В момента в страната има няколко фактора действащи в противоположна посока спрямо цените на услугите на службите по трудова медицина.
Факторите стремящи се да свалят цените надолу са – „икономическата криза“, увереността на повечето работодатели, че са недосегаеми или „нас никога няма да ни проверят“, дъмпинговата политика на служби склонни да вземат договори на всяка цена и да работят по-малко и от платеното им.
Факторите стремящи се да вдигнат цените нагоре са – малкия брой квалифицирани консултанти – както лекари, така и инженери, районите обслужвани от всяка служба са големи и повишават общите разходи и не на последно място засиления контрол от страна на инспекцията по труда.
Тъй като у нас не е прието да се прави ценообразуване спрямо разчетни разходи, а на принципа „Да договорим някаква цена, а после ще се сместим в нея.“ много често службите практически не изпълняват пълно или качествено задълженията си.
Факт е, че ако някоя служба сложи ценови праг на договор – фирмите с един, три или пет работещи ще плащат почти еднакво. Причината е, че повечето задължения на СТМ не се различават съществено при малък бизнес с няколко работещи.
От тук идва и проблема – службите не искат да работят с много малки фирми, защото времето, което трябва да отделят за тях е равно на това което отделят за средно големи фирми. А заплащането се различава съществено.
В същото време малките фирми едновременно имат нужда от услугите на СТМ и не искат да плащат толкова колкото по-големите фирми.
Привидно нерешим проблем.
Истината е, че проблема е в манталитета на хората – всеки да се спасява поединично. Повечето работодатели познават колегите и конкурентите си в района около тях. Повечето знаят, че на конкурентите и колегите им също им трябва спешно добра СТМ и то на по-ниска цена. Особено в момента.
Решението е сдружаване на хората със еднакъв бизнес.
Дали обединението ще бъде сериозно или неформално, временно или дълготрайно, дали ще даде и други облаги или ще бъде само с цел получаване на по-добра единична цена няма съществено значение.
Никоя служба няма да откаже договор с обединение на няколко работодатели. Подобен договор е по-лесен за обслужване, дава сериозно „присъствие“ в даден сектор и при качествена работа – сериозни поддръжници и дълготрайна положителна реклама от страна на доволните работодатели.
Докторе нали знаеш че наште хора няма да се навият да се съберат даже в една кръчма па камо ли да си помагат.
То приказката – Ке си запаля къщата да изгори на Вуте плевнико. не напразно е измислена в България.
Квато и далавера да има няма да се съберат.
Само глоби и наказания могат да ги принудят.
Това общо взето е и моята мисъл – потенциалните глоби и „далаверата“ от по-ниска цена могат да ги принудят да се обединят. И съответно да поискат пакетна цена на услуга – много по-ниска от тази която ще получат по отделно.
Ами то общо взето само така тия най-дребите – търговци, занаятчии, майстори разни могат да влязат в ред. Иначе не знам кога ще се случи.
То криза дали има или няма не знам, ама всички затягат колана.
Ние с теб обърнахме коментарите на чат …
Пуснал съм модериране и не мога да смогна да ти отговарям и да ти пускам коментарите в същото време.
А затягането на колана всички го усещаме.
Ще кажа нещо което съм се молил да не ми се налага, но – Дано затягането не е за сметка на елементарната безопасност във фирмите и да се разминем без масови жертви от някоя авария в следващите една две години. Надявам се големите фирми да не спестяват точно от мерки за безопасност.
Аз работя в „голяма“ фирма. Чак от безопасност не спестяваме, но всеки гледа да мине по-евтино – ръкавици с ниско качество, еднократни маски, ботуши дето се нацепват на втория месец.
Ти ако не знаеш как е.
Това пак е от некадърно финансово управление…
Никой не смята годишен бюджет – 6 чифта скапани ботуши за година
излизат задължително по-скъпо от един чифт над средното качество, който ако не го срежеш или пробиеш ще държи поне година и половина.
Рукавиците – дори и хубавите се късат най-често от скапан амбалаж или осенъци.
И двете причини са пак от спестяване – евтин амбалаж и стари машини или некачестена работа при рязането.
нормално ли е договор със служба по трудова медицина да ми струва по 60 лв на работник
Ако сте строителна фирма – малко е.
Ако са включени повечко профилактични прегледи е нормална цена.
Ако са само консултантски услуги и оценка на риска – ми се струва висока.
Но ако ми кажете за какво става дума – обект, тип индустрия и т.н. на е-мейла, ще ви дам примерна цена на която аз бих работил за вас.
ама нали профилактичните прегледи не можело вече службата по трудова медицина да ги прави?
Службата не може. Ако службата е свързана със определен медицински център – центърът може да ги прави – с отделен договор и отделно плащане.
Ако са ви предложили цена 2в1 – трудова медицина + прегледи от подизпълнител, единственият въпрос остава колко и какви прегледи и изследвани има в пакета.
Не е само цената въпрос на избор. Не забравяй политическото покровителство и този на отделни инспектори от ИТ. Минава пича през шивашката фирма и казва: "Ще ви идват на проверка, а утре ще мине Еди Кой си, за да сключите договор за СТМ и данямате проблеми".
За да започнем от началото – системата от комунизма беше – двама инспектори – единия от ГИТ, другия от ХЕИ обикалят и глобяват. Всеки завод си има инженер по ОТ и лекар/фелдшер, сестра/ да му следи работите.
Идва "демокрацията" и "нашите" хора стават капиталисти, но са тъпи и мързеливи и трябва да им дадем пари "на ръка" че иначе гладни ще умрат.
Как да стане обаче легално?
Правим казионни СТМ-и. Даваме им по един куфар пари да направят 20 офиса в цялата страна, лаборатория за 100 000 лв и т.н.
После те "печелят" поръчките във всички държавни монополисти. Поръчките са огромни и парите почичат от нашите джобове през монополиста и СТМ-а в партийната каса.
После работата влиза в някакви релси. Разни дребни играчи подбиват цените и искат да работят.
Да ама не! Големите обществени поръчки пак са от типа – СТМ-а да има 20 офиса в страната, лаборатория за 100 000 лв. и балдъзата на изпълнителния директор да се казва…. 😉