Нова наредба заменя Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми
Нова наредба № Iз-1971/29.10.2009г. ЗА СТРОИТЕЛНО-ТЕХНИЧЕСКИ ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА БEЗОПАСНОСТ ПРИ ПОЖАР влиза в сила от 05.06.2010 г.
Издадена е от Министерството на вътрешните работи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството и е обнародвана в ДВ. бр.96 от 4 Декември 2009г.
Тя ще замени досегашната Наредба 2. Промяната ще засегне всички занимаващи се с проектиране или спазване на противопожарни норми – специалисти по Безопасност на труда, Служби по трудова медицина, проектанти и консултанти по сигурността.
Етикети: бедствия и аварии, новини
ИНСТРУКЦИЯ № 6 ОТ 11 МАЙ 2009 Г. ЗА РЕДА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ ОБУЧЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ
Издадена от Министерството на извънредните ситуации и обнародвана в ДВ бр.39 от 26 Май 2009г.
Най-добре я прочетете сами и обърнете внимание на приложенията към нея.
Интересно четиво.
Етикети: бедствия и аварии, трудова медицина
Акустичен мониторинг за разхлабени болтове
Онлайн списанието www.ohsonline.com публикува материал за ново откритие в превенцията на индустриални инциденти дължащи се на разхлабени болтове в различни конструкции. Специалистите по безопасност и здраве при работа, както и експертите по трудова медицина ще имат ново оръжие срещу някои от най-тежките индустриални инциденти.
Професор Guarino, Ph.D., P.E. от Boise State University Center for Orthopaedic and Biomechanics Research, е насрочил презентацията си на тема „Акустична детекция на развити болтове в конструкции“ за 20 Май.
Предварителните данни са, че се използва честотен анализ на вибрациите на конструкциите, който може рано да ни покаже промяна в здравината на болтовите сглобки в сгради, мостове, тунели и др.
Ето и връзка към оригиналната статия: тук
Етикети: бедствия и аварии, новини, превенция на риска
ПЪРВА ДОЛЕКАРСКА ПОМОЩ
ИСТОРИЯ
Организираната първата помощ от не медицински лица, както и триажа води началото си от многобройните войни с множеството им жертви.
Началото на организациите като Червения кръст обаче датира едва от 1863 година.
ОСНОВНИ ЦЕЛИ
1.Да съхрани живота.
2.Да предотврати влошаване на състоянието.
3.Да подпомогне възстановяването.
ОСНОВНИ УМЕНИЯ
Определени умения се считат за основни и обучението за придобиването им никога не се прескача. Едно от тях е например АВС (или АБВ) на първата помощ. Абревиатурата е измислена в англоезичните държави за по-лесно запомняне на първите три задължителни стъпки при оценяване на състоянието и оказването на помощ на пострадали:
А. (airways) Дихателни пътища.
B. (breathing) Дишане.
C. (circulation) Кръвообращение.
Проверката на дихателните пътища винаги е първата стъпка, тъй като обструкцията им /задавянето/ е животозастрашаващо състояние и изисква незабавна намеса.
Спадането на корена на езика при безсъзнание е една от множеството причини за обструкция на дихателните пътища и изисква обучение на подходящите прийоми за отстраняването му.
Пострадалите в съзнание поддържат сами дихателните си пътища свободни, но хората в безсъзнание може да имат проблем ако мозъчните структури които отговарят за това са потиснати.
Дори и в безсъзнание, ако пострадалия има собствено дишане е нормално да бъде поставен в позиция настрани със „заключени“ ръце и крака:
Тя осигурява не само свободни дихателни пътища без външна намеса, но и избягва една от най-честите причини за смърт на пострадали в безсъзнание – задавянето с повърнати материи.
Следващата стъпка разбира се е извършването на КПР – „изкуствено дишане“ и „сърдечен масаж“ на пострадали в безсъзнание бе наличие на дишане и пулс.
ОБУЧЕНИЕ ПО ОКАЗВАНЕ НА ПЪРВА ПОМОЩ
Голяма част от уменията нужни за оказване на първа помощ са просто въпрос на здрав разум. Много дребни, но основни умения се придобиват пасивно с течение на живота – поставяне на лепенки и превръзки, спиране на кръвотечение с директен натиск, промиване на ожулвания и т.н.
Самото обучение не е предмет на настоящата презентация, но основни изисквания към него са:
да включва достатъчно практическо обучение, не само теория;
да е степенувано по времетраене и сложност;
да се провежда периодично;
да е съобразено и с основните рискове във фирмата;
да е съобразено с най-новите методи и напътствия за оказване на КПР;
да включва обучение по методите за временно кръвоспиране;
да включва основни методи и правила за почистване и дезинфекция на рани;
да включва основни методи за поставяне на превръзки и шини;
да включва методите за проверка на дишане и сърдечна дейност.
Важен момент е периодичното повторение, развитие и затвърждаване на наученото.
В повечето държави по света обучението по първа долекарска помощ е контролирано от държавата, като право на обучение се дава само на акредитирани или регистрирани обучаващи организации – както обществени /Червения кръст / така и частни.
Целта на контрола на държавата е уеднаквяване на набора от знания и умения получавани в различните степени, както и съответствието на издаваните сертификати с получените умения.
Често държавните администрации водят регистър на получаваните сертификати и следят броя на обучените лица в определени региони. Целта на това разбира се е да се ползват обучените хора при природни бедствия в даден регион.
Най-често предлаганите системи по света имат поне три степени на обучение, като обхвата и продължителността на обучение съвпадат почти напълно:
1.Степен 1 – 1ден /8 часа курс – повтаря се ежегодно и включва: КПР, кръвоспиране, помощ при задавяне и други животозастрашаващи състояния.
2.Степен 2 – 2дни /16 часа курс – повтаря се на 2 или 3 години и включва: всичко от предната степен 1 + полева сортировка, специализирана помощ при изгаряния, електрически поражения, отравяния, удавяне, ухапвания и ужилвания. В тази степен някои държави включват и помощ при раждане.
3.Степен 3 – 4-5 дни / 40 часа курс – повтаря се на 3 до 5 години и включва: всичко от предните две степени + използване на кислород и маска, ползване на автоматичен дефибрилатор, интубация, поставяне на периферен венозен достъп, ползване на някои медикаменти и попълване на медицинска документация.
Последната степен е тази, на която се обучават парамедици, спасители, пожарникари, полицаи и други.
Често степента предлагана за първа помощ на работното място е някъде между 2 и 3 степен, като се включват в обучението и специфични опасности, помощ в отдалечени или трудно достъпни райони, транспортиране на пострадали, работа с инсулин и кортикостероиди и други.
ПЛАНИРАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО
Планирането на обучението на хора работещи в дадено предприятие е свързано с планиране на времето, човешките и финансовите ресурси.
Кога, на какъв интервал и колко време ще отнеме обучението?
Кой хора да изберем? Колко от тях смятаме, че ще работят за нас след 1,3,5 години?
Как да инвестираме? Да обучим повече хора на 1 степен или неколцина на 2 степен?
Отговорите на горните въпроси могат да се дадат само ако обективно преценим обстоятелствата – технологията, колектива, възможността за инвестиции.
Веднаж планирано подобно обучение, трябва да бъде заложено във финансовите разчети за годината и да бъде взето под внимание откъсването на работещите от дейността им за определен период от време.
Етикети: бедствия и аварии, обучение, първа помощ, трудова медицина
ПОЛЕВА СОРТИРОВКА /ТРИАЖ/
СЪЩНОСТ
Полевата сортировка или така наречения ТРИАЖ е процес използван разпределяне на ранените при наличие на множество пострадали вследствие на индустриална авария, природно бедствие, война или терористичен акт.
Триажът е методика на разделяне на ранените и пострадалите в групи по предварително зададени правила.
Правила обикновено са широко достъпни, създадени от интердисциплинарни екипи и подложени на непрекъснато развитие.
Полевата сортировка има за цел:
-
да осигури най-голям шанс за оцеляване на тежко пострадалите,
-
да насочи пострадалите към правилните лечебни заведения,
-
да даде приоритет при транспортирането на най-тежко пострадалите,
-
да включи здравите и леко пострадалите в процеса на взаимопомощ,
-
да освободи квалифицираните медицински специалисти от ненужни грижи за загиналите.
ИСТОРИЯ
Полевата сортировка или така наречения триаж е процес идващ от дълбока древност и свързан основно с войните водени от човечеството.
На бойното поле – след битка е било нужно бързо да се помогни на най-здравите – тези които биха могли да се включат още във следващата битка. При липсата на дезинфектанти и антибиотици до Първата световна война голямата част от средно и тежко ранените са загивали от инфекции и усложнения.
Процесът през по-голямата част от писаната история обаче е бил далеч от всяка медицинска и научна основа, да не говорим за организация. Вследствие на това изборът на спасителите е бил базиран основно на личен опит и инстинкти.
Големите природни бедствия засягащи урбанизирани територии с гъсто заселване обикновено са били считани за „Гнява божи“ и спасяването на пострадалите е оставало в ръцете на най-близките им.
Големите индустриални аварии обаче не са били заплаха за хората почти до края на 19 век. Изключение правят срутванията, наводненията и взривовете в мините, както и пожарите в гъсто застроените занаятчийски и търговски квартали.
СЪВРЕМЕННОСТ
В наши дни индустриализацията, удвояването на населението на света за последните 100 години и силната урбанизация на индустриалните райони поставя в опасност при евентуална авария не само живота на работещите, но и жителите на околните квартали, зони и близки селища.
Поради все по-недостатъчното осигуряване с екипи на Спешна и неотложна помощ отнесено към възможния брой пострадали при евентуално събитие администрациите на много държави въвеждат системи целящи оптимизация на процеса на оказване на долекарска, първа медицинска и болнична помощ.
Целта на всички системи е да дадат възможност на наличните към момента екипи на Спешна помощ да транспортират първо най-тежко пострадалите, за най-кратко време, към най-близките медицински заведения имащи достатъчна квалификация за оказването на помощ.
НАЧАЛЕН /ОБИКНОВЕН/ ТРИАЖ
Различните държави и общности имат различни системи и методики, но всички те се свеждат до едно и също. Сортировката се започва веднага – по време на или след инцидента и има приоритет пред всичко останало, освен непосредствената първа помощ и животоспасяващото кръвоспиране.
Целта е сортировката да започне много преди пристигането на първия медицински екип, последвана от първа до лекарска помощ от обучени и тренирани екипи по места.
Друг общ етап на всички системи са цветните етикети или маркировки поставяни на пострадалите.
Общ метод е и задължителното начално евакуиране на всички можещи да ходят сами далеч извън мястото на поражение.
Следващата обща черта е оставянето на загиналите на мястото където са, до приключване на евакуацията на тежко и средно тежко пострадалите.
ОРГАНИЗАЦИЯ
Наличието на организирана група за първа долекарска помощ и провеждане на сортировка преди идването на екипите на Бърза помощ в момента за много от работещите е блед спомен от миналото, участниците в т.нар. „санитарни дружинки“ отдавна са пенсионери, а държавните структури на Гражданска Отбрана и Червения кръст отдавна не провеждат масови обучения и тренировки.
Необходим е нов поглед върху проблема, методите на обучение и трениране, избора на хората подходящи за подобни екипи и методите и средствата за оказването на първа долекарска помощ и полева сортировка.
ПРОБЛЕМ
Липса на съвременна и адекватна на условията вътрешна организация във много от фирмите с голям брой работещи и наличие на опасност от възникване на промишлена авария.
ИЗБОР НА ПОДХОДЯЩИ ЛИЦА
Изборът на подходящите хора и техният брой спрямо общият брой на работещите във фирмата е ключов момент в създаването на организацията по първа долекарска помощ.
Подходящи участници в групите за първа долекарска помощ могат да бъдат:
Спасители – водни и планински.
Средни и полувисши медицински кадри.
Психически и емоционално стабилни лица.
Всички преминали основен и/или допълнителен курс по първа долекарска помощ.
Препоръчителният брой
варира, но се движи в границите на 10-25% от персонала. Идеята е, че излишно големия брой подготвени хора не подобрява качеството и обема на помощта и сортировката, а недостатъчния брой създава опасност от липса на достатъчно хора при евентуален инцидент – поради отсъствие, текучество или поражения от самата авария. Спасителите като част от колектива са не по-малко застрашени от всички останали.
При всички случаи за определянето на броя на хората, както общо за фирмата, така и в отделните екипи трябва да се направят прецизни разчети спрямо конкретната ситуация.
СИСТЕМИ ЗА МАРКИРАНЕ
Системите за маркиране на пострадалите често са регулирани и/или унифицирани от държавата – например в Германия, Канада и Япония или са предмет на частни или спонсорирани от държавата разработки – САЩ, Австралия и Англия.
Независимо от разликите им системите за маркировка имат много общи черти.
Маркерите – етикети, баджове или ленти са цветни и обикновено задължително присъстват следните цветове:
|
ЧЕРЕН |
Загиналите на място или умиращите – без никакъв шанс за оцеляване |
|
ЧЕРВЕН* |
Тежко ранени с нужда от специализирана помощ в рамките на половин час |
|
ЖЪЛТ |
Средно тежко ранени с отложена до няколко часа нужда от специална помощ. |
|
ЗЕЛЕН |
Движещите се самостоятелно и тези без наранявания |
* Всички бременни и лицата до 14 години се маркират като ЧЕРВЕНИ независимо от състоянието им.
Всички системи са проектирани за бързо боравене и поставяне.
Много от тях имат допълнителни признаци за обозначаване – биологична, химическа и радиационна контаминация, баркодове – за улесняване на електронното проследяване на пострадалите и други.
Етикети: бедствия и аварии, първа помощ, триаж, трудова медицина
