Повод за днешната публикация са множество статии и изказвания в медийното и Интернет „пространство“ относно бедствието в Хаити, скапаната им система за реакция, бедността на държавата им и хилядите доброволци които са нужни и които са отишли вече там.
Това което има значение за мен като лекар по трудова медицина и е важно и за колегите от службите по трудова медицина и отделите по охрана на труда във фирмите е нещо друго.
Дори в България има много квалифицирани кадри желаещи да помагат при бедствия и аварии – лекари, печени фелдшери, медицински сестри, планински спасители и много други.
Много от тях нямат намерение да ходят в Хаити или където и да било по-далеч от Балканския полуостров.Но искат да помагат поне тук – у нас.
Нека си представим – случва се нещо като Чирпанското земетресение. Телевизията и медиите тръбят, блогърите зоват на помощ…Хиляди знайни и незнайни герои искат да помогнат … и тръгват към зоната на бедствието на момента…
Какво ще се случи?
1. „Гражданска защита“ не ги иска доброволците така – в последния момент.
2. Ако просто идете в зоната – кой ще знае за вас?
3. Как ще ви изпрати там където сте най-необходими и ще бъдете най-полезни ако не знаят за вас?
4. Вие сте страшни специалисти (по кардиология-например), но можете ли да правите полева сортировка/триаж/?
5. Всеки ден спасявате животи в някоя огромна софийска болница, но можете ли да правите деконтаминация когато водопроводите са разрушени и водата идва с военна водоноска.
6. Можете да направите чудеса с техника за милиони, и ги правите всеки ден…, но можете ли да различите обикновена пневмония от антракс?
7. Как ще докажете, че сте този за който се представяте и че имате съответната квалификация?Статистиката по света казва, че 10% от доброволците явяващи се на всяко бедствие, които твърдят, че са лекари или сестри просто не са такива.
Да кажем , че сте късметлия – бедствието е във вашия район/то това не е никакъв късмет ако ме питате мен/ и всички ви познават – шефа на ГЗ /гражданска защита/ ви е познат, праща ви директно във полевата болница, вие сте ортопед, повечето са с познати ви травми, болницата ви е скапана и условията в полевата болница са даже по-добри – има медикаменти и консумативи от помощи и запаси дето вие не сте ги виждали от 5 години … а бе красота.
Помагай, спасявай хората, после и медал може да ти дадат даже!
Но… работите в полевата болница седмица…
1. От къде ще вземате пари /те сметките си вървят, банките не чакат…/?
2. Как ще се оправят без вас семейството ви?
3. Какво мисли за тая работа вашия работодател?
4. Ще имате ли работа когато всичко свърши?
5. Ако някой от пострадалите или семейството на някой загинал реши да ви съди – каква защита имате пред закона?
6. Какви са правата ви на лекар специалист в района където сте отишли? Признава ли се квалификацията ви?
Това са важни въпроси. Въпроси на които трябва да си отговорите много преди бедствието.И да се погрижите за тях.
Въпроса с доброволците в България в момента се урежда от Закона за защита при бедствия.
В раздел III – Доброволни формирования са уредени повечето въпроси изредени по-горе:
Чл. 39. Доброволец е лице, което участва в доброволно формирование за предотвратяване или овладяване на бедствие и отстраняване на последиците от него.
Чл. 40. (1) Доброволец може да е всяко дееспособно физическо лице, навършило 18 години, което е сключило договор.
(2) Лицето по ал. 1 може да придобие качеството доброволец независимо от трудовото или служебното си правоотношение.
(3) Правата и задълженията на доброволците се определят с този закон и със сключения от всеки от тях договор за участие в доброволно формирование.
(4) На всеки доброволец се определя персонален идентификационен номер.
Чл. 41. Доброволни формирования за защита при бедствия се създават от кмета на общината по решение на общинския съвет.
Чл. 42. (1) Кметът е длъжен да: 1. сключи договор с доброволеца;
2. осигури обучение от преподаватели, включени в регистъра по чл. 47, ал. 1, т. 4, и екипировка на доброволеца;
3. застрахова доброволеца срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на договорните му задължения;
4. осигури доброволеца за всички осигурени социални рискове;
5. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) подаде до директора на Главна дирекция „Гражданска защита“ – МВР заявление за вписване в регистъра по чл. 47, ал. 1, т. 1 на доброволното формирование и за издаване на удостоверение за неговия уникален код по чл. 47, ал. 1, т. 2.
(2) Разходите по ал. 1 са за сметка на републиканския бюджет като делегирана от държавата дейност.
Чл. 43. (1) За времето на обучение или изпълнение на задачи за защита при бедствия доброволецът се смята в неплатен отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения, който му се признава за служебен или трудов стаж. (2) За времето на участие в мероприятията по ал. 1 лицето получава възнаграждение за сметка на републиканския бюджет при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет.
Чл. 44. Кметът е длъжен: 1. да уведоми работодателя или органа по назначаването на доброволеца за участие в мероприятията по чл. 43, ал. 1;2. да издаде документ, удостоверяващ участието на доброволеца, не по-късно от три дни след приключване на мероприятието;3. при поискване да предостави на работодателя или на органа по назначаването учебната програма и резултатите от обучението.
Чл. 45. Доброволецът не е длъжен да изпълнява задълженията си в случаите, когато той или членове на неговото домакинство са непосредствено засегнати от бедствия, като своевременно уведоми кмета.
Чл. 46. Доброволецът, който не е в трудови или служебни правоотношения към момента на неговото повикване за обучение или изпълнение на задачи за защита при бедствия, получава възнаграждение за сметка на републиканския бюджет при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет.
Чл. 47. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Директорът на Главна дирекция „Гражданска защита“ – МВР: 1. води регистър на доброволните формирования;2. определя уникален код на доброволните формирования;3. определя персонален идентификационен номер на всеки доброволец;4. води регистър на преподавателите за обучение на доброволци.(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Редът за създаване, поддържане и водене на регистрите по ал. 1, т. 1 и 4, както и за определяне на уникалния код по ал. 1, т. 2 и на персоналния идентификационен номер по ал. 1, т. 3, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.
Сами виждате, че не всичко е перфектно, но закона го има.
Ако искате да бъдете доброволец – погрижете се сега.
Трябва да взема да пробвам. Ама сигурно ще се окаже, че кметовете не са чували за тоя закон, регистъра не съществува и между общината и ГЗ-а/ма как само звучи ;-)))))/ няма никаква комуникация. Ще взема да пробвам и после ще напиша кво е станало.
Карай все така докторе!
То всичко добре, ама не видях да пише нещо в закона за защита или поне за застраховка за лекарите – срещу дело или нещо подобно.
Не помня как се водеше точно.
Знаеш, че и при бедствие ще се намери някой мизерник да се пробва да удари кьоравото с лафове от типа на:
„То ни е от къщ’та дето съ срути върху нея – те докторите я усмъртиха мама, тъй я… гадовете мръсни. Ма аз ша ги съда!!!“