На сайта на Комисията за защита на личните данни е има статия по въпроса и е публикуван:
„Примерен неизчерпателен списък на случаи, в които не се изисква съгласие:
В съответствие с посочените критерии, по правило не е необходимо отделно съгласие от лицата, в това число подписването на всякакви форми на декларации, за обработване на личните им данни от изброените по-долу администратори в хода на тяхната обичайна професионална дейност.
Това не включва обработването на лични данни за директен маркетинг, където съгласието следва да е водещо основание.
– лекари, зъболекари и фармацевти;
– адвокати;
– работодатели;
– публични органи (държавни и общински);
– учебни заведения (детски градини, училища и висши учебни заведения);
– банки и други кредитни институции;
– застрахователи;
– предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
– куриерски фирми и други пощенски оператори;
– предприятия, предоставящи комунални услуги (електроразпределителни дружества, ВиК, топлофикации);
– обработващи лични данни (счетоводители, служби по трудова медицина и др.);
– хотелиери и туристически агенции;
– управителите на етажна собственост (домоуправители);
– копирни услуги;
– преводачи;
– журналисти, фотографи и видеооператори;
– религиозни, политически, обществени и синдикални организации;
– и други.“
