Наредба № 11 от 22 октомври 2018 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

НАРЕДБА № 11 от 22 октомври 2018 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения

Раздел I

Общи положения

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят здравните норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения.

(2) Наредбата се прилага за всички лица, които работят в среда на йонизиращи лъчения.

Чл. 2. Лицата, които работят в среда на йонизиращи лъчения, подлежат на задължи­телно медицинско наблюдение с оглед пре­дотвратяване на детерминистични ефекти и намаляване вероятността от възникване на стохастични ефекти до ниво, което е практи­чески възможно и приемливо от гледна точка на радиационната защита.

Чл. 3. (1) Задължителното медицинско наблюдение на лицата, които работят в среда на йонизиращи лъчения, включва:

  1. оценка на здравословното състояние и медицинската пригодност на лицето да изпъл­нява конкретни професионални задължения при работа в среда на йонизиращи лъчения;
  2. оценка на здравословното състояние на лицето след планирано повишено облъчване;
  3. оценка на здравословното състояние на лицето след аварийно облъчване;
  4. оценка на здравословното състояние и медицинската пригодност на лицето след кон­статирано превишаване на някоя от границите на дозите при професионално облъчване.

(2) Медицинското наблюдение по ал. 1, т. 1 се провежда:

  1. предварително – преди постъпване на работа в среда на йонизиращи лъчения;
  2. периодично – по време на работа в среда на йонизиращи лъчения.

(3) В случаите на ал. 1, т. 2 – 4 органите на държавния здравно-радиационен контрол извършват детайлно проучване на обстоятел­ствата, довели до превишаване на някоя от границите на дозите, или аварийните обстоя­телства и изпращат информацията на лекаря, който извършва медицинското наблюдение на лицето.

(4) Лекарят по ал. 3 осъществява специ­ално медицинско наблюдение, като определя медицинските прегледи и изследвания, които са необходими, и тяхната периодичност.

Чл. 4. Медицинското наблюдение на работещи в среда на йонизиращи лъчения може да продължи и след приключване на трудовата дейност на лицата в среда на йо­низиращи лъчения по преценка на лекар с призната специалност „Радиобиология“ или „Радиационна хигиена“ от Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ).

Чл. 5. (1) Медицинското наблюдение на работещите в среда на йонизиращи лъчения се извършва от лекари от НЦРРЗ.

(2) Медицинското наблюдение на работе­щите в среда на йонизиращи лъчения може да се извършва и от лечебни заведения, които са назначили на трудов договор най-малко:

  1. един лекар с придобита специалност „Радиобиология“ или „Радиационна хигиена“;
  2. лекари с придобита специалност, различ­на от тази по т. 1, необходима за извършване на медицинските прегледи, съгласно чл. 9, ал. 1, чл. 10, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, които са преминали обучение по биологично действие на йонизиращите лъчения в НЦРРЗ.

(3) Лечебните заведения по ал. 2 осигуряват възможност за извършване на консултации с квалифициран експерт по радиационна защита, притежаващ удостоверение за пра­воспособност, издадено по реда на Наредбата за условията и реда за придобиване на профе­сионална квалификация и за реда за издаване на лицензии за специализирано обучение и на удостоверения за правоспособност за из­ползване на ядрената енергия, приета с ПМС № 209 от 2004 г. (ДВ, бр. 74 от 2004 г.).

(4) Лечебните заведения по ал. 2 уведо­мяват Министерството на здравеопазването при започването на дейност по медицинско наблюдение на лица, които работят в среда на йонизиращи лъчения, като предоставят информация за изпълнение на изискванията на ал. 2 и 3 и за адреса, на който ще бъдат съхранявани личните медицински досиета на работещите в среда на йонизиращи лъчения по чл. 23, ал. 1.

(5) Лечебните заведения по ал. 2 перио­дично предоставят информация на НЦРРЗ за проведеното медицинско наблюдение по реда на наредбата по чл. 71, ал. 2 от Закона за здравето.

(6) Министерството на здравеопазването публикува на интернет страницата си списък на лечебните заведения, които осъществяват медицинско наблюдение на лица, които рабо­тят в среда на йонизиращи лъчения.

Чл. 6. (1) Медицинското наблюдение на лицата, които работят в среда на йонизиращи лъчения, приключва със заключение, с което се определя медицинската пригодност на ли­цето да изпълнява конкретни професионални задължения в среда на йонизиращи лъчения, което може да бъде:

  1. годен;
  2. годен при определени условия;
  3. непригоден.

(2) Заключението по ал. 1 се издава от лекар с придобита специалност „Радиобио­логия“ или „Радиационна хигиена“, работещ в НЦРРЗ или в лечебно заведение по чл. 5, ал. 2, по образец съгласно приложение № 1.

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 в заключението по ал. 2 се посочват и изискванията за услови­ята, при които лицето не може да изпълнява конкретни професионални задължения в среда на йонизиращи лъчения.

Чл. 7. (1) Заключението по чл. 6, ал. 1 може да се обжалва в 14-дневен срок от неговото получаване пред комисия за медицинска пригодност в НЦРРЗ.

(2) Комисията по ал. 1 се определя от директора на НЦРРЗ и се състои най-малко от трима лекари с придобита специалност „Радиобиология“ или „Радиационна хигие­на“. В състава на комисията в зависимост от особеностите на конкретния случай могат да се включват и лекари със съответни меди­цински специалности, както и национални консултанти.

(3) Комисията по ал. 1 се произнася по жал­бите в 14-дневен срок от тяхното получаване с решение, което е окончателно. В решението се определя медицинската пригодност на ли­цата да изпълняват конкретни професионални задължения в среда на йонизиращи лъчения.

Раздел II

Предварително медицинско наблюдение

Чл. 8. Предварително медицинско наблю­дение се провежда на:

  1. всички лица, които кандидатстват за работа в среда на йонизиращи лъчения;
  2. лицата, които подновяват работа в среда на йонизиращи лъчения след прекъсване за повече от една година.

Чл. 9. (1) Предварителното медицинско наблюдение се осъществява от лекар с при­добита специалност „Радиобиология“ или „Радиационна хигиена“ и включва прегледи и изследвания, посочени в приложение № 2.

(2) Лекарят, осъществяващ предварително­то медицинско наблюдение, може да изисква и провеждане на допълнителни медицински прегледи и изследвания извън посочените в приложение № 2, както и становище от ква­лифицирания експерт по радиационна защита.

Чл. 10. (1) За работещите в атомни елек­троцентрали предварителното медицинско наблюдение се извършва съгласно приложе­ние № 3.

(2) На кандидатите за оператори в атомни електроцентрали се извършват и психо-физи­ологични и психологични изследвания.

Чл. 11. Медицинските противопоказания за работа в среда на йонизиращи лъчения са посочени в приложение № 4.

Чл. 12. (1) За извършване на предварително медицинско наблюдение работодателят или лицето, което кандидатства за постъпване на работа/обучение, подава заявление по образец съгласно приложение № 5 до директора на НЦРРЗ или ръководителя на лечебно заве­дение по чл. 5, ал. 2.

(2) Когато предварителното медицинско наблюдение се извършва от НЦРРЗ, заявле­нието по ал. 1 може да бъде подадено и до съответната регионална здравна инспекция (РЗИ) с отдел „Радиационен контрол“, на територията на която осъществява дейност работодателят.

(3) Отдел „Радиационен контрол“ на съответната РЗИ проверява подадените за­явления и приложенията към тях и изготвя съгласувано с НЦРРЗ график за преглед на лицата, кандидатстващи за работа в среда на йонизиращи лъчения. Прегледът се осъ­ществява на територията на съответната РЗИ от лекар с придобита специалност „Ра­диобиология“ или „Радиационна хигиена“ от НЦРРЗ, който издава и заключението за медицинска пригодност.

(4) Преди извършване на прегледа по ал. 3, по указание на лекаря с придобита специ­алност „Радиобиология“ или „Радиационна хигиена“ от НЦРРЗ, на лицето се провеждат медицинските изследвания и прегледи от специалистите по приложение № 2, съот­ветно приложение № 3, като резултатите от тях и съответните заключения се нанасят в карта за медицински преглед съгласно при­ложение № 6. Картата се представя в отдел „Радиационен контрол“ на съответната РЗИ преди определената дата за преглед според графика по ал. 3.

Раздел III

Периодично медицинско наблюдение

Чл. 13. Периодичното медицинско наблю­дение се провежда за:

  1. откриване на предболестни състояния, ранни симптоми и/или начални стадии на професионални болести, противопоказни за работа в среда на йонизиращи лъчения;
  2. своевременно откриване на промени в здравословното състояние и начални стадии на заболявания от общ характер;
  3. оценка на пригодността на работещия за изпълнение на конкретна професионална дейност;
  4. оценка на предприетите мерки за защита здравето на работещите.

Чл. 14. (1) Периодичното медицинско на­блюдение на работещи в среда на йонизира­щи лъчения се извършва най-малко веднъж годишно от лекар с придобита специалност „Радиобиология“ или „Радиационна хигиена“ и включва прегледи и изследвания, посочени в приложение № 7.

(2) Лекарят, осъществяващ периодичното медицинско наблюдение, може да изисква и провеждане на допълнителни медицински прегледи и изследвания извън посочените в приложение № 7.

(3) Лекарят, осъществяващ периодично ме­дицинско наблюдение в лечебните заведения по чл. 5, ал. 2, изисква при необходимост и становище от квалифицирания експерт по радиационна защита за конкретно устано­вените данни от професионално облъчване, посочени в радиационния паспорт по чл. 16, и данните от оценката на условията на труд за всяко работно място.

(4) Периодичното медицинско наблюде­ние на работещи в атомни електроцентрали се извършва най-малко веднъж годишно и включва прегледи и изследвания, посочени в приложение № 3.

(5) В зависимост от професионалния риск и здравословното състояние на работещия лекарят, осъществяващ медицинското наблю­дение, може да определи и по-кратък срок за провеждане на периодичните прегледи от посочения в ал. 1 и 4, като отрази това в заключението за медицинска пригодност.

Чл. 15. (1) Работодателят осигурява про­веждането на периодичното медицинско наблюдение на работещите в среда на йони­зиращи лъчения, като подава писмено заяв­ление по образец съгласно приложение № 5 до директора на НЦРРЗ или ръководителите на лечебните заведения по чл. 5, ал. 2. Към заявлението се прилага списък на лицата, подлежащи на периодично медицинско на­блюдение, и данни от оценката на условията на труд за всяко работно място.

(2) Когато периодичното медицинско на­блюдение се извършва от НЦРРЗ, заявлението по ал. 1 може да бъде подадено и до съответ­ната регионална здравна инспекция (РЗИ) с отдел „Радиационен контрол“, на територията на която осъществява дейност работодателят по реда на чл. 12.

(3) Работодателят осигурява своевремен­ното явяване на лицата, които подлежат на периодично медицинско наблюдение, по предварително съгласувания график.

(4) Резултатите от периодичното медицин­ско наблюдение се нанасят в карта за меди­цински преглед съгласно приложение № 6.

Чл. 16. (1) При явяване на преглед лицето, работещо в среда на йонизиращи лъчения от категория А, категоризирано съгласно чл. 63

от Наредбата за радиационна защита, приета с ПМС № 20 от 2018 г. (ДВ, бр. 16 от 2018 г.), представя радиационен паспорт съгласно приложение № 8.

(2) В радиационния паспорт отговорни­кът по радиационна защита, определен със заповед на ръководителя на предприятието, нанася данните за индивидуалното лъчево натоварване на лицето.

Чл. 17. (1) По изключение и въз основа на оценката на риска конкретните условия на труд и данните за здравословното състояние на работещия от предходния предварителен или периодичен медицински преглед лекарят с призната специалност „Радиобиология“ или „Радиационна хигиена“, осъществяващ ме­дицинското наблюдение на лицето, може да реши и да издаде заключение за медицинска пригодност само въз основа на представена медицинска документация, за което уведомява работодателя.

(2) В случаите по ал. 1 в определения от лекаря, осъществяващ медицинското наблю­дение, срок лицето представя карта за меди­цински преглед съгласно приложение № 6, която задължително съдържа резултатите от прегледи и съответните заключения на лекар със специалност „Вътрешни болести“ или „Обща медицина“, „Нервни болести“, „Очни болести“, „Акушерство и гинекология“ с из­следване на цитонамазка (за жените), както и заключения от други специалисти по преценка на лекаря по ал. 1.

(3) Издаването на заключение по реда на ал. 1 и 2 не се допуска за повече от три поредни периодични медицински прегледа.

(4) Алинеи 1 – 3 не се прилагат по отноше­ние на работещите в атомни електроцентрали.

Чл. 18. (1) Когато е необходимо да се извършат допълнителни консултации и/или изследвания за уточняване на диагнозата на лицата, работещи в среда на йонизиращи лъ­чения, лекарят, осъществяващ медицинското наблюдение, ги насочва към общопрактику­ващия им лекар, който осъществява исканата консултация и/или изследване.

(2) До уточняване на диагнозата на лицата по ал. 1 по преценка на лекаря, осъществяващ медицинското наблюдение, лицето се извежда от среда на йонизиращи лъчения.

Чл. 19. (1) Резултатите от периодичното медицинско наблюдение се съобщават лично на лицето.

(2) Работодателят може да бъде информиран само за медицинската пригодност на лицето да работи в среда на йонизиращи лъчения.

Чл. 20. Медицински преглед на лицата в случаите по чл. 3, ал. 1, т. 2 се извършва от лекар със специалност „Радиобиология“ или „Радиационна хигиена“ преди и след плани­рано повишено облъчване.

Чл. 21. Медицинското наблюдение на ли­цата, пострадали от радиационен инцидент или радиационна авария, се извършва по реда на наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето.

Чл. 22. Националният център по радиобиология и радиационна защита може да организира провеждането на периодично медицинско наблюдение или скрининг на здравословното състояние на работещи в контролирани зони и с високо активни източ­ници в случаите, когато анализите на данните от дозиметричния контрол или данните от оценката на условията на труд установят, че работещите са потенциално изложени на риск от повишено облъчване.

Раздел IV

Медицинска документация

Чл. 23. (1) Резултатите от медицинското наблюдение на работещия се събират в лично медицинско досие на лицето, съхранявано от НЦРРЗ, съответната РЗИ по чл. 12, ал. 2 или от лечебните заведения по чл. 5, ал. 2, докато съответното лице навърши или би навършило 75-годишна възраст, но не по-малко от 30 го­дини след приключване на трудовата дейност в среда на йонизиращи лъчения.

(2) Лечебните заведения по чл. 5, ал. 2 са длъжни да уведомят Министерството на здравеопазването и НЦРРЗ в случай, че преустановят дейността си по тази наредба, и да предадат на НЦРРЗ наличните при тях медицински досиета.

(3) За предаването на досиетата се съставя приемно-предавателен протокол, подписан от представител на лечебното заведение и представител на НЦРРЗ, и се уведомяват работодателите на лицата, чиито досиета се предават в НЦРРЗ.

Допълнителни разпоредби

  • 1. По смисъла на тази наредба:
  1. „Аварийно облъчване“ е по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Наредбата за радиационна защита.
  2. „Граница на дозата“ е по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Наредбата за радиационна защита.
  3. „Детерминистичен ефект“ е по смисъла на § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на Наредбата за радиационна защита.
  4. „Лица, които работят в среда на йонизи­ращи лъчения“ са професионално облъчвани лица по смисъла на § 1, т. 33 от допълнител­ните разпоредби на Наредбата за радиационна защита.
  5. „Планирано повишено облъчване“ е по смисъла на § 1, т. 27 от допълнителните раз­поредби на Наредбата за радиационна защита.
  6. „Професионално облъчване“ е по смисъла на § 1, т. 32 от допълнителните разпоредби на Наредбата за радиационна защита.
  7. „Среда на йонизиращо лъчение“ е:

а) работно място, в което се използва из­точник или източници на йонизиращо лъчение и където самостоятелно заето или работещо за работодател лице, стажант или студент е подложен или е възможно да бъде подложен на професионално облъчване от използваните източници на йонизиращо лъчение по време на изпълнение на своите професионални за­дължения, обучение или инструктаж;

б) работно място, в което средногодишната обемна активност на радон надвишава рефе­рентното ниво или в случай на гама-облъчване, когато трябва да се прилагат изискванията за ситуация на планирано облъчване.

  1. „Стохастичен ефект“ е по смисъла на § 1, т. 44 от допълнителните разпоредби на Наредбата за радиационна защита.
  • 2. Наредбата въвежда изисквания на Директива 2013/59/Евратом на Съвета от 5 декември 2013 г. за определяне на основ­ни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение и за отмяна на дирек­тиви 89/618/Евратом, 90/641/Евратом, 96/29/ Евратом, 97/43/Евратом и 2003/122/Евратом („Официален вестник“ на Европейския съюз, L 13, 17.01.2014 г.).

Преходни и заключителни разпоредби

  • 3. Започналите до влизането в сила на тази наредба процедури за издаване на заклю­чение за оценка на медицинска пригодност се довършват по досегашния ред.
  • 4. Заключения за оценка на медицин­ската пригодност, издадени до влизането в сила на тази наредба, запазват действието си до изтичане на срока, за който са издадени.
  • 5. Наредбата се издава на основание чл. 65, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето и отменя Наредба № 29 от 2005 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения (ДВ, бр. 78 от 2005 г.).
  • 6. (1) Контролът по изпълнението на на­редбата се извършва от органите на държавния здравно-радиационен контрол.

(2) Националният център по радиобио­логия и радиационна защита осъществява методическа помощ на лечебните заведения по отношение на медицинското наблюдение на лицата, работещи в среда на йонизиращи лъчения.

  • 7. Министърът на здравеопазването дава указания по прилагането на наредбата.

Министър: Кирил Ананиев

Add a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *