда и �лед балан�иране, когато това �е изи�ква, �е определ�, както �ледва:

8.2.3.1 Кривата на о�татъчното положително изправ�що рамо тр�бва да има обхват минимум 15° отвъд ъгъла на равнове�ие. Този обхват може да бъде намален до 10° в �лучай, когато про�тран�твото под кривата на ло�та за изправ�не е това, което е по�очено в точка 8.2.3.2, умножено по коефициент 15/обхват, където обхватът е изразен в граду�и.

8.2.3.2 Про�тран�твото под кривата на ло�та за изправ�не е най-малко 0,015 метър-радиана, измерено от ъгъла на равнове�ие до по-малката от �ледните величини:

8.2.3.2.1 ъгъла, под който възниква прогре�ивно наводн�ване;

8.2.3.2.2 22° (измерени от отве�а), в �лучай на наводн�ване �амо в едно отделение, или 27° (измерени от отве�а), в �лучай на едновременно наводн�ване в две прилежащи отделени�.

8.2.3.3 В обхвата на положителната у�тойчиво�т �е получава о�татъчна крива на ло�та за изправ�не, като �е отчита най-големи�т от �ледните моменти на наклон�ване:

8.2.3.3.1 �трупване на в�ички пътници на едната �трана;

8.2.3.3.2 �пу�кане от една �трана на в�ички напълно натоварени �па�ителни плавателни �ъдове от балките;

8.2.3.3.3 в резултат на нал�гането на в�търа;

изчи�лена по формулата:

GZ(метри) =

+ 0,04

В никой �лучай обаче изправ�щото рамо не е по-малко от 0,10 m.

8.2.3.4 За целите на изчи�л�ване на моментите на наклон�ване в точка 8.2.3.3 �е прав�т �ледните предположени�:

8.2.3.4.1 Моментът в резултат от �трупване на пътници �е изчи�л�ва при:

8.2.3.4.1.1 четирима пътници на квадратен метър;

8.2.3.4.1.2 тегло от 75 kg на в�еки пътник;

8.2.3.4.1.3 пътниците �е разпредел�т по �вободните палубни про�тран�тва към едната �трана на кораба, където �е намират �борните пунктове, по начин, по който те предизвикват най-о�тър момент на наклон�ване.

8.2.3.4.2 Моментът в резултат от �пу�кане от едната �трана на в�ички напълно натоварени �па�ителни плавателни �ъдове от балките �е изчи�л�ва, при у�ловие че:

8.2.3.4.2.1 в�ички �па�ителни лодки, разположени откъм �траната, към ко�то корабът е наклонен �лед претърп�ване на повреда, �е �читат, че �а изц�ло прове�ени и натоварени и готови за �пу�кане;

8.2.3.4.2.2 за �па�ителните лодки, които �а подготвени за �пу�кане, напълно натоварени от прибрана позици�, �е взима мак�имални�т момент на наклона по време на �пу�кане;

8.2.3.4.2.3 напълно натоварен �па�ителен �ал, окачен на балката от �траната, откъм ко�то корабът е наклонен �лед претърп�на повреда, �е �чита, че е прове�ен навън и готов за �пу�кане;

8.2.3.4.2.4 лица без �па�ителни �ред�тва, които �а прове�ени навън, не оказват допълнително вли�ние нито за момента на наклон�ване, нито за изправ�не;

8.2.3.4.2.5 �па�ителните �ред�тва, разположени �транично на кораба �рещуположно на �траната, към ко�то корабът е наклонен, �е �читат, че �а в прибрано положение.

8.2.3.4.3 Моменти в резултат от нал�гането на в�търа:

8.2.3.4.3.1 при кла� В: прилага �е нал�гане на в�търа от 120 N/m2;

при кла�ове С и D: прилага �е нал�гане на в�търа от 80 N/m2;

8.2.3.4.3.2 приложимото про�тран�тво е издаденото �транично про�тран�тво на кораба над водолини�та, �ъответ�тващо на ц�ло�тното �ъ�то�ние;

8.2.3.4.3.3 моментно рамо е вертикалното раз�то�ние от точката на половина от о�новното газене, �ъответ�тваща на ц�ло�тното �ъ�то�ние, към центъра на теже�тта на �траничното про�тран�тво.

8.2.4 При възникване на гол�мо прогре�иращо наводн�ване, т.е. което причин�ва р�зко намал�ване на кривата на ло�та за изправ�не � 0,04 m или повече, кривата на ло�та за изправ�не �е �чита за прекъ�ната при ъгъла, под който прогре�иращото наводн�ване �е по�в�ва, а обхватът и про�тран�твото, определени в 8.2.3.1 и 8.2.3.2, �е измерват до този ъгъл.

8.2.5 В �лучаи, при които прогре�иращото наводн�ване е ограничено и не продължава неудържимо и причин�ва допу�тимо бавно намал�ване на кривата на ло�та за изправ�не � по-малко от 0,04 m, о�татъкът от кривата ча�тично �е �къ��ва, като �е предполага, че прогре�иращо наводненото про�тран�тво е било наводнено по този начин от �амото начало.

8.2.6 При междинните �тадии на наводн�ване мак�ималната крива на ло�та за изправ�не е най-малко 0,05 m, а обхватът на положителните криви на ло�та за изправ�не е най-малко 7°. Във в�ички �лучаи �е предполага наличие �амо на едно пропукване в корпу�а и ефект от �амо една �вободна повърхно�т на течно�т.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

8.3 За изчи�л�ване у�тойчиво�тта на повреди обемът и повърхно�тната пропу�кливо�т �а, както �ледва:

Помещени� | Проницаемо�т (%) |

Предназначени за �ъхранение на товари | 60 |

Предназначени за на�тан�ване | 95 |

Предназначени за двигателите | 85 |

Предназначени за течно�ти | 0 или 95 |

Предвижда �е по-ви�ока повърхно�тна пропу�кливо�т по отношение на про�тран�твата, които в близо�т до водната повърхно�т не �ъдържат значителен брой жилищни помещени� или двигателни отделени�, както и про�тран�тва, които по принцип не �а заети от �ъще�твени количе�тва товар или провизии.

8.4 Предполагаеми�т размер на повредите е, както �ледва:

8.4.1 надлъжно, най-малката от �ледните �тойно�ти: 3 m плю� 3 % от дължината на кораба, или 11,0 m, или 10 % от дължината на кораба;

8.4.2 напречно (измерени навътре от �траната на кораба, под прави ъгли към централната лини� на равнището на най-дълбокото подразделение на товарната лини�): раз�то�ние от една пета от ширината на кораба; и

8.4.3 вертикално: от о�новната лини� нагоре без ограничени�;

8.4.4 в �лучай че повреда, по-незначителна от по�очените по-горе в 8.4.1, 8.4.2, 8.4.3, доведе до по-�ериозно �ъ�то�ние на наклона или до загуба на метацентрична ви�очина, такава повреда �е отчита при изчи�лени�та.

8.5 �е�иметричното наводн�ване �е поддържа до минимума, �ъвме�тим � оперативната кон�трукци� на кораба. Когато е необходимо да �е коригират големи ъгли на наклон, приетите мерки �а, при възможно�т, �амо�то�телни, но във в�еки �лучай, където има о�игурени контролни �ред�тва за принадлежно�тите �рещу напречно наводн�ване, те могат да �е управл�ват от м��то над горната палуба. За новите кораби кла�ове В, С и D мак�имални�т ъгъл на наклон �лед наводн�ване, но преди уравнове��ване, не надвишава 15°. Когато �е изи�кват принадлежно�ти �рещу напречно наводн�ване, времето за уравнове��ване не превишава 15 минути. �а капитана на кораба �е предо�тав� необходимата информаци� отно�но използването на принадлежно�тите �рещу напречно наводн�ване.

8.6 Окончателното �ъ�то�ние на кораба �лед повреда и в �лучай на не�иметрично наводн�ване, �лед като �а били взети мерки за уравнове��ване, е �ледното:

8.6.1 в �лучай на �иметрично наводн�ване е налице положителна о�татъчна метацентрична ви�очина от най-малко 50 mm, изчи�лена по метода на по�то�нното изме�тване;

8.6.2а о�вен ако не е указано друго в точка 8.6.2б, в �лучай на не�иметрично наводн�ване ъгълът на наклона на наводн�ване �амо в едно отделение не надвишава 7° за кораби кла� В (нови и �ъще�твуващи) и 12° за кораби кла�ове С и D (нови);

при едновременно наводн�ване на две прилежащи отделени� може да �е допу�не наклон от 12° за �ъще�твуващите и нови кораби кла� В, при у�ловие че факторът на подраздел�не е не по-гол�м от 0,50 в тази ча�т на кораба, ко�то е наводнена;

8.6.2б за Ñ�ъщеÑ�твуващите кораби от клаÑ� Ð’, различни от ро-ро пътничеÑ�ки кораби, поÑ�троени преди 29 април 1990 г., в Ñ�лучай на неÑ�иметрично наводнÑ�ване ъгълът не надвишава 7°, оÑ�вен в изключителни Ñ�лучаи, когато Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ може да разреши допълнителен наклон, предизвикан от неÑ�иметричното движение, но в никакъв Ñ�лучай крайниÑ�Ñ‚ наклон не може да надвишава 15°;

8.6.3 при никакви обÑ�тоÑ�телÑ�тва разделната линиÑ� не може да бъде потапÑ�на в крайната фаза на наводнÑ�ването; ако Ñ�е приеме, че разделната линиÑ� може да бъде потопена по време на междинната фаза на наводнÑ�ването, Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ може да изиÑ�ка Ñ�ъответните проверки и нарежданиÑ�, каквито Ñ�чита необходими за безопаÑ�ноÑ�тта на кораба.

8.7 Капитанът на кораба о�игур�ва нужните данни, за да поддържа необходимата ц�ло�тна у�тойчиво�т при работни у�лови�, ко�то гарантира издръжливо�тта на кораба �рещу критични повреди. При кораби � напречно наводн�ване на капитана на кораба �е предо�тав� информаци� за у�лови�та на у�тойчиво�т, въз о�нова на които �е базират направените изчи�лени� за наклона и �е предупреждава дали �ериозните повреди на кораба при по-неблагопри�тни у�лови� биха довели до прекаленото му наклон�ване.

8.8 Данните, по�очени в точка 8.7, даващи възможно�т капитанът да поддържа необходимата ц�ло�тна у�тойчиво�т, включват информаци�та, ко�то определ� мак�имално допу�тимата ви�очина на центъра на теже�тта над кила (KG) на кораба, или алтернативно минималната допу�тима метацентрична ви�очина (GM) при обхват на газене или водоизме�тимо�т до�татъчен, за да включва в�ички работни �и�теми. Информаци�та �ъдържа вли�нието на различни надлъжни наклони, като �е отчитат работните ограничени�.

8.9 В�еки кораб има �кали за водоизме�тимо�т, които �а ��но отбел�зани на но�а и на кърмата. В �лучай, че маркировките за водоизме�тимо�тта не �а по�очени на м��то, където да �а ��но четливи, или по оперативни �ъображени� за конкретната дейно�т �ъздават трудно�ти за разчитането им, корабът �е оборудва � надеждна �и�тема, ко�то показва водоизме�тимо�тта, чрез ко�то водоизме�тимо�тта на но�а и кърмата могат да �е определ�т.

8.10 При приключване товаренето на кораба и преди неговото отплаване капитанът на кораба определ� правилното разпределение на товара и у�тойчиво�тта на кораба и �ъщо така удо�товер�ва и впи�ва, че корабът отговар� на критериите за у�тойчиво�т по �ъответните правила. Определ�нето на у�тойчиво�тта на кораба �е извършва винаги чрез изчи�лени�. За целта могат да бъдат използвани електронни изчи�лителни �и�теми за товарене и определ�не у�тойчиво�тта или друго подобно �ред�тво.

8.11 Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ не оÑ�вобождава (Ñ�леди за Ñ�пазването на) от изиÑ�кването за уÑ�тойчивоÑ�Ñ‚ на повреди, оÑ�вен ако не бъде удоÑ�товерено, че цÑ�лоÑ�тната метацентрична виÑ�очина при вÑ�ички екÑ�плоатационни уÑ�ловиÑ�, необходима за изпълнението на тези изиÑ�кваниÑ�, е по-голÑ�ма за предвидената екÑ�плоатациÑ�.

8.12 ОтклонениÑ� от изиÑ�кваниÑ�та за уÑ�тойчивоÑ�Ñ‚ на повреда Ñ�е допуÑ�кат единÑ�твено в изключителни Ñ�лучаи и при уÑ�ловие че Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ Ñ�чита, че чаÑ�тите, организациÑ�та и другите характериÑ�тики на кораба Ñ�а най-благоприÑ�тните за неговата уÑ�тойчивоÑ�Ñ‚ при повреда, което може да бъде практичеÑ�ки и логично прието при определени обÑ�тоÑ�телÑ�тва.

8-1 У�тойчиво�т при повреда на ро-ро пътниче�ки кораби (правило 8-1)

СЪЩЕСТВУВ�ЩИ РО-РО ПЪТ�ИЧЕСКИ КОР�БИ КЛ�С В:

8-1.1 СъщеÑ�твуващите ро-ро пътничеÑ�ки кораби клаÑ� Ð’ Ñ�е привеждат в Ñ�ъответÑ�твие Ñ� точка 8 не по-къÑ�но от датата на първата периодична проверка Ñ�лед датата за привеждане в Ñ�ъответÑ�твие, определена по-долу, в Ñ�ъответÑ�твие Ñ�ÑŠÑ� Ñ�тойноÑ�тта на Ð�/Amax, както е определена в приложението към циркулÑ�Ñ€ MSC/Circ.574, „Процедура за изчиÑ�лÑ�ване на оценката на характериÑ�тиките на оцелÑ�ване на Ñ�ъщеÑ�твуващите пътничеÑ�ки ро-ро кораби при използване на опроÑ�тен метод, оÑ�новаващ Ñ�е на РезолюциÑ� Ð�.265 (VIII)“.

Стойно�т на �/Amax:|Дата за привеждане в �ъответ�твие: |

под 85 % | 1 октомври 1998 г. |

85 % или повече, но по-малко от 90 % | 1 октомври 2000 г. |

90 % или повече, но по-малко от 95 %

| 1 октомври 2002 г. |

95 % или повече, но по-малко от 97,5 %

| 1 октомври 2004 г. |

97,5 % или повече | 1 октомври 2005 г. |

8-2 Специални изи�квани� за ро-ро пътниче�ките кораби, превозващи 400 и повече пътници (правило 8-2)

ИЗИСКВ��ИЯ, ПРИЛОЖИМИ ПО ОТ�ОШЕ�ИЕ �� �ОВИТЕ КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИТЕ РО-РО ПЪТ�ИЧЕСКИ КОР�БИ КЛ�С В:

�езави�имо от изи�квани�та на Глави II-1/Б/8 и II-1/Б/8-1:

8-2.1 новите ро-ро пътниче�ки кораби, които имат право да превозват 400 и повече пътници, отговар�т на изи�квани�та на точка 8.2.3 от Глава II-1/Б/8 при предположението, че повредата �е намира където и да е по дължината на кораба L; и

8-2.2 �ъще�твуващите ро-ро пътниче�ки кораби, които имат право да превозват 400 и повече души, отговар�т на изи�квани�та на точка 8-2.1 не по-къ�но от датата на първата периодична проверка �лед датата за привеждане в �ъответ�твие, определена в точки 8-2.2.1, 8-2.2.2 или 8-2.2.3, ко�то �е �в�ва по�ледна:

8-2.2.1 Стойно�т на �/Amax: | Дата за привеждане в �ъответ�твие: |

под 85 % | 1 октомври 1998 г. |

85 % или повече, но по-малко от 90 % | 1 октомври 2000 г. |

90 % или повече, но по-малко от 95 % | 1 октомври 2002 г. |

95 % или повече, но по-малко от 97,5 % | 1 октомври 2004 г. |

97,5 % или повече | 1 октомври 2010 г. |

8-2.2.2 Разрешен брой на лицата за превозване:

1500 или повече 1 октомври 2002 г.

1000 или повече, но по-малко от 1500 1 октомври 2006 г.

600 или повече, но по-малко от 1000 1 октомври 2008 г.

400 или повече, но по-малко от 600 1 октомври 2010 г.

8-2.2.3 Възра�т на кораба, равна на 20 или повече години:

когато възра�тта на кораба е времето, отчетено от датата, на ко�то килът е бил по�тавен, или датата, на ко�то е бил в подобен етап на по�тро�ване, или датата, на ко�то корабът е бил тран�формиран в ро-ро пътниче�ки кораб.

8-3 Специални изи�квани� за пътниче�ки кораби, различни от ро-ро пътниче�ките кораби, превозващи 400 и повече пътници

КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕ�И �� ИЛИ СЛЕД 1 Я�У�РИ 2003 Г., Р�ЗЛИЧ�И ОТ РО-РО ПЪТ�ИЧЕСКИ КОР�БИ:

�езави�имо от изи�квани�та на Глава II-I/Б/8 пътниче�ки кораби, различни от ро-ро пътниче�ки кораби, които имат право да превозват 400 и повече пътници, отговар�т на изи�квани�та на точки 8.2.3 и 8.2.6 от Глава II-1/Б/8 при предположението, че повредата �е намира, където и да е по дължината на кораба L.

9. Вертикални прегради на но�а и машинното отделение (правило 10)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

9.1 Ин�талира �е но�ова или първа но�ова непроницаема преграда, ко�то е непромокаема по вертикала до горната палуба. Тази вертикална преграда �е разполага на раз�то�ние от предни� перпендикул�р не по-малко от 5 % от дължината на кораба и не повече от 3 m плю� 5 % от дължината на кораба.

9.2 Когато ча�т от кораба под водолини�та �е про�тира напред от предни� перпендикул�р, например вълнорез � но�ови булб, раз�то�ни�та, по�очени в точка 9.1, �е измерват от една от �ледните точки:

9.2.1 от �редната дължина на такова удължение; или

9.2.2 от раз�то�ние 1,5 % от дължината на кораба напред от предни� перпендикул�р; или

9.2.3 от раз�то�ние 3 m напред от предни� перпендикул�р в зави�имо�т от това кое от т�х дава най-малката �тойно�т.

9.3 При наличие на дълга предна над�тройка но�ът или първата но�ова непроницаема преграда �а непромокаеми до �ледващата непрекъ�ната палуба над горната палуба. Удължението �е извършва по начин, по който �е предотврат�ва възможно�тта вратата на но�а да причини повреди, в �лучай че но�овата врата �е повреди или откачи.

9.4 �е е необходимо удължението по точка 9.3 да бъде изградено директно над долната вертикална преграда, при у�ловие че не в�ички ча�ти на удължението �а разположени по-напред от предното ограничение, определено в точки 9.1 или 9.2.

�езави�имо от това в �ъще�твуващите кораби кла� В:

9.4.1 когато удължението на първата но�ова непроницаема преграда �е �ъ�тои от наклонена товарна рампа над горната палуба, ча�тта от рампата, ко�то е по-дълга от 2,3 m над горната палуба, може да бъде удължена не повече от 1 m напред пред предните ограничени�, определени в точки 9.1 и 9.2;

9.4.2 когато �ъще�твуващата рампа не отговар� на изи�квани�та за удължението на първата но�ова непроницаема преграда и ме�тоположението на рампата не позвол�ва по�тав�нето на такова удължение в рамките на ограничени�та, по�очени в точка 9.1 или точка 9.2, удължението може да �е по�тави в рамките на определено раз�то�ние зад кърмата при �ъобраз�ване � ограничени�та за кърмата, по�очени в точки 9.1 или 9.2; ограниченото раз�то�ние при кърмата не е повече от необходимото, за да �е о�игури не�ъприко�новение � рампата; удължението към първата но�ова непроницаема преграда �е разгръща напред и отговар� на изи�квани�та на точка 3, като предотврат�ва възможно�тта рампата да й нане�е повреди, ако т� �е повреди или отдели.

9.5 Рампите, които не отговар�т на горните изи�квани�, не �е �читат за удължение на първата но�ова непроницаема преграда.

9.6 Ин�талира �е кърмова преграда, както и вертикални прегради, които отдел�т машинното помещение от багажното и от пътниче�кото помещение �ъответно напред и към кърмата, които �а непромокаеми по вертикала до горната палуба. Кърмовата преграда обаче може да има праг под горната палуба, при у�ловие че това не понижава равнището на безопа�но�т на кораба по отношение на подразделени�та.

9.7 Във в�ички �лучаи тръбопроводите на кърмата �е разпологат в непромокаеми про�тран�тва. Уплътнението на кърмата �е разполага в непромокаем тунел на шахтата или в друго непромокаемо про�тран�тво, отделено от отделението � тръбопровода на кърмата. То има такъв обем, че в �лучай, че е наводнено от течове през уплътнението на кърмата, разделната лини� да не бъде потопена.

10. Двойни дъна (правило 12)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С В:

10.1 В кораби � дължина под 50 m �е ин�талира двойно дъно от подпорната �тена на но�а до подпорната �тена на кърмата, доколкото това е о�ъще�твимо и �ъвме�тимо � дизайна и нормалното функциониране на кораба.

10.2 При кораби � дължина 50 m и повече, но по-малка от 61 m дължина, двойно дъно �е по�тав� най-малко от машинното отделение до вертикалната преграда на но�а или възможно най-близо.

10.3 При кораби � дължина 61 m и повече, но по-малко от 76 m, двойно дъно �е по�тав� най-малко около машинното отделение и �е про�тира до вертикалните прегради на но�а и кърмата или възможно най-близо.

10.4 При кораби � дължина 76 m и повече двойно дъно �е по�тав� при �редната ча�т на кораба и �е про�тира до вертикалните прегради на но�а и кърмата или възможно най-близо.

10.5 Когато е налице изи�кване да бъде изградено двойно дъно, неговата дълбочина отговар� на �тандартите на призната организаци� и вътрешното дъно е продължено навън до �траните на кораба по такъв начин, че да защитава дъното до завивката на трюма. Такава защита �е приема, че е задоволителна, ако лини�та на пре�ичане на външни� ръб на разделителната плоча � плочата на трюма не е по-ни�ка в нито една ча�т от хоризонталната равнина, минаваща през точката на пре�ичане � правата на рамката на �редата на кораба на напречна диагонална лини�, наклонена под 25° към базовата лини� и пре�ичаща � в точка, наполовина от модулираната ширина на кораба от �редната лини�.

10.6 Малки шахти, конÑ�труирани в двойното дъно за дренажите на трюмовете и др., не превишават дълбочината повече от необходимото. Дълбочината на шахтата в никакъв Ñ�лучай не може да бъде по-голÑ�ма от дълбочината минуÑ� 460 mm от двойното дъно при централната линиÑ�, нито може шахтата да Ñ�е проÑ�тира под хоризонталната равнина, поÑ�очена в точка 10.2. ДопуÑ�ка Ñ�е обаче шахтата, коÑ�то Ñ�е проÑ�тира до външното дъно, да доÑ�тига до задниÑ� край на шахтата на тунела. Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ може да разреши и други шахти (напр. за Ñ�мазочно маÑ�ло под оÑ�новните двигатели), ако Ñ�чита, че оÑ�игурÑ�ваната защита е равноÑ�тойна на тази, предоÑ�тавÑ�на от двойното дъно, отговарÑ�що на изиÑ�кваниÑ�та на тази точка.

10.7 Ð�е е необходимо поÑ�тавÑ�нето на двойно дъно в непромокаеми отделениÑ� Ñ� по-малки размери, използвани изключително за пренаÑ�Ñ�не на течноÑ�ти, ако Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ прецени, че безопаÑ�ноÑ�тта на кораба не Ñ�е нарушава в Ñ�лучай на Ñ�транична повреда или на повреда на дъното.

10.8 Ð�езавиÑ�имо от изиÑ�кваниÑ�та на точка 10.1 Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ може да разреши премахването на двойно дъно в коÑ�то и да е чаÑ�Ñ‚ на кораба, коÑ�то е подразделена Ñ� фактор, непревишаващ 0,5, ако Ñ�чита, че поÑ�тавÑ�нето на двойно дъно в тази чаÑ�Ñ‚ не би било Ñ�ъвмеÑ�тимо Ñ� конÑ�трукциÑ�та и нормалното функциониране на кораба.

11. Определ�не, маркиране и запи�ване на подразделителните товарни водолинии (правило 13)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

11.1 С оглед поддържане на необходимата Ñ�тепен на подразделÑ�не товарната водолиниÑ�, Ñ�ъответÑ�тваща на одобреното подразделÑ�не на водоизмеÑ�тимоÑ�Ñ‚, Ñ�е определÑ� и маркира по Ñ�редата от двете Ñ�трани на кораба. Кораб, който има отделениÑ�, които Ñ�а Ñ�пециално пригодени за алтернативно наÑ�танÑ�ване на пътници и за пренаÑ�Ñ�не на товар, по желание на Ñ�обÑ�твениците може да има една или повече допълнителни товарни водолинии, определени и маркирани като Ñ�ъответÑ�тващи на подразделениÑ�та на водоизмеÑ�тимоÑ�тта, които Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ може да одобри като алтернативни екÑ�плоатационни уÑ�ловиÑ�.

11.2 Определените и маркирани подразделителни товарни водолинии �е запи�ват в �видетел�твото за безопа�но�т на пътниче�ки кораби и �е обозначават � С.1, ако е налице �амо една подразделителна товарна водолини�.

�ко е налице повече от една подразделителна товарна водолини�, алтернативните у�лови� �е маркират � С.2, С.3, С.4 и т.н.

11.3 Запа�ната ви�очина, �ъответ�тваща на в��ка от тези товарни водолинии, �е измерва от �ъщата позици� и от �ъщата палубна лини�, както запа�ните ви�очини, които �а определени в �ъответ�твие � дей�тващата Международна конвенци� за товарните водолинии.

11.4 Запа�ната ви�очина, �ъответ�тваща на в��ка одобрена подразделителна товарна водолини�, и ек�плоатационните у�лови�, за които е одобрена, ��но �е по�очват в �видетел�твото за безопа�но�т на пътниче�ки кораби.

11.5 В никакъв �лучай маркировките на подразделителната товарна водолини� не може да �е по�тав� над най-дълбоката товарна водолини� в �олена вода, както е определена �поред здравината на кораба или от дей�тващата Международна конвенци� за товарните водолинии.

11.6 �езави�имо от ме�тоположението на маркировката на подразделителната товарна водолини� при никакви об�то�тел�тва корабът не може да бъде товарен по начин, при който маркировката на товарната водолини�, определена за �езона и района от дей�тващата Международна конвенци� за товарните водолинии, �е потоп�ва.

11.7 При никакви об�то�тел�тва един кораб не може да бъде товарен по начин, при който подразделителната товарна водолини�, маркирана по надлежни� начин за определеното пътуване и у�лови� на работа, да бъде потап�на.

12. Изграждане и първоначални изпитвани� за водонепроницаемо�т на вертикалните прегради и др. (правило 14)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

12.1 В��ка непромокаема подразделителна вертикална преграда, напречна или надлъжна, �е изгражда, така че да издържа в подход�щите граници на у�тойчиво�тта мак�ималното водно нал�гане, на което т� у�то�ва в �лучай на повреда на кораба, и най-малко да у�тои на водното нал�гане до разделната лини�. Кон�трукци�та на тези непромокаеми вертикални прегради отговар� на �тандартите на одобрена организаци�.

12.2.1 Праговете и прекъ�вани�та на вертикалните прегради �а непромокаеми и толкова у�тойчиви, колкото �амата вертикална преграда, към ко�то принадлежат.

12.2.2 Когато рамките или напречните корабни греди минават през непромокаема палуба или вертикална преграда, тази палуба или вертикална преграда е �труктурно непромокаема, без да �е използва дървен материал или цимент.

12.3 �е е задължително да �е изпитват о�новните отделени�, като �е запълват � вода. Когато не �е извършва изпитване по�ред�твом запълване � вода, където е практиче�ки възможно, �е извършва изпитване � шланг. Това изпитване �е извършва в най-напредналата фаза на монтиране на ин�талациите на кораба. Когато изпитването � шланг е неприложимо поради опа�но�т от причин�ване на повреди на двигателните механизми, изолаци�та на електриче�кото оборудване или на ин�талираните отвън �ъоръжени�, изпитването може да �е замени � подробен визуален преглед на �поените връзки и където �е �чита за необходимо, � помощта на �ред�тва, като изпитване за проникване на оцветител или изпитване � ултразвук или � друго еквивалентно изпитване. При в�ички �лучаи �е извършва задълбочена проверка на непромокаемите вертикални прегради.

12.4 �о�ът, двойните дъна (включително каналните килове) и вътрешните обшивки �е изпитват при напор на водата, който �ъответ�тва на изи�квани�та на точка 12.1.

12.5 Резервоарите, предназначени да �ъдържат течно�ти и които �ъ�тавл�ват ча�т от подразделени�та на кораба, �е изпитват за непромокаемо�т при напор на вода до ви�очина, отговар�ща на най-дълбоката подразделителна товарна водолини� или до напора, �ъответ�тващ на две трети от дълбочината от върха на кила до пределната лини� за резервоарите, ко�то е по-гол�ма, при у�ловие че в никакъв �лучай напорът на изпитването не е по-малък от 0,9 m над най-ви�оката ча�т на резервоара; ако изпитването � вода е неприложимо, �е прилага изпитване за изтичане на въздух, като резервоарите �е изпитват под въздушно нал�гане от не повече от 0,14 bar.

12.6 Опи�аните в точки 12.4 и 12.5 изпитвани� �лужат, за да гарантират, че подразделителните �труктури �а непромокаеми и не �е използват за изпробване на годно�тта на което и да е отделение за �ъхран�ване на течно гориво или за други �пециални цели, за които може да �е изи�кват изпитвани� от по-ви�ш кла�, в зави�имо�т от ви�очината, до ко�то до�тига течно�тта в резервоара или неговите връзки.

13. Отвори във водонепроницаемите вертикални прегради (правило 15)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

13.1 Бро�т на отворите в непромокаемите вертикални прегради �е �вежда до минимума, който е �ъвме�тим � кон�трукци�та и правилното функциониране на кораба; за затвар�нето на тези отвори �е о�игур�ват надеждни �ред�тва.

13.2.1 Когато тръбите, шпигатите, електриче�ките кабели и т.н. преминават през подразделителните непромокаеми вертикални прегради, �е предвиждат �ред�тва, които гарантират ц�ло�тната непромокаемо�т на вертикалните прегради.

13.2.2 Вентилите, които не �ъ�тавл�ват ча�т от тръбопроводната �и�тема, не могат да �е използват в подразделителните непромокаеми вертикални прегради.

13.2.3 Олово или други материали, чув�твителни на нагр�ване, не �е използват в �и�темите, които преминават през подразделителните непромокаеми вертикални прегради, където повреждането на тези �и�теми, в �лучай на пожар, би нарушило непромокаемата ц�ло�т на подразделителните вертикални прегради.

13.3.1. �е �е допу�ка наличие на врати, гърловини или отвори за до�тъп:

13.3.1.1 в първата но�ова непроницаема преграда под разделната лини�;

13.3.1.2 в напречните непромокаеми вертикални прегради, раздел�щи товарното помещение от �ъ�едното товарно помещение, � изключение на �лучаите, предвидени в точки 13.10.1 и 14.

13.3.2 О�вен в �лучаите, определени в точка 13.3.3, първата но�ова непроницаема преграда може да бъдат пробита под разделната лини� за провеждане на не повече от една тръба за течно�т в резервоара на но�а, при у�ловие че тази тръба е о�игурена � винтов вентил, който може да бъде управл�ван от горната �трана на горната палуба, като клапанната кути� е обезопа�ена от вътрешната �трана на но�а към първата но�ова непроницаема преграда. �езави�имо от това може да �е допу�не този клапан да бъде монтиран откъм задната �трана на първата но�ова непроницаема преграда, при у�ловие че клапанът е до�тъпен при в�ички работни у�лови�, а ме�тоположението му не е в товарно отделение.

13.3.3 В �лучай, че но�ът е разделен, за да �ъдържа два различни вида течно�ти, първата но�ова непроницаема преграда може да бъде пробита под разделителната лини� за преминаването на две тръби, в��ка от ко�то е ин�талирана в �ъответ�твие � изи�квани�та на точка 13.3.1, при у�ловие че н�ма практиче�ка алтернатива за ин�талиране на втора такава тръба и че безопа�но�тта на кораба е гарантирана, като �е има предвид допълнителното подраздел�не на но�а.

13.4 В отделени�та на о�новни� и допълнителни� задвижващ механизъм, включително котлите, използвани за задвижване, при в��ка о�новна отве�на вертикална преграда може да �е ин�талира не повече от една врата в допълнение към вратите на шахтите на тунела. Когато �а ин�талирани две или повече шахти, тунелите �е �вързват по�ред�твом вътрешен па�аж. Между машинното отделение и тунелните про�тран�тва има �амо една врата при наличие на две шахти и �амо две врати при наличие на повече от две шахти. В�ички тези врати �а плъзгащи и �а разположени по начин, при който праговете им �а практиче�ки възможно най-ви�око разположени. Работни�т ръчен механизъм на тези врати от горната горна палуба е разположен извън двигателните помещени�.

13.5.1 СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С В И �ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИ�� ПО-М�ЛКО ОТ 24 M:

�епромокаемите врати �а плъзгащи или � панти или от подобен вид. �е �е допу�кат таблени врати, захванати �амо � болтове, и падащи врати и такива, които �е затвар�т по�ред�твом падаща теже�т.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИ�� 24 M И ПОВЕЧЕ:

�епромокаемите врати, � изключение на определените в точка 13.10.1. или точка 14, �а електриче�ки плъзгащи �е врати, които отговар�т на изи�квани�та на точка 7 и могат едновременно да �е затвар�т от централни� работен пулт за управление на щурман�ки� мо�тик за не повече от 60 �екунди в изправено положение на кораба.

13.5.2 СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С В И �ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИ�� ПО-М�ЛКО ОТ 24 M:

Плъзгащите �е врати �а или:

- ръчно задвижвани, или

- електрозадвижвани чрез ръчна команда.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИ�� 24 M И ПОВЕЧЕ:

При кораби, където общиÑ�Ñ‚ брой на непромокаемите врати е не повече от две и тези врати Ñ�а разположени в машинното отделение или във вертикалните прегради, ограждащи това отделение, Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ може да разреши тези две врати да бъдат задвижвани Ñ�амо ръчно. Когато Ñ�а монтирани ръчно задвижвани врати, те Ñ�е затварÑ�Ñ‚, преди корабът да отплава, за да извърши превоз на пътници, и оÑ�тават затворени по време на плаването.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

13.5.3 Сред�твата за задвижване, незави�имо дали електриче�ки или ръчни, на в��ка непромокаема плъзгаща �е врата, незави�имо дали �е задвижва механично или не, �а в �ъ�то�ние да затвар�т вратата на кораба под наклон от 15° към в��ка от двете �трани. Също така �е отчитат �илите, които въздей�тват върху двете �трани на вратите, когато водата преминава през отворите и упражн�ва �татичен напор, равен на ви�очина на водата от най-малко 1 метър върху прага на медианата на вратата.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИ�� 24 M И ПОВЕЧЕ:

13.5.4 Органите за управление на непромокаемите врати, включително хидравличните тръбопроводи и електриче�ките ин�талации, �а колкото е възможно по-близо до вертикалната преграда, в ко�то �а ин�талирани вратите, � оглед да �е намали ри�кът те да по�традат при повреда на кораба. Разположението на непромокаемите врати и органите за т�хното управление е такова, че ако корабът претърпи повреда в една пета от широчината �и, като това раз�то�ние �е измерва перпендикул�рно до медианата на равнището на най-дълбоката подразделителна товарна водолини�, да не �е нарушава функционирането на непромокаемите врати, които �а извън об�ега на повредената ча�т на кораба.

13.5.5 �а в�ички електриче�ки и ръчно задвижвани плъзгащи �е непромокаеми врати �е ин�талират индикатори, които показват на в�ички отдалечени работни �танции дали вратите �а отворени или затворени. Отдалечени работни �танции �а разположени един�твено на щурман�ки� мо�тик �поред изи�квани�та на точка 13.7.1.5 и на ме�тоположението за ръчно задвижване над горната палуба �ъгла�но точка 13.7.1.4.

СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С В И �ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИ�� ПО-М�ЛКО ОТ 24 M:

13.5.6 Ð�епромокаемите врати, които не отговарÑ�Ñ‚ на изиÑ�кваниÑ�та на точки 13.5.1 – 13.5.5, Ñ�е затварÑ�Ñ‚ преди началото на пътуването и оÑ�тават затворени по време на плаването; чаÑ�ÑŠÑ‚ на отварÑ�не на тези врати в приÑ�танището и на затварÑ�нето им преди отплаването на кораба от приÑ�танището Ñ�е впиÑ�ва в корабниÑ� дневник.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИ��, ПО-М�ЛК� ОТ 24 M, И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С В:

13.6.1 Ръчно задвижваните плъзгащи �е врати могат да имат хоризонтален или вертикален ход. Механизмът на �амата врата може да �е задвижва от двете �трани, както и от до�тъпно м��то над горната палуба, � едно напълно завъртащо �е движение на кол�нов механизъм или друг одобрен тип механизъм, който предо�тав� �ъщата гаранци� за безопа�но�т. При използване на ръчен механизъм времето, необходимо за окончателното затвар�не на вратата в изправено положение на плавателни� �ъд, не превишава 90 �екунди.

СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С В:

13.6.2 Електриче�ките плъзгащи �е врати могат да имат вертикален или хоризонтален ход. Когато дадена врата е електриче�ки задвижвана от централен контролен пункт за управление, механизмът е по�тавен по начин, при който вратата да може да �е отвар� механично, при �амата врата от двете й �трани. Локалните ръкохватки за управление във връзка �ъ� задвижващи� механизъм �е о�игур�ват от в��ка �трана на вертикалната преграда и �а разположени по начин, при който дават възможно�т на преминаващите през вратите лица да държат и двете ръкохватки в отворено положение, без неволно да приведат механизма в дей�твие на затвар�не. Електриче�ките плъзгащи �е врати �е оборудват � ръкохватен механизъм, който може да бъде приведен в дей�твие на �амата врата от двете й �трани, както и от до�тъпно м��то над горната палуба, � едно напълно завъртащо �е движение на кол�нов механизъм или друг одобрен тип механизъм, който предо�тав� �ъщата гаранци� за безопа�но�т. О�игур�ва �е предупредителна �и�тема чрез звукова �игнализаци� за затвар�нето на вратата, ко�то дей�тва до пълното затвар�не. В допълнение в про�тран�твата � ви�око равнище на шума на околната �реда �е изи�ква звуковата �игнализаци� да �е допълва от мигащ визуален �игнал при вратата.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИ�� 24 M И ПОВЕЧЕ:

13.7.1 В��ка електриче�ка плъзгаща �е непромокаема врата:

13.7.1.1 има вертикален или хоризонтален ход;

13.7.1.2 в Ñ�ъответÑ�твие Ñ� точка 13.11 обикновено е ограничена най-много до 1,2 m Ñ�вободно проÑ�транÑ�тво в ширина; Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ може да разреши да Ñ�е използват по-големи врати Ñ�амо до размера, приет за нуждите на по-ефективната работа на кораба, при уÑ�ловие че Ñ�е отчитат оÑ�таналите мерки за безопаÑ�ноÑ�Ñ‚, а именно:

13.7.1.2.1 да �е обръща �пециално внимание на у�тойчиво�тта на вратата и затвар�щите механизми, за да �е предотврат�т течове;

13.7.1.2.2 вратата �е разполага извън зоната на повреди B/5;

13.7.1.2.3 вратата оÑ�тава затворена, когато корабът е в морето, Ñ� изключение на кратките периоди, определени като абÑ�олютно наложителни от Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ те да бъдат отворени;

13.7.1.3 е оборудвана Ñ� необходимите електричеÑ�ки механизми за отварÑ�не и затварÑ�не, хидравлична Ñ�ила или вÑ�Ñ�каква друга форма на енергиÑ�, коÑ�то е одобрена от Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“;

13.7.1.4 е оборудвана Ñ� отделен механизъм за ръчно отварÑ�не; вратата може да Ñ�е отварÑ� и затварÑ� Ñ� ръка от двете Ñ�трани на Ñ�амата врата и в допълнение да може да Ñ�е затварÑ� от доÑ�тъпно мÑ�Ñ�то над горната палуба Ñ� едно напълно завъртащо Ñ�е движение на колÑ�нов механизъм или друг тип механизъм, който предоÑ�тавÑ� Ñ�ъщата гаранциÑ� за безопаÑ�ноÑ�Ñ‚, одобрен от Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“; поÑ�оката на въртене или други движениÑ� Ñ�е отбелÑ�зват Ñ�Ñ�но за вÑ�ички работни положениÑ�; времето, необходимо за пълното затварÑ�не на вратата при използване на ръчниÑ� механизъм, не превишава 90 Ñ�екунди при изправено положение на кораба;

13.7.1.5 е оборудвана � контролни у�трой�тва за електриче�ко отвар�не и затвар�не на вратата от двете �трани на вратата и �ъщо така и за електриче�ко затвар�не на вратата от централни� работен пулт за управление на щурман�ки� мо�тик;

13.7.1.6 е оборудвана Ñ�ÑŠÑ� звукова Ñ�игнализациÑ�, коÑ�то Ñ�е отличава от вÑ�Ñ�ка друга Ñ�игнализациÑ� в зоната, коÑ�то Ñ�е задейÑ�тва при механично затварÑ�не на вратата от разÑ�тоÑ�ние и коÑ�то звучи най-малко 5 Ñ�екунди, но не повече от 10 Ñ�екунди, преди вратата да започне да Ñ�е движи, и ще продължава да звучи до окончателното затварÑ�не на вратата; в Ñ�лучай на ръчно диÑ�танционно задвижване е доÑ�татъчно звуковата Ñ�игнализациÑ� да звучи Ñ�амо когато вратата е в движение; в допълнение в пътничеÑ�ките помещениÑ� и в помещениÑ�та Ñ� виÑ�око равнище на шума на околната Ñ�реда Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ може да изиÑ�ка звуковата Ñ�игнализациÑ� да Ñ�е допълва от мигаща визуална Ñ�игнализациÑ� при вратата; и

13.7.1.7 има приблизително по�то�нна �коро�т на механично затвар�не; времето за затвар�не от момента, в който вратата започне да �е движи, до момента, в който до�тигне напълно затворено положение, в никакъв �лучай не е по-малко от 20 �екунди и не повече от 40 �екунди при изправено положение на кораба.

13.7.2 Електриче�ката енерги�, необходима за механично задвижваните плъзгащи непромокаеми врати, �е о�игур�ва от аварийното разпределително табло директно или от �пециално разпределително табло, разположено над горната палуба; �ъответните вериги за управление, индикаци� и �игнализаци� �е захранват от аварийното разпределително табло директно или от �пециално разпределително табло, разположено над горната палуба, и �ъщо така могат, в �лучай на отказ на о�новни� или на аварийни� източник на електриче�ка енерги�, автоматично да �е зареждат от временни� източник на аварийна електриче�ка енерги�.

13.7.3 Електриче�ките плъзгащи �е непромокаеми врати имат или:

13.7.3.1 централизирана хидравлична �и�тема � два незави�ими източника на енерги�, в�еки �ъ�то�щ �е от мотор и помпа, в �ъ�то�ние да затвор�т в�ички врати едновременно; в допълнение за ц�лата ин�талаци� има хидравлични акумулатори � до�татъчна мощно�т да �е задвижват в�ички врати най-малко три пъти, т.е. затвар�не-отвар�не-затвар�не, �рещу напречен наклон от 15°; този ек�плоатационен цикъл �е извършва, когато нал�гането на акумулатора към помпата �е включи; течно�тта, ко�то �е използва, �е избира, като �е �ъобраз�ва � температурата, ко�то може да �е развие в ин�талаци�та по време на ек�плоатаци�та й; електриче�ки задвижваната �и�тема �е проектира така, че да �е намал�ва възможно�тта от възникване на отделна повреда в хидравличната тръбопроводна �и�тема, ко�то неблагопри�тно да за��га работата на повече от една врата; хидравличната �и�тема да �е под�игури �ъ� �игнализаци� за ни�ко равнище за резервоарите за хидравлична течно�т, об�лужващи електриче�ката �и�тема, и �игнализаци� за ни�ко нал�гане на газ или други ефика�ни �ред�тва за �ледене на загуби на запа�на енерги� в хидравличните акумулатори; тези �игнализации �а звукови и визуални и �е разполагат при централни� работен пулт за управление на щурман�ки� мо�тик; или

13.7.3.2 незави�има хидравлична �и�тема за в��ка врата, като в�еки енергиен източник �е �ъ�тои от мотор и помпа, които имат капацитет да отвар�т и затвар�т вратата; в допълнение има хидравличен акумулатор � до�татъчна мощно�т да �е задвижва вратата най-малко три пъти, т.е. затвар�не-отвар�не-затвар�не, �рещу напречен наклон от 15°; този ек�плоатационен цикъл може да �е извършва, когато �е включи нал�гането на акумулатора към помпата; течно�тта, ко�то �е използва, �е избира, като �е �ъобраз�ва � температурите, които могат да �е разви�т в ин�талаци�та по време на ек�плоатаци�та й; групова �игнализаци� за ни�ко нал�гане на газ или други ефика�ни �ред�тва за �ледене на загуби на запа�на енерги� в хидравличните акумулатори �е о�игур�ват при централни� работен пулт за управление на щурман�ки� мо�тик; �ъщо така �е о�игур�ва индикатор за загуба на запа�на енерги� към в��ка локална работна �танци�; или

13.7.3.3 незави�има електриче�ка �и�тема и мотор за в��ка врата, като в�еки енергиен източник �е �ъ�тои от мотор, който има капацитет да отвар� и затвар� вратата; енергийни�т източник може автоматично да �е зарежда от временни� източник на аварийна електриче�ка енерги� в �лучай на авари� в о�новни� или аварийни� източник на електриче�ка енерги� и да притежава до�татъчна мощно�т да задвижва вратата най-малко три пъти, т.е. затвар�не-отвар�не-затвар�не, при напречен наклон от 15°.

За �и�темите, определени в точки 13.7.3.1, 13.7.3.2 и 13.7.3.3, �е о�игур�ва �ледното:

Енергийните �и�теми за електриче�ките плъзгащи непромокаеми врати �а отделени от в�ички други енергийни �и�теми. В��ка отделна авари� в електриче�ката или хидравличната механична �и�тема, � изключение на хидравлични� задвижващ механизъм, не пречи на ръчното задвижване на ко�то и да е от вратите.

13.7.4 От в��ка �трана на вертикалната преграда �е о�игур�ват ръкохватки на минимална ви�очина от 1,6 m над пода и �а разположени така, че да �е дава възможно�т на преминаващите през вратите лица да държат и двете ръкохватки в отворено положение, без неволно да приведат механизма в дей�твие на затвар�не. По�оката на движение на ръкохватките при отвар�не и затвар�не на вратата е в по�ока на движение на вратата и е ��но обозначена. Когато е необходимо �амо едно движение, за да започне вратата да �е затвар�, ръкохватките за хидравлично управление на непромокаемите врати в жилищните помещени� �а разположени така, че да не могат да бъдат задей�твани от деца, т.е. зад панелни врати � болтове, разположени най-малко 170 �м над равнището на палубата.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С В С ДЪЛЖИ�� 24 M И ПОВЕЧЕ:

От двете �трани на вратите има табела � ин�трукции за начина на използване на механизма на вратата. От двете �трани на в��ка врата �ъщо има табела � тек�т или илю�трации, предупреждаващи за опа�но�тта от о�танали� отвор във вратата, когато е започнало движението по затвар�не на вратата. Тези табели �а изработени от у�тойчив материал и �а по�то�нно закрепени. Тек�тът на таблото � ин�трукции или � предупреждение включва информаци� за продължително�тта на затвар�не на �ъответната врата.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИ�� 24 M И ПОВЕЧЕ:

13.7.5 Доколкото е приложимо, електриче�кото оборудване и �ъоръжени�та на непромокаемите врати �е разполагат над горната палуба и извън ри�ковите зони и про�тран�тва.

13.7.6 Заграждени�та на електриче�ките компоненти, които е необходимо да бъдат разположени под горната палуба, о�игур�ват подход�ща защита �рещу нахлуване на вода.

13.7.7 Веригите за енерго�набд�ване, управление, индикаци� и �игнализаци� �а защитени �рещу авари� по начин, при който отказът на една от �хемите на вратите н�ма да предизвика отказ в �хемата на н�ко� друга врата. Къ�и �ъединени� или други повреди в �игнализаци�та или индикаторните �хеми на дадена врата не предизвикват загуба на оперативна мощно�т на тази врата. Предвиждат �е разпоредби, чрез които да �е предотврати изтичането на вода в електриче�кото оборудване, разположено под горната палуба, за да не �е предизвика отвар�не на вратата.

13.7.8 Една отделна повреда в електро�набд�ването на електриче�ката �и�тема и �и�темата за управление на електриче�ката плъзгаща непромокаема врата не води до отвар�не на затворената врата. �епрекъ�нато �е наблюдава наличието на електро�набд�ване при точката в електриче�ката �хема, ко�то е практиче�ки най-близо до в�еки един от моторите, �поред изи�квани�та на точка 13.7.3. При електриче�ка повреда в тази точка �е активира звукова и визуална �игнализаци� при централни� работен пулт за управление към щурман�ки� мо�тик.

13.8.1 ЦентралниÑ�Ñ‚ работен пулт за управление към щурманÑ�киÑ� моÑ�тик разполага Ñ� оÑ�новен превключвател Ñ� два режима на управление: режим „локално управление“, който дава възможноÑ�Ñ‚ вÑ�Ñ�ка врата да Ñ�е отварÑ� и затварÑ� на мÑ�Ñ�то Ñ�лед използване без автоматично затварÑ�не, и режим „затворени врати“, който автоматично затварÑ� вÑ�ички отворени врати. Режимът „затворени врати“ позволÑ�ва вратите да Ñ�е отварÑ�Ñ‚ на мÑ�Ñ�то и автоматично затварÑ� вратата отново Ñ�лед оÑ�вобождаване на механизма за управление от мÑ�Ñ�то. ОÑ�новниÑ�Ñ‚ превключвател обикновено е в режим „локално управление“. Режимът „затворена врата“ Ñ�е използва Ñ�амо по Ñ�пешноÑ�Ñ‚ или при изпитваниÑ�.

13.8.2 Централни�т работен пулт за управление към щурман�ки� мо�тик е �набден �ъ� �хема на разположението на в��ка врата � визуални индикатори, които показват дали в��ка една врата е отворена или затворена. Червената �ветлина показва, че дадена врата е напълно отворена, а зелената, че дадена врата е напълно затворена. Когато дадена врата �е затвар� ди�танционно, червената �ветлина обозначава междинното положение на вратата � премигване. Индикаторната верига е незави�има от веригата за управление на в��ка отделна врата.

13.8.3 �ико� врата не може да �е отвар� ди�танционно от главни� пулт за управление.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

13.9.1 В�ички непромокаеми врати �е държат затворени по време на плаване, � изключение, когато �поред изи�квани�та на точки 13.9.2 и 13.9.3 могат да �е отвар�т по време на плаване. �епромокаемите врати � широчина повече от 1,2 m, които отговар�т на изи�квани�та на точка 11, могат да �е отвар�т �амо при об�то�тел�твата, по�очени в точка 11. В��ка врата, ко�то е отворена в �ъответ�твие � тази точка, е в �ъ�то�ние незабавно да бъде затворена.

13.9.2 Дадена непромокаема врата може да бъде отворена по време на плаване, за да �е позволи преминаването на пътници или членове на екипажа, или когато извършването на работа в зоната, непо�ред�твено разположена до вратата, налага т� да бъде отворена. Вратата �е затвар� незабавно, когато преминаването през вратата е приключено или когато работата, налагаща отвар�нето й, е приключила.

13.9.3 Определени непромокаеми врати могат да оÑ�танат отворени по време на плаване Ñ�амо ако това Ñ�е Ñ�чита за абÑ�олютно необходимо, Ñ‚.е., когато безопаÑ�ната и ефективна работа на двигателÑ� на кораба или разрешаването доÑ�тъпа на пътниците до обикновено неограничените пътничеÑ�ки чаÑ�ти Ñ�е Ñ�читат, че завиÑ�Ñ�Ñ‚ от отворената врата; това Ñ�е определÑ� от Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ единÑ�твено Ñ�лед внимателно обÑ�ъждане на поÑ�ледиците по отношение работата на кораба и възможноÑ�тите за Ñ�паÑ�Ñ�ване; една непромокаема врата, на коÑ�то е разрешено да оÑ�тане отворена, е Ñ�Ñ�но поÑ�очена в информациÑ�та за уÑ�тойчивоÑ�тта на кораба и винаги е готова за незабавно затварÑ�не.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D:

13.10.1 Ð�епромокаеми врати Ñ�ÑŠÑ� задоволителна конÑ�трукциÑ� могат да Ñ�е поÑ�тавÑ�Ñ‚ в непромокаемите вертикални прегради, разделÑ�щи товарните палубни проÑ�транÑ�тва, ако Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ Ñ�чита, че такива врати Ñ�а необходими. Тези врати могат да бъдат на панти, въртÑ�щи или плъзгащи, но не могат да Ñ�е управлÑ�ват диÑ�танционно. Те Ñ�е поÑ�тавÑ�Ñ‚ на най-виÑ�окото равнище и колкото е възможно по-далече от външната обшивка на корпуÑ�а, но в никакъв Ñ�лучай вертикалните краища извън борда не Ñ�а разположени на разÑ�тоÑ�ние от краÑ� на борда, което е по-малко от една пета от ширината на кораба, като това разÑ�тоÑ�ние Ñ�е измерва перпендикулÑ�рно към медианата при равнището на най-дълбоката подразделителна товарна водолиниÑ�.

13.10.2 Такива врати Ñ�е затварÑ�Ñ‚ преди началото на пътуването и Ñ�е държат затворени по време на плаването; чаÑ�ÑŠÑ‚ на отварÑ�не на тези врати в приÑ�танището и на затварÑ�нето им преди отплаването на кораба от приÑ�танището Ñ�е впиÑ�ва в корабниÑ� дневник. Ð’ Ñ�лучай че по време на пътуването до тези врати има леÑ�ен доÑ�тъп, те Ñ�е оборудват Ñ� приÑ�поÑ�обление, което предотвратÑ�ва неразрешеното им отварÑ�не. Когато Ñ�е предлага да Ñ�е поÑ�тавÑ�Ñ‚ такива врати, Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ дава Ñ�пециално разрешение за техниÑ� брой и разположение.

13.11 Ð�е Ñ�е допуÑ�ка използването на демонтируеми плоÑ�коÑ�ти като чаÑ�Ñ‚ от вертикалните прегради, Ñ� изключение на машинните отделениÑ�. Тези плоÑ�коÑ�ти винаги Ñ�е поÑ�тавÑ�Ñ‚ по меÑ�тата им, преди корабът да напуÑ�не приÑ�танището, и не Ñ�е меÑ�Ñ‚Ñ�Ñ‚ по време на плаване, оÑ�вен в Ñ�лучай на Ñ�пешна нужда по нареждане на капитана. Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ може да разреши във вÑ�Ñ�ка оÑ�новна напречна вертикална преграда не повече от една електричеÑ�ка плъзгаща Ñ�е непромокаема врата Ñ� по-големи размери от поÑ�очените в точка 13.7.1.2 да замени тези подвижни плоÑ�коÑ�ти при уÑ�ловие, че тези врати Ñ�е затворÑ�Ñ‚, преди корабът да напуÑ�не приÑ�танището, и оÑ�танат затворени по време на плаването, оÑ�вен в Ñ�лучай на Ñ�пешна нужда по нареждане на капитана. Ð�е е необходимо тези врати да отговарÑ�Ñ‚ на изиÑ�кваниÑ�та на точка 13.7.1.4 за пълно затварÑ�не Ñ� ръчен механизъм за 90 Ñ�екунди. ЧаÑ�ÑŠÑ‚ на отварÑ�не и затварÑ�не на тези врати, незавиÑ�имо дали корабът е в открито море или на приÑ�танището, Ñ�е впиÑ�ва в корабниÑ� дневник.

14. Кораби, превозващи товарни тран�портни �ред�тва и придружаващ пер�онал (правило 16)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

14.1 Тази точка �е прилага по отношение на пътниче�ките кораби, предназначени или при�по�обени за прена��не на товарни превозни �ред�тва и придружаващ пер�онал.

14.2 Когато на борда на такъв кораб общи�т брой на пътниците, включително пътниците, придружаващи превозните �ред�тва, не превишава N = 12 + A/25, където � = общата палубна площ (в m2) на наличните про�тран�тва за �кладиране на товарни превозни �ред�тва и където безопа�ната ви�очина на �кладовото помещение и на входа на тези помещени� е не по-малка от 4 m, �е прилагат изи�квани�та на точка 13.10 по отношение на непромокаемите врати � изключението, че вратите може да бъдат разположени на в��ко равнище в непромокаемите опорни �тени, които раздел�т багажните про�тран�тва. В допълнение �е изи�ква да има автоматични индикатори на щурман�ки� мо�тик, за да показват дали в��ка врата е затворена и в�ички заключалки на вратата �а обезопа�ени.

14.3 Когато �е прилагат изи�квани�та на на�то�щата глава по отношение на такъв тип кораб, N �е приема за мак�имални� брой пътници, за който корабът може да бъде лицензиран в �ъответ�твие � тази точка.

15. Отвори във външната обшивка на корпу�а под разделната лини� (правило 17)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

15.1 Бро�т на отворите в обшивката на корпу�а �е �вежда до минимума, �ъвме�тим � кон�трукци�та и надеждната работа на кораба.

15.2.1 Подредбата и ефика�но�тта на �ред�твата за затвар�не на в�еки отвор в обшивката на корпу�а отговар� на предназначението и ме�тоположението, където отворът �е намира.

15.2.2 Съгла�но изи�квани�та на дей�тващата Международна конвенци� за товарните водолинии не могат да �е по�тав�т �транични люкове на ме�та, при които прагът е под лини�та, очертана у�поредно на горната палуба от�трани и чи�то най-ни�ка точка е 2,5 % от ширината на кораба над най-дълбокото подразделение на товарната водолини�, или 500 mm, в зави�имо�т от това ко� от тези две �тойно�ти е по-гол�ма.

15.2.3 В�ички �транични люкове, чиито прагове �а под разделната лини�, �а кон�труирани по начин, при който не могат да бъдат ефективно отворени без разрешението на капитана на кораба.

15.2.4 Когато в междупалубното про�тран�тво праговете на �траничните люкове, определени в точка 15.2.3, �а под лини�та, очертана у�поредно на горната палуба от�трани и чи�то най-ни�ка точка е 1,4 m плю� 2,5 % от ширината на кораба над водата при отплаването на кораба от което и да е при�танище, в�ички �транични люкове в това междупалубно про�тран�тво �а водонепроницаемо затворени и заключени, преди корабът да напу�не при�танището, и не �е отвар�т, преди корабът да при�тигне на �ледващото при�танище. При прилагането на на�то�щата точка �е предвижда подход�щото количе�тво питейна вода, ако това е необходимо.

15.2.5 Страничните люкове и фили�трините им, до които н�ма до�тъп по време на плаване, �е затвар�т и обезопа��ват, преди корабът да напу�не при�танището.

15.3 Бро�т на шпигатите, преливниците и други подобни отвори в обшивката на корпу�а �е �вежда до минимум, като или в�еки отвор �е при�по�об�ва да об�лужва колкото �е може повече преливници и други тръби, или по друг задоволителен начин.

15.4 В�ички в�мукателни и отводни отвори в обшивката на корпу�а �е оборудват � ефика�ни и до�тъпни уредби, които предотврат�ват �лучайни� до�тъп на вода в кораба.

15.4.1 Съгла�но изи�квани�та на дей�тващата Международна конвенци� за товарните линии и � изключение на изи�квани�та на точка 15.5 в�еки отделен отвод, преминаващ през обшивката на кораба, от помещени�та под разделната водолини�, �е оборудва или � един автоматичен възвратен клапан за принудително затвар�не от точка над горната палуба, или � два автоматични възвратни клапана без �ред�тво за принудително затвар�не, при у�ловие че бордови�т клапан е разположен над най-дълбокото подразделение на товарната водолини� и е до�тъпен по в��ко време за проверка в работни у�лови�.

Когато е монтиран клапан за принудително затвар�не, работното положение над горната палуба е винаги ле�нодо�тъпно и �е о�игур�ват �ред�тва, които показват дали клапанът е отворен или затворен.

15.4.2 Изи�квани�та на дей�тващата Международна конвенци� за товарните линии �е прилагат по отношение на отводите, водещи към обшивката на корпу�а от помещени� над разделната лини�.

15.5 �а о�новните и �помагателните мор�ки в�мукателни и отводни отвори в машинното отделение, �вързани � работата на механизма, �е монтират ле�нодо�тъпни клапани между тръбите и обшивката на кораба или между тръбите и фабричните кутии, закрепени за обшивката на кораба. Клапаните могат да �е контролират локално и �е оборудват � индикатори, показващи дали клапаните �а отворени или затворени.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D:

15.5.1 Ръчните колела или ръкохватките на мор�ките кранове �а ле�нодо�тъпни за работа. В�ички клапани, които �е използват за кранове, �е затвар�т чрез въртене на ръчните колела по по�ока на ча�овниковата �трелка.

15.5.2 Изпу�кателните кранове или клапаните за от�тран�ване на водата от нагревателите от�трани на кораба �а разположени на ле�нодо�тъпни ме�та, но не �е разполагат под обшивката на палубата. Крановете и клапаните �а кон�труирани по начин, по който ле�но може да �е вижда дали те �а отворени или затворени. Крановете �е под�игур�ват �ъ� защити, проектирани така, че клинът да не може да бъде повдигнат, когато кранът е отворен.

15.5.3 В�ички клапани и кранове в различните тръбопроводни �и�теми, като �и�темата в трюма и бала�тната �и�тема, �и�темите за гориво и �мазочни ма�ла, противопожарните �и�теми и шлюзовите �и�теми, �и�темите за охлаждане на водата и за �анитарни нужди и т.н., �е обозначават ��но за предназначението им.

15.5.4 В�ички други изпу�кателни тръби, които �е подават под най-дълбокото подразделение на товарната водолини�, �е о�игур�ват � подобни �ред�тва за затвар�не от�трани на кораба; ако �е подават над най-дълбокото подразделение на товарната водолини�, те �е о�игур�ват � обикновен предпазен клапан. И в двата �луча� клапаните могат да бъдат изпу�нати, ако използваните тръби имат �ъщата дебелина, като обшивката на индиректните отводи на тоалетните и мивките и подовите отвори на баните и т.н., които �а �набдени � капаци или по друг начин �а защитени �рещу воден удар. Дебелината на �тените на такива тръби обаче не е необходимо да е по-гол�ма от 14 mm.

15.5.5 В �лучай че е по�тавен клапан � механизъм за принудително затвар�не, м��тото, от което той може да �е контролира, винаги е ле�нодо�тъпно и има обозначение, показващо дали клапанът е отворен или затворен.

15.5.6 До�татъчно е, когато клапани � механизми за принудително затвар�не �а по�тавени в машинните отделени�, те да могат да �е контролират от м��тото, където �а разположени, при у�ловие че това м��то е ле�нодо�тъпно при в��какви у�лови�.

15.6 Ð’Ñ�ички външни принадлежноÑ�ти и клапани по тази точка Ñ�а изработени от Ñ�томана, бронз или друг одобрен ковък материал. Клапаните от обикновен чугун или друг подобен материал Ñ�а неприемливи. Ð’Ñ�ички тръби, до които Ñ�е отнаÑ�Ñ� тази точка, Ñ�а изработени от Ñ�томана или от друг подобен материал, одобрен от Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“.

15.7 Отворите за подвижните мо�тове и товарните входове, разположени под разделната водолини�, �а до�татъчно здрави. Те �е затвар�т ефективно и �а херметиче�ки обезопа�ени, преди корабът да напу�не при�танището, и о�тават затворени по време на плаването.

15.8 В никакъв �лучай тези отвори не �е разполагат така, че най-ни�ката им точка да бъде под равнището на най-дълбокото подразделение на товарната водолини�.

16. �епроницаемо�т на пътниче�ките кораби над разделната лини� (правило 20)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

16.1 В�ички о�нователни и практиче�ки мерки �е предприемат, за да �е ограничи притокът или разпро�транението на вода над горната палуба. Тези мерки може да включват ча�тични вертикални прегради или мрежи. Когато �а по�тавени ча�тични непроницаеми вертикални прегради или мрежи на горната палуба над или в непо�ред�твена близо�т до о�новните подразделителни вертикални прегради, те имат водонепроницаема обшивка и връзки � горната палуба, за да �е ограничи притокът на вода по палубата, когато корабът е повреден, в килнато �ъ�то�ние. Когато ча�тичната водонепроницаема вертикална преграда не е изравнена � подпорната �тена под не�, междинната вертикална преграда е ефективно водонепроницаема.

16.2 Горната палуба или друга палуба над не� �а защитени от атмо�ферни вли�ни�. В�ички отвори в изложената на атмо�ферни вли�ни� палуба имат защитни прегради � до�татъчна ви�очина и здравина и �а �набдени � ефика�ни �ред�тва за ек�педитивното им и херметиче�ко затвар�не. Според нуждите за бързото оттичане на водата от откритата палуба при в�ички метеорологични у�лови� �е по�тав�т отвори за изтичане, отворени перила и шпигати.

16.3 В �ъще�твуващите кораби кла� В отворени�т край на въздухопроводите, завършващи в над�тройка, �а най-малко 1 m над водолини�та, когато корабът �е наклони под ъгъл от 15°C или мак�имални� ъгъл на наклон по време на междинните �тадии на наводн�ване, определен � директно изчи�л�ване, ко�то от двете �тойно�ти е по-гол�ма. �лтернативно в�ички въздушни тръби от резервоарите, различни от резервоарите за гориво, може да �е изпразват от �траните на над�тройката. Разпоредбите на на�то�щата точка не за��гат разпоредбите на дей�тващата Международна конвенци� за товарните водолинии.

16.4 Сред�твата за затвар�не на отворите за �траничните люкове, подвижните мо�тове, багажните входове, както и другите �ред�тва за затвар�не на отвори във външната обшивка, разположени над разделната лини�, имат ефика�ен дизайн и кон�трукци� и �а � до�татъчна здравина по отношение про�тран�твата, в които �е монтират, и ме�тоположени�та им �пр�мо най-ни�кото подразделение на товарната водолини�.

16.5 За в�ички �транични люкове, разположени в про�тран�твата под първата палуба над горната палуба, �е о�игур�ват ефика�ни вътрешни капаци, разположени по такъв начин, при който могат ле�но и ефективно да бъдат затворени и херметиче�ки обезопа�ени.

17. Затвар�не вратите на товарното помещение (правило 20-1)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

17.1 Следните врати, разположени над разделната лини�, �е затвар�т и заключват, преди корабът да отпътува, и о�тават затворени и заключени до �ледващото закотв�не на кораба:

17.1.1 врати на товарното отделение в корпу�а или на границите � допълнителни над�тройки;

17.1.2 предни козирки, разположени в �ъответ�твие � точка 17.1.1;

17.1.3 врати на товарното помещение към първата но�ова непроницаема преграда;

17.1.4 херметиче�ките рампи, �ъ�тавл�ващи алтернативен начин за затвар�не на тези, по�очени в точки от 17.1.1 до 17.1.3 включително; при у�ловие че дадена врата не може да бъде отворена или затворена, докато корабът е на котва, такава врата може да бъде отворена или о�тавена отворена, когато корабът �е приближава или вдига котва, но �амо доколкото това е необходимо, за да �е даде възможно�т вратата да �е отвори незабавно; при в�ички �лучаи вътрешната но�ова врата �е държи затворена.

17.2 Ð�езавиÑ�имо от изиÑ�кваниÑ�та на точки 17.1.1 и 17.1.4 Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ може да разреши определени врати да бъдат отварÑ�ни по решение на капитана на кораба, ако това е необходимо за работата на кораба или за качването или Ñ�лизането на пътници, когато корабът е безопаÑ�но закотвен и при уÑ�ловие че не Ñ�е заÑ�трашава безопаÑ�ноÑ�тта на кораба.

17.3 Капитанът на кораба гарантира прилагането на ефективната �и�тема за контрол и отчет на затвар�нето и отвар�нето на вратите, по�очена в точка 17.1.

17.4 Преди отпътуване на кораба капитанът гарантира, че в корабни� дневник, �поред изи�квани�та на точка 22, �е впи�ват ча�ът на по�ледното затвар�не на вратите, по�очени в точка 17.1, и ча�ът на в��ко отвар�не на определени врати в �ъответ�твие � точка 17.2.

17-1 Водонепроницаемо�т от ро-ро палубата (горна палуба) към помещени�та под не� (правило 20-2)

�ОВИ ПЪТ�ИЧЕСКИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D ТИП РО-РО:

17-1.1.1 при �пазване изи�квани�та на точки 17.1.2 и 17.1.3 в�ички до�тъпи до помещени�та под горната палуба имат най-ни�ка точка, ко�то не е по-малко от 2,5 m над горната палуба;

17-1.1.2 когато монтираните рампи за превозните �ред�тва дават до�тъп до помещени�та под горната палуба, техните отвори могат да �е затвар�т херметиче�ки, за да �е предотврати проникване на вода надолу, което �е �игнализира и указва на щурман�ки� мо�тик;

17-1.1.3 Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ може да разреши инÑ�талирането на определен доÑ�тъп до помещениÑ�та под горната палуба, при уÑ�ловие че такъв е необходим за оÑ�новната работа на кораба, Ñ‚.е. премеÑ�тване на машини и запаÑ�и, когато този проход е обезопаÑ�ен за водонепроницаемоÑ�Ñ‚ и е подÑ�игурен Ñ�ÑŠÑ� Ñ�игнализациÑ� и индикациÑ� на щурманÑ�киÑ� моÑ�тик;

17-1.1.4 до�тъпите, определени в точки 17.1.2 и 17.1.3, �е затвар�т, преди корабът да вдигне котва за отплаване, и о�тават затворени до �ледващото пу�кане на котва;

17-1.1.5 капитанът на кораба гарантира прилагането на ефективната �и�тема за контрол и отчет на затвар�нето и отвар�нето на вратите, по�очена в точки 17.1.2 и 17.1.3; и

17-1.1.6 преди отпътуване на кораба капитанът гарантира, че в корабни� дневник, �поред изи�квани�та на Глава II-1/Б/22, �е впи�ва ча�ът на по�ледното затвар�не на проходите, по�очени в точки 17.1.2 и 17.1.3;

17-1.1.7 новите ро-ро пътниче�ки кораби кла� С, които �а по-къ�и от 40 m, и новите ро-ро пътниче�ки кораби кла� D вме�то да отговар� на изи�квани�та на точки 17.1.1 до 17.1.6 могат да отговар�т на точки 17.2.1 до 17.2.3, при у�ловие че ви�очината на защитните прегради и праговете �а най-малко 600 mm при откритите багажни ро-ро палуби и най-малко 380 mm при вътрешните багажни ро-ро палуби.

СЪЩЕСТВУВ�ЩИ РО-РО ПЪТ�ИЧЕСКИ КОР�БИ КЛ�С В:

17-1.2.1 в�ички до�тъпи от ро-ро палубата, които вод�т до про�тран�твата под горната палуба, �а защитени от атмо�ферни вли�ни� и �е под�игур�т �ред�тва на щурман�ки� мо�тик, които показват дали този до�тъп е отворен или затворен;

17-1.2.2 в�ички такива до�тъпи �е затвар�т преди вдигането на котва на кораба и о�тав�т затворени до �ледващото пу�кане на котва;

17-1.2.3 незавиÑ�имо от изиÑ�кваниÑ�та на точка 17.2.2 Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ може да разреши нÑ�кои от доÑ�тъпите да оÑ�танат отворени по време на пътуването, но Ñ�амо за периода, необходим да Ñ�е премине през Ñ‚Ñ�Ñ…, и при нужда за оÑ�новното функциониране на кораба.

17-2 До�тъп до ро-ро палубите (правило 20-3)

ВСИЧКИ РО-РО ПЪТ�ИЧЕСКИ КОР�БИ:

Капитанът на кораба или определен офицер гарантират, че без изричното разрешение на капитана на кораба или на определени� офицер не �е допу�кат пътници до вътрешната ро-ро палуба, когато корабът е на път.

17-3 Затвар�не на вертикалните прегради на ро-ро палубата (правило 20-4)

ИЗИСКВ��ИЯ, ПРИЛОЖИМИ ПО ОТ�ОШЕ�ИЕ �� �ОВИТЕ КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИТЕ РО-РО ПЪТ�ИЧЕСКИ КОР�БИ КЛ�С В:

17-3.1 В�ички напречни и надлъжни вертикални прегради, които �а предвидени като ефективно �ред�тво за ограничаване на мор�ката вода, �тичаща �е в ро-ро палубата, �е по�тав�т и монтират на м��тото им преди отпътуване на кораба и о�тават монтирани на м��то до �ледващото пу�кане на котва на кораба.

17-3.2 Ð�езавиÑ�имо от изиÑ�кваниÑ�та по точка 17-3.1 Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ може да разреши доÑ�тъпите до вертикалните прегради по време на пътуването да Ñ�е отворÑ�Ñ‚, но Ñ�амо за период, доÑ�татъчен, за да позволи преминаването през Ñ‚Ñ�Ñ… и ако това е необходимо, за оÑ�новното функциониране на кораба.

18. Информаци� за у�тойчиво�тта (правило 22)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

18.1 След поÑ�троÑ�ването му вÑ�еки пътничеÑ�ки кораб Ñ�е накланÑ� и Ñ�е изпитва за уÑ�тойчивоÑ�Ñ‚. Ð�а капитана на кораба Ñ�е предоÑ�тавÑ� такава информациÑ�, каквато Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ преценÑ�ва за необходима, за да му даде възможноÑ�Ñ‚ чрез бързи и опроÑ�тени дейÑ�твиÑ� да придобие точна предÑ�тава за уÑ�тойчивоÑ�тта на кораба при различни уÑ�ловиÑ� на работа.

18.2 Когато �а извършени каквито и да �а промени в кораба, които практиче�ки промен�т информаци�та за у�тойчиво�тта му, ко�то �е предо�тав� на капитана, �е предо�тав� информаци� и за извършените промени отно�но у�тойчиво�тта. При необходимо�т корабът �е наклон�ва още веднъж.

18.3 В периодични интервали, непревишаващи пет години, �е извършва проверка на водоизме�тимо�тта на празен кораб за у�танов�ване на промени във водоизме�тимо�тта без товар и надлъжни� център на теже�тта. Корабът �е наклон�ва в�еки път, когато �пр�мо одобрената информаци� за у�тойчиво�тта �е у�танови или предполага отклонение във водоизме�тимо�тта без товар, превишаващо 2 %, или отклонение от надлъжни� център на теже�тта, превишаващо 1 % от дължината на кораба.

18.4 Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ може да разреши на определен кораб да бъде оÑ�вободен от изпитването за наклонÑ�ване, ако Ñ�а на разположение оÑ�новните данни за уÑ�тойчивоÑ�Ñ‚ при изпитването за наклонÑ�ване на идентичен кораб и Ñ�е докаже, че такива оÑ�новни данни предоÑ�тавÑ�Ñ‚ надеждна информациÑ� за уÑ�тойчивоÑ�Ñ‚ на кораба, който е оÑ�вободен от изпитването. Прави Ñ�е препратка към циркулÑ�Ñ€ MSC/Circ.1158.

18.5 Когато точното наклон�ване не е практиче�ки възможно, водоизме�тимо�тта без товар и центърът на теже�тта �е определ�т от проверка на водоизме�тимо�тта на празен кораб и точно изчи�ление. Прави �е препратка към информаци�та в правило 2.7 от Кодек�а за ви�око�коро�тни плавателни �ъдове от 2000 г.

19. Планове за контрол на повредите (правило 23)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

Планове, които ��но показват границите на непромокаемите отделени�, отворите в т�х, заедно �ъ� �ред�твата за затвар�нето им и ме�тоположението на �ред�твата за т�хното управление и организаци�та за коригиране на наклон�ване, причинено от наводн�ване, �а на по�то�нно разположение на дежурни� корабен офицер. В допълнение �е о�тав�т ли�товки � горепо�очената информаци� на разположение на офицерите на кораба.

20. �епроницаемо�т на корпу�а и над�тройката, защита от повреди и контрол върху т�х (правило 23-2)

20.1 Ð�а щурманÑ�киÑ� моÑ�тик Ñ�е поÑ�тавÑ�Ñ‚ предупредителни индикатори за вратите на корпуÑ�а, за вратите на товарните помещениÑ� и за други Ñ�ъоръжениÑ� за затварÑ�не, които, ако Ñ�е оÑ�тавÑ�Ñ‚ отворени или не добре обезопаÑ�ени, биха могли да причинÑ�Ñ‚ наводнÑ�ване в дадена Ñ�пециална категориÑ� проÑ�транÑ�тво или ро-ро товарно проÑ�транÑ�тво. СиÑ�темата за предупреждение Ñ�е проектира на принципа за надеждноÑ�Ñ‚ (Ñ�пециализирана Ñ�иÑ�тема за оÑ�игурÑ�ване Ñ�рещу преуÑ�тановÑ�ване на дейÑ�твието поради повреда на отделни елементи) и поÑ�редÑ�твом визуални Ñ�игнализации показва дали вратата е изцÑ�ло затворена или дали нÑ�кои от чаÑ�тите на Ñ�иÑ�темите за безопаÑ�ноÑ�Ñ‚ не Ñ�а на мÑ�Ñ�то и изцÑ�ло заключени, а поÑ�редÑ�твом звукови Ñ�игнализации – дали вратата или затварÑ�щите Ñ�ъоръжениÑ� Ñ�а Ñ�е отворили, или дали Ñ�иÑ�темите за безопаÑ�ноÑ�Ñ‚ Ñ�а неÑ�игурни. ИндикаторниÑ�Ñ‚ панел на щурманÑ�киÑ� моÑ�тик е оборудван Ñ� функциÑ� за избор на режим „плаване приÑ�танище/море“, който е така проектиран, че звуковата Ñ�игнализациÑ� Ñ�е задейÑ�тва от щурманÑ�киÑ� моÑ�тик, ако корабът напуÑ�не приÑ�танището Ñ� незатворени ноÑ�ови врати, вътрешни врати, неприбрана рампа на кърмата или други врати в корпуÑ�а на кораба, или ако нÑ�кои други механизми за затварÑ�не не Ñ�а в правилно положение. ЕнергийниÑ�Ñ‚ източник на предупредителната Ñ�иÑ�тема е незавиÑ�им от енергийниÑ� източник за задвижване и обезопаÑ�Ñ�ване на вратите. Предупредителните Ñ�иÑ�теми, които Ñ�а одобрени от Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“, инÑ�талирани на борда на Ñ�ъщеÑ�твуващите кораби, не е необходимо да Ñ�е подменÑ�Ñ‚.

20.2 О�игур�ва �е наблюдение � камери и �и�тема за откриване на водни течове за предупреждаване на щурман�ки� мо�тик и пункта за управление на машинното отделение за в�еки теч през вътрешните и външни но�ови врати, вратите на кърмата и през които и да е други врати на корпу�а, който би могъл да причини наводн�ване на �пециалните категории про�тран�тва и на товарните ро-ро про�тран�тва.

20.3 Специалните категории про�тран�тва и товарните ро-ро про�тран�тва �е обхождат по�то�нно или �е �лед�т � ефика�ни �ред�тва като телевизионно наблюдение, така че да �е у�танови в��ко движение на превозни �ред�тва при неблагопри�тни метеорологични у�лови� и в�еки неразрешен до�тъп от �трана на пътниците още по време на движение на кораба.

20.4 Документираните работни процедури по затвар�не и обезопа��ване на в�ички врати на корпу�а, вратите на товарните помещени� и на о�таналите �ъоръжени� за затвар�не, които, ако �а о�тавени отворени или ненадеждно обезопа�ени, биха причинили наводн�ване на �пециалната категори� помещени� или на ро-ро помещението, �е паз�т на борда и �е изпращат по предназначение.

21. Маркиране, периодична работа и проверка на непроницаемите врати и др. (правило 24)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

21.1 Тренировки за работа � непромокаемите врати, �траничните люкове и затвар�щите механизми на шпигатите �е провеждат еже�едмично.

21.2 В�ички защитени от атмо�ферни вли�ни� врати в о�новните напречни вертикални прегради, използвани в открито море, �е задей�тват ежедневно.

21.3 �епроницаемите врати и в�ички механизми и индикатори, �вързани � т�х, в�ички клапани, чието затвар�не е необходимо, за да �тане дадено отделение водонепропу�кливо, и в�ички клапани, чи�то работа е необходима за контролиране на взаимовръзките при повреда, �е провер�ват периодично в открито море най-малко веднъж �едмично.

21.4 Такива клапани, врати и механизми �е маркират подход�що, за да �е гарантира правилното им използване за о�игур�ване на мак�имална безопа�но�т.

22. Впи�вани� в корабни� дневник (правило 25)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

22.1 Окачените врати, подвижните платформи, �траничните люкове, подвижните мо�тове и товарните входове, както и о�таналите отвори, които �а обект на на�то�щите правила, �е държат затворени по време на плаване и �е затвар�т, преди корабът да напу�не при�танището. Ча�ът на затвар�не и ча�ът на отвар�не (ако е позволено �ъгла�но на�то�щите правила) �е запи�ват в корабни� дневник.

22.2 В�ички тренировки и упражнени� �ъгла�но точка 21 �е впи�ват в корабни� дневник � изрична забележка за в�ички дефекти, които може да бъдат открити.

23. Платформи за повдигане на автомобили и рампи

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ �, В, С И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С В:

Ð�а кораби, оборудвани Ñ� окачени палуби за преноÑ� на пътничеÑ�ки превозни Ñ�редÑ�тва, конÑ�труирането, монтирането и работата Ñ�е оÑ�ъщеÑ�твÑ�ват в Ñ�ъответÑ�твие Ñ� мерките, определени от Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“. По отношение на конÑ�трукциÑ�та Ñ�е прилагат Ñ�ъответните правила на призната организациÑ�.

24. Перила

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ �, В, С И D, ПОСТРОЕ�И �� И СЛЕД 1 Я�У�РИ 2003 Г.:

24.1 При откритите палуби, до които на пътниците е разрешен до�тъп и където лип�ва фалшборд � необходимата ви�очина, перилата �а � ви�очина минимум 1100 mm над палубата и � дизайн и кон�трукци�, които не позвол�ват пътниците да ги изкачват и да паднат от палубата по невнимание.

24.2 Стълбите и площадките на тези външни палуби �е под�игур�ват � перила, които имат равно�тойна кон�трукци�.

Ч�СТ В

ДВИГ�ТЕЛИ

1. Общи положени� (правило 26)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

1.1 Двигателите, котлите и другите �ъдове под нал�гане, �ъответните тръбопроводни �и�теми и принадлежно�ти �е ин�талират и предпазват по начин, при който �е намал�ва до минимум в��каква опа�но�т за пътниците на борда, като �е вземат предвид и движещите �е ча�ти, горещите повърхно�ти и в��какви други опа�но�ти.

1.2 О�игур�ват �е �ред�тва за поддържане или въз�танов�ване на нормалното функциониране на двигателни� механизъм дори в �лучай, че едини�т от о�новните �помагателни механизми откаже.

1.3 О�игур�ват �е механизми за включване на двигател� без външна наме�а или помощ.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ В И С:

1.4 О�новни�т задвижващ механизъм и �помагателните механизми, необходими за задвижването и безопа�но�тта на кораба, при ин�талирането им на кораба �а кон�труирани по начин, така че да работ�т, когато корабът е в изправено �ъ�то�ние или когато е наклонен под ъгъл включително 15° към в��ка от �траните при �татични у�лови� и 22,5° при динамични у�лови� (клатене) към в��ка от �траните и едновременно динамично наклон�ване (надлъжно клатене) 7,5° към но�а или кърмата.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ �, В, С И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С В:

1.5 В �лучай на авари� �е о�игур�ват механизми за �пиране на двигателни� механизъм и гребни� винт от �ъответните ме�та извън машинното отделение/контролното машинно отделение, напр. от откритата палуба или от кабината на щурвала.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕ�И �� ИЛИ СЛЕД 1 Я�У�РИ 2003 Г.:

1.6 Ме�тоположението и �хемата на вентилационните тръби на работните резервоари за горивото, утаител� и резервоарите за �мазочно ма�ло в �лучай на повреда във вентилационната тръба н�ма да причин�т опа�но�т от директно навлизане на мор�ка или дъждовна вода. �а в�еки кораб �е о�игур�ват два работни резервоара за гориво за в�еки тип гориво, които �е използват на борда, необходими за задвижващите и животоподдържащите �и�теми на кораба, или други еквивалентни �и�теми � капацитет за най-малко 8 ча�а за кораби кла� В и най-малко 4 ча�а за кораби кла�ове С и D при мак�имална норма на задвижващи� механизъм и нормално работно натоварване на генератора за открито море.

2. Двигатели � вътрешно горене (правило 27)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

2.1 Двигателите � вътрешно горене � диаметър на цилиндъра от 200 mm или картер � обем от 0,6 m3 и повече �е о�игур�ват � предпазен клапан за о�вобождаване на картера от подход�щ вид за �ъответни� обем за о�вобождаване. Предпазните клапани �е по�тав�т по начин или �е оборудват �ъ� �ред�тва, които гарантират о�вобождаването да �е извършва по начин, при който да �е �веде до минимум веро�тно�тта от наран�ване на пер�онала.

3. При�по�облени� за изпомпване на вода от трюма (правило 21)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

3.1.1 О�игур�ва �е ефективна �и�тема за изпомпване на водата от трюма, ко�то да изпомпва и отводн�ва в��ко непромокаемо отделение, различно от про�тран�твото, използвано за по�то�нно �ъхранение на питейна вода, воден бала�т, гориво или горивен товар и течно�ти, за които �а предвидени други ефективни �ред�тва за изпомпване, �ъобразени � в�ички у�лови�. О�игур�ват �е ефективни �ред�тва за отводн�ване на изолационните трюмове.

3.1.2 Санитарните, бала�тните и помпите � общо предназначение могат да �е �читат за �амо�то�телни при�по�облени� за изпомпване на вода, ако на т�х �а монтирани необходимите ин�талации за �вързване към �и�темата за изпомпване на водата.

3.1.3 В�ички тръби за изпомпване на вода от трюма, използвани в или под резервоарите за �ъхран�ване на гориво или в помещени�та � котлите или машинните отделени�, включително помещени�та, в които �а горивните утаители или отделени�та за изпомпване на гориво, �а изработени от �томана или от друг подход�щ материал.

3.1.4 Си�темата за изпомпване на вода от трюма и �и�темата за изпомпване на бала�тната вода е разположена така че да предотврат�ва възможно�тта вода от морето и от бала�тните помещени� да преминава към товарното и машинното помещение или от едно помещение към друго. Предвиждат �е мерки, които предотврат�ват наводнени� по невнимание от морето в дълбоките резервоари, които имат помпени и бала�тни връзки, когато �а пълни � товар или когато �е отводн�ват по�ред�твом при�по�облението за изпомпване на вода и в �ъщото време �ъдържат бала�тна вода.

3.1.5 В�ички разпределителни кутии и ръчно управл�еми клапани, отна��щи �е до изпомпващите �и�теми, �а ле�нодо�тъпни при нормални работни у�лови�.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D:

3.1.6 О�игур�ва �е отводн�ването на затворените товарни отделени�, разположени на горната палуба.

3.1.6.1 Когато запа�ната ви�очина до горната палуба е такава, че кра�т на палубата �е наводн�ва, когато корабът �е наклони повече от 5°, отводн�ването �е извършва � необходими� брой шпигати � подход�щ размер, разположени в �ъответ�твие � изи�квани�та на точка 15, които директно отводн�ват отвъд борда.

3.1.6.2 Когато запа�ната ви�очина е такава, че кра�т на горната палуба �е наводн�ва, когато корабът �е наклони 5° или по-малко, отводн�ването на затворените товарни отделени� на горната палуба �е отвежда до подход�що помещение или помещени� �ъ� �ъответни� капацитет, които имат �игнализаци� за ви�око равнище на водата и �а о�игурени � подход�щи механизми за отводн�ване зад борда. В допълнение �е под�игур�ва, че:

3.1.6.2.1 бро�т, размерът и разположението на шпигатите предотврат�ват ненужното �ъбиране на �вободна вода;

3.1.6.2.2 помпените �ъоръжени� по тази точка �а �ъобразени � изи�квани�та за противопожарната �тационарна �и�тема за пръ�кане на вода под нал�гане;

3.1.6.2.3 водата, замър�ена � петрол или � други опа�ни веще�тва, не �е оттича към машинните отделени� или другите про�тран�тва, където може да има източници на запалване; и

3.1.6.2.4 когато затвореното товарно помещение е защитено чрез �и�тема за потушаване на пожар, използваща въглероден двуоки�, палубните шпигати �е оборудват �ъ� �ред�тва, които предотврат�ват изпу�кането на инертен газ.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ �, B, C И D:

3.1.6.3 Дренажът от ро-ро палубите и палубите � автомобили има капацитета, необходим за шпигатите, дренажните отвори и т.н., на де�ни� и леви� борд да �е �прав�т � количе�твото вода, идваща от дренчера и противопожарните помпи, като �е отчитат наклонът и разпределението на товара на кораба.

3.1.6.4 Когато има ин�талирани пръ�кащи ин�талации и хидранти, общите помещени� за пътниците и екипажа �а оборудвани � необходими� брой шпигати, които имат нужни� капацитет за количе�твото вода, идваща от пожарога�ителните пръ�качки, разположени в помещени�та, и от два противопожарни шланга � дюзи. Шпигатите �а разположени на най-ефика�ните ме�та, т.е. във в�еки ъгъл.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

3.2.1 Си�темата за изпомпване на вода от трюма по точка 3.1.1 може да работи при в�ички практиче�ки у�лови� �лед повреда, незави�имо от това дали корабът е изправен или наклонен. За тази цел нав��къде �е по�тав�т �транични �мукателни помпи, � изключение в те�ните помещени� в кра� на кораба, където �амо една лопатка е до�татъчна. Може да �е налага по�тав�нето на допълнителни лопатки в помещени�та � о�обена форма. О�игур�ва �е �и�тема, по�ред�твом ко�то водата в помещени�та �ама да може да �е източва към �мукателните тръби на лопатките.

3.2.2 Когато е възможно, електриче�ките помпи за вода в трюма �е по�тав�т в отделни защитени от атмо�ферни вли�ни� отделени� и �е разпредел�т или разполагат по начин, при който помещени�та н�ма да бъдат наводнени при една и �ъща повреда. �ко о�новни�т задвижващ механизъм, �помагателни�т механизъм и котлите �а разположени в две или повече защитени от атмо�ферни вли�ни� помещени�, помпите на разположение за изпомпване на вода от трюма �е разпредел�т възможно най-отдалечени една от друга в тези помещени�.

3.2.3 С изключение на допълнителните помпи, които могат да �е о�игур�ват един�твено за помещени�та на но�а, в��ка помпа, необходима за трюма, �е разполага по начин, по който може да из�муква вода от в��ко помещение, което бъде отводнено, �ъгла�но точка 3.1.1.

3.2.4 В��ка електриче�ка помпа за вода в трюма тр�бва да е в �ъ�то�ние да изпомпва вода през указаната о�новна тръба в трюма �ъ� �коро�т от поне 2 m/sec. Само�то�телните електриче�ки помпи �е разполагат в машинните отделени�, откъдето директно изпомпват вода, но не могат да �е по�тав�т повече от две такива помпи в едно помещение. Където �а по�тавени две или повече такива �мукателни помпи, има най-малко по една от в��ка �трана на кораба. Директните �мукателни помпи �е разполагат �поред нуждите, а тези в машинното отделение �а � диаметър не по-малък от този, който �е изи�ква за о�новното помпено �ъоръжение на трюма.

3.2.5 В допълнение на помпата или помпите за директно изпомпване от трюма по точка 3.2.4 най-мощната налична �амо�то�телна електриче�ка помпа за директно изпомпване �е �вързва директно � дренажното равнище на машинното отделение по�ред�твом аварийна �мукателна помпа в трюма; �мукателната помпа има �ъщи� диаметър като о�новни� �мукателен отвор на използваните помпи.

3.2.6 Шпинделите на �мукателните отвори и клапаните за директно в�мукване �а удължени над площадката на машинното отделение.

3.2.7 В�ички тръбопроводни �и�теми за изпомпване от трюма към помпите �а незави�ими от другите тръби.

3.2.8 Диаметърът „d“ на оÑ�новната тръбопроводна Ñ�иÑ�тема на Ñ�мукателна помпа, както и на разклонениÑ�та, Ñ�е изчиÑ�лÑ�ва по формулата, предÑ�тавена по-долу. ДейÑ�твителниÑ�Ñ‚ вътрешен диаметър обаче може да Ñ�е закръгли до най-близката Ñ�тандартна големина: за оÑ�новната тръба за изÑ�мукване от трюма:

d =

L

B + D,

за разклонени�та на тръбите за из�мукване от трюма между колекторните кутии и помпите:

d =

L1

B + D,

където:

d е вътрешни�т диаметър на о�новната помпа (в mm),

L и B �а дължината и ширината на кораба (в m),

L1 е ви�очината на отделението, и

D е профилната дълбочина на кораба до горната палуба (в метри), при у�ловие че на кораб �ъ� затворено товарно помещение на горната палуба � вътрешен дренаж, �ъгла�но изи�квани�та на точка 1.6.2, и което �е про�тира по пълната дължина на кораба, D �е измерва до �ледващата палуба над горната палуба. Когато затворените товарни помещени� покриват по-малка дължина, D �е приема за профилната дълбочина до горната палуба плю� lh/L, където l и h �а общата дължина и ви�очина на �ъответните затворени товарни помещени�.

3.2.9 Помещението, което �е об�лужва от �мукателната тръба на помпата за обезводн�ване на трюма, не може да �е наводни в �лучай на прекъ�ване или повреждане от удар или триене в друго помещение. За тази цел, когато тръбата е разположена н�къде от�трани на кораба на раз�то�ние, по-малко от една пета от ширината на кораба (измерено под прави ъгли към централната лини� на равнището на най-дълбокото подразделение на товарната водолини�), или �е намира в канал на кила, �е по�тав� възвратен клапан на тръбата в отделението, където е отворени�т й край.

3.2.10 Разпределителните кутии, крановете и клапаните, �вързани �ъ� �и�темата за изпомпване на трюма, �е разполагат по начин, така че в �лучай на наводн�ване една от помпите да може да е дей�тваща във в��ко отделение; в допълнение повреда в помпата или на тръбата й, ко�то � �вързва към о�новното помпено �ъоръжение на трюма отвъд борда на лини�, очертана на една пета от широчината на кораба, не може да извади помпената �и�тема на трюма извън �тро�. В �лучай, че е налице �амо една �и�тема от тръби, ко�то е обща за в�ички помпи, клапаните, необходими за управл�ване на помпите на трюмовете, �е управл�ват от горната палуба. Когато в допълнение на о�новната помпена �и�тема в трюма има аварийна помпена �и�тема, то т� е незави�има от о�новната помпена �и�тема и е ин�талирана така, че да може помпата да работи във в��ко отделение при у�лови� на наводн�ване, така както е по�очено в точка 3.2.1; в такъв �лучай един�твено клапаните, необходими за работата на аварийната �и�тема, е необходимо да бъдат в �ъ�то�ние да �е управл�ват от про�тран�твото от горната палуба.

3.2.11 Органите на в�ички кранове и клапани, по�очени в точка 3.2.10, които могат да �е управл�ват над горната палуба, �а ��но отбел�зани на работното им м��то дали �а отворени или затворени.

4. Брой и видове помпи за изпомпване на вода от трюма (правило 21)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

до 250 пътници: една о�новна помпа за двигател� и �амо�то�телна електриче�ка помпа, разположена и захранвана извън помещението, където �е намират двигателите;

над 250 пътници: една помпа за о�новни� двигател и две �амо�то�телни електриче�ки помпи, една от които е разположена и захранвана извън помещението, където �е намират двигателите.

Помпата на о�новни� двигател може да бъде заменена от една �амо�то�телна електриче�ка помпа.

Много малки отделени� могат да �е оттичат � прено�ими ръчни помпи.

5. Сред�тва за движение назад (правило 28)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

5.1 О�игур�ва �е до�татъчна енерги� за движение назад, ко�то обезпечава надлежното управление на кораба при в�ички нормални у�лови�.

5.2 Доказва �е възможно�тта на двигател� да обърне по�оката на теглителната �ила на гребни� винт в необходимото време и по този начин да �пре кораба в рамките на разумно раз�то�ние при мак�имална �коро�т напред.

5.3 Времената за �пиране, тръгване и за пропътуваните раз�то�ни�, които �е отбел�зват по време на изпитвани�та, заедно � резултатите от изпитвани�та за определ�не възможно�тта на корабите � н�колко гребни винта да плават и маневрират � един или повече неработещи гребни винта, о�тават на разположение на борда в разпореждане на капитана на кораба или определените членове на екипажа.

6. Рулево у�трой�тво (правило 29)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

6.1 В�еки кораб �е оборудва � едно ефективно главно и едно �помагателно рулево у�трой�тво. Главното рулево у�трой�тво и �помагателното рулево у�трой�тво �е проектират по начин, при който отказът на едини� от т�х не води до отказ на други�.

6.2 Главното рулево у�трой�тво и балерът на рул�, ако има такъв:

6.2.1 �а изработени � необходимата здравина и могат да вод�т кораба � мак�имална �коро�т напред и �а разположени по начин, при който не могат да бъдат повредени при мак�имална �коро�т назад;

6.2.2 могат да извъртат рул� от 35° в едната по�ока до 35° в другата по�ока при най-дълбокото газене на кораба и движение напред, при мак�имална работна �коро�т напред и при �ъщите у�лови� от 35° в ко�то и да е по�ока до 30° в другата по�ока за не повече от 28 �екунди;

6.2.3 �е задвижват, когато е необходимо, за да �е �пазват изи�квани�та на точка 6.2.2.2, и при в�ички �лучаи, когато балерът на рул� �е изи�ква да е � диаметър над 120 mm от �траната на румпела, в �ъответ�твие � изи�квани�та на точка 6.2.2.1, � изключение, когато �е у�илва здравината му за плаване в лед.

6.3 �ко е монтирано, �помагателното рулево у�трой�тво отговар� на �ледните у�лови�:

6.3.1 да бъде � необходимата здравина и да може да направл�ва кораба при �коро�тта на плаване, а в �лучай на авари� да може бързо да �е включва;

6.3.2 да може да извърта рул� от 15° в едната по�ока до 15° в другата по�ока за не повече от 60 �екунди при най-дълбокото газене на кораба и движение напред при половината от мак�ималната му работна �коро�т напред или 7 възела, ко�то от двете �тойно�ти е по-гол�ма; и

6.3.3 да �е задвижва, когато това е необходимо, за да �е �пазват изи�квани�та на точка 6.3.2, и при в�ички �лучаи, когато балерът на рул� е � диаметър над 230 mm от �траната на румпела, � изключение, когато �е у�илва здравината му за плаване в лед.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D:

6.4 Захранващи�т блок на рулевото у�трой�тво:

6.4.1 �е ре�тартира автоматично, когато електриче�кото захранване �е въз�танов�ва �лед авари� в захранването; и

6.4.2 може да �е пу�не в дей�твие от щурман�ки� мо�тик; в �лучай на прекъ�ване на електрозахранването към ко�то и да е ча�т от захранващи� блок на рулевото у�трой�тво, на щурман�ки� мо�тик �е задей�тва визуална и звукова �игнализаци�.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

6.5 Когато о�новното рулево у�трой�тво �е �ъ�тои от два или повече идентични захранващи блока, не е необходимо да �е ин�талира �помагателно рулево у�трой�тво, при у�ловие че:

6.5.1 о�новното рулево у�трой�тво е в �ъ�то�ние да управл�ва рул� �поред изи�квани�та на точка 6.2.2.2 по времето, през което който и да е от захранващите блокове не работи;

6.5.2 о�новното рулево у�трой�тво е кон�труирано така, че �лед отделна авари� в тръбопроводната му �и�тема или в н�кой от захранващите блокове дефектът да може да �е изолира по начин, при който �е запазва управл�ването на кораба, или той веднага �е компен�ира.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D:

6.6 Управлението на рулевото у�трой�тво е предназначено:

6.6.1 за о�новното рулево у�трой�тво както на щурман�ки� мо�тик, така и в рулевото отделение;

6.6.2 когато о�новното рулево у�трой�тво е кон�труирано �поред изи�квани�та на точка 6.4 c две отделни контролни �и�теми, които �е управл�ват от щурман�ки� мо�тик; това не изи�ква дублиране на кормилни� рул или ло�т; не е необходимо да �е ин�талира втора незави�има �и�тема, когато �и�темата за контрол �е �ъ�тои от един хидравличен телемотор;

6.6.3 за �помагателното рулево у�трой�тво в кормилното отделение и ако е електриче�ки задвижвано, може да �е контролира от щурман�ки� мо�тик и е незави�имо от �и�темата за управление на о�новното рулево у�трой�тво.

6.7 В��ка �и�тема за контрол на о�новно и �помагателно рулево у�трой�тво, ко�то може да �е управл�ва от щурман�ки� мо�тик, отговар� на �ледните изи�квани�:

6.7.1 ако е електриче�ка, има �во� отделна верига, захранвана от електриче�ката верига на рулевото у�трой�тво от пункт в отделението на рулевото у�трой�тво или директно от �ъбирателните шини на разпределителното табло, захранващи електриче�ката верига на рулевото у�трой�тво в точката, където разпределителното табло е най-близо до електриче�ката верига за захранване на рулевото у�трой�тво;

6.7.2 в отделението на рулевото у�трой�тво �е предвиждат �ред�тва за отдел�не на в��ка �и�тема за управление от рулевото у�трой�тво, което т� об�лужва, от щурман�ки� мо�тик;

6.7.3 �и�темата е в �ъ�то�ние да може да �е привежда в дей�твие от щурман�ки� мо�тик;

6.7.4 в �лучай на авари� в електриче�кото захранване на �и�темата за управление от щурман�ки� мо�тик �е задей�тва визуална и звукова �игнализаци�; и

6.7.5 защита против къ�о �ъединение �е о�игур�ва за захранващите вериги за управление на рулевото у�трой�тво.

6.8 Електриче�ките вериги и контролните �и�теми на рулевото у�трой�тво, заедно �ъ� �вързаните � т�х компоненти, кабели и тръби, които �е изи�кват по тази точка и по точка 7, �а разделени, доколкото е практиче�ки възможно, по т�хната дължина.

6.9 О�игур�ват �е �ред�тва за комуникаци� между щурман�ки� мо�тик и отделението � рулевото у�трой�тво или друго алтернативно м��то за навигаци�.

6.10 Ъгловото положение на рул�/овете:

6.10.1 �е обозначава на щурман�ки� мо�тик, когато о�новното рулево у�трой�тво �е задей�тва � електроенерги�; индикаторът за ъгъла на наклона на рул� е незави�им от контролната �и�тема на рулевото у�трой�тво;

6.10.2 може да �е разпознава в отделението на рулевото у�трой�тво.

6.11 За хидравличното рулево у�трой�тво �е предвижда �ледното:

6.11.1 �хеми за поддържане чи�тотата на хидравличната течно�т, отчитайки вида и кон�трукци�та на хидравличната �и�тема;

6.11.2 �игнализаци� за ни�ко равнище на опа�но�т за в�еки резервоар � хидравлична течно�т, ко�то дава възможно�т за възможно най-нова индикаци� за изтичане на хидравлична течно�т; подават �е визуални и звукови �игнализации до щурман�ки� мо�тик и до машинното отделение, където могат да бъдат възприети веднага; и

6.11.3 �тационарен резервоар � до�татъчен капацитет за презареждане най-малко на една �и�тема за задвижване, включително резервоара, където о�новното рулево у�трой�тво е задължително да �е задвижва � електриче�ка енерги�; резервоарът е по�то�нно �вързан по�ред�твом тръбопроводи по начин, при който хидравличните �и�теми ле�но �е презареждат от ме�тоположението им в отделението на рулевото у�трой�тво, и е оборудван � обемен датчик.

6.12 Отделени�та на рулевото у�трой�тво �а:

6.12.1 ле�нодо�тъпни и доколкото е възможно, отделени от машинните отделени�; и

6.12.2 оборудвани � подход�щи �ред�тва за гарантиране работни� до�тъп до рулевото у�трой�тво и контролните пунктове; тези �ред�тва включват перила и решетки или други неплъзгащи �е повърхно�ти, които о�игур�ват подход�щи работни у�лови� в �лучай на изтичане на хидравлична течно�т.

7. Допълнителни изи�квани� за електриче�кото и електрохидравличното рулево у�трой�тво (правило 30)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

7.1 Сред�твата за обозначаване, че двигателите на електриче�ките и електрохидравличните рулеви у�трой�тва функционират, �е ин�талират на щурман�ки� мо�тик и на подход�щ команден пункт на главното машинно отделение.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D:

7.2 В��ко електриче�ко или електрохидравлично рулево у�трой�тво, �ъ�то�що �е от един или повече захранващи блокове, �е о�игур�ва най-малко от две допълнителни вериги, захранвани директно от о�новното разпределително табло. Една от веригите обаче може да бъде захранвана от аварийното разпределително табло. Спомагателно електриче�ко или електрохидравлично рулево у�трой�тво към о�новното електриче�ко или електрохидравлично рулево у�трой�тво може да бъде �вързано � една от веригите, захранващи това о�новно рулево у�трой�тво. Веригите, захранващи електриче�кото или електрохидравличното рулево у�трой�тво, притежават необходими� капацитет да захранват в�ички мотори, към които биха могли да бъдат едновременно �вързвани и които може да �е наложи да работ�т едновременно.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

7.3 Веригите и моторите на електриче�ките и електрохидравличните рулеви у�трой�тва �е под�игур�ват �ъ� защита против къ�о �ъединение, както и �ъ� �игнализаци� за токово претоварване. Защитата от електриче�ки удар, включително �рещу пу�ков ток, ако е предвидена такава, е за не по-малко от два пъти пълни� ток на натоварване на защитени� мотор или верига и �е регулира, за да позвол�ва преминаването на необходими� пу�ков ток.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D:

Сигнализациите �ъгла�но на�то�щата точка �а едновременно звукови и визуални и �е разполагат на видни ме�та в о�новното машинно отделение или в контролната зала, откъдето о�новни�т механизъм обикновено �е контролира, или както �е изи�ква по точка 6 от ча�т Д на на�то�щата глава.

7.4 Когато Ñ�помагателното рулево уÑ�тройÑ�тво, което Ñ�ъглаÑ�но Глава II-1/6.3.3 Ñ�е задвижва Ñ� енергиÑ�, не Ñ�е захранва Ñ� електроенергиÑ� или Ñ�е захранва от електричеÑ�ки източник, който е предназначен предимно за друга цел, оÑ�новното рулево уÑ�тройÑ�тво може да Ñ�е захранва Ñ�амо от една верига от оÑ�новното разпределително табло. Когато такъв електричеÑ�ки двигател, предназначен предимно за други цели, е приÑ�поÑ�обен да захранва Ñ�помагателното рулево уÑ�тройÑ�тво, Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ може да отмени изиÑ�кваниÑ�та на точка 7.3, ако е удовлетворена от Ñ�ъщеÑ�твуващата защита, както и ако изиÑ�кваниÑ�та на точки 7.6.4.1 и 7.6.4.2, приложими по отношение на Ñ�помагателното рулево уÑ�тройÑ�тво, Ñ�е Ñ�пазват.

8. Вентилационна �и�тема в машинните отделени� (правило 35)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

Машинните отделени� от категори� � �е вентилират по начин, по който при работа на двигател� или котлите в т�х при пълна мощно�т при в��какви метеорологични у�лови�, включително при лошо време, въздухът, който �е подава в тези помещени� обезпечава �игурно�тта и удоб�твото на екипажа и работата на двигател�.

9. Връзка между щурман�ки� мо�тик и машинното отделение (правило 37)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С В

За предаване на нареждани�та от щурман�ки� мо�тик до машинното отделение или до контролната зала, откъдето �коро�тта и по�оката на теглителната �ила на гребни� винт обикновено �е контролират, �е о�игур�ват най-малко две незави�ими �ред�тва за комуникаци�: едното е машинен предавател, който о�игур�ва визуална индикаци� за нареждани�та и реакциите както в машинното отделение, така и на щурман�ки� мо�тик. Подход�щи �ред�тва за комуникаци� �е о�игур�ват и на в��ко друго м��то, от което може да бъде контролирана �коро�тта или по�оката на теглителната �ила на гребните винтове.

10. Инженерна �игнализаци� (правило 38)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С В:

В контролното машинно отделение или на площадката за маневриране �е о�игур�ва инженерна �игнализаци� в зави�имо�т от това къде е по-подход�що, ко�то ��но �е чува в инженерното помещение и/или на щурман�ки� мо�тик, �поред нуждите.

11. Ме�тоположение на аварийните ин�талации (правило 39)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

Пред първата но�ова непроницаема преграда не �е ин�талират аварийните източници на електриче�ка енерги�, противопожарните помпи, помпите за трюма, � изключение на тези, които �пециално об�лужват про�тран�твата пред първата но�ова непроницаема преграда и �тационарната противопожарна �и�тема, предмет на Глава II-2, както и другите аварийни ин�талации, които �а необходими за безопа�но�тта на кораба, � изключение на първата но�ова непроницаема преграда.

12. Органи за управление на двигателите (правило 31)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D:

12.1 Главни�т и �помагателните двигатели, необходими за задвижване и за безопа�но�тта на кораба, �а оборудвани � ефективни �ред�тва за управление и контрол.

12.2 При ди�танционно управление на задвижващи� механизъм от щурман�ки� мо�тик и когато машинните отделени� �а предназначени да бъдат об�лужвани, �е прилага �ледното:

12.2.1 от щурман�ки� мо�тик �е контролират изц�ло корабоплаването, включително и при маневриране, върху �коро�тта, по�оката на теглителната �ила и ако е необходимо, върху �тъпката на гребни� винт;

12.2.2. ди�танционното управление за в�еки незави�им гребен винт �е упражн�ва от контролно у�трой�тво, което е проектирано и изградено да работи без необходимо�т от �пециално внимание към оперативните данни на механизма; от едно контролно у�трой�тво могат да �е управл�ват н�колко гребни винта, които работ�т едновременно;

12.2.3 о�новни�т задвижващ механизъм е оборудван � у�трой�тво за аварийно �пиране от щурман�ки� мо�тик, което е незави�имо от �и�темата за управление на щурман�ки� мо�тик;

12.2.4 нареждани�та от щурман�ки� мо�тик към о�новни� задвижващ механизъм �е �игнализират �ъответно в главната зала за управление на машинното отделение или на площадката за извършване на маневри;

12.2.5 ди�танционно управление на машинното отделение е възможно �амо от едно м��то едновременно; от такива ме�та, от които �е разрешават взаимо�вързани контролни у�трой�тва; на в��ко такова м��то �е разполага индикатор, който �игнализира откъде �е управл�ва задвижващи�т механизъм; прехвърл�нето на контрола между щурман�ки� мо�тик и машинните отделени� е възможно един�твено от главното машинно отделение или от главната зала за управление на машинното отделение; тази �и�тема включва �ред�твата за предотврат�ване на значителни изменени� в теглителната �ила на гребни� винт, когато �е прехвърл� управлението от едно м��то на друго;

12.2.6 задвижващи�т механизъм може да �е управл�ва от м��то, дори и в �лучай на отказ на ко�то и да е ча�т от �и�темата за ди�танционно управление;

12.2.7 �и�темата за ди�танционно управление е проектирана да задей�тва аварийната �игнализаци� в �лучай на авари�; когато �е упражн�ва локален контрол, �е поддържа предварително зададената �коро�т и по�ока на теглителната �ила на гребните винтове;

12.2.8 на щурман�ки� мо�тик �е по�тав�т индикатори за:

12.2.8.1 �коро�тта на гребни� винт и по�оката на ротаци� в �лучай на гребни винтове � фик�ирана �тъпка;

12.2.8.2 �коро�тта и �тъпката на гребни� винт в �лучай на гребни винтове � контролируема �тъпка;

12.2.9 о�игур�ва �е �игнализаци� на щурман�ки� мо�тик и в машинното отделение, ко�то показва ни�ко пу�ково въздушно нал�гане, което �е задава на такова равнище, което позвол�ва по-нататъшни� пу�к на главни� двигател; в �лучай че �и�темата за ди�танционно управление на двигател� е предназначена за автоматичен пу�к, бро�т на неу�пешните по�ледователни автоматични пу�кови опити �е намал�ва, за да �е �ъхрани до�татъчно пу�ково въздушно нал�гане за локално �тартиране.

12.3 Когато главни�т задвижващ механизъм и �вързаните � него други механизми, включително източниците на о�новно електриче�ко захранване, �а оборудвани � различни равнища на автоматичен и ди�танционен контрол и �а под по�то�нно ръчно управление от контролната зала, �хемата и органите за управление �а проектирани, оборудвани и ин�талирани така, че функционирането на двигател� да бъде толкова безопа�но и ефективно, както би било в �лучай на директен контрол; за целта �е прилагат точки от II-1/Д/1 до II-1/Д/5 �поред �луча�. Специално внимание �е обръща на защитата на такива помещени� �рещу пожар и наводн�ване.

12.4 Като ц�ло �и�темите за автоматичен пу�к, работа и контрол включват възможно�т за ръчна отм�на на автоматичното управление. Отказът на ко�то и да е ча�т от тези �и�теми не може да попречи на използването на ръчен контрол.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕ�И �� ИЛИ СЛЕД 1 Я�У�РИ 2003 Г.:

12.5 Главни�т и �помагателните двигатели, необходими за задвижване, контролиране и безопа�но�т на кораба, �а оборудвани � ефективни �ред�тва за управлението и контрола му. В�ички �и�теми за управление, необходими за задвижване, контрол и безопа�но�т на кораба, �а незави�ими или проектирани по начин, при който отказ на една от �и�темите не нарушава работата на друга �и�тема.

12.6 При ди�танционно управление на задвижващи� механизъм от щурман�ки� мо�тик �е прилага �ледното:

12.6.1 от щурман�ки� мо�тик �е контролират изц�ло корабоплаването, включително и при маневриране, върху �коро�тта, по�оката на теглителната �ила и ако е необходимо, върху �тъпката на гребни� винт;

12.6.2 контрол �е упражн�ва от единично контролно у�трой�тво за в�еки отделен гребен винт, което работи автоматично � в�ички �вързани механизми, включително, при необходимо�т, �ъ� �ред�твата за предпазване от пренатоварване на задвижващи� механизъм; когато н�колко гребни винта �а проектирани да работ�т едновременно, те могат да бъдат управл�вани от едно контролно у�трой�тво;

12.6.3 о�новни�т задвижващ механизъм е оборудван � у�трой�тво за аварийно �пиране от щурман�ки� мо�тик, което е незави�имо от �и�темата за управление на щурман�ки� мо�тик;

12.6.4 командите от щурман�ки� мо�тик към о�новни� задвижващ механизъм �е �игнализират �ъответно в главната зала за управление на машинното отделение и на площадката за извършване на маневри;

12.6.5 ди�танционно управление на машинното отделение е възможно �амо от едно м��то едновременно; от такива ме�та, от които �е разрешават взаимо�вързани контролни у�трой�тва; на в��ко такова м��то �е разполага индикатор, който �игнализира откъде �е управл�ва задвижващи�т механизъм; прехвърл�нето на контрола между щурман�ки� мо�тик и машинните отделени� е възможно един�твено от главното машинно отделение или от главната зала за управление на машинното отделение; тази �и�тема включва �ред�твата за предотврат�ване на значителни изменени� в теглителната �ила на гребни� винт, когато �е прехвърл� управлението от едно м��то на друго;

12.6.6 тр�бва да е възможно задвижващи�т механизъм да �е управл�ва от м��то, дори и в �лучай на отказ на ко�то и да е ча�т от �и�темата за ди�танционно управление; тр�бва �ъщо да е възможно да �е контролира �помагателни�т механизъм, необходим за задвижването и безопа�но�тта на кораба, при или близо до въпро�ни� двигателен механизъм;

12.6.7 �и�темата за ди�танционно управление е проектирана да задей�тва аварийната �игнализаци� в �лучай на авари�; когато �е упражн�ва локален контрол, �е поддържа предварително зададената �коро�т и по�ока на теглителната �ила на гребните винтове;

12.6.8 на щурман�ки� мо�тик в главното машинно контролно отделение и на площадката за извършване на маневри �е по�тав�т индикатори за:

12.6.8.1 �коро�тта на гребни� винт и по�оката на ротаци� в �лучай на гребни винтове � фик�ирана �тъпка, и

12.6.8.2 �коро�тта и �тъпката на гребни� винт в �лучай на гребни винтове � контролируема �тъпка;

12.6.9 о�игур�ва �е �игнализаци� на щурман�ки� мо�тик и в машинното отделение, ко�то показва ни�ко пу�ково въздушно нал�гане, което �е задава на такова равнище, което позвол�ва по-нататъшни� пу�к на главни� двигател; в �лучай че �и�темата за ди�танционно управление на двигател� е предназначена за автоматичен пу�к, бро�т на неу�пешните по�ледователни автоматични пу�кови опити �е намал�ва, за да �е �ъхрани до�татъчно пу�ково въздушно нал�гане за локално �тартиране.

12.7 Когато главни�т задвижващ механизъм и �вързаните � него други механизми, включително източниците на о�новно електриче�ко захранване, �а оборудвани � различни равнища на автоматичен и ди�танционен контрол и �а под по�то�нно ръчно управление от контролната зала, �хемата и органите за управление �а проектирани, оборудвани и ин�талирани така, че функционирането на двигател� да бъде толкова безопа�но и ефективно, както би било в �лучай на директен контрол; за целта �е прилагат точки от II-1/Д/1 до II-1/Д/5 �поред �луча�. Специално внимание �е обръща на защитата на такива помещени� �рещу пожар и наводн�ване.

12.8 Като ц�ло �и�темите за автоматичен пу�к, работа и контрол включват възможно�т за ръчна отм�на на автоматичното управление. Отказът на ко�то и да е ча�т от тези �и�теми не може да попречи на използването на ръчен контрол.

КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕ�И �� ИЛИ СЛЕД 1 Я�У�РИ 2012 Г., С ДЪЛЖИ�� 24 M И ПОВЕЧЕ:

12.9 При нови кораби кла�ове B, C и D, по�троени на или �лед 1 �нуари 2012 г., автоматичните �и�теми �е проектират, така че да �е гарантира, че праговото предупреждение за пред�то�що или незабавно забав�не или �пиране на задвижващи� механизъм �е подава на вахтени� офицер навреме за оцен�ване на навигационните об�то�тел�тва в �пешни �лучаи. По-�пециално �и�темите тр�бва да контролират, наблюдават, докладват, предупреждават и предприемат дей�твие за безопа�но�т за забав�не или �пиране на задвижването, като в �ъщото време предо�тав�т на вахтени� офицер възможно�т за ръчна наме�а, о�вен в �лучаите, когато ръчната наме�а бързо би довела до пълен отказ на двигател� и/или на задвижващото оборудване, например при твърде ви�ока �коро�т.

13. Парни тръбопроводни ин�талации (правило 33)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D:

13.1 В�еки парен тръбопровод и в�ички принадлежно�ти, �вързани към него, по които може да преминава пара, �е проектират, изграждат и ин�талират така, че да у�то�т на мак�ималното работно натоварване, на което може да �а подложени.

13.2 О�игур�ват �е �ред�тва за оттичането на в�еки парен тръбопровод, в който може да �е предизвика дей�твие на опа�но водно нал�гане.

13.3 В �лучай че през паропровода или принадлежно�тта преминава пара от източник � по-ви�око нал�гане от това, за което е предназначена, �е ин�талират �ъответни�т редукционен вентил, предпазен вентил и манометър.

14. Си�теми за въздушно нал�гане (правило 34)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D:

14.1 О�игур�ват �е �ред�тва за предотврат�ване на �връхнал�гане във в�ички ча�ти на �и�темите под въздушно нал�гане и там където водните кожу�и или обшивките на въздушните компре�ори и охладители могат да бъдат подложени на опа�но �връхнал�гане поради теч в т�х от ча�тите, подложени на въздушно нал�гане. За в�ички �и�теми �е о�игур�ват подход�щи �ред�тва за о�вобождаване на парата.

14.2 О�новните пу�кови въздушни �ред�тва на главните двигатели � вътрешно горене �а подход�що защитени �рещу ефекта на обратната дъга и вътрешна ек�плози� в пу�ковите въздухопроводи.

14.3 В�ички изпу�кателни тръби от пу�ковите въздушни компре�ори вод�т директно до пу�ковите въздухо�ъбирателни резервоари, а в�ички пу�кови тръби от въздухо�ъбирателните резервоари до главни� и �помагателните двигатели �а изц�ло отделени от �и�темата на изпу�кателните тръби.

14.4 Вземат �е мерки за мак�имално ограничаване на навлизането на ма�ло в �и�темите под въздушно нал�гане, както и за о�игур�ване на оптимално оттичане от т�х.

15. Защита �рещу шума (правило 36)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D:

Предприемат �е мерки да �е намали шумът от двигателите в машинните отделени� до допу�тимите норми. В �лучай че този шум не може да �е намали в допу�тимите мерки, източникът на наднормени� шум �е изолира или отдел� по подход�щ начин или �е о�игур�ва �по�об за изб�гването му, когато помещението е обитаемо. Пер�оналът, който влиза в такива помещени�, �е екипира � шлемофони.

16. ��ан�ьори

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ �, B, C И D:

16.1 ПътничеÑ�ките и товарните аÑ�анÑ�ьори по отношение на размерите, конÑ�трукциÑ�та, капацитета за превоз на пътници и/или Ñ�токи Ñ�ъответÑ�тват на изиÑ�кваниÑ�та, поÑ�очени от Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ за вÑ�еки отделен Ñ�лучай или за вÑ�Ñ�ко едно Ñ�ъоръжение.

16.2 ИнÑ�талационните Ñ�хеми и инÑ�трукциите за поддръжка, включително разпоредбите за периодични прегледи, Ñ�е одобрÑ�ват от Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“, коÑ�то проверÑ�ва и одобрÑ�ва Ñ�ъоръжението, преди то да бъде пуÑ�нато в екÑ�плоатациÑ�.

16.3 Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“, Ñ�лед като одобри Ñ�ъоръжението, издава удоÑ�товерение, което Ñ�е Ñ�ъхранÑ�ва на борда.

16.4 Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ може да разреши периодичните проверки да Ñ�е извършват от екÑ�перт, одобрен от админиÑ�трациÑ�та или от призната организациÑ�.

Ч�СТ Г

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И�СТ�Л�ЦИИ

1. Общи положени� (правило 40)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

1.1 Електриче�ките ин�талации под�игур�ват:

1.1.1 в�ички �помагателни електриче�ки дейно�ти, необходими за поддържане на кораба в нормални работни и жилищни у�лови� без приб�гване до аварийни� източник на електриче�ка енерги�;

1.1.2 подаването на електриче�ката енерги�, необходима за безопа�но�тта на кораба при различни аварийни �итуации; и

1.1.3 безопа�но�тта на пътниците, екипажа и кораба �рещу токови удари.

1.2 Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ предприема вÑ�ички необходими мерки, за да оÑ�игури еднаквото въвеждане и прилагане на разпоредбата на наÑ�тоÑ�щата чаÑ�Ñ‚ по отношение на електричеÑ�ките инÑ�талации.

2. О�новен източник на електриче�ка енерги� и о�ветление (правило 41)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

2.1 �овите кораби кла�ове С и D, в които електриче�ката енерги� е един�твената енерги� за поддържане на �помагателните дейно�ти, които �а от о�новно значение за безопа�но�тта на кораба, както и новите и �ъще�твуващите кораби кла� B, в които електриче�ката енерги� е един�твената енерги� за поддържане на �помагателните дейно�ти, които �а от о�новно значение за безопа�но�тта и задвижването на кораба, �е под�игур�ват � два или повече агрегата за такава енерги�, за да могат да �е извършват горепо�очените дейно�ти, когато един от агрегатите не функционира.

При новите кораби кла�ове С и D � дължина, по-малка от 24 m, един от главните агрегати може да �е пу�ка от главни� задвижващ двигател, при у�ловие че о�игур�ваната енерги� е такава, ко�то може да захранва горе�поменатите дейно�ти, когато н�кой от другите агрегати не функционира.

2.2.1 О�новната електроо�ветителна �и�тема е кон�труирана така, че тези ча�ти от кораба, които обикновено �а до�тъпни и �е използват от пътниците или екипажа, �е захранват от о�новни� източник на електроенерги�.

2.2.2 О�новната електроо�ветителна �и�тема е кон�труирана така, че при възникване на пожар или друга повреда в помещени�та, �ъдържащи о�новни� източник на електроенерги�, �ъответното тран�форматорно оборудване, ако има такова, главното разпределително табло и главни�т превключвател на о�ветлението, аварийната �и�тема за о�ветление по точка 3 да продължава да функционира.

2.2.3 �варийната електроо�ветителна �и�тема е така кон�труирана, че при възникване на пожар или друга повреда в помещени�та, �ъдържащи авариен източник на електроенерги�, �ъответното тран�форматорно оборудване, ако има такова, аварийното разпределително табло и аварийни�т превключвател за о�ветлението, о�новната електриче�ка �и�тема за о�ветление по тази точка да продължава да функционира.

2.3 О�новното разпределително табло �е разполага по такъв начин по отношение на о�новни� генераторен агрегат, при който, доколкото е практиче�ки възможно, цело�тта на обикновеното електриче�ко захранване да бъде повли�но един�твено от пожар или от друга повреда в помещението, където �а ин�талирани генераторни�т агрегат и разпределителното табло.

КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕ�И �� ИЛИ СЛЕД 1 Я�У�РИ 2012 Г.

2.4 В кораби кла�ове B, C и D, по�троени на или �лед 1 �нуари 2012 г., �е о�игур�ва допълнително о�ветление във в�ички каюти, за да �е укаже ��но изходът, така че лицата, които �е намират вътре, да бъдат в �ъ�то�ние да �тигнат до вратата. Такова о�ветление, което може да бъде �вързано към авариен източник на електроенерги� или да разполага � автономен енергиен източник във в��ка каюта, тр�бва да �е включи автоматично, ако захранването за нормалното о�ветление в кабината бъде прекратено, и да о�тане включено поне 30 минути.

3. �вариен източник на електриче�ка енерги� (правило 42)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

3.1 В�еки кораб �е оборудва �ъ� �амозареждащ �е авариен източник на електроенерги� � аварийно разпределително табло, разположено над горната палуба, на ле�нодо�тъпно м��то, без допир � границите на машинните отделени� от категори� � или � отделени�та, където е разположен о�новни�т източник на електриче�ка енерги� или о�новното разпределително табло.

3.1.1 Изи�кването в първата точка не е задължително, при у�ловие че корабите �а проектирани � две напълно еднакви отделени�, разделени от поне едно водонепроницаемо и огнеу�тойчиво помещение и две вертикални прегради или алтернативна кон�трукци�, предо�тав�ща �ъщото ниво на безопа�но�т, и че има поне един генератор �ъ� �ъответно разпределително табло и т.н. във в��ко машинно отделение.

3.2 �варийни�т източник на електроенерги� може да �ъ�тавл�ва или акумулаторна батери�, ко�то отговар� на изи�квани�та на точка 3.5, без да �е презарежда или да претърп�ва прекомерен �пад в напрежението, или генератор, който отговар� на изи�квани�та на точка 3.5, задвижван от механизъм � вътрешно горене �ъ� �амо�то�телно зареждане на гориво � точка на възпламен�ване не по-ни�ка от 43°С, � автоматични пу�кови у�трой�тва за новите кораби и одобрени пу�кови у�трой�тва за �ъще�твуващите кораби и � временен източник за аварийна електриче�ка енерги� в �ъответ�твие � точка 3.6, � изключение, когато на новите кораби от кла�ове С и D � дължина, по-малка от 24 mM, �е ин�талира за конкретни� кон�уматор и за �рока, определен от тези правила, незави�има акумулаторна батери� на подход�щото м��то.

3.3 Ð�варийниÑ�Ñ‚ източник на електроенергиÑ� Ñ�е разполага по начин, при който да може да работи ефективно при наклон на кораба от 22,5° и при надлъжен наклон на кораба от 10° от равен кил. Ð�варийниÑ�Ñ‚/те генераторен/ни агрегат/и е/Ñ�а в Ñ�ÑŠÑ�тоÑ�ние на готовноÑ�Ñ‚ при вÑ�Ñ�какви вероÑ�тни Ñ�тудени уÑ�ловиÑ�, а при новите кораби – в Ñ�ÑŠÑ�тоÑ�ние за автоматичен пуÑ�к.

3.4 �варийното разпределително табло е разположено практиче�ки възможно най-близо до аварийни� източник на електроенерги�.

3.5 �варийни�т източник на енерги� �ъгла�но точка 3.1:

3.5.1 е в �ъ�то�ние да работи по принцип за �рок от:

12 ча�а в кораби кла� В (нови и �ъще�твуващи);

6 ча�а в кораби кла� С (нови);

3 ча�а в кораби кла� D (нови);

3.5.2 в ча�тно�т да може едновременно да захранва кон�уматорите, както �а определени в рамките на дейно�тите, по�очени по-долу, �поред нуждите за кла�а на корабите за �роковете, определени по-горе:

а) една аварийна помпа в трюма и една от противопожарните помпи;

б) аварийното о�ветление:

3.5.2.1 на в�еки �борен пункт или �танци� за качване на кораба, както и от�трани, както е предвидено в Глава III/5.3;

3.5.2.2 по в�ички коридори, �тълбища и изходи, водещи до �борни� пункт или �танциите за качване на кораба;

3.5.2.3 в машинните отделени� и на м��тото, където е разположен аварийни�т генератор;

3.5.2.4 в контролните �танции, където �е намира радио- и навигационното оборудване;

3.5.2.5 �поред изи�квани�та на Глави II-2/Б/16.1.3.7 и II-2/Б/6.1.7;

3.5.2.6 във в�ички �кладови помещени� за противопожарна екипировка;

3.5.2.7 при една аварийна помпа в трюма и при една от противопожарните помпи, поÑ�очени в буква „а“ и при пуÑ�ковиÑ� пункт на техните двигатели;

в) навигационните �ветлини на кораба;

г) 1. ц�лото оборудване за комуникаци�,

2. общата �игнална �и�тема,

3. противопожарна детекторна �и�тема, и

4. в�ички �игнали, необходими в �лучай на авари�, ако �е захранват � електриче�тво от о�новните генератори на кораба;

д) помпата за пожарога�ителните пръ�качки на кораба, ако има такава и ако работи � електриче�тво; и

е) дневната �игнална лампа на кораба, ако �е захранва от о�новни� източник на електроенерги� на кораба;

3.5.3. да бъде в �ъ�то�ние да захранва за период от половин ча� електриче�ките защитени от атмо�ферни вли�ни� врати заедно �ъ� �ъответните вериги за контрол, обозначение и �игнализаци�.

3.6. Временни�т източник на аварийна електроенерги�, в �ъответ�твие � точка 3.2, �е �ъ�тои от акумулаторна батери�, разположена на подход�що м��то за използване в аварийна �итуаци�, ко�то може да захранва, без да е необходимо да �е презарежда или без да претърп�ва прекомерен �пад в напрежението за половин ча�:

а) о�ветлението по точка 3.2.б.1 от тази точка;

б) водонепроницаемите врати по точки 3.7.2 и 3.7.3 от Глава II-1/Б/13, но непременно в�ички едновременно, о�вен ако е предвиден незави�им временен източник на акумулирана енерги�; и

в) веригите за контрол, обозначение и �игнализаци� по точка 7.2 от Глава II-1/Б/13.

3.7. �ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕ�И �� ИЛИ СЛЕД 1 Я�У�РИ 2003 Г.:

Когато е необходима електриче�ка енерги�, за да �е въз�танови задвижването на кораба, мощно�тта е до�татъчна, за да �е въз�танови задвижването на кораба във връзка � другите механизми, �поред �луча�, от мъртво �ъ�то�ние на кораба до 30 минути �лед прекъ�ване на електрозахранването.

4. Спомагателно аварийно о�ветление за ро-ро кораби (правило 42-1)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

В допълнение към аварийното о�ветление по Глава II-1/Г/3.5.2.б за в�еки кораб � ро-ро товарни помещени� или �пециална категори� помещени�:

4.1 вÑ�ички общи пътничеÑ�ки помещениÑ� и коридори Ñ�е подÑ�игурÑ�ват Ñ�ÑŠÑ� Ñ�помагателно електричеÑ�ко оÑ�ветление, което може да работи най-малко три чаÑ�а, когато вÑ�ички други източници на електроенергиÑ� Ñ�а отказали, и при вÑ�Ñ�ко наклонено Ñ�ÑŠÑ�тоÑ�ние; оÑ�ветлението Ñ�е инÑ�талира, така че доÑ�тъпът до аварийните Ñ�редÑ�тва да Ñ�е вижда леÑ�но; източникът на енергиÑ� за аварийното оÑ�ветление Ñ�е Ñ�ÑŠÑ�тои от акумулаторни батерии, разположени в оÑ�ветените отделениÑ�, и Ñ�е зарежда поÑ�тоÑ�нно, когато това е възможно, от аварийното разпределително табло. Ð�лтернативно Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ може да разреши вÑ�Ñ�какво друго Ñ�редÑ�тво за оÑ�ветление, което притежава най-малко Ñ�ъщите възможноÑ�ти; при аварийното оÑ�ветление вÑ�еки отказ на лампата веднага Ñ�тава виден; вÑ�Ñ�ка инÑ�талирана акумулаторна батериÑ� Ñ�е Ñ�менÑ� периодично в завиÑ�имоÑ�Ñ‚ от конкретната продължителноÑ�Ñ‚ на дейÑ�твието й в уÑ�ловиÑ�та на заобикалÑ�щата Ñ� околна Ñ�реда; и

4.2 о�вен в �лучаите, когато е о�игурено �помагателно аварийно о�ветление, в �ъответ�твие � изи�квани�та на точка 4.1, във в�еки коридор в помещени�та на екипажа, във в��ко помещение за отдих и във в��ко работно помещение, в което обикновено има хора, �е по�тав� прено�има лампа � презареждаща �е батери�.

5. Предпазни мерки �рещу токов удар, пожар и други ри�кове от електриче�ки характер (правило 45)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

5.1 �езащитените метални ча�ти на електриче�кото оборудване или �ъоръжени�та, които не �е захранват � електриче�ка енерги�, но които при авари� биха могли да бъдат захранвани, �е зазем�ват, о�вен ако оборудването или �ъоръжени�та �а:

5.1.1 захранвани � напрежение, което не надвишава 50 V прав ток или 50 V �редна квадратна �тойно�т на корен между проводниците; за получаването на това напрежение не могат да �е използват автотран�форматори; или

5.1.2 захранвани � напрежение, което не надвишава 250 V от обезопа�ени изолиращи тран�форматори, захранващи �амо едно кон�умиращо у�трой�тво; или

5.1.3 произведени в �ъответ�твие � принципа за двойната изолаци�.

5.2 В�ички електриче�ки апаратури �е произвеждат и ин�талират, така че да не причин�ват повреди, когато �е тран�портират или допират при нормални у�лови� на ек�плоатаци�.

5.3 Обезопа��ват �е �траните, задната ча�т и при необходимо�т предната ча�т на разпределителните табла. Откритите заземени ча�ти �ъ� зазем�ващо напрежение над това, определено в точка 5.1.1, не �е ин�талират в предната ча�т на тези разпределителни табла. При необходимо�т �е използват пла�тири или решетки в предната и в задната ча�т на разпределителното табло.

5.4 �езаземените разпределителни �и�теми �е оборудват � у�трой�тво, контролиращо равнището на зазем�ващата изолаци�, което издава звукова или визуална �игнализаци� при недопу�тими ни�ки �тойно�ти на изолаци�.

5.5.1 В�ички метални обшивки и предпазни обвивки на кабелите �а прави и заземени.

5.5.2 Ð’Ñ�ички електричеÑ�ки кабели и инÑ�талации, външни за оборудването, Ñ�а най-малко от противопожарен тип и Ñ�е инÑ�талират по начин, при който да не Ñ�е нарушават техните противопожарни Ñ�войÑ�тва. При необходимоÑ�Ñ‚ за дадена инÑ�талациÑ� Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ може да разреши използването на Ñ�пециален вид кабели, като радиочеÑ�тотни кабели, които не Ñ�ъответÑ�тват на горепоÑ�оченото.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D:

5.5.3 Кабелите и електричеÑ�ката мрежа, оÑ�игурÑ�ващи оÑ�новната или аварийна електроенергиÑ�, оÑ�ветлението, вътрешните комуникации или Ñ�игнали, доколкото е възможно, не преминават през камбузите, пералните, машинните отделениÑ� от категориÑ� Ð� и обшивки и другите огнеопаÑ�ни помещениÑ�. Ð’ новите и Ñ�ъщеÑ�твуващите ро-ро пътничеÑ�ки кораби кабелите за аварийната Ñ�игнализациÑ� и виÑ�окоговорителната уредба, инÑ�талирани на или Ñ�лед 1 юли 1998 г., Ñ�е одобрÑ�ват от Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“, като Ñ�е взимат предвид препоръките на ИМО. Кабелите, Ñ�вързващи пожарните помпи Ñ� аварийното разпределително табло, Ñ�а огнеупорни, ако преминават през виÑ�око пожароопаÑ�ни помещениÑ�. Когато това е практичеÑ�ки възможно, такива кабели Ñ�е разполагат, така че да предотвратÑ�Ñ‚ възможноÑ�тта да бъдат повредени вÑ�ледÑ�твие виÑ�ока температура на вертикалните прегради, коÑ�то може да Ñ�е предизвика от пожар в Ñ�ÑŠÑ�едно помещение.

5.6 Кабелите и електриче�ката мрежа �е ин�талират и поддържат по начин, при който �е изб�гва прегр�ването им или други повреди. Връзките и �ъединени�та на в�ички проводници �а изработени, така че да запазват първоначалната �и електриче�ка и механична противопожарна защита и когато е необходимо, огнеупорно�т.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

5.7.1 В��ка отделна верига е защитена �рещу къ�о �ъединение и �рещу претоварване, � изключение на �лучаите, разрешени в Глави II-1/В/6 и II-1/В/7.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D:

5.7.2 Разположението на о�ветителните тела е такова, че да не предизвиква повишаване на температурата, което би могло да повреди кабелите и електриче�ката мрежа, или прекалено нагорещ�ване на заобикал�щи� материал.

5.8.1 �кумулаторните батерии �е по�тав�т в подход�щи корпу�и, а помещени�та, в които предимно �е ползват, �а правилно кон�труирани и добре вентилирани.

5.8.2 В тези помещени� не �е разрешава електриче�ко или друго оборудване, което би могло да бъде източник на възпламен�ване на горими изпарени�.

5.9 Си�темите за разпределение �е разполагат по начин, при който в��ка главна вертикална зона, определена в Глава II-2/�/2.9, да не може да пречи на работата за о�игур�ване безопа�но�тта на в��ка друга такава зона. Това изи�кване �е �чита, че е �пазено, ако о�новната и аварийната захранващи линии, преминаващи през в��ка такава зона, �а отделени както вертикално, така и хоризонтално, колкото е възможно повече.

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕ�И �� ИЛИ СЛЕД 1 Я�У�РИ 2012 Г.:

5.10 �е �е монтира електриче�ко оборудване в помещени�, където е възможно натрупването на ле�нозапалими �ме�и, например в помещени�, предназначени о�новно за акумулаторни батерии, в шкафове за бои, в �кладове на ацетилен или подобни помещени�, о�вен ако админи�траци�та �чита, че такова оборудване е:

5.10.1 ключово за оперативни цели;

5.10.2 от вид, който не би запалил �ъответната �ме�;

5.10.3 подход�що за �ъответното про�тран�тво; и

5.10.4 подход�що �ертифицирано за безопа�но използване при прах, пара или газове, на които е веро�тно да бъде изложено.

Ч�СТ Д

ДОПЪЛ�ИТЕЛ�И ИЗИСКВ��ИЯ, ПРИЛОЖИМИ КЪМ ПЕРИОДИЧ�О ОБСЛУЖВ��ИТЕ М�ШИ��И ОТДЕЛЕ�ИЯ

О�обена проверка (правило 54)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ извършва оценка дали машинните отделениÑ� на нови кораби от клаÑ�ове B, C и D и Ñ�ъщеÑ�твуващи кораби от клаÑ� Ð’ могат периодично да минават на безвахтен режим на обÑ�лужване или не и ако разреши такова обÑ�лужване, дали е необходимо прилагане на допълнителни мерки оÑ�вен поÑ�очените в разпоредбите на тази чаÑ�Ñ‚, за да Ñ�е поÑ�тигне Ñ�ъщата безопаÑ�ноÑ�Ñ‚ както при вахтено обÑ�лужване на тези отделениÑ�.

1. Общи положени� (правило 46)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

1.1 Предвидените мерки гарантират, че безопа�но�тта на кораба при в��какви у�лови� на корабоплаване, включително при маневриране, е като тази на кораб, на който машинните отделени� �а об�лужвани.

1.2 Предприемат �е мерки за гарантиране на надеждното функциониране на оборудването и за задоволителната организаци� на редовните ин�пекции и рутинни проверки, които гарантират по�то�нното правилно функциониране.

1.3 В�еки кораб �е �набд�ва � документи, доказващи неговата годно�т за работата на периодично необ�лужваните машинни отделени�.

2. Противопожарни мерки (правило 47)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D:

2.1 О�игур�ват �е �ред�тва за у�танов�ване и �игнализиране във възможно най-ранен �тадий на пожар:

2.1.1 в об�адните тръби на нагревател� за въздух и за изпу�кане на пара (вентилационни тръби); и

2.1.2 в изпу�кателните въздушни джобове на цилиндъра на задвижващи� механизъм, о�вен когато �е �чита, че за конкретни� �лучай това не е необходимо.

2.2 Двигателите � вътрешно горене � 2250 kW и повече или тези � цилиндри � диаметър от повече от 300 mm �е оборудват � детектори за горивно оро��ване на картера или � датчици за температурата на лагерите на двигателите или � други подобни при�по�облени�.

3. Защита �рещу наводн�ване (правило 48)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

3.1 Помпите в трюма на кораба в периодично необ�лужваните машинни отделени� �е разполагат и контролират по начин, по който акумулирането на течно�ти �е у�танов�ва под нормален ъгъл на уравнове��ване и наклон, и имат до�татъчен капацитет ле�но да побират обичайни� дренаж по време на периода на необ�лужване.

3.2 Когато помпите в трюма на кораба �а � автоматичен пу�к, �е предвиждат �ред�тва за �игнализиране кога притокът на течно�т е по-гол�м от капацитета на помпата или дали помпата �е включва по-че�то, отколкото е нормално да �е очаква. В тези �лучаи в трюмовете могат да �е допу�кат помпи � по-малък капацитет, за да покри�т определен разумен период от време. Когато �а ин�талирани автоматично контролирани помпи в трюма на кораба, �пециално внимание �е обръща на изи�квани�та за предотврат�ване на замър��ване � гориво.

3.3 Контролните команди на в�еки в�мукателен клапан, изпу�кателен клапан под водолини�та или на впръ�кваща инжекционна �и�тема на трюма �е разполагат по начин, при който да позвол�ват необходимото време за работа в �лучай на наводн�ване на помещението, като �е предвиди времето, необходимо за до�тигане и о�ъще�тв�ване на тези команди. Предвиждат �е у�трой�тва за активиране на командите, разположени над равнището, до което помещението може да бъде наводнено, когато корабът е � пълен товарен капацитет.

4. Управление на задвижващи� механизъм от щурман�ки� мо�тик (правило 49)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D:

4.1 От щурман�ки� мо�тик �е о�игур�ва пълен контрол при в�ички у�лови� на корабоплаване, включително и при маневриране, върху �коро�тта, по�оката на теглителната �ила и ако е необходимо, върху �тъпката на гребни� винт.

4.1.1 Ди�танционното управление �е о�ъще�тв�ва от отделно у�трой�тво за управление на в�еки отделен гребен винт � автоматично задвижване на в�ички �вързани дейно�ти, включително, когато това е необходимо, �ред�тва за предотврат�ване претоварването на двигателни� механизъм.

4.1.2 О�новни�т задвижващ механизъм е оборудван � у�трой�тво за аварийно �пиране от щурман�ки� мо�тик, което е незави�имо от �и�темата за управление на щурман�ки� мо�тик.

4.2 Маневрирането от щурман�ки� мо�тик към задвижващи� механизъм �е �игнализира �ъответно в главната зала за управление на двигател� или в �танци�та за управление на задвижващи� механизъм �поред �луча�.

4.3 Ди�танционно управление на машинното отделение е възможно �амо от едно м��то едновременно; от такива ме�та, от които �е разрешават взаимо�вързани контролни у�трой�тва. �а в��ко такова м��то �е разполага индикатор, който �игнализира откъде �е управл�ва задвижващи�т механизъм. Прехвърл�нето на контрола между щурман�ки� мо�тик и машинните отделени� е възможно един�твено от главното машинно отделение или от главната зала за управление на машинното отделение. Си�темата включва �ред�тва за предотврат�ване на значителни изменени� в теглителната �ила на гребни� винт, когато �е прехвърл� управлението от едно м��то на друго.

4.4 В�ички механизми, необходими за безопа�ната ек�плоатаци� на кораба, могат да �е управл�ват от м��то дори и в �лучай на отказ на ко�то и да е ча�т от �и�темите за автоматичен или ди�танционен контрол.

4.5 Си�темата за ди�танционно автоматично управление е проектирана да задей�тва аварийната �игнализаци� в �лучай на авари�. �ко е практиче�ки подход�що, когато �е упражн�ва локален контрол, �е поддържа предварително зададената �коро�т и по�ока на теглителната �ила на гребните винтове.

4.6 �а щурман�ки� мо�т �е монтират индикатори за:

4.6.1 �коро�тта на гребни� винт и по�оката на ротаци� в �лучай на гребни винтове � фик�ирана �тъпка; или

4.6.2 �коро�тта и �тъпката на гребни� винт в �лучай на гребни винтове � контролируема �тъпка.

4.7 Бро�т на неу�пешните по�ледователни автоматични пу�кови опити �е намал�ва, за да �е �ъхрани до�татъчно пу�ково въздушно нал�гане. О�игур�ва �е �игнализаци�, ко�то показва ни�ко пу�ково въздушно нал�гане на равнище, което в�е още позвол�ва �тартиране на работата на задвижващи� механизъм.

5. Комуникации (правило 50)

�ОВИ И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С В И �ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ С И D С ДЪЛЖИ�� 24 M И ПОВЕЧЕ:

О�игур�ват �е надеждни �ред�тва за у�тна комуникаци� между главната зала за управление на двигател� или �танци�та за управление на задвижващи� механизъм, �поред �луча�, щурман�ки� мо�тик и помещени�та на инженерите.

6. Си�тема за аварийна �игнализаци� (правило 51)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

6.1 О�игур�ва �е �и�тема за �игнализаци�, показваща в��ка повреда, изи�кваща внимание, и ко�то:

6.1.1 може да издава звуков �игнал в главната зала за управление на двигател� или в �танци�та за управление на задвижващи� механизъм и визуално да показва в��ко отделно значение на �игнализаци�та на подход�що м��то;

6.1.2 има връзка � общите помещени� на инженерите и � каютите на в�еки инженер по�ред�твом ключ за �елективно превключване, който гарантира връзка � най-малко една от каютите; допу�кат �е и алтернативи, но �амо когато те �а равно�тойни;

6.1.3 активира визуална и звукова �игнализаци� при щурман�ки� мо�тик при в��ка �итуаци�, ко�то изи�ква дей�твие или внимание от �трана на вахтени� офицер;

6.1.4 при необходимо�т е проектирана на принципа на надеждно�т; и

6.1.5 активира инженерната �игнализаци�, ко�то �е изи�ква �ъгла�но Глава II-1/В/10, в �лучай че н�ко� от �игнализациите не бъде забел�зана на м��то в определени� �рок от време.

6.2.1 �лармената �и�тема �е захранва по�то�нно и има автоматичен превключвател за аварийно енергийно захранване в �лучай на повреда на нормално енергийно захранване.

6.2.2 В��ка повреда в нормалното енергийно захранване на �игналната �и�тема �е отбел�зва �ъ� �игнал.

6.3.1 �лармената �и�тема е в �ъ�то�ние да �игнализира едновременно повече от една повреда и приемането на в��ка �игнализаци� не възпреп�т�тва друга �игнализаци�.

6.3.2 Приемане от мÑ�Ñ�тото, определено в точка 6.1, на вÑ�Ñ�ко алармено Ñ�ъбитие Ñ�е отбелÑ�зва на меÑ�тата, където то е било показано. Сигнализациите продължават да дейÑ�тват, докато бъдат приети, а визуалните индикатори на индивидуалните Ñ�игнализации – до отÑ�транÑ�ване на дефекта, Ñ�лед което Ñ�игналната Ñ�иÑ�тема автоматично Ñ�е задава отново в нормално работно Ñ�ÑŠÑ�тоÑ�ние.

7. Си�тема за безопа�но�т (правило 52)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

О�игур�ва �е �и�тема за безопа�но�т, ко�то гарантира, че в��ка �ериозна повреда в двигателите или в котлите, ко�то пред�тавл�ва непо�ред�твена опа�но�т, води до автоматично �пиране на тази ча�т от механизма, �лед което �е подава �игнал. Спирането на задвижващи� механизъм не �е активира автоматично, о�вен в �лучаите, когато това би довело до �ериозна повреда, ц�ло�тна повреда или ек�плози�. Когато е ин�талирана �и�тема за отм�на на �пирането на главни� задвижващ механизъм, т� е кон�труирана, така че да не може да �е активира по невнимание. Чрез индикатор �е обозначава, че �и�темата е активирана. �втоматичното управление за безопа�но �пиране и забав�не на двигателите е отделено от алармената �и�тема.

8. Специални изи�квани� за двигателите, котлите и електриче�ките ин�талации (правило 53)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

8.1 Главни�т източник на електроенерги� отговар� на �ледните изи�квани�:

8.1.1 когато електроенерги�та �е о�игур�ва обикновено от един генератор, �е предвиждат подход�щи �ред�тва за защита �рещу токов удар, които да обезпечат непрекъ�нато захранване на задвижващи� и навигационен механизъм, както и на �и�темите за безопа�но�т на кораба; в �лучай на повреда на генератора �е предвижда адекватно автоматично задей�тване и �вързване към главното разпределително табло на авариен генератор � капацитет, който о�игур�ва задвижващи� и навигационен механизъм, както и �и�темата за безопа�но�т на кораба, по�ред�твом автоматично ре�тартиране на най-важните �помагателни механизми, включително, при необходимо�т, и на по�ледващите операции;

8.1.2 когато електроенерги�та �е о�игур�ва обикновено от повече от един генератор едновременно, които работ�т паралелно, �е предвиждат мерки, примерно за защита �рещу токов удар, които гарантират, в �лучай на отказ на едини� от генераторните агрегати, че работата на о�таналите �е поддържа без �връхнатоварване и о�игур�ва функционирането на задвижващи� и навигационен механизъм, както и на �и�темата за безопа�но�т на кораба.

8.2 Когато �а необходими аварийни двигатели за пу�кане на други �помагателни задвижващи механизми, �е о�игур�ват автоматични превключватели.

9. Си�тема за автоматично управление и аварийна �игнализаци� (правило 53.4)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

9.1 Си�темата за контрол обезпечава дейно�тите, необходими за функционирането на главни� задвижващ механизъм и на �помагателните му механизми, по�ред�твом �ъответните автоматични �и�теми.

9.2 При автоматично превключване �е задей�тва �игнализаци�та.

9.3 За в�ички показатели за нал�гане, температури и равнище на течно�тите, както и за в�ичките други важни индикации, �е о�игур�ва �и�тема за �игнализаци�, ко�то отговар� на точка 6.

9.4 Създава �е централизиран пункт за управление � в�ички необходими �игнални панели и �ред�тва, които предупреждават за алармено �ъбитие.

9.5 О�игур�ват �е �ред�тва за поддържане на въздушното нал�гане на нужното равнище, когато двигателите � вътрешно горене, необходими за о�новното задвижване на кораба, �е пу�кат � въздух под нал�гане.

ГЛÐ�Ð’Ð� II – 2

ПРОТИВОПОЖ�Р�� З�ЩИТ�, ОТКРИВ��Е И ПОТУШ�В��Е �� ПОЖ�Р

Ч�СТ �

ОБЩИ ИЗИСКВ��ИЯ

1. О�новни принципи (правило 2)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

1.1 �а�то�щата глава отно�но противопожарната безопа�но�т цели:

1.1.1 да �е предотврат�т пожари и ек�плозии;

1.1.2 да �е намал�т ри�ковете, които пред�тавл�ва пожарът за човешки живот;

1.1.3 да �е намал�т ри�ковете от нана��не на щети на кораба, товара и околната �реда в�лед�твие на пожар;

1.1.4 пожарът и ек�плози�та да �е задържат, да �е овладе�т и да �е потушат при източника; и

1.1.5 да �е о�игур�т надеждни и ле�нодо�тъпни �ред�тва за евакуирането на пътниците и екипажа.

1.2 За по�тигане на целите отно�но противопожарната безопа�но�т, определени в точка 1.1, �ледните о�новни принципи, базирани на правилата в на�то�щата глава, �е инкорпорират в тези правила в �ъответ�твие � нуждите, типа на кораба и евентуалните ри�кове от пожар:

1.2.1 раздел�не на кораба по о�новни вертикални термични и �труктурни прегради;

1.2.2 отдел�не на жилищните помещени� от о�таналите на кораба по�ред�твом термични и �труктурни прегради;

1.2.3 ограничено използване на запалителни материали;

1.2.4 откриване на пожар в зоната на възникването му;

1.2.5 ограничаване и потушаване на пожара в м��тото на възникване;

1.2.6 защита на изходите и �ред�твата за до�тъп � цел борба � огън�;

1.2.7 бърз до�тъп до �ред�тва за потушаване на пожар;

1.2.8 минимализиране ри�ка от възпламен�ване на запалителни изпарени� от товара.

1.3 Целите на противопожарната безопа�но�т, определени в точка 1.1, �е по�тигат чрез изпълнение на изи�квани�та, изложени в на�то�щата глава, или чрез алтернативна концепци� и договорено�ти, които �ъответ�тват на ча�т Е от изменената глава II-2 на SOLAS от 1974 г., за корабите, по�троени на или �лед 1 �нуари 2003 г. Един кораб отговар� на функционалните изи�квани�, определени в точка 1.2, и е по�тигнал целите на противопожарна безопа�но�т, определени в точка 1.1, когато:

1.3.1 кон�трукци�та и �хемите на кораба като ц�ло отговар�т на �ъответните препоръчителни изи�квани� на на�то�щата глава;

1.3.2 кон�трукци�та и �хемите на кораба като ц�ло �а прегледани и одобрени в �ъответ�твие � ча�т Е от изменената Глава II-2 на SOLAS от 1974 г. за корабите, по�троени на или �лед 1 �нуари 2003 г.;

1.3.3 ча�т(и) на кон�трукци�та и �хемите �а прегледани и одобрени в �ъответ�твие � горе�поменатата ча�т Е от изменената Глава II-2 на SOLAS и о�таналите ча�ти на кораба отговар�т на �ъответните препоръчителни изи�квани� на на�то�щата глава.

1.4 В�ички кораби, които подлежат на ремонт, пром�на и модификации и �вързаното � т�х оборудване, продължават да отговар�т поне на по-горните изи�квани� към тези кораби.

Ремонтите, промените и модификациите, които Ñ�ъщеÑ�твено изменÑ�Ñ‚ параметрите на кораба или на пътничеÑ�ките жилищни помещениÑ� или значително увеличават екÑ�плоатационната годноÑ�Ñ‚ на кораба и на Ñ�вързаното Ñ� него оборудване, отговарÑ�Ñ‚ на най-новите изиÑ�кваниÑ� за нови кораби, доколкото Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ Ñ�чита това за необходимо и оÑ�ъщеÑ�твимо.

СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С В:

1.5 �езави�имо от изи�квани�та на точка 1.4 �ъще�твуващите кораби кла� В, превозващи повече от 36 пътници, в �лучаите, когато подлежат на ремонт, пром�на или модификации и �вързаното � това оборудване, отговар�т на �ледните изи�квани�:

1.5.1 в�ички материали, използвани за тези кораби, отговар�т на изи�квани�та по отношение на материала, използван в новите кораби кла� В; и

1.5.2 в�ички ремонти, модификации, изменени� и �вързаното � това оборудване, включващи подм�на на материал от 50 тона или повече от изи�квани� в Глава II-2/Б/16, отговар�т на изи�квани�та за новите кораби кла� В.

2. Определени� (правило 3)

�ОВИ КОР�БИ КЛ�СОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВ�ЩИ КОР�БИ КЛ�С B:

2.1 Ð�езапалим материал е материал, който не може да гори и не може да произвежда запалителни изпарениÑ� в количеÑ�тва, доÑ�татъчни да Ñ�е Ñ�амозапалÑ�Ñ‚, когато бъде загрÑ�Ñ‚ приблизително до 750°С, като това Ñ�е определÑ� Ñ� изпитване за определÑ�не температурата на възпламенÑ�ване в Ñ�ъответÑ�твие Ñ� РезолюциÑ� Ð�.799(19) на ИМО „Ревизирани препоръки за методите на изпитване за определÑ�не като незапалими на Ñ�троителни материали за кораби“. Ð’Ñ�еки друг материал Ñ�е Ñ�чита за запалим материал.

2.1.а З� КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕ�И �� ИЛИ СЛЕД 1 Я�У�РИ 2003 Г.:

�езапалим материал е материал, който не гори и не произвежда запалителни изпарени� в количе�тва, до�татъчни да �е �амозапал�т, когато бъде загр�т до приблизителна температура 750°С, като това �е определ� в �ъответ�твие � Кодек�а за методите за изпитване на температурата на възпламен�ване. В�еки друг материал �е �чита за запалим материал.

2.2 Стандартно изпитване за определ�не температурата на възпламен�ване е това, при което образци на �ъответните вертикални прегради или палуби �е излагат в изпитателна пещ на температури, �ъответ�тващи приблизително на �тандартната времева и температурна крива. Образците имат открита повърхно�т не по-малко от 4,65 m2 и ви�очина (или дължина на палубата) от 2,44 mM, като наподоб�ват възможно най-близко предвидената кон�трукци� и включват, при необходимо�т, най-малко една връзка. Стандартната времева и температурна крива �е определ� от плавна крива, преминаваща през �ледните точки на вътрешна температура на пещта:

Първоначална вътрешна температура на пещта: | 20°C |

След първите 5 минути: | 576°C |

След 10 минути: | 679°C |

След 15 минути: | 738°C |

След 30 минути: | 841°C |

След 60 минути: | 945°C |

2.2.а З� КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕ�И �� ИЛИ СЛЕД 1 Я�У�РИ 2003 Г.:

Стандартно изпитване за определ�не температурата на възпламен�ване е това, при което образци на �ъответните вертикални прегради и палуби �е излагат в изпитателна пещ при температури, �ъответ�тващи приблизително на �тандартната температурна крива. Методите за изпитване отговар�т на изи�квани�та на Кодек�а за методите за изпитване на температурата на възпламен�ване.

2.3 ОтделениÑ� от клаÑ� „Ð�“ Ñ�а отделениÑ�та, които Ñ�а изградени от вертикалните прегради и палубите и:

2.3.1 �а изградени от �томана или от друг еквивалентен материал;

2.3.2 �а подход�що под�илени;

2.3.3 �а изградени по начин, при който могат да предотврат�т преминаването на дим и пламъци до кра� на едноча�овото �тандартно изпитване за определ�не температурата на възпламен�ване;

2.3.4 �а изолирани � одобрени незапалими материали, така че �редната температура на неоткритата �трана да не превиши повече от 140°С над първоначалната температура, нито да превишава в нико� точка или �ъединение 180°С над първоначалната температура в рамките на времето, определена по-долу:

клаÑ� „Ð�-60″ | 60 минути |

клаÑ� „Ð�-30″ | 30 минути |

клаÑ� „Ð�-15″ | 15 минути |

клаÑ� „Ð�-0″ | 0 минути |

2.3.5 Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ изиÑ�ква изпитване на прототип на подпорната Ñ�тена или палубата, за да Ñ�е увери, че отговарÑ�Ñ‚ на горните изиÑ�кваниÑ� за цÑ�лоÑ�Ñ‚ и увеличаване на температурата в Ñ�ъответÑ�твие Ñ� изиÑ�кваниÑ�та на РезолюциÑ� Ð�.754 (18) на ИМО.

За корабите от клаÑ�ове Ð’, С и D, поÑ�троени на или Ñ�лед 1 Ñ�нуари 2003 г., „РезолюциÑ� Ð�.754 (18) на ИМО“ Ñ�е чете като „КодекÑ� за методите за изпитване за температурата на възпламенÑ�ване“.

2.4 ОтделениÑ� от клаÑ� „Ð’“ Ñ�а отделениÑ�та, които Ñ�а изградени от вертикални прегради, палуби, тавани или вътрешнобордови обшивки и отговарÑ�Ñ‚ на Ñ�ледните изиÑ�кваниÑ�:

2.4.1 изградени �а по такъв начин, че да могат да предотврат�т преминаването на пламъци до кра� на първи� половин ча� от �тандартно изпитване на температурата на възпламен�ване;

2.4.2 имат капацитет за изолаци�, при който �редната температура на неоткритата �трана не превишава 140°С над първоначалната температура и не превишава в нико� точка или �ъединение 225°С над първоначалната температура в рамките на времето, определено по-долу:

клаÑ� „B-15″ | 15 минути |

клаÑ� „B-0″ | 0 минути |

2.4.3 �а изградени от одобрени незапалими материали, както и в�ички о�танали материали, използвани за по�тро�ване и изграждане на отделени� от кла� В, �а незапалими, � изключение на възпламенителните покрити�, които могат да бъдат разрешени, при у�ловие че те отговар�т на други изи�квани� на тази глава;

2.4.4 Изпълнителна агенциÑ� „МорÑ�ка админиÑ�трациÑ�“ изиÑ�ква изпитване на прототип на отделението, за да Ñ�е увери, че то отговарÑ� на горепоÑ�очените изиÑ�кваниÑ� за цÑ�лоÑ�Ñ‚ и увеличаване на температурата в Ñ�ъответÑ�твие Ñ� РезолюциÑ� Ð�.754 (18) на ИМО.

За корабите от клаÑ�ове Ð’, С и D, поÑ�троени на или Ñ�лед 1 Ñ�нуари 2003 г., „РезолюциÑ� Ð�.754 (18) на ИМО“ Ñ�е чете като „КодекÑ� за методите за изпитване за температурата на възпламенÑ�ване“.

2.5 ОтделениÑ� от клаÑ� „С“ Ñ�а отделениÑ�, поÑ�троени от одобрени незапалими материали. За Ñ‚Ñ�Ñ… не е необходимо да отговарÑ�Ñ‚ нито на изиÑ�кваниÑ�та, отнаÑ�Ñ�щи Ñ�е до преминаването на дим и пламък, нито на ограничениÑ�та за увеличаването на температурата. ДопуÑ�кат Ñ�е възпламенителни покритиÑ�, при уÑ�ловие че те отговарÑ�Ñ‚ на оÑ�таналите изиÑ�кваниÑ� на наÑ�тоÑ�щата глава.

2.6 Ð�епрекъÑ�нати тавани и вътрешнобордови обшивки от клаÑ� „Ð’“ Ñ�а тези тавани и вътрешнобордови обшивки, които Ñ�вършват единÑ�твено в отделение от клаÑ� „Ð�“ или „B“.

2.7 Стомана или друг еквивалентен материал. Думите „еквивалентен материал“ в израза „Ñ�томана или друг еквивалентен материал“ означават вÑ�еки незапалим материал, който Ñ�ам по Ñ�ебе Ñ�и или в изолациÑ� притежава Ñ�труктурни цÑ�лоÑ�тни Ñ�войÑ�тва, които Ñ�а еквивалентни на Ñ�томаната Ñ�лед подлагане на дейÑ�твително изпитване на температурата на възпламенÑ�ване (например алуминиева Ñ�плав Ñ� подходÑ�ща изолациÑ�).

2.8 �и�ка �коро�т на разпро�транение на пламъка означава, че опи�аната по този начин повърхно�т има адекватно �ъпротивление на разпро�тран�ването на пламъка, което �е определ� от изпитването за определ�не температурата на възпламен�ване в �ъответ�твие � изи�квани�та на Резолюци� �.653 (16) на ИМО за довършителните материали за подпорната �тена, тавана и палубата.

2.8.a З� КОР�БИ КЛ�СОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕ�И �� ИЛИ СЛЕД 1 Я�У�РИ 2003 Г.:

�и�ка �коро�т на разпро�транение на пламъка означава, че опи�аната по този начин повърхно�т има адекватно �ъпротивление на разпро�тран�ването на пламъка, което �е определ� в �ъответ�твие � Кодек�а за методите за изпитване на температурата на възпламен�ване.

2.9 ОÑ�новни вертикални зони Ñ�а тези Ñ�ектори, където корпуÑ�ÑŠÑ‚, надÑ�тройката и покритите палуби Ñ�а разделени от отделениÑ� от клаÑ� „Ð�“, на които Ñ�редната дължина и широчина на вÑ�Ñ�ка палуба като цÑ�ло не превишава 40 mM.

2.10 Жилищни помещени� �а тези помещени�, които �е използват като общи: коридори, тоалетни, кабини, канцеларии, лазарети, кина, �таи за игри и развлечени�, бръ�нарници, килери за провизии, без уреди за готвене, и други подобни помещени�.

2.11 Общи помещени� �а тази ча�т от жилищните помещени�, които �е използват като зали, трапезарии, в�екидневни и други подобни по�то�нно �амо�то�телни помещени�.

2.12 Сервизни помещени� �а тези помещени�, които �е използват като кухн�, трапезари� � готвар�ки принадлежно�ти, лични шкафчета, багажни отделени� за пи�ма и ценно�ти, �кладове, помещени� за пазене на лични вещи, работилници, различни от тези, които �а ча�т от машинните отделени� и други подобни помещени� и �кладове към т�х.

2.13 Товарни помещени� �а в�ички помещени�, които �е използват за �ъхран�ване на товар (включително ци�терни � гориво), и шахтите към т�х.

2.13-1 Помещени� за превозни �ред�тва пред�тавл�ват товарните помещени�, предназначени за превоза на моторни превозни �ред�тва заедно � горивото в резервоарите им, предназначено за задвижването им.

2.14 Товарни помещени� тип ро-ро �а помещени�та, които обикновено не �е подраздел�т и �е про�тират или по о�новната дължина, или по ц�лата дължина на кораба, в които моторните превозни �ред�тва, заедно � горивото в резервоарите им, предназначено за задвижването им, и/или �токите (опаковани или в на�ипно �ъ�то�ние, във или върху вагони или коли, превозни �ред�тва (включително �ухопътни или железопътни танкери), ремаркета, контейнери, палети, разглоб�еми резервоари или в подобни отделени� за �ъхранение или други контейнери могат обикновено да бъдат натоварвани и разтоварвани в хоризонтално положение.

2.15 Открити товарни помещени� тип ро-ро �а товарни помещени� тип ро-ро, които �а или отворени в двата кра�, или �амо в едини� край, и �а оборудвани � необходимата е�те�твена вентилаци� за ефективно дей�твие по ц�лата дължина чрез по�то�нно открити отвори от�трани на корпу�а или палубата или отгоре, а за корабите, по�троени на или �лед 1 �нуари 2003 г., те �а � обща площ най-малко 10 % от общата площ на �траните на помещени�та.

2.15-1 Открити помещени� за превозни �ред�тва �а помещени�та за превозни �ред�тва, които �а отворени в двата кра� или имат отвор �амо в едини� край, и �а оборудвани � необходимата е�те�твена вентилаци� за ефективно дей�твие по ц�лата дължина чрез по�то�нно открити отвори, разпределени от�трани на корпу�а или палубата или отгоре, а за корабите, по�троени на или �лед 1 �нуари 2003 г., те �а � обща площ най-малко 10 % от общата площ на �траните на помещени�та.

2.16 Закрити товарни помещени� тип ро-ро �а товарните ро-ро помещени�, които не �а нито открити товарни помещени� тип ро-ро, нито открити палуби.

2.16-1 Закрити помещени� за превозни �ред�тва �а помещени�та за превозни �ред�тва, които не �а нито открити помещени� за превозни �ред�тва, нито открити палуби.

2.17 Открита палуба е палуба, ко�то е изц�ло изложена на атмо�ферните вли�ни� отгоре и най-малко от две �трани.

2.18 Специална категориÑ� помещениÑ� Ñ�а теÐ