Много български компании имат служители които често пътуват и работят в различни държави на ЕС.
Някои от тях са командировани в друга страна за кратки и по-дълги периоди от време.
Какви са техните осигурителни права в тези държави? Какво трябва да се направи при:
1. Общо заболяване. 2. Трудова злополука. 3. Пенсиониране.
Страницата на Европейската комисия – Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване
ще Ви даде отговор на много от тези въпроси. Добре е че всеки текст го има на ВСЕКИ език.
Т.е. можете да покажете тези документи на всеки в страната в която работите – на техния език.
Не забравяйте, че независимо къде настъпи осигурително събитие – трябва да уведомите и НОИ
ако сте български гражданин.
Служба по Трудова медицина ЕСПЕРЕКС пожелава на всички свои клиенти, колеги и приятели много щастие и късмет през новата 2012 – та година!
Бъдете здрави и усмихнати!
Д-р Петко Сербезов
В ДВ брой 96 от 06.12.2011 г е публикуван Закон за ратифициране на Конвенция № 161 за службите по трудова медицина, 1985 г., на Международната организация на труда.
Само с 26 години закъснение, но да сме живи и здрави.
Тъй като засега няма официален превод на конвенцията за всички които се интересуват от оригиналния текст ще публикувам английския вариант на конвенцията.
The Occupational Health Services Convention, 1985:
PART I. PRINCIPLES OF NATIONAL POLICY
Article 1
For the purpose of this Convention-
(a) the term occupational health services means services entrusted with essentially preventive functions and responsible for advising the employer, the workers and their representatives in the undertaking on-
(i) the requirements for establishing and maintaining a safe and healthy working environment which will facilitate optimal physical and mental health in relation to work;
(ii) the adaptation of work to the capabilities of workers in the light of their state of physical and mental health;
(b) the term workers’ representatives in the undertaking means persons who are recognised as such under national law or practice.
Article 2
In the light of national conditions and practice and in consultation with the most representative organisations of employers and workers, where they exist, each Member shall formulate, implement and periodically review a coherent national policy on occupational health services.
Article 3
1. Each Member undertakes to develop progressively occupational health services for all workers, including those in the public sector and the members of production co-operatives, in all branches of economic activity and all undertakings. The provision made should be adequate and appropriate to the specific risks of the undertakings.
2. If occupational health services cannot be immediately established for all undertakings, each Member concerned shall draw up plans for the establishment of such services in consultation with the most representative organisations of employers and workers, where they exist.
3. Each Member concerned shall indicate, in the first report on the application of the Convention submitted under article 22 of the Constitution of the International Labour Organisation, the plans drawn up pursuant to paragraph 2 of this Article, and indicate in subsequent reports any progress in their application.
Article 4
The competent authority shall consult the most representative organisations of employers and workers, where they exist, on the measures to be taken to give effect to the provisions of this Convention.
PART II. FUNCTIONS
Article 5
Without prejudice to the responsibility of each employer for the health and safety of the workers in his employment, and with due regard to the necessity for the workers to participate in matters of occupational health and safety, occupational health services shall have such of the following functions as are adequate and appropriate to the occupational risks of the undertaking:
(a) identification and assessment of the risks from health hazards in the workplace;
(b) surveillance of the factors in the working environment and working practices which may affect workers’ health, including sanitary installations, canteens and housing where these facilities are provided by the employer;
(c) advice on planning and organisation of work, including the design of workplaces, on the choice, maintenance and condition of machinery and other equipment and on substances used in work;
(d) participation in the development of programmes for the improvement of working practices as well as testing and evaluation of health aspects of new equipment;
(e) advice on occupational health, safety and hygiene and on ergonomics and individual and collective protective equipment;
(f) surveillance of workers’ health in relation to work;
(g) promoting the adaptation of work to the worker;
(h) contribution to measures of vocational rehabilitation;
(i) collaboration in providing information, training and education in the fields of occupational health and hygiene and ergonomics;
(j) organising of first aid and emergency treatment;
(k) participation in analysis of occupational accidents and occupational diseases.
PART III. ORGANISATION
Article 6
Provision shall be made for the establishment of occupational health services-
(a) by laws or regulations; or
(b) by collective agreements or as otherwise agreed upon by the employers and workers concerned; or
(c) in any other manner approved by the competent authority after consultation with the representative organisations of employers and workers concerned.
Article 7
1. Occupational health services may be organised as a service for a single undertaking or as a service common to a number of undertakings, as appropriate.
2. In accordance with national conditions and practice, occupational health services may be organised by-
(a) the undertakings or groups of undertakings concerned;
(b) public authorities or official services;
(c) social security institutions;
(d) any other bodies authorised by the competent authority;
(e) a combination of any of the above.
Article 8
The employer, the workers and their representatives, where they exist, shall cooperate and participate in the implementation of the organisational and other measures relating to occupational health services on an equitable basis.
PART IV. CONDITIONS OF OPERATION
Article 9
1. In accordance with national law and practice, occupational health services should be multidisciplinary. The composition of the personnel shall be determined by the nature of the duties to be performed.
2. Occupational health services shall carry out their functions in co-operation with the other services in the undertaking.
3. Measures shall be taken, in accordance with national law and practice, to ensure adequate co-operation and co-ordination between occupational health services and, as appropriate, other bodies concerned with the provision of health services.
Article 10
The personnel providing occupational health services shall enjoy full professional independence from employers, workers, and their representatives, where they exist, in relation to the functions listed in Article 5.
Article 11
The competent authority shall determine the qualifications required for the personnel providing occupational health services, according to the nature of the duties to be performed and in accordance with national law and practice.
Article 12
The surveillance of workers’ health in relation to work shall involve no loss of earnings for them, shall be free of charge and shall take place as far as possible during working hours.
Article 13
All workers shall be informed of health hazards involved in their work.
Article 14
Occupational health services shall be informed by the employer and workers of any known factors and any suspected factors in the working environment which may affect the workers’ health.
Article 15
Occupational health services shall be informed of occurrences of ill health amongst workers and absence from work for health reasons, in order to be able to identify whether there is any relation between the reasons for ill health or absence and any health hazards which may be present at the workplace. Personnel providing occupational health services shall not be required by the employer to verify the reasons for absence from work.
PART V. GENERAL PROVISIONS
Article 16
National laws or regulations shall designate the authority or authorities responsible both for supervising the operation of and for advising occupational health services once they have been established.
Article 17
The formal ratifications of this Convention shall be communicated to the Director-General of the International Labour Office for registration.
Article 18
1. This Convention shall be binding only upon those Members of the International Labour Organisation whose ratifications have been registered with the Director-General.
2. It shall come into force twelve months after the date on which the ratifications of two Members have been registered with the Director-General.
3. Thereafter, this Convention shall come into force for any Member twelve months after the date on which its ratification has been registered.
Article 19
1. A Member which has ratified this Convention may denounce it after the expiration of ten years from the date on which the Convention first comes into force, by an act communicated to the Director-General of the International Labour Office for registration. Such denunciation shall not take effect until one year after the date on which it is registered.
2. Each Member which has ratified this Convention and which does not, within the year following the expiration of the period of ten years mentioned in the preceding paragraph, exercise the right of denunciation provided for in this Article, will be bound for another period of ten years and, thereafter, may denounce this Convention at the expiration of each period of ten years under the terms provided for in this Article.
Article 20
1. The Director-General of the International Labour Office shall notify all Members of the International Labour Organisation of the registration of all ratifications and denunciations communicated to him by the Members of the Organisation.
2. When notifying the Members of the Organisation of the registration of the second ratification communicated to him, the Director-General shall draw the attention of the Members of the Organisation to the date upon which the Convention will come into force.
Article 21
The Director-General of the International Labour Office shall communicate to the Secretary-General of the United Nations for registration in accordance with Article 102 of the Charter of the United Nations full particulars of all ratifications and acts of denunciation registered by him in accordance with the provisions of the preceding Articles.
Article 22
At such times as it may consider necessary the Governing Body of the International Labour Office shall present to the General Conference a report on the working of this Convention and shall examine the desirability of placing on the agenda of the Conference the question of its revision in whole or in part.
Article 23
1. Should the Conference adopt a new Convention revising this Convention in whole or in part, then, unless the new Convention otherwise provides-
(a) the ratification by a Member of the new revising Convention shall ipso jure involve the immediate denunciation of this Convention, notwithstanding the provisions of Article 19 above, if and when the new revising Convention shall have come into force;
(b) as from the date when the new revising Convention comes into force this Convention shall cease to be open to ratification by the Members.
2. This Convention shall in any case remain in force in its actual form and content for those Members which have ratified it but have not ratified the revising Convention.
Article 24
The English and French versions of the text of this Convention are equally authoritative.
НАРЕДБА № Із-2377 от 15 септември 2011 г.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С наредбата се определят правилата и нормите за пожарна безопасност (ПБ) при експлоатацията на обектите в урбанизираните, земеделските, горските и защитените територии и в нарушените територии за възстановяване, наричани за краткост „обекти“.
Чл. 2. Правилата и нормите по чл. 1 се прилагат за всички обекти независимо от вида на собственост.
Чл. 3. Изискванията на тази наредба се отнасят за държавните органи, юридическите лица и гражданите (собствениците, ползвателите, ръководителите, работещите и временно пребиваващите на обектите лица).
Чл. 4. Обектите по чл. 1 се подразделят на класове по функционална пожарна опасност и на категории по пожарна опасност съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (обн., ДВ, бр. 96 от 2009 г.; попр., бр. 17 от 2010 г.; изм. с Решение № 13641 от 2010 г. на ВАС – бр. 101 от 2010 г.).
Глава втора
ОРГАНИЗАЦИЯ ПО СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛАТА И НОРМИТЕ ЗА ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ
Чл. 5. Собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност за:
1. създаване на организация за осигуряване на ПБ и за поддържане на обектите в техническо състояние така, че да съответстват на строителните книжа, нормативните актове и техническите спецификации, валидни към момента на разрешаване на ползването им;
2. поддържане в изправно състояние, осъществяване на контрол и извършване на техническо обслужване, презареждане и хидростатично изпитване на устойчивост на налягане на пожарогасителите съгласно чл. 21 и 23;
3. поддържане и обслужване на пожароизвестителните системи (ПИС), пожарогасителните системи (ПГС), пожарните кранове и системите за управление на дим и топлина на обектите в съответствие с чл. 22;
4. обозначаване на пожарните хидранти, пожарогасителите и на пътищата за достъп до тях, на противопожарните съоръжения, пожарните кранове, стълбите за пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности, на устройствата за алармиране или оповестяване, на устройствата за ръчно задействане на ПИС и ПГС, на евакуационните пътища и изходи, на входовете на помещенията, на забранените места за пушене и използване на открит огън, на резервоарите за леснозапалими течности (ЛЗТ), горими течности (ГТ) и горими газове (ГГ) и на складираните материали и изделия в съответствие с изискванията на чл. 18, ал. 2, чл. 23, ал. 3 и 4, чл. 24, чл. 25, ал. 2, чл. 42, ал. 2, чл. 48, ал. 1 и чл. 62, т. 2;
5. наличието (в комбинация или поотделно) на инструкция или указание за употреба, указващи начина на работа с инсталациите за пожарогасене или охлаждане на резервоарите за ЛЗТ и ГТ и поставени на видно място;
6. осигуряване за всеки работещ на подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа при спазване изискванията на Наредба № РД-07-2 от 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, бр. 102 от 2009 г.; попр., бр. 4 от 2010 г.; изм., бр. 25 от 2010 г.);
7. незабавно уведомяване на съответната районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН) при затваряне на отделни участъци от пътищата за противопожарни цели, извършване на ремонтни работи, свързани с изключване на участъци от водопроводната мрежа, възникване на неизправности и повреди в помпени станции, ПИС и ПГС, изтичане на вода от пожарните водоеми или тяхното източване;
8. разработване на планове за осигуряване на ПБ при организиране на мероприятия и извършване на дейности, с които временно се променя нивото на пожарната опасност в обектите;
9. поддържане на пътища за противопожарни цели с безпрепятствен достъп към всички обекти и водоизточници;
10. поддържане в изправно състояние на пожарните хидранти и водоеми и подготовката им за експлоатация при отрицателни температури преди настъпване на зимния период;
11. незабавно отстраняване на неизправностите в електрическите инсталации и съоръжения, които могат да предизвикат искрене, късо съединение, нагряване на изолацията на кабелите и проводниците, отказ на автоматични системи за управление и др.;
12. поддържане в изправно състояние на отоплителните уреди и съоръжения, извършване на проверки на състоянието им, ремонт и почистване преди настъпване на есенно-зимния период, както и периодично за осигуряване на пожарната им безопасност;
13. поддържане в изправно състояние на блокировките на смукателни инсталации, обслужващи взривоопасни технологични съоръжения (бояджийни и лакозаливни камери, шприц-кабини и други подобни) и други устройства, гарантиращи ПБ при работа (дихателни и предпазни клапани, огнепреградители и др.);
14. извършване на обработка с огнезащитни състави на реквизитите и декорите в обекти от подклас по функционална пожарна опасност Ф 2.1 за изпълнение на изискванията на чл. 27, ал. 1;
15. поддържане в изправно състояние на осигурените пасивни и активни мерки за защита и приетите технически решения за осигуряване на пожаробезопасната експлоатация на обекта през целия експлоатационен срок, съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;
16. поддържане в изправно състояние на евакуационното и аварийното осветление в съответствие с чл. 26.
Чл. 6. (1) За спазване на правилата и нормите за ПБ собствениците или ръководителите на обектите:
1. отговарят за разработването и актуализирането на документите по чл. 9, ал. 1, както и на други документи за изпълнение на изискванията на правилата и нормите за ПБ и ги утвърждават;
2. издават заповедите по чл. 9, ал. 2;
3. определят с писмена заповед или по силата на сключен договор длъжностни лица със съответната компетентност, които създават организация и осъществяват контрол за спазване на правилата и нормите за ПБ.
(2) Дейностите по ал. 1, т. 3 могат да се изпълняват и от търговци по пожарна и аварийна безопасност, получили разрешение по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
(3) За обекти, в които пребивават едновременно (временно или постоянно) не повече от 50 души, дейностите по ал. 1, т. 3 могат да се изпълняват от собственика или ръководителя на обекта.
Чл. 7. (1) Всеки работещ на обект е длъжен:
1. да провери и да остави в края на работното време в пожаробезопасно състояние работното си място, апаратите, машините, съоръженията и др., което се удостоверява по ред, определен от собственика или ръководителя на обекта;
2. да знае задълженията си, произтичащи от плановете по чл. 9, ал. 1, т. 2 – 4;
3. да спазва правилата за ПБ и да може да работи с пожаротехническите средства и съоръженията за гасене на пожари;
4. да познава пожарната и експлозивната опасност на работните места в обекта, както и начините за предотвратяване, намаляване и ограничаване на опасностите и рисковете, свързани с работното оборудване, машините, съоръженията и технологичните процеси, използваните материали, пътни маршрути, опасни зони и др.
(2) Лицата, които извършват почистването, зареждането и запалването (включването) на отоплителните и други уреди и съоръжения, и лицата, които използват тези уреди и съоръжения, са отговорни за тяхната пожаробезопасна експлоатация.
(3) Лицата, на които е възложено да оперират с инсталациите за известяване и гасене на пожари, са длъжни да познават инструкциите за експлоатация и да могат да работят с инсталациите.
Чл. 8. (1) За обектите се създава досие, което съдържа най-малко следните документи:
1. документите по чл. 9, свързани с осигуряването на ПБ на обекта;
2. протоколи за извършено техническо обслужване, презареждане или хидростатично изпитване на устойчивост на налягане на пожарогасителите (в комбинация или поотделно) съгласно чл. 13, ал. 2, както и други документи, удостоверяващи поддръжката и обслужването на ПИС, ПГС, пожарните кранове и системите за управление на дим и топлина съгласно чл. 21 и 22;
3. съгласувателните, разпоредителните и административнонаказателните документи, издадени от органите за пожарна безопасност и защита на населението (ПБЗН);
4. инструкции за експлоатация и поддържане в изправност на предвидените активни мерки за защита (ПГС, ПИС, устройствата и съоръженията за евакуация и управление на дима и др.);
5. протоколи по чл. 27, ал. 2 за извършена обработка с огнезащитни състави на реквизитите и декорите в обекти от подклас по функционална пожарна опасност Ф2.1;
6. блок-схема на предвидените в обекта активни мерки за защита (със самостоятелно задействане или управлявани от ПИС), начина на привеждането им в действие и осигурените блокировки за съвместната работа на системите.
(2) Досието по ал. 1 се съхранява на обекта от длъжностните лица, които създават организация и осъществяват контрол за спазване на правилата и нормите за ПБ.
Чл. 9. (1) За създаване на организация за осигуряване на ПБ на обектите се разработват следните документи:
1. вътрешни правила (инструкции) за осигуряване на ПБ на територията на обекта (в това число цехове, помещения, технологични линии и съоръжения, инсталации и др.);
2. планове за действие на личния състав за гасене на пожари, включително реда за аварийно спиране на технологичното оборудване, газоснабдяване, топлоснабдяване, електрозахранването и др. (приложение № 1);
3. планове за осигуряване на ПБ при извършване на текущи ремонти и на строителни и монтажни работи на обектите, за които дейности не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от Закона за устройство на територията (ЗУТ), включително в случаите, когато дейностите се изпълняват от други физически или юридически лица;
4. планове за евакуация на работещите и на пребиваващите на обекта лица при пожар или авария;
5. протоколи за извършени ремонти, почистване или проверки на състоянието на отоплителните уреди и съоръжения, проверки на изправността на блокировките на смукателни инсталации, обслужващи взривоопасни технологични съоръжения и други устройства, гарантиращи ПБ преди настъпване на есенно-зимния период, и периодично за осигуряване на пожарната им безопасност.
(2) Правилата и нормите за ПБ на обектите се определят със заповед/и, с която/които се уреждат:
1. редът за извършване на огневи работи;
2. редът за използване на отоплителни и нагревателни уреди и съоръжения;
3. забранените места за пушене и използване на открит огън;
4. редът за използване на електрически уреди и съоръжения, в т.ч. изключване на електрическото захранване след приключване на работното време;
5. редът за обучение и подготовка на личния състав в съответствие с изискванията на наредбата;
6. правилата за ПБ на обекта в извънработно време;
7. правилата за експлоатация и проверката на състоянието на техническите средства за първоначално пожарогасене, ПГС, ПИС, устройствата и съоръженията за осигуряване на евакуация и управление на дима;
8. периодичността за почистване на строителните конструкции, на технологичното и електрическото оборудване, на отоплителните тела и инсталации от експлозивоопасни и пожароопасни прахове и други горими материали;
9. редът за събиране и отстраняване на горимите отпадъци, както и на остатъчните продукти от печките с твърдо гориво.
(3) За обектите по чл. 6, ал. 3, в които броят на работещите е по-малък от 5, може да се изготвят само вътрешни правила (инструкции) за осигуряване на ПБ на територията на обекта.
(4) За жилищни сгради може да се изготвят само вътрешни правила по решение на общото събрание или сдружението на собствениците.
(5) Допуска се да не се разработва план по чл. 9, ал. 1, т. 2 за обект, за който е разработен авариен план, съдържащ план за действие при пожар, с обхват и съдържание съгласно приложение № 1.
Чл. 10. В плановете за осигуряване на ПБ по чл. 9, ал. 1, т. 3 се включват:
1. мероприятия преди ремонта за подготовка на обекта за осигуряване на ПБ при извършване на отделни дейности;
2. мероприятия по време на ремонта за осъществяване на контрол при извършване на отделни пожароопасни дейности;
3. мероприятия за осигуряване на ПБ след ремонта.
Чл. 11. (1) Плановете по чл. 9, ал. 1, т. 4 се разработват в съответствие с приложение № 2.
(2) Планове по ал. 1 се разработват за обекти от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1, Ф1.2, Ф2.1, Ф2.2 и Ф4.1 (независимо от броя на пребиваващите в тях), както и за обекти от клас на функционална пожарна опасност Ф3 и подкласове Ф4.2, Ф5.1 и Ф5.2, в които има поне едно помещение с възможност за едновременно пребиваване на повече от 50 души. Броят на хората в помещенията се определя съгласно чл. 36 и чл. 660, ал. 3 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
(3) За обекти и сгради на затвори, психиатрични заведения и обекти-сгради със специален статут (обекти – държавна тайна, и други, определени с решения на Министерския съвет) плановете за евакуация се изготвят съобразно специфичните изисквания за сигурност за съответните сгради.
(4) За банкови институции плановете за евакуация се изготвят само за помещенията на паричните салони и за помещенията за административно обслужване на гражданите.
(5) Схемите за евакуация съгласно приложение № 2 се поставят на видни места в обектите, както следва:
1. на разстояние не повече от 7 m от входовете на сградата и на 3 m от входа на помещението;
2. на всеки 25 m по пътищата за евакуация – за сгради с категории на обитатели „А“;
3. на всеки 15 – 20 m по пътищата за евакуация – за сгради с категории на обитатели „Б“ и „В“;
4. на вътрешната страна на вратата на всяка стая – за сгради с категории на обитатели „Б“.
(6) Схемите за евакуация се поставят на стени и на други неподвижни части от строителната конструкция на сградата (с изключение на сградите по ал. 5, т. 4) и се разполагат така, че евакуиращите се максимално бързо да се ориентират къде се намират.
(7) Планът за евакуация по чл. 9, ал. 1, т. 4 се актуализира в случаите на преустройства, с които се засягат конструктивни елементи, както и при промяна на предназначението на обекта, при промяна на технологичното оборудване и при напускане или смяна на работещи, имащи задължения по плана.
(8) На обектите се провежда учебна евакуация в съответствие с определеното в плана за евакуация по чл. 9, ал. 1, т. 4 при спазване на следната периодичност:
1. за обществени сгради (в които пребивават обитатели от категории „А2“, „Б2“ и „В“ съгласно приложение № 2) – не по-малко от два пъти в годината;
2. за учебни и детски заведения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1 и Ф4.1 – не по-малко от два пъти годишно, като едната от учебните евакуации се провежда при започване на учебната година, но не по-късно от края на октомври;
3. за всички останали обекти по ал. 2 – не по-малко от веднъж годишно.
(9) Учебните евакуации за сгради, в които пребивават обитатели от категория „В3“, се изпълняват само от обслужващия персонал на обекта.
(10) Допуска се едната от учебните евакуации за сгради, в които пребивават обитатели от категории „А2“, „Б2“, „В1“ и „В2“ да се изпълнява само от обслужващия персонал на обекта.
(11) Десет дни преди провеждането на учебна евакуация собствениците или ръководителите на обекта уведомяват писмено съответната районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН).
Чл. 12. (1) Изключването на електрическото захранване (с изключение на електрическото захранване в сградите от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4) се удостоверява в дневник по образец (приложение № 3), който се съхранява на място, определено със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 4.
(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за обекти с площ до 100 m2.
Чл. 13. (1) Осъщественият контрол (извършените периодични проверки) на носимите и возимите пожарогасители по чл. 21, ал. 1 се удостоверява в дневник (приложение № 4). Дневникът се води за обекти, в които общият брой на пожарогасителите е повече от 5.
(2) Извършеното (в комбинация или поотделно) техническо обслужване, презареждане или хидростатично изпитване на устойчивост на налягане на носимите и возимите пожарогасители по чл. 21, ал. 2 се удостоверява с протокол (приложение № 5).
Глава трета
ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ
Раздел I
Общи изисквания
Чл. 14. С оглед гарантиране на пожарната безопасност на обектите (с изключение на тези от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4) в съответствие с изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар се осигуряват:
1. пожароизвестителни системи;
2. евакуационно и аварийно осветление;
3. врати, капаци, прозорци, клапи и уплътнения със съответните класове по реакция на огън и огнеустойчивост;
4. димозащитни врати.
Чл. 15. Сградите, помещенията и външните технологични съоръжения се оборудват с пожаротехнически средства, видът и количеството на които се определят съгласно приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
Раздел IІ
Изисквания към свободната дворна площ на обектите
Чл. 16. (1) Свободната дворна площ на обектите се поддържа чиста от горими отпадъци, суха растителност и други растителни остатъци.
(2) Горимите отпадъци, както и остатъчните продукти от печките с твърдо гориво се събират на определени пожарообезопасени места и се отстраняват по ред, определен със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 9.
Чл. 17. (1) Пътищата за противопожарни цели се поддържат така, че да бъде осигурен безпрепятствен достъп до обектите и водоизточниците.
(2) Преди затваряне на отделни участъци от пътищата по ал. 1, при което се затруднява преминаването на пожарни автомобили, незабавно се уведомява съответната РСПБЗН.
Чл. 18. (1) Външното водоснабдяване за пожарогасене на обектите се поддържа в изправно състояние през целия експлоатационен срок на обекта.
(2) Пожарните хидранти и водоемите (водни обекти и резервоари) се обозначават в съответствие с приложение № 6.
(3) Преди настъпване на зимния период пожарните хидранти, откритите водоеми и др. се подготвят за експлоатация при отрицателни температури.
Чл. 19. (1) Автоматичните портални врати и бариери се оборудват с устройства за ръчно задвижване.
(2) На прелезите на железопътните линии от вътрешния железопътен транспорт на ведомства, дружества или предприятия се поставят трайни настилки до горните части на релсите за осигуряване преминаването на пожарните автомобили.
Чл. 20. По време на експлоатация не се разрешава:
1. свободната дворна площ на обектите да се използва не по предназначение и в нарушение на нормативно установените изисквания за безопасност при пожар;
2. оставянето на подвижен железопътен състав на прелезите на железопътните линии от вътрешния железопътен транспорт на ведомства, дружества или предприятия;
3. да се складират материали, оборудване, отпадъчен амбалаж, както и да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски обслужващи дейности на разстояние, по-малко от нормативно изискващото се съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;
4. спиране и паркиране на транспортни средства, поставяне на преместваеми обекти, материали и съоръжения на разстояние, по-малко от 5 m, преди и след пожарните хидранти и подстъпите, шахтите и площадките за засмукване на вода от водоемите за пожарогасене;
5. използването на открит огън на територията на обекти с категория по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б (ако не е свързано с технологичния процес).
Раздел IIІ
Изисквания при експлоатацията на сградите, помещенията, съоръженията, пожаротехническите средства и системите за пожароизвестяване и пожарогасене
Чл. 21. (1) Контролът на носимите и возимите пожарогасители се осъществява от собственика (ръководителя) на обекта или от отговорниците по ПБ чрез извършване на периодични проверки при спазване на изискванията по т. 4.2 от БДС ISO 11602-2:2002 „Защита срещу пожар. Носими и возими пожарогасители. Част 2: Контрол и техническо обслужване“.
(2) Техническото обслужване, презареждането и хидростатичното изпитване на устойчивост на налягане на носимите и возимите пожарогасители се извършват в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване на изискванията по т. 4.3, 4.4 и 5 от БДС ISO 11602-2:2002.
(3) Техническото обслужване, презареждането и хидростатичното изпитване на устойчивост на налягане на носимите и возимите пожарогасители се извършват от търговци, получили разрешение за осъществяване на тази дейност по реда на наредбата по чл. 91е, ал. 6 ЗМВР.
Чл. 22. (1) Поддържането и обслужването на ПИС и ПГС се извършват в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване изискванията на следните стандарти:
1. за пожароизвестителните системи – СД CEN/TS 54-14 „Пожароизвестителни системи. Част 14: Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане“;
2. за автоматичните спринклерни инсталации – т. 20 от БДС EN 12845 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Автоматични спринклерни инсталации. Проектиране, монтиране и поддържане“;
3. за стационарните пожарогасителни системи с прах – БДС EN 12416-2 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с прах. Част 2: Проектиране, изграждане и поддържане“;
4. за стационарните пожарогасителни инсталации с газообразни вещества – БДС EN 15004-1 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации за гасене с газообразни вещества. Част 1: Проектиране, монтиране и поддържане (ISO 14520-1:2006, с изменения)“;
5. за стационарните пожарогасителни инсталации с пяна – БДС EN 13565-2 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с пяна. Част 2: Проектиране, изграждане и поддържане“;
6. за стационарните пожарогасителни инсталации с кондензирали аерозоли – СД CEN/TR 15276-2 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Пожарогасителни инсталации с кондензирали аерозоли. Част 2: Проектиране, монтиране и поддържане“;
7. за стационарните пожарогасителни инсталации с разпръсната струя вода – СД CEN/TS 14816 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с разпръскване на вода. Проектиране, монтиране и поддържане“.
(2) Пожарните кранове се поддържат в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване изискванията на БДС EN 671-3 „Стационарни противопожарни системи. Системи с маркуч. Част 3: Поддържане на макари с полутвърд маркуч и системи с плосък маркуч“.
(3) Системите за управление на дим и топлина се поддържат в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване изискванията на БДС EN 12101 „Системи за управление на дим и топлина“.
(4) Поддържането и обслужването на ПИС и ПГС, на пожарните кранове и на системите за управление на дим и топлина се извършват от търговци, получили разрешение за осъществяване на тази дейност по реда на наредбата по чл. 91е, ал. 6 ЗМВР.
Чл. 23. (1) Пожаротехническите средства за първоначално гасене на пожари се поддържат в изправно състояние в съответствие с указанията за ползване на производителите им.
(2) Пожаротехническите средства се разполагат на леснодостъпни и с добра видимост места.
(3) Местоположението на пожарогасителите и пътищата за достъп до тях се обозначават със знаци съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа (ДВ, бр. 3 от 2009 г.).
(4) Противопожарните съоръжения, пожарните кранове, стълбите за пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности, устройствата за алармиране или оповестяване, устройствата за ръчното задействане на ПИС и ПГС, евакуационните пътища и изходи, както и местата без директна видимост към евакуационните изходи се обозначават със знаци съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа.
Чл. 24. (1) Входовете на помещенията в обекти от подкласове на функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2 се обозначават със знаци, указващи категорията по пожарна опасност, съгласно т. I от приложение № 7.
(2) На обектите по ал. 1 входовете на местата от групи „Повишена пожарна опасност“ и „Експлозивна опасност“ (съгласно глава дванадесета от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар) се обозначават със знаци съгласно т. II от приложение № 7.
Чл. 25. (1) Забранява се използването на открит огън и пушенето на обекти от подкласове на функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2, където се използват или съхраняват ЛЗТ, ГТ, горими материали и негорими материали в горима опаковка.
(2) Забранените места за пушене и използване на открит огън се обозначават със знаци съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа.
Чл. 26. Евакуационното и аварийното осветление се поддържат в изправност през целия експлоатационен срок на обекта.
Чл. 27. (1) Всички реквизити и декори, използвани в сценичните комплекси, зрителните зали, фоайетата и други подобни в обекти от подклас по функционална пожарна опасност Ф2.1, трябва да отговарят на клас по реакция на огън не по-нисък от С.
(2) Извършената обработка на реквизитите и декорите с огнезащитни състави за изпълнение на изискванията по ал. 1 се удостоверява с протокол (приложение № 8).
Чл. 28. Пасивните и активните мерки за защита съгласно Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и приетите технически решения за осигуряване на пожаробезопасната експлоатация на обекта се поддържат в изправно състояние през целия експлоатационен срок на обекта с оглед спазване на изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за безопасност при пожар.
Чл. 29. При извършване на текущи ремонти или на строителни и монтажни работи на обектите (за които не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от ЗУТ), свързани с преминаване през пожарозащитните прегради на тръбопроводи, въздухопроводи, кабели и други съоръжения и комуникации, в местата на преминаването им преградите се уплътняват с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, без да се намалява огнеустойчивостта им.
Чл. 30. Входовете за подпокривните пространства на сградите с покриви, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън В до F, се държат заключени, когато в тях не пребивават хора.
Чл. 31. При извършване на текущи ремонти или на строителни и монтажни работи, за които не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел ІІІ ЗУТ, в обектите се влагат продукти, съответстващи на изискванията по чл. 5 и 6 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
Чл. 32. В сградите и помещенията не се разрешава:
1. складиране на ЛЗТ и ГТ и на горими вещества и материали в помещения с друго функционално предназначение и в подпокривните пространства на сгради с покриви, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън от В до F;
2. използване и съхраняване на пропан-бутан в помещения, чийто под е разположен по-ниско от нивото на околния терен, с изключение на случаите по чл. 97, ал. 2 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, приета с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 82 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 104 от 2004 г., бр. 32, 40 и 85 от 2006 г., бр. 64 от 2008 г. и бр. 32 от 2009 г.);
3. съхраняване на ЛЗТ и ГТ в количества, по-големи от допустимите, съгласно Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;
4. оставяне без наблюдение на отоплителни и нагревателни уреди и съоръжения (с изключение на такива с автоматичен режим на работа, осигурени със съответната защита);
5. възпрепятстване на достъпа до електрическите табла, пожарогасителите, вътрешните пожарни кранове и местата за управление на ПИС, ПГС и системите за управление на огън и дим;
6. нарушаване на целостта и промяна на конструкцията на димоотводи, въздухопроводи и комини, както и използването им за други цели, несвързани с предназначението им;
7. влагане на продукти за покрития на вътрешни и външни повърхности, както и за технологични инсталации, уредби и съоръжения (вентилационни, отоплителни, електрически и др.), които са с класове по реакция на огън, несъответстващи на определените в Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, при извършване на текущи ремонти или на строителни и монтажни работи, за които не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел ІІІ от ЗУТ.
Чл. 33. При организиране на мероприятия и извършване на дейности, с които временно се променя нивото на пожарната опасност на обектите, се разработват и представят в съответната РСПБЗН планове за осигуряване на ПБ, като задължително се осигуряват условията за безопасна евакуация при спазване изискванията на глава седма от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и изискванията на тази наредба.
Чл. 34. По време на експлоатация не се разрешава:
1. използване на сградите и помещенията не по предназначение, в нарушение на нормативно установените изисквания за безопасност при пожар;
2. заключване (блокиране в затворено положение) на вратите по пътищата за евакуация от обекти в работно време и в извънработно време, когато в тях пребивават хора;
3. поставяне на материали и оборудване, както и изграждане на други препятствия в коридорите, пожарозащитните преддверия, стълбищата, рампите и по другите пътища за евакуация в обектите, с които се намалява широчината на евакуационните пътища, увеличава се дължината на маршрутите за евакуация или се създават предпоставки за затрудняване на безопасната евакуация.
Раздел IV
Изисквания при поддръжката на техническите инсталации (eлектрически, отоплителни и вентилационни инсталации)
Чл. 35. Всички неизправности в електрическите инсталации и съоръжения, които могат да предизвикат искрене, късо съединение, нагряване на изолацията на кабелите и проводниците, отказ на автоматични системи за управление и др., се отстраняват незабавно.
Чл. 36. След приключване на работния ден захранването на електрическите вериги, с изключение на това, предвидено за захранване на консуматори с непрекъснат режим на работа, се изключва.
Чл. 37. При експлоатацията на обектите, при извършването на текущи ремонти и при поддържането на електрическите инсталации, уреди и съоръжения не се разрешава:
1. използването на нестандартни и подсилени предпазители в електрическите табла;
2. съхраняването на материали или престоят на транспортни и други технически средства върху ревизионните шахти на тунели с електрически кабели, в помещенията на главните разпределителни табла, както и разполагането на горими материали на разстояние, по-малко от 1 m, от главни и разпределителни електрически табла;
3. нарушаването на степента на защита на електрическите съоръжения (IP) и категорията на взривозащитата на електрическите съоръжения, работещи в места от групи „Повишена пожарна опасност“ и „Експлозивна опасност“ съгласно глава дванадесета от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;
4. полагането на проводници и монтирането на елементи на електрическите инсталации в нарушение на изискванията, определени в глава дванадесета от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;
5. нарушаването на инструкциите на производителите за монтаж и експлоатация на електрически съоръжения и изделия;
6. използването на електронагревателни уреди (ютии, котлони, бързовари и други подобни) извън специално оборудваните за тази цел непожароопасни места, определени със заповедите по чл. 9, ал. 2, т. 2 и 4.
Чл. 38. (1) Преди настъпване на есенно-зимния период отоплителните уреди и съоръжения се проверяват и при необходимост се ремонтират за осигуряване на пожарната им безопасност.
(2) Комините и димоотводните тръби се почистват от сажди и отлагания в началото на отоплителния период и периодично при необходимост, като се вземат мерки за ПБ.
(3) Комините, предвиждани за скари, фритюрници и други подобни, се осигуряват с негорими мастни филтри (мазниноуловители), които се почистват периодично съгласно инструкциите на производителите.
(4) Извършените мероприятия за осигуряване на ПБ на отоплителните уреди и съоръжения по ал. 1 – 3 се удостоверяват с протокол.
Чл. 39. (1) Елементите на защитната автоматика на съоръженията се проверяват в съответствие със сроковете, определени в инструкциите или указанията на производителя. Резултатите от извършената проверка се документират.
(2) Когато в инструкциите и/или в указанията на производителя не са посочени срокове за проверка, елементите на защитната автоматика на съоръженията се проверяват не по-рядко от веднъж годишно.
Чл. 40. При експлоатацията на отоплителните и вентилационните инсталации, уреди и съоръжения не се разрешава:
1. използването на неизправни инсталации, уреди и съоръжения, както и в несъответствие с техническите изисквания за техния монтаж и експлоатация;
2. използването на инсталациите, уредите и съоръженията в нарушение на изискванията на глави осма, девета и десета от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;
3. употребата на ЛЗТ и ГТ за разпалване;
4. сушенето и поставянето на материали и оборудване върху уреда и на разстояние, по-малко от определеното в инструкциите на производителите;
5. използването на въздухопроводите и инсталационните канали като димоотводи;
6. принудителното възпламеняване на горимите отлагания по комините и вентилационните въздухопроводи;
7. повторното запалване на печки с течно гориво, преди те да са се охладили;
8. оставянето без наблюдение на печки с твърдо, течно и газово гориво и други отоплителни уреди (с изключение на тези с автоматичен режим на работа);
9. разполагането на локални отоплителни уреди и на димоотводните им тръби на разстояние, по-малко от 0,5 m, от продукти с класове по реакция на огън В – F.
Чл. 41. В котелните помещения не се разрешава:
1. оставянето на работещи котли без контрол, при липса на съответната автоматика;
2. поставянето на горими материали и продукти върху конструкцията и оборудването на котлите и тръбопроводите;
3. извършването на дейности и съхраняването на материали и оборудване, които не са свързани с обслужването на съответната инсталация и повишават пожарната опасност.
Глава четвърта
ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ И ОБОРУДВАНЕТО. ИЗВЪРШВАНЕ НА ТОВАРНО-РАЗТОВАРНИ РАБОТИ И СЪХРАНЯВАНЕ
Раздел I
Общи изисквания
Чл. 42. (1) Системите за отвеждане на ГГ, ЛЗТ и ГТ от вместимостите и апаратите в случай на авария или пожар се поддържат постоянно в изправност.
(2) Устройствата и съоръженията на системите по ал. 1 се обозначават със знаци съгласно чл. 23, ал. 4 и се осигурява свободен достъп до тях. Редът и последователността на операциите за отвеждане се определят с поставена на видно място инструкция, утвърдена от ръководителя или собственика на обекта.
Чл. 43. Всички дейности в местата от група „Експлозивна опасност“ се извършват с искронеобразуващи инструменти, а работещите са длъжни да използват антистатични обувки и антистатично облекло.
Раздел II
Изисквания за пожарна безопасност, свързани с технологичните процеси и оборудването
Чл. 44. В технологичните процеси се използват вещества и материали с установени параметри на пожарна и експлозивна опасност.
Чл. 45. Показателите на режима на работа на технологичното оборудване и протичащите процеси, свързани с употребата на ГГ, ЛЗТ, ГТ, горими прахове или влакна, се поддържат в съответствие с изискванията на технологичните инструкции и техническите спецификации.
Чл. 46. Строителните конструкции, технологичното и електрическото оборудване, отоплителните тела и инсталации се почистват периодично от експлозивоопасни и пожароопасни прахове и други горими материали по реда, определен със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 8.
Чл. 47. Подгряването на замръзнали участъци по тръбопроводите, транспортиращи ЛЗТ, ГТ и ГГ, се извършва по пожаробезопасни начини (с гореща вода, водна пара, пясък и др.).
Чл. 48. (1) Резервоарите за ЛЗТ, ГТ и ГГ се обозначават на видни места с табели, указващи обема на резервоара, максималната граница на неговото запълване, допустимото работно налягане и наименованието на веществото.
(2) При защита на резервоарите за ЛЗТ и ГТ с инсталации за пожарогасене или охлаждане (в комбинация или поотделно) на видно място се поставят инструкции, указващи начина на работа с инсталациите.
Чл. 49. (1) В процеса на експлоатация на технологичното оборудване се осигурява постоянна изправност на устройствата, гарантиращи ПБ при работа (дихателните и предпазните клапани, огнепреградителите, нивомерите, дренажните системи, отвеждащите тръби, контролно-измервателните прибори, взривните мембрани и др.).
(2) Прегледите и ремонтите на оборудването се извършват в съответствие с изискванията на техническата му спецификация, инструкцията за експлоатация и технологичната документация.
(3) Резултатите от проверките на технологичното оборудване по ал. 1 се отразяват в протоколи.
Чл. 50. (1) При изтичане на ЛЗТ, ГТ или ГГ от технологичното оборудване незабавно се предприемат мерки за спиране на изтичането и за осигуряване на ПБ.
(2) Напоената с ЛЗТ или ГТ топлоизолация на технологичното оборудване се заменя незабавно след ликвидиране на повредите, предизвикали изтичането на продукт.
Чл. 51. Продуктите за боядисване, миене и за други цели, представляващи ЛЗТ или ГТ, се доставят в готов вид. Употребата и съхранението на тези продукти се извършват при спазване на правилата за ПБ съгласно техническите им спецификации.
Чл. 52. Разлетите ЛЗТ и ГТ и разсипаните твърди горими вещества и материали се събират и почистват незабавно.
Чл. 53. Празните съдове от използвани ЛЗТ, ГТ и ГГ се съхраняват плътно затворени на специално предназначени места, защитени от прякото въздействие на източници на възпламеняване.
Чл. 54. Отработените ЛЗТ и ГТ се съхраняват в затворени съдове на определените за целта места.
Чл. 55. Не се разрешава:
1. съвместното съхраняване на съдове с ГГ, ЛЗТ или ГТ в едно помещение със съдове за кислород или въздух;
2. употребата на огън за откриване изтичането на ГГ от газопроводни инсталации и газови прибори;
3. изливане на ЛЗТ и ГТ в канализационната система с изключение на промишлената канализационна система за химически замърсени води, изпълнена в съответствие с изискванията на раздел IX от глава петнадесета на Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;
4. оставянето без наблюдение на запалени горелки и други нагревателни уреди, които не са осигурени с автоматика за спиране притока на гориво при изгасване на пламъка;
5. експлоатацията на оборудване, което не отговаря на изискванията на технологичните инструкции и техническите спецификации;
6. използването на открит огън за подгряване на замръзнали участъци по тръбопроводи, транспортиращи ЛЗТ, ГТ и ГГ.
Раздел III
Изисквания при съхраняване, извършване на товарно-разтоварни работи и транспортиране на леснозапалими течности, горими течности, горими газове, горими материали и изделия и негорими материали в горима опаковка
Чл. 56. (1) Съхраняването на материалите в складовете от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2 се извършва при спазване изискванията на глава петнадесета от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и на указанията в инструкциите на производителя.
(2) В складови помещения без стелажи материалите се складират на фигури, местата на които се обозначават с ограничителни линии.
(3) Проходите в закритите складове, навеси, както и пространствата между фигурите на откритите площадки се поддържат свободни.
(4) Преди разтоварване на насипни горими материали и изделия мястото, което е определено за складиране, се почиства от други горими материали.
Чл. 57. (1) Веществата и материалите се класифицират и съхраняват въз основа на техните физико-химични свойства и пожарната им характеристика.
(2) При съхраняването на ЛЗТ, ГТ и ГГ и на горими материали и изделия, както и на негорими материали и изделия в горима опаковка се спазват изискванията и на съответните технологични инструкции.
Чл. 58. Местата в помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1, които се предвиждат за обособяване на междинни (буферни) складове за горими материали и изделия и негорими материали и изделия в горима опаковка (суровини, полуготова и готова продукция) за еднодневна (24-часова) работа, се отделят с ограда от негорим материал.
Чл. 59. Площадките за складиране на дървен материал, въглища, бутилки с ГГ и съдове с ЛЗТ и ГТ се почистват от отпадъчни горими материали и тревна растителност или се покриват със слой от пясък или пръст.
Чл. 60. При аварийно изтичане на ГГ от бутилките същите незабавно се изнасят от помещението и се вземат мерки за обезопасяването им.
Чл. 61. Разсипаните или разлетите ЛЗТ, ГТ, ГГ и горими материали и изделия от повредени опаковки незабавно се събират и почистват.
Чл. 62. Не се разрешава:
1. паркиране и ремонт на товарно-разтоварни и транспортни средства в открити и закрити складове за съхранение на ЛЗТ, ГТ, ГГ и горими материали и изделия;
2. съхраняване и складиране на ЛЗТ, ГТ, ГГ и на горими материали и изделия без обозначение с предупредителен знак за опасност съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа;
3. използване на открит огън и на необезопасени за работа в съответната среда уреди и съоръжения на местата, където се извършват товарно-разтоварни работи с ЛЗТ, ГТ, ГГ, горими материали и изделия и негорими материали и изделия в горима опаковка;
4. използване на необезопасени транспортни средства и без необходимата защита за съответната работна среда, където се извършват товарно-разтоварни работи с ЛЗТ, ГТ, ГГ, горими материали и изделия и негорими материали и изделия в горима опаковка;
5. оставяне без наблюдение на транспортни и други средства по време на товарно-разтоварните работи с ЛЗТ, ГТ, ГГ, горими материали и изделия и негорими материали и изделия в горима опаковка;
6. извършване на товарно-разтоварни работи с ЛЗТ, ГТ и ГГ без осигурено заземяване на транспортните средства;
7. наливане, съхраняване и транспортиране на ГГ, ЛЗТ и ГТ в резервоари и други съдове, в автомобилни и железопътни цистерни, наливно-изливни естакади, тръбопроводи, железопътни линии в района на естакади, сгради и съоръжения в района на складове за газове, ЛЗТ и ГТ без осигурена защита от мълнии, статично електричество, блуждаещи токове и други опасности.
Чл. 63. На територията на автоснабдителни станции от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.3 (бензиностанции, газоснабдителни станции за пропан-бутан, газоснабдителни станции за природен газ, комплексни автоснабдителни станции) не се разрешава:
1. пълненето на битови и туристически бутилки или съдове от колонките за зареждане на автомобилни газови уредби;
2. паркирането на моторни превозни средства (МПС) за зареждане с ЛЗТ, ГТ и ГГ (автоцистерни и др.) и на МПС с прикачени захранващи тръбопроводи към стационарни резервоари извън технологичното време за зареждане на резервоарите на станцията;
3. извършването на ремонтни дейности на пътни превозни средства извън изградените и предназначени за това места;
4. паркирането на МПС извън изградените и предназначени за целта места на разстояние, по-малко от 5 m, от резервоарите, отдушните тръби, компресорния модул за природен газ, бутилковата група за природен газ, пунктовете за пълнене на бутилки с пропан-бутан, изпускателните тръби от предпазната арматура, колонките за зареждане на МПС и съоръженията за пълнене на резервоарите.
Чл. 64. (1) В свободната дворна площ на обекти от подклас на функционална пожарна опасност Ф 5.2 и Ф 5.3 се допуска поставянето на стелажи за съхранение и продажба на бутилки с втечнен въглеводороден газ с обща вместимост на бутилките до 1500 l.
(2) Стелажите по ал. 1 се поставят при спазване на следните минимални разстояния:
1. непосредствено до сгради с плътни стени, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост не по-ниска от EI 120, разположени на територията на обекта;
2. на разстояние 3 m в хоризонтална и вертикална посока до отвори в стените по т. 1;
3. на разстояние 4 m до края на автомобилното платно на второстепенни пътища от републиканската пътна мрежа;
4. на разстояние 5 m до бензиноколонки, газоколонки, подземни резервоари, отвори на незащитени шахти и края на автомобилното платно на първостепенни пътища от републиканската пътна мрежа;
5. на разстояние 6 m до автомагистрали;
6. на разстояние 10 m до надземни резервоари, складирани горими материали и места за паркиране на МПС;
7. на разстояние 10 m до сгради, чиито стени не отговарят на изискванията по т. 1 и 2, и до сгради и съоръжения, разположени извън територията на обекта.
(3) Бутилките се поставят в стелажите във вертикално положение (на открито или под навес), защитени от пряка слънчева светлина, и на места, където не могат да бъдат нагрети до температура, по-висока от 40 °С.
Глава пета
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ПОЖАРНАТА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ОГНЕВИ РАБОТИ
Раздел I
Общи изисквания
Чл. 65. Огневите работи се извършват на постоянни и временни места.
Чл. 66. (1) Постоянните места за извършване на огневи работи се оборудват с пожаротехнически средства съгласно т. I.34 от приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
(2) Временните места за извършване на огневи работи се оборудват с пожаротехнически средства съгласно т. I.35 от приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, а по преценка на ръководителя на огневите работи – и с допълнителни такива.
Раздел II
Организация за осигуряване на пожарната безопасност при извършване на огневи работи
Чл. 67. (1) Собствениците или ръководителите на обектите определят със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 1:
1. постоянните места за извършване на огневи работи;
2. условията и реда за осигуряване на ПБ преди, по време и след извършване на огневи работи на временните места;
3. реда за разрешаване извършването на огневи работи и определените за това лица;
4. местата, където огневите работи се забраняват или се разрешават, след вземане на допълнителни мерки за ПБ и при пълно спиране на производството.
(2) При промяна на условията в заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 1 се издава нова заповед съобразно настъпилите изменения.
Чл. 68. (1) Собственикът (ръководителят) на обекта или лицето, определено със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 1, преди извършване на огневи работи на временни места издава акт съгласно приложение № 9.
(2) Актът по ал. 1 се регистрира и съхранява в дневник (приложение № 10).
(3) В акта се определят ръководителят на огневите работи и лицата за изпълнение на дейностите за всеки отделен случай.
(4) Ръководител на огневите работи може да бъде собственикът/ръководителят на обекта или отговорниците по ПБ.
(5) За постоянните места по чл. 66, ал. 1 не се изисква акт за извършване на огневи работи.
Чл. 69. Валидността на акта по чл. 68, ал. 1 е до три дни. При промяна на условията, при които е издаден актът, се издава нов.
Чл. 70. (1) При наличие на условия за образуване на експлозивна среда от пари или газове лицето, което издава акта, организира вземането на проба за анализ на средата на всеки два часа.
(2) Необходимите измервания се извършват от звена и специалисти на собственика на обекта или от акредитирани лица.
(3) Резултатите от анализа се отразяват в протоколи за определяне на експлозивната опасност на средата (приложение № 11), които са неразделна част от акта за извършване на огневи работи.
Чл. 71. (1) Актът за извършване на огневи работи и протоколите за определяне на експлозивната опасност на средата се съхраняват от длъжностното лице, определено със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 1, до три дни след изтичане на срока, за който е издаден актът.
(2) В случай на пожар или експлозия актът за извършване на огневи работи и протоколите за определяне на експлозивната опасност на средата се предават на компетентните органи при поискване.
Чл. 72. При извършване на ремонтни дейности, свързани с пълно спиране на производствената дейност, срокът на валидност на акта за извършване на огневи работи е еднакъв с установения в плана по чл. 9, ал. 1, т. 3.
Чл. 73. Огневите работи започват след проверка от ръководителя на огневите работи за изпълнение на мероприятията за осигуряване на ПБ, което се удостоверява в акта за извършване на огневи работи.
Чл. 74. Огневите работи се извършват от правоспособни лица съгласно Наредба № 7 от 2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност по заваряване (обн., ДВ, бр. 100 от 2002 г.; изм., бр. 95 от 2003 г., бр. 37 от 2006 г. и бр. 9 от 2009 г.).
Раздел III
Правила и норми за осигуряване на пожарна безопасност при извършване на огневи работи
Чл. 75. (1) Временните места, където се извършват огневи работи, се почистват предварително от горими материали в радиус не по-малък от дадения в приложение № 12. При извършване на абразивно рязане или шлайфане на метали разстоянията се увеличават 1,5 пъти.
(2) Когато горимите материали и конструкции не могат да бъдат отстранени, те се защитават от топлината и искрите с щитове или завеси от продукти с клас по реакция на огън най-малко А2 с височина най-малко 1,8 m.
Чл. 76. Когато огневите работи се извършват на височина над кота прилежащ терен, горимите материали и конструкции във вертикална посока, които не могат да бъдат отстранени, се защитават от топлината и искрите с щитове или завеси от негорим материал. Щитовете и завесите служат като препятствие срещу попадането на искрите върху горимите материали, включително и в отворите в междуетажни конструкции.
Чл. 77. По време на работа изпълнителите на огневи работи:
1. не допускат падане на искри, разтопен метал и остатъци от електроди върху горими конструкции и материали;
2. следят за изправността на уредите и съоръженията, с които се извършват огневите работи;
3. преустановяват незабавно огневите работи при промяна в условията, при които е издаден актът за извършване на огневи работи; повторно започване на работата се допуска след осигуряване на условията за безопасност;
4. изключват незабавно уредите и съоръженията, с които се извършват огневите работи, при възникване на запалване или пожар;
5. съобщават незабавно на телефон 112 или 160 при възникване на запалване или пожар и предприемат гасителни действия с наличните пожаротехнически средства, когато това не поставя в опасност живота и здравето им.
Чл. 78. След приключване на работа работещите, извършващи огневи работи, уведомяват отговорника по ПБ.
Чл. 79. След приключване на работа ръководителят и изпълнителят на огневите работи проверяват работните места за осигуряване на ПБ, като обръщат внимание на района около и под мястото на огневите работи. Резултатите от проверката се регистрират в акта по чл. 68, ал. 1.
Чл. 80. Временните места, на които се извършват огневи работи, се наблюдават в продължение на не по-малко от 3 часа след приключването им. Лицето, което извършва наблюдението, се назначава от издалия акта или от ръководителя на огневите работи срещу подпис, като името му се вписва в т. 8 от приложение № 9.
Чл. 81. Резервоарите, цистерните, тръбопроводите, апаратите и др., използвани за ЛЗТ, ГТ и ГГ, на които ще се извършват огневи работи, се изключват (изолират) от съседните инсталации и съоръжения. Всички люкове, контролни и други отвори на заваряваните резервоари, съдове и други по време на огневи работи трябва да са отворени и в тях да се поддържа постоянна вентилация така, че да не се допуска образуването на експлозиво-опасна среда.
Чл. 82. Не се допуска извършване на огневи работи:
1. преди да са изпълнени всички мероприятия, предвидени в акта по чл. 68, ал. 1;
2. при неизправни заваръчни уредби и съоръжения и такива, чието съответствие не е оценено и удостоверено в съответствие със съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите;
3. при електрозаваръчни дейности – когато захранващата с електрически ток стационарна мрежа не е осигурена със съответната защита – автоматично изключване на захранването, или когато са извършени промени, с които се нарушава ефективната работа на защитата;
4. когато в процеса на работа е възможно образуване на експлозивоопасни концентрации на пари, газове или горими прахове;
5. когато изпълнителите не притежават правоспособност за съответния вид заваряване;
6. когато не са осигурени изискващите се пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари съгласно чл. 66.
Раздел IV
Правила и норми за осигуряване на пожарна безопасност при извършване на електрозаваръчни работи
Чл. 83. Преносимата или подвижната електрозаваръчна уредба се присъединява към стационарната електрическа мрежа чрез комутационни защитни апарати с щепселни или разглобяеми контактни връзки, изключващи възможността за искрене и нагряване.
Чл. 84. Електрическите проводници, които свързват заваръчния апарат със стационарната електрическа мрежа, се защитават срещу действието на висока температура и срещу механични въздействия.
Чл. 85. Работните площадки за извършване на електрозаваръчни дейности на височина над пода на помещението (терена) се изработват от негорими конструкции и покрития.
Раздел V
Правила и норми за осигуряване на пожарна безопасност при извършване на огневи работи с горелки и други уреди, използващи ГГ и ЛЗТ
Чл. 86. Стационарните и преносимите ацетиленови генератори, използвани при извършването на огневи работи, се разполагат на разстояние не по-малко от 10 m до:
1. местата на огневите работи;
2. открит огън и силно нагрети предмети;
3. зони, съоръжения и устройства с упот-реба на ЛЗТ и ГТ;
4. резервоари и групови бутилкови инсталации за ГГ;
5. местата за вземане на въздух за компресори и за вентилационните инсталации;
6. невзривозащитени вентилатори на общообменните вентилационни инсталации.
Чл. 87. При съхраняване, превозване или използване на бутилки с горими газове и кислород същите се защитават от действието на източници на топлина с оглед недопускане нагряването им над максималната стойност на температурата, определена в инструкцията за експлоатация на производителя.
Чл. 88. Бутилките с кислород и други газове се поставят на разстояние не по-малко от 1 m от отоплителни радиатори и на разстояние 5 m от мястото на огневите работи, печки и други източници на огън или топлина. Между работещите бутилки за кислород и ацетиленовите генератори се осигурява разстояние най-малко 5 m.
Чл. 89. При извършване на огневи работи с използването на ЛЗТ се осигурява разстояние най-малко 5 m между бутилките с кислород и съдовете с ЛЗТ.
Чл. 90. При манипулации (подреждане, местене, транспорт и др.) на празни бутилки за кислород и горими газове се спазват същите мерки за пожарна безопасност както за пълни бутилки.
Чл. 91. Калциевият карбид се съхранява в сухи, добре проветрени помещения, като съдовете с карбид се поставят на дървени поставки (скари) на височина най-малко 0,2 m от пода.
Чл. 92. (1) Работещите горелки и резачи за извършване на огневи работи се поставят на пожаробезопасни приспособления, когато не се държат в ръка.
(2) Горелките и резачите за извършване на огневи работи се използват съгласно инструкциите на производителя.
(3) При прекъсване на работа пламъкът на горелките или резачите се гаси и вентилите се затварят.
(4) Маркучите за подаване на ГГ се предпазват от искри, пръски от разтопен метал, отрязани парчета метал, огън и тежки предмети и се разполагат така, че да са предпазени от стъпване върху тях, прегазване, прегъване, нагряване и други вредни въздействия.
Чл. 93. Не се разрешава:
1. извършване на огневи работи с горелки и други уреди, използващи ГГ и ЛЗТ, ако не е осигурено разстояние най-малко 5 m между горелката (горивното устройство) и работните бутилки (съдове);
2. работа с горелки и резачи с неуплътнени съединения;
3. съвместно съхраняване в едно помещение на бутилки с кислород, горими газове, калциев карбид, бои, масла и други леснозапалими и горими течности;
4. съхраняване на бутилки с горими газове и съдове (освен работните) в местата, на които се извършват огневите работи;
5. пушене, използване на открит огън и на инструменти, които могат да образуват искри в помещенията за съхраняване и отваряне на варели с калциев карбид;
6. съхраняване на калциев карбид в помещения без прозорци, под кота ±0,00 m, във влажни места или в помещения, през които преминават водопроводи и паропроводи.
Чл. 94. (1) При извършване на огневи работи с горелки и други уреди, използващи ГГ и ЛЗТ, не се разрешава оставянето на работещи горелки без наблюдение.
(2) При извършване на огневи работи не се разрешава преминаването на захранващите проводи за горими газове:
1. през помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1, в които не се произвежда/употребява транспортираният газ;
2. през битови, помощни, общественообслужващи, административни и складови помещения от класове на функционална пожарна опасност Ф1, Ф2, Ф3 и Ф4 и от подклас Ф5.2, както и през електромашинни, електроразпределителни и трансформаторни помещения;
3. през вентилационни камери и отвори;
4. на разстояние, по-малко от 1 m, от повърхности с температура, по-висока от 150 °С.
Глава шеста
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРОТИВОПОЖАРНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ПРЕМЕСТВАЕМИ ОБЕКТИ С ГЪВКАВО ПОКРИТИЕ
Раздел I
Общи положения
Чл. 95. За осигуряване на ПБ при всеки конкретен случай на експлоатация на преместваемите обекти с гъвкаво покритие (циркови шапита, тенти, шапита за търговска дейност и др.) с обща численост на пребиваващите в тях повече от 50 души се разработват документите по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 4.
Чл. 96. За осигуряване на достъпа на пожарни автомобили до преместваеми обекти с гъвкаво покритие се осигуряват и поддържат свободни пътища и проходи за противопожарни цели съгласно раздел I от глава шеста на Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
Чл. 97. Гъвкавите покрития на преместваемите обекти се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън най-малко С.
Раздел II
Евакуация
Чл. 98. За осигуряване на условия за без-опасна евакуация от преместваемите обекти с гъвкаво покритие се спазват изискванията на глава седма от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
Чл. 99. При разполагане на редове от пейки в преместваемите обекти с гъвкаво покритие на всеки 11 m дължина на реда се осигурява проход за евакуация с широчина най-малко 1,2 m с пряк достъп до изходите.
Чл. 100. Максималният брой на зрителите се определя по чл. 36 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Когато редовете в преместваемите обекти са оформени от пейки, максималният брой на зрителите се определя по броя на номерираните места на пейките, а когато няма номерирани места на пейките – по 0,7 m на един човек.
Чл. 101. Евакуационните изходи от преместваемите обекти с гъвкаво покритие са с широчина не по-малка от широчината на пътеките (проходите), водещи към тях.
Чл. 102. Не се разрешава поставянето на допълнителни завеси и драперии по дължината или напречно на евакуационните пътища.
Раздел III
Вътрешно и сценично обзавеждане
Чл. 103. Елементите на вътрешното обзавеждане се закрепват към основната или подовата конструкция, без да се намалява широчината на евакуационните изходи и пътища.
Чл. 104. Декорите на сцената, завесите и драпериите трябва да отговарят на клас по реакция на огън най-малко С.
Чл. 105. Не се разрешава съхраняване на горими вещества и материали в пространството, обособено под трибуните.
Чл. 106. Кошчетата за отпадъци трябва да са изработени от негорими материали и да имат затварящи се капаци.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. „Возим пожарогасител“ е пожарогасител, предназначен за ръчно придвижване и обслужване и който има обща маса, по-голяма от 20 kg.
2. „Носим пожарогасител“ е пожарогасител, който е предназначен да бъде носен и обслужван на ръка и който в готовност за работа има маса не по-голяма от 20 kg.
3. „Огневи работи“ са дейности, свързани със заваряване, наваряване, запояване и рязане на метали и техните сплави при използване на заваръчни уредби, съоръжения и абразивни машини и инструменти, течни горива, както и топенето (загряването) на битуми, смоли и други подобни, с употребата на твърдо, течно и газообразно гориво.
4. „Обекти“ са всички недвижими имоти, в т.ч. поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в тях, съоръжения, инсталации и преместваеми обекти с гъвкаво покритие.
5. „Пожарогасител“ е устройство, съдържащо пожарогасително вещество, което може да бъде изтласкано под въздействието на вътрешно налягане и да бъде насочено към пожара.
6. „Работещ“ е всяко лице, което е наето от работодател, както и лице, което работи за себе си, включително обучаващите се или стажантите – за времето на обучение, стаж и практика.
7. „Ръководители“ са лица, които изпълняват функции, свързани с ръководство или управление, или които представляват държавни органи, организации, юридически лица или физически лица.
8. „Постоянни места за извършване на огневи работи“ са специално определени за тази цел помещения, части от помещения или открити площадки.
9. „Временни места за извършване на огневи работи“ са места, в които се извършват огневи работи извън определените постоянни места.
10. „Изправно състояние“ е състояние, при което уредите, средствата, съоръженията, инсталациите, системите и техните елементи отговарят на изискванията на техническата документация на производителя и са работоспособни.
11. „Отговорници по ПБ“ са лицата, които създават организация и осъществяват контрол за спазване на правилата и нормите за ПБ съгласно чл. 6.
12. „Преместваеми обекти с гъвкаво покритие“ са преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности по смисъла на чл. 56 ЗУТ (предназначени за циркове, представления, заседания, празненства, спортни дейности и др.), които имат меко покривало и които се поставят върху площ, по-голяма от 75 m2. Към преместваемите обекти с гъвкаво покритие не се отнасят палатките за къмпинг или за санитарни цели.
13. „Акредитирани лица“ са лица, получили акредитация по реда на Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 91б, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
§ 3. Изискванията на чл. 14 се изпълняват в двегодишен срок от влизането в сила на наредбата.
§ 4. Отменя се Наредба № I-209 от 2004 г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация (ДВ, бр. 107 от 2004 г.).
§ 5. Контролът по изпълнението на наредбата се извършва от органите за ПБЗН, осъществяващи държавен противопожарен контрол.
Министър на вътрешните работи: Цв. Цветанов
Министър на регионалното развитие и благоустройството: Л. Павлова
Приложение № 1 към чл. 9, ал. 1, т. 2
УТВЪРЖДАВАМ: ………………………
(подпис и печат)
Собственик/ръководител: ……………
(фамилия, длъжност)
Дата: ………………………………….
ПЛАН
за действие при пожар
в обект: ………………………………………………………….
І. Последователност на действията при пожар
1. Съобщаване за възникнал пожар;
1.1. Работещият, забелязал или установил запалване или пожар, незабавно съобщава на тел. 112 или 160 и на ………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
(описва се на кого трябва да се съобщи – отговорник по ПБ, ръководител на обекта)
1.2. При известяване по т. 1.1 се съобщава следното:
а) длъжност и фамилия;
б) наименование на обекта;
в) вид на възникналата опасност и темп на нарастване, има ли застрашени хора.
2. При постъпване на сигнал за пожар към ръководителя на обекта същият известява в зависимост от обстановката:
2.1. Отговорниците по ПБ в следната последователност:
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
(име, фамилия, длъжност, телефон за връзка)
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
(име, фамилия, длъжност, телефон за връзка)
2.2. Пребиваващите във всички зони за необходимостта от евакуация, както следва:
а) в съседни помещения и зони на зоната, в която е възникнал пожарът;
б) в помещения и зони, намиращи се на по-горни етажи от застрашения етаж;
в) при необходимост се евакуират административният и помощният персонал от помещения, разположени на по-ниски етажи.
2.3. Други ведомства – електроразпределителни компании, В и К дружества и др.
3. Отговорниците по ПБ организират незабавното напускане на застрашените лица от зоната (помещението).
II. Действия за локализиране на пожар и за свеждане на опасностите и щетите до минимум
1. Изключване на електрическото захранване на етажа (сградата), в която е възникнал пожар.
2. Гасене на огнището на запалване (пожар) чрез пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари.
3. Затваряне на вратите към помещението или към зоната, обхваната от пожара, след приключване на евакуацията, за да не се допусне задимяване на съседни части на сградата.
4. Предоставяне на информация за евакуацията след пристигане на органите за ПБЗН, за извършените действия по пожарогасенето и др.
III. Функции и отговорности на длъжностните лица при пожар
1. Всеки работещ, забелязал пожар, е длъжен да съобщи в съответния център за спешни повиквания и да уведоми ръководителя на обекта (отговорника по ПБ), както и застрашените лица.
2. Ръководителят на обекта или длъжностното лице, назначено със заповед за осъществяване на организация и контрол за спазване на правилата и нормите за ПБ, преценява естеството на опасността и взема решение за необходимостта от евакуация.
3. Ръководителят на обекта (отговорникът по ПБ):
3.1. подпомага с информация органите за ПБЗН след тяхното пристигане;
3.2. изключва цялостно или частично електрозахранването на обекта;
3.3. изключва технологичното оборудване (ако на обекта има такова).
Изготвил: ……………………………………….
(име, фамилия, длъжност)
Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1
Изисквания за изготвяне и изпълнение на плановете за евакуация на обекти
І. Общи положения
1. С изискванията се определят начинът за изготвяне на плановете за евакуация и тяхното съдържание.
2. В зависимост от обитателите сградите се категоризират, както следва:
2.1. Категория на обитателите „А“ – когато обитателите са будни при престоя си в сградата. Категориите на обитатели „А“ се делят на:
2.1.1. „А1“ – когато обитателите са будни, познават добре сградата и постоянно я обитават (сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф4.1);
2.1.2. „А2“ – когато обитателите са будни, но не познават добре сградата (лечебни заведения за извънболнична помощ, обществени трапезарии, центрове за обществена подкрепа, дневни центрове (без възможност за преспиване) и сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф3 и от подкласове Ф2.1, Ф2.2, Ф4.2 и Ф5.2).
2.2. Категория на обитателите „Б“ – когато обитателите не са будни през целия си престой в сградата (хотели, общежития, сгради за обществено обслужване в областта на здравеопазването, сгради за обществено обслужване в областта на социалните услуги и други от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1 и Ф1.2). Категориите на обитатели „Б“ се делят на:
2.2.1. „Б1“ – когато обитателите не са пос-тоянно будни, но познават сградата, и те не са попаднали случайно в сградата (центрове за настаняване от семеен тип, центрове за временно настаняване, кризисни центрове, преходни жилища, защитени жилища, наблюдавани жилища, приюти, звена „Майка и бебе“, дневни центрове (с възможност за преспиване), центрове за работа с деца на улицата, домове за деца, лишени от родителска грижа, домове за стари хора и др.);
2.2.2. „Б2“ – когато обитателите не са постоянно будни и не познават сградата и те може да са попаднали случайно в сградата (хотели, лечебни заведения и лечебни заведения за болнична помощ (които не попадат в т. 2.3), почивни станции и др.).
2.3. Категория на обитателите „В“ – отнася се за обитатели, за които са необходими помощ или специални грижи за евакуацията им (детски заведения, затвори, психиатрични заведения, лечебни заведения, лечебни заведения за болнична помощ, домове за деца с физически увреждания, домове за деца с умствена изостаналост, домове за възрастни хора с умствена изостаналост, домове за възрастни хора с психични разстройства, домове за възрастни хора с физически увреждания, домове за възрастни хора със сетивни нарушения, дом за възрастни хора с деменция, трудно подвижни хора и др.). Категориите на обитатели „В“ се делят на:
2.3.1. „В1“ – когато обитателите могат сами да се евакуират;
2.3.2. „В2“ – когато обитателите задължително трябва да бъдат евакуирани с помощта на обслужващ персонал;
2.3.3. „В3“ – когато обитателите задължително трябва да бъдат евакуирани с помощна апаратура (животоподдържаща).
ІI. Съдържание на плановете за евакуация
1. Плановете за евакуация задължително съдържат текстова и графична част.
1.1. Текстовата част включва действията на персонала, които се описват подробно.
1.2. Графичната част (схемите за евакуация) съдържа:
1.2.1. хоризонталните разпределения на всеки един етаж на сградата с нанесени всички знаци (символи) съгласно т. 13.1;
1.2.2. ситуационен план на обекта със сборния(те) пункт(ове).
2. Текстово съдържание на плановете за евакуация
2.1. Текстовата част на плановете за евакуация съдържа:
2.1.1. класовете по функционална пожарна опасност на всички помещения в обекта;
2.1.2. категорията на сградите в зависимост от обитателите;
2.1.3. подробно описание и последователността на действията на работещите;
2.1.4. подробно описание на задълженията на работещите – по длъжности или персонално-лично.
2.2. Текстовата част за действията на работещите се поставя на видни места в помещенията на работещите (контролно-пропускателен пункт, пропуск, помещения на длъжностните лица, които създават организация и осъществяват контрол за спазване на правилата и нормите за ПБ, и др.).
2.3. Текстовата част за действията на работещите се изготвя, както следва:
2.3.1. В табличен вид:
|
№ по ред
|
Наименование на действията
|
Ред и последователност на действията
|
Отговорник/ длъжност на изпълнителя
|
Подпис
|
|
1.
|
Уведомяване на телефон 112, ръководителя на обекта (отговорника по ПБ) и на хората в сградата за възникнал пожар
|
|
|
|
|
2.
|
Организиране на евакуацията
|
|
|
|
|
3.
|
Евакуация –
последователност
|
|
|
|
|
4.
|
Евакуация при особени обстоятелства:
|
|
|
|
|
– при силно задимена обстановка
|
|
|
|
|
– през нощта, в извънработно време
|
|
|
|
|
– през зимата (да се организира пункт за настаняване на евакуираните)
|
|
|
|
|
– при опасност от разлив на ЛЗТ и ГТ
|
|
|
|
|
– други възможни за конкретния обект обстоятелства
|
|
|
|
|
5.
|
Пожарогасене – действия за гасене на пожара
|
|
|
|
|
6.
|
Спасяване или защита на имущество
|
|
|
|
|
7.
|
Посрещане на служителите от органите за ПБЗН
|
|
|
|
|
Кратко описание на недопустимите за използване маршрути и неправилните действия при евакуация (за конкретния обект)
|
|
|
Проверяващи лица от персонала за успешно проведена евакуация – дали всички от определения им район (помещение, отдел, цех, етаж и др.) са го напуснали
|
1.
2.
3.
|
Забележки:
1. В зависимост от спецификата на обекта в таблицата може да бъде включена допълнително информация по отношение на мерките за осигуряване на ПБ, използване на системите за подпомагане на евакуацията, отговорности и др.
2. Задълженията на всички от персонала на обекта се разпределят така, че да се осигурят едновременно действията им, без да има противоречие в тях.
2.3.2. Описателна част:
2.3.2.1. За сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф3.4, Ф4.2 и Ф5.1:
2.3.2.1.1.численост на персонала, конкретни задължения на лицата, отговорни за евакуацията на обекта, и действия при особени обстоятелства;
2.3.2.1.2. максимална численост на работещите;
2.3.2.1.3. обща численост на хората, пребиваващи на всеки етаж и във всяко помещение.
2.3.2.2. За сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1, Ф1.2 и Ф4.1:
2.3.2.2.1. численост на персонала, конкретни задължения на лицата, отговорни за евакуацията на обекта, и действия при особени обстоятелства;
2.3.2.2.2. максимална численост на посетителите;
2.3.2.2.3. численост на персонала на всеки етаж и максимален брой на посетителите на всеки етаж, а при необходимост – и във всяко помещение.
2.3.2.3 За сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1, Ф2.2, Ф3.1, Ф3.2, Ф3.3 и Ф3.5):
2.3.2.3.1. численост на персонала, конкретни задължения на лицата, отговорни за евакуацията на обекта, и действия при особени обстоятелства;
2.3.2.3.2. максимална численост на пребиваващите или свободна площ;
2.3.2.3.3. численост на персонала на всеки етаж и максимален брой на посетители на всеки етаж, а при необходимост – и във всяко помещение.
III. Съдържание на графичната част (схемите за евакуация) на плановете за евакуация
1. Всяка схема за евакуация съдържа:
1.1. Графично изображение на етажа (хоризонтално разпределение – вътрешна планировка) или на част от него.
1.2. Графично изображение на ситуационен план.
1.3. Нанесен знак „Мястото, където се намирате“.
1.4. Знаци съгласно т. 13.1.
1.5. Легенда с използваните знаци.
1.6. Обозначение за кой обект, адрес, сграда, етаж, цех се отнася схемата за евакуация.
1.7. Последователност на действията при пожар (минимално необходимите действия) за гледащия схемата за евакуация.
1.8. Кратко описание на мерките за безопасност при евакуация – за евакуация от помещения на обекти с категории на обитатели „Б“ и „В“.
2. Схемите за евакуация в сгради, в които пребивават чужденци (хотели и др.), се изготвят задължително и на английски език.
3. При поставяне на лого или на табела с телефонния номер на фирмата, изготвила схемата за евакуация, или на собствениците на обекта същите се разполагат така, че да няма възможност за двусмисленото им възприемане.
4. С оглед правилно ориентиране от схемата за евакуация следва да се спазва следната последователност:
4.1. Определят се местата, където ще се поставя всяка една схема за евакуация, и всяка графична част се чертае спрямо това място.
4.2. Ориентацията на символа „Мястото, където се намирате в момента“ се нанася спрямо мястото, където стои гледащият схемата за евакуация.
5. Графичното изображение на етажа по т. 1.1 съдържа:
5.1. хоризонталното разпределение (вътрешна планировка) на целия етаж на схемата с нанесени:
а) всички помещения и врати и посоката на отварянето им;
б) технологично оборудване и обзавеждане – за помещения и сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф5.1;
в) обзавеждане на стаите – за обекти от клас на функционална пожарна опасност Ф4 и от подкласове Ф1.1, Ф1.2 и Ф3.4;
г) изложбени площи и евакуационни пътеки – в обекти от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1, Ф2.2, Ф3.1, Ф3.2, Ф3.3 и Ф3.5.
5.2. Задължително е да се открояват елементите на строителните конструкции от оборудването в обекта.
5.3. За графичното изображение на етажа се използват дадените в табл. 1 цветове и минимални дебелини.
Таблица 1
|
№ по ред
|
Наименование
|
Обозначение
|
Дебелина на линията, pt
|
|
цвят
|
%
|
|
1.
|
Помещения, стени, коридори
|
черен
|
100
|
1,0
|
|
2.
|
Врати, прозорци
|
черен
|
80
|
0,5
|
|
3.
|
Технология – обзавеждане на помещенията
|
черен
|
60
|
0,35
|
|
4.
|
Защитен евакуационен път*
|
светлозелен контур със „стрелки за евакуация“ с плътен зелен цвят
|
|
5.
|
Евакуационен път
|
|
|
5.1.
|
В сгради от клас Ф2 и от подкласове Ф3.1, Ф3.2, Ф3.3 и Ф3.5
|
зелен цвят – оста на евакуационния път
|
|
5.2.
|
В помещение от подклас Ф5.1
|
|
5.3.
|
В сгради от клас Ф4 и от подклас 3.4
|
съгласно т. 13.1– „стрелки за евакуация“
|
|
5.4.
|
В сгради от подкласове Ф1.1 и Ф1.2
|
със зелен цвят – оста на евакуационния път съгласно т. 13.1 – „стрелки за евакуация“
|
|
6.
|
Знаци съгласно т. 13.1
|
Цветове съгласно т. 13.1
|
* Съгласно БДС ISO 8421-6.
6. Във всички схеми за евакуация се обозначава технологичното обзавеждане:
6.1. за обекти от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1 освен технологичното обзавеждане се надписват и помещенията по тяхното предназначение (производствен цех, монтажен участък, бояджийно, склад, котелно, компресорно, заваръчно и др.);
6.2. за обекти от клас на функционална пожарна опасност Ф4 и от подкласове Ф1.1, Ф1.2 и Ф3.4 се допуска да е нанесен само номерът на всяка стая, а не обзавеждането, при условие че стаите са малки и в една стая (помещение) не пребивават едновременно повече от 15 души.
7. На схемата за евакуация се изисква задължително да има ситуационен план при:
7.1. повече от една сграда в обекта;
7.2. разделянето на един етаж от сградата на няколко схеми за евакуация;
7.3. наличието на повече от един сборен пункт за обекта.
8. Изисквания към графичното съдържание на ситуационния план:
8.1. задължително се изобразяват съседните сгради и съоръжения до сградата за евакуация, пътища, алеи, знаци „Сборен пункт“, водоеми, пожарни хидранти;
8.2. знаци съгласно т. 13.1;
8.3. ориентацията на схемата за евакуация (посоката север) на хоризонталното разпределение на съответния етаж и на ситуационния план е в една посока;
8.4. задължително се защрихова помещението (сградата или част от сградата) от ситуационния план, за което се отнася схемата за евакуация.
9. При достатъчно голям обект (в който пребивават много хора), където се изисква или е целесъобразно да има повече от един сборен пункт, се нанася един символ за сборен пункт, само този, който се отнася за мястото (сградата, етажа, цеха, помещението), където се намира схемата за евакуация.
10. Графичните изображения на схемата за евакуация следва да са ясно разбираеми и нанесени в подходящ мащаб.
11. При невъзможност да бъде изобразен в мащаб целият етаж от сградата се допуска изобразяване на част от етажа (където се намират евакуиращите се) в приетия достатъчно уедрен мащаб, който дава възможност за нанасяне на всички необходими символи с минимално изискващите се размери. На същата схема се нанася в по-малък мащаб цялото разпределение на етажа, като се означава частта от него, която е показана с уедрен мащаб.
12. Схемите за евакуация се поставят в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 5 и 6.
13. Изисквания към символите (знаците) и схемите за евакуация:
13.1. В схемите за евакуация се използват знаци (символи) съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа и табл. 2. За обозначаване на главното електрическо табло и на етажните електрически табла се използва знак „Опасност! Високо напрежение“ съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа.
Таблица2
(Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя)
13.2. Минималните размери на знаците са 6 x 6 mm.
13.3. Минималният размер на знака-символ за сборен пункт е 9 х 9 mm.
13.4. Знакът „Сборен пункт“ се нанася задължително в ситуационния план.
13.5. Ако сградата на обекта е една и „сборният пункт“ е един, знакът „Сборен пункт“ може да се нанесе символично спрямо мястото, където се намира схемата за евакуация.
13.6. Значението на всички използвани в схемата за евакуация знаци (символи) се описва в легенда по ясен и разбираем (недвусмислен) начин за евакуиращите се и персонала.
13.7. Хоризонталното разпределение и ситуационният план от схемите за евакуация се изобразяват в мащаб.
13.8. Схемите за евакуация се изготвят съобразно площта на помещенията (сградата) и избрания мащаб във формат не по-малък от А3.
13.9. Хоризонталното разпределение трябва да заема не по-малко от 2/3 от площта на схемата за евакуация.
13.10. Графичната част е неразделна част от плана за евакуация. Допуска се поставените в обектите схеми за евакуация да са без подписи и печати на длъжностните лица (собственици и ръководители на обекти).
Приложение № 3 към чл. 12, ал. 1
|
ДНЕВНИК
за изключване на електрическото захранване след приключване на
работното време
|
|
Дата
|
Час
|
Работно място
|
Отговорник
|
Подпис
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Приложение № 4 към чл. 13, ал. 1
ДНЕВНИК
за контрол на наличието и изправността на носимите и возимите пожарогасители на обект ………………………………., гр. ………………………
(наименование на обекта)
|
№ по ред
|
Вид на пожарогасителя
|
Помещение (съоръжение), в което е монтиран пожарогасителят
|
Заключение за изправност (изправен/
неизправен)
|
Фамилия и подпис на лицето, извършило проверката
|
Забележка
|
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Забележка. Пожарогасителите се проверяват при първоначалното им поставяне за експлоатация, а впоследствие – на интервали от приблизително 30 дни. При периодичните проверки на пожарогасителите се проверява:
1. дали пожарогасителят е поставен на предназначеното за целта място;
2. дали пожарогасителят е видим и до него е осигурен безпрепятствен достъп, както и дали инструкциите за експлоатация са ориентирани навън;
3. дали инструкциите за експлоатация са четливи;
4. дали уплътненията и пломбите не са повредени или липсват;
5. дали пожарогасителят е пълен (чрез претегляне или повдигане);
6. дали пожарогасителят е видимо повреден, корозирал, изтичащ или със запушен струйник;
7. дали показанието на манометъра или индикатора там, където има такъв, е в работен обхват или положение.
Приложение № 5 към чл. 13, ал. 2
ПРОТОКОЛ № _______
за предаване и приемане на пожарогасители, на които е извършено техническо обслужване, презареждане или хидростатично изпитване на устойчивост на налягане (в комбинация или поотделно)
Днес _____ 20 г. в гр/с. ___________ ръководителят (упълномощеният представител) __________
________________________ на __________________________________________________________
(име, презиме, фамилия)
адрес: гр./с. __________________ обл. __________________ ЕИК: _____________ тел.: __________________
(наименование, адрес, единен идентификационен код (ЕИК) и телефон на организацията за обслужване на пожарогасители)
предаде на собственика (или негов представител) пожарогасителите, на които е извършено обслужване, както следва:
|
№ по ред
|
Идентификационна маркировка на всеки пожарогасител (марка, модел, сериен номер и др.)
|
Вид на пожарогасителя
|
Вид на извършеното обслужване (техническо обслужване, презареждане или хидростатично изпитване на устойчивост на налягане – в комбинация или поотделно)
|
Дата на извършеното обслужване
|
Име на лицето, извършило обслужването
|
Подпис на лицето, извършило обслужването
|
|
категория
съгласно
т. 4.3.2.2 от БДС ISO 11602-2:2002
|
гасително вещество
(вода, прах, СО2 или др.)
|
маса
или обем,
kg, l
|
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Собственик на пожарогасителя/ите: _________ адрес: гр./с. ______ обл. _________ тел.: _____________
(наименование, адрес и телефон на организацията/лицето, собственик на пожарогасителя/ите)
Този протокол се състави в два еднообразни екземпляра – по един за организацията, извършила обслужването, и за собственика на пожарогасителя/ите.
|
ПРЕДАЛ:
(ръководител/упълномощен представител на организацията, извършила обслужването)
|
_____________
(подпис, печат)
_____________
(име, фамилия)
|
|
ПРИЕЛ:
(собственик/предста-вител на собственика)
|
_____________
(подпис)
______________
(име, фамилия, длъжност)
|
Приложение № 6 към чл. 18, ал. 2
Знаци за обозначаване на пожарни хидранти и пожарни водоеми
Знаците за обозначаване на пожарни хидранти и пожарни водоеми имат правоъгълна или квадратна форма и бяла пиктограма на червен фон. Червената част трябва да покрива най-малко 50 % от повърхността на знака.
Знак „Пожарен хидрант“
(Забележка на редакцията: виж знака в PDF-а на броя)
Знак „Пожарен водоем“
(Забележка на редакцията: виж знака в PDF-а на броя)
I. Знаците и сигналите за обозначаване на пожарни хидранти и пожарни водоеми са, както следва:
1. Постоянни знаци:
a) табели;
б) трайна маркировка върху сгради или съоръжения.
2. Специфични знаци – светещи знаци.
II. Минимални изисквания към постоянните знаци за ПБ
II.1. Основни характеристики:
a) табелите се изработват от материали, издържащи на удар и на условията на околната среда;
б) размерите, цветовете и фотометричните черти на знаците трябва да се виждат и разбират лесно.
II.2. Условия за използване:
а) табелите се поставят на добре осветени, лесно достъпни и видими места и на такава височина и позиция, че да се виждат и разбират лесно;
б) на местата, където естествената светлина е недостатъчна, се използват фосфоресциращи цветове, светлоотразяващи материали и изкуствени източници на светлина.
III. Минимални изисквания към светещите знаци
1. Светлината, излъчвана от светещ знак, трябва да контрастира със средата, в която е поставен знакът, в съответствие с неговото предназначение.
2. Светещата област, излъчвана от знака, съдържа пиктограмата върху определения червен фон.
Приложение № 7 към чл. 24
Знаци за обозначаване на входовете на помещения в обекти от подкласове на функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2
I. Знаци за обозначаване на категорията по пожарна опасност на помещенията
Знакът „Категория по пожарна опасност“ има правоъгълна или квадратна форма и черен надпис на бял фон. Бялата част трябва да покрива най-малко 50 % от повърхността на знака.
Знак „Категория по пожарна опасност“
(Забележка на редакцията: виж знака в PDF-а на броя)
Надписът върху знака трябва да указва:
а) в горната половина на знака – „КАТЕГОРИЯ ПО ПОЖАРНА ОПАСНОСТ“;
б) в долната половина на знака – категорията по пожарна опасност съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, съответно „Ф5А“, „Ф5Б“, „Ф5В“, „Ф5Г“ или „Ф5Д“.
Размерите и фотометричните черти на знаците за обозначаване на категорията по пожарна опасност на помещенията се избират така, че знаците да се виждат и разбират лесно.
II. Знаци за обозначаване на групата по пожарна опасност на помещенията
1. Знакът „Място от група „Повишена пожарна опасност“ има правоъгълна форма и черен надпис на бял фон. Бялата част трябва да покрива най-малко 50 % от повърхността на знака.
Знак „Място от група „Повишена пожарна опасност“
(Забележка на редакцията: виж знака в PDF-а на броя)
Надписът върху знака трябва да указва:
а) в горната половина на знака – „МЯСТО ОТ ГРУПА „ПОВИШЕНА ПОЖАРНА ОПАСНОСТ“;
б) в долната половина на знака – класа по пожарна опасност съгласно чл. 248, ал. 1 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, съответно „КЛАС П-I“, „КЛАС П-II“, „КЛАС П-IIa“ или „КЛАС П-III“.
2. Знакът „Място от група „Експлозивна опасност“ има правоъгълна форма и черен надпис на бял фон. Бялата част трябва да покрива най-малко 50 % от повърхността на знака.
Знак „Място от група „Експлозивна опасност“
(Забележка на редакцията: виж знака в PDF-а на броя)
Надписът върху знака трябва да указва:
а) в горната половина на знака – „МЯСТО ОТ ГРУПА „ЕКСПЛОЗИВНА ОПАСНОСТ“;
б) в долната половина на знака – експлозивоопасната зона съгласно чл. 268 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, съответно:
– при смес на горими газове, пари или мъгла с въздуха – „ЗОНА 0“, „ЗОНА 1“ или „ЗОНА 2“;
– при смес на горими прахове – „ЗОНА 20“, „ЗОНА 21“ или „ЗОНА 22“.
Размерите и фотометричните черти на знаците за обозначаване на групата по пожарна опасност на помещенията се избират така, че знаците да се виждат и разбират лесно.
Приложение № 8 към чл. 27, ал. 2
ПРОТОКОЛ
Днес, __________ 20___г., се извърши обработка с огнезащитен състав
__________________________________________________________
(описва се видът на огнезащитния състав)
__________________________________________________________
на _______________________________________________________
(изписват се реквизитите, които се обработват)
__________________________________________________________
__________________________________________________________
на обект: _________________________________________________
(административен адрес)
Огнезащитната обработка се извърши от:
1. _______________________________________________________
(име и фамилия на лицето, извършило обработката, длъжност)
2. _______________________________________________________ .
(име и фамилия на лицето, извършило обработката, длъжност)
Упълномощени представители на:
_________________________________________________________ .
(юридическо лице, ЕИК, административен адрес)
Огнезащитен състав: _______________________________________
_________________________________________________________ ,
(изписва се видът на огнезащитния състав)
притежаващ_______________________________________________
(документи, удостоверяващи съответствието на продукта съгласно Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; попр., бр. 3 и 9 от 2007 г.; изм., бр. 82 от 2008 г., бр. 5 от 2010 г. и бр. 7 от 2011 г.)
__________________________________________________________
_________________________________________________________ .
Обработката се извърши съгласно технологичните указания на производителя чрез:
_________________________________________________________ ,
(описват се начинът и технологията на обработка)
след което е постигнат клас по реакция на огън:
1. _______________________________________________________
(описват се реквизитът и постигнатата огнезащита – клас по реакция на огън)
със срок на годност до_____________________________________ ;
(дата)
2. _______________________________________________________
(описват се реквизитът и постигнатата огнезащита – клас по реакция на огън)
със срок на годност до_____________________________________ .
(дата)
ИЗВЪРШИЛИ ОГНЕЗАЩИТАТА:
1. _______________________________________________________
(име, фамилия, подпис, печат на юридическото лице)
2. _______________________________________________________
(име, фамилия, подпис)
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ОБЕКТА, ПРИСЪСТВАЛИ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ОГНЕЗАЩИТАТА:
1. _______________________________________________________
(име, фамилия, длъжност, подпис)
2. _______________________________________________________
(име, фамилия, длъжност, подпис)
Протоколът се състави в два екземпляра – по един за обекта и за изпълнителя.
Приложение № 9 към чл. 68, ал. 1
А К Т
за извършване на огневи работи на временни места
……………………………………………………………………………………
(име, презиме, фамилия и длъжност на лицето, определено със заповед № …. / ….. )
С Ъ Г Л А С У В А М :
1. Характер на работата: ………………………………………………….. .
(електрозаварка, газозаварка,
поялна работа и т.н.)
2. Място на работата:…………………………………………………….. …
(цех, помещение, съоръжение и т.н.)
3. Определям ръководител на огневите работи:
……………………………………………………………………………………
(име, презиме, фамилия)
……………………………………………………………………………………
(длъжност)
4. Определям изпълнител на огневата работа:
………………………………………………………………………………….. .
(име, презиме, фамилия)
……………………………………………………………………………………
(търговец, учреждение, организация, адрес)
5. С бригада от: А) …………………………………………………………..
Б) ………………………………………………….
В) ………………………………………………….
6. Актът е валиден от …. часа на …. 20… г. до …. часа на …. 20… г.
7. Мероприятия, които следва да се извършат за осигуряване безопасното извършване на огневите работи:
а) преди работа:
1. ……………………………………………………………………….. …
2. ……………………………………………………………………….. …
3. ……………………………………………………………………….. …
(попълва се от ръководителя на огневите работи)
б) по време на работа:
1. …………………………………………………………………………..
2. ……………………………………………………………………….. …
3. ……………………………………………………………………….. …
(попълва се ръководителя на огневите работи)
в) след работа:
1. ……………………………………………………………………….. …
2. ……………………………………………………………………….. …
3. ……………………………………………………………………….. …
(попълва се от ръководителя на огневите работи)
г) допълнителни противопожарни мероприятия:
1. ……………………………………………………………………….. …
2. ……………………………………………………………………….. …
3. ……………………………………………………………………….. …
4. ……………………………………………………………………….. …
(попълва се от издалия акта или от отговорника по ПБ)
Издал акта: ……………………….
(подпис)
8. Лицето, определено да наблюдава огневите работи: ……… .
……………………………………………………….. ……………………
(име, фамилия) (подпис)
9. Извършена проверка за спазване на изискванията за ПБ преди започване на огневите работи: ……… 20.. г. в … часа.
……………………………………………………….. ……………………
(име, презиме и фамилия на (подпис)
отговорника по ПБ)
Актът е издаден на … 20… г. в … часа във връзка с чл. 68, ал. 1.
Извършена проверка за осигуряване на ПБ след приключване на огневите работи: .. 20… г. в … часа.
Изпълнител на огневите работи:
……………………………………………………….. ……………………
(име, фамилия) (подпис)
Ръководител на огневите работи:
……………………………………………………….. ……………………
(име, фамилия) (подпис)
Този акт се състави в два еднообразни екземпляра – по един за ръководителя на огневите работи и за собственика (ръководителя) на обекта.
Приложение № 10 към чл. 68, ал. 2
ДНЕВНИК
за регистриране на огневи работи в
…………………………………………………………………
(наименование на обекта)
|
Акт №,
дата,
година
|
Място на огневите работи
(цех, апарат, вместимост, инсталация и др.)
|
Дата и час на огневите работи
(от ………. ч. до ……….. ч. на … 20.. г.)
|
Издал акта за извършване на огневи работи
(длъжност, име, фамилия)
|
Ръководител на огневите работи
(длъжност, име, фамилия, подпис)
|
Регистрирал акта
(име, фамилия, подпис; длъжностно лице, извършващо дейността по ПБ)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Приложение № 11 към чл. 70, ал. 3
П Р О Т О К О Л
за определяне на експлозивната опасност на средата
Пробата е взета в ….. часа и … мин. на ….. 20… г.
Място, откъдето е взета пробата: ………………………………….
……………………………………………………………………………………
(посочва се точното място: помещение, цех, апарат, вместимост и т.н.)
Пробата е взета от:
1. …………………………………………………………………………. .
(име, презиме, фамилия) (длъжност и месторабота, лиценз №….)
В присъствието на:
2. ……………………………………………………………………….. …
(име, презиме и фамилия на лицето, представител на търговеца,
………………………………………………………………………………
учреждението, организацията, обекта, при вземане на проба от въздуха)
Удостоверяваме, че пробите са взети от посочените по-горе места:
1. …………………………………………………………………………..
(подпис)
2. …………………………………………………………………………..
(подпис)
Резултати от анализа на въздуха: …………………………………
……………………………………………………………………………………
……………………………………………………………………………………
……………………………………………………………………………………
(отразява се измерената концентрация в g/m3 за прахове и % об. за газове и се извършва сравнение за това, дали същата е най-малко пет пъти под долната концентрационна граница на възпламеняване)
Извършил анализа: ………………………………………………. ./….
……………………………………………………………………………………
(име, презиме, фамилия)
……………………………………………………………………………………
(подпис)
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ……………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………
(прави се заключение за замерената концентрация и дали „може“ или „не може“ да се извършват огневи работи)
………………………………………………………./ …………………….
(лицето, което издава акта за (подпис)
извършване на огневи работи,
име и фамилия)
Протоколът е валиден до 2 часа от вземане на пробата.
Приложение № 12 към чл. 75, ал. 1
|
Височина на мястото на извършване на огневите работи спрямо кота терен или пода на помещението, m
|
От
0
до
1
|
Над 1
до
2
|
Над
2
до
3
|
Над
3
до
4
|
Над
4
до
6
|
Над
6
до
8
|
От
8
до
10
|
Над
10
|
|
Радиус на зоната, m
|
5
|
8
|
9
|
10
|
11
|
12
|
13
|
14
|
Днес блогът на Служба по трудова медицина ЕСПЕРЕКС навършва три години!
Някой от първите ни публикации бяха тестови, други просто служебни съобщения.
Няколко грешни команди изтриха една част от тях. Други ги имахме в архив и през 2009 ги публикувахме отново.
Сега когато поглеждаме назад ясно виждаме колко сме били ентусиазирани тогава – за 2009 година имаме 74 публикации – повече от две на седмица!
Обаче 2010 беше натоварена година. Случиха се много неща – включително и първото подаване на Декларация по чл.15 от ЗЗБУТ по електронен път – публикациите са били само 23.
Освен очевидното – новини, законодателство и държавна политика какви са били темите?
Говорили сме за Полевата сортировка и Триаж, както и за обучението по Първа долекарска помощ, като сме отделили специално внимание на:
- промиването на очите;
- първата помощ при ухапване от змии и кърлежи в летния сезон;
- борбата с топлинния и слънчев удар;
- респективно борбата с хипотермията в зимния сезон;
- мерките срещу грипа на работното място;
- проблемът със студените ръце и крака;
Разгледали сме подробно начините за правилен оглед на работните места при одит, добавили сме и част 2 и част 3.
Дали сме Ви съвети за основните документи, които трябва да присъстват на всяко едно работно място:
- Ревизионна книга
- Длъжностни характеристики
- Инструктажни книги
- Лични досиета и сертификати
- Дневник за проверките на ръчните ел. инструменти;
Не сме пропуснали да преведем и абстракт от необходимите компетенции на лекарите по трудова медицина.
Обсъждали сме физическото развитие, превенцията и профилактиката на затлъстяването, Бърнаут синдом, Сливането на човека и машината.
Предимствата и недостатъците на старите сгради като избор за новия ви офис и недостатъците на новпостроените офис сгради.
Започнали сме темата за периодичността на измерване на факторите на работната среда.
И на дълго, и на широко сме разгледали въпроса с предпътните медицински прегледи.
Надяваме се да сме Ви били полезни и да продължим да Ви доставяме важна информация навреме, както тук в нашия сайт, така и в блога на адрес: http://www.esperex.blogspot.com/
НАРЕДБА № 20 ОТ 8 СЕПТЕМВРИ 2011 Г. ОТНОСНО ПРАВИЛАТА ЗА БЕЗОПАСНОСТ И СТАНДАРТИТЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИТЕ КОРАБИ
Издадена от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Обн. ДВ. бр.73 от 20 Септември 2011г.
Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. (1) С тази наредба се определят правилата за безопасност и стандартите за нови и съществуващи пътнически кораби, включително и високоскоростни пътнически кораби, плаващи под българско знаме и извършващи вътрешни превози.
(2) Наредбата се прилага и в случаите, когато кораби, плаващи под чуждо знаме, извършват вътрешни превози.
(3) Наредбата се прилага и в случаите, когато ро-ро пътнически кораби независимо от знамето, под което плават, извършват международни превози по редовна линия от или за българско пристанище.
Чл. 2. (1) Наредбата се прилага по отношение на:
1. нови пътнически кораби;
2. съществуващи пътнически кораби с дължина 24 m и повече;
3. високоскоростни пътнически кораби независимо от знамето, под което плават, когато извършват вътрешни превози.
(2) Разпоредбите на наредбата не се прилагат по отношение на:
1. пътнически кораби, които:
а) не се задвижват от механичен двигател;
б) са построени от материал, различен от стомана или друг подобен материал, и не са обхванати от стандартите, отнасящи се до високоскоростните плавателни съдове (Резолюция MSC 36 (63) или MSC 97 (73) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (ИМО), или плавателни съдове с динамична устойчивост (Резолюция А.373 (Х) на Асамблеята на Международната морска организация);
в) са дървени с примитивна конструкция;
г) са оригинални и индивидуални репродукции на исторически пътнически кораби, проектирани преди 1965 г., построени предимно от оригинални материали;
д) са плавателни съдове за развлечение, освен ако те не са или няма да бъдат окомплектовани с екипаж, и превозват повече от 12 пътници с търговски цели;
е) са използвани изключително в акваторията на пристанищата;
2. високоскоростни пътнически кораби, които са:
а) плавателни съдове за развлечение, освен ако не са или няма да бъдат окомплектовани с екипаж и превозват повече от 12 пътници с търговски цели;
б) използвани изключително в акваторията на пристанищата;
3. военни кораби и гранично-полицейски кораби.
Чл. 3. (1) Пътническите кораби се разделят на класове в зависимост от морския район, в който плават, както:
1. клас А – извършват вътрешни превози, с изключение на превозите, описани в класове В, С и D;
2. клас В – извършват вътрешни превози, по време на които не се отдалечават на повече от 20 мили от бреговата линия, където корабокрушенците могат да излязат на сушата при височината на водата, съответстваща на средната височина на прилива;
3. клас С – извършват вътрешни превози в морски райони, където вероятността да попаднат на вълни, надвишаващи 2,5 m, е по-малка от 10 % за период една година при целогодишна експлоатация или за специфичен ограничен период от годината при експлоатация изключително само през такъв период (напр. експлоатация през летен период), по време на които корабите не се намират на повече от 15 мили от убежище, нито на повече от 5 мили от бреговата линия, където корабокрушенците могат да излязат на сушата при височината на водата, съответстваща на средната височина на прилива;
4. клас D – извършват вътрешни превози в морски райони, където вероятността да попаднат на вълни, надвишаващи 2,5 m, е по-малка от 10 % за период една година при целогодишна експлоатация или за специфичен ограничен период от годината за експлоатация изключително само през такъв период (напр. експлоатация през летен период), по време на които те никога не се намират на повече от 6 мили от убежище, нито на повече от 3 мили от бреговата линия, където корабокрушенците могат да излязат на сушата при височината на водата, съответстваща на средната височина на прилива.
(2) За високоскоростните пътнически съдове се прилагат съответните категории, определени в глава 1, т. 1.4.10 и 1.4.11 от Кодекса за високоскоростни плавателни съдове от 1994 г. или в глава 1, т. 1.4.12 и 1.4.13 от Кодекса за високоскоростни плавателни съдове от 2000 г.
(3) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ изготвя и осъвременява списък на морските райони, който се публикува в „Известие до мореплавателите“.
(4) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в качеството й на администрация на държава домакин изготвя и списък на морските райони, през които преминават ро-ро пътнически кораби, извършващи рейсове по редовна линия за или от български пристанища, който е част от списъка по ал. 3. В списъка на морските райони се включват и данни за съответните стойности на значителната височина на вълните в тези райони.
(5) Морските райони по ал. 4 и приложимите стойности на значителната височина на вълните в тези райони се определят посредством споразумения между Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и съответните администрации на държавите – членки на Европейския съюз, или когато е приложимо и възможно, между Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и трети страни в двата края на маршрута.
(6) Списъкът на морските райони по ал. 3 се изготвя и осъвременява в съответствие с процедура от системата за управление на качеството на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Списъкът съдържа съответните морски райони и очертава зоните за целогодишна и за ограничен период от годината експлоатация на класовете кораби. За определяне на районите се използват критериите за класовете, посочени в ал. 1.
(7) Ако маршрутът на пътнически ро-ро кораб преминава през повече от един морски район, корабът отговаря на специфичните изисквания за устойчивост за най-голямата стойност на значителната височина на вълната, определена за тези райони.
(8) Информацията по ал. 3 и 4 се публикува на интернет страницата на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
(9) С оглед изпълнение на изискванията за радиокомуникация се прилагат определенията за морски райони, посочени в правило 2, глава IV от Конвенция SOLAS’74.
Чл. 4. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ уведомява Европейската комисия за адреса, на който е публикувана информацията за морските райони по чл. 3, ал. 3 и 4.
Чл. 5. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ не може да спира от експлоатация пътнически кораби или високоскоростни пътнически кораби, когато извършват вътрешни превози и отговарят на изискванията на тази наредба.
Чл. 6. (1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в изпълнение на задълженията си на администрация на държава домакин признава свидетелства за сигурност на високоскоростен кораб и разрешително за плаване с високоскоростен кораб или свидетелство за сигурност на пътнически кораб, издадени от държава – членка на Европейския съюз, на високоскоростни пътнически кораби или пътнически кораби, когато извършват вътрешни превози.
(2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в изпълнение на задълженията си на администрация на държава домакин признава свидетелства, издадени от държава – членка на Европейския съюз, удостоверяващи съответствието със специфичните изисквания за устойчивост на ро-ро пътнически кораби съгласно приложение № 1.
(3) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в изпълнение на задълженията си на администрация на държава домакин признава свидетелства, издадени от трета страна, удостоверяващи съответствието със специфичните изисквания за устойчивост на ро-ро пътнически кораби съгласно приложение № 1.
Чл. 7. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ установява съответствието на ро-ро пътнически кораб, плаващ под знамето на държава, която не е държава – членка на Европейския съюз, с изискванията за безопасност за новите и съществуващите пътнически кораби, които извършват вътрешни превози съгласно приложение № 1, преди въвеждането му в експлоатация по вътрешни превози.
Чл. 8. Не се извършва одобряване и изпитване по реда на тази наредба на корабно оборудване, описано в приложение № 1 от Наредба № 54 от 2004 г. за техническите изисквания и оценяване съответствието на оборудването на морските кораби (обн., ДВ, бр. 76 от 2004 г.; изм., бр. 39 от 2009 г.; попр., бр. 44 от 2009 г.; изм., бр. 32 от 2010 г.), отговарящо на разпоредбите на Наредба № 54, което се счита, че е в съответствие с разпоредбите на тази наредба.
Чл. 9. (1) Към нови пътнически кораби от класове A, В, С и D се прилагат следните изисквания за безопасност:
1. конструкцията и поддръжката на корпуса, главните и спомагателните механизми, електрическите уредби и автоматизацията съответстват на правилата на призната организация в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004 г. за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели (обн., ДВ, бр. 7 от 2004 г.; изм., бр. 24 от 2006 г., бр. 15 от 2007 г. и бр. 30 от 2009 г.);
2. разпоредбите на глави IV, V и VI на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (Конвенция SOLAS’74), включително измененията GMDSS от 1988 г.;
3. техническите изисквания към корабното навигационно оборудване, съдържащи се в правила 17, 18, 19, 20 и 21, глава V от Конвенцията SOLAS от 1974 г.;
4. за кораби от клас А – изискванията по Конвенция SOLAS’74 и специфичните съответни изисквания по тази наредба;
5. за кораби с дължина 24 m и повече – изискванията на Международната конвенция за товарните водолинии 1966 г., като кораби от клас D се освобождават от изискванията за минимална височина в носовата част;
6. критерии с ниво на безопасност, еквивалентни на тези от Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г., се прилагат по отношение на кораби с дължина, по-малка от 24 m за съответния клас.
(2) Новите пътнически кораби от класове A, B, C и D се конструират и изграждат с непрекъсната палуба.
(3) Корабното навигационно оборудване, описано в приложение № 1 от Наредба № 54 от 2004 г. за техническите изисквания и оценяване съответствието на оборудването на морските кораби, се счита за съответстващо на изискванията за типово одобрение в правило 18.1, глава V от Конвенцията SOLAS от 1974 г.
Чл. 10. (1) Към съществуващи пътнически кораби от класове A, В, С и D се прилагат следните изисквания за безопасност:
1. по чл. 9, ал. 1, т. 1 – 3;
2. за кораби от клас А – разпоредбите, предвидени в Конвенция SOLAS’74 за съществуващите пътнически кораби, и на тази наредба;
3. в случаите, когато Република България е държава домакин, преди съществуващите пътнически кораби от класове C и D да започнат да изпълняват редовни вътрешни превози, администрацията на държавата на знамето на тези кораби осигурява съгласуваността с Изпълнителна агенция „Морска администрация“ относно прилагането на правилата по наредбата;
4. ремонтите, измененията и модификациите от основен характер и свързаното с това преоборудване на съществуващи пътнически кораби са в съответствие с изискванията на наредбата за нови кораби, като изменения, направени на съществуващ кораб, чиято цел е единствено да се постигне по-високо ниво на живучест, не се считат за изменения от основен характер.
(2) Ако в Конвенция SOLAS’74 не са указани по-ранни дати, корабите по ал. 1, т. 2 се привеждат в съответствие с изискванията на наредбата в сроковете по ал. 3, т. 1 – 5.
(3) Ако в наредбата не са указани по-ранни дати, съществуващите пътнически кораби от класове В, С и D се привеждат в съответствие с изискванията на наредбата в следните срокове:
1. кораби, построени преди 1 януари 1940 г. – до 1 юли 2006 г.;
2. кораби, построени на или след 1 януари 1940 г., но преди 31 декември 1962 г. – до 1 юли 2007 г.;
3. кораби, построени на или след 1 януари 1963 г., но преди 31 декември 1974 г. – до 1 юли 2008 г.;
4. кораби, построени на или след 1 януари 1975 г., но преди 31 декември 1984 г. – до 1 юли 2009 г.;
5. кораби, построени на или след 1 януари 1985 г., но преди 1 юли 1998 г. – до 1 юли 2010 г.
Чл. 11. (1) Към високоскоростните пътнически кораби се прилагат следните изисквания за безопасност:
1. построените преди 1 януари 1996 г. и неотговарящи на изискванията на Международния кодекс за безопасност на високоскоростен кораб продължават да плават, ако се освидетелстват според същия кодекс;
2. построените преди 1 януари 1996 г. и неотговарящи на изискванията на Международния кодекс за безопасност на високоскоростен кораб не могат да извършват вътрешни превози, освен ако не извършват вътрешни превози към датата на влизане в сила на тази наредба; в този случай тези съдове отговарят на изискванията на Кодекса за безопасност на динамично поддържани плавателни съдове;
3. строежът, поддръжката и оборудването на високоскоростни пътнически кораби е в съответствие с правилата на призната организация в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004 г. за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели;
4. построените или подлежащите на ремонт, промени или модификации, които са от съществен характер, на или след 1 януари 1996 г., трябва да отговарят на изискванията на правила X/2 и Х/3 от Конвенцията SOLAS от 1974 г., освен ако:
а) техният кил е бил поставен или те са били в подобен етап на строителство не по-късно от юни 1998 г., и
б) доставката и подготовката за въвеждане в експлоатация са осъществени не по-късно от декември 1998 г., и
в) те отговарят изцяло на изискванията на Кодекса за безопасност на плавателни съдове с динамична устойчивост (DSC Code), съдържащ се в Резолюция А.373 (Х) на Асамблеята на ИМО, изменена с Резолюция MSC 37 (63) на Комитета по морска безопасност на ИМО.
(2) Пътнически кораби от класове B, C или D, извършващи вътрешни превози в морски зони, не се считат за високоскоростни пътнически кораби, когато:
1. тяхното водоизместване, съответстващо на проектната водолиния, е по-малко от 500 m3; и
2. тяхната максимална скорост, определена в глава 1, т. 1.4.30 от Кодекса за високоскоростни плавателни съдове от 1994 г. и в глава 1, т. 1.4.37 от Кодекса за високоскоростни плавателни съдове от 2000 г., е по-малка от 20 възела.
Чл. 12. Към ро-ро пътнически кораби се прилагат следните изисквания за безопасност:
1. за ро-ро пътнически кораби от класове A, B и C, чийто кил е заложен или които са били на подобен етап на строителство на или след 1 октомври 2004 г., се прилагат изискванията за устойчивост на ро-ро пътнически кораби съгласно приложение № 1;
2. за ро-ро пътнически кораби от класове А и В, чийто кил е заложен или които са били на подобен етап на строителство преди 1 октомври 2004 г., се прилагат изискванията за устойчивост на ро-ро пътнически кораби съгласно приложение № 1 към 1 октомври 2010 г., освен ако не са изведени от експлоатация на тази или на по-късна дата, на която ще достигнат възраст 30 години, но във всички случаи не по-късно от 1 октомври 2015 г.
Чл. 13. Изискванията за безопасност за новите и съществуващите пътнически кораби, които извършват вътрешни превози, са посочени в приложение № 1.
Чл. 14. (1) На новите и съществуващите пътнически кораби, плаващи под българско знаме и отговарящи на изискванията по тази наредба, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ издава свидетелство за сигурност (безопасност) на пътнически кораб – при условия и по ред, определени в Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.; доп., бр. 109 от 2004 г.; изм., бр. 73 от 2005 г., бр. 9, 30 и 49 от 2009 г., бр. 54 от 2010 г. и бр. 11 от 2011 г.).
(2) На новите и съществуващите ро-ро пътнически кораби, плаващи под българско знаме и отговарящи на специфичните изисквания за устойчивост съгласно приложение № 1, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ издава свидетелство, удостоверяващо съответствието с изискванията по приложение № 1, при условия и по ред, определени в Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи.
(3) Преди да издаде разрешително за плаване с високоскоростен пътнически кораб и разрешително за плаване с динамично поддържан кораб, извършващи вътрешни превози в държава – членка на Европейския съюз, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ съгласува с администрацията на държавата домакин всички условия, свързани с неговата експлоатация в тази държава. Всяко от тези условия се вписва от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в разрешителното.
Чл. 15. Прегледите за издаване на свидетелствата по чл. 14 се извършват в съответствие с разпоредбите на Наредба № 11 от 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите (обн., ДВ, бр. 52 от 2004 г.; изм., бр. 101 от 2004 г. и бр. 9, 30 и 49 от 2009 г.).
Чл. 16. Прегледите по чл. 15 се извършват от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или оправомощени организации на основание Наредба № 4 от 2004 г. за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели.
Глава втора.
ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ КЪМ ПЪТНИЧЕСКИТЕ КОРАБИ И ВИСОКОСКОРОСТНИТЕ ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ ЗА ПРЕВОЗ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЛИЦАТА С НАМАЛЕНА ПОДВИЖНОСТ
Чл. 17. (1) При прилагане на разпоредбите от тази глава Изпълнителна агенция „Морска администрация“ спазва изискванията на циркуляр MSC/Circ. 735 на Международната морска организация от 24 юни 1996 г. – „Препоръки за проектиране и експлоатация на пътнически кораби за отговаряне на нуждите на възрастни и хора с ограничена подвижност“.
(2) Изискванията за безопасност към пътническите кораби и високоскоростните пътнически кораби по отношение на лица с намалена подвижност са посочени в приложение № 2.
Чл. 18. (1) Корабите се конструират и оборудват по такъв начин, че да е възможно лице с намалена подвижност да се качи и да слезе от борда лесно и безопасно.
(2) На лицата по ал. 1 се осигурява достъп до палубите чрез рампи, елеватори или асансьори, позволяващи им да се придвижват без необходимост от чужда помощ. Указанията за такъв достъп се поставят на входовете на кораба или на други подходящи места из целия кораб.
Чл. 19. На ключовите места на кораба се поставят указателни табели, достъпни и лесни за четене от лица с намалена подвижност (включително лица със сетивни разстройства).
Чл. 20. Капитанът се снабдява със средства на борда на кораба за визуално и устно предаване на съобщения и др., отнасящи се до закъснения, промени в разписанията и услуги на борда, за лицата с различни форми на намалена подвижност.
Чл. 21. Алармената система и алармените бутони се конструират така, че да бъдат достъпни, както и да вдигнат по тревога всички пътници с намалена подвижност, включително пътниците със сетивни или умствени разстройства.
Чл. 22. Перилата, коридорите и проходите, входовете и вратите се конструират така, че да бъдат удобни за придвижване на лица в инвалидна количка. Елеваторите, палубите за превозни средства, пътническите салони, жилищните помещения и тоалетните се проектират така, че да са достъпни за лица с намалена подвижност.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. „Пътнически кораб“ е кораб, който превозва повече от 12 пътници.
2. „Високоскоростен пътнически кораб“ е плавателен съд съгласно определението на правило 1, глава Х на Конвенция SOLAS’74, който превозва повече от 12 пътници.
3. „Нов кораб“ е кораб, чийто кил е заложен или който е на подобен етап на строителство на или след 1 юли 1998 г., а за ро-ро пътнически кораби – на или след 1 октомври 2004 г.
4. „Подобен етап на строителство“ означава етапът, на който:
а) е започнало строителство, което може да се идентифицира с конкретен кораб; и
б) монтажът на този кораб е започнал и съставлява поне 50 t или 1 % от очакваната маса на всички конструктивни материали, което от двете е по-малко.
5. „Съществуващ кораб“ е кораб, който не е нов.
6. „Пътник“ е всяко лице, което не е:
а) капитанът, членовете на екипажа или други лица, наети за или ангажирани с каквато и да е служебна дейност на борда на кораба; и
б) дете на възраст под една година.
7. „Дължина на кораба“, освен ако специално не е указано друго, означава 96 % от общата дължина по водолинията на височина 85 % от най-малката теоретична височина на борда, измерена от горната част на кила, или дължината от предната част на вълнореза до оста на балера на руля на височината на тази водолиния, ако тя е по-голяма. На кораби, проектирани с наклон на кила, водолинията, по която тази дължина се измерва, е успоредна на проектната водолиния.
8. „Височина на носа“ е височината на носа, определена в правило 39 от Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г., като вертикално разстояние при носовия перпендикуляр между водолинията, съответстваща на определения летен надводен борд при проектния диферент и горната повърхност на откритата палуба при борда.
9. „Кораб с непрекъсната палуба“ е кораб, който има непрекъсната палуба, изложена на въздействието на метеорологичните условия и вълните, която има постоянни средства за затваряне на всички отвори, разположени в откритите й части, и под която всички отвори в бордовете на кораба са снабдени с постоянни водоплътни затварящи средства. Непрекъснатата палуба може да бъде водонепроницаема палуба или подобна конструкция, състояща се от водоплътна конструкция с подходяща якост, за да поддържа водонепроницаемата цялост, и снабдена с водоплътни затварящи средства.
10. „Международен превоз“ е плаване по море от българско пристанище до чуждо пристанище или обратно.
11. „Вътрешен превоз“ е плаване по море от едно до същото или друго българско пристанище.
12. „Морски район“ е пространството, определено в съответствие с чл. 3, ал. 3 и 4.
13. „Акватория на пристанище“ е прилежащата на пристанищната територия водна площ с естествени или придобити по изкуствен начин условия за защита от вълни и затлачване, която притежава нужните площ и дълбочина за безопасно маневриране и заставане на кей на най-големия разчетен кораб за съответното пристанище, различна от морските райони, определени в наредбата.
14. „Убежище“ е всяка естествено или изкуствено защитена зона, която може да бъде използвана за заслон на кораб или плавателен съд при условия, които могат да застрашат безопасността му.
15. „Администрация на държавата на знамето“ означава компетентните власти на държавата, под чието знаме корабът или плавателният съд има право да плава.
16. „Държава домакин“ е държава – членка на Европейския съюз, към или от чието/чиито пристанище/а кораб или плавателен съд, плаващ под знаме, различно от това на държавата членка, осъществява вътрешен рейс. Република България е държава домакин в случаите, когато към или от нейно пристанище/а кораб, плаващ под знаме, различно от българското, осъществява вътрешен превоз. По отношение на пътническите ро-ро кораби „държава домакин“ е държава – членка на Европейския съюз, към или от чиито пристанища ро-ро пътнически кораб извършва рейсове по редовна линия.
17. „Редовна линия“ е серия от превози, извършвани от ро-ро пътнически кораби, обслужващи трафика между две и повече определени пристанища, която се експлоатира съгласно публикуван график или с такава честота или регулярност на превозите, че те съставляват разпознаваема систематична серия.
18. „Призната организация“ означава организация, която е призната в съответствие с Регламент (ЕО) № 391/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на корабите.
19. „Една миля“ е равна на 1852 m.
20. „Значителна височина на вълната“ е средната височина на една трета от най-високите наблюдавани височини на вълните за даден период.
21. „Възраст“ е възрастта на кораба, изчислена в брой години след датата на неговото предаване.
22. „Лица с намалена подвижност“ са хората с увреждания по смисъла на Закона за интеграция на хората с увреждания, както и възрастни хора, бременни жени и придружители на малки деца.
23. „Кодекс за високоскоростни плавателни съдове 1994 г.“ е Международният кодекс за безопасност на високоскоростните плавателни съдове, който се съдържа в Резолюция MSC 36 (63) от 20 май 1994 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация.
24. „Кодекс за високоскоростни плавателни съдове 2000 г.“ е Международният кодекс за безопасност на високоскоростните плавателни съдове, 2000 г. (2000 HSC Code), който се съдържа в Резолюция MSC 97 (73) от декември 2000 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация.
25. „GMDSS“ означава Глобалната морска система за бедствие и безопасност, така както е определена в глава IV от Конвенцията SOLAS от 1974 г., с нейните изменения.
§ 2. Наредбата въвежда разпоредбите на Директива 2009/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби (ОВ L 163 от 2009 г.) и Директива 2010/36/ЕС на Комисията от 1 юни 2010 г. за изменение на Директива 2009/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно правилата и стандартите за безопасност на пътническите кораби (ОВ L 162 от 2010 г.).
Заключителни разпоредби
§ 3. Наредбата се издава на основание чл. 72, ал. 3 от Кодекса на търговското корабоплаване и отменя Наредба № 20 от 2005 г. относно правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби (обн., ДВ, бр. 82 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 99 от 2006 г.).
Приложение № 1 към чл. 13
ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ЗА НОВИТЕ И СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ, КОИТО ИЗВЪРШВАТ ВЪТРЕШНИ ПРЕВОЗИ
ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
1. Разпоредбите на това приложение се прилагат по отношение на новите и съществуващите пътнически кораби от класове А, B, C и D, извършващи вътрешни превози, към които е приложима тази наредба.
2. Нови кораби от класове B, C и D с дължина, по-малка от 24 m, отговарят на изискванията на Глава II-1/Б/2 – II-1/Б/8 и II-1/Б/10 от това приложение, освен когато администрацията на държавата на знамето, под чието знаме тези кораби имат право да плават, гарантира, че те отговарят на националните правила на държавата на знамето и че тези разпоредби гарантират еквивалентно равнище на безопасност.
3. Когато разпоредбите на това приложение не се прилагат по отношение на новите кораби с дължина, по-малка от 24 m, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ гарантира същото равнище на безопасност по отношение на тези кораби, като се спазват националните разпоредби.
4. Не се изисква съществуващите кораби от класове C и D да отговарят на разпоредбите на Глави II-1 и II-2 от това приложение, при условие, че администрацията на държавата на знамето, под чието знаме тези кораби имат право да плават, гарантира, че те отговарят на националните правила на държавата на знамето и че тези разпоредби гарантират еквивалентно равнище на безопасност.
5. В допълнение, ако се счете за неосъществимо и/или неразумно, за корабите от класове B, C и D с дължина, по-малка от 24 m, не е нужно да се спазват следните точки в Глава II-1: в част Б, точка 10, в част В, точки 4, 9 и 10 и в част Д, точки 1 – 9 Изпълнителна агенция „Морска администрация“ гарантира, че за такива кораби е осигурено еквивалентно ниво на безопасност чрез спазване на националните разпоредби.
6. Независимо от предвиденото в чл. 9, ал. 1, т. 2 корабите от клас D, които не осъществяват пътуване извън морска зона A 1, определена в правило IV/2.12 от Конвенцията SOLAS от 1974 г., няма нужда да спазват изискванията към превоза в Глава IV от Конвенцията SOLAS от 1974 г., но трябва да спазят като минимум разпоредбите на Глава IV от това приложение.
7. Разпоредбите за видимостта от щурманския мостик в правило V/22 от Конвенцията SOLAS от 1974 г. се прилагат, доколкото е осъществимо и разумно, и за кораби с дължина под 55 m, като за „дължина“ се ползва определението в правило V/2 от Конвенцията SOLAS от 1974 г.
8. В случаите, когато това приложение изисква да се прилага някоя резолюция на Международната морска администрация (ИМО) по отношение на съществуващите кораби, корабите, построени до две години след датата на приемане на такава резолюция от ИМО, не отговарят на изискванията на тази резолюция, при условие че те отговарят на предишната/ите приложима/и резолюция/и, ако има такава/ива.
9. Под ремонт, промени и модификации от съществен характер се разбира, например:
- всяка промяна, която съществено променя измеренията на кораба,
- например: удължаването му чрез добавяне на ново средно тяло,
- всяка промяна, която съществено променя капацитета на кораба за превоз на пътници,
- например: когато палубата за превозни средства се преустройва в пътническа жилищна площ,
- всяка промяна, която съществено увеличава живота на кораба,
- например: подновяване на жилищните помещения на пътниците на една непрекъсната палуба.
10. Обозначението „(правило …)“, което е поставено след редица заглавия на точки в това приложение, препраща към правилата на Конвенция SOLAS от 1974 г.
10.1 Глава II-1: Част А-1, направени са препратки към SOLAS, включително измененията от 2006 г.
10.2 Глава II-1: Части А и Б, направени са препратки към SOLAS, включително измененията от 96/98 г.
10.3 Глава II-2: Част А, точки 1 и 2, направени са препратки към SOLAS, включително измененията от 1999/2000 г. Точка 1.3, направена е препратка към част Е (Алтернативна концепция и договорености) от преразгледаната Глава II-2 (изменения от 2000 г.) от SOLAS от 1974 г. за нови кораби, построени на или след 1 януари 2003 г. Глава II-2: Част А, точки 3 – 16, и част Б, точки 1 – 18, направени са препратки към SOLAS, включително измененията от 96/98 г.
10.4 Глава III: Направени са препратки към измененията на SOLAS от 96/98 г. и 2001 – 2003 г.
11. Разпоредби, приложими за КОРАБИТЕ ОТ КЛАС А, могат да бъдат намерени във:
Глава II-1/A-1, точка 1,
Глава II-1/Б, точки 1, 23 и 24,
Глава II-1/В, точки 1, 3 и 16,
Глава II-2/А, точки 4, 9 и 12, и
Глава II-2/Б, точка 6.
12. Разпоредби, приложими за РО-РО ПЪТНИЧЕСКИТЕ КОРАБИ ОТ КЛАС А:
Глава II-1/Б, точки 17 – 2 и 20.
ГЛАВА II – 1
КОНСТРУКЦИЯ – ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ И УСТОЙЧИВОСТ, ДВИГАТЕЛИ И ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ
ЧАСТ А
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ
1. Определения, отнасящи се до част Б (правило 2):
НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:
1.1.1 Разделителна товарна водолиния е водолинията, използвана за определяне подразделението на кораба.
1.1.2 Най-дълбока разделителна товарна водолиния е водолинията, която съответства на най-дълбоката водоизместимост, която позволяват приложимите изисквания за подразделение.
1.2 Дължина на кораба е дължината, измерена между перпендикулярите при краищата на най-дълбоката подразделителна товарна водолиния.
1.3 Широчина на кораба е най-голямата широчина от външните краища на едната рамка до другата при или под най-дълбоката подразделителна товарна водолиния.
1.4 Водоизместимост е вертикалното отстояние от профила на основната линия в средната част на кораба до съответната подразделителна товарна водолиния.
1.5 Пълна товароподемност е разликата в тонажа между водоизместимостта на кораба във вода с относително тегло от 1,025 при товарната водолиния, съответстваща на определения нетен свободен борд и водоизместимостта на празния кораб.
1.6 Водоизместимост на празен кораб е водоизместимостта на кораба в тонове без товар, гориво, смазочно масло, баластна вода, прясна и питейна вода в резервоарите, припаси за консумация, и пътници и екипаж и техните вещи.
1.7 Горна палуба е най-горната палуба, до която се простират напречните непромокаеми вертикални прегради.
1.8 Разделна линия е линията, очертана най-малко 76 mm под горната повърхност на горната палуба.
1.9 Промокаемост на дадено помещение е процентът от обема на това пространство, който може да се наводни. Обемът на пространството, което се простира над разделната линия, се измерва само до височината на тази линия.
1.10 Машинно отделение е отделението между профила на основната линия до разделната линия и между крайните основни напречни непромокаеми вертикални прегради, затварящи пространствата, в които са разположени основните и спомагателните двигатели и нагревателите, които служат за задвижването.
1.11 Пътнически помещения са помещенията, предвидени за настаняване и използване от пътниците, без предвидените за багажно, складово, запасно и пощенско помещение.
1.12 Непромокаемост по отношение на структурата означава възможност за предотвратяване преминаването на вода през структурата в която и да е посока под най-високата точка на водата, което е вероятно да възникне при нормални условия или при нанесени повреди.
1.13 Непромокаемост означава, че вода не може да преминава в кораба при каквито и да било морски атмосферни условия.
1.14 Ро-ро пътнически кораб е кораб с ро-ро товарни помещения или товарни помещения от специална категория, превозващ повече от 12 пътници, съгласно определенията в правило II-2/А/2 от Конвенцията SOLAS, включително измененията й от 1999/2000 г.
2. Определения относно части В, Г и Д (правило 3)
НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:
2.1.1 Система за управление на рулевото устройство е оборудването, посредством което се изпращат заповеди от щурманския мостик към рулевите машинни отделения. Системите за управление на рулевото устройство се състоят от предаватели, приемници, хидравлични контролни помпи и свързаните с тях мотори, моторни регулатори, тръби и кабели.
2.1.2 Основното рулево устройство включва машините, рулевите задвижващи механизми, рулевите машинни отделения, ако има такива, и спомагателното оборудване и средствата за предаване на въртящия момент на балера на руля (румпел или квадрант), необходим за осъществяване задвижването на руля с цел направляване кораба в нормални условия на експлоатация.
2.2 Рулево машинно отделение е:
2.2.1 при електрическо рулево устройство – един електрически мотор и съответното му електрическо оборудване;
2.2.2 при електрохидравлично рулево устройство – един електрически мотор и съответното му електрическо оборудване и свързаната към тях помпа;
2.2.3 при друг вид хидравлично рулево устройство – един задвижващ двигател и свързана помпа.
2.3 Спомагателно рулево устройство е оборудването, различно от която и да е част на основно рулево устройство, необходимо за направляване на кораба в случай на отказ на основното рулево устройство, но невключващо румпела, квадранта или компонентите, които изпълняват същата функция.
2.4 Нормални условия на експлоатация и обитаване са условията, при които корабът като цяло, механизмите, сервизните средства и помагала, осигуряващи задвижването и възможност за направляване, безопасната навигация, противопожарна безопасност и безопасност при наводнения, вътрешни и външни комуникации и сигнализация, аварийните средства, лебедките на аварийните лодки, както и проектните условия за удобство, са в изправност и функционират нормално.
2.5 Извънредно състояние е състоянието, при което едно от обслужващите средства, необходимо за осигуряване нормални условия на работа и живот, не е в режим на работа поради повреда в основния източник на електрическа енергия.
2.6 Основен източник на електрическа енергия е източникът, предвиден за снабдяване основното разпределително табло с електрическа енергия за разпределяне между всички сервизни средства, необходими за поддържане нормални условия на експлоатация и обитаване на кораба.
2.7 Мъртво състояние на кораба е състоянието, при което основният задвижващ механизъм, нагревателите и спомагателните съоръжения не функционират поради липса на електроенергия.
2.8 Основна електрическа станция е помещението, в което е разположен основният източник на електрическа енергия.
2.9 Основно разпределително табло е разпределителното табло, което директно се захранва от основния източник на електрическа енергия и е предназначено да разпределя електрическата енергия между обслужващите средства на кораба.
2.10 Аварийно разпределително табло е разпределително табло, което в случай на прекъсване на основния източник на електрическа енергия се снабдява директно от аварийния източник на електрическа енергия или от временния източник на електрическа енергия и е предназначено да разпределя електрическа енергия за аварийната поддръжка на кораба.
2.11 Авариен източник на електрическа енергия е източник на електрическа енергия, предназначен да захранва аварийното разпределително табло в случай на невъзможност за захранване от основния източник на електрическа енергия.
2.12 Максимална скорост на движение напред е максималната скорост, която е предвидена да бъде поддържана при движение в море при най-дълбоко газене в море.
2.13 Максимална скорост назад е скоростта, която е изчислена, че корабът може да развива назад при максимална проектна мощ за скорост при най-дълбоко газене в море.
2.14.а Машинни отделения са всички машинни отделения категория А и всички други отделения, в които се намират двигателният механизъм, котлите, отделенията за течно гориво, парните двигатели и двигателите с вътрешно горене, генераторите и основните електрически механизми, станциите за подаване на горива, механизмите за замразяване, стабилизиране, вентилиране и климатичните инсталации и други подобни отделения, заедно с помещенията към тях.
2.14.б Машинни отделения категория А са тези отделения и помещения към тях, които съдържат:
2.14.б.1 двигатели с вътрешно горене, използвани за основното задвижване; или
2.14.б.2 двигатели с вътрешно горене, използвани за други цели, освен за основното задвижване, при които тези механизми имат капацитет за обща агрегатна мощност не по-малък от 375 kW; или
2.14.б.3 котли, ползващи гориво, или отделение за съхраняване на течно гориво.
2.15 Система с енергийно задвижване е хидравличното оборудване, предназначено за осигуряване енергия за завъртане на балера, състоящ се от рулево устройство или механизми, заедно със свързаните тръби и принадлежности и рулеви задвижващи механизми. Енергийните задвижващи системи могат да имат общи механични компоненти, като румпела, квадранта и балера на руля, или други компоненти, изпълняващи същата функция.
2.16 Пунктовете за управление са тези помещения, в които са разположени радиото на кораба или основното навигационно оборудване или аварийният източник на енергия или където е съсредоточено оборудването за откриване и борба с пожари.
ЧАСТ A-1
КОНСТРУКЦИЯ НА КОРАБИТЕ
1. Ново използване на материали, които съдържат азбест (правила 3 – 5)
ВСИЧКИ КОРАБИ
1.1 Тази точка се прилага за материали, използвани за конструкцията, машините, електрическите инсталации и оборудването, посочени в това приложение.
1.2 За всички кораби е забранено ползване на материали, които съдържат азбест.
2. Конструкционни чертежи, съхранявани на борда и на сушата (правила 3 – 7)
КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2012 Г.
2.1 На борда на корабите, построени на или след 1 януари 2012 г., се съхранява набор от конструкционните чертежи и други чертежи, които показват всички следващи структурни промени.
2.2 Допълнителен набор от тези чертежи се съхранява на сушата от компанията, както е определено в правило IX/1.2 от Конвенцията SOLAS от 1974 г.
2.3 Прилага се циркуляр MSC/Circ. 1135 на ИМО относно „Конструкционни чертежи, които да бъдат пазени на борда на кораба и на сушата“.
3. Оборудване за теглене и акостиране (правила 3 – 8):
НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D С ДЪЛЖИНА 24 M И ПОВЕЧЕ, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2012 Г.:
3.1 Корабите се снабдяват с необходимото стъкмяване, оборудване и инсталации с достатъчно безопасно работно натоварване, за да се позволи безопасното провеждане на всички операции за теглене и акостиране, свързани с нормалното функциониране на кораба.
3.2 Стъкмяването, оборудването и инсталациите, снабдени съгласно точка 3.1, отговарят на стандартите, определени за класификация от правилата на призната организация или равностойни правила, използвани от дадена администрация в съответствие с член 11 на Директива 2009/15/ЕО.
3.3 Прилага се циркуляр MSC/Circ. 1175 на ИМО относно „Насоки за корабното оборудване за теглене и акостиране“.
3.4 Всяка инсталация или част от оборудване, изброени (посочени) в тази точка, се обозначават ясно с всички ограничения, свързани с тяхното безопасно функциониране, вземащи предвид силата на тяхното закрепване към конструкцията на кораба.
ЧАСТ Б
ЦЯЛОСТНА УСТОЙЧИВОСТ, УСТОЙЧИВОСТ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЯТА И УСТОЙЧИВОСТ ПРИ ПОВРЕДИ
Част Б-1
Кораби, построени на или след 1 януари 2009 г. – вариант за прилагане на Резолюция MSC.216(82)
За корабите от класове B, C и D, чийто кил е бил поставен на или след 1 януари 2009 г. или които са били на подобен етап на построяване на тази дата, се прилагат изискванията в част Б-2 или, алтернативно, съответните разпоредби от Глава II-I, част Б от SOLAS, както е определено в приложение 2 от Резолюция MSC 216(82).
Част Б-2
Кораби, построени преди 1 януари 2009 г.
1. Резолюция за цялостна устойчивост (А.749 (18), изменена с Резолюция MSC.75(69)
НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ А, B, C И D С ДЪЛЖИНА 24 M И ПОВЕЧЕ:
Всички класове нови кораби с дължина 24 m и повече отговарят на съответните изисквания за пътнически кораби на Кодекса за цялостна устойчивост, приети с Резолюция А.749 (18) на ИМО, както е изменена. Когато Изпълнителна агенция „Морска администрация“ прецени прилагането на критерия за силен вятър и бордово клатене от Резолюция A.749 (18) за неподходящо, може да приложи алтернативен подход, който да гарантира еквивалентно ниво на определяне на устойчивостта.
СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАСОВЕ А И B С ДЪЛЖИНА 24 M И ПОВЕЧЕ:
Всички съществуващи кораби класове А и B при всички условия на натоварване да отговарят на следните критерии за устойчивост след надлежна корекция за ефекта от свободното движение на повърхността на течностите в резервоарите в съответствие с предположенията в точка 3.3 на Резолюция А.749 (18) на ИМО, както е изменена, или еквивалентен:
а) пространството под кривата на лоста за изправяне (кривата GZ) не е по-малко от:
i) 0,055 метър-радиана до ъгъл на наклон от 30°;
ii) 0,09 метър-радиана до ъгъл на наклон или 40°, или ъгълът на наводняване, т.е. ъгълът на наклоняване, при който долните краища на всеки отвор в корпуса, надстройките или покритите палуби, които не могат да бъдат херметически затворени, се потопяват, ако този ъгъл е по-малък от 40°;
iii) 0,03 метър-радиана между ъглите на наклон от 30° и 40° или между 30° и ъгъла на наводняване, ако този ъгъл е по-малък от 40°;
б) кривата на лоста за изправяне GZ е най-малко 0,20 m при ъгъл на наклон, равен на или по-голям от 30°;
в) максималната крива на лоста за изправяне GZ е при ъгъл на наклона, който е препоръчителен да бъде повече от 30°, но не по-малко от 25°;
г) първоначалната напречна метацентрична височина не е по-малка от 0,15 m.
Условията за натоварване, които се вземат под внимание с оглед удостоверяване съответствието с горните критерии за устойчивост, включват минимум тези, изброени в точка 3.5.1.1 от Резолюция А.749 (18) на ИМО, както е изменена.
Всички съществуващи кораби от класове А и В с дължина 24 m и повече също така отговарят на допълнителните критерии, така както те са формулирани в точка 3.1.2.6 (допълнителни критерии за пътнически кораби) и точка 3.2 (критерий за силен вятър и клатене) на Резолюция А.749 (18) на ИМО, както е изменена.
Когато Изпълнителна агенция „Морска администрация“ прецени прилагането на критерия за силен вятър и бордово клатене от Резолюция A.749 (18) за неподходящо, може да приложи алтернативен подход, който да гарантира еквивалентно ниво на определяне на устойчивостта.
2. Водонепроницаемо подразделение
НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:
Всеки кораб се подразделя с водонепроницаеми стени до горната палуба, като максималната дължина на водонепроницаемите отделения се изчислява в съответствие със специфичните изисквания, посочени по-долу.
Вместо тези изисквания могат да се прилагат правилата за подразделенията и устойчивостта на пътническите кораби като равностойни на част Б от Глава II от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1960 г., както е формулирана в Резолюция А.265 (VIII) на ИМО, но само ако се прилагат в своята цялост.
Всяка друга част от вътрешната структура, която засяга ефикасността на подразделенията на кораба, е непроницаема.
3. Дължина на наводняване (правило 4)
НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:
3.1 Дължината на наводняване в определена точка е максималната част от дължината на кораба, чийто център е въпросната точка, която може да бъде наводнена при наличие на пропускливостта, посочена по-долу, без корабът да бъде потопен под разделната линия.
3.2 При кораб, който няма непрекъсната горна палуба, дължината на наводняване във всяка точка може се определи спрямо една предполагаема непрекъсната разделна линия, която при никоя точка не е по-малко от 76 mm под върха на палубата, отстрани към която въпросните вертикални прегради и корпусът са продължени и са непроницаеми.
3.3 Когато част от предполагаемата разделна линия е значително под равнището на палубата, към която има продължени вертикални прегради, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши ограничено отслабване на непромокаемостта в онези части от вертикалните прегради, които са над разделната линия и непосредствено под горната палуба.
4. Допустима дължина на отделенията (правило 6)
НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:
Максимално допустимата дължина на дадено отделение, чийто център се намира в която и да е точка от дължината на кораба, се получава, като дължината на наводняване се умножи по съответния фактор, наречен фактор на подразделяне.
5. Пропускливост (правило 5)
НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:
Конкретните предположения, посочени в точка 3, се отнасят до пропускливостта в помещенията под разделната линия.
При определяне дължината на наводняването предполагаемата средна пропускливост на помещенията, разположени под разделната линия, е определена в таблицата в точка 8.3.
6. Фактор на подразделяне
НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ РО-РО КОРАБИ КЛАС B:
Факторът на подразделяне e:
1,0, когато корабът е лицензиран да превозва по-малко от 400 души, и
1,0, когато корабът е лицензиран да превозва 400 души или повече с дължина L < 55, и
0,5, когато корабът е лицензиран да превозва 400 души или повече.
Съществуващите ро-ро кораби от клас В са приведени в съответствие с това условие не по-късно от датата, определена за привеждане в съответствие с това изискване, посочена в Глава II-1/Б/8-2, точка 2.
СЪЩЕСТВУВАЩИ РО-РО ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ КЛАС В:
Факторът на подразделяне e: 1,0.
7. Специални изисквания относно подразделенията на корабите (правило 7)
НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:
7.1 Когато в дадена част или части от кораба непроницаемите вертикални прегради са продължени до палуба, която е разположена по-високо от останалите части на кораба и е желателно да се извлече полза от по-високото продължение на вертикалните прегради при изчисляване дължината на наводняването, като за всяка такава част от кораба могат да се използват отделни разделни линии, при условие че:
7.1.1 страните на кораба са продължени изцяло по дължината на кораба до палубата, съответстваща на горната разделна линия, и всички отвори в корпуса, обшити под тази палуба изцяло по дължината на кораба, се приемат, че са под разделната линия по смисъла на точка 15;
7.1.2 и двете отделения, прилежащи към „прага“ на горната палуба, са в допустимата дължина, отговаряща на техните съответни разделни линии, и в допълнение, тяхната обща дължина не превишава два пъти допустимата дължина, определена в съответствие с по-ниската разделна линия.
7.2 Дадено отделение може да надвишава допустимата дължина, определена от изискванията на точка 4, при условие че общата дължина на всяка двойка прилежащи отделения, които са общи за въпросното отделение, не превишава по-малката от двете стойности или на дължината на наводняването или на два пъти допустимата дължина.
7.3 Дадена основна напречна вертикална преграда може да бъде прекъсната, при условие че всички дължини на прекъсването се намират от вътрешната страна на борда на вертикалните повърхности от двете страни на кораба, разположени на разстояние от корпуса, обкован равномерно до една пета от широчината на кораба, и измерени под прав ъгъл към централната линия при равнището на най-дълбоката линия на натоварване на подразделението. Всяка част от прекъсването, която е извън тези граници, се счита за праг по смисъла на точка 6.
7.4 За определяне подразделението се използва еквивалентна вертикална преграда, когато дадена основна напречна вертикална преграда е
