RSS Feed

Връзки

Статии

Категории

Етикети

Конвенция № 161 за службите по трудова медицина

В ДВ брой 96 от 06.12.2011 г е публикуван Закон за ратифициране на Конвенция № 161 за службите по трудова медицина, 1985 г., на Международната организация на труда.

Само с 26 години закъснение, но да сме живи и здрави.

Тъй като засега няма официален превод на конвенцията за всички които се интересуват от оригиналния текст ще публикувам английския вариант на конвенцията.

The Occupational Health Services Convention, 1985:

PART I. PRINCIPLES OF NATIONAL POLICY

Article 1

For the purpose of this Convention-

(a) the term occupational health services means services entrusted with essentially preventive functions and responsible for advising the employer, the workers and their representatives in the undertaking on-

(i) the requirements for establishing and maintaining a safe and healthy working environment which will facilitate optimal physical and mental health in relation to work;

(ii) the adaptation of work to the capabilities of workers in the light of their state of physical and mental health;

(b) the term workers’ representatives in the undertaking means persons who are recognised as such under national law or practice.

Article 2

In the light of national conditions and practice and in consultation with the most representative organisations of employers and workers, where they exist, each Member shall formulate, implement and periodically review a coherent national policy on occupational health services.

Article 3

1. Each Member undertakes to develop progressively occupational health services for all workers, including those in the public sector and the members of production co-operatives, in all branches of economic activity and all undertakings. The provision made should be adequate and appropriate to the specific risks of the undertakings.

2. If occupational health services cannot be immediately established for all undertakings, each Member concerned shall draw up plans for the establishment of such services in consultation with the most representative organisations of employers and workers, where they exist.

3. Each Member concerned shall indicate, in the first report on the application of the Convention submitted under article 22 of the Constitution of the International Labour Organisation, the plans drawn up pursuant to paragraph 2 of this Article, and indicate in subsequent reports any progress in their application.

Article 4

The competent authority shall consult the most representative organisations of employers and workers, where they exist, on the measures to be taken to give effect to the provisions of this Convention.

PART II. FUNCTIONS

Article 5

Without prejudice to the responsibility of each employer for the health and safety of the workers in his employment, and with due regard to the necessity for the workers to participate in matters of occupational health and safety, occupational health services shall have such of the following functions as are adequate and appropriate to the occupational risks of the undertaking:

(a) identification and assessment of the risks from health hazards in the workplace;

(b) surveillance of the factors in the working environment and working practices which may affect workers’ health, including sanitary installations, canteens and housing where these facilities are provided by the employer;

(c) advice on planning and organisation of work, including the design of workplaces, on the choice, maintenance and condition of machinery and other equipment and on substances used in work;

(d) participation in the development of programmes for the improvement of working practices as well as testing and evaluation of health aspects of new equipment;

(e) advice on occupational health, safety and hygiene and on ergonomics and individual and collective protective equipment;

(f) surveillance of workers’ health in relation to work;

(g) promoting the adaptation of work to the worker;

(h) contribution to measures of vocational rehabilitation;

(i) collaboration in providing information, training and education in the fields of occupational health and hygiene and ergonomics;

(j) organising of first aid and emergency treatment;

(k) participation in analysis of occupational accidents and occupational diseases.

PART III. ORGANISATION

Article 6

Provision shall be made for the establishment of occupational health services-

(a) by laws or regulations; or

(b) by collective agreements or as otherwise agreed upon by the employers and workers concerned; or

(c) in any other manner approved by the competent authority after consultation with the representative organisations of employers and workers concerned.

Article 7

1. Occupational health services may be organised as a service for a single undertaking or as a service common to a number of undertakings, as appropriate.

2. In accordance with national conditions and practice, occupational health services may be organised by-

(a) the undertakings or groups of undertakings concerned;

(b) public authorities or official services;

(c) social security institutions;

(d) any other bodies authorised by the competent authority;

(e) a combination of any of the above.

Article 8

The employer, the workers and their representatives, where they exist, shall cooperate and participate in the implementation of the organisational and other measures relating to occupational health services on an equitable basis.

PART IV. CONDITIONS OF OPERATION

Article 9

1. In accordance with national law and practice, occupational health services should be multidisciplinary. The composition of the personnel shall be determined by the nature of the duties to be performed.

2. Occupational health services shall carry out their functions in co-operation with the other services in the undertaking.

3. Measures shall be taken, in accordance with national law and practice, to ensure adequate co-operation and co-ordination between occupational health services and, as appropriate, other bodies concerned with the provision of health services.

Article 10

The personnel providing occupational health services shall enjoy full professional independence from employers, workers, and their representatives, where they exist, in relation to the functions listed in Article 5.

Article 11

The competent authority shall determine the qualifications required for the personnel providing occupational health services, according to the nature of the duties to be performed and in accordance with national law and practice.

Article 12

The surveillance of workers’ health in relation to work shall involve no loss of earnings for them, shall be free of charge and shall take place as far as possible during working hours.

Article 13

All workers shall be informed of health hazards involved in their work.

Article 14

Occupational health services shall be informed by the employer and workers of any known factors and any suspected factors in the working environment which may affect the workers’ health.

Article 15

Occupational health services shall be informed of occurrences of ill health amongst workers and absence from work for health reasons, in order to be able to identify whether there is any relation between the reasons for ill health or absence and any health hazards which may be present at the workplace. Personnel providing occupational health services shall not be required by the employer to verify the reasons for absence from work.

PART V. GENERAL PROVISIONS

Article 16

National laws or regulations shall designate the authority or authorities responsible both for supervising the operation of and for advising occupational health services once they have been established.

Article 17

The formal ratifications of this Convention shall be communicated to the Director-General of the International Labour Office for registration.

Article 18

1. This Convention shall be binding only upon those Members of the International Labour Organisation whose ratifications have been registered with the Director-General.

2. It shall come into force twelve months after the date on which the ratifications of two Members have been registered with the Director-General.

3. Thereafter, this Convention shall come into force for any Member twelve months after the date on which its ratification has been registered.

Article 19

1. A Member which has ratified this Convention may denounce it after the expiration of ten years from the date on which the Convention first comes into force, by an act communicated to the Director-General of the International Labour Office for registration. Such denunciation shall not take effect until one year after the date on which it is registered.

2. Each Member which has ratified this Convention and which does not, within the year following the expiration of the period of ten years mentioned in the preceding paragraph, exercise the right of denunciation provided for in this Article, will be bound for another period of ten years and, thereafter, may denounce this Convention at the expiration of each period of ten years under the terms provided for in this Article.

Article 20

1. The Director-General of the International Labour Office shall notify all Members of the International Labour Organisation of the registration of all ratifications and denunciations communicated to him by the Members of the Organisation.

2. When notifying the Members of the Organisation of the registration of the second ratification communicated to him, the Director-General shall draw the attention of the Members of the Organisation to the date upon which the Convention will come into force.

Article 21

The Director-General of the International Labour Office shall communicate to the Secretary-General of the United Nations for registration in accordance with Article 102 of the Charter of the United Nations full particulars of all ratifications and acts of denunciation registered by him in accordance with the provisions of the preceding Articles.

Article 22

At such times as it may consider necessary the Governing Body of the International Labour Office shall present to the General Conference a report on the working of this Convention and shall examine the desirability of placing on the agenda of the Conference the question of its revision in whole or in part.

Article 23

1. Should the Conference adopt a new Convention revising this Convention in whole or in part, then, unless the new Convention otherwise provides-

(a) the ratification by a Member of the new revising Convention shall ipso jure involve the immediate denunciation of this Convention, notwithstanding the provisions of Article 19 above, if and when the new revising Convention shall have come into force;

(b) as from the date when the new revising Convention comes into force this Convention shall cease to be open to ratification by the Members.

2. This Convention shall in any case remain in force in its actual form and content for those Members which have ratified it but have not ratified the revising Convention.

Article 24

The English and French versions of the text of this Convention are equally authoritative.



Поглед назад – три години изминаха като ден.

Есперекс ЕООДДнес блогът на Служба по трудова медицина ЕСПЕРЕКС  навършва три години!

Някой от първите ни публикации бяха тестови, други просто служебни съобщения.

Няколко грешни команди изтриха една част от тях. Други ги имахме в архив и през 2009 ги публикувахме отново.

Сега когато поглеждаме назад ясно виждаме колко сме били ентусиазирани тогава – за 2009 година имаме 74 публикации – повече от две на седмица!

Обаче 2010 беше натоварена година. Случиха се много неща – включително и първото подаване на Декларация по чл.15 от ЗЗБУТ по електронен път – публикациите са били само 23.

Освен очевидното – новини, законодателство и държавна политика какви са били темите?

Говорили сме за Полевата сортировка и Триаж, както и за обучението по Първа долекарска помощ, като сме отделили специално внимание на:

- промиването на очите;

- първата помощ при ухапване от змии и кърлежи в летния сезон;

- борбата с топлинния и слънчев удар;

- респективно борбата с хипотермията в зимния сезон;

- мерките срещу грипа на работното място;

- проблемът със студените ръце и крака;

Разгледали сме подробно начините за правилен оглед на работните места при одит, добавили сме и част 2 и част 3.

Дали сме Ви съвети за основните документи, които трябва да присъстват на всяко едно работно място:

- Ревизионна книга

- Длъжностни характеристики

- Инструктажни книги

- Лични досиета и сертификати

- Дневник за проверките на ръчните ел. инструменти;

Не сме пропуснали да преведем и абстракт от необходимите компетенции на лекарите по трудова медицина.

Обсъждали сме физическото развитие, превенцията и профилактиката на затлъстяването, Бърнаут синдом, Сливането на човека и машината.

Предимствата и недостатъците на старите сгради като избор за новия ви офис и недостатъците на новпостроените офис сгради.

Започнали сме темата за периодичността на измерване на факторите на работната среда.

И на дълго, и на широко сме разгледали въпроса с предпътните медицински прегледи.

Надяваме се да сме Ви били полезни и да продължим да Ви доставяме важна информация навреме, както тук в нашия сайт, така и в блога на адрес: http://www.esperex.blogspot.com/


НАРЕДБА № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

НАРЕДБА № 8 от 5 август 2011 г.
за сечите в горите
Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. (1) С тази наредба се определят:
1. видовете сечи и методите за тяхното провеждане;
2. условията и редът за провеждане на сечите;
3. правилата за маркиране на насажденията, предвидени за сеч, и изготвяне на съпровождащите документи;
4. условията и редът за издаване на позволителното за сеч;
5. системата от режими и мерки за стопанисване на горите, попадащи в горските типове природни местообитания, включени в европейската екологична мрежа Натура 2000.
(2) Наредбата се прилага за всички гори независимо от тяхната собственост с изключение на тези по чл. 2, ал. 3 и чл. 88, ал. 5, т. 1 и 2 от Закона за горите.
Чл. 2. Сечите са лесовъдски дейности, които се провеждат с цел подобряване състоянието на горите, възобновяване, запазване на генетичните ресурси, добив на дървесина, както и запазване и увеличаване на основните функции на горите.
Чл. 3. Сечите се провеждат при спазване на принципите за природосъобразно, многофункционално и устойчиво стопанисване на горите и изискванията за поддържане, опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в тях.
Чл. 4. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите утвърждава разработки, свързани със:
1. прилагане на сечи в горите;
2. система от режими и мерки за стопанисване на горите, попадащи в горските типове природни местообитания, включени в европейската екологична мрежа Натура 2000.
(2) Утвърдените разработки по ал. 1 са задължителни при планиране и провеждане на сечите.
Глава втора
ВИДОВЕ СЕЧИ
Чл. 5. (1) Сечите в горите се провеждат за възобновяване, отглеждане, подобряване състоянието на горите и за постигане на целите, заложени в горскостопанските планове и програми.
(2) При провеждането на сечите се спазват следните общи принципи:
1. поддържане смесен дървесен състав на горите, като се запазват единично срещащи се екземпляри от ценни дървесни видове;
2. опазване на местообитанията на горските животни и птици;
3. толериране на горскоплодните дървесни видове;
4. запазване дърветата от периферията на гората независимо от качеството на стъблото и короната им, ако са в добро здравословно състояние;
5. опазване на формовото разнообразие на горските насаждения, като се толерират редките форми и тези, отличаващи се с висока продуктивност, добри стъблени форми и ценни технически качества на дървесината.
Раздел I
Отгледни сечи
Чл. 6. (1) Отгледните сечи се провеждат през периода от възникването на насаждението до достигане на неговата зрялост.
(2) Отгледните сечи се провеждат за постигане на следните основни цели:
1. регулиране на състава и произхода на насажденията в зависимост от функциите им и поставените цели;
2. подобряване на растежа и увеличаване на производителността на насажденията, както и качеството на дървесината;
3. селекция на дърветата в насажденията;
4. подобряване на защитните и специалните функции на горите;
5. подобряване на здравословното състояние и устойчивостта на насажденията;
6. поддържане и опазване на биологичното разнообразие в горите;
7. намаляване на риска за възникване на пожари в горите;
8. съкращаване на срока за производство на качествена дървесина.
(3) Интензивността и повторяемостта на отгледните сечи са в зависимост от пълнотата и склопеността на насаждението, както и от състава, възрастта и състоянието му.
(4) При провеждане на отгледните сечи не се допуска еднократно отсичане на повече от 30 % от запаса на насаждението с изключение на случаите, когато се прилагат схематични методи на отгледната сеч.
(5) Повторяемостта на отгледните сечи е през не по-малко от 4 години с изключение на осветленията.
Чл. 7. Отгледните сечи са осветления, прочистки, прореждания, пробирки, селекционни сечи и сечи за индивидуално производство на висококачествена дървесина.
Чл. 8. Осветленията се провеждат от възникване до склопяване на насажденията за регулиране на състава и произхода им.
Чл. 9. (1) Прочистките се провеждат от склопяване на насажденията до възрастта, в която започва интензивно нарастване на дърветата по височина.
(2) С прочистките се подобрява здравословното състояние и се регулират съставът, произходът и качеството на дървостоя.
(3) Склопеността и пълнота на насаждението след провеждане на сечта не се допуска да бъде по-малка от 0,8.
Чл. 10. (1) Прорежданията се провеждат в периода на интензивен растеж на дърветата по височина за регулиране на броя на дърветата с желани качества, осигуряване на условия за нарастването им по височина и подобряване и поддържане на стабилността и механичната устойчивост на насажденията.
(2) След провеждане на сечта пълнотата на насаждението не се допуска да бъде по-малка от 0,7.
Чл. 11.(1) Пробирките се провеждат в периода на интензивен растеж на дърветата по диаметър до започване на възобновителна сеч за създаване на условия за нарастването на дърветата с желани стъблени форми по диаметър, както и за подобряване на индивидуалната им стабилност и механична устойчивост, като след сечта пълнотата и склопеността на насаждението не се допуска да бъде по-малка от 0,7.
(2) За запазване и увеличаване на биоразнообразието в насаждения на възраст над 60 години около наличен единичен или групов подраст от редки дървесни видове, биологията на които не позволява да достигнат турнусната зрялост на основния дървостой, в диаметър не повече от височината на дървостоя се провеждат мероприятия за създаване на условия за развитието на подраста.
(3) Мероприятията по ал. 2 включват намаляване на склопеността под определената в ал. 1 и изсичане на храстовата и подлесната растителност.
Чл. 12. (1) В двуетажните насаждения във всеки от етажите се провежда съответната отгледна сеч.
(2) При провеждане на пробирки в горния етаж се допуска намаляване на пълнотата и склопеността до 0,5.
Чл. 13. (1) В семепроизводствени насаждения се провеждат селекционни сечи до започване на възобновителната сеч.
(2) В семепроизводствени насаждения, попадащи в обособени участъци за изборно стопанисване, се провеждат изборни сечи.
(3) Сечите в семепроизводствените градини, клоновите колекции, географските култури и маточниците се провеждат при условията и по реда на наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 2 от Закона за горите.
(4) Селекционните сечи се провеждат за постигане на следните основни цели:
1. запазване на генетичното разнообразие на популационно и вътревидово ниво;
2. регулиране на формовото разнообразие и селекционната структура на насажденията;
3. осигуряване на условия за редовно и обилно семеносене или плодоносене;
4. увеличаване добива на висококачествени в наследствено отношение репродуктивни материали.
(5) Селекционните сечи в семепроизводствени насаждения се провеждат при спазване на следните правила:
1. запазват се дървета с ясно изразени добри фенотипни признаци, като се държи сметка за наличието на полов диморфизъм, екологичните и морфологичните различия;
2. короните на плюсовите дървета да бъдат добре осветени, да не се допират помежду си и с короните на съседните дървета;
3. отсичат се минусови дървета, кривостъблени и виторасли дървета, както и такива с чепове, водни леторасли и повреди от биотични и абиотични въздействия;
4. отсичат се дървета от видове, които пречат на растежа и свободното кръстосано опрашване между дърветата от основния вид, както и дървета от нежелани дървесни видове;
5. при необходимост се извършва частично или цялостно отсичане на подлеса.
(6) След провеждане на селекционната сеч склопеността на насаждението не може да бъде по-малка от 0,5 за светлолюбивите и от 0,6 за сенкоиздръжливите видове. Сечта се провежда еднократно или на няколко пъти в зависимост от първоначалната склопеност и структура на насаждението.
Чл. 14. (1) В насаждения на добри месторастения е възможно провеждането на система от сечи за индивидуално производство на висококачествена дървесина.
(2) Сечите по ал. 1 се прилагат в следните фази от развитие на насаждението:
а) фаза на възникване на насаждението – младиняци с височина до 3 м;
б) фаза на диференциация – млади насаждения с височина между 3 и 12 м, по изключение – до 15 м;
в) фаза на натрупване – самоокастрянето на дърветата е достигнало 25 % от очакваната височина на стъблото в зряла възраст;
г) фаза на зрялост.
Чл. 15. Във фазата на възникване на насаждението се извършва пречупване на екземпляри от пионерни видове или видове с издънков произход, когато застрашават развитието на стопанските видове, залегнали в дългосрочната цел за развитие на гората. Пречупването се извършва в периода на напреднала вегетация.
Чл. 16. (1) Във фазата на диференциация в насаждението се определят дървета опции от всички налични дървесни видове – супержизнени или жизнени дървета с добро качество на стъблото.
(2) Лесовъдската намеса представлява опръстеняване на височина 130 см на жизнени, но с лошо качество дървета, които пречат на растежа по височина и развитието на короната на дърветата опции, чрез отстраняване на кората и камбия.
(3) Редки дървесни видове и редки дървесни форми трябва да бъдат запазвани независимо от качеството им.
Чл. 17. (1) Във фазата на натрупване на разстояние от 15 до 25 м едно от друго се определят дървета на бъдещето от желани местни видове, които се отбелязват трайно на гръдна височина, по начин, който не уврежда кората на дърветата.
(2) Лесовъдската намеса във фазата на натрупване представлява отстраняване на дървета, които конкурират дърветата на бъдещето в коронното пространство, и се повтарят през 3 – 5 години.
(3) Лесовъдски намеси в пространствата между дърветата на бъдещето не се провеждат.
(4) Дървесни видове с единично участие, които отговарят на дългосрочната цел за развитие на гората, без значение от тяхното качество се избират за „екологични дървета на бъдещето“ и се стопанисват по начин, който гарантира тяхното запазване.
(5) Във фазата на зрялост лесовъдските намеси намаляват. Отстраняват се останали конкуренти в периферията на короната на дърветата на бъдещето. Допуска се отварянето на прозорци за създаване на условия за естествено възобновяване на отделни площи.
(6) При достигане на определени целеви диаметри по дървесни видове и условия на месторастене може да се извърши ползване на дървета на бъдещето.
(7) Запазват се дървета с хралупи и мъртва дървесина в стоящо и лежащо състояние при условие, че стоящите дървета не пречат на дърветата на бъдещето.
Чл. 18. (1) Осветленията и първата прочистка се провеждат по един от следните методи:
1. върху цялата площ, когато броят на дърветата от желаните видове и с желаните качества е ограничен и е необходимо да се подпомогне оцеляването на всяко от тях;
2. върху част от площта, така че да се осигури равномерно разпределение на дърветата от желаните видове и с желаните качества на разстояние едно от друго 3 – 4 метра; отгледната сеч се провежда под формата на ивици, в групи или комбинация от тях, като се обхваща не по-малко от 30 % от площта на насаждението.
(2) Сечите по ал. 1 се извършват чрез освобождаване на желаните дървета от конкуриращите ги нежелани дървета, храсти и издънки.
Чл. 19. (1) При провеждане на прочистките и първите прореждания еднократно могат да се прилагат схематични методи на отгледната сеч с цел технологично обезпечаване усвояването на насажденията.
(2) Схематичните методи включват изсичане на част от насаждението под формата на ивици, просеки, коридори и редове по предварително определена схема. В останалата част на насаждението се провежда прочистка или прореждане.
(3) Площта на изсечените коридори и/или редове е до 25 % от площта на насаждението.
(4) Схематични методи не се прилагат в насаждения със средна височина, по-голяма от 10 м, в насаждения на ерозирани терени, на терени с наклон над 25 градуса, в зоната на горната граница на гората, в защитните горски пояси, както и в насаждения с ниска механична устойчивост.
(5) В култури от тополи може да се провежда прореждане с интензивност до 50 %.
Чл. 20. (1) Прорежданията и пробирките се провеждат по комбиниран метод с преобладаване на низов или върхов метод.
(2) При комбинирания метод с преобладание на върхов метод се отсичат с предимство дървета от горната част на склопа, които подтискат, пряко конкурират или физически пречат на дърветата с желани качества.
(3) При комбинирания метод с преобладаване на низов метод с предимство се отстраняват изостанали в растежа си и трайно подтиснати дървета.
Раздел IІ
Възобновителни сечи
Чл. 21. (1) Възобновителни сечи се провеждат в зрели насаждения с цел:
1. осигуряване на възобновяване за създаване на ново поколение гора;
2. направляване на процесите на възобновяване;
3. регулиране на видовия състав и направляване на смяната на видовете;
4. опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и генетичния фонд;
5. производство и добив на качествена дървесина;
6. формиране и поддържане на разновъзрастни гори.
(2) Видът на възобновителните сечи, интервалите, през които се провеждат, и продължителността на възобновителния период се определят от поставената цел, лесовъдската система за осъществяването є, състоянието на насажденията, условията на месторастене, състава, количеството, качеството и пространственото разположение на подраста.
(3) В насаждения, които се стопанисват като високостъблени и издънкови за превръщане в семенни, се провеждат сечи с предварително и съпътстващо семенно възобновяване.
(4) В тополови гори и в гори, които се стопанисват като нискостъблени, се провеждат сечи с последващо възобновяване.
Чл. 22. Възобновителните сечи са постепенни, изборни и голи.
Чл. 23. (1) Постепенните сечи са възобновителни сечи с предварително и съпътстващо семенно възобновяване, при които зрелият дървостой се отсича на два или повече пъти през възобновителния период.
(2) Постепенните сечи са краткосрочно-постепенна, постепенно-котловинна, групово-постепенна и неравномерно-постепенна.
Чл. 24. (1) Краткосрочно-постепенната сеч се провежда с цел равномерно възобновяване на насажденията за период до 20 години.
(2) Краткосрочно-постепенната сеч се провежда чрез отсичане на дърветата равномерно по площта на насаждението на 2, 3 или 4 фази.
(3) Подготвителната фаза се провежда в насаждения със склопеност над 0,8, в които липсва възобновяване, като склопеността се намалява до 0,7 – 0,8.
(4) Осеменителната фаза се провежда за създаване на условия за поява на поници и развитие на подраст, като склопеността се намалява до 0,5 за насаждения от светлолюбиви и до 0,6 за насаждения от сенкоиздръжливи дървесни видове.
(5) Осветителната фаза се провежда при покритие над 50 % на площта на насаждението с достатъчно количество подраст.
(6) При провеждане на осветителна фаза склопеността на насаждението се намалява до 0,3 – 0,4, като се отсича до 50 % от запаса му. Когато се цели удължаване на възобновителния период, осветителната фаза може да се проведе на два пъти.
(7) Окончателната фаза се провежда при склопеност на насаждението не по-голяма от 0,4 и покритие над 80 % на площта с достатъчно количество укрепнал подраст.
Чл. 25. (1) Постепенно-котловинната сеч се провежда в гори от светлолюбиви дървесни видове.
(2) В насаждения със склопеност, по-голяма от 0,6, и липса на възобновяване първите сечи се провеждат по правилата на подготвителната и осеменителната фаза на краткосрочно-постепенната сеч.
(3) При наличие на възобновяване в местата с най-голямо количество подраст се отварят котли с площ до 0,2 хa, а площите между котлите се изреждат еднократно равномерно до склопеност не по-малка от 0,5 – 0,6.
(4) Котлите се разширяват, когато по периферията им се появи достатъчно количество подраст. Разширяването продължава до окончателното отсичане на зрелия дървостой.
(5) Възобновителният период на постепенно-котловинната сеч е до 30 години.
(6) Едновременно със сечта във възобновените участъци се провеждат съответните отгледни сечи, включително и отглеждане на подраста.
Чл. 26. (1) Групово-постепенна сеч се провежда във:
1. високостъблени насаждения с преобладание на сенкоиздържливи дървесни видове;
2. разновъзрастни високостъблени насаждения;
3. високостъблени насаждения от светлолюбиви дървесни видове, когато възобновяването е от сенкоиздържливи видове или са налице условия за такова възобновяване;
4. бялмурови насаждения;
5. високобонитетни чисти и смесени издънкови букови насаждения за превръщане в семенни.
(2) Групово-постепенната сеч се провежда с цел формиране и поддържане на неравномерна възрастова, хоризонтална и вертикална структура с възобновителен период над 30 години.
(3) Групово-постепенната сеч се провежда при спазване на следните правила:
1. дървостоят се отсича постепенно под формата на прозорци, които се разширяват;
2. прозорците се залагат в местата със започнал възобновителен процес;
3. при липса на възобновяване прозорците се залагат на един или два пъти в места със склопеност, по-голяма от 0,6;
4. на 1 ха се залагат до 3 прозореца с диаметър 20 – 25 м;
5. дървостоят около прозорците в ивица с ширина 15 – 20 м се изрежда до склопеност 0,5 – 0,6;
6. разширяването на прозорците се извършва, когато подрастът е в достатъчно количество и е укрепнал;
7. едновременно с разширяването на прозорците във възобновените участъци се провеждат съответните отгледни сечи, включително и отглеждане на подраста.
Чл. 27. (1) Неравномерно-постепенната сеч се провежда за създаване на насаждения със сложна вертикална, хоризонтална и възрастова структура при възобновителен период не по-малък от 40 години за светлолюбивите дървесни видове и не по-малък от 80 години за сенкоиздържливите.
(2) Сечта по ал. 1 се прилага в насаждения в добро здравословно състояние с площ не по-малка от 5 ха и склопеност над 0,6. Границите на насаждението се запазват до окончателното отсичане на зрелия дървостой.
(3) При провеждане на неравномерно-постепенната сеч в насажденията се оформят участъци за възобновяване, участъци за отглеждане и участъци с висока склопеност, в които се задържа възобновяването, и участъци, в които няма да се провеждат лесовъдски мероприятия.
(4) При неравномерно-постепенната сеч интензивността на сечта е до 30 %, при повтаряемост през 5 до 15 години, в зависимост от възобновителния период и хода на възобновителните процеси.
(5) Сечта започва в зоната около транспортната граница чрез отваряне на прозорци/котли в местата с подраст, а при липса на възобновяване прозорците/котлите се отварят на два пъти. При всяка следваща сеч се разширяват съществуващите прозорци/котли в посока към извозния път, следвайки хода на естественото възобновяване, а при необходимост се отварят нови.
(6) Във възобновените участъци се провеждат съответните отгледни сечи, а в невъзобновените участъци се провеждат мероприятия за възобновяването им.
Чл. 28. По време на провеждане на постепенните сечи се отстранява подлесът, когато затруднява възобновяването.
Чл. 29. (1) Изборни сечи се провеждат във високостъблени гори, като периодично върху цялата площ на насаждението се отсичат единични или групи дървета с определени размери, без да се стига до окончателното му отсичане.
(2) Изборните сечи съчетават едновременното отглеждане и възобновяване на насажденията и се прилагат за постигане и поддържане на неравномерност на пространствената и възрастовата структура на насажденията, както и за подобряване на техните количествени и качествени показатели.
(3) Изборните сечи са единично-изборна и групово-изборна.
Чл. 30. (1) Единично-изборна сеч се провежда в разновъзрастни насаждения с преобладание на сенкоиздръжливи иглолистни дървесни видове с неравномерна вертикална структура.
(2) Сечта се провежда по цялата площ на насаждението, като се отсичат единични или малки групи дървета от различни степени на дебелина. При отсичането им не се допуска отваряне на прозорци с диаметър, по-голям от 1/2 от височината на дървостоя.
(3) Интензивността на сечта е до 20 % от запаса на насаждението, като склопеността на насаждението не се намалява под 0,6.
(4) Повтаряемостта на единично-изборната сеч е през 8 – 10 години.
Чл. 31. (1) Групово-изборна сеч се провежда в насаждения, в които преобладават светлолюбиви дървесни видове, както и в смърчовите високопланински гори.
(2) При групово-изборната сеч по цялата площ на насаждението се отсичат групи дървета с цел оформяне на котли с диаметър от 1 до 1,5 пъти от височината на дървостоя.
(3) Броят на котлите е в зависимост от наклона и изложението на терена.
(4) В пространствата между котлите не се провежда сеч.
(5) След възобновяване на котлите, заложени при предходната сеч, се отварят нови котли, без да се разширяват старите.
(6) При всяко провеждане на сечта общата площ на котлите е равна на отношението на площта на насаждението към периода на превръщане на едновъзрастното насаждение в разновъзрастно, изразен в години, умножено по турнуса на стопанството.
Чл. 32. (1) Голите сечи са възобновителни сечи с последващо възобновяване. Те се провеждат в тополови гори, както и в насаждения, определени за нискостъблено стопанисване.
(2) За защита на хидромелиоративни системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите голите сечи в ивицата дига – бряг се провеждат на площи до 5 ха.
(3) При ширина на ивицата дига – бряг до 50 м голата сеч се провежда на площи, перпендикулярни на водното течение, с ширина до 150 м.
(4) Следващата гола сеч в случаите по ал. 2 и 3 се провежда не по-рано от 3 години след залесяване на предходното сечище.
(5) Разширяване на площта на сечището в нискостъблените гори, с изключение на акациевите, се извършва след склопяване на младото насаждение.
Чл. 33. Възобновителните сечи в насаждения, одобрени за базови източници за производство на репродуктивни материали, се провеждат при възраст един клас над определения турнус на сеч.
Раздел III
Други сечи
Чл. 34. (1) При наличие на повреди, причинени от биотични и/или абиотични въздействия, за подобряване на здравословното състояние на насажденията, ограничаване и предотвратяване на опасността от каламитети в насажденията се провеждат санитарни сечи.
(2) Интензивността на санитарната сеч е в зависимост от степента на повредите.
(3) При констатиране на повреди, причинени от биотични въздействия, санитарните сечи се провеждат след обследване и с предписание на лесозащитните станции.
(4) Когато се установят повреди, причинени от биотични и/или абиотични въздействия, и състоянието на насаждението отговаря на критериите за провеждане на отгледна или възобновителна сеч, увредените дървета се отсичат по време на съответната сеч.
(5) В случаите, когато се установят повреди върху единично пръснати дървета, причинени от биотични и/или абиотични въздействия, и обемът на дървесината не превишава 10 % от общия запас на насаждението, се провежда санитарно прочистване.
Чл. 35. (1) За защита на бреговете и островите на р. Дунав, както и на създадените хидромелиоративни системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, във върбовите насаждения се допуска провеждане на главосечна сеч в ивица с ширина 10 – 15 м покрай брега.
(2) Дърветата се секат на височина до 2 м в зависимост от превишението на терена спрямо средното ниво на реката.
(3) Сечта се повтаря през 3 – 4 години.
Чл. 36. (1) В горите се провеждат технически сечи за:
1. нуждите на ловното стопанство;
2. защита на горските територии от пожари;
3. изграждане и поддържане на обекти по чл. 54, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от Закона за горите;
4. усвояване на дървесина от имоти с променено предназначение, имоти, върху които е учредено право на строеж, право на ползване и сервитути по реда на Закона за горите и Закона за енергетиката;
5. извършване на други дейности, извън посочените в т. 1 – 4.
(2) При провеждане на сечи за създаване на дивечови сечища по ал. 1, т. 1 площта на сечището е не по-голяма от 2 ха и възрастта на насаждението е не повече от 40 години.
Раздел ІV
Трансформация на горски насаждения
Чл. 37. (1) За трансформация на насаждения в такива с изборна структура се провежда изборно прореждане.
(2) Изборно прореждане се провежда в чисти и смесени насаждения, доминирани от сенкоиздръжливи иглолистни дървесни видове, в които ще се прилага изборно стопанисване.
(3) Интензивността на сечта при изборно прореждане е до 35 %.
(4) Повторяемостта на сечта се определя от състоянието и структурата на насаждението след проведена предходна сеч, но не по-рано от 5 години.
Чл. 38. (1) Превръщането на издънкови насаждения в семенни е с цел формиране на горски насаждения, в които над 50 % от желаните дървесни видове имат семенен произход.
(2) Превръщането по ал. 1 се извършва с провеждането на отгледни и възобновителни сечи за създаване на условия за семенно възобновяване и отглеждане на надеждни млади семенни дървета.
Чл. 39. (1) За превръщане на издънкови насаждения в семенни може да се прилага средностъблено стопанисване при спазване на следните правила:
1. отсича се 85 – 95 % от запаса на насаждението, като на хектар се оставят 100 – 150 бр. семенници с добри стъблени форми, в добро здравословно състояние и равномерно разпределени върху площта;
2. сечта се повтаря през 20 – 25 години, като се избират нови 60 – 70 броя семенници на хектар, а останалата част се стопанисва издънково при турнус 20 – 25 години;
3. семенниците се стопанисват до възраст 80 – 120 години.
(2) За средностъблено стопанисване се определят насаждения, които отговарят на следните условия:
1. насаждението да е съставено от дървесни видове, които лесно се възобновяват чрез издънки;
2. възрастта на насаждението не може да бъде по-малка от 30 години и по-голяма от 40 години.
(3) Средностъблено стопанисване не се допуска в защитните и специалните горски територии по смисъла на Закона за горите.
Чл. 40. (1) Трансформация на гори с изкуствен произход в такива с естествен се извършва чрез комплекс от отгледни и възобновителни сечи, в резултат на които постепенно се създава насаждение, в което над 50 % от дърветата са с естествен семенен произход.
(2) С трансформацията по ал. 1 се реализира природосъобразен дървесен състав в насажденията.
(3) Отгледните сечи се водят с повторяемост и с интензивност, с които върху цялата площ на насаждението или върху част от нея ще се създадат условия за естествена поява и развитие на подходящи семенни дървесни видове.
(4) Възобновителните сечи за трансформация на изкуствени горски насаждения в естествени се провеждат при спазване на изискванията за прилагане на постепенните сечи и групово-изборната сеч и започват след възрастта на количествената зрялост на гората с изкуствен произход.
Чл. 41. (1) Двуетажните насаждения са преходна форма от трансформация на изкуствени насаждения в естествени и от естествена смяна на дървесните видове.
(2) Възобновителните сечи в двуетажните насаждения в зависимост от поставените цели изпълняват една от следните задачи:
1. формиране на смесени насаждения;
2. формиране на разновъзрастни насаждения.
(3) Възобновителните сечи започват при достигане на зрялост на втория етаж и се провеждат едновременно в двата етажа.
Раздел V
Други лесовъдски мероприятия
Чл. 42. (1) С цел подобряване на качеството на произвежданата дървесина и подпомагане процеса на естественото самоокастряне на дървостоите в насаждения с висок бонитет и в добро здравословно състояние се провежда кастрене на клоните.
(2) Кастрене в иглолистните насаждения се извършва след първото прореждане при максимален диаметър на дърветата до 18 см. Височината на кастрене е 5 – 6 м и може да се извършва еднократно или на два пъти. На кастрене подлежат ограничен брой желани дървета в насаждението.
(3) Кастрене се провежда в тополовите култури с изключение на тези, създадени за производство на биомаса. На кастрене подлежат всички дървета.
(4) Кастрене се допуска за защита на техническата инфраструктура по смисъла на Закона за устройство на територията, както и в крайните редове на защитните горски пояси.
Чл. 43. (1) Мероприятията за подпомагане на възобновяването включват оставяне на семенници, обработка на почвата и мъртвата горска постилка, отстраняване на подлеса, забрана на пашата, разораване на почвата за разкъсване на корените в насаждения за издънково възобновяване с коренови издънки.
(2) При затруднено естествено възобновяване се прилага подпомагане на възобновяването чрез засяване на семена и жълъди и залесяване на невъзобновени участъци.
Чл. 44. Мероприятията за опазването на подраста включват прилагане на подходяща техника и технология при сечта и извоза на материалите; почистване на сечищата; ограждане на възобновителните участъци; провеждане на сечта в сезони и срокове, съобразени с биологичните изисквания на дървесните видове, грижи за подраста.
Глава трета
ПРАВИЛА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА СЕЧИТЕ
Раздел І
Условия и ред за провеждане на сечите
Чл. 45. (1) Сечите в горите се провеждат съгласно предвижданията на горскостопанските планове и програми, ловностопанските планове и плановете за дейности по опазване от пожари.
(2) За извършване на сечта е необходимо:
1. насаждението да е маркирано;
2. да е издадено позволително за сеч.
(3) Без наличие на условията по ал. 1 и 2 е допустимо отсичане на дървета с цел предотвратяване или своевременно потушаване на пожари, както и отсичане на единични дървета с цел предотвратяване на аварийни ситуации, създаващи опасност за живота и здравето на хората.
(4) При ежегодното планиране на насажденията за сеч собствениците на гори, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, общините – собственици на гори, както и горските сдружения с предимство предвиждат за сеч насаждения:
1. в които сечта от предходната година не е приключила;
2. с влошено санитарно състояние;
3. с напреднал възобновителен процес;
4. с пълнота, по-голяма от 0,8, за провеждане на отгледни сечи;
5. за провеждане на отгледни сечи до склопяването им;
6. в които са планирани дейности по опазване от пожари.
(5) Собствениците на гори, както и лицата, на които е предоставено управлението на поземлени имоти в горски територии, задължително провеждат отгледни сечи без материален добив:
1. в случаите, предвидени в горскостопанския план или програма;
2. когато е дадено предписание за това от регионалната дирекция по горите.
(6) Сечта по ал. 4, т. 2 се провежда в срока, определен в предписанието.
(7) За усвояване на дървесина от имоти с променено предназначение, имоти, върху които е учредено право на строеж, право на ползване и сервитути по реда на Закона за горите и Закона за енергетиката, сечите се провеждат на основание на съответната заповед или договор, без да е необходимо да са предвидени в горскостопански план или програма.
(8) За усвояване на дървесина от имоти, върху които е възникнал сервитут по силата на специален закон, сечите се провеждат, без да е необходимо да са предвидени в горскостопански план или програма.
Чл. 46. (1) Провеждането на сечи с изследователска и опитна цел се допуска след разрешение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Когато сечта се извършва в гори – собственост на физически лица, юридически лица и общини, разрешението се дава след представяне на писмено съгласие на собственика.
(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за провеждане на сечи в гори, предоставени за изследователска и учебно-опитна дейност.
Чл. 47. (1) При провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да:
1. секат само определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч;
2. пазят от повреди немаркираните дървета, подраста и младиняка;
3. пазят граничните знаци и марките на маркираните дървета за сеч;
4. повалят дърветата така, че да пазят от задръстване пътища, реки, канали, просеки и др.;
5. спазват установените правила и изисквания за техническа и пожарна безопасност при работа в горите;
6. спазват одобрения технологичен план за добив на дървесина.
(2) Дърветата се секат ниско до земята. Височината на пъна, мерена от горната му страна, не трябва да надвишава 5 см – за пънове с диаметър до 20 см, и една четвърт от диаметъра му – за пънове с диаметър над 20 см.
(3) Ограничението за височината на пъна по ал. 2 не се отнася при провеждане на сечи без материален добив, както и при опасност от лавини, свлачища и грохоти.
Чл. 48. (1) При добива на дървесина се извършва почистване на сечищата от вършината, отпада и неизползваемата дървесина чрез:
1. изнасяне извън сечищата;
2. събиране на купчини в сечищата;
3. разхвърляне в сечището;
4. нареждане по хоризонталите във вид на ленти или по извозните пътища;
5. изгаряне в случаите на каламитет.
(2) Почистването на сечищата при провеждане на възобновителните сечи се извършва по начин, който не уврежда подраста и не затруднява възобновителния процес.
Раздел ІІ
Маркиране на насажденията за сеч
Чл. 49. (1) Маркирането на насажденията за сеч включва дейностите по определяне и отбелязване на дърветата за сеч.
(2) Маркирането на насажденията, предвидени за сеч, се извършва съобразно състоянието на насажденията, предвижданията в горскостопанския план или програма и при условията и реда, определени в тази наредба.
Чл. 50. (1) Маркирането се извършва от лица, вписани в публичния регистър по чл. 235 от Закона за горите за дейността „маркиране на насаждения, предвидени за сеч“.
(2) Определените за сеч дървета се отбелязват на височина 130 см с видим знак, неувреждащ кората им.
(3) Освен по начина, посочен в ал. 2, определените за сеч дървета с диаметър 18 см и по-голям от 18 см, измерен на височина 130 см, се отбелязват и с контролна горска марка, когато насаждението е на възраст повече от 40 години или когато в насаждението е предвидена възобновителна сеч.
(4) Контролната горска марка по ал. 3 се поставя в основата на стъблото от долната страна на склона или на някои от повърхностните корени, така че след отсичане на дървото марката да остане и да е видима.
(5) Забранява се сеч на немаркирани дървета с изключение на случаите, когато:
1. е разрешено цялостно отсичане на дървостоя върху ограничена площ;
2. сечта се извършва за предотваряване или своевременно потушаване на пожари;
3. се извършва сеч на единични дървета с цел предотвратяване на аварийни ситуации, създаващи опасност за живота и здравето на хората.
(6) Ограничаването на площта при цялостно отсичане на дървостоя се извършва чрез маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на крайните дървета, определени за сеч, както и с отбелязване с видим знак върху оставащите крайни дървета.
(7) Лицето, извършващо маркирането, предлага технология за добив на дървесината, която се отразява в карнет-описа.
(8) Извозните пътища, технологичните просеки и трасетата за въжените линии се ограничават с видим знак върху оставащите на корен дървета.
(9) За запазване на единични дървета, когато е разрешено цялостно отсичане на дървостоя, оставащите на корен дървета се отбелязват с видим знак на височина 130 см по начин, неувреждащ кората. Начинът на отбелязване се отразява в карнет-описа и технологичния план за добив на дървесина.
(10) За извършеното маркиране се изготвя карнет-опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
(11) Изчисляването на обема и категориите на маркираната дървесина се извършва по утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите нормативно-справочна база и/или по действащия гор­скостопански план или програма. Резултатът от изчисляването се вписва в карнет-описа. За случаите, когато изчислението се извършва по нормативно-справочната база, резултатът се вписва и в сортиментна ведомост по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, която е неразделна част от карнет-описа.
(12) Сортиментна ведомост се изготвя задължително за високостъблени насаждения, в които ще се провеждат възобновителни сечи.
(13) Карнет-описът се подписва от лицето, извършило маркирането, и се одобрява от:
1. директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство или оправомощени от него длъжностни лица с висше лесовъдско образование – за горските територии – държавна собственост, както и за такива, предоставени им за управление въз основа на договор;
2. оправомощено от кмета на съответната община лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – за горските територии – общинска собственост, както и за такива, предоставени на общината за управление въз основа на договор.
(14) Маркирането, както и изготвените карнет-опис и сортиментна ведомост са валидни за срок до 3 години след изтичане на годината, в която е извършено маркирането.
Чл. 51. Горската семеконтролна станция осъществява контрол на маркирането в семепроизводствени насаждения и съгласува карнет-описа и протокола за освидетелстване на сечището.
Раздел ІІІ
Условия и ред за издаване на позволително за сеч
Чл. 52. (1) Сечите се провеждат въз основа на писмено позволително, издадено от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите.
(2) Позволително за сеч за гори – държавна и общинска собственост, се издава, когато:
1. насаждението е предвидено за сеч в горскостопански план, програма или планове за ловностопански дейности и за дейности по опазване от пожари, с изключение на случаите по чл. 45, ал. 6 и 7, чл. 46, чл. 50, ал. 5, т. 2 и 3, както и за провеждане на сечи във връзка с изграждане на обекти по чл. 153, ал. 1 от Закона за горите;
2. насаждението е маркирано;
3. има одобрен карнет-опис и одобрен технологичен план за добив на дървесина.
(3) Позволително за сеч за гори – собственост на физически и/или юридически лица, се издава, когато:
1. насаждението е предвидено за сеч в горскостопански план, програма или планове за ловностопански дейности и за дейности по опазване от пожари, с изключение на случаите по чл. 45, ал. 6 и 7, чл. 46, чл. 50, ал. 5, т. 2 и 3, както и за провеждане на сечи във връзка с изграждане на обекти по чл. 153, ал. 1 от Закона за горите;
2. насаждението е маркирано за предвидената сеч и са спазени правилата по чл. 50;
3. има изготвен карнет-опис и одобрен технологичен план за добив на дървесина.
(4) При провеждане на санитарно прочистване позволителното за сеч се издава, когато определените за сеч дървета са маркирани и е изготвен инвентаризационен опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
(5) Инвентаризационният опис се изготвя от лица, вписани в публичния регистър по чл. 235 от Закона за горите за дейността „маркиране на насаждения, предвидени за сеч“, и се утвърждава от регионалната дирекция по горите.
(6) Позволително се издава поотделно за всяко насаждение или за имот и насаждение и в него се определят сроковете за сеч и извоз.
(7) По обективни причини сроковете за сеч и извоз могат да бъдат продължавани от лицата, издали позволителното за сеч. При всички случаи срокът за сеч и извоз не може да бъде по-дълъг от края на календарната година, за която е издадено позволителното за сеч.
(8) Продължаването на сроковете за сеч и извоз до временен склад се разрешава преди изтичането им по писмено искане на лицето, на което е издадено позволителното за сеч, като се отразява в интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите и в отпечатаните екземпляри на позволителното. Сроковете се считат продължени от момента на отразяване на промяната в интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите.
(9) Когато физически и юридически лица – собственици на поземлени имоти в горски територии, са възложили извършването на добива на дървесина в имотите им по реда на чл. 186 от Закона за горите, продължаването на сроковете за сеч и извоз се допуска след писмено съгласие на собственика.
(10) Позволително за сеч в насаждения, в които ще се провежда сеч без материален добив, се издава, без да са налице изискванията по ал. 2, т. 2 и 3 и ал. 3, т. 2 и 3, като се определя само срок за сеч.
(11) Позволително за сеч в насаждения за производство на плодове се издава, ако насаждението е инвентаризирано и карнет-описът е заверен от регионалната дирекция по горите, без да е налице изискването по ал. 2, т. 1.
Чл. 53. (1) Технологичният план по чл. 52, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 се изготвя от лице, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 от Закона за горите, и се одобрява от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите.
(2) В технологичния план се определят:
1. техниката и технологията за извършване на сечта и извоза на дървесината;
2. местоположението на временните горски складове;
3. средствата и методите на безопасност за изпълнение на основните технологични операции;
4. мерките за опазване на оставащите на корен дървета, подраста, младиняка и почвата;
5. схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии;
6. допустимата широчина на проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии и разстоянията между тях;
7. начинът на почистване на сечището.
(3) Местоположението на временния склад по ал. 2, т. 2 се определя, така че:
1. временният склад да не е в границите на населените места и да не съвпада с друг временен склад;
2. извозните пътища да не преминават през населено място;
3. да не се извършва извоз на дървесина по пътища от републиканската и общинската пътна мрежа, определени в Закона за пътищата.
(4) В случаите, когато в одобрения технологичен план са проектирани извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии и се налага отсичане на немаркирани дървета, позволителното за сеч се издава след маркирането им и включването им в карнет-описа на насаждението.
(5) Технологичният план се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
Чл. 54. (1) За издаване на позволително за сеч в горски територии – собственост на физически лица и/или на юридически лица, е необходимо да бъдат спазени изискванията по чл. 52, ал. 3, както и да се представят следните документи:
1. копия от документ за собственост и валидна скица на имота;
2. удостоверение за наследници – когато гората е възстановена на наследниците на починал собственик или при смърт на собственика на имота;
3. договор, по силата на който собственик е възложил добива в имота – в случаите на чл. 186, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, или декларация, че са налице обстоятелствата по чл. 186, ал. 1, т. 1 от Закона за горите;
4. нотариално заверено пълномощно от собственик – когато искането е от несобственик с изключение на случаите по т. 3.
(2) В случаите на съсобственост, когато позволително за сеч е издадено по искане на един от съсобствениците, отношенията между него и останалите съсобственици се уреждат по реда на Закона за собствеността.
(3) За издаване на позволително за сеч за горски територии – собственост на физически лица и/или на юридически лица, обединени в горско сдружение, не се изискват документите по ал. 1.
Чл. 55. (1) Позволително за сеч за горски територии – собственост на физически лица и/или на юридически лица, се издава само за имоти, чиито граници са трайно обозначени на терена.
(2) Средствата за обозначаване границите на имотите на терена са за сметка на техните собственици.
(3) Забранява се унищожаването, повреждането или преместването на трайни знаци за обозначаване на границите на горските имоти.
Чл. 56. (1) Позволителното за сеч се издава чрез интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите.
(2) Позволителното се издава от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите, на които е предоставен достъп до информационната система по ал. 1.
(3) Позволителното се отпечатва в два екземпляра и се подписва от лицето по ал. 2 и от лице, вписано в публичния регистър по чл. 235 от Закона за горите за дейността „планиране и организация на добива на дървесина“, на което е издадено позволителното.
(4) Условията и редът за предоставяне и отнемане на достъпа до системата по ал. 1 се определят със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
Чл. 57. Позволително за сеч, издадено по реда на наредбата, се обезсилва:
1. когато е издадено въз основа на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, неистински или с невярно съдържание;
2. по искане на собственика или на горското сдружение, сключили договор по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за горите, подадено в съответната регионална дирекция по горите;
3. по мотивирано искане на лицето, на което е издадено позволителното за сеч, или на търговеца, извършващ дейността;
4. при отписване на търговеца, който извършва добив на дървесина, от регистъра по чл. 241 от Закона за горите;
5. при отписване на лицето, на което е издадено позволителното, от публичния регистър по чл. 235 от Закона за горите;
6. когато в насаждението се провежда сеч, която не съответства на разрешената с позволителното;
7. маркирането е извършено в нарушение на правилата за съответната сеч, вследствие на което се налага ново маркиране;
8. когато позволителното е издадено в нарушение на чл. 52 – 56;
9. когато сечта се извършва в нарушение на правилата за сеч по чл. 47, ал. 1, т. 1 – 3;
10. когато в резултат на биотични и абиотични въздействия са настъпили повреди, вследствие на които се налага провеждане на сеч, различна от разрешената.
Чл. 58. (1) Позволителното за сеч се обезсилва със заповед на:
1. директорите на държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства за горските територии, предоставени им за управление;
2. кметовете на общини – за горските територии – общинска собственост;
3. директорите на регионалните дирекции по горите – за всички горски територии.
(2) В срок не по-късно от два дни от издаване на заповедта лицата по ал. 1, т. 1 и 2 изпращат копие от нея в съответната регионална дирекция по горите.
(3) Заповедта за обезсилване на позволителното се отразява незабавно от съответната регионална дирекция по горите в интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите.
(4) Заповедта по ал. 1 се връчва на:
1. лицето, на което е издадено позволителното за сеч – за незабавно изпълнение;
2. лицето, което е издало позволителното за сеч.
(5) Лицето по ал. 4, т. 2 освидетелства сечището в срок 7 дни от връчване на заповедта за обезсилване на позволителното за сеч.
(6) Обезсилването на позволителното за сеч подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 59. (1) Сечта в насажденията може да бъде временно спряна, когато:
1. не се спазват правилата за сеч по чл. 47, ал. 1, т. 4 – 6, ал. 2 и 3, както и сроковете по чл. 103, ал. 1 от Закона за горите;
2. сечището не се почиства по реда, посочен в технологичния план и позволителното за сеч;
3. не се спазват други изисквания, определени в технологичния план и в позволителното за сеч.
(2) Спирането на сечта се налага до отстраняване на нарушенията.
Чл. 60. (1) Сечта в насаждението се спира със заповед на:
1. директорите на държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства за горските територии, предоставени им за управление;
2. кметовете на общини – за горските територии – общинска собственост;
3. директорите на регионалните дирекции по горите – за всички горски територии.
(2) В заповедта по ал. 1 се дават предписания и срокове за отстраняване на нарушенията.
(3) В срок не по-късно от два дни от издаване на заповедта лицата по ал. 1, т. 1 и 2 изпращат копие от нея в съответната регионална дирекция по горите.
(4) Заповедта за спиране на сечта подлежи на незабавно изпълнение.
(5) Спирането на сечта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) След отстраняване на нарушението лицето по ал. 1 отменя заповедта за спиране на сечта. Когато заповедта е издадена от лицата по ал. 1, т. 1 и 2, същите уведомяват писмено регионалната дирекция по горите.
(7) Заповедта по ал. 1, както и заповедта за отмяна на заповедта за спиране на сечта се отразяват незабавно от съответната регионална дирекция по горите в интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите.
Чл. 61. До освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина.
Чл. 62. (1) В срок до 30 дни след приключване на сечта лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстване на сечището по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
(2) Протоколът за освидетелстване на сечището се подписва и от лицето, на което е издадено позволителното за сеч, и се регистрира в интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите в срока по ал. 1.
(3) В случай на смърт, както и при невиновна невъзможност на лицето, издало позволителното за сеч, да освидетелства сечището протокол за освидетелстване се издава от друго лице по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите, определено от:
1. директора на съответното държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство, учебно-опитно горско стопанство или кмета на общината – за горските територии – държавна или общинска собственост, както и за такива, предоставени им за управление;
2. председателя или управителя на съответното горско сдружение – за горските територии, стопанисвани и управлявани от сдружението;
3. собственика на горската територия – в останалите случаи.
(4) При виновна невъзможност на лицето, издало позволителното за сеч, да освидетелства сечището протокол за освидетелстване се издава от друго лице по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите, определено от съответната регионална дирекция по горите.
(5) Протоколът за освидетелстване на сечището се регистрира в интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите от лицето, което е освидетелствало сечището.
Чл. 63. За проведените сечи държавното горско стопанство, държавното ловно стопанство, общините – собственици на гори, както и горските сдружения водят регистър по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
Чл. 64. (1) Държавното горско стопанство, държавното ловно стопанство, общините – собственици на гори, горските сдружения, както и лицата по чл. 108, ал. 1, т. 4 от Закона за горите водят досие за всяко насаждение, в което се провежда сеч. Досието съдържа:
1. карнет-описа, а в случаите по чл. 50, ал. 11 и 12 – и сортиментната ведомост;
2. технологичния план за добив на дървесина;
3. позволителните за сеч;
4. протоколите за освидетелстване на сечището;
5. опис на превозните билети за транспортиране на дървесина от временен склад;
6. документите по чл. 54;
7. други документи, свързани с добива на дървесина.
(2) В едномесечен срок от освидетелстване на сечището лицата по чл. 108, ал. 1, т. 4 от Закона за горите са длъжни да предадат с приемателно-предавателен протокол досието на насаждението на собственика на имота, с който е сключен договор.
(3) Когато управлението на горска територия е предоставено с договор на държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство, общинска горска структура, както и на физически лица или търговци, вписани в регистрите по чл. 235 и 241 от Закона за горите, в едномесечен срок от изтичане срока на договора същите са длъжни да предадат с приемателно-предавателен протокол досието на насаждението на собственика на имота, с който е сключен договорът.
(4) Досиетата по ал. 1, както и протоколите по ал. 2 и 3 се съхраняват до изтичане срока на горскостопанския план или програма, но не по-малко от пет години от датата на издаване на протокола за освидетелстване на сечището.
(5) Лицата по ал. 2 и 3 съхраняват копие от предаденото на собственика досие на насаждението за срока по ал. 4.
Глава четвърта
СИСТЕМА ОТ РЕЖИМИ И МЕРКИ ЗА СТОПАНИСВАНЕ НА ГОРИТЕ, ПОПАДАЩИ В ГОРСКИТЕ ТИПОВЕ ПРИРОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ
Чл. 65. (1) Стопанисването на горите, попадащи в горските типове природни местообитания, посочени в приложението, включени в границите на защитените зони по Закона за биологичното разнообразие, се извършва по начин, който поддържа или възстановява тяхното благоприятно състояние.
(2) Принципите и режимите за стопанисване на горите по ал. 1 обхващат лесовъдските системи, които ще се прилагат в тях, както и ограничените, позволените и препоръчителните дейности за постигане на благоприятно състояние на типовете природни местообитания и са:
1. толериране на местните растителни видове;
2. забрана за залесяване с чужди видове и/или произходи, както и залесяване на естествените открити пространства в местообитанието с изключение на мероприятия за защита от порои и ерозия;
3. при възникване на едроплощни природни нарушения е препоръчително част от засегнатата площ да не се залесява, а да се остави на естествената сукцесия;
4. ограничаване прилагането на лесовъдски системи за нискостъблено и за едновъзрастно стопанисване на горите;
5. съхраняване на характерните за местообитанието дървесни видове и произходи при провеждане на лесовъдските дейности;
6. трансформация на горскостопанските дейности от едроплощни към дребноплощни;
7. поддържане на мъртва дървесина до 10 м3 на хектар;
8. запазване на дървета с хралупи, единични и групи от стари дървета;
9. прилагане на природосъобразни технологии при провеждане на горскостопанските дейности;
10. запазване целостта на ландшафта при планиране на горски пътища и на съпровождащата горскостопанската дейност инфраструктура;
11. поддържане на зони около постоянните водни течения с ширина не по-малка от 15 метра, в които не се провеждат сечи или се провеждат с интензивност не по-голяма от 5 % от запаса на насажденията.
Чл. 66. (1) В зависимост от особеностите на дървесните видове и състоянието на насажденията, попадащи в горските типове природни местообитания по приложението, за възобновяването им с предимство се провеждат постепенно-котловинна, групово-постепенна, неравномерно-постепенна и изборна сеч.
(2) Допуска се провеждане на краткосрочно-постепенна сеч във:
1. церовите гори;
2. издънкови гори за превръщане в семенни с влошено състояние.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. „Възобновителен период“ е периодът от започване на възобновителната сеч до окончателното отсичане на зрелия дървостой, определен в години.
2. „Възраст на количествена зрялост“ е възрастта, в която насаждението произвежда максимално количество дървесина.
3. „Двуетажни насаждения“ са насаждения, съставени от видове с противоположни изисквания към светлината, при които светлолюбивите формират първи етаж, а сенкоиздръжливите – втори етаж. Минималната пълнота на всеки етаж поотделно е над 0,3. Разликата във възрастта на двата етажа е не по-голяма от два класа на възраст.
4. „Диференциация на структурата на насаждението“ е степен на разнообразие на структурата на насаждението и параметрите на отделните дървета (диаметър, височина, корона и др.).
5. „Добри фенотипни признаци“ са външни видими и измерими признаци на дървета, като бърз растеж, тясна корона, фини клони, форми с ценна дървесина (косвено определена по кората), устойчивост на болести и вредители.
6. „Достатъчно количество подраст“ е броят на жизнените фиданки на един хектар от желани дървесни видове, които могат да формират пълноценно младо насаждение след окончателно отсичане на зрялото насаждение, и е, както следва:
Достатъчно количество подраст на 1 хектар(ха) за 100 % покритие на площта:
Дървесен вид
Бр./ха преди
осветителна
фаза или
отваряне на
котли и
прозорци
Бр./ха преди
окончателна фаза или
разширяване на котли и прозорци
Бр./ха след
окончателна
фаза или
разширяване на котли и прозорци
бяла мура
37 000
19 000
8000
бял бор
23 000
13 000
5000
смърч
25 000
18 000
10 000
ела
86 000
65 000
44 000
черен бор
13 000
8000
4000
бук
35 000
18 000
8000
дъб и кестен
31 000
поници до 1/3
21 000
11 000
цер
25 000
поници до 1/3
14 000
8500
обикн. габър
9000
6000
4000
бреза
25 000
8000
5000
липа
9000
6000
4000
ясен
132 000
поници до 1/3
47 000
13 000
черна елша
8000
5000
3000
източен чинар
4000
2000
2000
7. „Дървета на бъдещето“ са дървета от желани дървесни видове с добър растеж, добра стъблена форма и корона, от които в зряла възраст се очаква да се добие определен сортимент с необходимите качества.
8. „Дървостой“ е съвкупността от дърветата в насаждението.
9. „Едновъзрастно насаждение“ е насаждение, в което разликата във възрастта на дърветата е в рамките на един клас на възраст. За високостъблените насаждения един клас на възраст е 20 години, а за издънковите за превръщане, нискостъблените и тополовите насаждения – 5 години.
10. „Запас“ е обемът на дървесината на надземната част на дърветата, изразена в плътни куб. м.
11. „Интензивността на сечта“ е отношението на обема на предвидената за сеч дървесина към общия запас на насаждението, изразено в проценти.
12. „Котел“ е площ, която се формира в резултат на отсичане на единични или група дървета за създаване на условия за възобновяване, с диаметър, по-голям от 2/3 от средната височина на насаждението.
13. „Лесовъдска система“ е планираната дългосрочна програма на лесовъдските дейности през целия живот на насаждението. В зависимост от метода на възобновяване – от семена или издънки, лесовъдските системи са:
а) за високостъблено стопанисване на горите;
б) за издънково стопанисване на горите.
В зависимост от възрастовата структура на насажденията, която се формира, лесовъдските системи са:
а) за едновъзрастно стопанисване на горите;
б) за разновъзрастно стопанисване на горите.
14. „Механична устойчивост“ е способността на насаждението и/или на отделните дървета в него да устоят на очаквани натоварвания от абиотични въздействия (вятър, сняг и др.).
15. „Насаждение“ е основна пространствена единица при разделянето на гората, основаваща се на топографските особености на релефа и с обща цел на стопанисване.
16. „Неравномерна вертикална структура“ е разпределение на короните на дърветата в цялото вертикално пространство на насаждението, при което няма ясно изразена етажност.
17. „Подлес“ са храсти и дървесни видове, на които не се разчита за възобновяване и които по различни причини не могат да достигнат височината на основния дървостой.
18. „Подраст“ са екземпляри със семенен произход от дървесни видове на възраст над една година, появили се по естествен път или изкуствено внесени под склопа на зрелия дървостой, на които се разчита за възобновяване на насаждението.
19. „Полов диморфизъм“ е формиране в различни части от короната на дървото на клони, носещи само мъжки или само женски цветове.
20. „Поници“ са естествени семенни фиданки на възраст до една година.
21. „Прозорец“ е площ, която се формира в резултат на отсичане на единични или група дървета за създаване на условия за възобновяване, с диаметър до 2/3 от средната височина на насаждението.
22. „Произход на насажденията“ е начинът на възникване и създаване на насажденията. Според начина на възникване насажденията са семенни и издънкови, а според начина на създаване – естествени и изкуствени.
23. „Пълнота“ е съотношение на кръговата площ на конкретно насаждение спрямо кръговата площ на еталонно насаждение. Изразява се в десети от единицата. Кръговата площ е сумата от площите на напречните сечения на дървесните стъбла в насаждението, измерени на височина 1,30 м. Изразява се в кв.м/ха.
24. „Разновъзрастно насаждение“ е насаждение, в което разликата във възрастта на дърветата е по-голяма от един клас на възраст.
25. „Ранно доминиращи дървета“ са в повечето случаи дървета, които поради дългия период на растеж без конкуренция се отличават с големи корони, ниска степен на самоокастреност и незадоволително качество на стъблата.
26. „Семенници“ са дървета от старото насаждение, които се оставят с цел да се подпомогне неговото възобновяване.
27. „Склопеност на насаждението“ е степента на доближеност на короните на дърветата. Определянето се извършва чрез определяне на площта на хоризонталната проекция на короните на дърветата като процент от общата хоризонтална проекция на площта на насаждението. Изразява се в десети от единицата.
28. „Склопяване на насаждението“ е моментът, когато проекциите на короните на дърветата покрият над 75 % от площта на насаждението.
29. „Смесени насаждения“ са насаждения, в които се срещат повече от един дървесен вид със запас, по-голям от 1/10 от общия запас на насаждението.
30. „Структура на насаждението“ е разположението на дърветата и техните части във вертикалното и хоризонталното пространство на насаждението.
31. „Тополови гори“ са естествени и изкуствено създадени насаждения от тополи, трепетлики и върби.
32. „Транспортна граница“ е най-отдалечената от извозния път усвоима част на насаждението.
33. „Турнус на стопанството“ е периодът от години, през които се извършва изборна сеч в обособените участъци за изборно стопанисване.
34. „Укрепнал подраст“ е подраст с височина на жизнените фиданки, които могат да формират пълноценно младо насаждение след окончателно изсичане на зрялото насаждение, както следва:
Насаждения
Височина на
подраста, см
Бялборови
30 – 35
Черборови
50 – 60
Смърчови
60 – 80
Дъбови
30 – 60
Лонгозни
50 – 80
Букови
50 – 60
Буково-габърови
70 – 80
Габърови
над 50
Липови
50 – 80
35. „Хомогенизация на вертикалната структура“ е процес, който води до формиране на просто по структура насаждение, в което короните на доминиращите дървета са разположени само в един ясно дефиниран етаж.
36. „Чисти насаждения“ са насаждения, в които има дървета само от един вид или дърветата от други видове са със запас не по-голям от 1/10 от общия запас на насаждението.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Тази наредба отменя Наредба № 33 от 2004 г. за видовете сечи и методите за тяхното провеждане (ДВ, бр. 70 от 2004 г.).
§ 3. (1) До одобряването на горскостопанските планове и програми по реда на Закона за горите маркирането се извършва и сечите се провеждат съгласно предвижданията на лесоустройствените проекти, планове и програми.
(2) В случаите, когато в съответния проект, план или програма по ал. 1 се налага изменение на вида на сечта или не е предвидена сеч, собствениците на гори или лицата, на които е предоставено управлението на съответната горска територия, предлагат промяна в съответния лесоустройствен проект, план или програма.
(3) Предложението за промяна на вида на сечта се подава до съответната регионална дирекция по горите, придружено със:
1. попълнено план-извлечение по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите;
2. обяснителна записка, в която се посочва основанието, налагащо промяната;
3. скица – когато предлаганата сеч ще се провежда в част от насаждението.
(4) Необходимостта от промяната по ал. 2 се установява от комисия, назначена от:
1. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или оправомощено от него длъжностно лице – когато се предлага промяна в утвърден лесоустройствен проект;
2. директора на регионалната дирекция по горите или оправомощено от него длъжностно лице – когато се предлага промяна в утвърден лесоустройствен план или програма.
(5) В комисиите по ал. 4 задължително се включва представител на съответната:
1. лесозащитна станция, когато с промяната на вида на сечта се предвижда провеждане на санитарна сеч, следствие на биотични въздействия;
2. горска семеконтролна станция, когато се предлага промяна на вида на сечта в семепроизводствени насаждения и в насаждения с регистрирани източници за добив на горски репродуктивни материали;
3. дирекция на природния парк, когато промяната на сечта е в насаждение на територията на природен парк.
(6) В едномесечен срок от постъпване на предложението комисията изготвя протокол за работата си, с който се произнася относно необходимостта от промяната.
(7) Въз основа на протокола на комисията и решение или становище на компетентния орган по околна среда съответният орган по ал. 4 одобрява или мотивирано отказва да одобри план-извлечението за промяна на вида на сечта.
(8) Когато лесоустройственият проект, план или програма са в процес на изработване, сечите се провеждат въз основа на план-извлечение, което се съгласува с лицето, на което е възложено изработването на съответния проект, план или програма.
§ 4. (1) За усвояване на дървесина от имоти с променено предназначение, имоти, върху които е учредено право на строеж, право на ползване и сервитути по реда на Закона за горите и Закона за енергетиката, сечите се провеждат на основание съответната заповед или договор, без да е необходимо да са предвидени в лесоустройствените проекти, планове и програми.
(2) За усвояване на дървесина от имоти, върху които е възникнал сервитут по силата на специален закон, сечите се провеждат, без да е необходимо да са предвидени в лесоустройствените проекти, планове и програми.
§ 5. (1) До одобряването на горскостопанските планове и програми по реда на Закона за горите позволителните за сеч се издават, когато насажденията са предвидени за сеч в лесоустройствени проекти, планове и програми или план-извлечение за промяната им, с изключение на случаите, посочени в § 4.
(2) Издадените до влизането в сила на Закона за горите (ДВ, бр. 19 от 2011 г.) позволителни за сеч и извоз запазват действието си до изтичане на сроковете, определени в тях, а протоколите за освидетелстване на съответните сечища се издават по досегашния ред по образеца, утвърден със Заповед № 2087 от 17.12.2008 г. на председателя на Държавната агенция по горите (ДВ, бр. 10 от 2009 г.).
(3) Издадените до влизането в сила на Закона за горите позволителни за сеч и извоз за провеждане на гола сеч, която не е проведена до 9 април 2011 г., запазват действието си само когато след влизане в сила на закона издаденото позволително не е в противоречие с чл. 104, ал. 1 и чл. 105 от закона.
(4) По обективни причини сроковете за сеч и извоз могат да бъдат продължавани от лицата, издали позволителното за сеч, но не по-късно от 31.12.2011 г.
(5) Продължаването на сроковете за сеч и извоз се разрешава преди изтичането им по писмено искане на лицето, на което е издадено позволителното за сеч.
(6) Досиетата на насажденията, за които са издадени позволителни за сеч и извоз до деня на влизане в сила на Закона за горите, се съхраняват от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства до изтичане срока на лесоустройствения проект, план или програма, но не по-малко от пет години от датата на издаване на протокола за освидетелстване на сечището.
(7) При постъпване на искане от собственика държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства му предават с приемателно-предавателен протокол досиетата по ал. 6. Собственикът е длъжен да съхранява досиетата до изтичане срока на лесоустройствения проект, план или програма, но не по-малко от пет години от датата на издаване на протокола за освидетелстване на сечището.
(8) Държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства съхраняват копие от предаденото на собственика досие на насаждението по ал. 7.
§ 6. (1) До влизане в сила на наредбата по чл. 152, ал. 2 от Закона за горите (ДВ, бр. 19 от 2011 г.) позволителното за сеч за усвояване на дървесина във връзка с изграждането на обекти по чл. 153, ал. 1 от Закона за горите се извършва въз основа на одобрено по реда на § 3 план-извлечение и въз основа на писмено съгласие от собствениците, когато площта, върху която ще се изграждат обектите, е на различните собственици.
(2) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага за изграждането на извозни пътища, технологични просеки и трасета на въжени линии, включени в технологичния план за добив на дървесина.
§ 7. Утвърдената до влизане в сила на тази наредба нормативно-справочна база за изчисляване на обема и категориите на маркираната дървесина запазва действието си и се прилага до утвърждаване на нова.
§ 8. Утвърдените до влизане в сила на тази наредба разработки за прилагане на видовете сечи запазват действието си и се прилагат до утвърждаване на нови.
§ 9. Контрол по изпълнение на наредбата се упражнява от Изпълнителната агенция по горите и нейните структури.
§ 10. Изпълнението на наредбата се възлага на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
§ 11. Наредбата се приема на основание чл. 101, ал. 3 от Закона за горите.
За министър: Св. Боянова
Приложение към чл. 65, ал. 1
Горски типове природни местообитания, включени в границите на защитените зони по Закона за биологичното разнообразие
Код
Местообитание
2180
Облесени дюни
4070*
Храстови съобщества с Pinus mugo
4080
Субарктични храсталаци от Salix spp.
40A0*
Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества
5130
Съобщества на Juniperus communis върху варовик
5210
Храсталаци с Juniperus spp.
9110
Букови гори от типа Luzulo-Fagetum
9130
Букови гори от типа Asperulo-Fagetum
9150
Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)
9170
Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum
9180*
Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове
91AA*
Източни гори от космат дъб
91BA
Мизийски гори от обикновена ела
91CA
Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори
91D0*
Мочурни гори
91E0*
Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior
91F0
Крайречни смесени гори от Q. robur, U. laevis и Fr. excelsior или Fr. angustifolia
91G0*
Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus
91H0*
Панонскигорис Quercus pubescens
91I0*
Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.
91M0
Балкано-панонски церово-горунови гори
91S0*
Западнопонтийски букови гори
91W0
Мизийски букови гори
91Z0
Мизийски гори от сребролистна липа
9260
Гори от Castanea sativa
9270
Гръцки букови гори с Abies borisii-regis
92A0
Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba
92C0
Гори от Platanus orientalis
9410
Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс
9530*
Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор
9560*
Ендемични гори от Juniperus spp.
95A0
Гори от бяла и черна мура
Знакът „*“ отбелязва приоритетни типове природни местообитания за опазване.
9777


Главна инспекция по труда и Националната агенция за приходите започват масови съвместни проверки в цялата страна

По-долу публикувам дословно последното прессъобщение на Изпълнителна агенция Главна Инспекция по Труда.

Проверките започват от 04 Юли 2011!

„Съвместни масови проверки за предотвратяване на допусканите нарушения и за гарантиране на трудовите и осигурителните права на работещите хора започват Главна инспекция по труда (ГИТ) и Националната агенция за приходите (НАП) в цялата страна и по Черноморието от 4 юли 2011 г.

  • Наличие на писмено сключени трудови договори,
  • изпратено от работодателя уведомление до териториалното поделение на НАП за сключения договор
  • връчено на работника или служителя копие от уведомлението;
  • подаване на декларациите за дължими осигурителни вноски и тяхното редовно начисляване и внасяне;
  • режимът на реалното работно време;
  • навременното изплащане на трудовите възнаграждения;
  • полагане на труд от непълнолетни;
  • укриване на обороти и дължими данъчни задължения
  • са акцентите на съвместните инспекции.

    Целта на масираните проверки е намаляване на работещите без трудови договори и на фиктивно определен 4-часов работен ден, а в действителност да се полага труд в рамките на 8 и повече часове,  затова се обхващат всички икономически дейности на територията на цялата страна, особено тези със сезонен характер на дейността и по Черноморието. Проверките ще се извършват и в извънработно време, през почивните дни и през нощта, за да бъдат намалени до минимум възможностите за избягване на контрола от страна на недобросъвестни работодатели. В помощ на колегите от дирекциите „Инспекция по труда“ и териториалните поделения на НАП, във Варна, Бургас и Добрич ще бъдат командировани инспектори от вътрешността на страната.

    Там, където са констатирани нарушения, ще бъдат извършени повторни проверки с приоритет наличие на трудови договори, размер на работния ден,  заплащане на труда и осигуровки.

    Независимо от другите предприети мерки Дирекциите „Инспекции по труда“ подават сигнали до Бюрата по труда и териториалните поделения на Националния осигурителен институт за всички случаи, в които е установено наемане на работа без трудови договори, за да бъдат извършени проверки дали лицата не са регистрирани като безработни и дали получават обезщетения като такива.“


Нова инструкция на НОИ за болничните листове

Всички колеги от службите по трудова медицина, счетоводителите и работещите в човешки ресурси,ТРЗ и т.н. се занимават редовно с болнични листи. Всеки разбира се има конкретни части от документа които са му задължение, но на всички ни трябва актуална информация.

По-долу може да видите текста на последната инструкция на НОИ по въпроса:

ИНСТРУКЦИЯ № 1 ОТ 20 МАЙ 2011 Г. ЗА РАБОТАТА И ОТЧЕТНОСТТА С БОЛНИЧНИТЕ ЛИСТОВЕ ЗА ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ
В сила от 01.07.2011 г.
Издадена от Националния осигурителен институт

Обн. ДВ. бр.44 от 10 Юни 2011г.

Раздел I.
Общи положения

Чл. 1. Инструкцията регламентира условията и реда за работата и отчетността с бланката „Болничен лист за временна неработоспособност“ НОИ.МЗ № 606.

Чл. 2. Бланката „Болничен лист за временна неработоспособност“ е носител на медицинска, трудовоправна и статистическа информация и е оформена в две части:

1. медицинска част;

2. списък на причините за временна неработоспособност (приложение № 1).

Чл. 3. (1) Бланката „Болничен лист за временна неработоспособност“ се утвърждава от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) и министъра на здравеопазването съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87 от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 36 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 5 от 2011 г.).

(2) Бланката „Болничен лист за временна неработоспособност“ е „ценна книга“ по смисъла на чл. 2, т. 4 от Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, приета с ПМС № 289 от 1994 г. (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 38 от 1995 г.; изм., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2008 г., бр. 22 от 2011 г.).

(3) Бланката „Болничен лист за временна неработоспособност“ се издава само на осигурени лица за общо заболяване, майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, които не могат или са възпрепятствани да работят поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението.

(4) Болничен лист за временна неработоспособност се издава на неосигурени по Кодекса за социално осигуряване (КСО) лица само за случаите по чл. 42, ал. 2 и 3 КСО.

Раздел II.
Получаване, разпределяне, съхраняване и отчитане на бланките болнични листове

Чл. 4. (1) Бланките болнични листове съгласно чл. 56, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза се отпечатват и разпределят от НОИ.

(2) Бланките болнични листове се предоставят на териториалните поделения на НОИ (ТП на НОИ) след представяне на:

1. писмо-искане (приложение № 2);

2. отчет-заявка (приложение № 3).

(3) Отчет-заявката се изготвя на база информацията от регистъра по чл. 6 за съответния период.

(4) Териториалните поделения представят документите по ал. 2, т. 1 и 2 в НОИ най-късно до 20-о число на първия месец от всяко шестмесечие.

Чл. 5. Лечебните заведения получават бланките болнични листове от ТП на НОИ, на територията на което се намират, след представяне на:

1. удостоверение за регистрация на лечебното заведение съгласно чл. 40, ал. 9 или разрешение за осъществяване на дейност на лечебното заведение съгласно чл. 48, ал. 1 от Закона за лечебните заведения – оригинал;

2. единния идентификационен код на дружеството или кооперацията от търговския регистър, а за дружествата, регистрирани в държава – членка на Европейския съюз, или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство – документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава;

3. книга за прихода и разхода на болничните листове (приложение № 4); книгата се представя само от лечебните заведения за извънболнична помощ, които по смисъла на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) са индивидуални практики за първична или специализирана медицинска помощ;

4. писмо-искане (приложение № 5).

Чл. 6. Националният осигурителен институт създава и поддържа регистър и база данни за получаването и отчитането на бланките болнични листове от лечебните заведения.

Чл. 7. (1) Документите по чл. 5, т. 1, 2 и 3 се приемат от лекаря, експерт по експертиза на временната неработоспособност към ТП на НОИ, който вписва данните от тях в регистъра по чл. 6.

(2) Лекарят, експерт по експертиза на временната неработоспособност, издава удостоверение (приложение № 6) за регистрация на лечебното заведение в ТП на НОИ.

(3) При промяна на обстоятелствата по чл. 5, т. 1 и 2 лечебното заведение е длъжно да уведоми съответното ТП на НОИ в срок 5 работни дни.

Чл. 8. Документите по чл. 5, т. 4 и чл. 7, ал. 2 се представят на определеното материалноотговорно лице в ТП на НОИ, което вписва данните от тях в регистъра по чл. 6.

Чл. 9. (1) Писмото-искане по чл. 5, т. 4 се изготвя от лечебните заведения и съдържа информация за фактическия брой изразходвани бланки болнични листове и необходимостта от нови.

(2) Лечебните заведения представят писмото-искане в ТП на НОИ най-късно до 10-о число на първия месец от всяко шестмесечие.

Чл. 10. (1) Бланките болнични листове, необходими за лечебните заведения, се получават срещу подпис лично от ръководителите им или от изрично упълномощено от тях лице за всеки конкретен случай от определеното материалноотговорно лице на ТП на НОИ.

(2) При получаване на бланки болнични листове от упълномощено лице към документите по чл. 8 се прилага и пълномощното на това лице.

Чл. 11. Получените от лечебните заведения бланки болнични листове се описват от материалноотговорното лице към ТП на НОИ в регистъра по чл. 6.

Чл. 12. Ръководителите на лечебните заведения определят със заповед длъжностното лице, от което лекарите (лекарите по дентална медицина) получават бланките болнични листове.

Чл. 13. (1) За прихода и разхода на бланките болнични листове в лечебните заведения се води определена за целта книга (приложение № 4).

(2) Книгата трябва да се прошнурова, номерира, завери и подпечата на последната страница с надпис, в който се посочват предназначението и наименованието на заведението, при което се води книгата.

(3) Книгата се заверява от ръководителя на лечебното заведение.

(4) Книгата за лечебните заведения за извънболнична помощ, които по смисъла на ЗЛЗ са индивидуални практики за първична или специализирана медицинска помощ, се подписва и подпечатва от лекаря, експерт по експертиза на временната неработоспособност към ТП на НОИ.

(5) Книгата се попълва от ръководителя на лечебното заведение или от длъжностното лице по чл. 12.

Чл. 14. (1) Повреден болничен лист се зачертава с две диагонални черти и върху него с големи букви се пише „невалиден“, след което се връща на длъжностното лице по чл. 12 на лечебното заведение.

(2) Повредените болнични листове се унищожават в края на годината с протокол на комисия, определена със заповед на съответния ръководител. В протокола задължително се вписват серията и номерът на унищожените болнични листове.

(3) Протоколът по ал. 2 се изготвя в два екземпляра: по един за лечебното заведение и за ТП на НОИ. Екземплярът за ТП на НОИ се представя на определеното материалноотговорно лице ежегодно до 10 януари.

(4) Когато не може да се определи комисия по ал. 2 (лечебни заведения за извънболнична помощ, които по смисъла на ЗЛЗ са индивидуални практики за първична медицинска помощ или специализирана медицинска помощ), повредените болнични листове се предават в ТП на НОИ ежегодно до 10 януари с протокол, изготвен в два екземпляра: по един за лечебното заведение и за ТП на НОИ. Протоколът се заверява от лекаря, експерт по експертиза на временната неработоспособност към ТП на НОИ, след което екземплярът за ТП на НОИ заедно с повредените болнични листове се предава на определеното материалноотговорно лице.

(5) Материалноотговорното лице в ТП на НОИ вписва в регистъра по чл. 6 серията и номера на болничните листове, описани в документите по ал. 2 и 4.

(6) Получените в ТП на НОИ повредени болнични листове по реда на ал. 4 се унищожават в едномесечен срок от заверяване на протокола.

Чл. 15. (1) За своевременното получаване, разпределяне и съхраняване на бланките болнични листове отговорност носят директорите на ТП на НОИ, а за лечебните заведения – ръководителите им.

(2) За съхраняване и опазване на получените бланки болнични листове лична отговорност носи лекарят (лекарят по дентална медицина), който ги е получил.

(3) Лицата по ал. 1 и 2 са длъжни да осигурят подходящо място със секретно заключване за съхраняване на бланките болнични листове.

Раздел III.
Попълване на бланките болнични листове

Чл. 16. В болничните листове за временна неработоспособност се попълват всички реквизити точно и четливо.

Чл. 17. (1) В полетата на първия ред се вписват: номерът на личната амбулаторна карта (ЛАК) на лицето, на което се издава болничният лист, и номерът от амбулаторния журнал, където е регистрирано заболяването, или номерът на историята на заболяването.

(2) Чрез отбелязване на вярното се определят полът на лицето и видът на болничния лист:

1. първият болничен лист при всяко ново излизане в отпуск поради временна неработоспособност се обозначава като „Първичен“, а следващите за непосредственото продължаване на временната неработоспособност – като „Продължение“;

2. когато непосредственото продължаване на временната неработоспособност се обуславя от заболяване, което не е свързано с предходното, за което дотогава е получаван отпуск по болест, издаденият болничен лист за новото заболяване се означава като „Първичен“.

Чл. 18. На втори, трети и четвърти ред се попълват:

1. името и видът на лечебното заведение по ЗЛЗ;

2. името на лекаря/видът на лекарската консултативна комисия (ЛКК), клиниката/отделението, които издават болничния лист;

3. точният адрес на лечебното заведение.

Чл. 19. На пети и шести ред се вписват името, презимето и фамилията на лицето, на което се издава болничният лист, навършените години и постоянният адрес на лицето.

Чл. 20. На 7-и, 8-и и 9-и ред се вписват наименованието и пълният адрес на предприятието, учреждението, организацията или фирмата, където се осигурява, както и професията (длъжността), която лицето упражнява в момента.

Чл. 21. В полето „Диагноза“ се вписва основната диагноза, която е довела до временна неработоспособност. Когато болничният лист се издава за придружаване или за гледане на болен член от семейството, се вписва диагнозата на болния. Диагнозите се вписват чрез латинското им наименование с български букви.

Чл. 22. В ред „Причина за неработоспособността“ се квалифицира случаят по списъка на причините за временна неработоспособност (приложение № 1).

Чл. 23. В зависимост от състоянието на болния се отбелязва един от режимите на лечение съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза.

Чл. 24. При издаване на болничен лист за бременност или раждане в съответния ред се вписва датата на термина или раждането.

Чл. 25. При издаване на болничен лист за придружаване и гледане на болен член от семейството в съответните редове се вписват родствената връзка и имената на болния.

Чл. 26. (1) На реда „Да се яви на преглед на“ се вписва датата на евентуалния контролен преглед, който се назначава най-късно за последния ден от изтичането на разрешения отпуск по болничния лист.

(2) Когато болничният лист се издава на основание решение на ЛКК или експертно решение на териториална експертна лекарска комисия/Националната експертна лекарска комисия (ТЕЛК/НЕЛК), в определеното място се вписват номерът и датата на решението.

Чл. 27. (1) Редовете на реквизита „Бележки“ се попълват с всички видове бележки, необходими за доизясняване на някои данни, свързани с изискванията на Наредбата за медицинската експертиза и Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден; за случаите по чл. 15, ал. 3 и чл. 35, ал. 5 от Наредбата за медицинска експертиза се отразяват направените промени в режима; за случаите по чл. 29 от Наредбата за медицинската експертиза, че неработоспособността е вследствие на раждането; „Заразна болест“ при повод и във връзка с такава; основанието за издаване на болничен лист за лечение или раждане в чужбина; работното място или длъжността при трудоустрояване; при съмнение за трудова злополука – „За доказване с разпореждане на ТП на НОИ“, и др.).

(2) За случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза в реквизит „Бележки“ на болничния лист се вписват номерът на предходния болничен лист и продължителността на отпуска по болест по него „от – до“.

(3) При издаване на болничен лист за късни последици и усложнения вследствие на призната с разпореждане на ТП на НОИ трудова злополука в реквизит „Бележки“ се вписват номерът и датата на издаване на първия болничен лист.

Чл. 28. Болничният лист за временна неработоспособност на осиновителка (осиновител) се оформя, като:

1. в ред „№ в амб. журн./Ист. на заб.“ се попълва съответният номер в зависимост от конкретния случай;

2. „Причина за неработоспособността“ не се попълва;

3. в реда „Диагноза“ се попълва текстът: „За гледане на дете“, като в ред „Бележки“ се вписват имената на детето и датата на раждането му;

4. останалите редове се попълват съгласно общите изисквания.

Чл. 29. (1) Болничният лист за случаите по чл. 167 от Кодекса на труда се оформя, като:

1. в ред „ЛАК №/№ в амб. журн.“ се попълват съответните номера;

2. „Причина за неработоспособността“ не се попълва;

3. в ред „Диагноза“ се попълва текстът: „за гледане на дете по чл. 167 КТ“, като в съответните редове се вписват имената на детето и датата на раждането му;

4. останалите редове се попълват съгласно общите изисквания.

(2) Към болничния лист по ал. 1 се прилага протокол на ЛКК за тежкото заболяване на майката (копие от препис-извлечение от акта за смърт на майката и/или бащата на детето).

Чл. 30. (1) Дясната кодова част на болничния лист се попълва с арабски цифри и буква на латиница.

(2) Върху първите две полета се вписват: единният граждански номер на лицето (личният номер на чужденеца), на което се издава болничният лист, и регистрационният номер на лечебното заведение.

(3) Върху трето и четвърто поле се вписват датата на началото и на края на разрешения отпуск. Числата на деня, месеца и годината се вписват винаги двуцифрени, като полетата за десетиците се попълват с 0 (нула), ако числото на деня и месеца е по-малко от 10, а годината се отбелязва с последните две цифри.

(4) Денят за явяване на работа не се включва при изчисляването на дните за временна неработоспособност.

(5) В полето „Всичко отпуск в календарни дни“ се вписва общият брой дни, за които се издава болничният лист. Това задължително е трицифрено число, като при попълването се спазват изискванията на ал. 3.

(6) Полето „Диагноза“ е за буквено-цифров код на диагнозата по Международната класификация на болестите, като първият знак е буква, а последващите го – цифри. Буквено-цифровият код се вписва, като се ползва „ляво подравняване“.

(7) Полето „Причина“ е за номенклатурния код на причината за временна неработоспособност, посочена в приложение № 1.

(8) В полето „Брой на дните при режим“ се вписват:

1. броят на дните за болнично лечение, вкл. и денят на постъпването и на изписването;

2. броят на дните за домашно лечение;

3. броят на дните за санаторно-курортно лечение, включително до три календарни дни за пътуване съгласно чл. 44 от Кодекса за социално осигуряване;

4. броят на дните за свободен режим.

(9) Полето „Брой на дните при режим“ не се попълва при издаване на болничен лист за трудоустрояване.

(10) Полето „ЕГН/ЛНЧ“ се попълва при издаване на болничен лист за придружаване и гледане на болен член от семейството.

Чл. 31. Болничният лист се оформя с вписването на датата на издаването, фамилното име на лекаря, който го е издал, или на лекарите, ако болничният лист е издаден от ЛКК, личните им подписи и номера от националния регистър по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина и се подпечатва с печата на лечебното заведение, който трябва да е съобразен с изискванията на чл. 4 и 7 от Указа за печатите (ДВ, бр. 69 от 1965 г.).

Чл. 32. Издаденият болничен лист задължително се вписва в личната амбулаторна карта на болния, а за лекуващите се в лечебно заведение за болнична помощ – и в историята на заболяването, и в епикризата.

Раздел IV.
Издаване, обработване и движение на болничните листове

Чл. 33. Ръководителите на лечебните заведения организират дейността по издаването, обработването и движението на болничните листове по начина, указан в инструкцията.

Чл. 34. (1) Издаденият болничен лист се извежда в книгата за регистриране на издадените болнични листове и номерът, под който е регистриран, се вписва в най-горния ляв ъгъл на бланката. Книгата за регистриране на издадените болнични листове е една за лечебното заведение.

(2) При издаване на повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки един осигурител екземплярите се извеждат под един и същ номер в книгата за регистриране на издадените болнични листове и в книгата за решенията на ЛКК.

Чл. 35. (1) Болничните листове, издадени от ЛКК, преди да се изведат в книгата за регистриране на издадените болнични листове, се извеждат в книгата за решения на ЛКК и се поставя съответният номер. Всяка ЛКК води отделна книга за решенията си.

(2) Книгата за решенията на ЛКК и книгата за регистриране на издадените болнични листове се прошнурова, номерира, заверява и подпечатва на последната страница с надпис, в който се посочват предназначението и наименованието на заведението, при което се води книгата.

Чл. 36. (1) Осигуреното лице предоставя болничния лист за временна неработоспособност на осигурителя.

(2) Когато болният заяви писмено, че липсва възможност болничният лист да бъде предоставен на осигурителя, най-късно два работни дни от началото на разрешения отпуск лекарят (лекарят по дентална медицина) или ЛКК изпраща служебно болничния лист на осигурителя.

(3) Когато има данни за настъпила трудова злополука, довела до временна неработоспособност, лекарят, издал първичния болничен лист за нея, изпраща в 3-дневен срок на ТП на НОИ копие от болничния лист.

Чл. 37. При издаване на дубликат се процедира съгласно изискванията на чл. 53 от Наредбата за медицинската експертиза на основание на данните от книгата за регистриране на издадените болнични листове или от книгата за решения на ЛКК.

Чл. 38. (1) На граждани на държави, с които се прилагат европейските регламенти или международните договори в областта на социалната сигурност, се издава болничен лист при спазване на общите разпоредби на медицинската експертиза.

(2) По реда, посочен в ал. 1, се процедира и при констатиране на временна неработоспособност на граждани на държави, с които не се прилагат европейските регламенти или международните договори в областта на социалната сигурност.

Чл. 39. Националният осигурителен институт предоставя на Националния център по здравна информация данни от получените болнични листове за временна неработоспособност по ред, определен от управителя на Националния осигурителен институт и съгласуван с директора на Националния център по здравна информация.

Раздел V.
Контролна дейност

Чл. 40. Контролът върху работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност се осъществява от Националния осигурителен институт.

Чл. 41. (1) Лекарите, експерти по експертиза на временната неработоспособност към ТП на НОИ, осъществяват методическа помощ и контрол по работата и отчетността с болничните листове на всички лечебни заведения на територията на района, като:

1. съвместно с колегите си от съответната компетентна структура към Министерството на здравеопазването при необходимост издават методически указания относно дейността по издаване на болнични листове и тяхната отчетност, които са задължителни за всички лекари (лекари по дентална медицина) и ЛКК;

2. правят проверки по създадената организация за съхраняване на бланките;

3. правят проверки по воденето на книгата за прихода и разхода на бланките болнични листове, амбулаторния журнал, книгата за регистриране на издадените болнични листове, книгата за решенията на ЛКК;

4. проверяват попълването на реквизитите на болничните листове, които се издават към момента на извършване на контрола;

5. дават задължителни предписания и следят изпълнението им;

6. организират и провеждат мероприятия за повишаване квалификацията на лекарите (лекарите по дентална медицина) от района по проблемите с работата с болничните листове.

(2) Контролната дейност при лечебните заведения се извършва веднъж годишно.

(3) При прекратяване на дейността на лечебното заведение или при сигнал за допуснати нарушения контролната дейност се извършва извън срока по ал. 2.

(4) Лекарите, експерти по експертиза на временната неработоспособност, като контролни органи на НОИ имат правата по чл. 108, ал. 1 и задълженията по чл. 109, ал. 2 КСО.

Чл. 42. (1) Контролната дейност при лечебните заведения се извършва след представяне на писмена заповед на директора на ТП на НОИ или на упълномощено от него лице по образец, утвърден от управителя на НОИ.

(2) Със заповедта се определят:

1. лечебното заведение, което ще се проверява – неговият вид, име и регистрационен номер;

2. лекарите, експерти по експертиза на временната неработоспособност, които ще извършат проверката в съответното лечебно заведение;

3. срокът, в който трябва да се извърши проверката;

4. периодът, за който ще се проверява посоченото в заповедта лечебно заведение.

(3) Лекарите, експерти по експертиза на временната неработоспособност, са задължени да връчат заповедта по ал. 1 на лицето, представляващо по закон лечебното заведение, или на упълномощено от него лице срещу подпис и посочват датата на връчването в самата заповед.

Чл. 43. Лечебните заведения са задължени съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 3 КСО да оказват съдействие на лекарите, експерти по експертиза на временната неработоспособност, като предоставят всички документи, носители на медицинска информация, свързана с издаването на болничните листове.

Чл. 44. Лекарите, експерти по експертиза на временната неработоспособност към ТП на НОИ, проверяват изпълнението на задължителните предписания от предходната проверка, дадени на основание на чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО. В случаи на неизпълнение съставят актове за установяване на административни нарушения на основание чл. 350, ал. 1 КСО. Наказателните постановления се издават по реда на чл. 350, ал. 2 КСО.

Чл. 45. При установяване на нарушения лекарите, експерти по експертиза на временната неработоспособност, дават задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване по образец, утвърден от управителя на НОИ, които подлежат на обжалване пред директора на съответното ТП на НОИ по реда на чл. 84 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 46. (1) Лекарите, експерти по експертиза на временната неработоспособност, отразяват резултатите от проверките в протокол по образец, утвърден от управителя на НОИ. Протоколът се съставя в два екземпляра – по един за лечебното заведение и за ТП на НОИ.

(2) Протоколът се подписва от ръководителя на лечебното заведение, подпечатва се и се завежда в деловодството на лечебното заведение.

(3) Когато ръководителят на лечебното заведение откаже да подпише протокола, отказът се удостоверява чрез подпис на един свидетел съгласно чл. 43 от Закона за административните нарушения и наказания. Вписват се трите имена на свидетеля и точният му адрес.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. (1) Изпращането на талоните към бланката „Болничен лист за временна неработоспособност“ НОИ.МЗ № 606 (копирките) по чл. 32, ал. 2 и чл. 34, ал. 2 от отменената Инструкция № 5 от 2001 г. за работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност следва да се извършва до изчерпване на наличните количества, но не по-късно от 31 декември 2011 г.

(2) В срока по ал. 1 лечебните заведения получават изменената бланка на болничния лист от ТП на НОИ, на чиято територия се намират.

§ 2. Управителят на НОИ утвърждава образците по чл. 42, ал. 1, чл. 45 и чл. 46, ал. 1 в тримесечен срок от влизането в сила на инструкцията.

§ 3. Инструкцията се издава на основание чл. 37, ал. 5, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване и е съгласувана с Министерството на здравеопазването.

§ 4. Тази инструкция отменя Инструкция № 5 от 2001 г. за работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност (обн., ДВ, бр. 46 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2004 г., бр. 10 и 99 от 2006 г.).

§ 5. Изпълнението на инструкцията се възлага на Националния осигурителен институт.

§ 6. Инструкцията влиза в сила от 1 юли 2011 г.

Приложение № 1 към чл. 2, т. 2

Списък на причините за временна неработоспособност съгласно изискванията на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ)

Причини за временна неработоспособност:

Код

01 Общо заболяване

02 Професионална болест

03

04 Злополука – трудова по чл. 55, ал. 1 КСО

05 Злополука – трудова по чл. 55, ал. 2 КСО

06 Злополука – нетрудова

07 Изследване поради общо заболяване

08 Изследване поради трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО

09 Изследване поради трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО

10 Изследване поради професионална болест

11 Бацило (паразито) носителство

12 Карантина

13 Аборт

14 Бременност

15 Майчинство

16 Трудоустрояване – общо заболяване

17 Трудоустрояване – трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО

18 Трудоустрояване – трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО

19 Трудоустрояване – професионална болест

20 Трудоустрояване – бременност

21 Санаторно-курортно лечение поради общо заболяване

22 Санаторно-курортно лечение поради трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО

23 Санаторно-курортно лечение поради трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО

24 Санаторно-курортно лечение поради професионална болест

25 Придружаване на дете до 3-годишна възраст в болнично заведение

26 Придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст

27 Придружаване и гледане на болен над 18-годишна възраст.

Забележки:

1. Чл. 55.КСО:

(1) Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност.

(2) Трудова е и злополуката, станала с осигурен по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:

а) основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;

б) мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;

в) мястото за получаване на възнаграждение.

2. Острите професионални отравяния се кодират като трудови злополуки, а хроничните професионални отравяния – като професионални болести.

Приложение № 2 към чл. 4, ал. 2, т. 1

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ
гр. …………………..

п.к. ………., ул. …………………………………………. № ……, тел. ……………., факс ………………., e-mail ……………………@nssi.bg

ДО

НАЦИОНАЛНИЯ

ОСИГУРИТЕЛЕН

ИНСТИТУТ

И С К А Н Е
изх. № ……………….. /…………………

На основание чл. 4, ал. 2 от Инструкцията за работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност Ви уведомяваме, че за …………….. шестмесечие на 20 …. г. ще ни бъдат необходими ……………. броя кочани болнични листове.
Прилагаме: Отчет-заявка за получените и разходваните бланки болнични листове за временна неработоспособност за предходното шестмесечие.

Директор на ТП на НОИ:
(………………………)

печат

Приложение № 3 към чл. 4, ал. 2, т. 2

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ
гр. …………………..

п.к. ………., ул. …………………………………………. № ……, тел. ……………., факс ………………., e-mail ……………………@nssi.bg

ОТЧЕТ-ЗАЯВКА

Остатък от предходното шестмесечие – ……………… бр. кочани б.л.
Получени през отчетното шестмесечие – ……………… бр. кочани б.л.
Разходвани през отчетното шестмесечие – ……………… бр. кочани б.л.
Наличност към …………………………………. 20… г. – …………. бр. кочани болнични листове.
(дата на представяне на отчета)

Директор на ТП на НОИ:
(………………………)

печат

Приложение № 4 към чл. 5, т. 3

К Н И Г А

през отчетната 20 … г.

Дата на прихода или разхода     Наименование, № и дата на документ за приход или разход     Получени от/ дадени на     Серия и № от № … до №     Приход (бр. кочани)     Разход (бр. кочани)     Остатък (бр. кочани)     Забележка
1     2     3     4     5     6     7     8

Приложение № 5 към чл. 5, т. 4

ДО

ДИРЕКТОРА НА ТЕРИТОРИАЛНОТО

ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ

ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ГР. …………………….

И С К А Н Е
Изх. № …………… от ……………….

От ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
(лечебно заведение по ЗЛЗ – вид, име)
Регистрационен номер:          
Адрес: гр. ………………………………., ул. ………………………………………….. № ……. , ж.к. ………………………………………………………………………………………………………………………………………………

ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,

На основание чл. 5 от Инструкцията за работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност Ви уведомяваме, че за ……….. шестмесечие на 20…. г. ще ни бъдат необходими ………….. броя кочани болнични листове.
През изтеклото шестмесечие сме разходвали ………… бр. кочани болнични листове.
Към датата на представяне на искането имаме в наличност …… бр. кочани болнични листове.

Ръководител на лечебното заведение:
(……………………………)

печат

Приложение № 6 към чл. 7, ал. 2

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ
гр. …………………..

п.к. ………., ул. …………………………………………. № ……, тел. ……………., факс ………………., e-mail ……………………@nssi.bg

У Д О С Т О В Е Р Е Н И Е
№ …………………..

ТП на НОИ удостоверява, че на …………… 20…. г. в регистъра на лечебните заведения за получаване на болнични листове е вписано лечебно заведение с наименование …………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..,
адрес: ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….,
ЕИК по БУЛСТАТ: ……………………………………………………………………………………………………………………………….. и
регистрационен номер: ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

Директор на ТП на НОИ: ………………………………….

(име, подпис)

печат


Декларация по чл.15 от ЗЗБУТ – два дни до крайния срок!

Останаха само два дни /единият е почивен/ до крайния срок за подаване на Декларация по чл.15 от ЗЗБУТ към Инспекцията по труда!

Не забравяйте, че тази година декларация подават и всики ЕООД в който собственика е назначен по договор за управление.


Обучения по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Съгласно новата НАРЕДБА No РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2009 г. – в сила от 01.01.2010 г.) работодателите са длъжни да осигуряват за работещите за тях лица не само инструктажи, но и обучения по ЗБУТ.

Както повечето колеги от службите по трудова медицина знаят обучението на представителите на работещите беше фиксирано в няколко нормативни акта, но според новата наредба вече се изисква и обучението на:

1. длъжностните лица, които ръководят и управляват трудовите процеси;
2. длъжностните лица и на специализираните служби по чл. 24 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд;
3. лицата, които са определени от работодателя да провеждат инструктажите по безопасност и здраве при работа;
4. членовете на комитета/групата по условия на труд;
5. работниците и служителите, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, за които се изисква правоспособност за работа;
6. работници и служители, заети в дейности, които създават опасност за тяхното или на други лица здраве и живот.

Забележете, че дори и в ГУТ/КУТ не се прави разлика между различните страни в групата, а е казано само „членовете“ – т.е. всички.

Поставят се и някакви изисквания за провеждащите обучението:

„Обучението по безопасност и здраве при работа се провежда от лица с образователно-квалификационна степен не по-ниска от „бакалавър“ съгласно Закона за висшето образование, притежаващи професионални познания и опит в областта на здравословните и безопасните условия на труд, като с колективен трудов договор могат да се определят и други специфични изисквания към лицата“

забележете, че не се изискват само теоретични познания, а и опит в областта на ЗБУТ.

Отново има няколко пропуска и те са свързани със спасителните работи и обучението по първа долекарска помощ.

Долекарската помощ е спомената в Началния инструктаж. Там общо взето е мястото за запознаване на новите работници с опасностите и подходящите действия при наранявания причинени от споменатите опасности.

Не се поставят изисквания за квалификацията на провеждащите обучението по първа долекарска помощ, полева сортировка и спасителни действия при инциденти, аварии и природни бедствия.

Остава открит и въпроса с обучението на пърава долекарска помощ на електротехническия персонал и на работещите в отдалечени или откъснати работни места.


Безплатно обучение по първа долекарска помощ

Служба по Трудова медицина ЕСПЕРЕКС предлага безплатно обучение по първа долекарска помощ на новите си клиенти.

Обучението по кардиопулмонална ресусцитация /изкуствено дишане и сърдечен масаж/ се прави с манекен на AMBU.

Условията са:

1. Нов клиент с минимум едногодишен договор.

2. Да не ползвате други отстъпки от абонаментната цена.

3. По една група за обучение на кардиопулмонална ресусцитация/КПР/ за всяка фирма.

4. Група до 15 души.

5. Продължителност на обучението 4 астрономически часа. /1 част лекция и 3 практическо обучение/

За всички, които желаят само обучение без сключване на договор за абонаментно обслужване – справки и оферти на 0878 33 00 47 – Д-р Сербезов


Отказах цигарите, а какво спечелих?

Много хора се чудят какво толкова ще спечелят ако откажат цигарите. Всички служби по трудова медицина знаят на какво ниво е здравната просвета на българското население, така че пълната липса на информация и по този въпрос не може да учуди никого в милата ни родина.

И все пак … Какво се случва с теб от момента в който откажеш цигарите?

Само 20 минути след последната цигара:

  • Кръвното ви налягане спада

  • Пулсът се забавя

  • температурата на ръцете и краката се покачва

    След 8 часа:

  • Въглеродния окис в кръвта ви пада до нормалните нива

  • Кислорода в кръвта ви се повишава до нормалното си ниво

След 24 часа:

  • Рискът от инфаркт на сърцето спада

След 48 часа:

  • нервните окончания започват да се възстановяват

  • вкусът и обонянието ви се подобряват

Между 2 седмици и 3 месеца от последната цигара:

  • Кръвообращението ви се подобрява

  • Ходенето и качването по стълби става по-лесно

  • Функцията на белия ви дроб се повишава с 30%

  • Ресничките възстановяват способността си да очистват дробовете от прах и инфекциите намаляват.

Между първия и деветия месец:

  • Кашлицата намалява.

  • Задуха изчезва

  • Отпушват се синусите

След една година:

  • Рискът от сърдечно-съдови инциденти намалява наполовина

След две години:

  • Вероятността никога да не пропушите отново се удвоява.

Към петата година без цигари:

  • Между 5 до 15 години след спиране на пушенето рискът от инфаркт е равен на този на никога не пушилите.

След 10 години:

  • Рискът от белодробен рак е наполовина на този на пушачите.

  • Рискът от рак на устата, ларинкса, хранопровода, бъбреците, пикочния мехур и панкреаса се връща към обичайното ниво.

  • Рискът от язва намалява.

След 15 години без цигари:

  • Рискът от сърдечно-съдови инциденти е равен на този на непушачите

Така че сами си решете дали печелите или губите от отказването от цигарите.


Трудова медицина или Консултанти по здравословни и безопасни условия на труд

Не знам кой умник е решил да кръсти консултантите по здравословни и безопасни условия на труд в България – служби по трудова медицина.

Първо – като чуе „служба“ българинът решава, че става въпрос за държавна организация – може би секретна?

Второ – „медицина“ за българина значи „болница“ или поне „поликлиника“. От там първия въпрос, който всички задават е – „Кога ще ни правите прегледи?“

Какви проблеми произтичата от тези две грешки.

Първо – по народопсихология българинът мрази всичко държавно.
И не вярва на държавните служби.
За нищо на света не взема „акъл“ от тях и никога не изпълнява разпорежданията им.
Освен ако не го заплашат със съд или глоба. Голяма глоба.

От тук идва смешното неразбиране на собствениците на фирми, че всъщност консултантите от службите по трудова медицина са нещо толкова обикновенно колкото и счетоводителя на фирмата.

Счетоводителите се занимават с документация и дейности ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИКА за да е изряден той пред Министерството на Финансите и техния контролен орган – данъчната администрация.

Трудовата медицина се занимава с документация и дейности ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИКА за да е изряден той пред Министерството на Труда и социалната политика и техния контролен орган – Инспекцията по труда.

Естествено горепосочените дейности са само бюрократичната страна на въпроса.
Реалната полза от съветите, както на службата по трудова медицина, така и на счетоводителя се измерват в пари – и то спестени пари.

По отношение на втората грешка – проблемът е в българското законодателство и здравноосигурителна система.

Навсякъде по света държавата се стреми да се занимава с профилактика, а не с лечение.
Първо е по-евтино, второ е по-лесно и трето – ефектът е масов и дълготраен.
Лечението е скъпо и се поема от осигурителните фондове.

В България всичко е на обратно – здравната каса поема лечение, но почти не се занимава с профилактика.

Работодателя плаща осигуровки и в същото време е принуден да плаща втори път за профилактични прегледи на работниците си.

Работниците не ходят на профилактични прегледи при личните си лекари, защото такива прегледи просто няма или са направо смешни.

Службата по трудова медицина не е лечебно заведение по смисъла на закона и няма право да се занимава с лечебна или диагностична дейност – т.е. няма право да „прави прегледи“.

Естествено службите регистрирани към здравни заведения – прескачат ограничението като едното юридическо лице е служба по трудова медицина, а другото – лечебно заведение.
Едното се занивава с консултантска дейност – другото с лечебна и диагностична.

Подобни практики са обичайни поради хаотичното и непрестанно „кърпено“ българско законодателство.

От 1987 година датира едиствената наредба за предварителните и периодични медицински прегледи. От тогава са и обещанията, че същата ще се актуализира и преведе в съгласие със здавно-осигурителната система на България.

Да се надяваме, че ще доживеем.

Д-р Сербезов, Ръководител на служба по трудова медицина ЕСПЕРЕКС ЕООД.