Обучения по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Съгласно новата НАРЕДБА No РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2009 г. – в сила от 01.01.2010 г.) работодателите са длъжни да осигуряват за работещите за тях лица не само инструктажи, но и обучения по ЗБУТ.
Както повечето колеги от службите по трудова медицина знаят обучението на представителите на работещите беше фиксирано в няколко нормативни акта, но според новата наредба вече се изисква и обучението на:
1. длъжностните лица, които ръководят и управляват трудовите процеси;
2. длъжностните лица и на специализираните служби по чл. 24 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд;
3. лицата, които са определени от работодателя да провеждат инструктажите по безопасност и здраве при работа;
4. членовете на комитета/групата по условия на труд;
5. работниците и служителите, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, за които се изисква правоспособност за работа;
6. работници и служители, заети в дейности, които създават опасност за тяхното или на други лица здраве и живот.
Забележете, че дори и в ГУТ/КУТ не се прави разлика между различните страни в групата, а е казано само „членовете“ – т.е. всички.
Поставят се и някакви изисквания за провеждащите обучението:
„Обучението по безопасност и здраве при работа се провежда от лица с образователно-квалификационна степен не по-ниска от „бакалавър“ съгласно Закона за висшето образование, притежаващи професионални познания и опит в областта на здравословните и безопасните условия на труд, като с колективен трудов договор могат да се определят и други специфични изисквания към лицата“
забележете, че не се изискват само теоретични познания, а и опит в областта на ЗБУТ.
Отново има няколко пропуска и те са свързани със спасителните работи и обучението по първа долекарска помощ.
Долекарската помощ е спомената в Началния инструктаж. Там общо взето е мястото за запознаване на новите работници с опасностите и подходящите действия при наранявания причинени от споменатите опасности.
Не се поставят изисквания за квалификацията на провеждащите обучението по първа долекарска помощ, полева сортировка и спасителни действия при инциденти, аварии и природни бедствия.
Остава открит и въпроса с обучението на пърава долекарска помощ на електротехническия персонал и на работещите в отдалечени или откъснати работни места.
Безплатно обучение по първа долекарска помощ
Служба по Трудова медицина ЕСПЕРЕКС предлага безплатно обучение по първа долекарска помощ на новите си клиенти.
Обучението по кардиопулмонална ресусцитация /изкуствено дишане и сърдечен масаж/ се прави с манекен на AMBU.
Условията са:
1. Нов клиент с минимум едногодишен договор.
2. Да не ползвате други отстъпки от абонаментната цена.
3. По една група за обучение на кардиопулмонална ресусцитация/КПР/ за всяка фирма.
4. Група до 15 души.
5. Продължителност на обучението 4 астрономически часа. /1 част лекция и 3 практическо обучение/
За всички, които желаят само обучение без сключване на договор за абонаментно обслужване – справки и оферти на 0878 33 00 47 – Д-р Сербезов
Бедствия и доброволци – земетресението в Хаити.
Повод за днешната публикация са множество статии и изказвания в медийното и Интернет „пространство“ относно бедствието в Хаити, скапаната им система за реакция, бедността на държавата им и хилядите доброволци които са нужни и които са отишли вече там.
Това което има значение за мен като лекар по трудова медицина и е важно и за колегите от службите по трудова медицина и отделите по охрана на труда във фирмите е нещо друго.
Дори в България има много квалифицирани кадри желаещи да помагат при бедствия и аварии – лекари, печени фелдшери, медицински сестри, планински спасители и много други.
Много от тях нямат намерение да ходят в Хаити или където и да било по-далеч от Балканския полуостров.Но искат да помагат поне тук – у нас.
Нека си представим – случва се нещо като Чирпанското земетресение. Телевизията и медиите тръбят, блогърите зоват на помощ…Хиляди знайни и незнайни герои искат да помогнат … и тръгват към зоната на бедствието на момента…
Какво ще се случи?
1. „Гражданска защита“ не ги иска доброволците така – в последния момент.
2. Ако просто идете в зоната – кой ще знае за вас?
3. Как ще ви изпрати там където сте най-необходими и ще бъдете най-полезни ако не знаят за вас?
4. Вие сте страшни специалисти (по кардиология-например), но можете ли да правите полева сортировка/триаж/?
5. Всеки ден спасявате животи в някоя огромна софийска болница, но можете ли да правите деконтаминация когато водопроводите са разрушени и водата идва с военна водоноска.
6. Можете да направите чудеса с техника за милиони, и ги правите всеки ден…, но можете ли да различите обикновена пневмония от антракс?
7. Как ще докажете, че сте този за който се представяте и че имате съответната квалификация?Статистиката по света казва, че 10% от доброволците явяващи се на всяко бедствие, които твърдят, че са лекари или сестри просто не са такива.
Да кажем , че сте късметлия – бедствието е във вашия район/то това не е никакъв късмет ако ме питате мен/ и всички ви познават – шефа на ГЗ /гражданска защита/ ви е познат, праща ви директно във полевата болница, вие сте ортопед, повечето са с познати ви травми, болницата ви е скапана и условията в полевата болница са даже по-добри – има медикаменти и консумативи от помощи и запаси дето вие не сте ги виждали от 5 години … а бе красота.
Помагай, спасявай хората, после и медал може да ти дадат даже!
Но… работите в полевата болница седмица…
1. От къде ще вземате пари /те сметките си вървят, банките не чакат…/?
2. Как ще се оправят без вас семейството ви?
3. Какво мисли за тая работа вашия работодател?
4. Ще имате ли работа когато всичко свърши?
5. Ако някой от пострадалите или семейството на някой загинал реши да ви съди – каква защита имате пред закона?
6. Какви са правата ви на лекар специалист в района където сте отишли? Признава ли се квалификацията ви?
Това са важни въпроси. Въпроси на които трябва да си отговорите много преди бедствието.И да се погрижите за тях.
Въпроса с доброволците в България в момента се урежда от Закона за защита при бедствия.
В раздел III – Доброволни формирования са уредени повечето въпроси изредени по-горе:
Чл. 39. Доброволец е лице, което участва в доброволно формирование за предотвратяване или овладяване на бедствие и отстраняване на последиците от него.
Чл. 40. (1) Доброволец може да е всяко дееспособно физическо лице, навършило 18 години, което е сключило договор.
(2) Лицето по ал. 1 може да придобие качеството доброволец независимо от трудовото или служебното си правоотношение.
(3) Правата и задълженията на доброволците се определят с този закон и със сключения от всеки от тях договор за участие в доброволно формирование.
(4) На всеки доброволец се определя персонален идентификационен номер.
Чл. 41. Доброволни формирования за защита при бедствия се създават от кмета на общината по решение на общинския съвет.
Чл. 42. (1) Кметът е длъжен да: 1. сключи договор с доброволеца;
2. осигури обучение от преподаватели, включени в регистъра по чл. 47, ал. 1, т. 4, и екипировка на доброволеца;
3. застрахова доброволеца срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на договорните му задължения;
4. осигури доброволеца за всички осигурени социални рискове;
5. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) подаде до директора на Главна дирекция „Гражданска защита“ – МВР заявление за вписване в регистъра по чл. 47, ал. 1, т. 1 на доброволното формирование и за издаване на удостоверение за неговия уникален код по чл. 47, ал. 1, т. 2.
(2) Разходите по ал. 1 са за сметка на републиканския бюджет като делегирана от държавата дейност.
Чл. 43. (1) За времето на обучение или изпълнение на задачи за защита при бедствия доброволецът се смята в неплатен отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения, който му се признава за служебен или трудов стаж. (2) За времето на участие в мероприятията по ал. 1 лицето получава възнаграждение за сметка на републиканския бюджет при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет.
Чл. 44. Кметът е длъжен: 1. да уведоми работодателя или органа по назначаването на доброволеца за участие в мероприятията по чл. 43, ал. 1;2. да издаде документ, удостоверяващ участието на доброволеца, не по-късно от три дни след приключване на мероприятието;3. при поискване да предостави на работодателя или на органа по назначаването учебната програма и резултатите от обучението.
Чл. 45. Доброволецът не е длъжен да изпълнява задълженията си в случаите, когато той или членове на неговото домакинство са непосредствено засегнати от бедствия, като своевременно уведоми кмета.
Чл. 46. Доброволецът, който не е в трудови или служебни правоотношения към момента на неговото повикване за обучение или изпълнение на задачи за защита при бедствия, получава възнаграждение за сметка на републиканския бюджет при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет.
Чл. 47. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Директорът на Главна дирекция „Гражданска защита“ – МВР: 1. води регистър на доброволните формирования;2. определя уникален код на доброволните формирования;3. определя персонален идентификационен номер на всеки доброволец;4. води регистър на преподавателите за обучение на доброволци.(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Редът за създаване, поддържане и водене на регистрите по ал. 1, т. 1 и 4, както и за определяне на уникалния код по ал. 1, т. 2 и на персоналния идентификационен номер по ал. 1, т. 3, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.
Сами виждате, че не всичко е перфектно, но закона го има.
Ако искате да бъдете доброволец – погрижете се сега.
Първа помощ – за и против прийома на Селик
На вниманието на всички колеги в служби по трудова медицина провеждащи обучения по първа долекарска помощ и полева сортировка /триаж/ извършва се основна преоценка на ползването на прийома на Селик.
За всички останали малко обща култура: При оказването на първа помощ на терен, поставянето на ендотрахеална тръба /интубация/ на пострадали в безсъзнание може да се забави.
Докато на лежащите в болница и очакващи операция се забранява да се хранят и дори да пият вода още от вечерта преди операцията, то пострадалите на работното си място са закусили и дори обядвали преди инцидента.
Пълния стомах при загуба на съзнание е малък кошмар за екипите оказващи първа помощ.
Всяка възможност храна, стомашен или жлъчен сок да попадне в дихателните пътища и белия дроб може да доведе до аспирационна пневмония или респираторен дистрес синдром /РДС/.
И двете състояния сериозно удължават периода на възстановяване, затрудняват лечението и намаляват шансовете за оцеляване.
Поради тази причина в много държави ползването на прийома на Селик е задължително преди интубацията на пациента.
Какво представлява прийома на Селик?
Притискането с пръсти на трахеята под Адмовата ябълка към гръбнака при което езофага се затваря и препятства влизането на храна във дихателните пътища.
През последната година направени изследвания с ядрено-магнитен резонанс показват, че затварянето на езофага не е плътно и може да препятства влизането на храна, но не и на стомашни и жлъчни сокове.
При една трета от изследваните поради анатомичните им разлики притискането има много слаб ефект, но пък има сериозна възможност за увреда на самия ларинкс.
Поради горе посочените изследвания смятания до скоро за панацея прийом се превръща в поредния инструмент в ръцете на екипите оказващи първа помощ.
На екипите остава избора и критичната оценка на всяка ситуация – кога да се ползва прийома и кога не.
Етикети: приом на Селик
Обучение по Първа долекарска помощ
Нека Ви попитам – За колко злополуки, индустриални аварии и автомобилни катастрофи чухте докато пътувахте към работното си място тази сутрин?
Ако с вас се случи нещо на работното Ви място (порежете си палеца на дясната ръка – примерно) има ли около вас поне един колега или друг човек, който може да Ви помогне и да Ви превърже?
Когато нещо подобно се случи какво предпочитате да намерите в най-близкото чекмедже – канцеларски материали за 5 лева или бинт, марля и кислородна вода за същата сума?
Най-смислените въпроси в практиката ми като лекар по трудова медицина ми задават хората, които обучавам на Първа долекарска помощ.
Разликата между нея и Първата медицинска помощ е само в една дума, но тя е с огромно значение.
Хората които обучавам не са лекари. Те не са медицински сестри, фелдшери или военно-полеви санитари.
Повечето „дреболии“ попити в процеса на обучение на горе изброените групи са абсолютно неизвестни и непонятни за всички останали хора.
Тук започва грешката на всички академични преподаватели и лектори по Първа помощ.
Те просто изнасят лекцията която повтарят от години пред студентите си.
Студенти по медицина.
Вие не сте длъжни да знаете как се търси пулс на човек в безсъзнание.
Не сте длъжни да знаете защо човек в безсъзнание не трябва да се пренася легнал по гръб.
Не сте длъжни да знаете разликата между кръвотечение от артерия, вена и капиляри.
Не сте длъжни да познавате признаците на необратимата смърт, за да прехвърлите усилията си към друг пострадал със шансове за оцеляване.
На вас Ви трябва друга лекция. Малко по-обикновена, но много по-смислена.
На вас Ви трябват прости и точни отговори на жизненоважни /понякога/ въпроси.
Задайте ги още сега. Тук.
Триажа – морална дилема
Когато на човек му се налага да работи в отвратителни условия, в липса на време, пари и консумативи триажът може да се превърне в тежка морална дилема.
Независимо дали става въпрос за бойно поле, природно бедствие или индустриална авария. Хората извършващи полева сортировка ще се сблъскват винаги с този проблем независимо дали са от „Лекари без граници“, служба по трудова медицина или други обучени лица.
Ако помогна на този – колко други ще загубя?
Ако не му помогна и спася други двама – това облекчава ли товара?
Вижте един клип от YouTube:
За мен проблемът никога няма да се реши.
Етикети: морална дилема, триаж
Промивка на очите.
Много хора – работодатели, работещи и приятели ми задават въпроси свързани с промивката на очите при различни инциденти.
Основното правило е очите да се промиват с вода в голямо количество.
Какво означава това?
Очите е най-добре да се промиват със стерилен физиологичен разтвор. Съхраняването му, достъпа до него и цената за единица обем обаче го правят подходящ повече за лекарските кабинети отколкото за предприятията.
В предприятията, в които има висок риск от попадане на различни вещества в окото се поставят т.нар. „фонтанчета за промивка на очите“. Те осигуряват достатъчно „мека“ струя вода при натискане на педал. Целата е мръсните ръце да не встъпват в контакт с очите или с фонтанчето.
Под „голямо количество“ се разбира поне няколко литра течност при използване на банки с физиологичен разтвор или поне 5 минути промивка при използване на фонтанчета.
Забележете, че и в двата случая става въпрос за промивка с течаща струя. Мигането в чашка за промивка или в шепа не осигурява достатъчно почистване при попадане на химически вещества в окото.
За да се осигури бързо и достатъчно разреждане на попадналите химикали в окото е необходимо бърза промяна на течността и осигуряване на достатъчно количество течност/вода/.
Друг основен момент е струята попадаща в окото при промивката да е достатъчно мека – т.е. ако се излива физиологичен разтвор или вода – струята да е тънка и да пада в окото от един – два сантиметра. Очите са чувствителни органи и при грубо наливане рискуваме да ги увредим допълнително.
Често ме питат за ползата от неутрализирането на попадналите в окото химикали, особено ако става въпрос за силни киселини ( сярна, азотна, солна, мравчена и др. ) или силни основи (калиева, натриева и др.).
Отговорът е, че от неутрализацията може да имате само вреда.
Причините са няколко:
- при реакцията неутрализация се отделя много топлина – тя също уврежда окото.
- при всяка неутрализация се образуват соли – те също увреждат окото.
- разтворите за неутрализаци също са киселини и основи.
- при съхранението на разтворите за неутрализация в тях могат да се получат различни съединения, утайки, кристали и други, които също могат да увредят окото.
Основното правило остава – промивката на очите да се прави с голямо количество чиста питейна вода.
Етикети: промивка на очи, първа помощ
ПЪРВА ДОЛЕКАРСКА ПОМОЩ
ИСТОРИЯ
Организираната първата помощ от не медицински лица, както и триажа води началото си от многобройните войни с множеството им жертви.
Началото на организациите като Червения кръст обаче датира едва от 1863 година.
ОСНОВНИ ЦЕЛИ
1.Да съхрани живота.
2.Да предотврати влошаване на състоянието.
3.Да подпомогне възстановяването.
ОСНОВНИ УМЕНИЯ
Определени умения се считат за основни и обучението за придобиването им никога не се прескача. Едно от тях е например АВС (или АБВ) на първата помощ. Абревиатурата е измислена в англоезичните държави за по-лесно запомняне на първите три задължителни стъпки при оценяване на състоянието и оказването на помощ на пострадали:
А. (airways) Дихателни пътища.
B. (breathing) Дишане.
C. (circulation) Кръвообращение.
Проверката на дихателните пътища винаги е първата стъпка, тъй като обструкцията им /задавянето/ е животозастрашаващо състояние и изисква незабавна намеса.
Спадането на корена на езика при безсъзнание е една от множеството причини за обструкция на дихателните пътища и изисква обучение на подходящите прийоми за отстраняването му.
Пострадалите в съзнание поддържат сами дихателните си пътища свободни, но хората в безсъзнание може да имат проблем ако мозъчните структури които отговарят за това са потиснати.
Дори и в безсъзнание, ако пострадалия има собствено дишане е нормално да бъде поставен в позиция настрани със „заключени“ ръце и крака:
Тя осигурява не само свободни дихателни пътища без външна намеса, но и избягва една от най-честите причини за смърт на пострадали в безсъзнание – задавянето с повърнати материи.
Следващата стъпка разбира се е извършването на КПР – „изкуствено дишане“ и „сърдечен масаж“ на пострадали в безсъзнание бе наличие на дишане и пулс.
ОБУЧЕНИЕ ПО ОКАЗВАНЕ НА ПЪРВА ПОМОЩ
Голяма част от уменията нужни за оказване на първа помощ са просто въпрос на здрав разум. Много дребни, но основни умения се придобиват пасивно с течение на живота – поставяне на лепенки и превръзки, спиране на кръвотечение с директен натиск, промиване на ожулвания и т.н.
Самото обучение не е предмет на настоящата презентация, но основни изисквания към него са:
да включва достатъчно практическо обучение, не само теория;
да е степенувано по времетраене и сложност;
да се провежда периодично;
да е съобразено и с основните рискове във фирмата;
да е съобразено с най-новите методи и напътствия за оказване на КПР;
да включва обучение по методите за временно кръвоспиране;
да включва основни методи и правила за почистване и дезинфекция на рани;
да включва основни методи за поставяне на превръзки и шини;
да включва методите за проверка на дишане и сърдечна дейност.
Важен момент е периодичното повторение, развитие и затвърждаване на наученото.
В повечето държави по света обучението по първа долекарска помощ е контролирано от държавата, като право на обучение се дава само на акредитирани или регистрирани обучаващи организации – както обществени /Червения кръст / така и частни.
Целта на контрола на държавата е уеднаквяване на набора от знания и умения получавани в различните степени, както и съответствието на издаваните сертификати с получените умения.
Често държавните администрации водят регистър на получаваните сертификати и следят броя на обучените лица в определени региони. Целта на това разбира се е да се ползват обучените хора при природни бедствия в даден регион.
Най-често предлаганите системи по света имат поне три степени на обучение, като обхвата и продължителността на обучение съвпадат почти напълно:
1.Степен 1 – 1ден /8 часа курс – повтаря се ежегодно и включва: КПР, кръвоспиране, помощ при задавяне и други животозастрашаващи състояния.
2.Степен 2 – 2дни /16 часа курс – повтаря се на 2 или 3 години и включва: всичко от предната степен 1 + полева сортировка, специализирана помощ при изгаряния, електрически поражения, отравяния, удавяне, ухапвания и ужилвания. В тази степен някои държави включват и помощ при раждане.
3.Степен 3 – 4-5 дни / 40 часа курс – повтаря се на 3 до 5 години и включва: всичко от предните две степени + използване на кислород и маска, ползване на автоматичен дефибрилатор, интубация, поставяне на периферен венозен достъп, ползване на някои медикаменти и попълване на медицинска документация.
Последната степен е тази, на която се обучават парамедици, спасители, пожарникари, полицаи и други.
Често степента предлагана за първа помощ на работното място е някъде между 2 и 3 степен, като се включват в обучението и специфични опасности, помощ в отдалечени или трудно достъпни райони, транспортиране на пострадали, работа с инсулин и кортикостероиди и други.
ПЛАНИРАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО
Планирането на обучението на хора работещи в дадено предприятие е свързано с планиране на времето, човешките и финансовите ресурси.
Кога, на какъв интервал и колко време ще отнеме обучението?
Кой хора да изберем? Колко от тях смятаме, че ще работят за нас след 1,3,5 години?
Как да инвестираме? Да обучим повече хора на 1 степен или неколцина на 2 степен?
Отговорите на горните въпроси могат да се дадат само ако обективно преценим обстоятелствата – технологията, колектива, възможността за инвестиции.
Веднаж планирано подобно обучение, трябва да бъде заложено във финансовите разчети за годината и да бъде взето под внимание откъсването на работещите от дейността им за определен период от време.
Етикети: бедствия и аварии, обучение, първа помощ, трудова медицина
ПОЛЕВА СОРТИРОВКА /ТРИАЖ/
СЪЩНОСТ
Полевата сортировка или така наречения ТРИАЖ е процес използван разпределяне на ранените при наличие на множество пострадали вследствие на индустриална авария, природно бедствие, война или терористичен акт.
Триажът е методика на разделяне на ранените и пострадалите в групи по предварително зададени правила.
Правила обикновено са широко достъпни, създадени от интердисциплинарни екипи и подложени на непрекъснато развитие.
Полевата сортировка има за цел:
-
да осигури най-голям шанс за оцеляване на тежко пострадалите,
-
да насочи пострадалите към правилните лечебни заведения,
-
да даде приоритет при транспортирането на най-тежко пострадалите,
-
да включи здравите и леко пострадалите в процеса на взаимопомощ,
-
да освободи квалифицираните медицински специалисти от ненужни грижи за загиналите.
ИСТОРИЯ
Полевата сортировка или така наречения триаж е процес идващ от дълбока древност и свързан основно с войните водени от човечеството.
На бойното поле – след битка е било нужно бързо да се помогни на най-здравите – тези които биха могли да се включат още във следващата битка. При липсата на дезинфектанти и антибиотици до Първата световна война голямата част от средно и тежко ранените са загивали от инфекции и усложнения.
Процесът през по-голямата част от писаната история обаче е бил далеч от всяка медицинска и научна основа, да не говорим за организация. Вследствие на това изборът на спасителите е бил базиран основно на личен опит и инстинкти.
Големите природни бедствия засягащи урбанизирани територии с гъсто заселване обикновено са били считани за „Гнява божи“ и спасяването на пострадалите е оставало в ръцете на най-близките им.
Големите индустриални аварии обаче не са били заплаха за хората почти до края на 19 век. Изключение правят срутванията, наводненията и взривовете в мините, както и пожарите в гъсто застроените занаятчийски и търговски квартали.
СЪВРЕМЕННОСТ
В наши дни индустриализацията, удвояването на населението на света за последните 100 години и силната урбанизация на индустриалните райони поставя в опасност при евентуална авария не само живота на работещите, но и жителите на околните квартали, зони и близки селища.
Поради все по-недостатъчното осигуряване с екипи на Спешна и неотложна помощ отнесено към възможния брой пострадали при евентуално събитие администрациите на много държави въвеждат системи целящи оптимизация на процеса на оказване на долекарска, първа медицинска и болнична помощ.
Целта на всички системи е да дадат възможност на наличните към момента екипи на Спешна помощ да транспортират първо най-тежко пострадалите, за най-кратко време, към най-близките медицински заведения имащи достатъчна квалификация за оказването на помощ.
НАЧАЛЕН /ОБИКНОВЕН/ ТРИАЖ
Различните държави и общности имат различни системи и методики, но всички те се свеждат до едно и също. Сортировката се започва веднага – по време на или след инцидента и има приоритет пред всичко останало, освен непосредствената първа помощ и животоспасяващото кръвоспиране.
Целта е сортировката да започне много преди пристигането на първия медицински екип, последвана от първа до лекарска помощ от обучени и тренирани екипи по места.
Друг общ етап на всички системи са цветните етикети или маркировки поставяни на пострадалите.
Общ метод е и задължителното начално евакуиране на всички можещи да ходят сами далеч извън мястото на поражение.
Следващата обща черта е оставянето на загиналите на мястото където са, до приключване на евакуацията на тежко и средно тежко пострадалите.
ОРГАНИЗАЦИЯ
Наличието на организирана група за първа долекарска помощ и провеждане на сортировка преди идването на екипите на Бърза помощ в момента за много от работещите е блед спомен от миналото, участниците в т.нар. „санитарни дружинки“ отдавна са пенсионери, а държавните структури на Гражданска Отбрана и Червения кръст отдавна не провеждат масови обучения и тренировки.
Необходим е нов поглед върху проблема, методите на обучение и трениране, избора на хората подходящи за подобни екипи и методите и средствата за оказването на първа долекарска помощ и полева сортировка.
ПРОБЛЕМ
Липса на съвременна и адекватна на условията вътрешна организация във много от фирмите с голям брой работещи и наличие на опасност от възникване на промишлена авария.
ИЗБОР НА ПОДХОДЯЩИ ЛИЦА
Изборът на подходящите хора и техният брой спрямо общият брой на работещите във фирмата е ключов момент в създаването на организацията по първа долекарска помощ.
Подходящи участници в групите за първа долекарска помощ могат да бъдат:
Спасители – водни и планински.
Средни и полувисши медицински кадри.
Психически и емоционално стабилни лица.
Всички преминали основен и/или допълнителен курс по първа долекарска помощ.
Препоръчителният брой
варира, но се движи в границите на 10-25% от персонала. Идеята е, че излишно големия брой подготвени хора не подобрява качеството и обема на помощта и сортировката, а недостатъчния брой създава опасност от липса на достатъчно хора при евентуален инцидент – поради отсъствие, текучество или поражения от самата авария. Спасителите като част от колектива са не по-малко застрашени от всички останали.
При всички случаи за определянето на броя на хората, както общо за фирмата, така и в отделните екипи трябва да се направят прецизни разчети спрямо конкретната ситуация.
СИСТЕМИ ЗА МАРКИРАНЕ
Системите за маркиране на пострадалите често са регулирани и/или унифицирани от държавата – например в Германия, Канада и Япония или са предмет на частни или спонсорирани от държавата разработки – САЩ, Австралия и Англия.
Независимо от разликите им системите за маркировка имат много общи черти.
Маркерите – етикети, баджове или ленти са цветни и обикновено задължително присъстват следните цветове:
|
ЧЕРЕН |
Загиналите на място или умиращите – без никакъв шанс за оцеляване |
|
ЧЕРВЕН* |
Тежко ранени с нужда от специализирана помощ в рамките на половин час |
|
ЖЪЛТ |
Средно тежко ранени с отложена до няколко часа нужда от специална помощ. |
|
ЗЕЛЕН |
Движещите се самостоятелно и тези без наранявания |
* Всички бременни и лицата до 14 години се маркират като ЧЕРВЕНИ независимо от състоянието им.
Всички системи са проектирани за бързо боравене и поставяне.
Много от тях имат допълнителни признаци за обозначаване – биологична, химическа и радиационна контаминация, баркодове – за улесняване на електронното проследяване на пострадалите и други.
Етикети: бедствия и аварии, първа помощ, триаж, трудова медицина
