Понякога преглеждаме старите архиви с публикации и попадаме на статии, които винаги ще бъдат актуални. Ежедневието ни се променя, променят се и възможностите за решаване на проблемите, но самите проблеми на трудовата медицина много често се повтарят. Пет години по-късно…
Огромна част от съвременната работна сила е заета с работа в офис.
Делът на работещите в селското стопанство, минната индустрия, строителството, тежката и леката промишленост бавно се стопява за сметка на услугите, търговията, туризма и нематериалния сектор.
Да не забравяме постоянно разрастващата се държавна администрация – делът на работещите в офис непрекъснато нараства.
„За какво им е на тези хора служба по трудова медицина?“ ще кажете вие
„Това е лека работа, на закрито, в хубави и чисти офиси, дълги почивки и кафе паузи, безплатен достъп до Интернет, без нощни смени и извънредни дежурства.“
За по-голямата част от горните условия ще бъдете напълно прави.
Но всяка уважаваща себе си служба по трудова медицина има не малко работа във всеки един офис.
Първо имаме множество компютри и офис техника.
Електробезопасността не трябва да се пренебрегва.
Лоша инсталация, стара техника, повредени или не стандартни разклонители могат да доведат както до електро травма, така и до пожар.
Инструкциите и инструктирането на хората са не по малко важни.
Техниката се смята за нещо ежедневно и безопасно, и всеки пети е „майстор“, но кутиите на компютрите на трябва да се отварят при включено захранване, нали?
Второ – хората в офисите боледуват не по-малко от всички останали.
Независимо дали си в офис или в комбайна на полето когато станеш на определена възраст обикновено имаш проблеми с кръвното налягане, сърцето, оросяването на мозъка, ставите, стомаха, хемороиди и всякакви други дребни заболявания.
Независимо къде работиш има и генетично обусловени заболявания като диабет и заболявания на щитовидната жлеза, онкозаболявания и тежки съдови инциденти – инсулти и инфаркти.
Това че работиш в офис не те прави по-малко податлив на психични заболявания, пристрастявания от всякакъв вид/алкохол, наркотици, хазарт, промискуитет/ и депресия.
Трето – обучението по първа долекарска помощ, на качествена първа долекарска помощ – с кардио-пулмонална ресусцитация, превръзки, кръвоспиране, транспорт на тежко пострадали не трябва да се пренебрегва.
„За какво им е на тях ПДП?“
Да в офис сграда няма как да стане тежка индустрилална авария.
Или има начин?
Не забравяйте, че в повечето предприятия администрацията е в двора на завода.
Около заводите се разраснаха индустриални квартали с големи офис сгради. Е половината са празни, но другата половина не са.
И остава проблема с пожарите.
Пожар във висока сграда построена през последните 5 години.
Само си представете – всички безсмислени противопожарни мерки, СКЪПИ противопожарни мерки, които строителя си е спестил.
А след това идват природните бедствия.
Земетресение докато работиш на полето е едно, на 12 етаж на вече описаната сграда с перфектно противоземетръсно строителство е друго.
Когато говоря за земетресения, нямам предвид такива от 8 и по-висока степен.
Първо са редки, после разрушенията са масови и страшни и за тях и добра национална програма и организация няма да помогнат много.
Имам предвид – паднали предмети и мебели, откъртена мазилка на таван, паднали тръби на вентилацията, скъсани инсталации, пропаднали стълбища и други подобни и чести последствия.
За ефекта им върху работещите може да се направи нещо и да се организира адекватна първа долекарска помощ и евакуация.
Дори при едно банално спукване на водпроводни тръби на по-висок етаж изисква евакуация.
Евакуация на хора, машини, архив и обзавеждане. Не искате водата да съсипе скъпото ви оборудване и всички документи в офиса ви нали?
