Рискове в селското стопанство през летния сезон

По повод на предишната публикация, която в пълна сила се отнася и за селскостопанските работници, искам да разширя темата в посока опасности в селското стопанство през летния сезон.

Лятото е най-натоварения сезон в селското стопанство. Свързан е както с обработка на земята, така и с косене, прибиране на реколта, напояване, поддръжка, почистване и дезинфекция на складове, транспорт, работа с препарати и торове и т.н.

Едновременно с тежкия физически труд имаме и много високи температури – дневни и средно за денонощието.

Поради сравнително стария машинен парк – повечето машини не са климатизирани и обикновено се работи с отворени врати.

Поради социално-икономически и други причини известни на всички употребата на алкохол преди, по време на и след работа е по-скоро практика отколкото изключение.

Високите температури в комбинация с тежкия труд, дългите часове работа и алкохола са предпоставка за сърдечно-съдови инциденти, понякога с фатален край, но най-вече за „топлинен удар“ и сродните му състояния.

Тъй като единствената достъпна първа долекарска помощ е свързана с охлаждане на тялото и главата, при по-леките състояния пострадалите сами си помагат пиеки много течности, заливайки се с вода, потапяне в близки водоеми, почивка на сянка и т.н.

Проблем са тежките състояния, утежнени от преумората особено когато наблизо няма хора, които да забележат инцидента, странното поведение на пострадалия или неговата машина.

Един факт пренебрегван напоследък е нуждата от постоянна или периодична радио или друга подходяща връзка с някой близък, или за по-големите стопанства с колега или диспечер.

Не винаги е възможно, а често не е и икономически оправдано изпращането на двама или повече работници там където е достатъчен и само един.

За всички пострадали от топлинен удар или сродно състояние може да се наложи извършване на изкуствено дишане и сърдечен масаж* и транспортиране до по-голямо лечебно заведение за оказване на разширена и квалифицирана помощ.

*“изкуствено дишане и сърдечен масаж“ – КПР, CPR, ABC – реанимация и много други определения визират едни и същи прийоми за поддържане на оксидация на кръвта и циркулация на пострадали в безсъзнание и с липсващо дишане и сърдечна дейност. Ползваното в текста определение не е технически коректно, но е разбираемо и общоприето определение на гореспоменатите прийоми. Бел.авт.