Скорошна публикация в няколко агрегатора ме насочи към изследванията на няколко екипа работещи по физиология и психология на труда. Надявам се да заинтересувам колегите от службите по трудова медицина и специалистите по здраве и безопасност при работа.
Независимо от националността им изследователите твърдят приблизително следното:
„При употребата на каквото и да е сечиво, инструмент или машина идва момент, в привикването към него, в който мозъкът на човек /обикновено подсъзнателно/ започва да го възприема като естествено продължение на собственото тяло.“
Малко е засукано, но изводите от горното твърдение не закъсняват:
– след привикване към даден инструмент на човек му трябва време да свикне с друг освен ако размерите на новия инструмент не са еднакви или поне приблизително еднакви с тези на стария.
– след привикване с инструмент човек мисли по начина „трябва да срежа тук…“, а преди привикването „трябва да срежа тук с този нож…“
– след работа с какъвто и да е инструмент минава време през което човек се чувства с „по-къси“ ръце – инструмента вече го няма, но усещането още не е изчезнало.
– ползването на големи и мощни машини променя психиката на много хора в посока – „аз съм голям, бърз и як“ което обяснява и агресията по пътищата.
– колкото по-рано в живота на човека започне привикването към даден инструмент, толкова по-пълно е сливането и по-прецизна става работата.
– колкото по-дълго се работи с даден инструмент, толкова по-пълно е сливането и по-прецизна става работата.
– тъй като инструментите се чувстват като продължение на собственото тяло, хората с лоша координация и прецизност не мога да постигнат прецизност дори и с най-добрите инструменти.
Предполагам, че трябва да се замислим за всички онези безсмислени промени на оборудването, които не водят до подобрение на качеството, дори когато на тях работя най-добрите ни работници.
много вярно