На вниманието на всички експерти по БЗР и колеги от служби по трудова медицина и всички съставящи 
графици за работа, определящи работни смени и работещи с мисъл за собствената им безопасност.
В проучване проведено съвместно между университети от Австралия и Нова Зеландия са изследвани ефектите от сънната депривация ( лишаването от сън и хроничното недоспиване) върху работоспособността, усточивостта на вниманието и времето за реакция (измерими показатели).
Тези показатели са изследвани при същите лица при въздействие на различни количества алкохол.
Ефектите са следните – след 17-19 часа без сън резултатите от тестовете са равни или ПО-ЛОШИ от тези при 0,5 промила алкохол в кръвта.
След по-дълги периоди на безсъние над 24 часа резултатите от тестовете достигат тези при 1 промил алкохол в кръвта.
Тези измервания показват огромното значение на недоспиването и умората за като фактор за инциденти на пътя и в индустрията.
Проблемът е че докато алкохолът в кръвта и повечето наркотици са измерими с технически и химически тестове, то умората е невъзможно да се измери пряко.
Тестовете за устоичивост на вниманието и време на реакция не са бързи и приложими за масово изследване всеки ден на всички работещи.
Какви са възможностите ни ?
Поне теоретично те са:
– да не нарушаваме между дневните и между седмични почивки при съставянето на графици
– да не позволяваме своеволното разместване на смени
– при липса на повече хора, да намерим временни заместници, вместо да вкарваме останалите работещи в „непрекъсната“ смяна.
За интересуващите се от цялата статия – sleep_deprivation
