Фашизмът в България – днес АСТА, утре – концлагери.

януари 28th, 2012 by Д-р Сербезов in превенция

Правителството на САЩ и блюдолизците им по света ни измамиха с най-стария фокус в учебника.

Докато всички погледи бяха обърнати към скандалите в Aмерика с PIPA и SOPA тихо и кротко

в Токио упълномощени представители на правителствата по света подписаха ACTA.

Много хора смятат войните, продажбата на петролни концесии, злато и т.н. за национално предателство.

Много правителства през последните 100 години са ни предавали за чужди имперски интереси.

НИКОЙ до сега не беше продавал целия народ за чужди корпоративни интереси.

Възможността да преследваш хора НАВСЯКЪДЕ по света, само по ПРЕДПОЛАГАЕМО нарушение на ИНТЕЛЕКТУАЛНИ права. Сбъдната мечта за всяка корпорация.

Следващия път като пускате линк в своя блог, електронна поща, Фейсбук профил или Туитър добре си помислете.

Ако линкът води към страница, в която има дори НАМЕК за нарушение на авторски права – очаквайте цялата тежест на закона!

Това по-долу е текста на вече подписаното от българското правителство „споразумение“.

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. ACTA цели създаването на всеобхватна международна рамка, която да подкрепя ЕС в усилията му за ефективна борба с нарушенията на правата върху интелектуалната собственост (ПИС). Тези нарушения влияят негативно на законната търговия и на конкурентоспособността на ЕС, като по този начин оказват негативно въздействие върху растежа и трудовата заетост. ACTA съдържа съобразени с актуалната ситуация разпоредби за правоприлагане в областта на ПИС, включително и разпоредби за прилагане на мерки от гражданското и наказателното право и във връзка с границите и цифровата среда, механизми за стабилно сътрудничество между страните по ACTA в подкрепа на усилията им по прилагане и за установяването на най-добри практики за ефективно правоприлагане в областта на ПИС.

2. Въпреки че ACTA не внася изменения в достиженията на правото на ЕС, тъй като законодателството на ЕС вече е в значително по-напреднала фаза на развитие в сравнение със съществуващите международни стандарти, то ще въведе нов международен стандарт, който надгражда Споразумението ТРИПС на Световната търговска организация (прието през 1994 г.). По този начин то ще донесе ползи за износителите от ЕС, които са носители на интелектуални права и работят на световния пазар, които понастоящем понасят щети от систематични и широкомащабни нарушения в чужбина на притежаваните от тях авторски права, права върху търговски марки, патенти, дизайн и географски означения.

3. В същото време ACTA представлява едно балансирано споразумение, тъй като то изцяло зачита правата на гражданите и взема предвид опасенията на по-значителните заинтересовани страни като потребители, интернет доставчици и партньори от развиващите се страни.

4. След като на 14 април 2008 г. Съветът прие насоките за преговори, самите преговори започнаха на 3 юни 2008 г. Споразумението беше сключено на 15 ноември 2010 г., а текстът беше парафиран на 25 ноември, след провеждането на 11 кръга преговори.

5. Държавите-членки на ЕС бяха информирани устно и писмено за преговорите чрез комитета „Търговска политика“ на Съвета. Ротационното председателство на ЕС проведе преговорите по въпроси от областта на наказателното правоприлагане въз основа на позиции, договорени и приети единодушно от Съвета в рамките на Корепер. Европейският парламент също беше редовно уведомяван за напредъка посредством неговия комитет по международна търговия (INTA) и от комисаря Де Гухт по време на дебатите в рамките на три пленарни заседания през 2010 г. На 24 ноември 2010 г. Европейският парламент прие резолюция в подкрепа на ACTA.

6. ACTA съдържа редица разпоредби в областта на наказателното правоприлагане, които попадат в обхвата на член 83, параграф 2 от ДФЕС. Тези части от споразумението, за разлика от частите, попадащи в обхвата на член 207, принадлежат към сферата на споделена компетентност (член 2, параграф 2 от ДФЕС). Когато даден въпрос е от сферата на споделена компетентност, и Европейският съюз, и държавите-членки могат да упражняват законодателна власт и да приемат правнообвързващи актове. Що се отнася до сключването на ACTA, Комисията реши да не предлага Европейският съюз да упражни потенциалната си компетентност в областта на наказателното правоприлагане съгласно член 83, параграф 2 от ДФЕС. Комисията счита това за целесъобразно, тъй като тя никога не е възнамерявала, що се отнася до преговорите за ACTA, да изменя достиженията на правото на ЕС или да хармонизира законодателството на ЕС по отношение на наказателното правоприлагане в областта на правата върху интелектуална собственост . Поради това Комисията предлага ACTA да бъде подписано и сключено едновременно от ЕС и всички негови държави-членки.

7. Становището на Комисията по отношение на ACTA и член 83, параграф 2 от ДФЕС не засяга становището на Комисията относно бъдещото упражняване от страна на ЕС на споделената компетентност, предвидена в член 83, параграф 2 от ДФЕС, във връзка с други инициативи.

2011/0167 (NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за сключване на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Конфедерация Швейцария, Кралство Мароко, Мексиканските съединени щати, Нова Зеландия, Република Корея, Република Сингапур, Съединените американски щати и Япония

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 4, първа алинея, във връзка с член 218, параграф 6, буква a), подточка v) от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент[1],

като има предвид, че:

1. На 14 април 2008 г. Съветът упълномощи Комисията да проведе преговори за многостранно търговско споразумение за борба с фалшифицирането от името на Европейския съюз и неговите държави-членки.

2. Преговорите бяха приключени и на 25 ноември 2010 г. беше парафирано Търговско споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Конфедерация Швейцария, Кралство Мароко, Мексиканските съединени щати, Нова Зеландия, Република Корея, Република Сингапур, Съединените американски щати и Япония.

3. В съответствие с Решение № …/2010/ЕС на Съвета от …[2] споразумението беше подписано от името на ЕС на ….

4. Споразумението следва да бъде одобрено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

С настоящото се одобрява от името на ЕС Търговско то споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Конфедерация Швейцария, Кралство Мароко, Мексиканските съединени щати, Нова Зеландия, Република Корея, Република Сингапур, Съединените американски щати и Япония[3].

Текстът на споразумението, което се сключва, е приложен към настоящото решение.

Член 2

Председателят на Съвета посочва лицето, оправомощено да действа от името на Европейския съюз, което депозира инструмента за одобрение на споразумението, с цел да се изрази одобрението на Европейския съюз да бъде обвързан със споразумението.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на неговото приемане. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз .

Датата на влизане в сила на споразумението се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета

Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Търговско споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Конфедерация Швейцария, Кралство Мароко, Мексиканските съединени щати, Нова Зеландия, Република Корея, Република Сингапур, Съединените американски щати и Япония

Страните по настоящото споразумение,

Като отчитат, че ефективното прилагане на правата върху интелектуалната собственост е от основно значение за поддържането на икономическия растеж във всички сектори на промишлеността и на световно равнище;

като отчитат също така, че разпространението на фалшифицирани и пиратски стоки, както и на услуги, с които се разпространява материал с нарушени авторски права, вреди на законната търговия и на устойчивото развитие на световната икономика, причинява значителни финансови загуби на носителите на правата и за предприятията, извършващи своята дейност в рамките на закона, като в някои случаи става източник на приходи за организираната престъпност и създава други рискове за обществеността;

като желаят да се борят срещу подобно разпространение посредством засилено международно сътрудничество и по-ефективно международно правоприлагане;

като целят осигуряването на ефективни и подходящи средства, допълващи споразумението ТРИПС, за прилагане на правата върху интелектуалната собственост, като се вземат предвид различията в съответните им законодателни системи и практики;

като желаят да гарантират, че мерките и процедурите за прилагане на правата върху интелектуалната собственост няма да се превърнат в препятствия пред законната търговия;

като желаят да се борят срещу проблема с нарушаването на правата върху интелектуалната собственост, включително с нарушенията, извършвани в цифрова среда, по-специално по отношение на авторските и сродните им права, по начин, който да гарантира равновесие между правата и интересите на съответните носители на права, доставчици на услуги и потребители;

като желаят да насърчават сътрудничеството между различните доставчици на услуги и носители на права, с цел борба срещу нарушенията, извършвани в цифрова среда;

като желаят настоящото споразумение да действа по взаимно допълващ начин с работата и сътрудничеството в областта на международното правоприлагане, осъществявани в рамките на съответните международните организации;

като признават принципите, определени в Декларацията от Доха относно споразумението ТРИПС и общественото здраве , приета на 14 ноември 2001 г. на четвъртата конференция на министрите на държавите от СТО;

С настоящото се споразумяха за следното:

Глава I: Уводни разпоредби и общи определения

Раздел 1: Уводни разпоредби

Член 1: Връзка с други споразумения

Нищо в настоящото споразумение не представлява дерогация от задълженията на която и да е от страните по отношение на друга страна, поети по силата на съществуващите споразумения, включително споразумението ТРИПС.

Член 2: Естество и обхват на задълженията

1. Страните по споразумението следва да приведат в действие разпоредбите на настоящото споразумение. Всяка от страните може да въведе във вътрешното си законодателство по-широкообхватни норми за правоприлагане в областта на правата върху интелектуалната собственост от изискваните съгласно настоящото споразумение, при условие че това не е в противоречие с разпоредбите на настоящото споразумение. Всяка страна е свободна да определи подходящия метод за прилагане на разпоредбите на настоящото споразумение в собствената си законодателна система и практика.

2. Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не създава задължения по отношение на разпределянето на ресурсите между прилагането на правата върху интелектуалната собственост и прилагането на законите по принцип.

3. Целите и принципите, определени в част I от споразумението ТРИПС, и по-специално членове 7 и 8, се прилагат mutatis mutandis и към настоящото споразумение.

Член 3: Връзка със стандартите относно достъпа до права върху интелектуална собственост и техния обхват

1. Настоящото споразумение не накърнява разпоредбите в законодателството на страните по него, уреждащи достъпа, придобиването, обхвата и запазването на правата върху интелектуалната собственост.

2. Настоящото споразумение не създава никакви задължения за която и да е от страните за прилагане на мерки в случаите, в които дадено право върху интелектуалната собственост не е защитено съгласно нейните законови и подзаконови актове.

Член 4: Неприкосновеност на личния живот и разгласяване на информация

1. Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не изисква от която и да е от страните да разгласява:

а) информация, чието разгласяване би било в противоречие със законодателството ѝ, включително със законодателството за защита на правото на неприкосновеност на личния живот, или с международни споразумения, по които тя е страна;

б) поверителна информация, чието разгласяване би попречило на правоприлагането или по друг начин би било в противоречие с обществения интерес; или

в) поверителна информация, чието разгласяване би накърнило законните търговски интереси на конкретни държавни или частни предприятия.

2. Когато дадена страна предоставя в писмена форма информация в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение, страната, получила информацията, следва, в съответствие със собственото си законодателство и практика, да се въздържа да разгласява или да използва информацията за цели, различни от тези, за които е предоставена информацията, освен с предварителното съгласие на страната, която предоставя информацията.

Раздел 2: Общи определения

Член 5: Общи определения

За целите на настоящото споразумение, освен ако не е предвидено друго:

а) „ ACTA “ означава Търговско споразумение за борба с фалшифицирането;

б) „ Комитетът “ означава комитетът по ACTA, създаден съгласно глава V (Институционална уредба);

в) „компетентни органи “ включва съответните съдебни, административни или правоприлагащи органи съгласно законодателството на която и да е от страните;

г) „стоки с фалшифицирани търговски марки “ означава всякакви стоки, включително опаковки, носещи без разрешение търговска марка, идентична с валидно регистрирана търговска марка във връзка с тези стоки, или която не може да бъде разграничена по основните си характеристики от подобна търговска марка, и която следователно нарушава правата на притежателя на въпросната търговска марка съгласно законите на държавата, в която се вземат предвид процедурите, изложени в глава II (Законодателна рамка за правоприлагане на правата върху интелектуалната собственост);

д) понятието „ държава “ следва да се разбира като носещо идентичен на посочения в Обяснителните бележки към споразумението за СТО смисъл;

е) „ митнически транзит “ означава митническата процедура, по която стоки се транспортират под митнически контрол от едно митническо учреждение в друго;

ж) „дни “ означава календарни дни;

з) „интелектуална собственост “ се отнася до всички категории интелектуална собственост, които са предмет на раздели от 1 до 7 на част II от споразумението ТРИПС;

и) „ транзитно преминаващи стоки “ означава стоки, които са в режим на митнически транзит или претоварване ;

й) „лице “ означава всяко физическо или юридическо лице;

к) „стоки, чието авторско право е било обект на пиратство “ означава всички стоки, които са копия, направени без съгласието на носителя на правото или лицето, надлежно упълномощено от носителя на правото в държавата на производство, и които се произвеждат пряко или косвено от определен артикул, при което изготвянето на това копие би представлявало нарушение на авторско право или на свързано с него право според законите на държавата, в която се вземат предвид процедурите, описани в глава II (Законодателна рамка за правоприлагане на правата върху интелектуалната собственост);

л) „ носител на правата “ включва федерации или асоциации, които имат необходимия правен статут, за да предявяват права върху интелектуална собственост;

м) „територия “, по смисъла на раздел 3 (Гранични мерки) или глава II (Законодателна рамка за правоприлагане на правата върху интелектуалната собственост), означава митническата територия и всички свободни зони[4] на дадена страна;

н) „ претоварване “ означава митническата процедура, при която стоки се прехвърлят под митнически контрол от транспортното средство на внос към транспортното средство на износ в района на едно митническо учреждение, което е едновременно учреждението на внос и на износ;

о) „Споразумението ТРИПС “ означава „Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост“, включено като приложение 1В към Споразумението за СТО;

п) „СТО “ означава Световната търговска организация; и

р) „Споразумението за СТО “ означава споразумението от Маракеш, подписано на 15 април 1994 г., с което е създадена Световната търговска организация.

Глава II: Законодателна рамка за правоприлагане на правата върху интелектуалната собственост

Раздел 1: Общи задължения

Член 6: Общи задължения във връзка с правоприлагането

1. Всяка от страните осигурява въвеждането на процедури по правоприлагане във вътрешното си законодателство, които да позволяват ефективни действия срещу всякакво нарушение на правата върху интелектуалната собственост, обхванати от настоящото споразумение, включително и на бързи корективни мерки за предотвратяване на нарушения, както и на корективни мерки за възпиране на всяко последващо нарушение. Тези процедури се прилагат по такъв начин, че да се избегне създаването на препятствия пред законната търговия и да се осигурят предпазни механизми срещу злоупотребата с тях.

2. Процедурите, приети, поддържани или прилагани в изпълнение на разпоредбите на настоящата глава, следва да бъдат справедливи и безпристрастни и да гарантират подходяща закрила на правата на всички участници в тях. Те не следва да са ненужно сложни или скъпо струващи, или да водят до неразумни ограничения във времето или неоправдани забавяния.

3. При прилагането на разпоредбите на настоящата глава всяка от страните следва да взема предвид необходимостта от пропорционалност между сериозността на нарушението, интересите на трети страни и приложимите мерки, корективни мерки и санкции.

4. Никоя от разпоредбите на настоящата глава не следва да се разглежда като изискваща от която и да е от страните да ангажира отговорността на свои длъжностни лица за действия, предприети в изпълнение на техните служебни задължения.

Раздел 2: Прилагане на нормите на гражданското право[5]

Член 7: Достъп до гражданскоправни производства

1. Всяка от страните осигурява достъп за носителите на правата до гражданскоправни съдебни производства във връзка с прилагането на всички права върху интелектуална собственост, както е посочено в настоящия раздел.

2. Дотолкова, доколкото всяка гражданскоправна корективна мярка може да бъде разпоредена в резултат на административно производство по същество на дело, всяка от страните следва да гарантира, че подобни производства съответстват по същество на принципите, изложени в настоящия раздел.

Член 8: Съдебни нареждания

1. Всяка от страните следва да гарантира, че при гражданскоправните съдебни производства във връзка с прилагането на права върху интелектуална собственост нейните съдебни органи са оправомощени да разпоредят на дадена страна да преустанови нарушение и, inter alia , да разпоредят на тази страна или, когато е целесъобразно, на трета страна, който е под юрисдикцията на съответния съдебен орган, да попречи на влизането в търговските канали на стоки, нарушаващи права върху интелектуална собственост.

2. Независимо от другите разпоредби на настоящия раздел страните могат да ограничат наличните корективни мерки от използване от страна на правителства или трети страни, оправомощени от тях, без разрешение от носителя на права, до заплащането на възнаграждение, при условие че страната спазва разпоредбите на част II от споразумението ТРИПС, отнасящи се конкретно до подобно използване. В останалите случаи се прилагат корективни мерки съгласно настоящия раздел, а там, където тези средства не съответстват на законодателството на дадена страна, следва да има установителни съдебни решения и съответни компенсации.

Член 9: Щети

1. Всяка от страните следва да предвиди възможността при гражданскоправни съдебни производства във връзка с прилагането на права върху интелектуална собственост нейните съдебни органи да бъдат оправомощени да разпоредят нарушителят, който съзнателно или имайки достатъчно основания да знае за това, е извършил действие, с което са нарушени права, да заплати на носителя на правото щетите в размер, компенсиращ щетата, понесена от носителя на правото в резултат на нарушението. При определяне размера на щетите, понесени вследствие на дадено нарушение на права върху интелектуална собственост, съдебните органи на дадена страна следва да бъдат оправомощени inter alia да разглеждат всякакви законови мерки за компенсации, за които носителят на правата претендира, като те могат да включват пропуснати за пропуснати ползи, възстановяване на стойността на търгуваните в нарушение стоки или услуги, измерена по пазарни цени, или по препоръчителната продажна цена на дребно.

2. Най-малко в случаите на нарушение на авторски или сродните им права и фалшифициране на търговска марка всяка от страните следва да предвиди при гражданскоправни съдебни производства нейните съдебни органи да са оправомощени да разпоредят нарушителят да заплати на носителя на правата получените от нарушителя ползи, дължащи се нарушението. Страните могат да допуснат по подразбиране, че размерът на ползите се равнява на размера на щетите, упоменати в параграф 1.

3. Поне по отношение на нарушенията на авторски или сродните им права, защитаващи творби, звукозаписи и изпълнения, и в случаите на фалшифициране на търговски марки всяка от страните следва също така да създаде или да поддържа система, в която са предвидени един или няколко от следните елементи:

а) предварително установени щети; или

б) презумпции[6] за определяне на размер на щетите, достатъчен за компенсиране на носителя на правата за понесените вследствие на нарушението щети; или

в) поне за случаите на нарушени авторски права — допълнителни щети.

4. Когато дадена страна предвижда корективната мярка, посочена в параграф 3, буква а), или презумпциите, посочени в параграф 3, буква б), тя следва да гарантира, че или нейните съдебни органи, или носителят на правата имат правото да изберат посочената корективна мярка или посочените презумпции като алтернатива на корективните мерки, упоменати в параграфи 1 и 2.

5. Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните съдебни органи да са оправомощени да разпоредят, когато е целесъобразно, при приключването на гражданскоправно съдебно производство във връзка поне с нарушение на авторско или сродните му права или с търговски марки, загубилата спора страна да заплати на спечелилата страна съдебните разходи или такси и съответните адвокатски хонорари, или всякакви други разходи съгласно предвиденото в законодателството на въпросната страна.

Член 10: Други корективни мерки

1. Поне по отношение на стоките, чието авторско право е било обект на пиратство, и стоките с фалшифицирани търговски марки всяка от страните следва да предвиди възможността при гражданскоправно съдебно производство по искане на носителя на правата неговите съдебни органи да бъдат оправомощени да разпоредят унищожаването на такива стоки в нарушение, освен при изключителни обстоятелства, без предоставяне на каквато и да било компенсация.

2. Също така всяка от страните следва да гарантира, че нейните съдебни органи разполагат с правомощия да разпоредят материалите и инструментите, преобладаващо използвани за производството или създаването на стоките в нарушение, да бъдат унищожени или изведени извън търговските канали, без неоснователно отлагане и без каквато и да било компенсация, по начин, свеждащ до минимум риска от по-нататъшни нарушения.

3. Дадена страна може да предвиди корективните мерки, описани в настоящия член, да бъдат изпълнени за сметка на нарушителя.

Член 11: Информация във връзка с нарушения

Без да се накърняват законодателните разпоредби на страните относно предоставянето на привилегии, защитата на поверителността на източниците на информация или обработката на лични данни, всяка страна следва да предвиди възможността при своите гражданскоправни съдебни производства във връзка с прилагането на права върху интелектуална собственост нейните съдебни органи да бъдат оправомощени, при обосновано искане от страна на носителя на правата, да разпоредят нарушителят или предполагаемият нарушител да предостави на носителя на правата или на съдебните органи, поне за целите на събирането на доказателствен материал, информацията от значение, съгласно предвиденото в нейните приложими законови и подзаконови актове, намираща се в притежанието или под контрола на нарушителя или предполагаемия нарушител. Тя може да включва информация относно всяко лице, замесено в който и да е аспект на нарушението или предполагаемото нарушение и относно средствата за производство или каналите за разпространение на създадените в нарушение или в предполагаемо нарушение стоки или услуги, включително идентифицирането на трети лица, за които се твърди, че са замесени в производството и разпространението на такива стоки или услуги, и относно техните канали за разпространение.

Член 12: Временни мерки

1. Всяка от страните следва да предвиди нейните съдебни органи да бъдат оправомощени да разпореждат прилагането на незабавни и ефективни временни мерки:

а) срещу страна или, когато е целесъобразно, трета страна, попадаща под юрисдикцията на съответния съдебен орган, за предотвратяване извършването на нарушение по отношение на право върху интелектуалната собственост и по-специално с цел възпрепятстване на влизането в търговските канали на стоки, нарушаващи права върху интелектуална собственост.

б) за запазване на съответните доказателства относно предполагаемото нарушение.

2. Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните съдебни органи да бъдат оправомощени по целесъобразност да приемат временни мерки inaudita altera parte , и по-специално когато всяко забавяне би нанесло непоправима щета на носителя на правата или когато е налице очевиден риск да бъдат унищожени доказателства. В производствата, провеждани inaudita altera parte, всяка от страните предоставя на своите съдебни органи правомощия да действат незабавно в случаите на искания за налагане на временни мерки и да вземат решения без неоснователно забавяне.

3. Поне по отношение на случаите на нарушение на авторски и сродните им права и фалшифициране на търговски марки всяка от страните следва да предвиди възможността при гражданскоправно съдебно производство нейните съдебни органи да бъдат оправомощени да разпоредят изземване или друг вид задържане на съмнителните стоки, както и на материалите и инструментите от значение за извършването на нарушение и, поне за случаите на фалшифициране на търговски марки — на оригиналите или копия на документните доказателства, свързани с нарушението.

4. Всяка от страните следва да предвиди нейните съдебни органи да бъдат оправомощени да изискат от заявителя във връзка с временните мерки да предостави всички приемливи налични доказателства, с цел да получат достатъчно уверения, че правото на заявителя е нарушено или че подобно нарушение непосредствено предстои, както и да разпоредят на заявителя да осигури обезпечение или еквивалентна гаранция, достатъчни да защитят ответника и да предотвратят злоупотреба. Подобно обезпечение или еквивалентна гаранция не следва излишно да препятстват използването на процедури за въвеждане на такива временни мерки.

5. Когато временните мерки бъдат отменени или когато изгубят юридическата си сила поради някакво действие или пропуск от страна на заявителя, или когато впоследствие се установи, че не е имало нарушение на права върху интелектуална собственост, съдебните власти следва да бъдат оправомощени да разпоредят на заявителя, по искане на ответника, да осигури съответна компенсация за ответника на евентуалната щета, причинена от тези мерки.

Раздел 3: Гранични мерки[7], [8]

Член 13: Обхват на граничните мерки[9]

По целесъобразност, в съответствие с нейната вътрешна система за защита на правата върху интелектуалната собственост и без да се засягат изискванията на споразумението ТРИПС, когато дадена страна осигурява ефективно прилагане на правата върху интелектуалната собственост по границите, тя следва да се стреми да не допуска неоснователна дискриминация между различните права върху интелектуална собственост и да избягва създаването на препятствия пред законната търговия.

Член 14: Малки пратки и личен багаж

1. Всяка от страните включва в обхвата на приложение на настоящия раздел стоките с търговски характер, изпращани в малки пратки.

2. Дадена страна може да изключи от обхвата на приложение на настоящия раздел малки количества стоки с нетърговски характер, съдържащи се в личния багаж на пътниците.

Член 15: Предоставяне на информация от носителя на правата

Всяка от страните следва да разреши на своите компетентни органи да поискат от носителя на правата да предостави информация от значение, за да помогне на компетентните органи при налагането на граничните мерки, посочени в настоящия раздел. Дадена страна може също така да разреши на носителя на правата да предостави информация от значение на нейните компетентни органи.

Член 16: Гранични мерки

1. Всяка от страните следва да приеме или поддържа процедури във връзка с вноса и износа на пратки, съгласно които:

а) нейните митнически органи да могат да действат по своя инициатива за да спрат временно освобождаването на съмнителни стоки; и

б) когато е целесъобразно, даден носител на права да може да поиска от нейните компетентни органи да спрат временно освобождаването на съмнителни стоки.

2. Всяка страна може да приема или поддържа процедури по отношение на съмнителни стоки, които са транзитно преминаващи или са в други ситуации, когато стоките се намират под митнически контрол, при който:

а) нейните митнически органи да могат да действат по своя инициатива за да спрат временно освобождаването или за задържане на съмнителни стоки; и

б) когато е целесъобразно, даден носител на права да може да поиска от нейните компетентни органи да спрат временно освобождаването или да задържат съмнителни стоки.

Член 17: Заявление от страна на носителя на правата

1. Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните компетентни органи да изискват от всеки носител на права, който поиска прилагането на процедурите съгласно член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), да предостави убедителни доказателства на компетентните власти за това, че според законодателството на страната, предвидила процедурите, е налице prima facie нарушение на неговото право върху интелектуалната собственост, както и да предостави достатъчно информация, с която би могло основателно да се очаква носителят на правото да разполага, за да могат съмнителните стоки да бъдат лесно разпознати от компетентните органи. Изискването за предоставяне на достатъчно информация не следва излишно да препятства използването на процедурите, описани в член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б).

2. Всяка от страните следва да предвиди възможността за подаване на заявления за временно спиране на освобождаването или за задържане на съмнителни стоки[10], намиращи се под митнически контрол на нейната територия. Дадена страна може да предвиди подобни заявления да се прилагат по отношение на повече на брой пратки. Дадена страна може да предвиди възможността по искане на носителя на правата заявлението за временно спиране на освобождаването или за задържане на съмнителни стоки да може да се прилага по отношение на избрани входни и изходни точки, намиращи се под митнически контрол.

3. Всяка от страните следва да гарантира, че нейните компетентни органи уведомяват заявителя в рамките на приемлив срок дали са приели заявлението му. В случай че компетентните органи са приели заявлението, те също така уведомяват заявителя относно срока на валидност на заявлението.

4. Дадена страна може да предвиди възможността в случаите, в които заявителят се е възползвал неправомерно от процедурите, описани в член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), или в случаите, в които е налице основателна причина, нейните компетентни органи да разполагат с правомощия да отхвърлят, да спрат временно дадено заявление или да го обявят за недействително.

Член 18: Обезпечение или еквивалентна гаранция

Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните компетентни органи да разполагат с правомощия да изискват от всеки носител на права, който поиска прилагането на процедурите, описани в член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), да предостави адекватно обезпечение или еквивалентна гаранция, достатъчни за да бъдат защитени ответникът и компетентните органи и да се предотвратят злоупотребите. Всяка от страните следва да предвиди, че подобно обезпечение или еквивалентна гаранция не следва излишно да препятстват използването на описаните процедури. Дадена страна може да предвиди възможността обезпечението да е под формата на депозит, предназначен да предпази ответника от евентуални загуби или щети, дължащи се на спиране освобождаването или на задържане на стоките в случай, че компетентните органи установят, че стоките не са в нарушение. Дадена страна може само при изключителни обстоятелства или въз основа на съдебно решение да разреши на ответника да придобие собственост върху съмнителни стоки посредством внасяне на гаранция или друго обезпечение.

Член 19: Определяне на наличието на нарушение

Всяка от страните следва да приеме или поддържа процедури, съгласно които нейните компетентни органи да могат да определят в рамките на разумен срок след започване на процедурите, описани в член 16 („Гранични мерки“), дали съмнителните стоки нарушават права върху интелектуална собственост.

Член 20: Корективни мерки

1. Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните компетентни органи да бъдат оправомощени да разпореждат унищожаването на стоки вследствие установяване съгласно член 19 („Установяване на нарушение“) на това, че стоките са в нарушение. В случаите, в които такива стоки не бъдат унищожени, всяка от страните следва да гарантира, че, освен при изключителни обстоятелства, тези стоки се извеждат извън търговските канали, така че да се предотврати нанасянето на щети на носителя на правата.

2. По отношение на стоките с фалшифицирани търговски марки не трябва да се счита за достатъчно само да се отстрани незаконно поставената търговска марка, освен в изключителни случаи, за да се разреши пускането на стоките по търговските канали.

3. Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните компетентни органи да могат да налагат административни наказателни мерки въз основа на установяване съгласно член 19 („Установяване на нарушение“) на това, че стоките са в нарушение.

Член 21: Такси

Всяка от страните следва да предвиди, че никоя от таксите за подаване на заявление, за съхранение или за унищожаване, които трябва да бъдат събирани от компетентните ѝ органи във връзка с описаните в настоящия раздел процедури, не следва излишно да препятства прилагането на посочените процедури

Член 22: Разгласяване на информация

Без да се засягат законодателните разпоредби на страните във връзка с неприкосновеността на личния живот и поверителността на информацията:

а) дадена страна може да оправомощи своите компетентни органи да предоставят на носителя на права информация за конкретни пратки със стоки, включително описание и количество на стоките, с цел да им бъде оказано съдействие в откриването на стоки в нарушение;

б) дадена страна може да оправомощи своите компетентни органи да предоставят на носителя на права информация за стоки, която включва следното, като това изброяване не е изчерпателно: описание и количество на стоките, име и адрес на изпращача, вносителя, износителя или получателя, и, ако са известни, държава на произход на стоките и име и адрес на производителя на стоките, с цел да им бъде оказано съдействие за установяването съгласно член 19 („Установяване на нарушение“);

в) освен ако не е предоставила на компетентните си органи правомощията, описани в буква б), поне в случаите на вносни стоки, в които нейните компетентни органи са иззели съмнителните стоки или са извършили установяване съгласно член 19 („Установяване на нарушение“), че стоките са в нарушение, дадена страна следва да оправомощи своите компетентни органи да предоставят на носителя на права, в срок от тридесет дни[11] от изземването или установяването, информация за тези стоки, която включва следното, като това изброяване не е изчерпателно: описание и количество на стоките, име и адрес на изпращача, вносителя, износителя или получателя, и, ако са известни, държава на произход на стоките и име и адрес на производителя на стоките.

Раздел 4: Прилагане на нормите на наказателното право

Член 23: Престъпни деяния

1. Всяка от страните предвижда разпоредби за наказателни производства и санкции, които да се прилагат поне в случаите на умишлено фалшифициране на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права в търговски мащаби[12]. По смисъла на настоящия раздел дейностите, развивани в търговски мащаб, включват поне извършването на търговска дейност с цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска изгода.

2. Всяка от страните предвижда разпоредби за наказателни производства и санкции, които да бъдат прилагани в случаите на умишлен внос[13] и местна употреба в търговията или в търговски мащаб на етикети или опаковки[14]:

а) на които е поставена без разрешение търговска марка, която е идентична с или не може да бъде различена от търговска марка, регистрирана на нейна територия; и

б) които са предназначени за използване в търговията със стоки или във връзка с услуги, които са идентични със стоки или услуги, за които е регистрирана такава търговска марка.

3. Дадена страна може да предвиди наказателни производства и санкции за случаите, в които това е целесъобразно, във връзка с неразрешеното копиране на кинематографски произведения при прожектиране в зала за представяне на филми, която по принцип е публично достъпна.

4. Страна, която е предвидила наказателни производства и санкции за деянията, посочени в настоящия член, следва да гарантира наличието на средства за подвеждане под наказателна отговорност за съучастничество и подбудителство в законодателството си.

5. Всяка от страните следва да приеме такива мерки по целесъобразност, в съответствие с нейните законодателни принципи, с цел установяване на отговорността, която може да е наказателна, на юридически лица за деянията, посочени в настоящия член, за които страната е предвидила наказателни производства и санкции. Такава отговорност не засяга наказателната отговорност на физическите лица, които са извършили престъпните деяния.

Член 24: Санкции

За деянията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2 и 4, всяка от страните следва да предвиди санкции, които включват лишаване от свобода и/или парични глоби[15], достатъчно големи, за да послужат като възпиращо средство за извършването на бъдещи нарушения, в съответствие с размера на санкциите, прилагани за престъпления със сходна тежест.

Член 25: Изземване, конфискуване и унищожаване

1. За деянията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена страна е предвидила наказателни производства и санкции, съответната страна следва да предвиди нейните компетентни органи да имат правомощието да разпоредят изземване на стоки с предполагаемо фалшифицирана търговска марка или на стоки, чието авторско право е било обект на пиратство, свързаните с това материали и средства, използвани при извършването на предполагаемото деяние, документални доказателства, свързани с предполагаемото деяние, и активите, получени в резултат на действието, с което са нарушени права, или придобити пряко или косвено чрез него.

2. Когато дадена страна изисква идентифицирането на артикулите, които подлежат на изземване като условие за издаване на разпореждането, посочено в параграф 1, тази страна не следва да изисква артикулите да бъдат описани по-подробно от необходимото за идентифицирането им за целите на изземването.

3. За деянията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена страна е предвидила наказателни производства и санкции, съответната страна следва да предвиди нейните компетентни органи да имат правомощието да разпоредят конфискуването или унищожаването на всички стоки с фалшифицирана търговска марка или на стоките, чието авторско право е било обект на пиратство. В случаите, в които стоките с фалшифицирана търговска марка или стоките, чието авторско право е било обект на пиратство, не бъдат унищожени, компетентните органи следва да гарантират, че освен при изключителни обстоятелства, тези стоки се извеждат извън търговските канали, така че да се предотврати нанасянето на щети на носителя на правата. Всяка от страните следва да гарантира, че конфискуването или унищожаването на такива стоки се извършва, без нарушителят да получи компенсация от каквото и да било естество.

4. За престъпленията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена страна е предвидила наказателни производства и санкции, съответната страна следва да предвиди нейните компетентни органи да имат правомощието да разпоредят конфискуването или унищожаването на материалите и средствата, основно използвани при създаването на стоки с фалшифицирана търговска марка или стоки, чието авторско право е било обект на пиратство, и, поне в случаите на сериозни деяния, на всички активи, получени в резултат на действието, с което са нарушени права, или придобити пряко или косвено чрез него. Всяка от страните следва да гарантира, че конфискуването или унищожаването на такива материали, средства или активи се извършва, без нарушителят да получи компенсация от каквото и да било естество.

5. За деянията, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена страна е предвидила наказателни производства и санкции, съответната страна може да предвиди нейните съдебни органи да имат правомощия да разпоредят:

а) изземването на активи, чиято стойност съответства на тази на активите, получени в резултат на действието, с което предполагаемо са нарушени права, или придобити пряко или косвено чрез него; и

б) конфискуването на активи, чиято стойност съответства на тази на активите, получени в резултат на действието, с което са нарушени права, или придобити пряко или косвено чрез него.

Член 26: Прилагане на нормите на наказателното право ex officio

Всяка от страните следва да предвиди възможността в случаите, в които това е целесъобразно, нейните компетентни органи да могат да действат по собствена инициатива за започването на разследване или съдебно производство във връзка с престъпните деяния, посочени в член 23 („Престъпни деяния“), параграфи 1, 2, 3 и 4, за които дадена страна е предвидила наказателни производства и санкции.

Раздел 5: Правоприлагане на правата върху интелектуалната собственост в цифровата среда

Член 27: Прилагане в цифровата среда

1. Всяка от страните осигурява наличието на процесуални норми в своето законодателство, съгласно предвиденото в раздели 2 („Прилагане на нормите на гражданското право“) и 4 („Прилагане на нормите на наказателното право“), които да позволяват ефективни действия срещу всякакво нарушение на права върху интелектуална собственост в цифровата среда, включително и на неотложни корективни мерки за предотвратяване на нарушения, както и на корективни мерки за възпиране на всяко последващо нарушение.

2. В допълнение към разпоредбите на параграф 1, процесуалните норми на всяка страна се прилагат по отношение на нарушения на авторски или сродни на тях права, извършени посредством цифровите мрежи, което може да включва и незаконната употреба на средства за масово разпространение за целите на нарушението. Тези процесуални норми се прилагат по такъв начин, че да се избегне създаването на препятствия пред законната дейност, включително и за електронната търговия и, в съответствие със законодателството на съответната страна, да се спомогне за защитата на основни принципи като свобода на изразяване, право на справедлив процес и неприкосновеност на личния живот[16].

3. Всяка от страните следва да се стреми да насърчава усилията за сътрудничество в рамките на бизнес общността, с цел ефективна борба с нарушенията по отношение на търговските марки и авторските или сродните на тях права, при същевременно запазване на законната конкуренция и, в съответствие със законодателството на съответната страна, защита на фундаментални принципи като свобода на изразяване, право на справедлив процес и неприкосновеност на личния живот.

4. Дадена страна може, в съответствие със своите законови и подзаконови норми, да оправомощи компетентните си органи да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави незабавно на носителя на правата информация, достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение, когато носителят на правата е подал юридически обоснована искане, свързано с нарушение на права върху търговска марка или за нарушение на авторско или сродно право, и когато такава информация е необходима за целите на защитата или прилагането на тези права. Тези процесуални норми се прилагат по такъв начин, че да се избегне създаването на препятствия пред законната дейност, включително пред електронната търговия и, в съответствие със законодателството на съответната страна, да се спомогне за защитата на фундаментални принципи като свобода на изразяване, право на справедлив процес и неприкосновеност на личния живот.

5. Всяка от страните следва да осигури адекватна правна защита и ефективни правни корективни мерки за случаите на заобикаляне на ефективни технологични мерки[17], които се използват от автори, изпълнители или продуценти на звукозаписи във връзка с упражняването на правата им в техните творби, изпълнения или звукозаписи, и които ограничават действия по отношение на техните творби, изпълнения или звукозаписи, за които засегнатите автори, изпълнители или продуценти на звукозаписи не са предоставили разрешение или които не са разрешени от закона.

6. С цел да се осигури съответното ниво на правна защита и наличието на ефективните корективни мерки, посочени в параграф 5, всяка от страните следва да осигури защита най-малко срещу:

а) в степента, в която такава е предвидена от нейното законодателство:

i) непозволено заобикаляне на ефективна технологична мярка, извършено съзнателно или като има достатъчно основания да се знае за това; и

ii) публично разпространение посредством пускане на пазара на уред или продукт, включително компютърни програми, или на услуга, като средство за заобикаляне на ефективна технологична мярка; и

б) производството, вноса или разпространението на уред или продукт, включително компютърни програми, или предоставяне на услуга, който/която:

i) има за основно предназначение или е произведен(а) за целите на заобикаляне на ефективна технологична мярка; или

ii) има ограничено търговско значение извън целите за заобикаляне на ефективна технологична мярка[18].

7. С цел защита на представената в електронна форма информация за режима на правата[19] всяка от страните осигурява адекватна правна защита и ефективни правни корективни мерки срещу лица, за които е известно, че без разрешение извършват някое от следните действия, като знаят, или по отношение на гражданскоправните корективни мерки съществуват разумни основания да се счита, че знаят, че могат да предизвикат, позволят или подпомогнат осъществяването или прикриването на нарушение на авторски или сродни на тях права, а именно:

а) премахване или изменяне на представена в електронен вид информация за режима на правата;

б) разпространяване, осъществяване на внос с цел разпространение, излъчване в ефир, съобщаване или публично разпространение на копия от творби, изпълнения или звукозаписи, като знае, че представената в електронна форма информация за режима на правата е била премахната или изменена без разрешение.

8. Като предвижда адекватна правна закрила и ефективни правни корективни мерки съгласно разпоредбите на параграфи 5 и 7, дадена страна може да приеме или да поддържа подходящи ограничения или изключения от мерките за изпълнение на разпоредбите на параграфи 5, 6 и 7. Задълженията, въведени с параграфи 5, 6 и 7, не засягат правата, ограниченията, изключенията или забраните по отношение на нарушения на авторски или сродни на тях права съгласно законодателството на дадена страна.

Глава III: Практики по правоприлагане

Член 28: Експертен опит, информация и координация на местно равнище на правоприлагането

1. Всяка от страните следва да насърчава развиването на специализиран експертен опит в рамките на собствените си компетентни органи, отговорни за прилагането на правата върху интелектуалната собственост.

2. Всяка от страните следва да насърчава събирането и анализа на статистически данни и друга информация от значение относно нарушенията на права върху интелектуална собственост, както и набирането на информация относно най-добри практики за предотвратяване и борба с нарушенията.

3. Всяка от страните следва по целесъобразност да насърчава вътрешната координация и да спомага за осъществяването на съвместни дейности на своите компетентни органи, отговорни за прилагането на правата върху интелектуалната собственост.

4. Всяка от страните следва да се стреми да насърчава по целесъобразност създаването и поддържането на формални и неформални механизми като консултативни групи, посредством които нейните компетентни органи могат да се запознаят с гледната точка на носителите на правата и други съответни заинтересовани страни.

Член 29: Управление на риска по границите

1. С цел да се увеличи ефективността на прилагането на правата върху интелектуалната собственост при границите, компетентните органи на дадена страна могат:

а) да провеждат консултации със съответните заинтересовани страни и с компетентните органи на други страни, отговорни за прилагането на правата върху интелектуалната собственост, с цел набелязване и борба със значими рискове и насърчаване на действия за смекчаването им; както и

б) да споделят информация с компетентните органи на другите страни по отношение на прилагането на правата върху интелектуалната собственост по границите, включително споделяне на информация от значение за по-доброто идентифициране и набелязване за проверка на пратки, за които се предполага, че съдържат стоки в нарушение.

2. Когато дадена страна конфискува вносни стоки, които нарушават права върху интелектуална собственост, нейните компетентни органи могат да предоставят на страната на износ информацията, необходима за идентифициране на страните и стоките, участващи в износа на иззетите стоки. Компетентните органи на страната на износ могат да предприемат действия срещу тези страни и изпращаните в бъдеще пратки в съответствие със законодателството на въпросната страна.

Член 30: Прозрачност

С цел насърчаване на прозрачността при управлението на нейната система за прилагане на правата върху интелектуалната собственост, всяка от страните следва да приема съответни мерки в съответствие с нейните законодателство и политики за публикуването или предоставянето по друг начин на информация за обществeността относно:

а) наличните процедури съгласно нейното законодателство за прилагане на правата върху интелектуалната собственост, нейните компетентни органи, отговорни за това прилагане и звената за контакт, налични за оказване на съдействие;

б) съответните законови, подзаконови норми, окончателни съдебни решения и административни разпоредби с общо приложение, отнасящи се до прилагането на права върху интелектуална собственост; както и

в) нейните усилия за осигуряване на ефективна система за прилагане и защита на правата върху интелектуалната собственост.

Член 31: Обществена осведоменост

Всяка от страните насърчава по целесъобразност приемането на мерки за засилване на обществената осведоменост относно значимостта на зачитането на правата върху интелектуалната собственост и относно вредното въздействие на нарушаването на правата върху интелектуалната собственост.

Член 32: Съображения от екологично естество при унищожаването на стоки в нарушение

Унищожаването на стоки, нарушаващи права върху интелектуална собственост, се извършва в съответствие със законовите и подзаконови актове в областта на опазването на околната среда на страната, на чиято територия се извършва унищожаването.

Глава IV

Международно сътрудничество

Член 33: Международно сътрудничество

1. Всяка от страните признава, че международното сътрудничество е от първостепенно значение за ефективната защита на правата върху интелектуалната собственост и че то следва да бъде насърчавано без оглед на произхода на стоките в нарушение на права върху интелектуална собственост, на местонахождението или националността на носителя на правата.

2. С цел борба с нарушенията на права върху интелектуална собственост, по-специално фалшифицирането на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права, страните насърчават, когато това е целесъобразно, сътрудничеството между своите компетентни органи, отговорни за прилагането на правата върху интелектуалната собственост. Подобно сътрудничество може да включва сътрудничество по правоприлагане в областта на наказателното право и граничните мерки, попадащи в обхвата на настоящото споразумение.

3. Сътрудничеството по настоящата глава се провежда по начин, съвместим със съответните международни споразумения, и в съответствие със законите, политиките, разпределението на ресурсите и приоритетите по отношение на правоприлагането на всяка от страните.

Член 34: Споделяне на информация

Без да се засягат разпоредбите на член 29 (Управление на риска при границите), всяка от страните се ангажира да обменя с другите страни:

а) информация, която въпросната страна събира съгласно разпоредбите на глава III („Практики по правоприлагане“), включително статистически данни и информация за най-добри практики;

б) информация относно нейните законови и подзаконови мерки, свързани със защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост; както и

в) друга информация, по целесъобразност и съгласно взаимните договорености.

Член 35: Изграждане на капацитет и техническа помощ

1. Всяка от страните се ангажира да предоставя, при поискване и при взаимно договорени условия, помощ за изграждането на капацитет и техническа помощ за подобряване на правоприлагането в областта на интелектуалната собственост на други страни по настоящото споразумение и, когато е целесъобразно — на страните, които предстои да се присъединят към него. Изграждането на капацитет и техническата помощ могат да обхващат области като:

а) засилване на обществената осведоменост относно правата върху интелектуалната собственост ;

б) разработване и прилагане на вътрешно законодателство във връзка с прилагането на правата върху интелектуалната собственост;

в) обучение на длъжностни лица в областта на прилагането на правата върху интелектуалната собственост; както и

г) координирани дейности, провеждани на регионално и многостранно равнище.

2. Всяка от страните се ангажира да работи в тясно сътрудничество с другите страни и, когато е целесъобразно, с други партньори, които не са страни по настоящото споразумение, за целите на прилагането на разпоредбите на параграф 1.

3. Дадена страна може да изпълнява дейностите, описани в настоящия член, съвместно със съответните организации от частния сектор или международни организации. Всяка от страните се стреми да избягва ненужното припокриване на дейностите, описани в настоящия член, с други дейности по международно сътрудничество.

Глава V

Институционална уредба

Член 36: Комитет по ACTA

1. С настоящото страните по споразумението създават Комитет по ACTA. Всяка от страните е представена в Комитета.

2. Той е натоварен:

а) да извършва преглед на прилагането и на действието на настоящото споразумение;

б) да разглежда въпроси във връзка с развитието на настоящото споразумение;

в) да разглежда всички предложени изменения в настоящото споразумение в съответствие с член 42 („Изменения“);

г) да взема решения, в съответствие с параграф 2 от член 43 („Присъединяване“), за условията на присъединяване към настоящото споразумение на който и да е член на СТО; както и

д) да разглежда всякакви други въпроси, отнасящи се до прилагането и действието на настоящото споразумение.

3. Комитетът може да взема решения за:

а) създаването на ad hoc комитети или работни групи, които да подпомагат Комитета в изпълнението на неговите отговорности съгласно параграф 2 или да подпомагат страните, които предстои да се присъединят към споразумението, при поискване от тяхна страна в процеса на присъединяването им към настоящото споразумение в съответствие с член 43 („Присъединяване“);

б) искане на съвет от неправителствени лица или групи;

в) отправяне на препоръки във връзка с прилагането и действието на настоящото споразумение, включително посредством одобряване на ръководни насоки за най-добри практики в това отношение;

г) споделяне на информация и най-добри практики с трети страни относно намаляването на нарушенията по отношение на правата върху интелектуалната собственост, включително на техники за идентифициране и мониторинг на пиратството и фалшифицирането; както и

д) предприемане на други действия в изпълнение на неговите функции.

4. Всички решения на Комитета се вземат с консенсус, освен ако Комитетът с консенсус реши друго. Счита се, че Комитетът е взел решение по поставен пред него въпрос с консенсус, ако нито една от страните, присъстващи на заседанието, на което решението е взето официално, не направи формално възражение срещу предложеното решение. Работният език на Комитета е английски и документите, изготвяни в процеса на неговата работа, са на английски език.

5. Комитетът приема правила и процедури в разумен срок след влизане в сила на настоящото споразумение и приканва подписалите страни, които не са страни по настоящото споразумение, да участват в обсъжданията по тези правила и процедури в рамките на Комитета. Правилата и процедурите:

а) се отнасят до въпроси като председателството и домакинството на заседанията и изпълнението на организационни задачи от значение за настоящото споразумение и неговото действие; и

б) също така могат да се отнасят до въпроси като предоставянето на статут на наблюдател и всякакви други въпроси, които Комитетът счете за необходими за неговото добро функциониране.

6. Комитетът може да изменя правилата и процедурите.

7. Независимо от разпоредбите на параграф 4, през първите пет години след влизането в сила на настоящото споразумение, решенията на Комитета за приемане или изменяне на правилата и процедурите се вземат с консенсус на страните и подписалите страни, които не са страни по настоящото споразумение.

8. След изтичане на периода, посочен в параграф 7, Комитетът може да приема или изменя правилата и процедурите с консенсус на страните по настоящото споразумение.

9. Независимо от разпоредбите на параграф 8, Комитетът може да реши, че приемането или изменянето на конкретно правило или процедура изисква консенсус на страните и подписалите страни, които не са страни по настоящото споразумение.

10. Комитетът заседава най-малко веднъж годишно, освен ако самият той не реши друго. Първото заседание на Комитета се провежда в рамките на разумен срок след влизане в сила на настоящото споразумение.

11. За по-голяма яснота се приема, че Комитетът не следва да упражнява контрол или надзор върху правоприлагането на национално или международно равнище в областта на наказателното разследване на конкретни случаи на нарушаване на права върху интелектуална собственост.

12. Комитетът се стреми да избягва ненужното припокриване на неговите дейности с други усилия, полагани на международно равнище във връзка с прилагането на правата върху интелектуалната собственост.

Член 37: Звена за контакт

1. Всяка от страните определя звено за контакт, което да работи за улесняване на контактите между страните по всички въпроси от обхвата на настоящото споразумение.

2. По искане на друга страна, звеното за контакт на дадена страна може да посочи подходяща институция или длъжностно лице, до които може да бъде адресирано запитването на отправилата запитване страна, и което при необходимост може да окаже съдействие за улесняване на контактите между съответните институция или длъжностно лице и отправилата запитване страна.

Член 38: Консултации

1. Дадена страна може да поиска писмено провеждането на консултации с друга страна по всеки въпрос, отнасящ се до изпълнението на настоящото споразумение. Страната, до която е адресирана молбата, следва да се отнесе с внимание към искането, да предостави отговор и да осигури адекватна възможност за провеждане на консултации.

2. Консултациите, включително и конкретните позиции, заемани от страните участнички в консултациите, остават поверителни и не накърняват правата или позициите на която и да е от страните в което и да е друго производство, включително и в производства в рамките на Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове, съдържаща се в приложение 2 към Споразумението за СТО.

3. Страните участнички в консултациите могат по взаимно съгласие да уведомяват Комитета за резултата от проведените между тях съгласно настоящия член консултации.

Глава VI: Заключителни разпоредби

Член 39: Подписване

Настоящото споразумение остава открито за подписване от страна на участниците в преговорите за сключването му[20] и от страна на всеки друг член на СТО, за чието присъединяване участниците могат да се съгласят с консенсус, от 31 март 2011 г. до 31 март 2013 г.

Член 40: Влизане в сила

1. Настоящото споразумение влиза в сила тридесет дни след датата на депозиране на шестия инструмент за ратификация, приемане или одобрение от страна на тези от подписалите страни, които са депозирали съответните си инструменти за ратификация, приемане или одобрение.

2. Настоящото споразумение влиза в сила за всяка от подписалите го страни, депозирали своя инструмент за ратификация, приемане или одобрение, след депозирането на шестия инструмент за ратификация, приемане или одобрение, тридесет дни след датата на депозиране от страна на тази подписала страна на съответния ѝ инструмент за ратификация, приемане или одобрение.

Член 41: Оттегляне

Дадена страна може да се оттегли от настоящото споразумение посредством писмено нотифициране до депозитаря. Оттеглянето влиза в сила 180 дни след датата, на която депозитарят получи нотифицирането.

Член 42: Изменения

1. Дадена страна може да предложи на Комитета изменения в настоящото споразумение. Комитетът решава дали да представи предложеното изменение пред страните за ратификация, приемане или одобрение.

2. Всяко изменение влиза в сила деветдесет дни след датата, на която всички страни са депозирали съответните си инструменти за ратификация, приемане или одобрение пред депозитаря.

Член 43: Присъединяване

1. След изтичането на периода, предвиден в член 39 (Подписване), всеки член на СТО може да подаде заявление за присъединяване към настоящото споразумение.

2. Комитетът взема решение относно условията за присъединяването на всеки кандидат.

3. Споразумението влиза в сила за кандидата тридесет дни след датата на депозиране на акта за неговото присъединяване, въз основа на условията за присъединяване, посочени в параграф 2.

Член 44: Текстове на споразумението

Настоящото споразумение се подписва в един единствен екземпляр на английски, испански и френски език, като текстовете на всеки един от тези езици са еднакво автентични.

Член 45: Депозитар

Депозитар на настоящото споразумение е правителството на Япония.

[1] ОВ C , , стр. .

[2] ОВ: Моля, въведете номер и данни за публикуването на решението.

[3] ОВ: Моля, въведете в бележка под линия 1 данни за публикуването на споразумението.

[4] За по-голяма яснота страните признават, че „ свободна зона “ означава част от територията на дадена страна по споразумението, в която всяка внесена стока по принцип се смята, по отношение на вносните мита и такси, като намираща се вън от митническата територия.

[5] Страните могат да изключват патентите и защитата на неразгласената информация от обхвата на настоящия раздел.

[6] Презумпциите, упоменати в параграф 3, буква б), могат да включват презумпция, че размерът на щетите е равен на: i) количеството на стоките, които нарушават правото върху интелектуална собственост на носителя на въпросното право, което в действителност е било прехвърлено на трети лица, умножено по размера на ползата за единица стока, която би била продадена от носителя на правото в случай че не е имало нарушение; или ii) възнаграждение за права с разумен размер; или iii) фиксирана сума, изчислена най-малко въз основа на елементи като размера на възнагражденията за права или таксите, които биха били дължими, ако нарушителят е поискал разрешение да използва въпросното право на интелектуална собственост.

[7] Когато дадена страна е премахнала по същество всички мерки за контрол върху движението на стоките през границата ѝ с друга страна, с която тя образува част от митнически съюз, от нея не следва да се изисква да прилага разпоредбите на настоящия раздел по тази граница.

[8] Подразбира се, че не съществува задължение да се прилагат предвидените в настоящия раздел процедури по отношение на стоки, предлагани на пазара в друга държава от носителя на правото или с негово съгласие.

[9] Страните се споразумяват, че патентите и защитата на неразгласена информация не попадат в обхвата на настоящия раздел.

[10] Изискването за предвиждане на подобни заявления е свързано със задълженията за предвиждане на процедурите, посочени в член 16 („Гранични мерки“), параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б).

[11] По смисъла на настоящия член „дни“ означава „работни дни“.

[12] Всяка от страните следва да разглежда умишления внос или износ на стоки с фалшифицирани търговски марки или на стоки, чието авторско право е било обект на пиратство, в търговски мащаб като незаконна дейност, подлежаща на наказателни санкции съгласно настоящия член. Дадена страна може да изпълнява задълженията си във връзка с вноса или износа на стоки с фалшифицирани търговски марки или на стоки, чието авторско право е било обект на пиратство, като определи разпространението, продажбата или предлагането на такива стоки в търговски мащаб като незаконна дейност, подлежаща на наказателни санкции.

[13] Дадена страна може да изпълнява задълженията си във връзка с вноса на етикети или опаковки посредством въвеждането на мерки по отношение на разпространението.

[14] Дадена страна може да изпълнява задълженията си по настоящия параграф посредством въвеждането на наказателни производства и санкции, които да бъдат прилагани при опит за извършване на престъпление по отношение на търговска марка.

[15] Предполага се, че не съществува задължение за страните да предвиждат възможността за паралелно прилагане на лишаване от свобода и налагане на парични глоби.

[16] Например, без да се засяга законодателството на дадена страна, приемането или поддържането на режим, предвиждащ ограничения по отношение на подвеждането под отговорност или по отношение на наличните корективни мерки срещу доставчици на онлайн услуги, като същевременно се осигурява защита на законните интереси на носителите на права.

[17] По смисъла на настоящия член „ технологични мерки “ означава всяка технология, уред или компонент, който в нормалния ход на работата си е предназначен да предотврати или ограничи действия по отношение на произведения, изпълнения или звукозаписи, които не са разрешени от авторите, изпълнителите или продуцентите на звукозаписите, съгласно предвиденото в законодателството на съответната страна. Без да се засяга обхватът на авторското право или сродните му права, предвидени в законодателството на съответната страна, технологичните мерки се считат за ефективни, когато използването на защитените произведения, изпълнения или звукозаписи се контролира от авторите, изпълнителите или продуцентите на звукозаписите чрез прилагането на съответен контрол на достъпа или процес на защита като кодиране, смущаване (заглушаване) или на механизъм за контрол върху копирането, чрез който се постига целта за защита.

[18] При прилагането на параграфи 5 и 6 никоя от страните не следва да бъде задължавана да изисква устройството на даден продукт на битовата електроника, телекомуникационен или компютърен продукт, или устройството и подбора на части и компоненти за него, да са насочени към преодоляването на конкретна технологична мярка, ако продуктът по никакъв друг начин не нарушава приетите от нея мерки за прилагане на тези параграфи.

[19] По смисъла на настоящия член „ информация за режима на правата “ означава:

а) информация, която служи за идентифициране на творбата, изпълнението или звукозаписа; автора на творбата, изпълнителя на изпълнението или продуцента на звукозаписа; или носителя на права върху творбата, изпълнението или звукозаписа;

б) информация за условията на използване на творбата, изпълнението или звукозаписа; или

в) всякакви номера или кодове, представящи информацията, описана в букви а) и б) по-горе;когато някой от тези информационни елементи се прикрепва към копие на творба, изпълнение или звукозапис или се изобразява във връзка с представянето или публичното разпространение на дадена творба, изпълнение или звукозапис.

[20] Австралия, Република Австрия, Кралство Белгия, Република България, Кралство Дания, Република Естония, Европейският съюз, Нова Зеландия, Федерална република Германия, Република Гърция, Ирландия, Кралство Испания, Италианската република, Канада, Република Кипър, Република Корея, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Малта, Кралство Мароко, Мексиканските съединени щати, Кралство Нидерландия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Полша, Република Португалия, Румъния, Република Сингапур, Словашката република, Република Словения, Съединените американски щати, Република Унгария, Република Финландия, Френската република, Чешката република, Конфедерация Швейцария, Кралство Швеция и Япония.

Етикети: PIPA, SOPA, АСТА, национално предателство, фашизъм

0 Коментара | Виж всичко>>

ЕВРОКОД ДОЙДЕ !

януари 9th, 2012 by Д-р Сербезов in новини

НАРЕДБА № РД-02-20-19 ОТ 29 ДЕКЕМВРИ 2011 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА СТРОИТЕЛНИТЕ КОНСТРУКЦИИ НА СТРОЕЖИТЕ ЧРЕЗ ПРИЛАГАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА СИСТЕМА ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА СТРОИТЕЛНИ КОНСТРУКЦИИ

В сила от 06.01.2012 г.

Издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за проектиране на строителните конструкции на строежите (сгради и строителни съоръжения) чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции, която включва частите на БДС EN от 1990 до 1999, наричани за краткост „Еврокодове“, съгласно приложение № 1.

(2) Наредбата се прилага при проектиране и изпълнение на нови строежи, както и при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи строежи, при което се засяга конструкцията и/или се променят предназначението и натоварванията върху конструкцията.

Чл. 2. Проектирането по Еврокодовете се извършва в съответствие с изискванията на частите на БДС EN от 1990 до 1999 заедно с националните приложения и съответните национално определени параметри, които са неразделна част от наредбата.

Чл. 3. (1) Националните параметри са определени в национални приложения и са въведени като български стандарти от Българския институт за стандартизация (БИС) съгласно приложение № 2.

(2) Националните параметри се публикуват на електронните страници на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и БИС.

(3) С параметрите по ал. 1 се определят нивата на безопасност и изискванията за дълготрайност в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация на строежите според техните категории, определени в чл. 137 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Чл. 4. (1) Сградите и съоръженията се проектират в съответствие с групираните в пакети части на Еврокодовете в зависимост от вида на строителните конструкции.

(2) Бетонните и стоманобетонните конструкции се проектират в съответствие с БДС EN 1992, който включва:

1. пакет 2/1 – конструкции на сгради и строителни съоръжения, с изключение на мостове, силози и резервоари;

2. пакет 2/2 – мостове;

3. пакет 2/3 – силози и резервоари.

(3) Стоманените конструкции се проектират в съответствие с БДС EN 1993, който включва:

1. пакет 3/1 – конструкции на сгради и строителни съоръжения, с изключение на мостове, силози, резервоари и тръбопроводи, стоманени пилоти, подпорни конструкции на кранове, кули и мачти;

2. пакет 3/2 – мостове;

3. пакет 3/3 – силози, резервоари и тръбопроводи;

4. пакет 3/4 – стоманени пилоти;

5. пакет 3/5 – подпорни конструкции на кранове;

6. пакет 3/6 – кули и мачти.

(4) Комбинираните стомано-стоманобетонни конструкции се проектират в съответствие с БДС EN 1994, който включва:

1. пакет 4/1 – конструкции на сгради и строителни съоръжения, с изключение на мостове;

2. пакет 4/2 – мостове.

(5) Дървените конструкции се проектират в съответствие с БДС EN 1995, който включва:

1. пакет 5/1 – конструкции на сгради и строителни съоръжения, с изключение на мостове;

2. пакет 5/2 – мостове.

(6) Зиданите конструкции се проектират в съответствие с БДС EN 1996, който включва:

1. пакет 6/1 – конструкции на сгради и строителни съоръжения, с изключение на мостове;

2. пакет 6/2 – опростено проектиране.

(7) Алуминиевите конструкции се проектират в съответствие с БДС EN 1999, който включва:

1. пакет 9/1 – всичко без умора;

2. пакет 9/2 – с умора.

(8) Частите на Еврокодовете от БДС EN 1990, 1991, 1997 и 1998 не се определят като отделни пакети. Те са задължителни части от пакетите на Еврокодовете за проектиране на видовете конструкции по ал. 2 – 7.

Чл. 5. Съответствието на сградите и съоръженията или на части от тях със съществените (основните) изисквания за механично съпротивление, устойчивост и дълготрайност на строителните конструкции и на земната основа съгласно чл. 169, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за безопасност при пожар съгласно чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ и за безопасна експлоатация, свързана с устойчивостта на строителните конструкции, се осигурява чрез проектиране по съответните пакети от Еврокодове.

Чл. 6. При проектирането на строежите се предвиждат строителни продукти, с които се осигурява изпълнението на съществените изисквания към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 ЗУТ и които отговарят на хармонизираните технически спецификации по смисъла на Директива 89/106/ЕИО на Съвета относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите членки по отношение на строителните продукти, съответно Регламент № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета.

Чл. 7. Проектирането по частите на Еврокодовете се извършва, при положение че:

1. изборът на конструктивната система и проектирането на конструкцията се извършват от проектанти със съответната проектантска правоспособност;

2. оценяването на съответствието на част „Конструктивна“ се извършва от компетентните лица съгласно ЗУТ;

3. се използват цитираните в Еврокодовете стандарти за строителните продукти, като се отчитат национално определените параметри и съответните стандарти за изпълнение на строителни конструкции;

4. конструкцията на строежа се поддържа в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 2 ЗУТ и се спазват указанията на проектанта;

5. строежът се ползва по предназначение в съответствие с одобрения инвестиционен проект, въз основа на който е издадено разрешението за строеж.

Чл. 8. Не се допуска проектирането на строителната конструкция на строежа по Еврокодовете да се смесва с действащите национални нормативни актове (наредби, норми и правила) за проектиране на строителни конструкции.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. Тази наредба се издава на основание чл. 169, ал. 4 и § 18, ал. 1 от заключителните разпоредби на ЗУТ.

§ 2. Националните приложения с национално определените параметри за прилагане на Еврокодовете на територията на Република България са утвърдени със Заповед № РД-02-14-799 от 15.4.2011 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

§ 3. Определя се двегодишен преходен период от датата на влизане в сила на наредбата, през който конструкциите на строежите може да се проектират както по Еврокодовете, така и по действащите национални нормативни актове за проектиране на строителни конструкции, без да се смесват националната и Еврокодовата система.

§ 4. (1) Строителните конструкции на строежи, за които няма национални нормативни актове, се проектират по Еврокодовете.

(2) Строителни конструкции, за които частите на Еврокодовете не са преведени на български език и националните параметри не са определени и за които няма национални нормативни актове за проектиране, може да се проектират по съответните национални стандарти на държавите членки, с които са въведени частите на Еврокодовете. В тези случаи за осигуряване на надеждността на конструкцията стойностите на параметрите се задават от възложителя.

§ 5. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.

Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1

Системата Еврокодове включва следните стандарти:

1. EN 1990 Еврокод 0 „Основи на проектирането на строителни конструкции“.

2. EN 1991 Еврокод 1 „Въздействия върху конструкциите“.

3. EN 1992 Еврокод 2 „Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции“.

4. EN 1993 Еврокод 3 „Проектиране на стоманени конструкции“.

5. EN 1994 Еврокод 4 „Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции“.

6. EN 1995 Еврокод 5 „Проектиране на дървени конструкции“.

7. EN 1996 Еврокод 6 „Проектиране на зидани конструкции“.

8. EN 1997 Еврокод 7 „Геотехническо проектиране“.

9. EN 1998 Еврокод 8 „Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия“.

10. EN 1999 Еврокод 9 „Проектиране на конструкции от алуминиеви сплави“.

Приложение № 2 към чл. 3, ал. 1

Списък на националните приложения към Еврокодовете

1. БДС EN 1990:2002/А1:2006/NA Еврокод: Основи на проектирането на строителни конструкции. Изменение А1. Национално приложение.

2. БДС EN 1990:2003/NA Еврокод: Основи на проектирането на строителни конструкции. Национално приложение.

3. БДС EN 1991-1-1:2004/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-1: Основни въздействия. Плътности, собствени тегла и полезни натоварвания в сгради. Национално приложение.

4. БДС EN 1991-1-2:2004/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-2: Основни въздействия. Въздействия върху конструкции, изложени на пожар. Национално приложение.

5. БДС EN 1991-1-3:2006/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-3: Основни въздействия. Натоварване от сняг. Национално приложение.

6. БДС EN 1991-1-4:2005/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-4: Основни въздействия. Въздействия от вятър. Национално приложение.

7. БДС EN 1991-1-5:2005/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-5: Tемпературни въздействия. Национално приложение.

8. БДС EN 1991-1-6:2005/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-6: Основни въздействия. Въздействия по време на изпълнение. Национално приложение.

9. БДС EN 1991-1-7:2006/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-7: Основни въздействия. Особени въздействия. Национално приложение.

10. БДС EN 1991-2:2003/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 2: Подвижни натоварвания от трафик върху мостове. Национално приложение.

11. БДС EN 1991-3:2006/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 3: Въздействия от кранове и други машини. Национално приложение.

12. БДС EN 1991-4:2006/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 4: Силози и резервоари. Национално приложение.

13. БДС ЕN 1992-1-1:2005/NA Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. Част 1-1: Основни правила и правила за сгради. Национално приложение.

14. БДС ЕN 1992-1-2:2005/NA Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. Част 1-2: Общи правила. Проектиране на конструкции срещу въздействие от пожар. Национално приложение.

15. БДС EN 1992-2:2006/NA Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. Част 2: Стоманобетонни мостове. Правила за проектиране и конструиране. Национално приложение.

16. БДС EN 1992-3:2006/NA Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. Част 3: Конструкции на резервоари за течности и насипни материали. Национално приложение.

17. БДС EN 1993-1-1:2005/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-1: Основни правила и правила за сгради. Национално приложение.

18. БДС EN 1993-1-2:2006/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-2: Общи правила. Проектиране на конструкции срещу въздействие от пожар. Национално приложение.

19. БДС EN 1993-1-3:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-3: Общи правила. Допълнителни правила за студеноформувани линейни и равнинни елементи. Национално приложение.

20. БДС EN 1993-1-4:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-4: Неръждаеми стомани. Национално приложение.

21. БДС EN 1993-1-5:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-5: Равнинни пълностенни конструкции. Национално приложение.

22. БДС EN 1993-1-6:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-6: Якост и устойчивост на черупкови конструкции. Национално приложение.

23. БДС EN 1993-1-7:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-4: Пълностенни конструкции, натоварени извън равнината им. Национално приложение.

24. БДС EN 1993-1-8:2005/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-8: Проектиране на възли. Национално приложение.

25. БДС EN 1993-1-9:2006/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-9: Умора. Национално приложение.

26. БДС EN 1993-1-10:2005/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-10: Ударна жилавост на материала и характеристики напречно на дебелината. Национално приложение.

27. БДС EN 1993-1-11:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-11: Проектиране на конструкции с опънати части. Национално приложение.

28. БДС EN 1993-1-12:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-12: Допълнителни правила за разширяване на EN 1993 до стомани класове S 700. Национално приложение.

29. БДС EN 1993-2:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 2: Стоманени мостове. Национално приложение.

30. БДС EN 1993-4-1:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 4-1: Силози. Национално приложение.

31. БДС EN 1993-4-2:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 4-2: Резервоари. Национално приложение.

32. БДС EN 1993-4-2:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 4-3: Тръбопроводи. Национално приложение.

33. БДС EN 1994-1-1:2005/NA Еврокод 4: Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции. Част 1-1: Основни правила и правила за сгради. Национално приложение.

34. БДС EN 1994-1-2:2005/NA Еврокод 4: Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции. Част 1-2: Общи правила. Проектиране на конструкциите срещу въздействие от пожар. Национално приложение.

35. БДС EN 1995-1-1:2005/NA Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции. Част 1-1: Общи правила и правила за сгради. Национално приложение.

36. БДС EN 1995-1-2:2005/NA Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции. Част 1-2: Основни положения. Проектиране на конструкции срещу въздействие от пожар. Национално приложение.

37. БДС EN 1995-2:2005/NA Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции. Част 2: Мостове. Национално приложение.

38. БДС EN 1996-1-1:2006/NA Еврокод 6: Проектиране на зидани конструкции. Част 1-1: Основни правила за армирани и неармирани зидани конструкции. Национално приложение.

39. БДС EN 1996-1-2:2006/NA Еврокод 6: Проектиране на зидани конструкции. Част 1-2: Общи правила. Проектиране на конструкции срещу въздействие от пожар. Национално приложение.

40. БДС EN 1996-2:2006/NA Еврокод 6: Проектиране на зидани конструкции. Част 2: Съображения при проектиране, избор на материали и изпълнение на зидарии. Национално приложение.

41. БДС EN 1996-3:2006/NA Еврокод 6: Проектиране на зидани конструкции. Част 3: Опростени методи за изчисляване на неармирани зидани конструкции. Национално приложение.

42. БДС EN 1997-1:2005/NA Еврокод 7: Геотехническо проектиране. Част 1: Основни правила. Национално приложение.

43. БДС EN 1998-1:2004/NA Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия. Част 1: Общи правила, сеизмични въздействия и правила за сгради. Национално приложение.

44. БДС EN 1998-2:2006/NA Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия. Част 2: Мостове. Национално приложение.

45. БДС EN 1998-3:2005/NA Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия. Част 3: Оценка и усилване на сгради. Национално приложение.

46. БДС EN 1998-4:2006/NA Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия. Част 4: Силози, резервоари и тръбопроводи. Национално приложение.

47. БДС EN 1998-5:2005/NA Еврокод 8: Проектиране на конструкции за сеизмични въздействия Част 5: Фундаменти, подпорни конструкции и геотехнически аспекти. Национално приложение.

48. БДС EN 1998-6:2005/NA Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия. Част 6: Кули, мачти и комини. Национално приложение.

49. БДС EN 1999-1-1:2007/NA Еврокод 9: Проектиране на алуминиеви конструкции. Част 1-1: Основни конструктивни правила. Национално приложение.

Обн. ДВ. бр.2 от 6 Януари 2012г.

Етикети: ЕВРОКОД, служба по трудова медицина есперекс

1 Коментар | Виж всичко>>

Весели празници и Щастлива Нова Година!!!

декември 29th, 2011 by Д-р Сербезов in трудова медицина

Служба по Трудова медицина ЕСПЕРЕКС пожелава на всички свои клиенти, колеги и приятели много щастие и късмет през новата 2012 – та година!

Бъдете здрави и усмихнати!

Д-р Петко Сербезов

2012

1 Коментар | Виж всичко>>

Конвенция № 161 за службите по трудова медицина

декември 7th, 2011 by Д-р Сербезов in новини, служби по трудова медицина, трудова медицина

В ДВ брой 96 от 06.12.2011 г е публикуван Закон за ратифициране на Конвенция № 161 за службите по трудова медицина, 1985 г., на Международната организация на труда.

Само с 26 години закъснение, но да сме живи и здрави.

Тъй като засега няма официален превод на конвенцията за всички които се интересуват от оригиналния текст ще публикувам английския вариант на конвенцията.

The Occupational Health Services Convention, 1985:

PART I. PRINCIPLES OF NATIONAL POLICY

Article 1

For the purpose of this Convention-

(a) the term occupational health services means services entrusted with essentially preventive functions and responsible for advising the employer, the workers and their representatives in the undertaking on-

(i) the requirements for establishing and maintaining a safe and healthy working environment which will facilitate optimal physical and mental health in relation to work;

(ii) the adaptation of work to the capabilities of workers in the light of their state of physical and mental health;

(b) the term workers’ representatives in the undertaking means persons who are recognised as such under national law or practice.

Article 2

In the light of national conditions and practice and in consultation with the most representative organisations of employers and workers, where they exist, each Member shall formulate, implement and periodically review a coherent national policy on occupational health services.

Article 3

1. Each Member undertakes to develop progressively occupational health services for all workers, including those in the public sector and the members of production co-operatives, in all branches of economic activity and all undertakings. The provision made should be adequate and appropriate to the specific risks of the undertakings.

2. If occupational health services cannot be immediately established for all undertakings, each Member concerned shall draw up plans for the establishment of such services in consultation with the most representative organisations of employers and workers, where they exist.

3. Each Member concerned shall indicate, in the first report on the application of the Convention submitted under article 22 of the Constitution of the International Labour Organisation, the plans drawn up pursuant to paragraph 2 of this Article, and indicate in subsequent reports any progress in their application.

Article 4

The competent authority shall consult the most representative organisations of employers and workers, where they exist, on the measures to be taken to give effect to the provisions of this Convention.

PART II. FUNCTIONS

Article 5

Without prejudice to the responsibility of each employer for the health and safety of the workers in his employment, and with due regard to the necessity for the workers to participate in matters of occupational health and safety, occupational health services shall have such of the following functions as are adequate and appropriate to the occupational risks of the undertaking:

(a) identification and assessment of the risks from health hazards in the workplace;

(b) surveillance of the factors in the working environment and working practices which may affect workers’ health, including sanitary installations, canteens and housing where these facilities are provided by the employer;

(c) advice on planning and organisation of work, including the design of workplaces, on the choice, maintenance and condition of machinery and other equipment and on substances used in work;

(d) participation in the development of programmes for the improvement of working practices as well as testing and evaluation of health aspects of new equipment;

(e) advice on occupational health, safety and hygiene and on ergonomics and individual and collective protective equipment;

(f) surveillance of workers’ health in relation to work;

(g) promoting the adaptation of work to the worker;

(h) contribution to measures of vocational rehabilitation;

(i) collaboration in providing information, training and education in the fields of occupational health and hygiene and ergonomics;

(j) organising of first aid and emergency treatment;

(k) participation in analysis of occupational accidents and occupational diseases.

PART III. ORGANISATION

Article 6

Provision shall be made for the establishment of occupational health services-

(a) by laws or regulations; or

(b) by collective agreements or as otherwise agreed upon by the employers and workers concerned; or

(c) in any other manner approved by the competent authority after consultation with the representative organisations of employers and workers concerned.

Article 7

1. Occupational health services may be organised as a service for a single undertaking or as a service common to a number of undertakings, as appropriate.

2. In accordance with national conditions and practice, occupational health services may be organised by-

(a) the undertakings or groups of undertakings concerned;

(b) public authorities or official services;

(d) any other bodies authorised by the competent authority;

(e) a combination of any of the above.

Article 8

The employer, the workers and their representatives, where they exist, shall cooperate and participate in the implementation of the organisational and other measures relating to occupational health services on an equitable basis.

PART IV. CONDITIONS OF OPERATION

Article 9

1. In accordance with national law and practice, occupational health services should be multidisciplinary. The composition of the personnel shall be determined by the nature of the duties to be performed.

2. Occupational health services shall carry out their functions in co-operation with the other services in the undertaking.

3. Measures shall be taken, in accordance with national law and practice, to ensure adequate co-operation and co-ordination between occupational health services and, as appropriate, other bodies concerned with the provision of health services.

Article 10

The personnel providing occupational health services shall enjoy full professional independence from employers, workers, and their representatives, where they exist, in relation to the functions listed in Article 5.

Article 11

The competent authority shall determine the qualifications required for the personnel providing occupational health services, according to the nature of the duties to be performed and in accordance with national law and practice.

Article 12

The surveillance of workers’ health in relation to work shall involve no loss of earnings for them, shall be free of charge and shall take place as far as possible during working hours.

Article 13

All workers shall be informed of health hazards involved in their work.

Article 14

Occupational health services shall be informed by the employer and workers of any known factors and any suspected factors in the working environment which may affect the workers’ health.

Article 15

Occupational health services shall be informed of occurrences of ill health amongst workers and absence from work for health reasons, in order to be able to identify whether there is any relation between the reasons for ill health or absence and any health hazards which may be present at the workplace. Personnel providing occupational health services shall not be required by the employer to verify the reasons for absence from work.

PART V. GENERAL PROVISIONS

Article 16

National laws or regulations shall designate the authority or authorities responsible both for supervising the operation of and for advising occupational health services once they have been established.

Article 17

The formal ratifications of this Convention shall be communicated to the Director-General of the International Labour Office for registration.

Article 18

1. This Convention shall be binding only upon those Members of the International Labour Organisation whose ratifications have been registered with the Director-General.

2. It shall come into force twelve months after the date on which the ratifications of two Members have been registered with the Director-General.

3. Thereafter, this Convention shall come into force for any Member twelve months after the date on which its ratification has been registered.

Article 19

1. A Member which has ratified this Convention may denounce it after the expiration of ten years from the date on which the Convention first comes into force, by an act communicated to the Director-General of the International Labour Office for registration. Such denunciation shall not take effect until one year after the date on which it is registered.

2. Each Member which has ratified this Convention and which does not, within the year following the expiration of the period of ten years mentioned in the preceding paragraph, exercise the right of denunciation provided for in this Article, will be bound for another period of ten years and, thereafter, may denounce this Convention at the expiration of each period of ten years under the terms provided for in this Article.

Article 20

1. The Director-General of the International Labour Office shall notify all Members of the International Labour Organisation of the registration of all ratifications and denunciations communicated to him by the Members of the Organisation.

2. When notifying the Members of the Organisation of the registration of the second ratification communicated to him, the Director-General shall draw the attention of the Members of the Organisation to the date upon which the Convention will come into force.

Article 21

The Director-General of the International Labour Office shall communicate to the Secretary-General of the United Nations for registration in accordance with Article 102 of the Charter of the United Nations full particulars of all ratifications and acts of denunciation registered by him in accordance with the provisions of the preceding Articles.

Article 22

At such times as it may consider necessary the Governing Body of the International Labour Office shall present to the General Conference a report on the working of this Convention and shall examine the desirability of placing on the agenda of the Conference the question of its revision in whole or in part.

Article 23

1. Should the Conference adopt a new Convention revising this Convention in whole or in part, then, unless the new Convention otherwise provides-

(a) the ratification by a Member of the new revising Convention shall ipso jure involve the immediate denunciation of this Convention, notwithstanding the provisions of Article 19 above, if and when the new revising Convention shall have come into force;

(b) as from the date when the new revising Convention comes into force this Convention shall cease to be open to ratification by the Members.

2. This Convention shall in any case remain in force in its actual form and content for those Members which have ratified it but have not ratified the revising Convention.

Article 24

The English and French versions of the text of this Convention are equally authoritative.

Етикети: конвенция 161 мот, служба по трудова медицина есперекс

0 Коментара | Виж всичко>>

НАРЕДБА № Із-2377/15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите

октомври 18th, 2011 by Д-р Сербезов in трудова медицина

НАРЕДБА № Із-2377 от 15 септември 2011 г.

за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С наредбата се определят правилата и нормите за пожарна безопасност (ПБ) при експлоатацията на обектите в урбанизираните, земеделските, горските и защитените територии и в нарушените територии за възстановяване, наричани за краткост „обекти“.

Чл. 2. Правилата и нормите по чл. 1 се прилагат за всички обекти независимо от вида на собственост.

Чл. 3. Изискванията на тази наредба се отнасят за държавните органи, юридическите лица и гражданите (собствениците, ползвателите, ръководителите, работещите и временно пребиваващите на обектите лица).

Чл. 4. Обектите по чл. 1 се подразделят на класове по функционална пожарна опасност и на категории по пожарна опасност съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (обн., ДВ, бр. 96 от 2009 г.; попр., бр. 17 от 2010 г.; изм. с Решение № 13641 от 2010 г. на ВАС – бр. 101 от 2010 г.).

Глава втора

ОРГАНИЗАЦИЯ ПО СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛАТА И НОРМИТЕ ЗА ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ

Чл. 5. Собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност за:

1. създаване на организация за осигуряване на ПБ и за поддържане на обектите в техническо състояние така, че да съответстват на строителните книжа, нормативните актове и техническите спецификации, валидни към момента на разрешаване на ползването им;

2. поддържане в изправно състояние, осъществяване на контрол и извършване на техническо обслужване, презареждане и хидростатично изпитване на устойчивост на налягане на пожарогасителите съгласно чл. 21 и 23;

3. поддържане и обслужване на пожароизвестителните системи (ПИС), пожарогасителните системи (ПГС), пожарните кранове и системите за управление на дим и топлина на обектите в съответствие с чл. 22;

4. обозначаване на пожарните хидранти, пожарогасителите и на пътищата за достъп до тях, на противопожарните съоръжения, пожарните кранове, стълбите за пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности, на устройствата за алармиране или оповестяване, на устройствата за ръчно задействане на ПИС и ПГС, на евакуационните пътища и изходи, на входовете на помещенията, на забранените места за пушене и използване на открит огън, на резервоарите за леснозапалими течности (ЛЗТ), горими течности (ГТ) и горими газове (ГГ) и на складираните материали и изделия в съответствие с изискванията на чл. 18, ал. 2, чл. 23, ал. 3 и 4, чл. 24, чл. 25, ал. 2, чл. 42, ал. 2, чл. 48, ал. 1 и чл. 62, т. 2;

5. наличието (в комбинация или поотделно) на инструкция или указание за употреба, указващи начина на работа с инсталациите за пожарогасене или охлаждане на резервоарите за ЛЗТ и ГТ и поставени на видно място;

6. осигуряване за всеки работещ на подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа при спазване изискванията на Наредба № РД-07-2 от 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, бр. 102 от 2009 г.; попр., бр. 4 от 2010 г.; изм., бр. 25 от 2010 г.);

7. незабавно уведомяване на съответната районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН) при затваряне на отделни участъци от пътищата за противопожарни цели, извършване на ремонтни работи, свързани с изключване на участъци от водопроводната мрежа, възникване на неизправности и повреди в помпени станции, ПИС и ПГС, изтичане на вода от пожарните водоеми или тяхното източване;

8. разработване на планове за осигуряване на ПБ при организиране на мероприятия и извършване на дейности, с които временно се променя нивото на пожарната опасност в обектите;

9. поддържане на пътища за противопожарни цели с безпрепятствен достъп към всички обекти и водоизточници;

10. поддържане в изправно състояние на пожарните хидранти и водоеми и подготовката им за експлоатация при отрицателни температури преди настъпване на зимния период;

11. незабавно отстраняване на неизправностите в електрическите инсталации и съоръжения, които могат да предизвикат искрене, късо съединение, нагряване на изолацията на кабелите и проводниците, отказ на автоматични системи за управление и др.;

12. поддържане в изправно състояние на отоплителните уреди и съоръжения, извършване на проверки на състоянието им, ремонт и почистване преди настъпване на есенно-зимния период, както и периодично за осигуряване на пожарната им безопасност;

13. поддържане в изправно състояние на блокировките на смукателни инсталации, обслужващи взривоопасни технологични съоръжения (бояджийни и лакозаливни камери, шприц-кабини и други подобни) и други устройства, гарантиращи ПБ при работа (дихателни и предпазни клапани, огнепреградители и др.);

14. извършване на обработка с огнезащитни състави на реквизитите и декорите в обекти от подклас по функционална пожарна опасност Ф 2.1 за изпълнение на изискванията на чл. 27, ал. 1;

15. поддържане в изправно състояние на осигурените пасивни и активни мерки за защита и приетите технически решения за осигуряване на пожаробезопасната експлоатация на обекта през целия експлоатационен срок, съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;

16. поддържане в изправно състояние на евакуационното и аварийното осветление в съответствие с чл. 26.

Чл. 6. (1) За спазване на правилата и нормите за ПБ собствениците или ръководителите на обектите:

1. отговарят за разработването и актуализирането на документите по чл. 9, ал. 1, както и на други документи за изпълнение на изискванията на правилата и нормите за ПБ и ги утвърждават;

2. издават заповедите по чл. 9, ал. 2;

3. определят с писмена заповед или по силата на сключен договор длъжностни лица със съответната компетентност, които създават организация и осъществяват контрол за спазване на правилата и нормите за ПБ.

(2) Дейностите по ал. 1, т. 3 могат да се изпълняват и от търговци по пожарна и аварийна безопасност, получили разрешение по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

(3) За обекти, в които пребивават едновременно (временно или постоянно) не повече от 50 души, дейностите по ал. 1, т. 3 могат да се изпълняват от собственика или ръководителя на обекта.

Чл. 7. (1) Всеки работещ на обект е длъжен:

1. да провери и да остави в края на работното време в пожаробезопасно състояние работното си място, апаратите, машините, съоръженията и др., което се удостоверява по ред, определен от собственика или ръководителя на обекта;

2. да знае задълженията си, произтичащи от плановете по чл. 9, ал. 1, т. 2 – 4;

3. да спазва правилата за ПБ и да може да работи с пожаротехническите средства и съоръженията за гасене на пожари;

4. да познава пожарната и експлозивната опасност на работните места в обекта, както и начините за предотвратяване, намаляване и ограничаване на опасностите и рисковете, свързани с работното оборудване, машините, съоръженията и технологичните процеси, използваните материали, пътни маршрути, опасни зони и др.

(2) Лицата, които извършват почистването, зареждането и запалването (включването) на отоплителните и други уреди и съоръжения, и лицата, които използват тези уреди и съоръжения, са отговорни за тяхната пожаробезопасна експлоатация.

(3) Лицата, на които е възложено да оперират с инсталациите за известяване и гасене на пожари, са длъжни да познават инструкциите за експлоатация и да могат да работят с инсталациите.

Чл. 8. (1) За обектите се създава досие, което съдържа най-малко следните документи:

1. документите по чл. 9, свързани с осигуряването на ПБ на обекта;

2. протоколи за извършено техническо обслужване, презареждане или хидростатично изпитване на устойчивост на налягане на пожарогасителите (в комбинация или поотделно) съгласно чл. 13, ал. 2, както и други документи, удостоверяващи поддръжката и обслужването на ПИС, ПГС, пожарните кранове и системите за управление на дим и топлина съгласно чл. 21 и 22;

3. съгласувателните, разпоредителните и административнонаказателните документи, издадени от органите за пожарна безопасност и защита на населението (ПБЗН);

4. инструкции за експлоатация и поддържане в изправност на предвидените активни мерки за защита (ПГС, ПИС, устройствата и съоръженията за евакуация и управление на дима и др.);

5. протоколи по чл. 27, ал. 2 за извършена обработка с огнезащитни състави на реквизитите и декорите в обекти от подклас по функционална пожарна опасност Ф2.1;

6. блок-схема на предвидените в обекта активни мерки за защита (със самостоятелно задействане или управлявани от ПИС), начина на привеждането им в действие и осигурените блокировки за съвместната работа на системите.

(2) Досието по ал. 1 се съхранява на обекта от длъжностните лица, които създават организация и осъществяват контрол за спазване на правилата и нормите за ПБ.

Чл. 9. (1) За създаване на организация за осигуряване на ПБ на обектите се разработват следните документи:

1. вътрешни правила (инструкции) за осигуряване на ПБ на територията на обекта (в това число цехове, помещения, технологични линии и съоръжения, инсталации и др.);

2. планове за действие на личния състав за гасене на пожари, включително реда за аварийно спиране на технологичното оборудване, газоснабдяване, топлоснабдяване, електрозахранването и др. (приложение № 1);

3. планове за осигуряване на ПБ при извършване на текущи ремонти и на строителни и монтажни работи на обектите, за които дейности не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от Закона за устройство на територията (ЗУТ), включително в случаите, когато дейностите се изпълняват от други физически или юридически лица;

4. планове за евакуация на работещите и на пребиваващите на обекта лица при пожар или авария;

5. протоколи за извършени ремонти, почистване или проверки на състоянието на отоплителните уреди и съоръжения, проверки на изправността на блокировките на смукателни инсталации, обслужващи взривоопасни технологични съоръжения и други устройства, гарантиращи ПБ преди настъпване на есенно-зимния период, и периодично за осигуряване на пожарната им безопасност.

(2) Правилата и нормите за ПБ на обектите се определят със заповед/и, с която/които се уреждат:

1. редът за извършване на огневи работи;

2. редът за използване на отоплителни и нагревателни уреди и съоръжения;

3. забранените места за пушене и използване на открит огън;

4. редът за използване на електрически уреди и съоръжения, в т.ч. изключване на електрическото захранване след приключване на работното време;

5. редът за обучение и подготовка на личния състав в съответствие с изискванията на наредбата;

6. правилата за ПБ на обекта в извънработно време;

7. правилата за експлоатация и проверката на състоянието на техническите средства за първоначално пожарогасене, ПГС, ПИС, устройствата и съоръженията за осигуряване на евакуация и управление на дима;

8. периодичността за почистване на строителните конструкции, на технологичното и електрическото оборудване, на отоплителните тела и инсталации от експлозивоопасни и пожароопасни прахове и други горими материали;

9. редът за събиране и отстраняване на горимите отпадъци, както и на остатъчните продукти от печките с твърдо гориво.

(3) За обектите по чл. 6, ал. 3, в които броят на работещите е по-малък от 5, може да се изготвят само вътрешни правила (инструкции) за осигуряване на ПБ на територията на обекта.

(4) За жилищни сгради може да се изготвят само вътрешни правила по решение на общото събрание или сдружението на собствениците.

(5) Допуска се да не се разработва план по чл. 9, ал. 1, т. 2 за обект, за който е разработен авариен план, съдържащ план за действие при пожар, с обхват и съдържание съгласно приложение № 1.

Чл. 10. В плановете за осигуряване на ПБ по чл. 9, ал. 1, т. 3 се включват:

1. мероприятия преди ремонта за подготовка на обекта за осигуряване на ПБ при извършване на отделни дейности;

2. мероприятия по време на ремонта за осъществяване на контрол при извършване на отделни пожароопасни дейности;

3. мероприятия за осигуряване на ПБ след ремонта.

Чл. 11. (1) Плановете по чл. 9, ал. 1, т. 4 се разработват в съответствие с приложение № 2.

(2) Планове по ал. 1 се разработват за обекти от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1, Ф1.2, Ф2.1, Ф2.2 и Ф4.1 (независимо от броя на пребиваващите в тях), както и за обекти от клас на функционална пожарна опасност Ф3 и подкласове Ф4.2, Ф5.1 и Ф5.2, в които има поне едно помещение с възможност за едновременно пребиваване на повече от 50 души. Броят на хората в помещенията се определя съгласно чл. 36 и чл. 660, ал. 3 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

(3) За обекти и сгради на затвори, психиатрични заведения и обекти-сгради със специален статут (обекти – държавна тайна, и други, определени с решения на Министерския съвет) плановете за евакуация се изготвят съобразно специфичните изисквания за сигурност за съответните сгради.

(4) За банкови институции плановете за евакуация се изготвят само за помещенията на паричните салони и за помещенията за административно обслужване на гражданите.

(5) Схемите за евакуация съгласно приложение № 2 се поставят на видни места в обектите, както следва:

1. на разстояние не повече от 7 m от входовете на сградата и на 3 m от входа на помещението;

2. на всеки 25 m по пътищата за евакуация – за сгради с категории на обитатели „А“;

3. на всеки 15 – 20 m по пътищата за евакуация – за сгради с категории на обитатели „Б“ и „В“;

4. на вътрешната страна на вратата на всяка стая – за сгради с категории на обитатели „Б“.

(6) Схемите за евакуация се поставят на стени и на други неподвижни части от строителната конструкция на сградата (с изключение на сградите по ал. 5, т. 4) и се разполагат така, че евакуиращите се максимално бързо да се ориентират къде се намират.

(7) Планът за евакуация по чл. 9, ал. 1, т. 4 се актуализира в случаите на преустройства, с които се засягат конструктивни елементи, както и при промяна на предназначението на обекта, при промяна на технологичното оборудване и при напускане или смяна на работещи, имащи задължения по плана.

(8) На обектите се провежда учебна евакуация в съответствие с определеното в плана за евакуация по чл. 9, ал. 1, т. 4 при спазване на следната периодичност:

1. за обществени сгради (в които пребивават обитатели от категории „А2“, „Б2“ и „В“ съгласно приложение № 2) – не по-малко от два пъти в годината;

2. за учебни и детски заведения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1 и Ф4.1 – не по-малко от два пъти годишно, като едната от учебните евакуации се провежда при започване на учебната година, но не по-късно от края на октомври;

3. за всички останали обекти по ал. 2 – не по-малко от веднъж годишно.

(9) Учебните евакуации за сгради, в които пребивават обитатели от категория „В3“, се изпълняват само от обслужващия персонал на обекта.

(10) Допуска се едната от учебните евакуации за сгради, в които пребивават обитатели от категории „А2“, „Б2“, „В1“ и „В2“ да се изпълнява само от обслужващия персонал на обекта.

(11) Десет дни преди провеждането на учебна евакуация собствениците или ръководителите на обекта уведомяват писмено съответната районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН).

Чл. 12. (1) Изключването на електрическото захранване (с изключение на електрическото захранване в сградите от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4) се удостоверява в дневник по образец (приложение № 3), който се съхранява на място, определено със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 4.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за обекти с площ до 100 m².

Чл. 13. (1) Осъщественият контрол (извършените периодични проверки) на носимите и возимите пожарогасители по чл. 21, ал. 1 се удостоверява в дневник (приложение № 4). Дневникът се води за обекти, в които общият брой на пожарогасителите е повече от 5.

(2) Извършеното (в комбинация или поотделно) техническо обслужване, презареждане или хидростатично изпитване на устойчивост на налягане на носимите и возимите пожарогасители по чл. 21, ал. 2 се удостоверява с протокол (приложение № 5).

Глава трета

ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ

Раздел I

Общи изисквания

Чл. 14. С оглед гарантиране на пожарната безопасност на обектите (с изключение на тези от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4) в съответствие с изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар се осигуряват:

1. пожароизвестителни системи;

2. евакуационно и аварийно осветление;

3. врати, капаци, прозорци, клапи и уплътнения със съответните класове по реакция на огън и огнеустойчивост;

4. димозащитни врати.

Чл. 15. Сградите, помещенията и външните технологични съоръжения се оборудват с пожаротехнически средства, видът и количеството на които се определят съгласно приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Раздел IІ

Изисквания към свободната дворна площ на обектите

Чл. 16. (1) Свободната дворна площ на обектите се поддържа чиста от горими отпадъци, суха растителност и други растителни остатъци.

(2) Горимите отпадъци, както и остатъчните продукти от печките с твърдо гориво се събират на определени пожарообезопасени места и се отстраняват по ред, определен със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 9.

Чл. 17. (1) Пътищата за противопожарни цели се поддържат така, че да бъде осигурен безпрепятствен достъп до обектите и водоизточниците.

(2) Преди затваряне на отделни участъци от пътищата по ал. 1, при което се затруднява преминаването на пожарни автомобили, незабавно се уведомява съответната РСПБЗН.

Чл. 18. (1) Външното водоснабдяване за пожарогасене на обектите се поддържа в изправно състояние през целия експлоатационен срок на обекта.

(2) Пожарните хидранти и водоемите (водни обекти и резервоари) се обозначават в съответствие с приложение № 6.

(3) Преди настъпване на зимния период пожарните хидранти, откритите водоеми и др. се подготвят за експлоатация при отрицателни температури.

Чл. 19. (1) Автоматичните портални врати и бариери се оборудват с устройства за ръчно задвижване.

(2) На прелезите на железопътните линии от вътрешния железопътен транспорт на ведомства, дружества или предприятия се поставят трайни настилки до горните части на релсите за осигуряване преминаването на пожарните автомобили.

Чл. 20. По време на експлоатация не се разрешава:

1. свободната дворна площ на обектите да се използва не по предназначение и в нарушение на нормативно установените изисквания за безопасност при пожар;

2. оставянето на подвижен железопътен състав на прелезите на железопътните линии от вътрешния железопътен транспорт на ведомства, дружества или предприятия;

3. да се складират материали, оборудване, отпадъчен амбалаж, както и да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски обслужващи дейности на разстояние, по-малко от нормативно изискващото се съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;

4. спиране и паркиране на транспортни средства, поставяне на преместваеми обекти, материали и съоръжения на разстояние, по-малко от 5 m, преди и след пожарните хидранти и подстъпите, шахтите и площадките за засмукване на вода от водоемите за пожарогасене;

5. използването на открит огън на територията на обекти с категория по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б (ако не е свързано с технологичния процес).

Раздел IIІ

Изисквания при експлоатацията на сградите, помещенията, съоръженията, пожаротехническите средства и системите за пожароизвестяване и пожарогасене

Чл. 21. (1) Контролът на носимите и возимите пожарогасители се осъществява от собственика (ръководителя) на обекта или от отговорниците по ПБ чрез извършване на периодични проверки при спазване на изискванията по т. 4.2 от БДС ISO 11602-2:2002 „Защита срещу пожар. Носими и возими пожарогасители. Част 2: Контрол и техническо обслужване“.

(2) Техническото обслужване, презареждането и хидростатичното изпитване на устойчивост на налягане на носимите и возимите пожарогасители се извършват в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване на изискванията по т. 4.3, 4.4 и 5 от БДС ISO 11602-2:2002.

(3) Техническото обслужване, презареждането и хидростатичното изпитване на устойчивост на налягане на носимите и возимите пожарогасители се извършват от търговци, получили разрешение за осъществяване на тази дейност по реда на наредбата по чл. 91е, ал. 6 ЗМВР.

Чл. 22. (1) Поддържането и обслужването на ПИС и ПГС се извършват в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване изискванията на следните стандарти:

1. за пожароизвестителните системи – СД CEN/TS 54-14 „Пожароизвестителни системи. Част 14: Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане“;

2. за автоматичните спринклерни инсталации – т. 20 от БДС EN 12845 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Автоматични спринклерни инсталации. Проектиране, монтиране и поддържане“;

3. за стационарните пожарогасителни системи с прах – БДС EN 12416-2 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с прах. Част 2: Проектиране, изграждане и поддържане“;

4. за стационарните пожарогасителни инсталации с газообразни вещества – БДС EN 15004-1 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации за гасене с газообразни вещества. Част 1: Проектиране, монтиране и поддържане (ISO 14520-1:2006, с изменения)“;

5. за стационарните пожарогасителни инсталации с пяна – БДС EN 13565-2 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с пяна. Част 2: Проектиране, изграждане и поддържане“;

6. за стационарните пожарогасителни инсталации с кондензирали аерозоли – СД CEN/TR 15276-2 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Пожарогасителни инсталации с кондензирали аерозоли. Част 2: Проектиране, монтиране и поддържане“;

7. за стационарните пожарогасителни инсталации с разпръсната струя вода – СД CEN/TS 14816 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с разпръскване на вода. Проектиране, монтиране и поддържане“.

(2) Пожарните кранове се поддържат в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване изискванията на БДС EN 671-3 „Стационарни противопожарни системи. Системи с маркуч. Част 3: Поддържане на макари с полутвърд маркуч и системи с плосък маркуч“.

(3) Системите за управление на дим и топлина се поддържат в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване изискванията на БДС EN 12101 „Системи за управление на дим и топлина“.

(4) Поддържането и обслужването на ПИС и ПГС, на пожарните кранове и на системите за управление на дим и топлина се извършват от търговци, получили разрешение за осъществяване на тази дейност по реда на наредбата по чл. 91е, ал. 6 ЗМВР.

Чл. 23. (1) Пожаротехническите средства за първоначално гасене на пожари се поддържат в изправно състояние в съответствие с указанията за ползване на производителите им.

(2) Пожаротехническите средства се разполагат на леснодостъпни и с добра видимост места.

(3) Местоположението на пожарогасителите и пътищата за достъп до тях се обозначават със знаци съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа (ДВ, бр. 3 от 2009 г.).

(4) Противопожарните съоръжения, пожарните кранове, стълбите за пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности, устройствата за алармиране или оповестяване, устройствата за ръчното задействане на ПИС и ПГС, евакуационните пътища и изходи, както и местата без директна видимост към евакуационните изходи се обозначават със знаци съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа.

Чл. 24. (1) Входовете на помещенията в обекти от подкласове на функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2 се обозначават със знаци, указващи категорията по пожарна опасност, съгласно т. I от приложение № 7.

(2) На обектите по ал. 1 входовете на местата от групи „Повишена пожарна опасност“ и „Експлозивна опасност“ (съгласно глава дванадесета от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар) се обозначават със знаци съгласно т. II от приложение № 7.

Чл. 25. (1) Забранява се използването на открит огън и пушенето на обекти от подкласове на функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2, където се използват или съхраняват ЛЗТ, ГТ, горими материали и негорими материали в горима опаковка.

(2) Забранените места за пушене и използване на открит огън се обозначават със знаци съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа.

Чл. 26. Евакуационното и аварийното осветление се поддържат в изправност през целия експлоатационен срок на обекта.

Чл. 27. (1) Всички реквизити и декори, използвани в сценичните комплекси, зрителните зали, фоайетата и други подобни в обекти от подклас по функционална пожарна опасност Ф2.1, трябва да отговарят на клас по реакция на огън не по-нисък от С.

(2) Извършената обработка на реквизитите и декорите с огнезащитни състави за изпълнение на изискванията по ал. 1 се удостоверява с протокол (приложение № 8).

Чл. 28. Пасивните и активните мерки за защита съгласно Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и приетите технически решения за осигуряване на пожаробезопасната експлоатация на обекта се поддържат в изправно състояние през целия експлоатационен срок на обекта с оглед спазване на изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за безопасност при пожар.

Чл. 29. При извършване на текущи ремонти или на строителни и монтажни работи на обектите (за които не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от ЗУТ), свързани с преминаване през пожарозащитните прегради на тръбопроводи, въздухопроводи, кабели и други съоръжения и комуникации, в местата на преминаването им преградите се уплътняват с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, без да се намалява огнеустойчивостта им.

Чл. 30. Входовете за подпокривните пространства на сградите с покриви, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън В до F, се държат заключени, когато в тях не пребивават хора.

Чл. 31. При извършване на текущи ремонти или на строителни и монтажни работи, за които не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел ІІІ ЗУТ, в обектите се влагат продукти, съответстващи на изискванията по чл. 5 и 6 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Чл. 32. В сградите и помещенията не се разрешава:

1. складиране на ЛЗТ и ГТ и на горими вещества и материали в помещения с друго функционално предназначение и в подпокривните пространства на сгради с покриви, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън от В до F;

2. използване и съхраняване на пропан-бутан в помещения, чийто под е разположен по-ниско от нивото на околния терен, с изключение на случаите по чл. 97, ал. 2 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, приета с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 82 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 104 от 2004 г., бр. 32, 40 и 85 от 2006 г., бр. 64 от 2008 г. и бр. 32 от 2009 г.);

3. съхраняване на ЛЗТ и ГТ в количества, по-големи от допустимите, съгласно Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;

4. оставяне без наблюдение на отоплителни и нагревателни уреди и съоръжения (с изключение на такива с автоматичен режим на работа, осигурени със съответната защита);

5. възпрепятстване на достъпа до електрическите табла, пожарогасителите, вътрешните пожарни кранове и местата за управление на ПИС, ПГС и системите за управление на огън и дим;

6. нарушаване на целостта и промяна на конструкцията на димоотводи, въздухопроводи и комини, както и използването им за други цели, несвързани с предназначението им;

7. влагане на продукти за покрития на вътрешни и външни повърхности, както и за технологични инсталации, уредби и съоръжения (вентилационни, отоплителни, електрически и др.), които са с класове по реакция на огън, несъответстващи на определените в Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, при извършване на текущи ремонти или на строителни и монтажни работи, за които не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел ІІІ от ЗУТ.

Чл. 33. При организиране на мероприятия и извършване на дейности, с които временно се променя нивото на пожарната опасност на обектите, се разработват и представят в съответната РСПБЗН планове за осигуряване на ПБ, като задължително се осигуряват условията за безопасна евакуация при спазване изискванията на глава седма от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и изискванията на тази наредба.

Чл. 34. По време на експлоатация не се разрешава:

1. използване на сградите и помещенията не по предназначение, в нарушение на нормативно установените изисквания за безопасност при пожар;

2. заключване (блокиране в затворено положение) на вратите по пътищата за евакуация от обекти в работно време и в извънработно време, когато в тях пребивават хора;

3. поставяне на материали и оборудване, както и изграждане на други препятствия в коридорите, пожарозащитните преддверия, стълбищата, рампите и по другите пътища за евакуация в обектите, с които се намалява широчината на евакуационните пътища, увеличава се дължината на маршрутите за евакуация или се създават предпоставки за затрудняване на безопасната евакуация.

Раздел IV

Изисквания при поддръжката на техническите инсталации (eлектрически, отоплителни и вентилационни инсталации)

Чл. 35. Всички неизправности в електрическите инсталации и съоръжения, които могат да предизвикат искрене, късо съединение, нагряване на изолацията на кабелите и проводниците, отказ на автоматични системи за управление и др., се отстраняват незабавно.

Чл. 36. След приключване на работния ден захранването на електрическите вериги, с изключение на това, предвидено за захранване на консуматори с непрекъснат режим на работа, се изключва.

Чл. 37. При експлоатацията на обектите, при извършването на текущи ремонти и при поддържането на електрическите инсталации, уреди и съоръжения не се разрешава:

1. използването на нестандартни и подсилени предпазители в електрическите табла;

2. съхраняването на материали или престоят на транспортни и други технически средства върху ревизионните шахти на тунели с електрически кабели, в помещенията на главните разпределителни табла, както и разполагането на горими материали на разстояние, по-малко от 1 m, от главни и разпределителни електрически табла;

3. нарушаването на степента на защита на електрическите съоръжения (IP) и категорията на взривозащитата на електрическите съоръжения, работещи в места от групи „Повишена пожарна опасност“ и „Експлозивна опасност“ съгласно глава дванадесета от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;

4. полагането на проводници и монтирането на елементи на електрическите инсталации в нарушение на изискванията, определени в глава дванадесета от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;

5. нарушаването на инструкциите на производителите за монтаж и експлоатация на електрически съоръжения и изделия;

6. използването на електронагревателни уреди (ютии, котлони, бързовари и други подобни) извън специално оборудваните за тази цел непожароопасни места, определени със заповедите по чл. 9, ал. 2, т. 2 и 4.

Чл. 38. (1) Преди настъпване на есенно-зимния период отоплителните уреди и съоръжения се проверяват и при необходимост се ремонтират за осигуряване на пожарната им безопасност.

(2) Комините и димоотводните тръби се почистват от сажди и отлагания в началото на отоплителния период и периодично при необходимост, като се вземат мерки за ПБ.

(3) Комините, предвиждани за скари, фритюрници и други подобни, се осигуряват с негорими мастни филтри (мазниноуловители), които се почистват периодично съгласно инструкциите на производителите.

(4) Извършените мероприятия за осигуряване на ПБ на отоплителните уреди и съоръжения по ал. 1 – 3 се удостоверяват с протокол.

Чл. 39. (1) Елементите на защитната автоматика на съоръженията се проверяват в съответствие със сроковете, определени в инструкциите или указанията на производителя. Резултатите от извършената проверка се документират.

(2) Когато в инструкциите и/или в указанията на производителя не са посочени срокове за проверка, елементите на защитната автоматика на съоръженията се проверяват не по-рядко от веднъж годишно.

Чл. 40. При експлоатацията на отоплителните и вентилационните инсталации, уреди и съоръжения не се разрешава:

1. използването на неизправни инсталации, уреди и съоръжения, както и в несъответствие с техническите изисквания за техния монтаж и експлоатация;

2. използването на инсталациите, уредите и съоръженията в нарушение на изискванията на глави осма, девета и десета от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;

3. употребата на ЛЗТ и ГТ за разпалване;

4. сушенето и поставянето на материали и оборудване върху уреда и на разстояние, по-малко от определеното в инструкциите на производителите;

5. използването на въздухопроводите и инсталационните канали като димоотводи;

6. принудителното възпламеняване на горимите отлагания по комините и вентилационните въздухопроводи;

7. повторното запалване на печки с течно гориво, преди те да са се охладили;

8. оставянето без наблюдение на печки с твърдо, течно и газово гориво и други отоплителни уреди (с изключение на тези с автоматичен режим на работа);

9. разполагането на локални отоплителни уреди и на димоотводните им тръби на разстояние, по-малко от 0,5 m, от продукти с класове по реакция на огън В – F.

Чл. 41. В котелните помещения не се разрешава:

1. оставянето на работещи котли без контрол, при липса на съответната автоматика;

2. поставянето на горими материали и продукти върху конструкцията и оборудването на котлите и тръбопроводите;

3. извършването на дейности и съхраняването на материали и оборудване, които не са свързани с обслужването на съответната инсталация и повишават пожарната опасност.

Глава четвърта

ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ И ОБОРУДВАНЕТО. ИЗВЪРШВАНЕ НА ТОВАРНО-РАЗТОВАРНИ РАБОТИ И СЪХРАНЯВАНЕ

Раздел I

Общи изисквания

Чл. 42. (1) Системите за отвеждане на ГГ, ЛЗТ и ГТ от вместимостите и апаратите в случай на авария или пожар се поддържат постоянно в изправност.

(2) Устройствата и съоръженията на системите по ал. 1 се обозначават със знаци съгласно чл. 23, ал. 4 и се осигурява свободен достъп до тях. Редът и последователността на операциите за отвеждане се определят с поставена на видно място инструкция, утвърдена от ръководителя или собственика на обекта.

Чл. 43. Всички дейности в местата от група „Експлозивна опасност“ се извършват с искронеобразуващи инструменти, а работещите са длъжни да използват антистатични обувки и антистатично облекло.

Раздел II

Изисквания за пожарна безопасност, свързани с технологичните процеси и оборудването

Чл. 44. В технологичните процеси се използват вещества и материали с установени параметри на пожарна и експлозивна опасност.

Чл. 45. Показателите на режима на работа на технологичното оборудване и протичащите процеси, свързани с употребата на ГГ, ЛЗТ, ГТ, горими прахове или влакна, се поддържат в съответствие с изискванията на технологичните инструкции и техническите спецификации.

Чл. 46. Строителните конструкции, технологичното и електрическото оборудване, отоплителните тела и инсталации се почистват периодично от експлозивоопасни и пожароопасни прахове и други горими материали по реда, определен със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 8.

Чл. 47. Подгряването на замръзнали участъци по тръбопроводите, транспортиращи ЛЗТ, ГТ и ГГ, се извършва по пожаробезопасни начини (с гореща вода, водна пара, пясък и др.).

Чл. 48. (1) Резервоарите за ЛЗТ, ГТ и ГГ се обозначават на видни места с табели, указващи обема на резервоара, максималната граница на неговото запълване, допустимото работно налягане и наименованието на веществото.

(2) При защита на резервоарите за ЛЗТ и ГТ с инсталации за пожарогасене или охлаждане (в комбинация или поотделно) на видно място се поставят инструкции, указващи начина на работа с инсталациите.

Чл. 49. (1) В процеса на експлоатация на технологичното оборудване се осигурява постоянна изправност на устройствата, гарантиращи ПБ при работа (дихателните и предпазните клапани, огнепреградителите, нивомерите, дренажните системи, отвеждащите тръби, контролно-измервателните прибори, взривните мембрани и др.).

(2) Прегледите и ремонтите на оборудването се извършват в съответствие с изискванията на техническата му спецификация, инструкцията за експлоатация и технологичната документация.

(3) Резултатите от проверките на технологичното оборудване по ал. 1 се отразяват в протоколи.

Чл. 50. (1) При изтичане на ЛЗТ, ГТ или ГГ от технологичното оборудване незабавно се предприемат мерки за спиране на изтичането и за осигуряване на ПБ.

(2) Напоената с ЛЗТ или ГТ топлоизолация на технологичното оборудване се заменя незабавно след ликвидиране на повредите, предизвикали изтичането на продукт.

Чл. 51. Продуктите за боядисване, миене и за други цели, представляващи ЛЗТ или ГТ, се доставят в готов вид. Употребата и съхранението на тези продукти се извършват при спазване на правилата за ПБ съгласно техническите им спецификации.

Чл. 52. Разлетите ЛЗТ и ГТ и разсипаните твърди горими вещества и материали се събират и почистват незабавно.

Чл. 53. Празните съдове от използвани ЛЗТ, ГТ и ГГ се съхраняват плътно затворени на специално предназначени места, защитени от прякото въздействие на източници на възпламеняване.

Чл. 54. Отработените ЛЗТ и ГТ се съхраняват в затворени съдове на определените за целта места.

Чл. 55. Не се разрешава:

1. съвместното съхраняване на съдове с ГГ, ЛЗТ или ГТ в едно помещение със съдове за кислород или въздух;

2. употребата на огън за откриване изтичането на ГГ от газопроводни инсталации и газови прибори;

3. изливане на ЛЗТ и ГТ в канализационната система с изключение на промишлената канализационна система за химически замърсени води, изпълнена в съответствие с изискванията на раздел IX от глава петнадесета на Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;

4. оставянето без наблюдение на запалени горелки и други нагревателни уреди, които не са осигурени с автоматика за спиране притока на гориво при изгасване на пламъка;

5. експлоатацията на оборудване, което не отговаря на изискванията на технологичните инструкции и техническите спецификации;

6. използването на открит огън за подгряване на замръзнали участъци по тръбопроводи, транспортиращи ЛЗТ, ГТ и ГГ.

Раздел III

Изисквания при съхраняване, извършване на товарно-разтоварни работи и транспортиране на леснозапалими течности, горими течности, горими газове, горими материали и изделия и негорими материали в горима опаковка

Чл. 56. (1) Съхраняването на материалите в складовете от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2 се извършва при спазване изискванията на глава петнадесета от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и на указанията в инструкциите на производителя.

(2) В складови помещения без стелажи материалите се складират на фигури, местата на които се обозначават с ограничителни линии.

(3) Проходите в закритите складове, навеси, както и пространствата между фигурите на откритите площадки се поддържат свободни.

(4) Преди разтоварване на насипни горими материали и изделия мястото, което е определено за складиране, се почиства от други горими материали.

Чл. 57. (1) Веществата и материалите се класифицират и съхраняват въз основа на техните физико-химични свойства и пожарната им характеристика.

(2) При съхраняването на ЛЗТ, ГТ и ГГ и на горими материали и изделия, както и на негорими материали и изделия в горима опаковка се спазват изискванията и на съответните технологични инструкции.

Чл. 58. Местата в помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1, които се предвиждат за обособяване на междинни (буферни) складове за горими материали и изделия и негорими материали и изделия в горима опаковка (суровини, полуготова и готова продукция) за еднодневна (24-часова) работа, се отделят с ограда от негорим материал.

Чл. 59. Площадките за складиране на дървен материал, въглища, бутилки с ГГ и съдове с ЛЗТ и ГТ се почистват от отпадъчни горими материали и тревна растителност или се покриват със слой от пясък или пръст.

Чл. 60. При аварийно изтичане на ГГ от бутилките същите незабавно се изнасят от помещението и се вземат мерки за обезопасяването им.

Чл. 61. Разсипаните или разлетите ЛЗТ, ГТ, ГГ и горими материали и изделия от повредени опаковки незабавно се събират и почистват.

Чл. 62. Не се разрешава:

1. паркиране и ремонт на товарно-разтоварни и транспортни средства в открити и закрити складове за съхранение на ЛЗТ, ГТ, ГГ и горими материали и изделия;

2. съхраняване и складиране на ЛЗТ, ГТ, ГГ и на горими материали и изделия без обозначение с предупредителен знак за опасност съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа;

3. използване на открит огън и на необезопасени за работа в съответната среда уреди и съоръжения на местата, където се извършват товарно-разтоварни работи с ЛЗТ, ГТ, ГГ, горими материали и изделия и негорими материали и изделия в горима опаковка;

4. използване на необезопасени транспортни средства и без необходимата защита за съответната работна среда, където се извършват товарно-разтоварни работи с ЛЗТ, ГТ, ГГ, горими материали и изделия и негорими материали и изделия в горима опаковка;

5. оставяне без наблюдение на транспортни и други средства по време на товарно-разтоварните работи с ЛЗТ, ГТ, ГГ, горими материали и изделия и негорими материали и изделия в горима опаковка;

6. извършване на товарно-разтоварни работи с ЛЗТ, ГТ и ГГ без осигурено заземяване на транспортните средства;

7. наливане, съхраняване и транспортиране на ГГ, ЛЗТ и ГТ в резервоари и други съдове, в автомобилни и железопътни цистерни, наливно-изливни естакади, тръбопроводи, железопътни линии в района на естакади, сгради и съоръжения в района на складове за газове, ЛЗТ и ГТ без осигурена защита от мълнии, статично електричество, блуждаещи токове и други опасности.

Чл. 63. На територията на автоснабдителни станции от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.3 (бензиностанции, газоснабдителни станции за пропан-бутан, газоснабдителни станции за природен газ, комплексни автоснабдителни станции) не се разрешава:

1. пълненето на битови и туристически бутилки или съдове от колонките за зареждане на автомобилни газови уредби;

2. паркирането на моторни превозни средства (МПС) за зареждане с ЛЗТ, ГТ и ГГ (автоцистерни и др.) и на МПС с прикачени захранващи тръбопроводи към стационарни резервоари извън технологичното време за зареждане на резервоарите на станцията;

3. извършването на ремонтни дейности на пътни превозни средства извън изградените и предназначени за това места;

4. паркирането на МПС извън изградените и предназначени за целта места на разстояние, по-малко от 5 m, от резервоарите, отдушните тръби, компресорния модул за природен газ, бутилковата група за природен газ, пунктовете за пълнене на бутилки с пропан-бутан, изпускателните тръби от предпазната арматура, колонките за зареждане на МПС и съоръженията за пълнене на резервоарите.

Чл. 64. (1) В свободната дворна площ на обекти от подклас на функционална пожарна опасност Ф 5.2 и Ф 5.3 се допуска поставянето на стелажи за съхранение и продажба на бутилки с втечнен въглеводороден газ с обща вместимост на бутилките до 1500 l.

(2) Стелажите по ал. 1 се поставят при спазване на следните минимални разстояния:

1. непосредствено до сгради с плътни стени, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост не по-ниска от EI 120, разположени на територията на обекта;

2. на разстояние 3 m в хоризонтална и вертикална посока до отвори в стените по т. 1;

3. на разстояние 4 m до края на автомобилното платно на второстепенни пътища от републиканската пътна мрежа;

4. на разстояние 5 m до бензиноколонки, газоколонки, подземни резервоари, отвори на незащитени шахти и края на автомобилното платно на първостепенни пътища от републиканската пътна мрежа;

5. на разстояние 6 m до автомагистрали;

6. на разстояние 10 m до надземни резервоари, складирани горими материали и места за паркиране на МПС;

7. на разстояние 10 m до сгради, чиито стени не отговарят на изискванията по т. 1 и 2, и до сгради и съоръжения, разположени извън територията на обекта.

(3) Бутилките се поставят в стелажите във вертикално положение (на открито или под навес), защитени от пряка слънчева светлина, и на места, където не могат да бъдат нагрети до температура, по-висока от 40 °С.

Глава пета

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ПОЖАРНАТА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ОГНЕВИ РАБОТИ

Раздел I

Общи изисквания

Чл. 65. Огневите работи се извършват на постоянни и временни места.

Чл. 66. (1) Постоянните места за извършване на огневи работи се оборудват с пожаротехнически средства съгласно т. I.34 от приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

(2) Временните места за извършване на огневи работи се оборудват с пожаротехнически средства съгласно т. I.35 от приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, а по преценка на ръководителя на огневите работи – и с допълнителни такива.

Раздел II

Организация за осигуряване на пожарната безопасност при извършване на огневи работи

Чл. 67. (1) Собствениците или ръководителите на обектите определят със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 1:

1. постоянните места за извършване на огневи работи;

2. условията и реда за осигуряване на ПБ преди, по време и след извършване на огневи работи на временните места;

3. реда за разрешаване извършването на огневи работи и определените за това лица;

4. местата, където огневите работи се забраняват или се разрешават, след вземане на допълнителни мерки за ПБ и при пълно спиране на производството.

(2) При промяна на условията в заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 1 се издава нова заповед съобразно настъпилите изменения.

Чл. 68. (1) Собственикът (ръководителят) на обекта или лицето, определено със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 1, преди извършване на огневи работи на временни места издава акт съгласно приложение № 9.

(2) Актът по ал. 1 се регистрира и съхранява в дневник (приложение № 10).

(3) В акта се определят ръководителят на огневите работи и лицата за изпълнение на дейностите за всеки отделен случай.

(4) Ръководител на огневите работи може да бъде собственикът/ръководителят на обекта или отговорниците по ПБ.

(5) За постоянните места по чл. 66, ал. 1 не се изисква акт за извършване на огневи работи.

Чл. 69. Валидността на акта по чл. 68, ал. 1 е до три дни. При промяна на условията, при които е издаден актът, се издава нов.

Чл. 70. (1) При наличие на условия за образуване на експлозивна среда от пари или газове лицето, което издава акта, организира вземането на проба за анализ на средата на всеки два часа.

(2) Необходимите измервания се извършват от звена и специалисти на собственика на обекта или от акредитирани лица.

(3) Резултатите от анализа се отразяват в протоколи за определяне на експлозивната опасност на средата (приложение № 11), които са неразделна част от акта за извършване на огневи работи.

Чл. 71. (1) Актът за извършване на огневи работи и протоколите за определяне на експлозивната опасност на средата се съхраняват от длъжностното лице, определено със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 1, до три дни след изтичане на срока, за който е издаден актът.

(2) В случай на пожар или експлозия актът за извършване на огневи работи и протоколите за определяне на експлозивната опасност на средата се предават на компетентните органи при поискване.

Чл. 72. При извършване на ремонтни дейности, свързани с пълно спиране на производствената дейност, срокът на валидност на акта за извършване на огневи работи е еднакъв с установения в плана по чл. 9, ал. 1, т. 3.

Чл. 73. Огневите работи започват след проверка от ръководителя на огневите работи за изпълнение на мероприятията за осигуряване на ПБ, което се удостоверява в акта за извършване на огневи работи.

Чл. 74. Огневите работи се извършват от правоспособни лица съгласно Наредба № 7 от 2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност по заваряване (обн., ДВ, бр. 100 от 2002 г.; изм., бр. 95 от 2003 г., бр. 37 от 2006 г. и бр. 9 от 2009 г.).

Раздел III

Правила и норми за осигуряване на пожарна безопасност при извършване на огневи работи

Чл. 75. (1) Временните места, където се извършват огневи работи, се почистват предварително от горими материали в радиус не по-малък от дадения в приложение № 12. При извършване на абразивно рязане или шлайфане на метали разстоянията се увеличават 1,5 пъти.

(2) Когато горимите материали и конструкции не могат да бъдат отстранени, те се защитават от топлината и искрите с щитове или завеси от продукти с клас по реакция на огън най-малко А2 с височина най-малко 1,8 m.

Чл. 76. Когато огневите работи се извършват на височина над кота прилежащ терен, горимите материали и конструкции във вертикална посока, които не могат да бъдат отстранени, се защитават от топлината и искрите с щитове или завеси от негорим материал. Щитовете и завесите служат като препятствие срещу попадането на искрите върху горимите материали, включително и в отворите в междуетажни конструкции.

Чл. 77. По време на работа изпълнителите на огневи работи:

1. не допускат падане на искри, разтопен метал и остатъци от електроди върху горими конструкции и материали;

2. следят за изправността на уредите и съоръженията, с които се извършват огневите работи;

3. преустановяват незабавно огневите работи при промяна в условията, при които е издаден актът за извършване на огневи работи; повторно започване на работата се допуска след осигуряване на условията за безопасност;

4. изключват незабавно уредите и съоръженията, с които се извършват огневите работи, при възникване на запалване или пожар;

5. съобщават незабавно на телефон 112 или 160 при възникване на запалване или пожар и предприемат гасителни действия с наличните пожаротехнически средства, когато това не поставя в опасност живота и здравето им.

Чл. 78. След приключване на работа работещите, извършващи огневи работи, уведомяват отговорника по ПБ.

Чл. 79. След приключване на работа ръководителят и изпълнителят на огневите работи проверяват работните места за осигуряване на ПБ, като обръщат внимание на района около и под мястото на огневите работи. Резултатите от проверката се регистрират в акта по чл. 68, ал. 1.

Чл. 80. Временните места, на които се извършват огневи работи, се наблюдават в продължение на не по-малко от 3 часа след приключването им. Лицето, което извършва наблюдението, се назначава от издалия акта или от ръководителя на огневите работи срещу подпис, като името му се вписва в т. 8 от приложение № 9.

Чл. 81. Резервоарите, цистерните, тръбопроводите, апаратите и др., използвани за ЛЗТ, ГТ и ГГ, на които ще се извършват огневи работи, се изключват (изолират) от съседните инсталации и съоръжения. Всички люкове, контролни и други отвори на заваряваните резервоари, съдове и други по време на огневи работи трябва да са отворени и в тях да се поддържа постоянна вентилация така, че да не се допуска образуването на експлозиво-опасна среда.

Чл. 82. Не се допуска извършване на огневи работи:

1. преди да са изпълнени всички мероприятия, предвидени в акта по чл. 68, ал. 1;

2. при неизправни заваръчни уредби и съоръжения и такива, чието съответствие не е оценено и удостоверено в съответствие със съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите;

3. при електрозаваръчни дейности – когато захранващата с електрически ток стационарна мрежа не е осигурена със съответната защита – автоматично изключване на захранването, или когато са извършени промени, с които се нарушава ефективната работа на защитата;

4. когато в процеса на работа е възможно образуване на експлозивоопасни концентрации на пари, газове или горими прахове;

5. когато изпълнителите не притежават правоспособност за съответния вид заваряване;

6. когато не са осигурени изискващите се пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари съгласно чл. 66.

Раздел IV

Правила и норми за осигуряване на пожарна безопасност при извършване на електрозаваръчни работи

Чл. 83. Преносимата или подвижната електрозаваръчна уредба се присъединява към стационарната електрическа мрежа чрез комутационни защитни апарати с щепселни или разглобяеми контактни връзки, изключващи възможността за искрене и нагряване.

Чл. 84. Електрическите проводници, които свързват заваръчния апарат със стационарната електрическа мрежа, се защитават срещу действието на висока температура и срещу механични въздействия.

Чл. 85. Работните площадки за извършване на електрозаваръчни дейности на височина над пода на помещението (терена) се изработват от негорими конструкции и покрития.

Раздел V

Правила и норми за осигуряване на пожарна безопасност при извършване на огневи работи с горелки и други уреди, използващи ГГ и ЛЗТ

Чл. 86. Стационарните и преносимите ацетиленови генератори, използвани при извършването на огневи работи, се разполагат на разстояние не по-малко от 10 m до:

1. местата на огневите работи;

2. открит огън и силно нагрети предмети;

3. зони, съоръжения и устройства с упот-реба на ЛЗТ и ГТ;

4. резервоари и групови бутилкови инсталации за ГГ;

5. местата за вземане на въздух за компресори и за вентилационните инсталации;

6. невзривозащитени вентилатори на общообменните вентилационни инсталации.

Чл. 87. При съхраняване, превозване или използване на бутилки с горими газове и кислород същите се защитават от действието на източници на топлина с оглед недопускане нагряването им над максималната стойност на температурата, определена в инструкцията за експлоатация на производителя.

Чл. 88. Бутилките с кислород и други газове се поставят на разстояние не по-малко от 1 m от отоплителни радиатори и на разстояние 5 m от мястото на огневите работи, печки и други източници на огън или топлина. Между работещите бутилки за кислород и ацетиленовите генератори се осигурява разстояние най-малко 5 m.

Чл. 89. При извършване на огневи работи с използването на ЛЗТ се осигурява разстояние най-малко 5 m между бутилките с кислород и съдовете с ЛЗТ.

Чл. 90. При манипулации (подреждане, местене, транспорт и др.) на празни бутилки за кислород и горими газове се спазват същите мерки за пожарна безопасност както за пълни бутилки.

Чл. 91. Калциевият карбид се съхранява в сухи, добре проветрени помещения, като съдовете с карбид се поставят на дървени поставки (скари) на височина най-малко 0,2 m от пода.

Чл. 92. (1) Работещите горелки и резачи за извършване на огневи работи се поставят на пожаробезопасни приспособления, когато не се държат в ръка.

(2) Горелките и резачите за извършване на огневи работи се използват съгласно инструкциите на производителя.

(3) При прекъсване на работа пламъкът на горелките или резачите се гаси и вентилите се затварят.

(4) Маркучите за подаване на ГГ се предпазват от искри, пръски от разтопен метал, отрязани парчета метал, огън и тежки предмети и се разполагат така, че да са предпазени от стъпване върху тях, прегазване, прегъване, нагряване и други вредни въздействия.

Чл. 93. Не се разрешава:

1. извършване на огневи работи с горелки и други уреди, използващи ГГ и ЛЗТ, ако не е осигурено разстояние най-малко 5 m между горелката (горивното устройство) и работните бутилки (съдове);

2. работа с горелки и резачи с неуплътнени съединения;

3. съвместно съхраняване в едно помещение на бутилки с кислород, горими газове, калциев карбид, бои, масла и други леснозапалими и горими течности;

4. съхраняване на бутилки с горими газове и съдове (освен работните) в местата, на които се извършват огневите работи;

5. пушене, използване на открит огън и на инструменти, които могат да образуват искри в помещенията за съхраняване и отваряне на варели с калциев карбид;

6. съхраняване на калциев карбид в помещения без прозорци, под кота ±0,00 m, във влажни места или в помещения, през които преминават водопроводи и паропроводи.

Чл. 94. (1) При извършване на огневи работи с горелки и други уреди, използващи ГГ и ЛЗТ, не се разрешава оставянето на работещи горелки без наблюдение.

(2) При извършване на огневи работи не се разрешава преминаването на захранващите проводи за горими газове:

1. през помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1, в които не се произвежда/употребява транспортираният газ;

2. през битови, помощни, общественообслужващи, административни и складови помещения от класове на функционална пожарна опасност Ф1, Ф2, Ф3 и Ф4 и от подклас Ф5.2, както и през електромашинни, електроразпределителни и трансформаторни помещения;

3. през вентилационни камери и отвори;

4. на разстояние, по-малко от 1 m, от повърхности с температура, по-висока от 150 °С.

Глава шеста

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРОТИВОПОЖАРНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ПРЕМЕСТВАЕМИ ОБЕКТИ С ГЪВКАВО ПОКРИТИЕ

Раздел I

Общи положения

Чл. 95. За осигуряване на ПБ при всеки конкретен случай на експлоатация на преместваемите обекти с гъвкаво покритие (циркови шапита, тенти, шапита за търговска дейност и др.) с обща численост на пребиваващите в тях повече от 50 души се разработват документите по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 4.

Чл. 96. За осигуряване на достъпа на пожарни автомобили до преместваеми обекти с гъвкаво покритие се осигуряват и поддържат свободни пътища и проходи за противопожарни цели съгласно раздел I от глава шеста на Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Чл. 97. Гъвкавите покрития на преместваемите обекти се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън най-малко С.

Раздел II

Евакуация

Чл. 98. За осигуряване на условия за без-опасна евакуация от преместваемите обекти с гъвкаво покритие се спазват изискванията на глава седма от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Чл. 99. При разполагане на редове от пейки в преместваемите обекти с гъвкаво покритие на всеки 11 m дължина на реда се осигурява проход за евакуация с широчина най-малко 1,2 m с пряк достъп до изходите.

Чл. 100. Максималният брой на зрителите се определя по чл. 36 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Когато редовете в преместваемите обекти са оформени от пейки, максималният брой на зрителите се определя по броя на номерираните места на пейките, а когато няма номерирани места на пейките – по 0,7 m на един човек.

Чл. 101. Евакуационните изходи от преместваемите обекти с гъвкаво покритие са с широчина не по-малка от широчината на пътеките (проходите), водещи към тях.

Чл. 102. Не се разрешава поставянето на допълнителни завеси и драперии по дължината или напречно на евакуационните пътища.

Раздел III

Вътрешно и сценично обзавеждане

Чл. 103. Елементите на вътрешното обзавеждане се закрепват към основната или подовата конструкция, без да се намалява широчината на евакуационните изходи и пътища.

Чл. 104. Декорите на сцената, завесите и драпериите трябва да отговарят на клас по реакция на огън най-малко С.

Чл. 105. Не се разрешава съхраняване на горими вещества и материали в пространството, обособено под трибуните.

Чл. 106. Кошчетата за отпадъци трябва да са изработени от негорими материали и да имат затварящи се капаци.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. „Возим пожарогасител“ е пожарогасител, предназначен за ръчно придвижване и обслужване и който има обща маса, по-голяма от 20 kg.

2. „Носим пожарогасител“ е пожарогасител, който е предназначен да бъде носен и обслужван на ръка и който в готовност за работа има маса не по-голяма от 20 kg.

3. „Огневи работи“ са дейности, свързани със заваряване, наваряване, запояване и рязане на метали и техните сплави при използване на заваръчни уредби, съоръжения и абразивни машини и инструменти, течни горива, както и топенето (загряването) на битуми, смоли и други подобни, с употребата на твърдо, течно и газообразно гориво.

4. „Обекти“ са всички недвижими имоти, в т.ч. поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в тях, съоръжения, инсталации и преместваеми обекти с гъвкаво покритие.

5. „Пожарогасител“ е устройство, съдържащо пожарогасително вещество, което може да бъде изтласкано под въздействието на вътрешно налягане и да бъде насочено към пожара.

6. „Работещ“ е всяко лице, което е наето от работодател, както и лице, което работи за себе си, включително обучаващите се или стажантите – за времето на обучение, стаж и практика.

7. „Ръководители“ са лица, които изпълняват функции, свързани с ръководство или управление, или които представляват държавни органи, организации, юридически лица или физически лица.

8. „Постоянни места за извършване на огневи работи“ са специално определени за тази цел помещения, части от помещения или открити площадки.

9. „Временни места за извършване на огневи работи“ са места, в които се извършват огневи работи извън определените постоянни места.

10. „Изправно състояние“ е състояние, при което уредите, средствата, съоръженията, инсталациите, системите и техните елементи отговарят на изискванията на техническата документация на производителя и са работоспособни.

11. „Отговорници по ПБ“ са лицата, които създават организация и осъществяват контрол за спазване на правилата и нормите за ПБ съгласно чл. 6.

12. „Преместваеми обекти с гъвкаво покритие“ са преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности по смисъла на чл. 56 ЗУТ (предназначени за циркове, представления, заседания, празненства, спортни дейности и др.), които имат меко покривало и които се поставят върху площ, по-голяма от 75 m². Към преместваемите обекти с гъвкаво покритие не се отнасят палатките за къмпинг или за санитарни цели.

13. „Акредитирани лица“ са лица, получили акредитация по реда на Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 91б, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

§ 3. Изискванията на чл. 14 се изпълняват в двегодишен срок от влизането в сила на наредбата.

§ 4. Отменя се Наредба № I-209 от 2004 г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация (ДВ, бр. 107 от 2004 г.).

§ 5. Контролът по изпълнението на наредбата се извършва от органите за ПБЗН, осъществяващи държавен противопожарен контрол.

Министър на вътрешните работи: Цв. Цветанов

Министър на регионалното развитие и благоустройството: Л. Павлова

Приложение № 1 към чл. 9, ал. 1, т. 2

УТВЪРЖДАВАМ: ………………………

(подпис и печат)

Собственик/ръководител: ……………

(фамилия, длъжност)

Дата: ………………………………….

ПЛАН

за действие при пожар

в обект: ………………………………………………………….

І. Последователност на действията при пожар

1. Съобщаване за възникнал пожар;

1.1. Работещият, забелязал или установил запалване или пожар, незабавно съобщава на тел. 112 или 160 и на ………………………….

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

(описва се на кого трябва да се съобщи – отговорник по ПБ, ръководител на обекта)

1.2. При известяване по т. 1.1 се съобщава следното:

а) длъжност и фамилия;

б) наименование на обекта;

в) вид на възникналата опасност и темп на нарастване, има ли застрашени хора.

2. При постъпване на сигнал за пожар към ръководителя на обекта същият известява в зависимост от обстановката:

2.1. Отговорниците по ПБ в следната последователност:

(име, фамилия, длъжност, телефон за връзка)

2.2. Пребиваващите във всички зони за необходимостта от евакуация, както следва:

а) в съседни помещения и зони на зоната, в която е възникнал пожарът;

б) в помещения и зони, намиращи се на по-горни етажи от застрашения етаж;

в) при необходимост се евакуират административният и помощният персонал от помещения, разположени на по-ниски етажи.

2.3. Други ведомства – електроразпределителни компании, В и К дружества и др.

3. Отговорниците по ПБ организират незабавното напускане на застрашените лица от зоната (помещението).

II. Действия за локализиране на пожар и за свеждане на опасностите и щетите до минимум

1. Изключване на електрическото захранване на етажа (сградата), в която е възникнал пожар.

2. Гасене на огнището на запалване (пожар) чрез пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари.

3. Затваряне на вратите към помещението или към зоната, обхваната от пожара, след приключване на евакуацията, за да не се допусне задимяване на съседни части на сградата.

4. Предоставяне на информация за евакуацията след пристигане на органите за ПБЗН, за извършените действия по пожарогасенето и др.

III. Функции и отговорности на длъжностните лица при пожар

1. Всеки работещ, забелязал пожар, е длъжен да съобщи в съответния център за спешни повиквания и да уведоми ръководителя на обекта (отговорника по ПБ), както и застрашените лица.

2. Ръководителят на обекта или длъжностното лице, назначено със заповед за осъществяване на организация и контрол за спазване на правилата и нормите за ПБ, преценява естеството на опасността и взема решение за необходимостта от евакуация.

3. Ръководителят на обекта (отговорникът по ПБ):

3.1. подпомага с информация органите за ПБЗН след тяхното пристигане;

3.2. изключва цялостно или частично електрозахранването на обекта;

3.3. изключва технологичното оборудване (ако на обекта има такова).

Изготвил: ……………………………………….

(име, фамилия, длъжност)

Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1

Изисквания за изготвяне и изпълнение на плановете за евакуация на обекти

І. Общи положения

1. С изискванията се определят начинът за изготвяне на плановете за евакуация и тяхното съдържание.

2. В зависимост от обитателите сградите се категоризират, както следва:

2.1. Категория на обитателите „А“ – когато обитателите са будни при престоя си в сградата. Категориите на обитатели „А“ се делят на:

2.1.1. „А1“ – когато обитателите са будни, познават добре сградата и постоянно я обитават (сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф4.1);

2.1.2. „А2“ – когато обитателите са будни, но не познават добре сградата (лечебни заведения за извънболнична помощ, обществени трапезарии, центрове за обществена подкрепа, дневни центрове (без възможност за преспиване) и сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф3 и от подкласове Ф2.1, Ф2.2, Ф4.2 и Ф5.2).

2.2. Категория на обитателите „Б“ – когато обитателите не са будни през целия си престой в сградата (хотели, общежития, сгради за обществено обслужване в областта на здравеопазването, сгради за обществено обслужване в областта на социалните услуги и други от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1 и Ф1.2). Категориите на обитатели „Б“ се делят на:

2.2.1. „Б1“ – когато обитателите не са пос-тоянно будни, но познават сградата, и те не са попаднали случайно в сградата (центрове за настаняване от семеен тип, центрове за временно настаняване, кризисни центрове, преходни жилища, защитени жилища, наблюдавани жилища, приюти, звена „Майка и бебе“, дневни центрове (с възможност за преспиване), центрове за работа с деца на улицата, домове за деца, лишени от родителска грижа, домове за стари хора и др.);

2.2.2. „Б2“ – когато обитателите не са постоянно будни и не познават сградата и те може да са попаднали случайно в сградата (хотели, лечебни заведения и лечебни заведения за болнична помощ (които не попадат в т. 2.3), почивни станции и др.).

2.3. Категория на обитателите „В“ – отнася се за обитатели, за които са необходими помощ или специални грижи за евакуацията им (детски заведения, затвори, психиатрични заведения, лечебни заведения, лечебни заведения за болнична помощ, домове за деца с физически увреждания, домове за деца с умствена изостаналост, домове за възрастни хора с умствена изостаналост, домове за възрастни хора с психични разстройства, домове за възрастни хора с физически увреждания, домове за възрастни хора със сетивни нарушения, дом за възрастни хора с деменция, трудно подвижни хора и др.). Категориите на обитатели „В“ се делят на:

2.3.1. „В1“ – когато обитателите могат сами да се евакуират;

2.3.2. „В2“ – когато обитателите задължително трябва да бъдат евакуирани с помощта на обслужващ персонал;

2.3.3. „В3“ – когато обитателите задължително трябва да бъдат евакуирани с помощна апаратура (животоподдържаща).

ІI. Съдържание на плановете за евакуация

1. Плановете за евакуация задължително съдържат текстова и графична част.

1.1. Текстовата част включва действията на персонала, които се описват подробно.

1.2. Графичната част (схемите за евакуация) съдържа:

1.2.1. хоризонталните разпределения на всеки един етаж на сградата с нанесени всички знаци (символи) съгласно т. 13.1;

1.2.2. ситуационен план на обекта със сборния(те) пункт(ове).

2. Текстово съдържание на плановете за евакуация

2.1. Текстовата част на плановете за евакуация съдържа:

2.1.1. класовете по функционална пожарна опасност на всички помещения в обекта;

2.1.2. категорията на сградите в зависимост от обитателите;

2.1.3. подробно описание и последователността на действията на работещите;

2.1.4. подробно описание на задълженията на работещите – по длъжности или персонално-лично.

2.2. Текстовата част за действията на работещите се поставя на видни места в помещенията на работещите (контролно-пропускателен пункт, пропуск, помещения на длъжностните лица, които създават организация и осъществяват контрол за спазване на правилата и нормите за ПБ, и др.).

2.3. Текстовата част за действията на работещите се изготвя, както следва:

2.3.1. В табличен вид:

№ по ред	Наименование на действията	Ред и последователност на действията	Отговорник/ длъжност на изпълнителя	Подпис
1.	Уведомяване на телефон 112, ръководителя на обекта (отговорника по ПБ) и на хората в сградата за възникнал пожар
2.	Организиране на евакуацията
3.	Евакуация – последователност
4.	Евакуация при особени обстоятелства:
	– при силно задимена обстановка
	– през нощта, в извънработно време
	– през зимата (да се организира пункт за настаняване на евакуираните)
	– при опасност от разлив на ЛЗТ и ГТ
	– други възможни за конкретния обект обстоятелства
5.	Пожарогасене – действия за гасене на пожара
6.	Спасяване или защита на имущество
7.	Посрещане на служителите от органите за ПБЗН
Кратко описание на недопустимите за използване маршрути и неправилните действия при евакуация (за конкретния обект)
Проверяващи лица от персонала за успешно проведена евакуация – дали всички от определения им район (помещение, отдел, цех, етаж и др.) са го напуснали		1. 2. 3.

Забележки:

1. В зависимост от спецификата на обекта в таблицата може да бъде включена допълнително информация по отношение на мерките за осигуряване на ПБ, използване на системите за подпомагане на евакуацията, отговорности и др.

2. Задълженията на всички от персонала на обекта се разпределят така, че да се осигурят едновременно действията им, без да има противоречие в тях.

2.3.2. Описателна част:

2.3.2.1. За сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф3.4, Ф4.2 и Ф5.1:

2.3.2.1.1.численост на персонала, конкретни задължения на лицата, отговорни за евакуацията на обекта, и действия при особени обстоятелства;

2.3.2.1.2. максимална численост на работещите;

2.3.2.1.3. обща численост на хората, пребиваващи на всеки етаж и във всяко помещение.

2.3.2.2. За сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1, Ф1.2 и Ф4.1:

2.3.2.2.1. численост на персонала, конкретни задължения на лицата, отговорни за евакуацията на обекта, и действия при особени обстоятелства;

2.3.2.2.2. максимална численост на посетителите;

2.3.2.2.3. численост на персонала на всеки етаж и максимален брой на посетителите на всеки етаж, а при необходимост – и във всяко помещение.

2.3.2.3 За сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1, Ф2.2, Ф3.1, Ф3.2, Ф3.3 и Ф3.5):

2.3.2.3.1. численост на персонала, конкретни задължения на лицата, отговорни за евакуацията на обекта, и действия при особени обстоятелства;

2.3.2.3.2. максимална численост на пребиваващите или свободна площ;

2.3.2.3.3. численост на персонала на всеки етаж и максимален брой на посетители на всеки етаж, а при необходимост – и във всяко помещение.

III. Съдържание на графичната част (схемите за евакуация) на плановете за евакуация

1. Всяка схема за евакуация съдържа:

1.1. Графично изображение на етажа (хоризонтално разпределение – вътрешна планировка) или на част от него.

1.2. Графично изображение на ситуационен план.

1.3. Нанесен знак „Мястото, където се намирате“.

1.4. Знаци съгласно т. 13.1.

1.5. Легенда с използваните знаци.

1.6. Обозначение за кой обект, адрес, сграда, етаж, цех се отнася схемата за евакуация.

1.7. Последователност на действията при пожар (минимално необходимите действия) за гледащия схемата за евакуация.

1.8. Кратко описание на мерките за безопасност при евакуация – за евакуация от помещения на обекти с категории на обитатели „Б“ и „В“.

2. Схемите за евакуация в сгради, в които пребивават чужденци (хотели и др.), се изготвят задължително и на английски език.

3. При поставяне на лого или на табела с телефонния номер на фирмата, изготвила схемата за евакуация, или на собствениците на обекта същите се разполагат така, че да няма възможност за двусмисленото им възприемане.

4. С оглед правилно ориентиране от схемата за евакуация следва да се спазва следната последователност:

4.1. Определят се местата, където ще се поставя всяка една схема за евакуация, и всяка графична част се чертае спрямо това място.

4.2. Ориентацията на символа „Мястото, където се намирате в момента“ се нанася спрямо мястото, където стои гледащият схемата за евакуация.

5. Графичното изображение на етажа по т. 1.1 съдържа:

5.1. хоризонталното разпределение (вътрешна планировка) на целия етаж на схемата с нанесени:

а) всички помещения и врати и посоката на отварянето им;

б) технологично оборудване и обзавеждане – за помещения и сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф5.1;

в) обзавеждане на стаите – за обекти от клас на функционална пожарна опасност Ф4 и от подкласове Ф1.1, Ф1.2 и Ф3.4;

г) изложбени площи и евакуационни пътеки – в обекти от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1, Ф2.2, Ф3.1, Ф3.2, Ф3.3 и Ф3.5.

5.2. Задължително е да се открояват елементите на строителните конструкции от оборудването в обекта.

5.3. За графичното изображение на етажа се използват дадените в табл. 1 цветове и минимални дебелини.

Таблица 1

№ по ред	Наименование	Обозначение		Дебелина на линията, pt
№ по ред	Наименование	цвят	%	Дебелина на линията, pt
1.	Помещения, стени, коридори	черен	100	1,0
2.	Врати, прозорци	черен	80	0,5
3.	Технология – обзавеждане на помещенията	черен	60	0,35
4.	Защитен евакуационен път*	светлозелен контур със „стрелки за евакуация“ с плътен зелен цвят
5.	Евакуационен път
5.1.	В сгради от клас Ф2 и от подкласове Ф3.1, Ф3.2, Ф3.3 и Ф3.5	зелен цвят – оста на евакуационния път
5.2.	В помещение от подклас Ф5.1	зелен цвят – оста на евакуационния път
5.3.	В сгради от клас Ф4 и от подклас 3.4	съгласно т. 13.1– „стрелки за евакуация“
5.4.	В сгради от подкласове Ф1.1 и Ф1.2	със зелен цвят – оста на евакуационния път съгласно т. 13.1 – „стрелки за евакуация“
6.	Знаци съгласно т. 13.1	Цветове съгласно т. 13.1

* Съгласно БДС ISO 8421-6.

6. Във всички схеми за евакуация се обозначава технологичното обзавеждане:

6.1. за обекти от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1 освен технологичното обзавеждане се надписват и помещенията по тяхното предназначение (производствен цех, монтажен участък, бояджийно, склад, котелно, компресорно, заваръчно и др.);

6.2. за обекти от клас на функционална пожарна опасност Ф4 и от подкласове Ф1.1, Ф1.2 и Ф3.4 се допуска да е нанесен само номерът на всяка стая, а не обзавеждането, при условие че стаите са малки и в една стая (помещение) не пребивават едновременно повече от 15 души.

7. На схемата за евакуация се изисква задължително да има ситуационен план при:

7.1. повече от една сграда в обекта;

7.2. разделянето на един етаж от сградата на няколко схеми за евакуация;

7.3. наличието на повече от един сборен пункт за обекта.

8. Изисквания към графичното съдържание на ситуационния план:

8.1. задължително се изобразяват съседните сгради и съоръжения до сградата за евакуация, пътища, алеи, знаци „Сборен пункт“, водоеми, пожарни хидранти;

8.2. знаци съгласно т. 13.1;

8.3. ориентацията на схемата за евакуация (посоката север) на хоризонталното разпределение на съответния етаж и на ситуационния план е в една посока;

8.4. задължително се защрихова помещението (сградата или част от сградата) от ситуационния план, за което се отнася схемата за евакуация.

9. При достатъчно голям обект (в който пребивават много хора), където се изисква или е целесъобразно да има повече от един сборен пункт, се нанася един символ за сборен пункт, само този, който се отнася за мястото (сградата, етажа, цеха, помещението), където се намира схемата за евакуация.

10. Графичните изображения на схемата за евакуация следва да са ясно разбираеми и нанесени в подходящ мащаб.

11. При невъзможност да бъде изобразен в мащаб целият етаж от сградата се допуска изобразяване на част от етажа (където се намират евакуиращите се) в приетия достатъчно уедрен мащаб, който дава възможност за нанасяне на всички необходими символи с минимално изискващите се размери. На същата схема се нанася в по-малък мащаб цялото разпределение на етажа, като се означава частта от него, която е показана с уедрен мащаб.

12. Схемите за евакуация се поставят в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 5 и 6.

13. Изисквания към символите (знаците) и схемите за евакуация:

13.1. В схемите за евакуация се използват знаци (символи) съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа и табл. 2. За обозначаване на главното електрическо табло и на етажните електрически табла се използва знак „Опасност! Високо напрежение“ съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа.

Таблица2

(Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя)

13.2. Минималните размери на знаците са 6 x 6 mm.

13.3. Минималният размер на знака-символ за сборен пункт е 9 х 9 mm.

13.4. Знакът „Сборен пункт“ се нанася задължително в ситуационния план.

13.5. Ако сградата на обекта е една и „сборният пункт“ е един, знакът „Сборен пункт“ може да се нанесе символично спрямо мястото, където се намира схемата за евакуация.

13.6. Значението на всички използвани в схемата за евакуация знаци (символи) се описва в легенда по ясен и разбираем (недвусмислен) начин за евакуиращите се и персонала.

13.7. Хоризонталното разпределение и ситуационният план от схемите за евакуация се изобразяват в мащаб.

13.8. Схемите за евакуация се изготвят съобразно площта на помещенията (сградата) и избрания мащаб във формат не по-малък от А3.

13.9. Хоризонталното разпределение трябва да заема не по-малко от 2/3 от площта на схемата за евакуация.

13.10. Графичната част е неразделна част от плана за евакуация. Допуска се поставените в обектите схеми за евакуация да са без подписи и печати на длъжностните лица (собственици и ръководители на обекти).

Приложение № 3 към чл. 12, ал. 1

ДНЕВНИК за изключване на електрическото захранване след приключване на работното време
Дата	Час	Работно място	Отговорник	Подпис

Приложение № 4 към чл. 13, ал. 1

ДНЕВНИК

за контрол на наличието и изправността на носимите и возимите пожарогасители на обект ………………………………., гр. ………………………

(наименование на обекта)

№ по ред	Вид на пожарогасителя	Помещение (съоръжение), в което е монтиран пожарогасителят	Заключение за изправност (изправен/ неизправен)	Фамилия и подпис на лицето, извършило проверката	Забележка
1	2	3	4	5	6

Забележка. Пожарогасителите се проверяват при първоначалното им поставяне за експлоатация, а впоследствие – на интервали от приблизително 30 дни. При периодичните проверки на пожарогасителите се проверява:

1. дали пожарогасителят е поставен на предназначеното за целта място;

2. дали пожарогасителят е видим и до него е осигурен безпрепятствен достъп, както и дали инструкциите за експлоатация са ориентирани навън;

3. дали инструкциите за експлоатация са четливи;

4. дали уплътненията и пломбите не са повредени или липсват;

5. дали пожарогасителят е пълен (чрез претегляне или повдигане);

6. дали пожарогасителят е видимо повреден, корозирал, изтичащ или със запушен струйник;

7. дали показанието на манометъра или индикатора там, където има такъв, е в работен обхват или положение.

Приложение № 5 към чл. 13, ал. 2

ПРОТОКОЛ № _______

за предаване и приемане на пожарогасители, на които е извършено техническо обслужване, презареждане или хидростатично изпитване на устойчивост на налягане (в комбинация или поотделно)

Днес _____ 20 г. в гр/с. ___________ ръководителят (упълномощеният представител) __________

________________________ на __________________________________________________________

(име, презиме, фамилия)

адрес: гр./с. __________________ обл. __________________ ЕИК: _____________ тел.: __________________

(наименование, адрес, единен идентификационен код (ЕИК) и телефон на организацията за обслужване на пожарогасители)

предаде на собственика (или негов представител) пожарогасителите, на които е извършено обслужване, както следва:

№ по ред	Идентификационна маркировка на всеки пожарогасител (марка, модел, сериен номер и др.)	Вид на пожарогасителя			Вид на извършеното обслужване (техническо обслужване, презареждане или хидростатично изпитване на устойчивост на налягане – в комбинация или поотделно)	Дата на извършеното обслужване	Име на лицето, извършило обслужването	Подпис на лицето, извършило обслужването
№ по ред		категория съгласно т. 4.3.2.2 от БДС ISO 11602-2:2002	гасително вещество (вода, прах, СО₂ или др.)	маса или обем, kg, l		Дата на извършеното обслужване	Име на лицето, извършило обслужването	Подпис на лицето, извършило обслужването
1	2	3	4	5	6	7	8	9

Собственик на пожарогасителя/ите: _________ адрес: гр./с. ______ обл. _________ тел.: _____________

(наименование, адрес и телефон на организацията/лицето, собственик на пожарогасителя/ите)

Този протокол се състави в два еднообразни екземпляра – по един за организацията, извършила обслужването, и за собственика на пожарогасителя/ите.

ПРЕДАЛ:

(ръководител/упълномощен представител на организацията, извършила обслужването)

_____________

(подпис, печат)

_____________

(име, фамилия)

ПРИЕЛ:

(собственик/предста-вител на собственика)

_____________

(подпис)

______________

(име, фамилия, длъжност)

Приложение № 6 към чл. 18, ал. 2

Знаци за обозначаване на пожарни хидранти и пожарни водоеми

Знаците за обозначаване на пожарни хидранти и пожарни водоеми имат правоъгълна или квадратна форма и бяла пиктограма на червен фон. Червената част трябва да покрива най-малко 50 % от повърхността на знака.

Знак „Пожарен хидрант“

(Забележка на редакцията: виж знака в PDF-а на броя)

Знак „Пожарен водоем“

(Забележка на редакцията: виж знака в PDF-а на броя)

I. Знаците и сигналите за обозначаване на пожарни хидранти и пожарни водоеми са, както следва:

1. Постоянни знаци:

a) табели;

б) трайна маркировка върху сгради или съоръжения.

2. Специфични знаци – светещи знаци.

II. Минимални изисквания към постоянните знаци за ПБ

II.1. Основни характеристики:

a) табелите се изработват от материали, издържащи на удар и на условията на околната среда;

б) размерите, цветовете и фотометричните черти на знаците трябва да се виждат и разбират лесно.

II.2. Условия за използване:

а) табелите се поставят на добре осветени, лесно достъпни и видими места и на такава височина и позиция, че да се виждат и разбират лесно;

б) на местата, където естествената светлина е недостатъчна, се използват фосфоресциращи цветове, светлоотразяващи материали и изкуствени източници на светлина.

III. Минимални изисквания към светещите знаци

1. Светлината, излъчвана от светещ знак, трябва да контрастира със средата, в която е поставен знакът, в съответствие с неговото предназначение.

2. Светещата област, излъчвана от знака, съдържа пиктограмата върху определения червен фон.

Приложение № 7 към чл. 24

Знаци за обозначаване на входовете на помещения в обекти от подкласове на функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2

I. Знаци за обозначаване на категорията по пожарна опасност на помещенията

Знакът „Категория по пожарна опасност“ има правоъгълна или квадратна форма и черен надпис на бял фон. Бялата част трябва да покрива най-малко 50 % от повърхността на знака.

Знак „Категория по пожарна опасност“

(Забележка на редакцията: виж знака в PDF-а на броя)

Надписът върху знака трябва да указва:

а) в горната половина на знака – „КАТЕГОРИЯ ПО ПОЖАРНА ОПАСНОСТ“;

б) в долната половина на знака – категорията по пожарна опасност съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, съответно „Ф5А“, „Ф5Б“, „Ф5В“, „Ф5Г“ или „Ф5Д“.

Размерите и фотометричните черти на знаците за обозначаване на категорията по пожарна опасност на помещенията се избират така, че знаците да се виждат и разбират лесно.

II. Знаци за обозначаване на групата по пожарна опасност на помещенията

1. Знакът „Място от група „Повишена пожарна опасност“ има правоъгълна форма и черен надпис на бял фон. Бялата част трябва да покрива най-малко 50 % от повърхността на знака.

Знак „Място от група „Повишена пожарна опасност“

(Забележка на редакцията: виж знака в PDF-а на броя)

Надписът върху знака трябва да указва:

Служба Трудова Медицина | ЕСПЕРЕКС

Връзки

Статии

Категории

Етикети

Фашизмът в България – днес АСТА, утре – концлагери.

ЕВРОКОД ДОЙДЕ !

Весели празници и Щастлива Нова Година!!!

Конвенция № 161 за службите по трудова медицина

НАРЕДБА № Із-2377/15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите