Независимо от отношението ни към нея и качеството на образованието, което дава в момента образователната система на България има много да наваксва в областта на трудовата медицина.
Една от основните причини е липсата на централна или поне единна програма за действия и постоянни мерки в областта.
От това произлиза липсата на предвидено финансиране и опитите на директорите да закърпят с минимални средства тази дупка в бюджета.
Повечето служби по трудова медицина избягват подобни договори – ако се съгласиш на условията трябва да свършиш работата, но ако я свършиш както трябва ще си на загуба…
Общо взето образователната система получава това за което си е платила.
Това от което преподавателите имат нужда са не измислени профилактични прегледи и редовни замервания на факторите на средата.
В сградите построени по онова време може да няма прекарани кабели за СОТ и LAN, но има достатъчно обем, осветеност и ако училището има пари – парно.
Здравната система куца и профилактичните прегледи на работното място са единствения ни повод да се прегледаме без да сме много, много болни.
Не от това имат нужда обаче преподавателите.
Повечето заболявания в системата са или остри вирусни инфекции – в резултат на постоянния контакт с множество ученици или са соматични заболявания отключени, утежнени или направо предизвикани от стрес.
За какво говоря. Не е тайна, че стреса в системата е много висок. Не е тук мястото да обсъждаме всички причини за това – стреса е на лице. Има разбира се и единици, които поради различни причини се справят с него.
Множеството не успяват и това резултира в:
– сърдечно съдови заболявания – хипертония, пароксизми, инциденти – инсулти и инфаркти;
– стомашно-чревни проблеми – гастрити, колити…
– пристрастявания – алкохол, хазарт, промискуитет, наркотици…
– психични заболявания и епизоди – агресия, мания, депресия, суициди…
Много хора твърдят, че са получили образование и знания ВЪПРЕКИ, а не БЛАГОДАРЕНИЕ НА образователната ни система. Може и да са прави.
Но не може да очаквате учениците и студентите да имат респект и да обръщат внимание на хора представляващи физическа и психическа развалина.
Работата в службата по трудова медицина ме зове, но се надявам да продължим дискусията с най-упоритите тролове сред вас.
Много е вярно,всичко което сте написали. Дано да се вземат наистина мерки за подобряване на работната среда на учителите. В протичен случай все повече от тях ще напускат работните си места, а качеството на образованието ще продължи да се влошава. Трябва да се има в предвид, че голяма част от българските учители не са първа младост,което още повече налага да се приложат реални действия, за да се опази здравният им статус.
г-жа Петкова