Офис ежедневие и трудова медицина

Понякога преглеждаме старите архиви с публикации и попадаме на статии, които винаги ще бъдат актуални. Ежедневието ни се променя, променят се и възможностите за решаване на проблемите, но самите проблеми на трудовата медицина много често се повтарят. Пет години по-късно…

Огромна част от съвременната работна сила е заета с работа в офис.

Делът на работещите в селското стопанство, минната индустрия, строителството, тежката и леката промишленост бавно се стопява за сметка на услугите, търговията, туризма и нематериалния сектор.

Да не забравяме постоянно разрастващата се държавна администрация – делът на работещите в офис непрекъснато нараства.

„За какво им е на тези хора служба по трудова медицина?“ ще кажете вие

„Това е лека работа, на закрито, в хубави и чисти офиси, дълги почивки и кафе паузи, безплатен достъп до Интернет, без нощни смени и извънредни дежурства.“

За по-голямата част от горните условия ще бъдете напълно прави.

Но всяка уважаваща себе си служба по трудова медицина има не малко работа във всеки един офис.

Първо имаме множество компютри и офис техника.

Електробезопасността не трябва да се пренебрегва.

Лоша инсталация, стара техника, повредени или не стандартни разклонители могат да доведат както до електро травма, така и до пожар.

Инструкциите и инструктирането на хората са не по малко важни.

Техниката се смята за нещо ежедневно и безопасно, и всеки пети е „майстор“, но кутиите на компютрите на трябва да се отварят при включено захранване, нали?

Второ – хората в офисите боледуват не по-малко от всички останали.

Независимо дали си в офис или в комбайна на полето когато станеш на определена възраст обикновено имаш проблеми с кръвното налягане, сърцето, оросяването на мозъка, ставите, стомаха, хемороиди и всякакви други дребни заболявания.

Независимо къде работиш има и генетично обусловени заболявания като диабет и заболявания на щитовидната жлеза, онкозаболявания и тежки съдови инциденти – инсулти и инфаркти.

Това че работиш в офис не те прави по-малко податлив на психични заболявания, пристрастявания от всякакъв вид/алкохол, наркотици, хазарт, промискуитет/ и депресия.

Трето – обучението по първа долекарска помощ, на качествена първа долекарска помощ – с кардио-пулмонална ресусцитация, превръзки, кръвоспиране, транспорт на тежко пострадали не трябва да се пренебрегва.

„За какво им е на тях ПДП?“

Да в офис сграда няма как да стане тежка индустрилална авария.

Или има начин?

Не забравяйте, че в повечето предприятия администрацията е в двора на завода.

Около заводите се разраснаха индустриални квартали с големи офис сгради. Е половината са празни, но другата половина не са.
И остава проблема с пожарите.

Пожар във висока сграда построена през последните 5 години.

Само си представете – всички безсмислени противопожарни мерки, СКЪПИ противопожарни мерки, които строителя си е спестил.

А след това идват природните бедствия.
Земетресение докато работиш на полето е едно, на 12 етаж на вече описаната сграда с перфектно противоземетръсно строителство е друго.

Когато говоря за земетресения, нямам предвид такива от 8 и по-висока степен.
Първо са редки, после разрушенията са масови и страшни и за тях и добра национална програма и организация няма да помогнат много.
Имам предвид – паднали предмети и мебели, откъртена мазилка на таван, паднали тръби на вентилацията, скъсани инсталации, пропаднали стълбища и други подобни и чести последствия.
За ефекта им върху работещите може да се направи нещо и да се организира адекватна първа долекарска помощ и евакуация.

Дори при едно банално спукване на водпроводни тръби на по-висок етаж изисква евакуация.

Евакуация на хора, машини, архив и обзавеждане. Не искате водата да съсипе скъпото ви оборудване и всички документи в офиса ви нали?

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *