Инструкция № 8121з-953 от 8 декември 2014 г. за условията и реда за осъществяване на химическа, биологическа и радиационна защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации

Излезе новата ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-953 от 8 декември 2014 г. за условията и реда за осъществяване на химическа, биологическа и радиационна защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации. На всички колеги от службите по трудова медицина отговарящи за осъществяването на свързаните с нея дейности ето и целия текст.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази инструкция се регламентират условията и редът за осъществяване на дейностите по химическа, биологическа и радиационна защита от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи (ГДПБЗН – МВР) и териториалните й звена при пожари, бедствия и извънредни ситуации.
Чл. 2. Дейностите по чл. 1 се провеждат в съответствие с Националния план за защита при бедствия, приет от Министерския съвет, съгласно чл. 9, ал. 4 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ).
Чл. 3. (1) Химическата, биологическата и радиационната защита включват:
1. провеждане на мерки за предотвратяване и/или намаляване на последиците от инцидента и аварията за населението и околната среда;
2. оказване помощ на пострадалите;
3. ликвидиране на последиците от инцидента и аварията.
(2) Химическата, биологическата и радиационната защита се извършват чрез:
1. установяване на възникването на инциденти и аварии и разпространението на опасни вещества и материали;
2. организиране на мониторинг, ранно предупреждение и оповестяване за възникнала опасност и контрол при радиационно/химическо замърсяване или биологическо заразяване и поддържане на необходимата за целта апаратура;
3. създаване на организация и изпълнение на мерки за химическа, биологическа и радиационна защита;
4. рационално използване на силите и средствата на единната спасителна система за защита при бедствия (ЕСС);
5. създаване и поддържане на необходимия резерв от материално-технически средства за защита, включително индивидуални средства за защита за основните съставни части на ЕСС;
6. провеждане на комплекс от специални, санитарно-хигиенни и противоепидемични защитни дейности;
7. оказване на първа помощ на пострадалите;
8. ограничаване, локализиране и ликвидиране на зоните на радиационно/химическо замърсяване и биологично заразяване;
9. подготовка и поддържане в готовност на екипите от ЕСС;
10. участие в поети от страната задължения за международно сътрудничество при осъществяване на химическа, биологическа и радиационна защита.
Чл. 4. (1) Дейностите по химическа, биологическа и радиационна защита се координират от ръководител на място, определен съгласно ЗЗБ.
(2) Ръководителят на място организира взаимодействието и координацията между частите на ЕСС при провеждането на дейности по ал. 1.
(3) При необходимост ръководителят на място сформира щаб с представители на участващите екипи от ЕСС.
Чл. 5. Районът на бедствието, в който се извършват дейности по химическа, биологическа и радиационна защита на населението, е място на намеса по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗБ.
Глава втора
ВИДОВЕ ЗАЩИТИ
Раздел I
Химическа защита
Чл. 6. Химическа защита на населението се провежда в случаите на:
1. промишлени аварии, съпроводени с експлозии, пожари, отделяне на опасни химически вещества и разпространението им в атмосферния въздух;
2. промишлени аварии с отделяне на опасни химически вещества в резултат на изтичане или разливи;
3. аварии, свързани с разрушаване на магистрални тръбопроводи за течни или газообразни химически вещества;
4. аварии и инциденти с железопътни и автотранспортни средства при превоз на опасни химически вещества.
Чл. 7. В мястото на намеса ръководителят по чл. 4:
1. организира разузнаване за изготвяне на първоначална оценка на замърсяването с опасни вещества и материали чрез:
а) установяване на източника/източниците на химическото замърсяване;
б) определяне вида на опасните химически вещества и материали;
в) използване на данни за метеорологичната обстановка;
г) определяне границите на зоната на химическото замърсяване;
д) определяне направлението на разпространение на опасните вещества;
е) определяне на пътищата за обхождане и/или евакуация;
2. определя вида на екипите от ЕСС;
3. организира извеждане, деконтаминация и оказване на първа помощ на пострадалите;
4. организира санитарно-хигиенен и охранителен режим;
5. привлича специализирани сили и средства от ЕСС.
Чл. 8. За идентифициране на контейнери с опасни химически вещества се използват етикетите с названия и маркировки на продуктите (№ по ООН, CAS №), транспортните документи, информационните листи за безопасност, база данни за обекти, работещи и съхраняващи опасни вещества на ГДПБЗН – МВР.
Чл. 9. (1) Контролът по замърсяването на атмосферния въздух с вредни вещества в случаите по чл. 6 се организира и извършва от органите на Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на здравеопазването (МЗ).
(2) Мониторингът на атмосферния въздух се осъществява чрез наличната техника и апаратура за химическо разузнаване.
Чл. 10. (1) Ръководителят на място използва данните от измерванията на въздуха при възникване на аварийни ситуации с опасни химически вещества за определяне на мерките за защита на населението.
(2) Зоните на химическо замърсяване се изолират и се ограничава достъпът и движението в тях.
Чл. 11. Оповестяването на населението за химическо замърсяване с опасни вещества се извършва от Националния оперативен център (НОЦ) и от оперативните центрове на ГДПБЗН – МВР.
Чл. 12. По разпореждане на ръководителя на място се:
1. използват индивидуални средства за защита на дихателните органи, очите и кожата от опасни вещества, високи температури и изгаряния, взривове и други механични въздействия, осигурявани от кмета на общината или съответния работодател;
2. организира извеждане или укриване на населението в засегнатия район в защитни съоръжения или приспособени за целта помещения.
Чл. 13. В горещата зона ръководителят на място разпорежда изпълнението на мерки за намаляване на вредното въздействие на опасните вещества чрез:
1. използване на подходящи индивидуални средства за защита, спазване на безопасни условия на работа и синхронизиране на действията на участващите екипи;
2. ограничаване разпространението на опасни химически вещества чрез използване на способа „водни завеси“ или предварително монтиране на оросителни системи около резервоарите;
3. медицинско наблюдение на участващите екипи.
Чл. 14. В мястото на намеса се провеждат дейности за намаляване и ликвидиране на последиците съобразно вида на замърсителите чрез:
1. отстраняване, депониране и измиване на замърсени участъци;
2. използване на деконтаминиращи вещества за неутрализиране на разливи от киселини и основи;
3. ликвидиране на последиците от разливане на живак;
4. локализиране и отстраняване на разливи на петролни продукти при пробиви на цистерни и тръбопроводи;
5. поставяне на бонови заграждения за събиране и ограничаване на петролни продукти във вътрешни водоеми;
6. контрол за степента на замърсяване на техниката и транспортните средства с опасни вещества.
Чл. 15. Екипите на ГДПБЗН – МВР и/или на териториалните й звена организират и оказват съдействие при събиране на опасните отпадъци от аварията и инцидента, след което собствениците им ги предоставят за унищожаване на юридически лица, които са лицензирани да извършват тази дейност по реда на Закона за управление на отпадъците.
Чл. 16. Ръководителят на място определя пунктовете за извършване на деконтаминация на пострадалите, екипите, използваните индивидуални средства за защита, специализираната техника, транспортните средства и др.
Чл. 17. Участвалите в спасителни дейности и/или в дейности за намаляване и ликвидиране на последиците от инцидента и аварията задължително подлежат на деконтаминация и медицински преглед.
Раздел II
Биологическа защита
Чл. 18. (1) При възникване на авария и инцидент, свързан със заразяване с опасни биологични вещества и материали, ръководител на място съгласно ЗЗБ е ръководителят на регионалната здравна инспекция или на областната дирекция по безопасност на храните.
(2) В случаите по ал. 1 се провеждат противоепидемични мероприятия, които се осъществяват от специализирани структури на МЗ и на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
(3) По искане на ръководителя на място екипи на ГДПБЗН – МВР участват в противоепидемичните мероприятия, като съвместно със специализираните структури на МЗ и МЗХ извършват дейности по:
1. установяване наличието на причинители на биологично заразяване съгласно утвърдена стандартна оперативна процедура;
2. определяне източника и зоната на биологичното заразяване;
3. определяне на безопасни маршрути за придвижване;
4. определяне на местата на контролно-пропускателните пунктове, пунктовете за санитарна обработка, пунктовете за оказване на първа помощ и полевите болници;
5. уточняване на социални заведения, които могат да функционират и осъществяват противоепидемичните мероприятия;
6. оценка на състоянието на обекти, които могат да предизвикат влошаване на епидемиологичната обстановка.
Чл. 19. Контролът на изпълняваните противоепидемични мероприятия в зоната на биологичното заразяване се осъществява от ръководителя на място и от специализирани групи на МЗ и на МЗХ.
Чл. 20. Ръководителят на съответното териториалното звено на ГДПБЗН – МВР:
1. ръководи щаба за управление на силите и средствата на мястото на намеса;
2. ръководи екипите на ГДПБЗН – МВР, които съдействат на специализираните структури на МЗ и на МЗХ при изпълняване на противоепидемичните мероприятия;
3. определя силите и средствата на ГДПБЗН –
МВР, необходими за извършването на противоепидемичните мероприятия;
4. организира събирането, анализирането и предоставянето на информация в НОЦ.
Чл. 21. (1) В случай на особено опасна инфекция се въвежда режим на карантина.
(2) В случаите по ал. 1 по разпореждане на ръководителя на място екипите наГДПБЗН – МВР във взаимодействие със специализираните структури на МЗ, МЗХ и други екипи на ЕСС извършват дейности по:
1. уточняване на местата и обектите, засегнати от особено опасна инфекция, и прогнозата за очакваните медицински загуби;
2. установяване на противоепидемичен режим за населението и селскостопанските животни чрез създаването на контролно-пропускателни пунктове;
3. извеждане или евакуация на населението;
4. издирване на пострадали;
5. събиране на информация за жертвите и пострадалите;
6. деконтаминация на хора, транспортни средства и др.;
7. настаняване на пострадалите във временни пунктове и оказване на първа помощ;
8. транспортно осигуряване на населението с вода, хранителни продукти и вещи от първа необходимост;
9. извършване на дейности по ликвидиране на последиците от биологично заразяване – деконтаминация на терена и обектите, техниката, индивидуални средства за защита и др.;
10. определяне на необходимия допълнителен брой от медицински екипи, доброволци и спасители.
Чл. 22. Участвалите в спасителни дейности и/или в дейности за намаляване и ликвидиране на последиците в зоната на биологичното заразяване задължително преминават през деконтаминация и медицински преглед.
Раздел III
Радиационна защита
Чл. 23. Радиационна защита на населението се провежда в случаите на:
1. авария в атомна електрическа централа, свързана с изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда и с потенциално опасно облъчване на населението;
2. авария в обекти, използващи или съхраняващи източници на йонизиращи лъчения;
3. радиационна аварийна ситуация при транспортиране на свежо или отработено ядрено гориво, радиоактивни източници и материали или радиоактивни отпадъци на територията на страната;
4. радиационна аварийна ситуация в металургичните предприятия, които преработват скрап, и местата, където се съхранява скрап;
5. радиационна аварийна ситуация, възникнала в друга държава, създаваща риск от трансграничен пренос на радиоактивни вещества;
6. радиационна аварийна ситуация с източници на йонизиращи лъчения на граничните контролно-пропускателни пунктове;
7. радиационна аварийна ситуация, свързана с неправомерно използване на ядрени и радиоактивни материали на обществени места и последващо радиоактивно замърсяване.
Чл. 24. (1) При постъпване на първоначална информация за радиационна аварийна ситуация аварийният център на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) уведомява дежурния в НОЦ, МЗ и Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика – Българска академия на науките, при необходимост.
(2) При постъпване на първоначална информация за радиационна аварийна ситуация в НОЦ дежурният уведомява аварийния център на АЯР и докладва на директора на ГДПБЗН – МВР.
(3) Дежурният в оперативния център уведомява за инцидента и аварията компетентните съставни части на ЕСС и органите на изпълнителната власт и координира спасителните дейности на основата на стандартните оперативни процедури.
(4) Главна дирекция „ПБЗН“ – МВР и кметовете на засегнатите общини при получаване на информация за авария и инцидент оповестяват населението.
Чл. 25. Националният щаб по чл. 62а, ал. 2 ЗЗБ в случаите, изискващи свикването му, информира населението за радиационната обстановка и за защитните мерки за опазване на здравето и околната среда.
Чл. 26. (1) В зоната за аварийно планиране на „АЕЦ – Козлодуй“ – ЕАД (30 км), или на мястото на инцидента и аварията се извършва радиационен мониторинг от ГДПБЗН – МВР или териториалните й звена за първоначална оценка на радиационната обстановка.
(2) На мястото на инцидента и аварията се определят зоните за сигурност и за контролиран достъп въз основа на резултатите от радиационния мониторинг съгласувано с териториалните звена на МВР.
(3) Критериите за определяне на зоните са:
а) зона за сигурност – мощност на дозата, по-малка или равна на 100 µSv/h;
б) зона с контролиран достъп – мощност на дозата, по-малка или равна на 1,0 µSv/h.
Чл. 27. За мястото на радиационната аварийна ситуация се събира допълнителна информация от:
1. националната автоматизирана система за контрол на радиационния гама-фон (RaMo системата) и Автоматичната информационна система за външен радиационен контрол (АИСВРК) на „АЕЦ – Козлодуй“ – ЕАД;
2. постовете за радиационно наблюдение и оповестяване на ГДПБЗН – МВР;
3. мобилните лаборатории за радиационен мониторинг при авария и инцидент.
Чл. 28. На мястото на инцидента и аварията се провежда дозиметричен контрол в определени от ръководителя на място пунктове от:
1. Главна дирекция „ПБЗН“ – МВР и териториалните й звена, АЯР, Националния център по радиационна и радиологична защита, МОСВ или техните регионални структури;
2. органите на МЗ или регионалните му структури по метода на директното отчитане или по косвен аналитичен метод;
3. работодателя с правопоказващи дозиметри с възможност за сигнализация при достигане на прагови стойности.
Чл. 29. Ръководителят на място въз основа на данните от радиационния мониторинг и дозиметричния контрол съгласувано с оправомощените служители на АЯР, МЗ и МЗХ взема решение за прилагане на съответна защитна мярка и разпорежда:
1. използване на индивидуални средства за защита на населението чрез:
а) организиране на пунктове от кмета на общината за раздаване на индивидуални средства за защита;
б) уведомяване на населението от кмета на общината за реда за осигуряване с индивидуални средства за защита;
2. укриване в защитни съоръжения или приспособени за целта помещения;
3. провеждане на йодна профилактика след решение на министъра на здравеопазването и в присъствието на представител на регионалната здравна инспекция (РЗИ);
4. временно извеждане или евакуация.
Чл. 30. В района на инцидента и аварията, когато се налага временно извеждане или евакуация, екипите на ГДПБЗН – МВР съвместно с другите части на ЕСС:
1. определят маршрути за извеждане на населението;
2. организират обединени контролно-пропускателни пунктове за деконтаминация на хората и деконтаминация на транспортните средства и техниката;
3. осигуряват доставката на храна, вода, завивки и др.;
4. определят местата за настаняване.
Чл. 31. В района на инцидента и аварията се извършва контрол за качеството на:
1. хранителните продукти в магазинната мрежа от оторизирани от РЗИ лаборатории;
2. храните и фуражите за животните от лабораториите на МЗХ, а за млечните и месните продукти – Българската агенция за безопасност на храните;
3. питейните водоизточници от ВиК дружествата чрез оторизирани лаборатории и потвърждение от РЗИ.
Чл. 32. Ръководителят на място в района на инцидента и аварията:
1. осигурява необходимите специалисти, техника и оборудване на мястото на инцидента и авария;
2. извършва постоянен контрол на радиационната обстановка и документиране на резултатите от него;
3. създава организация за локализиране, отделяне, сортиране и безопасно опаковане на радиоактивни материали и източници;
4. осигурява укрепване и хидроизолация на участъци, замърсени с радиоактивни вещества, с цел предотвратяване на разпространението им в околната среда.
Чл. 33. В района на инцидента и аварията се извършват дейности за намаляване и ликвидиране на последиците чрез:
1. осигуряване на подходящи места за без­опасно временно съхранение на радиоактивните вещества или материали съгласувано с АЯР;
2. извършване на деконтаминация на оборудването, използваната техника и мястото на инцидента и аварията;
3. ликвидиране на временните площадки за складиране на радиоактивни източници или отпадъци;
4. премахване на радиоактивно замърсения слой до нивата за освобождаване от контрол;
5. извършване на деконтаминация до норми, позволяващи пребиваване на населението, съгласно Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария, приета с ПМС № 189 от 2004 г. (ДВ, бр. 71 от 2004 г.);
6. извършване на окончателна оценка на радиационното състояние на мястото на инцидента и аварията.
Чл. 34. Ръководителят на място по указания на определените служители от АЯР, Изпълнителната агенция по горите и от Министерството на регионалното развитие определя организацията за извършване на деконтаминация на:
1. замърсени територии, в т. ч. за:
а) пътища и площадки с твърди покрития;
б) местности, покрити с широколистна растителност;
в) сгради и съоръжения;
2. третиране на радиоактивните отпадъци.
Чл. 35.Участващите в спасителни дейности и дейности за намаляване и ликвидиране на последиците подлежат на периодичен медицински контрол по време на работа и на заключителен – след приключване на аварийната обстановка.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази инструкция:
1. „Гореща зона“ е територията около мястото на възникване на инцидента и аварията, която се обозначава с ленти и надписи или по друг подходящ начин и се намира под непрекъснат контрол.
2. „Деконтаминация“ е бързото и ефективно премахване (отстраняване) или обезвреждане на замърсителя с цел ограничаване на разпространението на замърсяването и намаляването му до максимално възможна степен.
3. „Зона на биологично заразяване“ е територия или акватория, в пределите на която са разпространени или където са внесени, в резултат на възникване на авария или инцидент, опасни биологични агенти, които създават опасност за живота и здравето на хората, селскостопанските животни, растениевъдството и околната среда.
4. „Зона на химическо замърсяване“ е територия, акватория или област от въздушното пространство, в която са разпространени в резултат на авария или инцидент опасни химически вещества в концентрации, превишаващи пределно допустимите.
5. „Карантина“ са административни, медико-санитарни, ветеринарни и други мерки, насочени към предотвратяване на разпространението на инфекциозни заболявания и свързани с налагането на особен режим върху стопанската или други видове дейност, ограничаване на придвижването на населението, транспортните средства и животните.
6. „Обсервация“ е система от мерки по медицинско наблюдение на изолирани здрави хора, имащи контакт с болни с карантинни инфекции.
7. „Облъчване“ е процесът на въздействие на йонизиращо лъчение върху човека.
8. „Опасни биологични агенти“ са патогенни микроорганизми, токсини и паразитни организми, които причиняват заболявания и/или смърт на хората, животните и растенията.
9. „Опасно биологично вещество“ е биологично вещество от природен или изкуствен произход, неблагоприятно въздействащо на хората, селскостопанските животни и растенията при съприкосновение с тях.
10. „Опасни химически вещества“ са вещества, които при попадане в околната среда представляват опасност за населението и околната среда.
11. „Радиоактивно вещество“ е което и да е вещество, което съдържа един или няколко радионуклида, чиято активност или концентрация на активност не могат да се пренебрегнат от гледна точка на радиационната защита.
12. „Радиоактивно замърсяване“ е наличие на радиоактивни вещества в материали или на повърхността им, в тялото на човека или на неговата повърхност или на друго място, където наличието на тези вещества е нежелателно или може да бъде опасно.
13. „Радиационна аварийна ситуация“ е извънредна ситуация, която изисква предприемане на оперативни действия за смекчаване на риска за неблагоприятните последствия за здравето на човека, неговата безопасност и качество на живот, имущество и опазване на околната среда, който риск се създава от енергията, отделяна от верижната ядрена реакция на делене или радиоактивно разпадане на продуктите на делене и от радиационното облъчване.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Инструкцията се издава на основание чл. 17, ал. 7 във връзка с ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
§ 3. Отменя се Инструкция № Iз-2401 от 2011 г. за химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали (ДВ, бр. 76 от 2011 г.).
§ 4. Изпълнението на инструкцията се възлага на органите на ГДПБЗН и териториалните й звена.
§ 5. Инструкцията влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.
Министър: Веселин Вучков

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *